СбС 16: Поп спатия

След  доста дълга пауза и немалко четене на историята дотук смелите уотърдийпски приключенци още веднъж се оказаха в усмивката на Тимора с дълг от 10,5 хиляди жълтици и нито капчица боен план. Доста интересно предизвикателство се очертаваше да бъде ханът "Сините скали", където групата очакваше да срещне вампири и съответно прекара известно време в подготовка. Бяха готови да тръгват, когато се оказа, че Морн чака Уотърдийп Експрес да му доставят хубавата лъскава сребърна катана, която си поръча от джуджето ковач.

Доставката щеше да отнеме един ден и групата се оказа с време, което се очертаваше да остане неоползотворено, докато не се сетиха, че има и стар имот на фамилията Чарир, който вероятно крие в себе си следи към разплитането на мистерията. Имението се оказа запуснато и след малко добре изигран от Норвалд локален гедър информейшън, групата научи, че допреди две години в него е живял Ферикс - богат търговец от Амн, но той мистериозно е изчезнал. 

Самото експлорване на къщата беше доста интересно, не бих казал, че беше зверски трудно, но пък имаше крийпинес, който ме изкефи. Важна улика, която намерихме, беше че Ферикс е търгувал с лейди Ютиос (бел.Саш. - за мен това обяснява всичко - тя го е познавала и просто го е убила и го е продоставила на нейните култисти), а в бюрото му се криеше светлият бисер на тази сесия, който ще се помни още дълго време.

Групата имаше среща с една от вечните ДнД класики - The Deck Of Many Things. Резултатите бяха вълнуващи и естествено неочаквани. Първо Глим изтегли готин айтем и един лек експириънс бууст. После Михаил изтегли карта за връщане назад във времето и 3-ти Морн настоя да изиграе 8 карти, което категорично не беше положителна идея и съответно някъде по трасето му се падна King of Clubs - the Void, която изпрати съзнанието му в далечен плейн. Михаил самоотвержено използва своята карта, за да се върне назад във времето и да предупреди другаря си, но Морн (Марто) отново тегли карти и си спечели кръвна вражда с Михаил, както и ОТНОВО The Void. След като героят на Марто изпадна в кататония, Иван го закла и вдигна ниво.

Вече без танк, групата продължи да експлорва къщата и се натъкна на двама култисти, които на всичкото отгоре имаха и един призован демон. Те набързо неутрализираха Глим заради тъп сейв, но тактическата игра на останалата част от партито спечели енкаунтъра без сериозни щети, като на всичкото отгоре имаше и страхотен завършек от страна на Владо, който телепортира демона на мястото на Глим и първият умря задушен от асасин вайн. Като цяло - доста стабилна игра.

Героите откриха, че в крайна сметка къщата си беше светилище (или сквернилище) на Гаунадуур и намерих бележка, която ги води към Амн по следите на "момичето". Можем само да се надяваме, че става дума за младата лейди Ютиос.

Накъде сега? Нека всеки да напише какво мисли, че е правилно да направим от тук насетне и следващия път направо да се впускаме в приключения без тепърва да го мислим. Дали ще газим вампири в хан "Сините скали"? Или ще предприемем опасно пътуване към Амн? Как мислите?

СбС 15: Нови следи

(by Владо) 

Както често се случва, сесията започна в Timora’s Blessing. Този път на по ейл бяха седнали пажове на благородници, гостуващи на лорд Викар. Саут и Морн решиха да ги проследят, за да видят дали ще могат да припечелят нещо от благородничекстата визита в града. Така двамата герои стигнаха до имението на благородника, а Саут успя да проникне в него. Морн беше спрян от стражите и се наложи на изчака отвън. Въпреки поредицата от майсторски промъквания и изпита отвара за невидимост, Саут не откри нищо ценно, а в последствие беше разкрит. Наложи се да избяга и да се присъедини към Морн. (Тук Морн май нокаутира единия страж, Марто напиши каквото си спомняш)

През това време Норвалд и Глим посетиха магическия университет в Waterdeep. Там се срещнаха с познат от следването на Норвалд магьосник - Белвир. Той ги насочи към малко странен, но иначе добре запознат с The Far Realm свой колега на име Гзирак. Гзирак се оказа доста creepy маг, за който времевото измерение е малко размито. (Сашко спомняш ли си някакви детайли от срещата). Потвърди, че черната слуз, завладяваща съзнания, е от The Far Realm. Гзирак обясни, че съществува култ към Гаунадур, който вече не е част от джуджеския пантеон. Похвали се, че даже е автор на книга, проследяваща историята на култа. Срещата приключи след като Гзирак подаде листче, на което беше написано “чарир”.

