Curse of Strahd – 10 – Първо ръгай, после питай

В първата сутрин на октомври сядам да напиша за приключенията ни от преди няколко дни в десетата юбилейна сесия в Баровия. Съставът беше пълен, аз и Сънчо бяхме пълни до козирката с уок ту уок и почнахме купона.

Започнахме пред вратите на манастира Св. Марковия малко след като крийпи абатът ни беше оставил да чуем как поръчва на Илия да сложи обяда. Решихме да се върнем в Креск и там видяхме бургомайстора много щастлив от новината, че синът му се прибира. Как е станало? Абатът се е появил на чешмата и е казал, че Илия е готов с лечението си и се завръща. Това вече беше твърде крийпи и почнахме да разпитваме, но те мрънкаха, че за лечението не се казвало, че да не се урочаса. Ние потърсихме някой друг завърнал се от лечение и попаднахме на Пидо – съсухрен и уморен човек, който не искаше да говори за това и не помнеше какво е ставало, но каза, че абатът лекува всичко срещу съответната цена. От него беше взел кожата на гърдите му, за да го излекува. Предположихме, че абатът така се поддържа млад (грешно предположение №1).

Седнахме да почиваме и научихме, че къдравият кинжал на Бруно трябва да бъде захранен с кръв, за да се свърже владетелят му с някакви свръхестествени сили.

Решихме да надникнем какво става в манастира през нощта и тръгнахме по царския път нагоре. Там беше мъртвило и видяхме, че има две основни крила. Във вътрешното се виждаше как има светещ прозорец. Първо проникнахме в столовата. Там отнякъде се чуваше приятна музика и Бруно, който влезе сам, веднага получи 1 exhaustion level. Вътре в стаята имаше фигура, която сякаш спеше на масата. Оказа се флеш голем, който с известни затруднения набихме, но все пак набихме. Предположихме, че музиката е това, което дава exhaustion-ите (грешно предположение №2) и тръгнахме нагоре. Отново Бруно тръгна първи и горе видя и създанието, което свиреше на арфа. Беше ниска твар с две глави и едната ръка беше рачешка щипка. Помислихме, че това е много зъл гад (грешно предположение №3), след което Бруно се промъкна отзад и го заколи с един удар от рапирата. И взе 50 хр. Опа, май този беше цивилен. Разбира се, пребъркахме го и намерихме връзка ключове.

В този момент, кинжалът, който бе нахранен с кръвта на невинните, се активира и енитито предупреди Бруно, че вече то е новият му господар и иска още кръв, до един оборот на слънцето (тоест един ден). Това вече си е висока цена…

Exhaustion level-ите не спряха и разгледахме какво има в стаята. Намерихме още един голем, който беше копие на Ирина, но с червена коса. Този пък беше направен доста добре и шевовете почти не си личаха. Отрязахме главата на голема и си тръгнахме.

Продължихме през градината към другото крило (където светеше) и проверихме дали можем да отключим бараките в градината (не сме записали да е имало нещо интересно) и сетне влязохме в другото крило.

В първата стая имаше бюро, в което намерихме молитвеник към Господаря на утрото. От стаята излизаше коридор. От двете му страни имаше помещения, където имаше доста подобни създания на двуглавия клетник от преди (разбирай боди хорър). Те не ни обръщаха никакво внимание, някои пееха, други се редяха за храна. Оставихме ги и продължихме нагоре.

Вторият етаж вече изглеждаше като болница, и имаше двама спящи на легла. Единият – млад мъж – се оказа Илия, а другият беше жена на възраст около 60. В съседната стая имаше един монах, с когото разговаряхме. Казваше се брат Фред и служи на абата. Разпитвахме го за абата, но научихме само, че не е човек. Също така се оказа, че тялото на голема-Ирина се прави от 5 години.

Тук някъде exhaustion level-ите станаха много и решихме да си ходим. На изхода ни чакаше абата, който ни принуди да оставим главата на голема. Доста се помъчихме да го разпитаме, но най-сетне се оказа, че планът му е да даде на Страд копие на Ирина, с което евентуално да го задоволи и така той да спре да тормози хората в Баровия. Единственото, което му липсва е да и вдъхне истинска искрица живот.

Интересно…враг на нашия враг. Преценихме, че можем да работим заедно и се разбрахме да говорим на чешмата на другия ден.

Питахме и може ли абатът да излекува Бруно от връзката със злия кинжал и той показа ръката си до рамото (тоест Бруно да си жертва ръката). Също така абатът ни направи забележка, че сме убили Кловис и ние се озадачихме, защо пък тая твар има име. Отговорът дойде метагеймърски от Стоян, който ни подсказа да си прегледаме пророчествата на мадам Ева.

Sure enough…“търсете мъж на музиката с две глави, той ще ви помогне“….

FUCK.