WARHAMMER ENEMY WITHIN - 03 - Засади в мрака

 22.02.24 - автор е Сънчо

Събрахме се отново на уреченото място. Храната малко ни забави, но и без това щяхме да започваме по късно. Венци бе предприел друго пътешествие, така че играехме без него. Емо също успя да се включи към края, но добре се получи с неговия герой. И така…

След сбиването в кръчмата, Йозев сметна за разумно да потеглим малко по-рано от предвиденото. Малко ме бяха вбесили тези благородници, но нашия приятел май беше прав, бързо избутахме баржата и се спуснахме по канала. Докато се отдалечавахме от Алтдорф, забелязахме един колосален кораб. Йозев , каза че бил Имперски, събирал над 1000 души (мистерията за това как такъв кораб остава на повърхността ми убягва). Каза ни, че след като стигнем Вайсбрук и натовари вълната, ще продължи към Бьогенхафен на Шафелфест. Грандиозен град и можело да има работа като за нас. Това доста ни устройваше, защото човека, който беше дошъл с брат ми имал там да взима някакво имане, със сигурност ще му трябва защита като го гледам каква си е вейка, като Дух, ха, а каква по добра защита от 2-е опитни джуджета. Сетихме се да разпитаме Йозев за символа с ръката, който беше татуиран на телата на простреляните, но не знаеше нищо повече от това което аз подозирах. Помня че в едни книги, когато търсех информация за един влязъл в култ, бях попаднал на подобни символи, нещо с Демонските богове бе свързано. (тези хора само се забъркват в това където не им е работа, направо плюят върху името на Гримнир, а той си даде живота, за да избави света от Демоните). Вечерта мина добре, изпихме това което ни се полагаше и за което онези благородници бяха така добри да заплатят с няколко зъба. 

Сутринта чухме някакъв тропот покрай баржат и оу каква глупост направихме, показахме се ние, вместо да пратим някой от хората на Йозев. Излизайки на палубата видяхме конната милиция, патрулираща по пътя покрай канала и взе да ни разпитва дали знаем нещо за случките от вчера. Добре, че се сетихме да викнем Йозев, те си се познаваха и разбраха, бързо ни оставиха и продължихме.

Следващите дни минаха спокойно, помогнахме с каквото можем, че от бързане не бяхме взели достатъчно храна и трябваше някак да си изкараме прехраната. Стигнахме “Обърнатата баржа”, държеше я стар приятел на Йозев, където презаредихме с провизии и на следващия ден продължихме.

След още 3-и дена по вода стигнахме Вайсбург. Още със слизането видяхме онзи с арбалета, който се беше движел с онези простреляните със символа. Проследихме го до една кръчма, където ни се измъкна. Останахме малко да разпитаме и да си утолим жаждата, когато забелязахме един да ни оглежда излизайки от кръчмата. Нюхът ми(а може и на Каспар да е бил) ми каза, че трябва да го проследим. Станахме и след него. Спря се в една уличка, където наблюдаваше нашата баржа. Каспар реши да се промъкне до него, ние след малко го последвахме, ама никога това не ни е било силната страна и той се усети, но Каспар вече беше там и му опря ножката си до гърлото (бива си го това момче). Разпитахме го мило какво дири там, веднага ни каза, че са му платили да гледа какво се случва на баржата и че там имало ейл, каза ни и къде да намерим неговия работодател, който се оказа и точно човека с Арбалета, а именно в “Тромпета”. Пуснахме мишката и тръгнахме към Тромпета. Видяхме го на една масичка там и седнахме да си поговорим. Оказа се баунти хънтър, който само ни лъжеше, доста неуспешно, изглеждаше че е след Каспър. Не искахме пак да си навличаме проблеми и го оставихме. Разгледахме из града за работа, но беше твърде малко градчето и се върнахме на баржата, където нашия приятел бе решил да взема още пътници, някакво лордче или какъвто там се води. Йозев му даде каютата си, това си е негово решение, поне му измъкна още пари за това. Много нахакан, даже си имаше слуга. Щял да пътува и той за феста и му се развалила каретата. Оставихме го преди да ме е издразнил много, можеше все пак да ни е от полза да си имаме някой с титла и да не ни закачат толкова.

… не би, пак си имахме проблеми на вечерта. Някой беше запалил нещо и всичко в баржата беше задимено, като излязохме вън ни чакаха нашия приятел с Арбалета, мишката и още 2-ама, както и една кофа с нещо запалимо, която веднага се изля върху нас. Каспар веднага скочи на хънтъра,  брат ми целия в пламъци скочи във водата, а аз останах да се оправям с 3-имата. След малко и лордчето, бързо реагира и накара слугата си да хвърли едно въже, за да се измъкне по лесно брат ми и скочи да помогне на Каспар… на Каспар, ба, аз се биех с 3-има, не че не ги удържах, ама все пак. След като брат ми се изкачи обратно на баржата, видяха бързо какво е да си имаш работа с 2-е джудженки. Хънтъра като видя, че се справихме с тях и си плю на петите, лордчето (Фон мон кекавия), не успя да го спре да се измъкне, а Каспар го бяха зашеметили, но поне го забаламосваха по време на битката, за да не ни простреля в гръб.

Ще му дам шанс на лордчето, все пак помогна, а не избяга (или не лежеше за пореден ден в повръщайки в каютата си като други).

WARHAMMER ENEMY WITHIN – 02 – Пет минути в Алтдорф

Неделя е и сядам да описвам новите приключения на вече четиримата смелчаги в Стария свят. Играхме в четвъртък, съставът беше без Емо (дори Венци се домъкна с болен кръст) и след дълга дискусия относно пазарите и кратка дискусия относно дали да не върнем на Емо парите за WH, се впуснахме в приключението.

Днес имам муза и ще опитам нещо  по-различно като ентри в блога, пък да видим дали ще се получи.

Дневникът на Каспар, 24 𝔍𝔞𝔥𝔯𝔡𝔲𝔫𝔤 2512

Започнахме деня в „Седемте спици“, този път лейди държеше кочияшите изкъсо и тръгнахме навреме. Сутринта намерихме Декарт, потънал до ушите в комар и той ни пожела оревоар. Пътуването беше скучно, но лейди Изолда ни покани да влезем вътре, което беше много мило.

О, Алтдорф! Много може да се изпише за твоите тесни улици, за твоите престижни институции, дом си и на просяци и на самия Император. Колко ли тайни криеш измежду стените си и зад устите на хората, тайни забравени или намерени…

И така, дилижансът ни спря на 𝔎ö𝔫𝔦𝔤𝔰𝔭𝔩𝔞𝔱𝔷 и моментално бяхме наобиколени от викачи от околните заведения. Франц беше идвал повече пъти тук и веднага се сети за уютния хан „Циците на Мирмидия“. Разбутахме тълпата и поехме натам. Не бяхме минали и двеста ярда, и що да видим! Самият Карл Франц заедно яхнал еднорога си с първи пехотен полк!

Когато видях Императора на улиците на Алтдорф, ах, изумението ми бе колкото и великолепно, толкова и безмислено! Неговото присъствие, ах, каква благодат! Императорът, яхнал еднорог, и със свитата си — едно величие непостижимо! О, велики владетелю, нека го чуя и вижда този момент! Моето сърце замириса и дръпна към избледняващото житие. Ах, каква благодат! Каква мощ! Но същевременно, страх и трепет изместват радостта ми. Ами ако нещо се случи с него? Ами ако слуховете са верни?

С трепет в сърцата ни се отправихме нагоре към хана, но на пътя ни забелязахме множество агитатори, изливащи проклятия и зловещи заплахи върху хората. Сърцата ни се смутиха и в тревога се запитахме какво се случва в града. Въпреки че се чувствахме като част от великата имперска машина, не можехме да игнорираме страданията на хората около нас.

Двама странници ме гледаха дълго време и направиха странен знак към мен – пощипване на ухото със срещуположната ръка. Бром ги посплаши и те хукнаха да бягат в първата срещната кръчма „Короната на Франц“. Тръгнахме подире им по тесните стълби на заведението, но на последния видяхме, че са изскочили от прозореца и ин се стори, че се отдалечават в далечината. Какъв беше този знак? Моментално започна да ме гложди. Може би ме бъркат с Кастор, моя двойник?

Франц ни заведе в хана, който всъщност се оказа бардак и седнахме да се черпим от известните билкови ликьорчета. Шефката беше маман Тера, която сякаш ме хареса, и ме покани да ме черпи с грозденце. Франц, както говореше колко е хубав живота на село, не се посвени да се порадва на градските удоволствия, и не разбрах какво каза на едното момиче, но горе долу всички чуха и видяха какво последва в сеното.

