Curse of Strahd – 28 – Unbreak my heart

 

Гергьовден е, никой не ме е поканил на чеверме, затова сядам да пиша блога. Преди два дни се събрахме отново в БЛО в пълен състав преди далечното велоприключение на Сънчо.

Започнахме до кулата на Ван Рихтен гледайки как Рахадин избяга в каретата. Върнахме се при Морди и се заехме да четем Тома на Страд, защото се досетихме за пророчествата от картите. Страд ще го срещнем в бащината могила – дълбоко под замъка Ravenloft, където са погребани баща му Баров и майка му Рейвъновия.

Морди ни върна в кехлибарения храм в стаята с макета. Ние казахме Артимус и Брин посочи едната от кулите на замъка и се телепортира там. Другите нямаха избор освен да го последват и ето, че сме вече близо до студените каменни стени и високите кули, дъжд се сипе по лицата ни и ние сме готови за финалния шоудаун с демона Страд.

Венци правилно отбеляза, че ако Страд е в донжона, за чий чеп отидохме на кулите, където ще трябва да изорем целия замък.

Започнахме на локация К57 (покривът на най-ниската кула) и решихме да идем през мостчето до съседната. Брин за малко да падне от моста, но Йендей го спаси. Ниалис допря ухо до вратата и чу бръмчене като от генератор. Отворихме и видяхме куха кула, където левитираше Heart of Sorrow – огромно енергийно сърце, неразривно свързано със Страд и замъка. Покатерихме се нагоре, Брин отново щеше да падне и стикнахме до К60 – стая с нещо като маса за BDSM и сандък. В сандъка имаше корона, която била пазена от Сайръс Белвю – нещо като метр дом на замъка. В книгата прочетохме, че Страд като ги ебе, ги кара да носят короната. Предполагаме, че ги ебе на масата с каишите, за да не бегат, и ако не се с короната, не му става пипера. Не го съдя, като си хилядолетия дърт, си трябва малко нещо по-така, за да излети самолета.

Качихме се на тавана на кулата и там ни нападнаха рояци от прилепи, които бихме известно време, докато не се усетихме, че вероятно са безкрайни и слязохме отново надолу. Попуцахме по сърцето и го разрушихме, което явно напрегна Страд, който с гръмовен глас ни съобщи, че гостите не чупят и ни каза да идваме да вечеряме долу на партера.

Върнахме се обратно на ниската кула и слязохме надолу по стълбището. Озовахме се в стая К54 – там имаше 4 черни котки, които явно са били любовници на Страд и той ги е превърнал в котки, за да не пречат. Изглежда той вехне по любимата си Татяна, ама и поебва чат-пат. Пак не го съдя, и аз да бях вампир владетел, и аз щях.

Те ни подадоха малко фалшива информация, ама като цяло казаха, че замъкът се обитава от vampire spawn, баба Марги, въпросният Белвю, Пидълуик 2 (когото не сме срещали), както и Ирина (която те нарекоха новата Татяна).

Продължихме към К55 – там имаше големи маси с буркани пълни със всякакви вещерски материали – очи от гущери, дъх на жаби, сърца от охлюви и проч. В следващата стая намерихме и баба Марги, която бъркаше една кървавица (black pudding). Ние използвахме случая да и кажем, че сме заличили сестрите и от Баровия и идваме за нея. Тя се оказа корава гад, но все пак я набихме и с това приключихме за тази вечер.

Какво да кажа – нямам търпение да разкрием още от тайните на замъка.