Curse of Strahd – 14 – Никога повече мадам Ева

 

Дейби крадливата скумрия

Гърбосложен на диванчето си в съботната вечер записвам приключенията ни от тази сряда (9 ноември). Съставът беше пълен, като Емо се забави и ската от писане, което провокира Марти да запише в тефтера, че ЕМО ИМА ДА ПИШЕ 2 ПЪТИ.

Започнахме в Old Bonegrinder – мелницата на баба Марги и нейните сестри или по-скоро вече само на баба Марги, тъй като сестрите ги очистихме. Чудехме се какво да правим с косматата жаба, която очевидно не беше от тук. Най-сетне освободихме жабока и той тромаво се спусна до долу и отиде навън при менхирите. Той ровеше пръстта под тях, докато отдолу не се показа камък основа. Започна да обикаля и на infernal да се опитва да кастне някаква магия, но без успех. Ние отидохме при него и използвахме малките костици с руни, които бяхме намерили на това място. Те трябваше да се разположат върху места обозначени със същите руни на камъка. Резултатът беше, че се отвори червен портал като в Диаблото. Брин прояви особен афинитет към футбола и с мощен шут прати жабата в портала, портала се затвори и така и не разбрахме нито какво е жабата, нито накъде е портала….мамка му.

Рестнахме в мелницата без аварии и на следващия ден при менхирите имаше гарвани. Брин си поприказва с тях и научихме, че порталът вероятно е бил път на горските хора (тоест обитателите на Баровия преди да дойде Страд, които сега са горските хора). Научихме и, че баба Марги е била във вистанския лагер до Валаки, но е изчезнала от там и никой не знае къде е.

Потеглихме към мадам Ева и нейният вистански лагер. Бруно използва случая да пийне с мангустите, но фейлна сейва си и се сгромоляса по чело на земята, мртво пиян. Останалите влязохме при ясновидката и тя ни одруса по 1 платинена монета със Страд за услугата. Извадихме електриковия ключ, тя понечи да го разгледа и си го прибра. Това доведе до напрегната ситуаци, в която се чудехме дали да не я понабием и се заплашвахме и най-сетне тя ни върна ключа, но срещу цена – която е да докараме малката Анабел при нея, а не при който я търси. За капак ни сложи и един vistani curse, за да трябва да изпълним мисията. Цялата тази история не на шега напрегна Венци, който щеше досега да я е пробол с къдравия кинжал, ако не беше казал “подай виното там“ на алфа циганина.

От мадам Ева научихме, че вратата, която се отваря с този ключ е някъде при кехлибарените порти, а пък ван Рихтен „знаем кой е от картите“. Ние заподозряхме Риктавио и по-натам се опитахме да го подмамим да си каже. Взехме пияния Бруно, свестихме го и му дадохме да докосне soul stone-a на вещицата, който лекува всички болести, но най-вече махмурлук. Оказа се, че Бруно е олекнал със всичките си монети със Страд. Мамка му.

Решихме поне едно добро нещо да направим тази сесия и да закараме двете деца от мелницата при бургомайстера на Креск, който поне е добър човек, а и все пак затрихме предното му дете, поне да му се издължим по някакъв начин. Почивката щяхме да направим във Валаки и малко преди града срещнахме трапера от кръчмата Слоздер Слоздерович яхнал кон, който говореше несвързано, че е Сър Дерсик Персивал от Ордена на Сребърния Дракон и отива към Аргинвостхолд да предаде важна новина на неговите хора. Новината беше „слугите на Страд ще нападат скоро“.

Във Валаки ни посрещна гарван и ни прати към кръчмата. Ние така или иначе там отивахме. Там срещнахме цяла сюрия познати лица – Юри, Изек Страшни, Риктавио с домашните ни любимци.

Първо рзговаряхме с Юри (пише, че нещо ни е предупредил за Изек, ама не мога да се сетя какво точно – може би просто, че е там). Оказва се, че траперът, когото сме срещнали се е удавил преди няколко дни в езерото Бараток. Питахме за ван Рихтен – Юри каза, че е луд.

След това Бруно отиде да говори с Изек, който в началото не вярваше, но сетне се съгласи да идат да проверят гроба и, о, изненада – беше разкопан. Уликите сочеха, че е разкопан отвътре, тоест мъртвият сам се е освободил от прегръдките на студената земя. Намериха и следи от ботуши.

Решихме да се опитаме да метнем Риктавио и му дадохме журнала на Ван Рихтен. Той беше видимо стъписан, но не призна нищо и само каза, че, ако можеше би питал ловеца дали си струва. Казахме на Риктавио, ако иска да напише бележка за Ван Рихтен и той се съгласи. На следваща сутрин станахме рано готови за подвизи и взехме въпросната бележка. Тя беше написана като ransom note и сякаш не беше същия почерк, ама си е съмнителна работа.

Поехме по следите, които излизаха от гроба и Ниалис ги подхвана и ги проследи чак до винарната. Там се оказа, че мъртвият е откраднал кон за огромна досада на стария Мартиков. Той отиде до гнездото и разбрахме, че мъртвият е стигнал до Аргинвостхолд.

Последно отидохме до Креск. Там Дмитрий и жена му ни посрещнаха отново много топло и се съгласиха да вземат под крилото си двете деца (Фрик и Мъртъл). Най-сетне – свършихме едно добро дело.

Тук и приключихме и е време да решаваме накъде? Марти беше много надъхан да ловим върколаците (които са наблизо). Четейки записките, обаче, мисля, че добър вариант е и да идем до Аргинвостхолд, докато траперът е там, с идеята да разберем какво се случва.

Curse of Strahd – Пророчествата на Мадам Ева десет сесии по-късно

 

Реших да направя една кратка ретроспекция на картите, които теглихме при Мадам Ева и кое сме открили, кое къде е и кое какво би могло да значи.

-----------

Картите разделихме на две части – едни първи пет, които изтеглихме от тестето и сложихме на масата и по една индивидуална за всеки от нас. Първо теглихме от петте на масата.

1.      Бруно изтегли Илюзиониста – „Мъжът не е това, което изглежда. Той се движи с карнавален дилижанс, там ще намериш това, което търсиш“. – Това може би е Ван Рихтен, но как да го намерим все още не е напълно ясно. Имаше дилижанс пред кулата де, така че това е доста добра улика. Всъщност сега като препрочетох другите пророчества и стигнах до следното разсъждение. Знаем от Стоян, че са три предмета и само три от „общите“ пророчества са с „каквото търсиш“. Четвъртото е за съюзник, а петото за врага ни. Което значи, че Ван Рихтен е свързан с единия предмет по някакъв начин. В самия дилижанс не открихме нищо, значи вероятно е при него.

2.      Йендей изтегли Шарлатанина – „Самотна мелница на връх. Там ще намериш каквото търсиш“. – Това го оправихме току що. В мелницата на Баба Марги намерихме единия предмет, който търсим.

3.       Акта изтегли Алхимика (всъщност transmuter, ама ми разваля хубавите български имена) – „Това, което търсиш е сред купчина съкровища, скрито зад врата от кехлибар“. – Това също знаем къде е, поне на теория. Предполагаме, че щом е далеч в планините, значи трябва да сме по-висок левел, за да идем.

4.       Брин изтегли Ясновидеца (seer) – „Някой ще ти помогне в битката с мрака – мъж на музиката с две глави, който живее на място с много глад и мъка“. – WHOOPS. Това беше клетият Кловис от манастира Света Марковия, когото заклахме без да искаме. Евентуално можем да „платим цената“ за него на абата (макар че това едва ли ще е приятно) или да питаме Мадам Ева какво да правим.

5.      Отново Брин изтегли Призрака (Ghost) – „Тази карта ще те заведе при врага ти (Сънчо е писал Страд, ма знаем ли). Той е в бащината могила (гробница)“. – Никаква представа къде е бащината могила.

 

След това изтеглихме и индивидуалните карти:

А) Бруно изтегли Екзекутора – „теб те е повикал висящ та бесилото, той ще те следва дори извън мъглите“. Тук си припомнихме неумиращия от миналата сесия и се сетих за някои от другите ДМ-и, които ми казваха как е имало някои наистина страхотни съвпадения, които са подсилили много съдбовния ефект на картите. Ние също бяхме УАУ. – По това пророчество не е имало развитие, но както и преди, предполагаме, че това се отнася до висящия на бесилото от сесия 2.

б) Брин изтегли Берсеркер – „ти ще срещнеш приятел в неочакван момент и той ще падне в краката ти в твоая защита, покосен от невидима болест на ума“. – Никаква представа.

В) Йендей изтегли Роуг – „в гарвановото гнездо ще намериш пътя за своята цел“ – Намерихме гнездото на гарваните (там където ни заведе дъртия Мартиков), но не знаем още каква е врътката там.

Г) Акта изтегли Артефакт – „паднал паладин, водач на орден рицарски, той пази това, което търсиш в леговището на мъртъв дракон“. – Това знаем, че е в Аргинвостхолд и че Старият гущер е този паднал паладин. 

Curse of Strahd – 13 – Неуловимите взломаджии

Датата е 3 ноември, аз съм приспал бебето и сядам да пиша блога. Предната вечер в почти пълен състав без Сънчо продължихме приключенията на Драконите на кръвта….оп, сбърках, на Избраните да Донесат Светлината в Баровия.

Започнахме в гората до винарната, където последвахме дъртия Мартиков до гнездото на множество гарвани. Той ни прекара до една скала като от Цар лъв и под нея имаше скална ниша, през която ясно се виждаше луната. Под нея имаше като естествено оформен трон в камъка. Мартиков се намести, погледна нагоре към луната, забели очите и започна да комуникира посредством гласовете на стотиците гарвани около нас.

