22.02.24 - автор е Сънчо
Събрахме се отново на уреченото място. Храната малко ни забави, но и без това щяхме да започваме по късно. Венци бе предприел друго пътешествие, така че играехме без него. Емо също успя да се включи към края, но добре се получи с неговия герой. И така…
След сбиването в кръчмата, Йозев сметна за разумно да потеглим малко по-рано от предвиденото. Малко ме бяха вбесили тези благородници, но нашия приятел май беше прав, бързо избутахме баржата и се спуснахме по канала. Докато се отдалечавахме от Алтдорф, забелязахме един колосален кораб. Йозев , каза че бил Имперски, събирал над 1000 души (мистерията за това как такъв кораб остава на повърхността ми убягва). Каза ни, че след като стигнем Вайсбрук и натовари вълната, ще продължи към Бьогенхафен на Шафелфест. Грандиозен град и можело да има работа като за нас. Това доста ни устройваше, защото човека, който беше дошъл с брат ми имал там да взима някакво имане, със сигурност ще му трябва защита като го гледам каква си е вейка, като Дух, ха, а каква по добра защита от 2-е опитни джуджета. Сетихме се да разпитаме Йозев за символа с ръката, който беше татуиран на телата на простреляните, но не знаеше нищо повече от това което аз подозирах. Помня че в едни книги, когато търсех информация за един влязъл в култ, бях попаднал на подобни символи, нещо с Демонските богове бе свързано. (тези хора само се забъркват в това където не им е работа, направо плюят върху името на Гримнир, а той си даде живота, за да избави света от Демоните). Вечерта мина добре, изпихме това което ни се полагаше и за което онези благородници бяха така добри да заплатят с няколко зъба.
Сутринта чухме някакъв тропот покрай баржат и оу каква глупост направихме, показахме се ние, вместо да пратим някой от хората на Йозев. Излизайки на палубата видяхме конната милиция, патрулираща по пътя покрай канала и взе да ни разпитва дали знаем нещо за случките от вчера. Добре, че се сетихме да викнем Йозев, те си се познаваха и разбраха, бързо ни оставиха и продължихме.
Следващите дни минаха спокойно, помогнахме с каквото можем, че от бързане не бяхме взели достатъчно храна и трябваше някак да си изкараме прехраната. Стигнахме “Обърнатата баржа”, държеше я стар приятел на Йозев, където презаредихме с провизии и на следващия ден продължихме.
След още 3-и дена по вода стигнахме Вайсбург. Още със слизането видяхме онзи с арбалета, който се беше движел с онези простреляните със символа. Проследихме го до една кръчма, където ни се измъкна. Останахме малко да разпитаме и да си утолим жаждата, когато забелязахме един да ни оглежда излизайки от кръчмата. Нюхът ми(а може и на Каспар да е бил) ми каза, че трябва да го проследим. Станахме и след него. Спря се в една уличка, където наблюдаваше нашата баржа. Каспар реши да се промъкне до него, ние след малко го последвахме, ама никога това не ни е било силната страна и той се усети, но Каспар вече беше там и му опря ножката си до гърлото (бива си го това момче). Разпитахме го мило какво дири там, веднага ни каза, че са му платили да гледа какво се случва на баржата и че там имало ейл, каза ни и къде да намерим неговия работодател, който се оказа и точно човека с Арбалета, а именно в “Тромпета”. Пуснахме мишката и тръгнахме към Тромпета. Видяхме го на една масичка там и седнахме да си поговорим. Оказа се баунти хънтър, който само ни лъжеше, доста неуспешно, изглеждаше че е след Каспър. Не искахме пак да си навличаме проблеми и го оставихме. Разгледахме из града за работа, но беше твърде малко градчето и се върнахме на баржата, където нашия приятел бе решил да взема още пътници, някакво лордче или какъвто там се води. Йозев му даде каютата си, това си е негово решение, поне му измъкна още пари за това. Много нахакан, даже си имаше слуга. Щял да пътува и той за феста и му се развалила каретата. Оставихме го преди да ме е издразнил много, можеше все пак да ни е от полза да си имаме някой с титла и да не ни закачат толкова.
… не би, пак си имахме проблеми на вечерта. Някой беше запалил нещо и всичко в баржата беше задимено, като излязохме вън ни чакаха нашия приятел с Арбалета, мишката и още 2-ама, както и една кофа с нещо запалимо, която веднага се изля върху нас. Каспар веднага скочи на хънтъра, брат ми целия в пламъци скочи във водата, а аз останах да се оправям с 3-имата. След малко и лордчето, бързо реагира и накара слугата си да хвърли едно въже, за да се измъкне по лесно брат ми и скочи да помогне на Каспар… на Каспар, ба, аз се биех с 3-има, не че не ги удържах, ама все пак. След като брат ми се изкачи обратно на баржата, видяха бързо какво е да си имаш работа с 2-е джудженки. Хънтъра като видя, че се справихме с тях и си плю на петите, лордчето (Фон мон кекавия), не успя да го спре да се измъкне, а Каспар го бяха зашеметили, но поне го забаламосваха по време на битката, за да не ни простреля в гръб.
Ще му дам шанс на лордчето, все пак помогна, а не избяга (или не лежеше за пореден ден в повръщайки в каютата си като други).
Няма коментари:
Публикуване на коментар