Mörk Borg - Graves Left Wanting

 (автор на текста е Стоян)

Голяма рядкост – играхме с друг Dungeon Master – Саши. Като част от разведряването след тежката кампания по Страд, решихме да направим и един one-shot по крафт бирата на ролевите игри – Mork Borg. Вече познавахме системата, благодарение на CY_BORG, така че аз (Стоян) и Марто се впуснахме в дълбините на тази doom metal album of a game.

В петък, след работа, с Венци по далечни острови, Сънчо болен вкъщи, а Емил с голяма черна точка за изпунтване, се събрахме на ул. Триадица.

Моят герой Шофлар беше подготвен с подходяща концепция за сетинга (вижте в послеписа), но пострада тежко от заровете при конституирането на персонажния лист. Беше с 1 HP и макар да се разви като способен Shedding Vicar (т.е. кастър) трябваше да внимавам много с неговото паянтово телце. Всъщност това допринесе за сочни възможности за OSR роулплей, такъв идваш от механиките, не само от моето идеи и желания за РП. Марто (Gork) изгради своята концепция при мятането на заровете и тъй като Тимора беше с него, получи се точно герой от неговия тип – напомпан фронтлайнер с мощен, лайнян (буквално) меч.

Започнахме приключението изхвърлени в дълбока яма в гигантското гробище на MB – Graventosk. Излязохме от ямата и започнахме да се лутаме в мъглите, докато не чухме звук от плач-вой. Неразумно се приближихме и намерихме малък мавзолей, пазен от женски wraith, с който се сбихме. Беше готино и драматично, каквито са битките на нисък левъл в MB. Победихме без особено тежки поражения, но отново се оказахме без посока.

Шофлар реши да пусне магарето си да намери пътя и то ни заведе до голям мавзолей-параклис. Очевидно вход към дънжон. В началото му имаше ковчег с жълт, киселинен икор, който гореше плът и плат. Затова го избегнахме и се вмъкнахме в един тунел. Той ни отведе до зала с три скелета-пазители с тяхната метална кутия. Шофлар се опита да ги приспи с едно заклинание, но вместо това почти умря и беше спасен от медицинските пособия на Горк.

Заобикаляме скелетите и продължаваме по един тунел, в който Горк опитва да разговаря с червеите (негово умение), но не научава много от тях. Достигаме следваща зала с голям, затворен ковчег и две факли. Палим факлите, отваряме ковчега, а там лежи нещо като восъчна фигура – запалваме я, от нея остава голям рубин и метален скелет. Прибираме камъка и с втората факла поемаме по друг коридор, който ни извежда в голям тунел.

Чуваме в далечината течаща вода, благодарение на силен мой късметлийски зар, и се насочваме към нея, като по пътя срещаме три стомни. В една от тях има unclean scroll, а в последната се крие отровна муха, която налазва Горк, докато Шофлар става невидим. В Горк са инжектирани яйцата на мухата, въпреки че успяваме да я убием с общи усилия. Следват редица опити на Шофлар да “шедне“ месото на другаря си, за да извади яйцата. На ръба сме просто да заколим Горк чрез полу-медицинска процедура, но накрая, последният ролл е успешен и проблемът – решен.

При течащата вода ни чака залата за аудиенции на „царя на хлебарките“. Отдавна заловен от  гробището могилокопач, опитващ да отгледа гигантска хлебарка, за да излети към свободата. Шофлар се отнася към него като към пророк на „задгробната сила“, която той вярва, че го води в новия му след-смъртен живот (виж историята на Ш). Това се харесва на човека-хлебарка и той ни казва, че изходът може да се намери при – Гробарката. Води ни през канала, покрай дървото на обесените до къщата на Гробарката.

Там нахлуваме с дарове и дипломация, но се оказва, че трима идиота са ни изпреварили, убили са Гробарката и сега седят насрани и въоръжени. Последва убеждаване, че няма за какво да се бием помежду си, когато Гробарката се превръща в дух с лопата и започва да раздава правосъдие. Сашо признава грешката си, - нърфнал нашите съюзници-по-съдба и битката бързо тръгва в лоша посока. Губим двама от тях (единият бяга), докато моите спелове свършат, а героят на Марто губи меча си и си чупи бойните зъби. Поне е успял да я нарани с нелошия си фронтлайнер. Стигаме до момент, в който Шофлар е на практика мъртъв, а Горк също е на 1 кръв. Когато се сещам, че викарът има умение да изостави горната си кожа и да се спаси от хватката на духа, закопаваща ме в земята. На крачка от смъртта – обръщаме мача. С моята ножка и големия кокал на Горк, убиваме духа.

Честно казано, щях да съм доволен дори и да бяхме направили ТПК. Това са системата и сетингът. Шофлар възприема победата над Гробарката като поредния знак, че „задгробната сила“ има планове за него. След като убиваме духа, пада проклятието, задържащо ни в гигантското гробище. Известно чудене и накрая разбираме, че просто можем да вървим на изток, докато влизаме в тъмен лес.

Свободни сме от гробището. Край на приключението!

Беше много забавна сесия – харесва ми героят, който си направих, Марто добре се вживя в своя и ползваше специфичните му рандъм умения (още един плюс на малкото, но интересни умения). Интересно беше да наблюдавам Сашо как се учи да дм-ства, на няколко пъти видях проблеми (типични за един ДМ), които му възникват, и как се оправя с тях. Интересно е това да се наблюдава отстрани, след като си бил на същото място много пъти. Усетиха се някои от плюсовете на OSR – динамични и опасни битки, ползване на малки умения/предмети, механики на героите, задаващи роулплей.

Нямам търпение да играем следващо нещо (а в някакъв момент и втора част на приключенията на Грок и Шофлар). Предложих на момчетата, ако искат изобщо да не довършваме CY_BORG и да минаваме към WH. Не че аз не искам да го довършим, но е важно на играем, каквото ни се играе, не да се напъваме насила – тема за разискване в чата.

П.С. Историята на Шофлар от първо лице:

Шофлар винаги е бъркал чорбата. Защото, който бърка чорбата, винаги може да яде от нея - проста, и затова ефективна логика. Още по-добре, ако бъркаш чорбата в стар и миризлив курварник, можеш да задоволиш и другия си порок, чрез непрестанен достъп до килерите и долапите на "Двата гълъба". 

Ти им даваш тлъстичко месце, а те са с теб, след като издоят останалата сволоч на Галгенбек. И всичко беше чудесно, докато не дойде тя, малкият синеок дявол. Дори не искаше да знае откога е курва, но в нея имаше повече живот отколкото във всички останали. Тя превръщаше ранните опушени сутрини на Шофлар в религиозно изживяване - в един момент, той живееше само за тях.

И всичко беше чудесно за него, докато в една особено задушлива утрин, преди първите поклонници да почнат със своя вой, тя отново се качи върху него. И вместо да го задоволи, разпра тройната му гуша с назъбена черна кама. Стана и си тръгна.

Всичко щеше да приключи така, с неговите кървави телеса, ако То не го беше докоснало. Ако то не го беше върнало обратно в кишата и калта на умиращи свят. Очевидно със задача...