СбС 6 - Пътят към Ardeep

Успяхме на проведем поне една сесия, докато траеше коледния ми престои в София. Събрахме се под новия покрив на Ванчо - моя милост, Венци, Мартин и Владо. Бях приятно изненадан от обстановката, както и от това, че домакинът беше намерил маса и столове. Клинчарник ми беше, но, както казва Март, аз съм си изнежен.

Продължихме, където бяхме оставили приключението преди много време - на улиците на Waterdeep. Хареса ми как всички бяха или в час със сюжета, или бързо навлязоха в ритъм. Героите трябваше да навестят лорд Уртос Файлунд в горската ловна хижа на семейството. Матроната, съпруга на Уртос не вдъхна доверие на групата и те искаха да разпитат допълнително за инцидента около кораба.

Преди заминаването имаше приятен откъм роулплей епизод в града. Събиране на ресурси, разпитване и най-вече търсене на помощ от един стар рейнджър в хана до източната порта. Там имаше няколко интересни случки - Иван се сдоби с як прякор (Избегнихалба), Владо намери стара вещица в един кладенец до хана, станаха герои на тълпата (след съзтезание по избягване на посуда), убедиха много умело рейнджъра пияница да излезе от алкохолния си ступор и да ги преведе през Ardeep Forest. Много добър роуплей от всички (ама наистина), добра игра от мен на моменти, добри описания и наситеност на епизода. В най-добрите традици, които имаме. Нямаше скучаещи или гледащи настрани.

Нещата се влошиха след вечерята, спадна темпото и интереса към играта. Моето гърло започна да ме предава и поизчезна ентусиазмът в момента, в който стигнахме моста за гората (Zundbridge). Аз отчитам няколко големи свои грешки, които отдавам на физическо състояние и някаква странна умора. Главно свързани с претупване на сцени, които можеха да добият много по-интересен облик.

Момчетата бяха нападнати в лагера си от върколаци (random encounter), които заразиха Венци и Владо. Рейнджърът ги заведе при свои приятели, последователи на Elistree,които излекуваха заразата. Имаше и битка с елфи от Eldarth Veluunthra, чакащи от засада в дълбините на леса. Тази среща трябваше да е от по-интересните, но нивото на внимание вече беше много ниско, което ме издразни откровенно (но го разбирах). Ходът на Владо с ужасната му магия (коя беше?) премахна и най-опасния противник като го заслепи и спря стрелите му.

В последната част от сесията достигнаха хижата, която изглеждаше изоставена. Посрещна ги непознат с опънат лък и насочена към Венци сребърна стрела. От тук ще продължи и следващата сесия.

Общото ми впечатление беше смесено. Имахме много добри и интересни моменти, динамични и без скука. След KFC, обаче, качеството спадна драстично, дори трябваше да привиквам всички на масата - някой става, друг пише на телефона. Това с телефоните трябва да го разрешим - аз имам много вина там. Студът (за мен) и болестта (много) се отразиха, в същото време видях доста добър роуплей и идеи от момчетата, но загуба на внимание след яденето.

Пишете какво ви е направило впечателение, а и как мислите да задържим рпг игрането, докато се прибера.