Малко след това, Норвалд и Глим потърсиха Аднал - учителя на Норвалд. След като му показаха “Book of Vile Darkness” той прибра книгата по най-бързия начин и стана неразговорлив. Тази среща не беше така плодотворна, затова дуото реши да потърси книгата на Гзирак в библиотеката.

Денят приключи в Timora’s Blessing, където групата се събра. Чуха се странни звуци от етажа със спалните помещения. Героите се качиха предпазливо по стълбите и завариха чудовище (Стойо тук си ти) убило един от помощниците на Трах. То се оказа лесен противник за “нацепените батки” и беше отстранено за няколко рунда.

На следващата сутрин, групата се видя с Ниндил, който сподели, че на две места в Waterdeep е имало инциденти - Dockwad и Seaward. Следите сочели, че е замесен култа на Гаунадур. Глим помоли Ниндил за помощ за закупуването на специален лък. След отказ, се заформи облог, че Глим е толкова ловък с лъка, че може да прекара стрела през обицата на носа на Ниндил. За жалост обаче Глим се провали два пъти подред, в резултат на което групата задлъжня с 40k златни монети.

След статистически малко вероятния, но иначе доста скъпо струващ неуспех, приключенците посетиха храма на Тир. Джери потърси главния монах, но се оказа, че той е заминал за една седмица след като е бил спешно повикан. Чрез sending Джери изпрати съобщение на монаха и получи следния отговор: “За черир погледни на олтара вдясно”. На олтара пишеше, че храмът е изграден с помощта на семейство Черир, като се споменаваха и семейства Меркат и Дереф. Установи се, че Черир са изчезнали преди 50 години. Един от имотите им се намира в Waterdeep, но е бил продаден, а друг се намира край изгорелия хан “Сините скали”, за който се говори се е обитаван от вампири.

По-късно Норвалд разчете част от книгата на Гзирак. От нея стана ясно, че всички слепи пророци са аватари на Гаунадур, като целта им е да свържат този plane с The Far Realm. От време на време Гаунадур изпращал чудовища, които да убият поклониците му. В предпоследната глава от книгата се разказва, че последният град, в който се е намирал култа, е града на разкоша, като не става ясно какво точно се е случило. В послената глава се говори за мястото на летящтите хора.

Spinoff 2: Слугите на Гаунадул

Пиша този пост седнал в конферентната зала на хотел „Св. Иван Рилски” 4-5 дни след сесията, която се проведе в дома на Мартин – ж.к. Надежда. Заради сезона или други причини, се събрахме малката, алтернативна група от Стоян, Сашо, Иван и домакина. Съответно като ДМ, Гоб, Лен и Шакул. Прохладният неделен следобед беше посветен на потайностите на Waterdeep.

Нашата Evil група беше излязла от горбницата-скривалище на семейство Илвастаар и приключенците се отправиха към кръчмата „Медното котле”, за да си получат заслужената награда. Там, работодателят им Вискар Мирабареца, беше оставил бележка, да го чакат на малка уличка в Dock Wards – Net Street 32. На мрежената улица, зад порутена къща (с легло с вериги) се намираше странна, ниска кула, без прозорци и светеща от вътре зеленикава светлина.

Влизайки през отворената врата, бяха посрещнати от гигантско око, което погледна групата и изчезна. Вътре, в зацапаната със странна зелена слуз кула, откриха тайна стена и лост към подземен етаж, както и стълбище към втори етаж. Получи се интересна дискусия за това в коя посока да се тръгне, има ли капан, ако да – къде би бил. След хвърляне на зарове, посоката беше избрана – нагоре. Там Мирабареца ги чакаше с очевидна засада – пусна срещу тях един alchemical undead, който успя да вземе едно спасение от Иван(Лен). Самият Вискар избяга през фалшива стена и през оставени на специално място дюшеци и сено.

На същия етаж интересен е и стенописа показваш битка между жена-паяк и странно слузесто създание – по-късно разпознато като сблъсъка между Гаунадул и Лот. В подземния (таен) етаж групата бе нападната от Gray Ooze, който прецака оръжието и бронята на Иван. След победата, бяха поканение от мистериозен глас да влязат в стая с олтар – там Гаунадул ги накара да му се закълнат във вярност, като скрепят връзката си с убийството на млада жертва. Следващата им жертва трябваше да е провалилият се Вискар, който нямаше благоразположението на The Elder Eye.