Майка винаги казваше, че бебе джудже мож ме надпи и за пореден път се оказа вярно, не помня точно какво пих, но явно по някое време съм се стегнал да свърша малко следователска работа и съм се заел да разпитвам за брата на Бром. Оказа се, че братът се движи заедно с Йосиф Корджин – капитан на баржата Берберис. При тази новина Бром много се зарадва, защото Йосиф е техен стар семеен познат. Допихме си и незабавно потеглихме надолу към доковете.

Някакъв луд пророк сграбчи Франц и започна да му крещи как всички сме роби на Хаоса, как Рогатият плъх щял да стане господар на всички зверове. Явно емоцията му дойде твърде много, защото след като повика малко, падна бездиханен на улицата. Направи ми впечатление, че имаше татуировка на рамото – ръка с пет разтворени пръста.

След кратко лутане намерихме Ардум – братът на Бром. Двамата много се радваха да се видят, изглежда е вярно, че джуджетата държат много на семейството. Той беше заедно с Йосиф и капитанът предложи да пием в местната моряшка кръчма. Речено-сторено и не след дълго отново се наливахме със сладко вино.

Йосиф е много интересен тип и явно е видял много от Райкланд. Разказа ни, че обстановката в Алтдорф е напрегната. Благородниците са луднали и правели мизерии, даже едни от тях запалили една кръчма.

Докато си приказвахме в кръчмата влезе Макс Ернст – местен създавач на проблеми, който си търси с кой да се сбие по кръчмите. Настроението моментално се влоши и всички в кръчмата се умълчаха и посърнаха.

Не след дълго влязоха и двама мъртвопияни благородници с още 4-ма бодигарди и почнаха да правят свинщина. Един от тях имаше неблагоразумието да повърне върху Ардум и джуджето моментално го свали с едно кроше. Това предизвика огромен проблем, защото бяхме ударили благородник, и най-добрият възможен изход беше да ни осъдят и да гнием в затвора 10-15 години. Ех, джуджета, кибритлии са си те… И, смятай, Бром е спокойният брат…

Аз незабавно изтрезнях и хукнах да бягам към „Циците“. Франц после разказа, че е хукнал към баржата, а джуджетата….в типичен стил отстъпиха без да отстъпват. Ардум хванал другия благородник с нож до гърлото и така излезли от кръчмата.

Аз тъкмо си хапвах грозденце при маман Тера и Франц дойде да ме събере и потеглихме към баржата.  По пътя видяхме двамата мои приятели от по-рано, които ни следваха. Аз им направих знака с ухото и те паднаха убити от стрела на арбалет. Пребъркахме ги и забелязахме същата татуировка с ръката и петте пръста. Нямахме време за губене, тичахме със всички сили към баржата.

Йосиф наистина явно бе приятел с джуджетата, защото не ни предаде на властите, а незабавно стегна баржата и потеглихме към Вайсбрук.

Какво ли значат тези татуировки? Дано дждужетата ни държат вън от неприятности, току виж сме разбрали….

 

 

 

 

WARHAMMER ENEMY WITHIN – 01 – The Coach and Horse

Ето, че започнахме най-сетне дългоочакваната кампания Enemy Within по Warhammer Fantasy Roleplay. Ако не ме лъже паметта, денят беше сряда, а съставът беше доста намален – без болния Сънчо и скатаващия Емо, но все пак започнахме.

Героите бях описал в предишен блог, затова ще ти спестя тук. Историята на партито е, че сме се запознали по пътя към 𝔄𝔩𝔱𝔡𝔬𝔯𝔣 и сме решили да пътуваме заедно. Отделно героят на Сашо Каспар е частен следовател, който помага на героя на Марто Бром да открие брат си в Алтдорф.

И така започнахме по пътя на входа на крайпътния хан Coach & Horse. Точно на входа един дилижанс с пиян кочияш блъсна Каспар и го остави зловещо пребит. A grim world of perilous adventure indeed.

Другите довлачиха Каспар вътре и барманът Густав докара една койка, на която да легне да се поосвести малко. Долетя и питомната му врана, която почна да грачи „мъртъв, мъртъв“. Бром (Марти) опита да излекува Каспар (Сашо) и хвърли 05, след което вторият рипна съживен и се настанихме на една маса.

Разгледахме околните и до нас на едната маса имаше двама пияни кочияши (транспортът за утре). На друга беше благородната лейди Изолда с антуража си – буч лесбо бодигарда и слугинчето си.

Густав ни направи отстъпка, но въпреки това останахме почти без пари. За по 1 шилинг се спазарихме с кочияшите да ни закарат утре до Алтдорф.

На бара имаше странен четящ човек и Каспар отиде да го заговори. Оказа се, че се казва Ернст Хейделман и чете за изпит, за да се опита да стане студент на 𝔡𝔬𝔨𝔱𝔬𝔯 𝔖𝔠𝔥𝔪𝔦𝔡𝔱 в медицинската академия Алтдорф. Кандидат-студентът се стъписа леко, като разбра, че Каспар е частен следовател, но не разбрахме защо и последвалите въпроси само раздразниха Ернст и той си легна.

Следващият интересен персонаж беше мъж с широкопола шапка с перо и бретонски (разбирай francais) акцент – Philippe Decartes. Той беше доста добронамерен към нас, каза, че пътува из света за удоволствие (за разлика от братята си рицари) и ни насочи към таблото с обяви навън. Каспар излезе да пикае и видя следната обява за смели приключенци.

Корон принцът 𝔙𝔬𝔫 𝔗𝔞𝔰𝔰𝔢𝔫𝔦𝔫𝔠𝔎 търси приключенци за мисия в Сивите планини. Дава по 8 шилинга на ден, което си е супер. Каспар прибра обявата в джоба си, а аз няма да качвам обявата в блога, защото реших тактично да премълча част от нея.

Франц (Венци) извади малко домашен тутун да почерпи бретонеца и от дума на дума той ни обра на карти, а пък после Франц разказа за beastmen – едни от най-опасните създания из познатия свят. Тук имаше готин момент на разучаване на света, след като Густав ни каза, че хванали бургомайстора на Грунбург да говори с котката си и Инквизицията се погрижила бързичко за него.

На следващия ден кочияшите бяха кьоркютук пияни и лейди Изолда правеше сцена, но ние ги поляхме с вода и те се стегнаха, след като Франц им даде отвара срещу махмурлук, а Бром ги сплаши мъжката. Тръгнахме и не след дълго заваля (тъй като за 1 шилинг се возехме на покрива). Помолихме лейдито да се возим при тях, но те казаха не и Каспар се намръзна получавайки -10 на всички Toughness skills.

На един завой видяхме паднала фигура с надвесена над нея още една. Оказа се, че това е кочияшът прегазил Каспар (демек от предния дилижанс), а този над него беше мутант, който ни погледна със зелени слузести очи, докато преживяше ръката на кочияша. Конете се изплашиха и се отскубнаха завличайки единия наш кочияш в гората и започна битка. Този не беше особено тегав и бързо го насолихме. В това време чухме писъци.

Каспар и Франц се промъкнаха в гората да видят какво става и след завоя видяхме целия дилижанс, с още 5 мутанта насред гора от трупове. Убедихме лесбо-бодигардката Marie и бай Филип да се бият заедно с нас и станахме 5v5.

Битката не беше лесна, но победихме и събрахме няколко кинжала и една броня.

Встрани видяхме труп с хубави дрехи и МЪЛНИЯ В ПИК – оказа се напълно брат близнак на Каспар, неразличим от него. Преджобихме го и в него намерихме следното писмо, както и съответния signed affidavit. Изглежда имаме добър куест хуук.

 

В този момент чухме тропот от копита и дойдоха Roadwardens, демек органите на реда. Ние скатахме близнака по-навътре, за да няма въпроси и отидохме да се обясняваме със сержанта. На помощ ни се притече лейди Изолда, която каза, че сме проявили изключителна доблест в нейна защита и ни пуснаха да си ходим по живо по здраво без излишни въпроси. Върнаха ни конете барабар с кочияша и продължихме напред към хана „Седемте спици“ – последната спирка преди Алтдорф.

-----------

Какво да кажа – много яка сесия, бяхме много креативни заради това, че битките наистина са хаотични и непредсказуеми, а пък парите не стигат и ние не сме от най-добре платените професии. Като цяло страхотно начало, което ме върна в едно време, когато приключенията се усещаха наистина опасни, но и вълнуващи. Системата е крънчи, но по готин начин и success levels е много хитра механика, която дава широк спектър от outcomes и това доста ме кефи.