Лунното Море. Сесия 2 - Навътре в блатото.

Беше последният работен ден от една доооста дълга работна седмица. Избрахме съботната вечер, за да проведем поредната сесия с героите в Лунното море, които са по петите на наследника на лорд Нантер от Мелваунт. Търсенето ги отведе дълбоко в блатото Thar и от там започва новият разказ.

Поначало доста закъсняхме (заради лошите метеорологични условия) и започнахме чак към 8 и си личеше, че на играчите им се спи и са изморени. Имаше и известен момент на чудене в началото, защото явно им се преплитаха събития от двете кампании (например преследването на някого и пр. :)).

Започнахме с правенето на бивак в студената, мъглива и неприветлива местност. Докато се редуваха да пазят, един dire wolf ги тормозеше, като не ги оставаше да спят и постоянно правеше опити да приближи лагера. Вероятно го беше привлякла прясната оркска глава, която протагонистите бяха набучили на кол и сложили около палатката. С две думи, героят на Владо се ядоса и отиде сам да се разправя с вълка в тъмното и мъглата малко встрани от лагера. Тази брутална тактическа грешка му струваше едно спасение и почти всичките rage за деня. Вълкът го захапа и след това се отдалечи сам в нощта. На следващото нападение бяха по-организирани и го победиха.

На другия ден, вече параноясали, тръгнаха по-надълбоко в блатото.  По пътя усетиха, че някой ги следи и се запознаха с полу-орка Haravak. Той им разказа, че е видял оркски патрул да води хора пленници и предположи, че ги водят към Xûl-Jarak, оркска крепост дълбоко в Тар, около която напоследък има раздвижване. От своя страна Haravak искаше да знае каква работа имат героите в тази местност, и когато научи, че работят за лорд Нантер, им предложи да ги заведе до крепостта за 200 gp. Естествено, нашите решиха, че той е майка Тереза и през нощта не оставиха вахта. Повече не го видяха.

Тук е моментът да споделя своето недоволство от готовото приключение, което макар и да има вълнуващи енкаунтъри в боен план, е доста слабо направено между тях. Реално героите пердашиха една седмица в блатата, където няма нищо интересно освен битки. Нямаха и интересни НПЦ-та, с които да разговарят, и това води до моменти от типа на "Вървите...и вървите....и правите лагер....и спите....и се събуждате...и вървите. Хвърляйте инициатива".

На следващия ден времето рязко се влоши и падна лоша мъгла. Имаше опасност героите да се позагубят, но Владо хвърляше стабилен Survival и проблеми нямаше. Енкаунтърът за деня беше доста опасен Manticore, който въпреки, че беше нърфнат, пак направи стабиуен демидж на Марто, където отиде и второто спасение. За щастие, героите успяха да го свалят преди да е направил още поразии (благодарение на едно добро включване на Иван и неговата магия). Някой ми каза, че рядко се бием с летящи гадове. Според мен са доста трудни и при липса на подходящите магии е доста тегаво, но нашите хора имаха късмет.

Разходката из мъглата ги заведе в една малка пещера, където намериха мистериозен труп на джудже с нищо друго освен някакъв амулет на врата, стрели по тялото и доста неприятна прорезна рана. Нощуваха, и се отправиха по-нататък.

На следващия ден ги заплющя много силен дъжд и бяха принудени да търсят убежище. Вниманието им бе привлечено от едно плато, което изглеждаше да е било обитавано. На първия етаж нямаше нищо интересно, но по един тесен тунел се изкачиха на втория етаж и там ги нападна дует Rust Monster-и (за които се оказа, че Владо има ТОЧНО две фигурки :)). Излизането от тесния тунел изискваше Climb Check, който всички изкараха, освен Марто. Съответно подлите твари изядоха меча на Владо и бронята на Венци, преди протагонистите да се сетят, че могат да избягат и да идат при Марто, който съвсем логично ги насоли с магии. По нагоре в пещерата откриха и скрита стая, където имаше карта, някакъв надпис и сандъче с treasure, но не извадиха нищо яко, освен ring of animal friendship.

Когато дъждът поутихна (но не спря), героите си отправиха нататък и най-накрая стигнаха до крепостта. Оставихме продължението за следващия път, защото вече и аз много се изморих и другите не внимаваха. Към момента се обмисля как да се проникне в крепостта. Чух някои много добри идеи, мислете още, има потенциал да стане много яко приключението в крепостта.

Сега добрите и лошите страни.

Първият минус беше, че на всички им се спеше и най-вече на Ванчо, който внимаваше като студент на лекция по висша математика. Това доведе до кратка сесия, но в крайна сметка, направихме добре, че спряхме тук, а не по средата на крепостта. Имаше и доста лигня (Владо, тебе гледам) и малко роулплей (макар че ситуацията не предразполагаше), но играчите нямат изградени концепции за героите си (характери и истории), по които да играят. Можеше да си разказвате бойни истории около огъня.

От себе си съм като цяло доволен. Според мен енкаунтърите бяха по-интересни и по-малко монотонни от миналия път. Имаше тактически предизвикателства и разнообразни гадини. С две думи - изкефих се на битките (които така или иначе са в основата на това приключение към момента).

За своя слабост ще посоча (освен, че ми се доспа към края) това, че коментирах противниците с партито. Владо е прав, монстърите правят, каквото правят и няма какво да спорим. В стремежа си да съм честен, коментирам неяснотите по правилата (и аз съм поръждясал), а пък просто е трябвало да се подготвя по-добре.

Като цяло съм доволен, и очаквам да играем скоро пак, но искам да си напишете истории и да си поизмислите концепции за героите.

Коментирайте, пишете и не бийте жените си.