Curse of Strahd - 12 - И виното отново ще се лей

Тъй като нямаше да имам възможност да напиша пълноценно блога тази седмица, Сънчо се включи и помогна за днешното издание на баровианските хроники. Публикувам текста без редакция в оригиналния JSON формат, а отдолу ще добавя няколко изречения и от мен.

{

    Седмица преди официалния Баровианския празник helloween се събрахме на обичайното място в пълен състав. 

    Някой имаха важни срещи и закъсняха, други бяха подпийнали (но имаха 3 добри причини).

    След като хапнахме бургерчетата си от Tyler's, разгледахме и обсъдихме извинителните причини на Емо, се впуснахме в Баровианския свят.

    Дойде утрото, този път без досадните петли на Кресненския бургомайстор (които бяха изядени от сина му(който убихме)), изпратихме се по живо по здраво и се отправихме към Избата.

    С бодра стъпка (и зарове, които не ни докараха енкаунтър) стигнахме изключително бързо до Мартикови. Там на двора щъкаха разни дечурлига, а над къщата кръжаха над дузина гарвана.

    Опитахме се да комуникираме с тях посредством импа на Акта, който се беше превърнал в гарван. Един от тях се оказа по умен и май ни разбра, долята близо до нас и кацна на едно дърво.

    След като се приближихме до него, той подскочи и отиден на друго. Решихме, че ни води на някъде и го последвахме.

    Изведе ни на една мрачна пътечка в гората, която след известно време ни изкара на една поляна с къща в срадата.

    В градината имаше няколко плашила, които започнаха да ни следят с поглед, докато минавахме покрай тях. Тъкмо решихме, че нещо не е наред и те свлякоха от коловете си и ни нападнаха.

    Бяха малкото от което се нуждаха някой от нас, за да качат и някой от нас ниво. 

    Леко пребити се върнахме при гарвана и Брин реши да използва магия, с която може да комуникира с тях, за да го разпита дали се е опитвал да ни доведе тук(забравихме да разгледаме какво има в тази къща).

    Оказа се, че не това е целта ни, а нещо по натам по пътечката. Продължихме още малко и се озовахме в подножието на един хълм, над който се развихряше буря.

    Акта изпрати импа си да огледа. Хълма беше ограден с 4-и кръга от камъни, в центъра дузина Горски хора сглобяваха някакъв идол от съчки, малко в страни до едно огромно кървящо мъртво дърво се бяха струпали живи Съчки.

    Докато обмисляхме стратегията си, горските хора се подредиха в кръг около идола и започнаха на напяват. 

    Взехме бързо решение, че трябва по някакъв начин да спрем ритуала, ако може без това да ни коства животите. 

    Брин и Ниалис се заеха да развалят кръговете по хълма и да бутат камъните от тях. През това време Бруно се промъкна до горе и реши да напои новия си нож с кръв. 

    А Акта реши да стовари една огнена топка върху идола. Това всичкото под ударите на забиващи се светкавици покрай нас. 

    След като идола беше запален, съчките от другия край се затичаха насам. Бруно след като повали своята жертва се скри и реши да изчака съчките да подгонят другите и да продължи с делото си.

    Акта полята на един от по високите камъни, за да не я достигнат съчките, но те започнаха да изстрелват иглички от тях по нея, което я накара да полети на по високо. 

    Бруно явно се беше скрил добре, защото съчките го забелязаха и нападнаха, което го накара да предприеме стратегическо отстъплнение и хукна да си спасява кожата. 

    Акта изгори Идола и се отправи към дървото, там видя забита брадва в него и се опита да го спаси, като я извади. 

    Това не спря кървенето от дървото и послуша съвета на другите, и започна да го унищожава. След минута забеляза, че горските хора насочват облака към ния и реши да се спасява.

    Дружно избягаха към Избата, да отпочинат и качат ниво. Там дядото на Мартикови, разказа че това дърво и цялия хълм е зло.

