WARHAMMER ENEMY WITHIN – 01 – The Coach and Horse

Ето, че започнахме най-сетне дългоочакваната кампания Enemy Within по Warhammer Fantasy Roleplay. Ако не ме лъже паметта, денят беше сряда, а съставът беше доста намален – без болния Сънчо и скатаващия Емо, но все пак започнахме.

Героите бях описал в предишен блог, затова ще ти спестя тук. Историята на партито е, че сме се запознали по пътя към 𝔄𝔩𝔱𝔡𝔬𝔯𝔣 и сме решили да пътуваме заедно. Отделно героят на Сашо Каспар е частен следовател, който помага на героя на Марто Бром да открие брат си в Алтдорф.

И така започнахме по пътя на входа на крайпътния хан Coach & Horse. Точно на входа един дилижанс с пиян кочияш блъсна Каспар и го остави зловещо пребит. A grim world of perilous adventure indeed.

Другите довлачиха Каспар вътре и барманът Густав докара една койка, на която да легне да се поосвести малко. Долетя и питомната му врана, която почна да грачи „мъртъв, мъртъв“. Бром (Марти) опита да излекува Каспар (Сашо) и хвърли 05, след което вторият рипна съживен и се настанихме на една маса.

Разгледахме околните и до нас на едната маса имаше двама пияни кочияши (транспортът за утре). На друга беше благородната лейди Изолда с антуража си – буч лесбо бодигарда и слугинчето си.

Густав ни направи отстъпка, но въпреки това останахме почти без пари. За по 1 шилинг се спазарихме с кочияшите да ни закарат утре до Алтдорф.

На бара имаше странен четящ човек и Каспар отиде да го заговори. Оказа се, че се казва Ернст Хейделман и чете за изпит, за да се опита да стане студент на 𝔡𝔬𝔨𝔱𝔬𝔯 𝔖𝔠𝔥𝔪𝔦𝔡𝔱 в медицинската академия Алтдорф. Кандидат-студентът се стъписа леко, като разбра, че Каспар е частен следовател, но не разбрахме защо и последвалите въпроси само раздразниха Ернст и той си легна.

Следващият интересен персонаж беше мъж с широкопола шапка с перо и бретонски (разбирай francais) акцент – Philippe Decartes. Той беше доста добронамерен към нас, каза, че пътува из света за удоволствие (за разлика от братята си рицари) и ни насочи към таблото с обяви навън. Каспар излезе да пикае и видя следната обява за смели приключенци.

Корон принцът 𝔙𝔬𝔫 𝔗𝔞𝔰𝔰𝔢𝔫𝔦𝔫𝔠𝔎 търси приключенци за мисия в Сивите планини. Дава по 8 шилинга на ден, което си е супер. Каспар прибра обявата в джоба си, а аз няма да качвам обявата в блога, защото реших тактично да премълча част от нея.

Франц (Венци) извади малко домашен тутун да почерпи бретонеца и от дума на дума той ни обра на карти, а пък после Франц разказа за beastmen – едни от най-опасните създания из познатия свят. Тук имаше готин момент на разучаване на света, след като Густав ни каза, че хванали бургомайстора на Грунбург да говори с котката си и Инквизицията се погрижила бързичко за него.

На следващия ден кочияшите бяха кьоркютук пияни и лейди Изолда правеше сцена, но ние ги поляхме с вода и те се стегнаха, след като Франц им даде отвара срещу махмурлук, а Бром ги сплаши мъжката. Тръгнахме и не след дълго заваля (тъй като за 1 шилинг се возехме на покрива). Помолихме лейдито да се возим при тях, но те казаха не и Каспар се намръзна получавайки -10 на всички Toughness skills.

На един завой видяхме паднала фигура с надвесена над нея още една. Оказа се, че това е кочияшът прегазил Каспар (демек от предния дилижанс), а този над него беше мутант, който ни погледна със зелени слузести очи, докато преживяше ръката на кочияша. Конете се изплашиха и се отскубнаха завличайки единия наш кочияш в гората и започна битка. Този не беше особено тегав и бързо го насолихме. В това време чухме писъци.

Каспар и Франц се промъкнаха в гората да видят какво става и след завоя видяхме целия дилижанс, с още 5 мутанта насред гора от трупове. Убедихме лесбо-бодигардката Marie и бай Филип да се бият заедно с нас и станахме 5v5.

Битката не беше лесна, но победихме и събрахме няколко кинжала и една броня.

Встрани видяхме труп с хубави дрехи и МЪЛНИЯ В ПИК – оказа се напълно брат близнак на Каспар, неразличим от него. Преджобихме го и в него намерихме следното писмо, както и съответния signed affidavit. Изглежда имаме добър куест хуук.

 

В този момент чухме тропот от копита и дойдоха Roadwardens, демек органите на реда. Ние скатахме близнака по-навътре, за да няма въпроси и отидохме да се обясняваме със сержанта. На помощ ни се притече лейди Изолда, която каза, че сме проявили изключителна доблест в нейна защита и ни пуснаха да си ходим по живо по здраво без излишни въпроси. Върнаха ни конете барабар с кочияша и продължихме напред към хана „Седемте спици“ – последната спирка преди Алтдорф.

-----------

Какво да кажа – много яка сесия, бяхме много креативни заради това, че битките наистина са хаотични и непредсказуеми, а пък парите не стигат и ние не сме от най-добре платените професии. Като цяло страхотно начало, което ме върна в едно време, когато приключенията се усещаха наистина опасни, но и вълнуващи. Системата е крънчи, но по готин начин и success levels е много хитра механика, която дава широк спектър от outcomes и това доста ме кефи.