Curse of Strahd - 07 – Политическото пренареждане във Валаки

Забелязвам, че откакто съм млад баща, времето тече много бързо. Последните две сесии ми се струват много близо, но всъщност си минаха цели две седмици. И така – състав без Сънчо, локацията – БЛО завинаги.

Започнахме след страховитата битка в изата на Мартикови. Леко попребити претарашихме горските хора и намерихме интересен ключ от някакъв електриков полускъпоценен камък. Адриан Мартиков ни разказа, че хубаво, че им помогнахме да се нанесат обратно, обаче вино пак няма как да правят. Цялата работа е там, че като няма слънце грозде не расте, освен с помощта на едни магически камъни, които Мартикови са имали заровени в лозето и сега вече ги няма. Само главата на семейството – старият Мартиков е знаел къде са заровени. Първият камък е изчезнал отдавна, загубен заради Юри (кръчмаря във Валаки), вторият скоро – взет от чучелата на Баба Лисага – най-страшната и древна вещица в Баровия, а третият явно е у горските хора. Баба Лисага е толкова хардкор, че дори и Страд внимавал с нея. Тя живее в блатата (имаме ги на картата). Светилището на горските хора пък се казва Йестерхил и се намира в най-западните части на Баровия.

Ние поразпитахме Мартикови, откъде те са се сдобили с камъните и те явно са ги наследили от предните обитатели на тези земи, с които са създали общ клан, но в крайна сметка няма голямо значение. Натоварихме две каруци с вино за купона, една със съчки за голямата клада, взехме си и едно персонално буренце за нас си и потеглихме обратно към Валаки. Придружи ни завряният зет Борос. В града бяхме посрещнати като герои и се запознахме с друг важен персонаж – Изек – силовият началник на бургомайстера. Въпросният се държи точно както би очаквал да се държи жесток и садистичен човек с власт.

В кръчмата показахме електриковия ключ на Риктавио и той очевидно знаеше откъде е, но ни излъга, че е безполезен и да му го подарим. Ние му казахме не на нас тия и не му дадохме нищо. През нощта някой хвърли нещо през прозореца и видяхме качулата фигура да се отдалечава по улицата. Подгонихме я и се оказа малкият син на лейди Вачер. Той смяташе, че сме предатели, задето сме донесли вино за празника, но ние му казахме да успокои топката малко. Сетне го пуснахме да си ходи, а той ни даде някакви листовки против пиенето и бургомайстора. Появи се и стражата начело с Изек, но ние замазахме положението и не се вкарахме в излишни обяснения.

На сутринта отидохме до имението на бургомайстора, където кипи трескава подготовка. Там срещнахме нашата приятелка Ирина, която подпитахме това онова. Тя ни каза за сина на БМ, че е луд и че прислугата залага кога ще се самоубие. Тя ни заведе при Валакович и ние му обяснихме, че с виното ситуацията е кур и, че вино като цяло няма да има в бъдещето. Убедихме го, че може би синът му може да ни помогне да намерим каквото ни трябва. Той се поколеба, но в крайна сметка прати Изек с нас и ни пусна. Самият Виктор имаше череп на вратата си (доста тийнейджърско). Решихме да го играем хитро и почукахме, а Акта му заповяда на infernal да отвори. Демонското наречие имаше ефект и вратата се отвори. Вътре видяхме пъпчасал нърд, който очевидно беше впечатлен от тийфлингката Акта във full dominatrix mode. С 18 харизма и „тия двете“ тя директно започна да го доминира и командори.

#NoFilter

Виктор имаше някакъв teleportation circle в стаята, но Акта му каза, че за да отиде в правилния плейн трябва plane shift, йок телепорт. Разбрахме, че той е ползвал transfer mind, за да сменя умовете на котката и на Стела, и в един момент нещата са се преебали и сякаш са се смесили двете съзнания. Котката пък от своя страна можеше да говори. Виктор имаше кукли, на които пишеше - "Is no fun - is not Blinsky".

Акта му даде три задачи за домашно – да си изчисти стаята, да намери начин да оправи Стела, и да намери divination magic, с който евентуално да потърсим камъните на Мартикови.

Обратно в кръчмата. Разпитахме Юри за изгубения камък (имаше хипотеза, че той го е взел, но по-скоро не е така). Той ни каза, че е вардил лозето една нощ, но с жена му Доника са мърсували и не е видял нищо. Малко след това дъртият го е прокудил от семейството.

На следващият ден започна карнавалът. Времето беше лошо, но дъждът понамаля и на площада се появи процесията на бургомайстера. Той беше нелепо тържествен, но сериозен като кариес и дръпна една тържествена реч как властта държи демона настрана. Точно тръгна с факлата си да пали голямото сламено слънце и като по поръчка дъждът се превърна в порой и я загаси. Един страж се засмя на ситуацията и веднага бе съблечен и вързан за коня с цел да бъде даден за пример. В този момент лейди Вачер се качи на подиума и призова гражданите на Валаки да отхвърлят този тиранин и да направят една цветна революция. Тя дръпна също една реч и каза, че всъщност БМ пази града единствено, защото на Страд не му пука за тях и, че могат вместо това да спечелят благоволението му. Тя държеше и крив кинжал (доста съмнително).

Двете страни се опряха на нас за подкрепа, но Вачер настояваше БМ да слезе от властта, а той пък не беше толкова хитър като нея. В крайна сметка опря до нас да решим какво ще правим. Ние не искахме да има мазало и кръвопролитие и доста помислихме над ситуацията. Имаше идея да се опитаме да брокеруваме мир, имаше идея да подкрепим нея. В крайна сметка Венци успя да ни убеди да подкрепим бургомайстора, защото червените флагове при Вачер станаха твърде много и се усъмнихме, че тя работи за Страд (червена съмнителна светлина? Крив нож? Приказки как да печелим благоволението на демона? Има нещо гнило в Дания си мисля).

Беше бая сложен избор, но в крайна сметка казахме, че БМ трябва да остане, напрежението в тълпата спадна, а Вачер побягна заедно със синовете си към имението си. Група стражи начело с Изек се хвърлиха след тях, а пък ние очакваме в имението и да има дънджън, та тръгнахме и ние полека-лека…