Преди изпълняването на операцията групата мина през две интересни срещи. Първата беше с капитан Фейгин, който за пореден път ги унижи, събра парите им, особено на Шакул, който наистина не искаше да се подчини на изнудващия представител на властта в Dock Wards. След това, в библиотеката на the Watchful Order, странен елф маг ги разпитваше за това какво са видели в заведението „Висящия фенер” – ситуацията беше изпълнена с недоизказани думи.

Краят на сесията беше наистина кинематографична, чрез невидимост и Indimdate от Гоб, героите влязоха в стаята Вискар и го заведоха да бъде даден жертва на Гаунадур. Планът беше добре изпълнен и завършен със силен момент от Гоб, който използва свое умение, за да удари сериозно противника си с Bull Rush. Щом злият бог получи, каквото искаше, прати групата да посрещнат кораб с роби, идващи за благородническото семейство Ютиос. И така, връзката беше направена J

За мен сесията беше много приятна, успяхме да съчетаем няколко мн яки елемента – битки, история, роулплей и интеракция със средата. Хареса ми отношението на Марто към ситуацията с Фейгин, хареса ми ходенето до библиотеката (използване на сетинга), хареса ми плана за Мирабареца, хареса ми намирането на скрития лост (чрез експлорване на средата), битките бяха приятни. Изобщо една от най-силните ни в последно време сесии.

Spinoff: Несретниците от Waterdeep 1

Заради неприятно стечение на обстоятелствата редовната група, разплитаща мистериите около могъщия маг Тробрианд, не успя да се събере доста дълго време и ядрото радикални ролеви маниаци решихме да започнем отделно приключение. Всичко се случи в прохладните стаи на Модерно предградие заедно с Марто (Шакул), Иван (Лен) и Сашо(Гоб). Героите по ред на изброяване бяха клерик-стрележ, полу-орк варварин и зентаримски войник.

Групата се събра след кратка препирня в кръчмата „Медното котле” в Пристанищния квартал на Waterdeep. Докато разискваха живота над канче мътна бира, бяха заговорени от собственика на заведението Вескар Мирабареца, който със своите тъмни къдрави коси и блестящи на фона на смуглата кожа зъби придума приключенците да проучат нощите разходки на благородника Велийн Илвастаар по бардаците на Dock Wards. Златото си струваше, но преди да могат да се нарадват на офертата Капитан Флейгин от стражата респектира устатия Шакул с няколко тежки удара във физиономията. Не беше минал и час, но имахме първата кръвна вражда.

Следващият ход включваше преглед на заведението „Висящия фенер”, посочено като бордей, който се посещава (дори може би от самия благородник). По пътя имаше среща със закъсал в калта собственик на търговски вагон, когото Гоб умело уплаши и посъбра някои пари, докато Лен намести колата обратно на пътя. Срещата беше интересен тест за вида Evil, който групата щеше да избере, като modus operandi. Все пак, лусканският търговец оживя и си замина на север за още катран, който да продава на тържищата в Waterdeep.

В бордея бяха посрещнати радушно (като стари познати – особено Гоб) и впечатлени от приятната и интересната обстановка. Престоят с леките момичета донесе информация, че Илвастаар е редовен посетител и използва стая на втория етаж. Последва дебнене пред вратите и скритите входове към бардака, което потвърди информацията. Възникна идеята да се проникне в заключените и потайни места на сградата, което доведе до нахлуване в подземието на „Висящия фенер”, бой с гаргойл, криене на Гоб и Шакул в бъчви с вино и бягство на Лен през улиците на града. Това беше последвано от хитро изнизване на Гоб с еликсир за невидимост и освобождаване на героя на Марто с още надбягване с орките.

В крайна сметка, Илвастаар беше проследен от невидимия Лен през поредица от скрити тунели до тайно подземие, намиращо се под улиците на Пристанищния квартал. В подезмието, Иван се засили да разсича статуя, оказала се каменен голем. За щастие групата бързо разбра, че не може да го убие и успя да намери един от начините за изключването му. Последва битка с паяци-охранители и попадане на Иван(Лен) в капан. На второто ниво ги чакаше гробницата на (както се оказа) известен член на клана Илвастаар, но групата не посмя да вземе бронята и щита му. Нещата с краткия dungeon завършиха с бой с малък Beholder, който беше добре насолен.

Като цяло впечатлението ми от сесията е силно положително, всички опитваха и успяваха да роуплейнат. Особено добро попадение бяха – гласът на Лен, ползването на специалните умения на Гоб и омразата на Шакул към местния капитан на стражата. Можеше да има малко повече битки и също така в един момент подходът към проследяването на благородника беше твърде сложен, можеше доста по-лесно да се направи. В крайна сметка, положително изживяване и при липса на развитие по други фронт – добра алтернатива.

