Tomb of Annihilation – 25 – THE BATTLE OF BATULIA

“Момчета, трябва да ви предупредя, че от тук насетне нещата в дънджъна стават доста deadly.” - Стоян

Пиша първите редове на този пост в 7:34 сутринта от умерено удобния стол, в който прекарах около 14 часа вчера. Пред мен се ширят тилилейските гори на Искърското дефиле и Стоян грижливо си играе с Кора. Вчера направихме нещо, за което си приказваме от месеци – The Battle of Batulia!

Разположени на удобната верандичка на Тодоровото имение разпънахме ДнД материалите върху най-мухлясалата маса, която съм виждал, и започнахме игра още към 9 и нещо сутринта. 

Тук следва хронология на събитията от този дълъг ден.

Започнахме на дъното на master staircase-a там долу при 4-те гаргойлета. В средата на лобито имаше шахта, която води надолу в мрака към някакъв шум от машини и зъбни колела. 

Каменните статуи седяха върху 4 различни постамента – меден, сребърен, златен и платинен. Във всеки от постаментите имаше процеп с размерите на монета. Тук за всеки би станало ясно, че трябва да пуснеш по една монетка във всеки процеп. За добро или лошо, ние не сме всеки и тръгнахме по коридора на изток и гаргойлетата ни нападнаха. Стоян им видя рейтинга и каза „уау“. Въпреки всичко с мега Hypnotic pattern магията на Йенфир и тактически гений успяхме да надвием 4-те гада CR10 и да вземем по 5000 xp на човек! Този момент беше увековечен от телефона на Марто за внуците.

By all accounts ни чакаше голям бой

Продължихме на изток. По стените бяха изобразени стенописи с хора, които държат очите, ушите и лицата си, докато се превиват от болка и коридорът свърши с добре познатият devil face.

Леко на север Ани намери секретна врата, която води към малка гореща стая със стенописи изобразяващи вулкани, които изригват и разрушават градове. По тавана и пода има малки дупки и на стената има скелет, който държи червена свещ. Свещта гори и не намалява и като бъде изгасена в стаята се запалва автоматично. Ние я изкарахме с въже навън (без да бараме) и видяхме, че извън стаята тя намалява и си гасне нормално.

Тръгнахме по коридора на юг и стигнахме до каменен блок, който херметически запречва пътя напред. Бъбълс използва джуджешкия си нюх за каменна изработка и усети, че това е направено феноменално. На блока беше изобразена качулата фигура със звезди вместо лице, която прави характерен жест с ръка. Въртяхме, сукахме и нищо не направихме и се върнахме към мастър стълбището и поехме на юг от там. Коридорът свърши в Т-образно кръстовище, откъдето тръгнахме на изток. Там пак стигнахме до същия каменен блок с фигурата със звездите вместо лице и съответно ние решихме да тръгнем на запад.

Отсреща имаше малка стая с огледало (The mirror holds twelve). Йенфир тръгна сам към него, докато другите залегнахме, сакън да не вземе да се окаже смъртоносния Mirror of Opposition. Огледалото го бодна за един Charisma save, но Йенфир го изкара и нищо не стана. Взехме решение да го счупим, Йенфир го удари и от него излязоха доста на брой разнообразни създания, които не ни нападнаха веднага, ами се биеха един с друг. Имаше:

• -          Един приключенец изглеждащ като да е от sword coast, който геройски побягна по коридора
• -          Един дебел негър със скъпи дрехи, който се мъчеше да се бие с някакъв stirge
• -          Един негър с броня скорпион и приятелят му минотавър се мачкаха срещу едно гаргойле от четириръките
• -          Един дроу магьосник, който нищо не направи
• -          Един invisible stalker & един трол, които се заеха да бият Йенфир.

Ние победихме трола и сталкера, другите се поразбягаха и почнахме да общуваме с негъра със бронята-скорпион. Оказа се, че това е Лукано – личният бодигард на кралица Напака – последната кралица на Ому, и неговият приятел – минотавърът Заал. Асерерак е дошъл и е запокитил бодигарда в тъмницата с едно щракване. Те са мислели, че са минали 1-2 години, но ние им разказахме неприятната истина, че Ому е поробено преди поне 100 години и те, разбираемо, бяха много натъжени. Те искаха да си помагаме и обещаха да дойдат след като разберат какво се е случило с тяхната кралица Напака. Ние ги насочихме към първо ниво и the cursed child, тъй като това беше принцесата на Ому. Те ни благодариха и тръгнаха нагоре.

