Nimble - 09 - “You need to be much more... muchier”

 (автор е Сънчо) 

Пак в доста намален състав – Стоян, Марти и аз – продължихме с „краткото“ тестово приключение, което доста ни допадна и може би затова продължихме да го играем. Нещо, което установихме за пореден път е, че с двама души е много трудно. А сега ще разкажа и как едва оцеляхме…

Преди да успеем да излезем от лабиринта, на самия изход се изсипа едно червено-медено Уузенце, точно върху главата на Отрам. Опитахме се да не го режем, за да не се размножи, но то пак се множеше, а специалната му атака беше, че всяко следващо правеше двойна щета. Накрая се оказа, че освен от сечащи оръжия, то се разпада на по-малки и от критични удари – а Пип правеше само такива! След битката с него останахме на по 1 кръв.

Видяхме, че всичко отива доста на зле. Тогава на Пип ѝ хрумна гениалната идея... да се надруса. Медът даваше сила за определен период и това беше единственият ни шанс да се справим. Тя гребна от меда, стичащ се от стените, и напълни две колби. Даде едната на Отрам и изпи своята, а не след дълго и той обърна неговата... И нещата станаха по-добре. Много по-добре, май.

Двамата започнаха да се потят обилно, очите им станаха кървавочервени и те почувстваха огромна живителна сила в себе си. (Временен живот, равен на техния, за 1 час реално време, не игрово – след това минус толкова). Веднага тръгнахме напред, за да видим каква ще е съдбата ни. Излязохме от лабиринта и се озовахме в огромна пещера с гъби.

Там срещнахме производителя на това прекрасно вещество, който изглеждаше като Скакалец, а заедно с него беше и питомецът му – една огромна миризливка. Пип, с треперещи от вълнение ръце и червени очи (и брада), му скочи на мандибулите без да се замисля, нанасяйки няколко злобни атаки. Гадината бързо се окопити и накара миризливката да я защитава. Тя пък пускаше смрад при всеки наш удар, което ни караше да повръщаме така хубавия червен мед.

Въпреки всичките му хитрости, успяхме да пръснем хитиновата обвивка на Скакалеца и да го размажем като хлебарка с чехъл. Със смъртта му обаче всичко наоколо почна да загива драстично бързо. Гъбите се спаружиха, цветята увяхнаха и ние решихме да се чупим, без дори да го преджобваме. Точно тогава единия час изтече и все едно сърцата ни гръмнаха, но имахме точно толкова останал живот, колкото да не умрем.
Вдигнахме 5-о ниво и сме живи... макар и с по 4-5 сериозни рани.