23 юни, БЛО, Емо отсъства, защото върти далавери със световни тютюневи консорциуми във Варшава, ние, обаче сме тук и след един забравен сандвич за Венци се впускаме в приключението.
Започнахме на терасата на замъка, където видяхме две фигури
в гръба на трона. Брин отиде да им говори и това бяха призрачните останки на крал Баров и кралица Рейвъновия. Те искаха да знаят какво е станало със сина им Сергей, Брин им каза, че Страд е убил
Серьогата, призраците не бяха доволни и ни нападнаха. Имаха доста кофти fear effect, викаха гаргойлите от
покрива да ни бият и за капак почти бастисаха Йендей като му свалиха hit point
maximum-а до 1.
В крайна сметка с малко помощ от новия ни тираджийски шлем,
който много помогна с prismatic
spray, надделяхме и се върнахме обратно в кулата, от която взехме
трежъра, за да рестнем и да качим осмо ниво.
Решихме, че по-свежи няма да бъдем и тръгнахме да търсим
митичното стълбище К83, което слиза до най-долу. След известно лутане открихме,
че входът е от горния етаж от библиотеката. Спуснахме се по него и се озовахме
в зала К73. Там имаше нещо като месингов полилей, който стоеше на пода,
обкръжен от разноцветни сфери. В средата му имаше пясъчен часовник, на който
пишеше следното стихче:
Когато влязохме, активирахме капана, часовникът се обърна, и
трябваше да вземем бързо решение, за да не ни нападнат железните големи, които
търпеливо чакаха отстрани. Ние решихме да търсим ковчезите първо, хвърлихме
съответната зелена сфера в огъня и БЗЗТ се озовахме в една стая пълна догоре с
ковчези. Тя имаше и прозорец и се оказа, че сме във Валаки – в склада на
местния майстор на ковчези.
Ние слязохме до долу да го питаме къде е ковчега на Страд и
той не искаше да ни казва, но Бруно го убеди със заплаха и лека рана в крака.
Качихме се горе, той ни показа един ковчег и от него излезе един vampire spawn. Секунда
по-късно излязоха и още 5. Ние успяхме да ги пребием, макар че ядохме още life drain, а пък за капак Акта кастна wall of fire и запалихме
цялата стая барабар с дървените ковчези. Пламъците бързо погълнаха цялата къща
и ние излязохме навън миг преди тя да се срути до основи.
Навън вече се беше събрала тълпа…