Трябва да отбележа, че този роулплей момент ми дойде като глътка прясна вода след две седмици в пустинята и мега много се накефих.

Взехме последният останал (другия негър със стирджа), който явно беше откачил в огледалото и вече не беше със всичкия си и тръгнахме по коридора на запад от гаргойлетата. Там стигнахме до каменна врата със загадка: “Warm like flame, cold for the cruel, still for the dead, gruel for the ghoul”. Помислихме малко и се сетихме, че отговорът е кръв. Около вратата имаше две змийски усти, Бъбълс си пусна кръв и влязохме.

Нататък следваше тронна зала с много гнусен трон направен от кожа и кости, както и купчина детски черепи и гигантски череп на минотавър. Имаше 6 дървени скулптури на хора с глави на стършели и две-три слепи зомбита, които рисуваха с боички магическите стенописи на това какво се е случило в томба. Имаше Йенфир как чупи огледалото, как едно дждуже бива изядено от стършели и как един неизвестен си пъха главата в devil face-a и я губи. В нея зала имаше цели две тайни врати. Потеглихме към южната и тя ни изведе към малко вито стълбище, което върви нагоре и надолу. Бяхме потресени как е възможно да сме изпуснали ЦЯЛО ФАКИН СТЪЛБИЩЕ и решихме първо да тръгнем нагоре. Качихме се на 3 ниво и там видяхме, че седи един tomb guardian, който гледа към онази въртящата се стая и дърпа една ръчка, когато някой влезе. Оказа се, че зад привидно гениалния капан седи всъщност груба големска сила. Тук почнахме да се досещаме, че всъщност това е сервизното стълбище и че „гостите на томба“ нямат място там. Ние продължихме нагоре и стигнахме до второ ниво и там открихме машината, която произвежда tomb guardians и цяла сюрия от ония дребничките с маските (хаха, бяхме ги забравили), които произвеждаха следващия пазител. Джем ги опраска с един fireball всичките и доволни решихме, че сме забили прът в спиците на Асерерак.

Истината, разбира се, беше различна. По коридорчето на запад открихме един офис….В смисъл…офис…с писалище и всичко останало. Там, обкръжен от множество ръце без тела (като Нещото от семейство Адамс) седеше Withers – главният инженер на гробницата. Някога се е наричал Гора и е бил в топ инженерът на Ому, но Асерерак го е поробил и принудил да работи в томба. Срещата с него беше на приятелски начала от наша страна и на любопитство и тотален нихилизъм от негова. Поговорихме малко, разпитахме го за това онова и научихме следното:

• -          Напака (кралицата) сега служи на Асерерак
• -          Артъс Симбер (оня с пръстена) бил петият преторианец на Убтао, герой на Ому, повел народа на Чулт срещу гоблините (много преди Асерерак)
• -          Уидърс е много доволен от това, че сме разкрили някои недостатъци в дизайна на томб гардиъните. Той ще ги поправи и версия 2.0 ще пръска гъзове.
• -          Асерерак има множество такива томбове на всякакви места из плейновете, но този конкретно му е от любимите и си го навестява честичко (във всики случаи по-често от веднъж на 200 години).
• -          Ако още веднъж убием работниците в томба, лошо ни се пише
• -          Уидърс не дава никакви подсказки за томба освен, че колкото по-надолу слизаме, толкова по-големи стават наградите.

Withers

По-важното е, че той ни даде място да рестваме и успяхме да направим тъй лелеяния long rest. Върнахме се на 4 ниво и поехме към другата секретна врата от тронната зала. Там намерихме заличка, която е пълен антипод на тронната зала – нарисувано красиво небе на тавана и приятни стенописи, които не съм записал какви са били. От тавана виси макет на слънце. Има черен саркофаг и върхе него златна хлебарка, която се оказа кутия. В кутията намерихме огърлица, която излъчва Evocation и ключе от нефрит във формата на крокодил. На саркофага пише „Напака“. Ето, май я намерихме.

Тук позабихме и решихме да ходим, където все още не сме. Поехме на изток и север и стигнахме до заключен сандък. В него нямаше нищо, но с детект меджик видяхме 3 невидими предмета, които се оказаха странни ключове. Взехме ги и ни сполетя много шибан класически трап – падаща каменна топка, която щеше да ни премаже. Джем я забави с wall of force и Бъбълс се опита да я спре, но хвърлих смехотворен зар и Бъбълс и Джем бяха премазани на ужас. На всичкото отгоре Джем без малко да падне в басейн с киселина, но изкара сейва и всички бяхме ОК, няма проблеми.