    От него се появявали съчките и нападали, дори да се унищожи дървото, то израствало много бързо пак, а горските хора го пазели и се опитвали да вдигнат Голяма съчка.

    Тя трябвало да унищожи селата и замъка на Страт. Явно и тези си имаха някакъв техен си начин да се справят с него. 

    Вечерта мина добре, превързвахме си раните, качихме ниво и разбахме, че брадвата забита в дървото е магическа и е изработена срещу дървесно-растителни екземпляри.

    Сутринта се върнахме обратно към хълма, прикрихме се в гората и Акта пак разузна с импа. Горските хора ги нямаше, а около дървото се размотаваха съчки.

    Акта литна към дървото, изсипа запалителната течност от един фенер и стовари една огнена топка отгоре му. 

    В този момент, когато дървото лумна в пламъци, от землянки в подножието на хълма изкочиха няколко горски човека, но останалите ги чакаха и ги засипаха със стрели и камъни.

    Горксите се окопитиха бързо и започнаха да привикват облаци, Йендей се засили срещу тях и с един еленски скок зашемети единия, но другите успяха да призоват няколко светкавици.

    Трябваше бързо да се справим с тях, преди да са ни изпържили. Брин призова един лунен лъч насред Горските хора, Акта запрати няколко лъча към тях.

    Ниалис започна да изтрелва срела след стрела срещу тях, а Бруно се нахвърлии с рапира и нож срещу тях. Нямаха никакъв шанс и всичко приключи бързо. 

    Качихме се при горящото дърво и се опитахме да го унищожим по бързо, Брим си плю на ръцете и започна да сече с брадвата... и дървото експлоадира.

    Добре че ни бяха останали лекуващи магии. След като се излекувахме малко видяхме, че в сърцевената на дървото има един кристален камък. 

    Предположихме, че това е търсения камък за лозята, взехме го и се върнахме при Мартикови. Стареца като го съзря и се разплака, каза че ще ни направи членове на семейството.

    Хвана ни под ръчичка и тръгна да ни води към място с гарвани...

} 

Коментар на Сашо:

Яка сесия с една скучна битка и една доста яка битка, при която се наложи да проявим съобразителност и тактика. Пропуснахме да напишем, че до хълма Yesterhill има някакъв град в мъглите (от задната страна), който Страд често обичал да гледа.Къщата с плашилата беше по някакъв начин свързана с Баба Лисага, а от горските хора луутнахме някакъв амулет. Сикуенсът с дървото не беше точно така, Брин го отсече, от него бликна кървава слуз, която Бруно запали и тогава експлодира. Беше много смешно как Емо бътхъртваше заради това, че изпопадахме като круши. 

Curse of Strahd – 11 – Крескчани не са безгрешни, но са истински

 

Започва октомври – месецът на тиквите, светиите и жените облечени с бозави цветове и филцови шапки. На десетият му ден (понеделник), въоръжени с вкусни бао бънове началото на сесията беше дадено с лека дискусия относно промените в правилата, които влагаме считано от настоящата сесия.

• 1     Критикалите вече удвояват и сигурния демидж.
• 2.       При две 20-ки се учетворява демиджа (вместо инста кил).
• 3.       Inspiration може да се трупа и да си събираме точките, които после да ползваме, както решим.

За домашно остава да помислим за някоя интересна таблица с critical failures, както и за възможността concentration спеловете да стават повече на всеки 5-ти левел.

 

 

И така, започнахме пред вратите на манастира Света Марковия, нощем, след като си приказвахме с абата. Върнахме се в селото и легнахме да спим. На сутринта заварихме голяма суматоха и радост и се оказа, че Илия кметското синче се е върнал. Бургомайсторът беше много щастлив и хвърли страхотен пир. За първи път в Баровия видяхме истински празник (не като фейк празниците във Валаки) и истинска радост в очите на хората.

Разделихме партито и една част (Брин, Акта, Бруно и Ирина) отидоха при чушмята да търсят абата, а Ниалис и Йендей останаха да поразпитат за Илия, с когото явно не беше наред – той доста си хапваше.

