City of the Spider Queen 1: Началото

This is it, момчета. Венецът в нашата ДнД кариера. Приключението, което е толкова епично, че  всички други приключения се сравняват с него.  Книгата, която си купихме е на цели дванайсет години (без майтап, издадена е 2002 година). Тя дори не е по същата система, по която играем. D&D 3.5 вече е толкова затлачена с милиони спелове и правила, че повечето герои вече имат фийтове и класове от поне 5 различни книги, спелове от други 5 и предмети от още толкова. На фона на всичкото това се носят и слухове, че след "ситито" ще пенсионираме старите (макар и доста запазени, евалата - най-здравите книги, които съм виждал) томове по 3.5 и ще се насочим към 5 издание. Владо вече е закупил player's handbook, а пък аз обмислям дали да не си подаря един monster manual след няколко месеца. :)

Но засега фокусът ни е друг - първата сесия от City of The Spider Queen - първото и доколкото ми е известно най-доброто приключение във Фаерун по 3-то издание. За пръв път от много време играем всички накуп - и всеки беше дошъл с лачен нов герой. Ще ги представя съвсем накратко:

• ·     Владо играе Константин - клерик на Латандер, ориентиран към магията и унищожаването на ъндед
• ·    Марто играе Шшш....Шшшшш....? (сори, бро , не мога да се сетя, честно :):) ) - warbladeс два чифта claws, който идва от племето на червения тигър
• ·      Иван играе Гром - орк варварин с много демидж
• ·      Жоро играе Фидлър - добър дроу бард цигулар, който Inspire-ва за 6d6 демидж на атака.
• ·      Венци играе Тири - гном роуг с 900 hide
• ·      Аз съм Джин - халфлинг уизард, специалист в transmutation училището

Приключението започна в Dagger Falls, където в местната кръчма групата се сформира. Мисля си, че роулплеят си беше на ниво между нас и бързо се ориентирахме към мейн куеста. А именно - да посетим замъка на местния лорд Морн, който търси приключенци да му свършат работа. След разговора с лорда стана ясно, че група дроуове са нападали отдалечени ферми и са избивали обитателите им. Групата набързо си стисна ръцете с лорда и тръгна веднага.

Последва ходене из разни пътеки, губене и връщане. Окончателно се озовахме на входа на (очевидно) "криптата", за която стана дума и при лорда. Дълго и мъчително отваряхме единия мавзолей и накрая като го отворихме, ядохме светкавици. Добър урок занапред. Партито, колкото и да е силно, на 10 ниво важни са детайлите и тактиката! Победихме двата невидими вампира и техните споунове, след което продължихме навътре в подземието. Имаше енкаунтър с двама демони (които бяха набързо очистени), и засада на отряд дроуове (които Иван очисти набързо).

Като цяло добра (макар и кратка) сесия - със сигурност нямам търпение да продължаваме да разкриваме тайните на криптата. Имаше опасения, че понеже сме 6-ма герои, ще бъде много лесно  приключението, но пък те бяха контрирани от идеята, че като сме повече, ще качваме нива по-рядко.

Очаквам следващата сесия.

- Сашо

Сашо добре е представил ситуацията. На мен ми направи впечатление, че този тип адвенчъри имат своите сериозни трудности и всъщност изискват и те самите доста работа. Трябва да се наблегне над това енкаунтарите да са съобразени с нивото на групата, както и да се помисли за това как да разширим роуплей елемента в самия адвенчър, защото имам леко неприятно предчуствие, че може dungeon crawl-ът е повечко, отколкото го мислихме.

На мен самата сесия ми даде отправни точки за това как да пипна играта нататък, за да получим по-интересен и силен експириънс за всички.

-          Стоян