Curse of Strahd – 11 – Крескчани не са безгрешни, но са истински

 

Започва октомври – месецът на тиквите, светиите и жените облечени с бозави цветове и филцови шапки. На десетият му ден (понеделник), въоръжени с вкусни бао бънове началото на сесията беше дадено с лека дискусия относно промените в правилата, които влагаме считано от настоящата сесия.

• 1     Критикалите вече удвояват и сигурния демидж.
• 2.       При две 20-ки се учетворява демиджа (вместо инста кил).
• 3.       Inspiration може да се трупа и да си събираме точките, които после да ползваме, както решим.

За домашно остава да помислим за някоя интересна таблица с critical failures, както и за възможността concentration спеловете да стават повече на всеки 5-ти левел.

 

 

И така, започнахме пред вратите на манастира Света Марковия, нощем, след като си приказвахме с абата. Върнахме се в селото и легнахме да спим. На сутринта заварихме голяма суматоха и радост и се оказа, че Илия кметското синче се е върнал. Бургомайсторът беше много щастлив и хвърли страхотен пир. За първи път в Баровия видяхме истински празник (не като фейк празниците във Валаки) и истинска радост в очите на хората.

Разделихме партито и една част (Брин, Акта, Бруно и Ирина) отидоха при чушмята да търсят абата, а Ниалис и Йендей останаха да поразпитат за Илия, с когото явно не беше наред – той доста си хапваше.

Рейнджърът и монкът разпитваха и видяха, че очевидно момчето е много МНОГО гладно. Той поглъщаше всичко, което му се носи и искаше още. Допуснахме, че това е цената, която е платил Дмитри Кресков, за да получи сина си и го конфронтирахме, но безуспешно.

При чешмата другите срещнаха абата и се заприказвахме. Признахме, че сме убили Кловис по  погрешка и питахме каква е цената за resurrect. Той каза, че цената е неясна от началото и винаги е висока и, че всичко може, стига някой да плати.

Самият абат също е затворник в Баровия и целта му е да намали страданието в Баровия както може (което е малко лъжа с оглед на това какво следва).

Питахме относно голема-Ирина и разбрахме, че Страд вехне по отдавна загубената си любов. Тя по някакъв начин е и причината да стане вампир. На разбрахме името и, защото дори само споменаването му може да привлече вниманието на Дявола. Почовъркахме още и разбрахме, че Ирина прилича на любимата на Страд, защото е нейна реинкарнация. Баровия е истински затвор, както за живите, така и за мъртвите. Душите не могат да напуснат и се прераждат.

Тогава какъв е планът на абата? Той иска да ползва голема-Ирина, за да бъде Страд доволен и да не тормози населението. Хитро, но ние отбелязахме, че фейк жената след време винаги ще почне да става досадно фейк и никога няма да бъде толкова съвършена, колкото спомена за изгубената любима. Абатът беше възхитен от нашата прозорливост и казваше, че големът е вечен и че може да се калибрира, само му трябва искрица. Която очевидно трябва да дойде от Ирина, която към този момент вече бушуваше и крякаше как не е ничия реинкарнация и проч и проч. Абатът хвърли един остър поглед на Ирина, хипнотизира я (спекулация) и се прибра.

На тръгване Ирина като в транс се приближи до чешмата и видяхме, че от вътре във водата красив благородник и подава ръка и и казва: „Татяна, от толкова време не сме били заедно….“, и и подаде ръка да я дръпне във водата. Тя го разпозна и го нарече „Сергей“ и аха да докоснат ръцете си и Акта спаси Ирина, която се освести и не можеше да разбере какво става.

Върнахме се в селото, където Илия беше почнал да удря яко хората в провизиите. Досетихме се, че явно това е цената – ще имат син, но той ще ги умори от глад. Легнахме да спим и по време на втората вахта чухме някакъв екшън от оборите. Влязохме и видяхме как Илия е почнал да нагъва живите животни. Брин се досети да пробва да търнне fey or fiend и се оказа, че момчето е някакъв демон приел облика на сина. Подгонихме го из града и на портата на Креск (с известно усилие) го заклахме. Дмитри Кресков беше много смирен и ни прости, призна, че това е била цената („ще получиш момчето си, но няма да можеш да го изхраниш“) и ни прие обратно да спим при него.

Мамин хубавец

Интересното е, че това беше първата гад с legendary action. Рестнахме и на сутринта разбрахме, че работата ни в Креск е свършена.

Напред към нови приключения.