Тъй като нямаше да имам възможност да напиша пълноценно блога тази седмица, Сънчо се включи и помогна за днешното издание на баровианските хроники. Публикувам текста без редакция в оригиналния JSON формат, а отдолу ще добавя няколко изречения и от мен.
{
Седмица преди официалния Баровианския празник helloween се събрахме на обичайното място в пълен състав.
Някой имаха важни срещи и закъсняха, други бяха подпийнали (но имаха 3 добри причини).
След като хапнахме бургерчетата си от Tyler's, разгледахме и обсъдихме извинителните причини на Емо, се впуснахме в Баровианския свят.
Дойде утрото, този път без досадните петли на Кресненския бургомайстор (които бяха изядени от сина му(който убихме)), изпратихме се по живо по здраво и се отправихме към Избата.
С бодра стъпка (и зарове, които не ни докараха енкаунтър) стигнахме изключително бързо до Мартикови. Там на двора щъкаха разни дечурлига, а над къщата кръжаха над дузина гарвана.
Опитахме се да комуникираме с тях посредством импа на Акта, който се беше превърнал в гарван. Един от тях се оказа по умен и май ни разбра, долята близо до нас и кацна на едно дърво.
След като се приближихме до него, той подскочи и отиден на друго. Решихме, че ни води на някъде и го последвахме.
Изведе ни на една мрачна пътечка в гората, която след известно време ни изкара на една поляна с къща в срадата.
В градината имаше няколко плашила, които започнаха да ни следят с поглед, докато минавахме покрай тях. Тъкмо решихме, че нещо не е наред и те свлякоха от коловете си и ни нападнаха.
Бяха малкото от което се нуждаха някой от нас, за да качат и някой от нас ниво.
Леко пребити се върнахме при гарвана и Брин реши да използва магия, с която може да комуникира с тях, за да го разпита дали се е опитвал да ни доведе тук(забравихме да разгледаме какво има в тази къща).
Оказа се, че не това е целта ни, а нещо по натам по пътечката. Продължихме още малко и се озовахме в подножието на един хълм, над който се развихряше буря.
Акта изпрати импа си да огледа. Хълма беше ограден с 4-и кръга от камъни, в центъра дузина Горски хора сглобяваха някакъв идол от съчки, малко в страни до едно огромно кървящо мъртво дърво се бяха струпали живи Съчки.
Докато обмисляхме стратегията си, горските хора се подредиха в кръг около идола и започнаха на напяват.
Взехме бързо решение, че трябва по някакъв начин да спрем ритуала, ако може без това да ни коства животите.
Брин и Ниалис се заеха да развалят кръговете по хълма и да бутат камъните от тях. През това време Бруно се промъкна до горе и реши да напои новия си нож с кръв.
А Акта реши да стовари една огнена топка върху идола. Това всичкото под ударите на забиващи се светкавици покрай нас.
След като идола беше запален, съчките от другия край се затичаха насам. Бруно след като повали своята жертва се скри и реши да изчака съчките да подгонят другите и да продължи с делото си.
Акта полята на един от по високите камъни, за да не я достигнат съчките, но те започнаха да изстрелват иглички от тях по нея, което я накара да полети на по високо.
Бруно явно се беше скрил добре, защото съчките го забелязаха и нападнаха, което го накара да предприеме стратегическо отстъплнение и хукна да си спасява кожата.
Акта изгори Идола и се отправи към дървото, там видя забита брадва в него и се опита да го спаси, като я извади.
Това не спря кървенето от дървото и послуша съвета на другите, и започна да го унищожава. След минута забеляза, че горските хора насочват облака към ния и реши да се спасява.
Дружно избягаха към Избата, да отпочинат и качат ниво. Там дядото на Мартикови, разказа че това дърво и цялия хълм е зло.
От него се появявали съчките и нападали, дори да се унищожи дървото, то израствало много бързо пак, а горските хора го пазели и се опитвали да вдигнат Голяма съчка.
Тя трябвало да унищожи селата и замъка на Страт. Явно и тези си имаха някакъв техен си начин да се справят с него.
Вечерта мина добре, превързвахме си раните, качихме ниво и разбахме, че брадвата забита в дървото е магическа и е изработена срещу дървесно-растителни екземпляри.
Сутринта се върнахме обратно към хълма, прикрихме се в гората и Акта пак разузна с импа. Горските хора ги нямаше, а около дървото се размотаваха съчки.
Акта литна към дървото, изсипа запалителната течност от един фенер и стовари една огнена топка отгоре му.
В този момент, когато дървото лумна в пламъци, от землянки в подножието на хълма изкочиха няколко горски човека, но останалите ги чакаха и ги засипаха със стрели и камъни.
Горксите се окопитиха бързо и започнаха да привикват облаци, Йендей се засили срещу тях и с един еленски скок зашемети единия, но другите успяха да призоват няколко светкавици.
Трябваше бързо да се справим с тях, преди да са ни изпържили. Брин призова един лунен лъч насред Горските хора, Акта запрати няколко лъча към тях.
Ниалис започна да изтрелва срела след стрела срещу тях, а Бруно се нахвърлии с рапира и нож срещу тях. Нямаха никакъв шанс и всичко приключи бързо.
Качихме се при горящото дърво и се опитахме да го унищожим по бързо, Брим си плю на ръцете и започна да сече с брадвата... и дървото експлоадира.
Добре че ни бяха останали лекуващи магии. След като се излекувахме малко видяхме, че в сърцевената на дървото има един кристален камък.
Предположихме, че това е търсения камък за лозята, взехме го и се върнахме при Мартикови. Стареца като го съзря и се разплака, каза че ще ни направи членове на семейството.
Хвана ни под ръчичка и тръгна да ни води към място с гарвани...
}
Коментар на Сашо:
Яка сесия с една скучна битка и една доста яка битка, при която се наложи да проявим съобразителност и тактика. Пропуснахме да напишем, че до хълма Yesterhill има някакъв град в мъглите (от задната страна), който Страд често обичал да гледа.Къщата с плашилата беше по някакъв начин свързана с Баба Лисага, а от горските хора луутнахме някакъв амулет. Сикуенсът с дървото не беше точно така, Брин го отсече, от него бликна кървава слуз, която Бруно запали и тогава експлодира. Беше много смешно как Емо бътхъртваше заради това, че изпопадахме като круши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар