Неделя е и
сядам да описвам новите приключения на вече четиримата смелчаги в Стария свят. Играхме
в четвъртък, съставът беше без Емо (дори Венци се домъкна с болен кръст) и след
дълга дискусия относно пазарите и кратка дискусия относно дали да не върнем на
Емо парите за WH, се
впуснахме в приключението.
Днес имам
муза и ще опитам нещо по-различно като
ентри в блога, пък да видим дали ще се получи.
Дневникът на Каспар, 24 𝔍𝔞𝔥𝔯𝔡𝔲𝔫𝔤
2512
Започнахме
деня в „Седемте спици“, този път лейди държеше кочияшите изкъсо и тръгнахме
навреме. Сутринта намерихме Декарт, потънал до ушите в комар и той ни пожела
оревоар. Пътуването беше скучно, но лейди Изолда ни покани да влезем вътре,
което беше много мило.
О, Алтдорф!
Много може да се изпише за твоите тесни улици, за твоите престижни институции,
дом си и на просяци и на самия Император. Колко ли тайни криеш измежду стените
си и зад устите на хората, тайни забравени или намерени…
И така, дилижансът
ни спря на 𝔎ö𝔫𝔦𝔤𝔰𝔭𝔩𝔞𝔱𝔷 и моментално бяхме наобиколени от викачи
от околните заведения. Франц беше идвал повече пъти тук и веднага се сети за уютния
хан „Циците на Мирмидия“. Разбутахме тълпата и поехме натам. Не бяхме минали и
двеста ярда, и що да видим! Самият Карл Франц заедно яхнал еднорога си с първи
пехотен полк!
Когато видях
Императора на улиците на Алтдорф, ах, изумението ми бе колкото и великолепно,
толкова и безмислено! Неговото присъствие, ах, каква благодат! Императорът,
яхнал еднорог, и със свитата си — едно величие непостижимо! О, велики
владетелю, нека го чуя и вижда този момент! Моето сърце замириса и дръпна към
избледняващото житие. Ах, каква благодат! Каква мощ! Но същевременно, страх и
трепет изместват радостта ми. Ами ако нещо се случи с него? Ами ако слуховете
са верни?
С трепет в
сърцата ни се отправихме нагоре към хана, но на пътя ни забелязахме множество
агитатори, изливащи проклятия и зловещи заплахи върху хората. Сърцата ни се
смутиха и в тревога се запитахме какво се случва в града. Въпреки че се
чувствахме като част от великата имперска машина, не можехме да игнорираме
страданията на хората около нас.
Двама
странници ме гледаха дълго време и направиха странен знак към мен – пощипване на
ухото със срещуположната ръка. Бром ги посплаши и те хукнаха да бягат в първата
срещната кръчма „Короната на Франц“. Тръгнахме подире им по тесните стълби на
заведението, но на последния видяхме, че са изскочили от прозореца и ин се
стори, че се отдалечават в далечината. Какъв беше този знак? Моментално започна
да ме гложди. Може би ме бъркат с Кастор, моя двойник?
Франц ни
заведе в хана, който всъщност се оказа бардак и седнахме да се черпим от
известните билкови ликьорчета. Шефката беше маман Тера, която сякаш ме хареса,
и ме покани да ме черпи с грозденце. Франц, както говореше колко е хубав живота
на село, не се посвени да се порадва на градските удоволствия, и не разбрах
какво каза на едното момиче, но горе долу всички чуха и видяха какво последва в
сеното.
Майка винаги
казваше, че бебе джудже мож ме надпи и за пореден път се оказа вярно, не помня
точно какво пих, но явно по някое време съм се стегнал да свърша малко
следователска работа и съм се заел да разпитвам за брата на Бром. Оказа се, че
братът се движи заедно с Йосиф Корджин – капитан на баржата Берберис. При тази
новина Бром много се зарадва, защото Йосиф е техен стар семеен познат. Допихме
си и незабавно потеглихме надолу към доковете.
Някакъв луд
пророк сграбчи Франц и започна да му крещи как всички сме роби на Хаоса, как
Рогатият плъх щял да стане господар на всички зверове. Явно емоцията му дойде
твърде много, защото след като повика малко, падна бездиханен на улицата.
Направи ми впечатление, че имаше татуировка на рамото – ръка с пет разтворени
пръста.
След кратко
лутане намерихме Ардум – братът на Бром. Двамата много се радваха да се видят,
изглежда е вярно, че джуджетата държат много на семейството. Той беше заедно с
Йосиф и капитанът предложи да пием в местната моряшка кръчма. Речено-сторено и
не след дълго отново се наливахме със сладко вино.
Йосиф е много
интересен тип и явно е видял много от Райкланд. Разказа ни, че обстановката в
Алтдорф е напрегната. Благородниците са луднали и правели мизерии, даже едни от
тях запалили една кръчма.
Докато си
приказвахме в кръчмата влезе Макс Ернст – местен създавач на проблеми, който си
търси с кой да се сбие по кръчмите. Настроението моментално се влоши и всички в
кръчмата се умълчаха и посърнаха.
Не след дълго
влязоха и двама мъртвопияни благородници с още 4-ма бодигарди и почнаха да
правят свинщина. Един от тях имаше неблагоразумието да повърне върху Ардум и
джуджето моментално го свали с едно кроше. Това предизвика огромен проблем,
защото бяхме ударили благородник, и най-добрият възможен изход беше да ни
осъдят и да гнием в затвора 10-15 години. Ех, джуджета, кибритлии са си те… И,
смятай, Бром е спокойният брат…
Аз незабавно
изтрезнях и хукнах да бягам към „Циците“. Франц после разказа, че е хукнал към
баржата, а джуджетата….в типичен стил отстъпиха без да отстъпват. Ардум хванал
другия благородник с нож до гърлото и така излезли от кръчмата.
Аз тъкмо си
хапвах грозденце при маман Тера и Франц дойде да ме събере и потеглихме към
баржата. По пътя видяхме двамата мои
приятели от по-рано, които ни следваха. Аз им направих знака с ухото и те
паднаха убити от стрела на арбалет. Пребъркахме ги и забелязахме същата
татуировка с ръката и петте пръста. Нямахме време за губене, тичахме със всички
сили към баржата.
Йосиф
наистина явно бе приятел с джуджетата, защото не ни предаде на властите, а
незабавно стегна баржата и потеглихме към Вайсбрук.
Какво ли
значат тези татуировки? Дано дждужетата ни държат вън от неприятности, току виж
сме разбрали….
Няма коментари:
Публикуване на коментар