СбС 14: Неочаквани съюзници

Великденските празници предоставиха чудесна възможност да се съберем и впуснем в света на Forgotten Realms и ДнД – като едни истински последователи на демони. Мястото на срещата беше домът на Ваня (като този път дори не бяхме заключени в дворчето). Аз и Сашо пристигнахме с хранителни запаси след посещение на Била, а Мартин, Венци, Жоро и домакинът вече ни чакаха жадни за приключения.

Започнахме от срутването в стаята със скаладара, където почти нищо ново и ценно не беше открито. След известно замотване и последване на моя съвет да прегледат инвентара си –винаги полезно при начало на сесия, особено след по-голяма пауза – партито се отправи с намерения ключ за джуджешкия диск в центъра на езерцето. Използвайки го, момчетата придобиха достъп до тясно стълбище към част от останките на джуджешко селище.

Мястото е порутено, със срината гигантска статуя на бога Durmathoin, която за съжаление групата не разпозна – нямаше добър чек. Последва разходка из руините, която показа, че всъщност дуджетата са били застигнати от някакво голямо нещастие, голяма част от тях са умрели бързо. Постепенно приключенците стигнаха до извода, че това може да има нещо общо със странни черни локви, които когато се пипнат пускат на свобода черна слуз, стремяща се завладее съзнанието на най-близкото живо създание.

Разкри се и втора линия – странен култ, който някои (Сашо) предположиха, че е изместил предишните религиозни традиции. Той е воден от така наречения „сляп пророк”, който, както се разбра се представял като пратеник на Durmathoin и раздавал заповеди на джуджетата чрез специална метална книга. По-късно това се оказа важен елемент от цялостния сюжет на кампанията.

 След обстойно преглеждане на голяма част от подземието и достигане до тези изводи, вниманието беше привлечено от заключена зала, в която Сашо (използвайки добре нов предмет) разпозна мисловна дейност. Оказа се, че там за се затворили последните „оцелели”, но останали под влиянието на мистериозната сила, управлявала пророка и джуджетата. Последва битка, в която Жоро падна мъртъв.

Нещата се разплетоха (или заплетоха), когато групата откри „проектът”, занимавал джуджетата в последните им месеци – гигатнска дупка, стигаща до скривалището на опасна сила. Точно там, ги срещнаха старите познати Тробрианд и Шалабат. Металният маг им призна, че всъщност ги е мислил за последователи на новия сляп пророк, който търсил да убие на кораба на лейди Ютиос, която всъщност била разболяна от изнвъземната сила. Оказа се, че Шалабат искал съзнанието им и мислите им – за да намери този пророк.

В един момент, врагът стана съюзник. Поне временно…

Интересно приключение, поне за мен. Много високо ниво на игра, добър експлоринг и внимание от всички присъстващи. Не се разсейвахме и действахме концентрирано, което допринесе за добрата игра. Този път и самото приключение беше по-добро, затова привлече и повече внимание. Единственият проблем е доста неудобната за мен маса. 

СбС 13: Гробището на Тробрианд

След огромна пауза, проточила се от месец януари, 13-тата сесия от серията ни СбС се проведе в апартамента на Ваня, точно след продължилия цял ден ремонт на кухнята му. В групата бяхме – Стоян, Сашо, Владо, Мартин, Иван и Жоро.

Приключението започна след събуждането на групата върху гигантска купчина от метални елементи и части. След кратка ориентация се установи, че се намират в търбуха на пещера с няколко интересни светещи части. Първоначалната група от трима (Сашо, Мартин и Иван) намериха хванатите от дроуве и по-късно стигнали в ръцете на местните механични създания- Жоро и Владо. Механосите тъкмо се подготвяха за изследователско разглобяване на Владо (Норвалд), но бяха спрени навреме. Жоро (Джери) беше успешно изваден от затворническа яма със защита – Wall of Force. Лошото за Норвалд беше, че екипировка и spellbook – нямаше.

Проучването продължи със светещ диск, насред езерце. Оказа се, че става дума за джуджешки знаци, изписани отгоре – заподозряха древна гробница. Имаше и дупка с различни издадени елементи, която някои заподозряха като ключалка. Освен джуджешки символи, в езерцето се криеше и Darktentacles, който смелите приключенци насолиха, въпреки успешните му hold person-и.