Нататък в залата имаше 4 колони, много стенописи с минотаври, интересен саркофаг с преливащи се цветове и на стената имаше лабиринт от мъгла, който постоянно променяше структурата си. The maze holds the key. Бъбълс докосна лабиринта и се пренесе на място в демиплейна, който го съхранява, а пък другите се сбиха с десет минотавър скелета. Отново с доста контрол партито взе да надвива, а пък Бъбълс успя да извади късмет и с малко помощ от лулата откри зелен кристален ключ. Пъхна го в джоба и на секундата бе изплют обратно в томба и съответно в мелето. Надвихме гадовете и се заехме да отваряме саркофага. Йенфир беше получил факс от И-джин, че трябва саркофагът да се отвори, докато е златен, така и направихме и ПУФ – ключът изчезна, а саркофагът си стоеше все така затворен….

Ама че сме глупави…значи. Тук малко ще сменя реда на събитията за яснота, но накратко Бъбълс се върна в лабиринта, ПАК извади късмет и тоя път намерихме син кристален ключ. Изчакахме саркофагът да стане син и БАМ – Бъбълс се озова с татуировка на лицето, която дава имунитет към piercing, но vulnerability към bludgeoning и трае колкото тея татусите с къна на морето – десет дни. Ту парт, дет се вика.

Символът на Убтао

В саркофага имаше сол, която поразровихме и имаше 10 гривни с охлюв (декоративни) и една роба – която се оказа доста мощният Robe of Scintillating Colours. Марти взе робата, оказа се, че това е било гробницата на Ункх и охлювът тръгна да го обладава. Също така се оказа, че това не е така щрак и готово, двата духа в него се сбиха, но, уви надделя скапаният заек И-джин. Пси също пробва, но Обулака отново бе по-мощен от Ункх и Ани си остана само с робата.

Джем нахлузи огърлицата от по-рано, която беше necklace of fireballs и ЕСТЕСТВЕНО, че беше капан и се накусахме на файърбол качествено.

В гробницата имаше секретна врата, която ни заведе в една малка стая със старинен стенен часовник. Той удари кръгъл час и Ани и Джем не си изкараха сейвовете и остаряха с по десет години (което доведе и до некои размествания на статистиките). От друга страна, обаче, открихме, че часовникът има три невидими ключалки, хакнахме трите невидими ключета и часовникът се отвори. Махалото му беше някакво магическо яйце и ние го взехме.

Тук вече почнахме да се поизморяваме и да се чудим какво, къде, кога и как, но аз взех, че казах на Пси – „еми ние не сме пробвали да застанеш пред камъка с качулатия, да си туриш качулка и да направиш жеста“. Пробвахме го и нерешимата загадка изведнъж бе решена (ем си говорихме преди това, че понякога пропускаме очевадното). Камъкът се отвори и видяхме поредната зала. Там пък имаше корона с черен опал върху нея. Пробвахме с въже да извадим предметите, но залата се затваря херметически и останахме без половин въже.

Отебахме и се насочихме към северния девил фейс. Марто си пъхна главата и намери едно гущерче, което се оказа интелигентно и си поговори с нас. Той е пътувал с company of the yellow banner, ама те са били задници и са искали да им проверява капаните. Съгласихме се да го върнем в Ому, а в замяна той не разказва къде какво има. Отново последва кратък ролплей момент и научихме, че на 5 ниво има много вода и нещо механично, което задейства нещо на 6 ниво. А според гущерчето на 6 ниво се намира самият Асерерак. Също така, новият ни приятел каза, че го е страх повече от Withers, отколкото от Асерерак, защото личът дори не би го забелязал, докато инженерът е педантичен и веднага ще го надуши, че е нещо повече от гущер.

Асерерак всъщност е Xykon. 

Последно отворихме саркофага на Непака и ОТНОВО се наядохме на файърбол. Вътре видяхме дребна фигура на жена с маска на стършел и същия жезъл, като този върху трона (само че магически). Find the iron scepter’s twin. Коректно се досетихме, че този в саркофага е истинският, а пък този на трона е копието и направихме подмяната. Разгледахме магическия жезъл и научихме, че той се използва за това да унищожи конструкт, който се казна „Непака“. Явно има и такова нещо.

Тук вече стана късно и приключихме, а пък аз подминах 2000 думи и нямам търпение да се съберем да довършим започнатото. От това ниво ни остава да разрешим само стаята с короната и стаята със свещта.

П.С. Ето и картата на нивото: