Curse of Strahd – 31 – Продължаваме с вандалщината

23 юни, БЛО, Емо отсъства, защото върти далавери със световни тютюневи консорциуми във Варшава, ние, обаче сме тук и след един забравен сандвич за Венци се впускаме в приключението.

Започнахме на терасата на замъка, където видяхме две фигури в гръба на трона. Брин отиде да им говори и това бяха призрачните останки на крал Баров и кралица Рейвъновия. Те искаха да знаят какво е станало със сина им Сергей, Брин им каза, че Страд е убил Серьогата, призраците не бяха доволни и ни нападнаха. Имаха доста кофти fear effect, викаха гаргойлите от покрива да ни бият и за капак почти бастисаха Йендей като му свалиха hit point maximum-а до 1.

В крайна сметка с малко помощ от новия ни тираджийски шлем, който много помогна с prismatic spray, надделяхме и се върнахме обратно в кулата, от която взехме трежъра, за да рестнем и да качим осмо ниво.

Решихме, че по-свежи няма да бъдем и тръгнахме да търсим митичното стълбище К83, което слиза до най-долу. След известно лутане открихме, че входът е от горния етаж от библиотеката. Спуснахме се по него и се озовахме в зала К73. Там имаше нещо като месингов полилей, който стоеше на пода, обкръжен от разноцветни сфери. В средата му имаше пясъчен часовник, на който пишеше следното стихче:

 

Когато влязохме, активирахме капана, часовникът се обърна, и трябваше да вземем бързо решение, за да не ни нападнат железните големи, които търпеливо чакаха отстрани. Ние решихме да търсим ковчезите първо, хвърлихме съответната зелена сфера в огъня и БЗЗТ се озовахме в една стая пълна догоре с ковчези. Тя имаше и прозорец и се оказа, че сме във Валаки – в склада на местния майстор на ковчези.

Ние слязохме до долу да го питаме къде е ковчега на Страд и той не искаше да ни казва, но Бруно го убеди със заплаха и лека рана в крака. Качихме се горе, той ни показа един ковчег и от него излезе един vampire spawn. Секунда по-късно излязоха и още 5. Ние успяхме да ги пребием, макар че ядохме още  life drain, а пък за капак Акта кастна wall of fire и запалихме цялата стая барабар с дървените ковчези. Пламъците бързо погълнаха цялата къща и ние излязохме навън миг преди тя да се срути до основи.

Навън вече се беше събрала тълпа…