(автор е Сънчо)
Няма да споменавам как ме оставиха да чакам долу 20 мин, сигурно ако носех храната нямаше да е така. Важното е че накрая ме пуснаха и след като хапнах малко пица, която Марти беше така добър да вземе. Аз (пси) си се храня бавно, затова накарах Стоян да започва и да не ме чакат, оказа се малко по трудно да ям, записвам и мятам зарове, но се разминах само с леко омазнен герой.
За момент всичко утихна. Огромната буболечка стоеше и ни узучаваше. Миг след това онази част от нея, където бабата беше всмукана се насочи към нас. Отрам бе твърде бавен и сфинктера се стовари отгоре му и го засмука. Пип се скри зад някакви буци пръст и части от дърво, останали след появата на буболечката. Съществото раздвижи антенките си и успя да долови нейното скривалище и отново се спусна с ануса отгоре ѝ, разтворен до огромен предел и засмуквайки всичко около и заедно с нея.
След малко се изсипа вътре в мрака при Отрам с всичките камъни отгоре му. Беше пълен мрак, но достатъчно широко, за да се движим. Отрам извади фенер и освети гигантското дебело черво, в което бяхме. Всичко наоколо беше меко и лигаво, виждаха се и пулсиращи жили навсякъде. Отгоре сфинктера се беше свил и не ни оставаше друг път освен напред. Докато се придвижвахме под крака на Пип се отвори част от меката плът, изригна зловонна миризма и миг преди тя да падне вътре, Отрам я хвана и дръпна назад. С по един бърз скок двамата продължихме напред, вече знаейки за тези дупки, забелязахме и втора, която не беше вече никакъв проблем вече. По едно време достигнахме една голяма слузеста локва с три малки ануса, които изпускаха същата течност като локвата. Пип прасна най лявото, за да провери дали ще предизвика нещо и беше права. Най лявото засмука слузта и локвата се изпразни. Решихме да проверим и другите какво правят. Като уцелихме най дясната, зад нас се сви целия коридор, по който минахме и отвора започна да изпуска огромно количество слуз и помещението започна да се пълни. Не губихме време и праснахме пак най левия, който ни засмука заедно със слузта и ни изплю някъде другаде.
На новото място беше пълно с малки бели тулубмести създания с пипала. Не ни закачаха и ние продължихме напред измежду тях, докато не достигнахме до дърво-подобно образование. Отрам се приближи да разгледа, при което накара нещото да се завърти и да се опита да отхапе главата му. Появиха се още два израстъка, които започнаха да изпускат отгоре ни киселина. Доста бързо и с малко доза късмет ги насякохме. Тълумбичките веднага се заеха да затварят раните на съществото, което бе свързано със самата плът на обкръжението ни. Затова забързахме напред, преди да са го възстановили.
*снимки няма, може би трябва да са някакви като от играта Scorn, но не се връзват с арта на играта и не ми се вписват
Няма коментари:
Публикуване на коментар