Рейнджърът и монкът разпитваха и видяха, че очевидно момчето е много МНОГО гладно. Той поглъщаше всичко, което му се носи и искаше още. Допуснахме, че това е цената, която е платил Дмитри Кресков, за да получи сина си и го конфронтирахме, но безуспешно.

При чешмата другите срещнаха абата и се заприказвахме. Признахме, че сме убили Кловис по  погрешка и питахме каква е цената за resurrect. Той каза, че цената е неясна от началото и винаги е висока и, че всичко може, стига някой да плати.

Самият абат също е затворник в Баровия и целта му е да намали страданието в Баровия както може (което е малко лъжа с оглед на това какво следва).

Питахме относно голема-Ирина и разбрахме, че Страд вехне по отдавна загубената си любов. Тя по някакъв начин е и причината да стане вампир. На разбрахме името и, защото дори само споменаването му може да привлече вниманието на Дявола. Почовъркахме още и разбрахме, че Ирина прилича на любимата на Страд, защото е нейна реинкарнация. Баровия е истински затвор, както за живите, така и за мъртвите. Душите не могат да напуснат и се прераждат.

Тогава какъв е планът на абата? Той иска да ползва голема-Ирина, за да бъде Страд доволен и да не тормози населението. Хитро, но ние отбелязахме, че фейк жената след време винаги ще почне да става досадно фейк и никога няма да бъде толкова съвършена, колкото спомена за изгубената любима. Абатът беше възхитен от нашата прозорливост и казваше, че големът е вечен и че може да се калибрира, само му трябва искрица. Която очевидно трябва да дойде от Ирина, която към този момент вече бушуваше и крякаше как не е ничия реинкарнация и проч и проч. Абатът хвърли един остър поглед на Ирина, хипнотизира я (спекулация) и се прибра.

На тръгване Ирина като в транс се приближи до чешмата и видяхме, че от вътре във водата красив благородник и подава ръка и и казва: „Татяна, от толкова време не сме били заедно….“, и и подаде ръка да я дръпне във водата. Тя го разпозна и го нарече „Сергей“ и аха да докоснат ръцете си и Акта спаси Ирина, която се освести и не можеше да разбере какво става.

Върнахме се в селото, където Илия беше почнал да удря яко хората в провизиите. Досетихме се, че явно това е цената – ще имат син, но той ще ги умори от глад. Легнахме да спим и по време на втората вахта чухме някакъв екшън от оборите. Влязохме и видяхме как Илия е почнал да нагъва живите животни. Брин се досети да пробва да търнне fey or fiend и се оказа, че момчето е някакъв демон приел облика на сина. Подгонихме го из града и на портата на Креск (с известно усилие) го заклахме. Дмитри Кресков беше много смирен и ни прости, призна, че това е била цената („ще получиш момчето си, но няма да можеш да го изхраниш“) и ни прие обратно да спим при него.

Мамин хубавец

Интересното е, че това беше първата гад с legendary action. Рестнахме и на сутринта разбрахме, че работата ни в Креск е свършена.

Напред към нови приключения.

 

Curse of Strahd – 10 – Първо ръгай, после питай

В първата сутрин на октомври сядам да напиша за приключенията ни от преди няколко дни в десетата юбилейна сесия в Баровия. Съставът беше пълен, аз и Сънчо бяхме пълни до козирката с уок ту уок и почнахме купона.

Започнахме пред вратите на манастира Св. Марковия малко след като крийпи абатът ни беше оставил да чуем как поръчва на Илия да сложи обяда. Решихме да се върнем в Креск и там видяхме бургомайстора много щастлив от новината, че синът му се прибира. Как е станало? Абатът се е появил на чешмата и е казал, че Илия е готов с лечението си и се завръща. Това вече беше твърде крийпи и почнахме да разпитваме, но те мрънкаха, че за лечението не се казвало, че да не се урочаса. Ние потърсихме някой друг завърнал се от лечение и попаднахме на Пидо – съсухрен и уморен човек, който не искаше да говори за това и не помнеше какво е ставало, но каза, че абатът лекува всичко срещу съответната цена. От него беше взел кожата на гърдите му, за да го излекува. Предположихме, че абатът така се поддържа млад (грешно предположение №1).

Седнахме да почиваме и научихме, че къдравият кинжал на Бруно трябва да бъде захранен с кръв, за да се свърже владетелят му с някакви свръхестествени сили.

Решихме да надникнем какво става в манастира през нощта и тръгнахме по царския път нагоре. Там беше мъртвило и видяхме, че има две основни крила. Във вътрешното се виждаше как има светещ прозорец. Първо проникнахме в столовата. Там отнякъде се чуваше приятна музика и Бруно, който влезе сам, веднага получи 1 exhaustion level. Вътре в стаята имаше фигура, която сякаш спеше на масата. Оказа се флеш голем, който с известни затруднения набихме, но все пак набихме. Предположихме, че музиката е това, което дава exhaustion-ите (грешно предположение №2) и тръгнахме нагоре. Отново Бруно тръгна първи и горе видя и създанието, което свиреше на арфа. Беше ниска твар с две глави и едната ръка беше рачешка щипка. Помислихме, че това е много зъл гад (грешно предположение №3), след което Бруно се промъкна отзад и го заколи с един удар от рапирата. И взе 50 хр. Опа, май този беше цивилен. Разбира се, пребъркахме го и намерихме връзка ключове.

В този момент, кинжалът, който бе нахранен с кръвта на невинните, се активира и енитито предупреди Бруно, че вече то е новият му господар и иска още кръв, до един оборот на слънцето (тоест един ден). Това вече си е висока цена…

Exhaustion level-ите не спряха и разгледахме какво има в стаята. Намерихме още един голем, който беше копие на Ирина, но с червена коса. Този пък беше направен доста добре и шевовете почти не си личаха. Отрязахме главата на голема и си тръгнахме.

Продължихме през градината към другото крило (където светеше) и проверихме дали можем да отключим бараките в градината (не сме записали да е имало нещо интересно) и сетне влязохме в другото крило.

В първата стая имаше бюро, в което намерихме молитвеник към Господаря на утрото. От стаята излизаше коридор. От двете му страни имаше помещения, където имаше доста подобни създания на двуглавия клетник от преди (разбирай боди хорър). Те не ни обръщаха никакво внимание, някои пееха, други се редяха за храна. Оставихме ги и продължихме нагоре.

Вторият етаж вече изглеждаше като болница, и имаше двама спящи на легла. Единият – млад мъж – се оказа Илия, а другият беше жена на възраст около 60. В съседната стая имаше един монах, с когото разговаряхме. Казваше се брат Фред и служи на абата. Разпитвахме го за абата, но научихме само, че не е човек. Също така се оказа, че тялото на голема-Ирина се прави от 5 години.

Тук някъде exhaustion level-ите станаха много и решихме да си ходим. На изхода ни чакаше абата, който ни принуди да оставим главата на голема. Доста се помъчихме да го разпитаме, но най-сетне се оказа, че планът му е да даде на Страд копие на Ирина, с което евентуално да го задоволи и така той да спре да тормози хората в Баровия. Единственото, което му липсва е да и вдъхне истинска искрица живот.

Интересно…враг на нашия враг. Преценихме, че можем да работим заедно и се разбрахме да говорим на чешмата на другия ден.

Питахме и може ли абатът да излекува Бруно от връзката със злия кинжал и той показа ръката си до рамото (тоест Бруно да си жертва ръката). Също така абатът ни направи забележка, че сме убили Кловис и ние се озадачихме, защо пък тая твар има име. Отговорът дойде метагеймърски от Стоян, който ни подсказа да си прегледаме пророчествата на мадам Ева.

Sure enough…“търсете мъж на музиката с две глави, той ще ви помогне“….

FUCK.