Партито се впусна в разглеждане на останалата част от тунелите, като пое нагоре по един по-стръмните. Там беше заобиколено от множество машинки, които се опитаха да ги разоръжат и заведат на преговори. На края на коридора имаше странна маса, съставена от пясък (и както се оказа, под който са скрити интересни магически предмети) – не беше разкрита функцията на тази мебел. Протече и битки със засилен Скаладар ( който се казва Скуч). Там и приключи сесията ни.

Общото впечатление беше за прилична начална сесия. Не стигнахме много големи и интересни разкрития, битките бяха прилични. Нямаше много възможности за роуплей, но не се и ползваха по-добрите за АДнД експлорейшън. Истината е, че сме ръждясали, но има желание за игра. Чакам коментари и най-вече идеи кога да играем.

СбС 12: Девите от Skullport

Изиграхме и първата сесия за 2013 г., групата се събра в Харибиновия дом в състав – Стоян, Сашко (Глим), Венци( Михаил Избегнихалба), Иван (Саут Пепелянката), Март (Морн), отсъстваха Джери и Норвалд. Интересното този път беше, че почнахме от 12 часа, с леко забавяне на моя милост и Сашо.

Сюжетът започна там, където го спряхме преди месец – в пещерите над Skullport, близо до дома на Сангалор от Тайните. Групата, избягала от преследвачи се отправи при местния мъдрец и дилър на информация. Някои не знаеха, но Сангалор се оказа илитид, свещеник на Огма. Групата получи някаква информация (дост по-малко, отлкото можеше да се заинтересува), обеща услуга на създанието и се отправи към крепостта, наречена – Леярната. Към нея ги беше упътил и Сангалор. На излизане, се видя, че и референциите, които Сангалор правеше към огън (май никой не ги хвана) се връзват с реалността – защото ханът на групата беше запален.

За съжаление, приключенците бяха разсеяни от клана дроуве, които населяват Града на контрабандистите и съвсем глупаво се вкараха в опасна ситуация – самопоканиха се вътре, за да търгуват с опасните следовници на Лот. Очаквано, бяха нападнати, в опит да бъдат заловени и продадени в робство. Битката не беше лека, Норвалд изчезна (отвлечен), но останалите успяха да се спасят. Тъмните елфи изпратиха група да ги ловува.

Последва скриване в изоставена постройка в покрайнините на града и успешна търговия от страна на Саут с една група местни бандити. За щастие, той се справи с Intimidate-a и спечели уважението им. Екипирана (поне малко след сблъсъка с black ooze) групата прекоси тясната пътека до Леярната и щурмова крепостта отгоре. Бяха разкрити интересни стенописи и йероглифи, които навеждат към мислта, че нещото е свързано с летящите нетерилски градове (може би и със сенките...).

Щурмът започна успешно, с отваряне на врати, активиране на капан и битка с гигатнски метален скорпион. Последва доста приятен експлор на стаята-леговище на Шалабат ( за което евала, имаше АДнД пирвкус). Имаше заиграване с ръчките, със шиелд гардиана и басейна – жадните за богатсва приключенци си харесаха и златния жезъл с глава на зъбат звяр на върха.

На долния етаж, приключенците откриха странни копия на търсената от тях млада Лейди Ютиос, имаше и някои други интересни закачки и мистерии. Беше актвириана алармата, затова и в голямата зала ги чакаше засада – битката беше проведена доста добре. Отлично представяне не всички, добър тийм плей и нова любима дума – „кайтване” дошла от Марто, който е навътре с ММОРПГ терминологията. На Глим му хареса и да кайтва.

След успешния завършек на голямата битка, наистина захитрелите играчи потърсиха Шалабат в басейна и откриха следи от неговото пребиваване. Изплъзващият им се илитид, беше избягал и от тази битка, след добро тактическо решение да бъде накайтен яко в началото. Жадните за богатсва и сила момчета се хвърлиха да вземат златния скиптър – точно преди да си тръгнат с него, появи се плешивият и брадат Метален маг, който ги запрати чрез своя baleful teleport в странно място пълно с метални отпадъци. Там приключи и сесията.

Моята оценка е за доста прилична сесия. По всички параметри, имаше дори и дисциплина, точно от такова ниво можем да изградим вече много яка следваща игра. Малката група помогна на това да сме задружни и да има ефирно време за всеки. Аз бях доста доволен, защото виждам как можем да надградим. Интересно ми беше защо Сашко и Иван бяха разочаровани. Отдавна не бяхме имали елементи на лека мистерия (двойниците) и клифхенгър (новото място).

Чакам мнения!

*Специална подсказка* Порталът водеше, там където сте J