Това представлява Братството на перото – hivemind от гарвани, които ни казаха, че, за да бъдем допуснати до тяхното светилище трябва да отговаряме на техните принципи и да сме готови да проливаме кръв, за да се бием срещу Дявола.

Ние нямаме проблем с това и те ни приеха като приятели. Основната им сила е, че са свързани с невидима мисловна нишка и могат да комуникират телепатично. Ние седнахме да ги разпитаме и научихме следните неща:

• 1.       Кой убива вистаните? Ловецът на демони Ван Рихтен, който живее до езерото.
• 2.       Какво е абатът от Св. Марковия? Казаха ни, че е „паднал ангел“.
• 3.       Как да стигнем до Баба Лисага? Водач на Братството може да ни преведе до там, но винаги е опасно.
• 4.       Какво е градът на мъглите зад Йестерхил? Това е градът, в който Страд е живял преди да стане вампир.
• 5.       Старият гущер знае слабото място на Баба Лисага. Можем да го намерим в Аргинвостхолд на изток от прохода Цоленка.
• 6.       Аргинвостхолд е леговище на мъртъв дракон (както според пророчеството на мадам Ева).
• 7.       Супер важно е да слушаме мадам Ева.
• 8.       Електриковият ключ принадлежи на Ван Рихтен и той го търси.
• 9.       Любимата на Страд се е казвала Татяна.

Научавайки тази информация се върнахме при винарната на Мартикови и премислихме възможните опции:

• 1.       Да търсим Аргинвостхолд
• 2.       Кехлибарените порти (оставяме за накрая)
• 3.       Мадам Ева
• 4.       Да търсим Баба Лисага
• 5.       Да гърбим Баба Марги
• 6.       Да търсим Ван Рихтен

Решихме да минем през кулата, после баба Марги, после мадам Ева и тя да ни каже къде е Аргинвостхолд.

Вечерта Мартикови се преоблякоха като гарвани и ритуално пъхнаха камъка в лозето, белким излезе нещо.

На сутринта потеглихме към езерото Бараток и намерихме кулата, както си беше, но с една разлика. Пред нея имаше паркиран фургон, който беше с нова боя, но изкалян. Отворихме вратата и на косъм се разминахме с бруталния alchemist fire капан. Там намерихме доста интересни айтеми:

• 1.       10 колби с алхимичен огън
• 2.       Два сандъка treasure – имаше магически morningstar за Брин
• 3.       Разни интересни китове
• 4.       Женски дрехи, които НЕ взехме (което реално не го премислихме, защото забравихме, че Акта е жена).
• 5.       Карта на Баровия
• 6.       Журналът на Ван Рихтен (по-долу)

 For more than three decades now I have undertaken to investigate and expose creatures of darkness to the purifying light of truth and knowledge. “Hero” I am called in some circles; “sage” and “master hunter” in others. That  I have survived countless supernatural assaults is seen as a marvel among my peers; my name is spoken with fear and loathing among my foes.

In truth, this “virtuous” calling began as an obsessive calling to destroy a vampire that murdered my child, and it has become for me a tedious and bleak career. Even as my life of hunting monsters began, I felt the weight of time on my weary shoulders. Today I am a man who has simply lived too long. Like a regretful Lich, I find myself inexorably bound to an existence I sought out of madness and, seemingly, must now endure for all eternity. Of course I shall die, but whether I shall ever rest in my grave haunts my idle thoughts and torments me in my dreams.

I expect that those who think me a hero will change their minds when they know the whole truth about my life as a hunter of the unnatural. Nevertheless, I must reveal, here and now, that I have been the indirect and yet certain cause of many deaths, and the loss of many good friends. Mistake me not! I do not merely feel sorry for myself. Rather, I come to grips with a devastating realization: I now see that I am the object of a baleful Vistani curse. More tragically, the nature of this hex is such that I have not borne the brunt of it. Instead, far worse, those who surround me have fallen victim to it!

I have related the tragic story of how my only child Erasmus was taken by Vistani and sold to a vampire. I explained how Erasmus was made a minion of the night stalker, and how it was my miserable part to free him from that fate at the point of a stake. What I have neglected to illuminate before is how I tracked Erasmus’s kidnappers across the land, or how I “extracted” the whereabouts of my son from them.

In fact, the Vistani took Erasmus with my own unwitting permission. They had brought an extremely ill member of their tribe to me one evening and insisted that I treat him, but I had taken to drink in those days and under the spell of the bottle I was unable to save the young man’s life. In fear of their retribution, I begged the Vistani to take anything of mine if only they would withhold their terrifying powers, about which at the time I knew nothing. To my astonishment, they chose to surreptitiously take my son in exchange for their loss! By the time I sobered and realized what had occurred, they were already many an hour gone.

Incensed beyond reason and driven by rash impulse, I strapped the body of the dead young man to my horse and doggedly followed the Vistani caravan through the woods, naively allowing the sun to set before seeking shelter from the night. After darkness fell, I was beset by undead that would have slain me, had not their master – a lich – intervened and spared my life (for reasons that I still do not completely understand). He somehow detected me and, with his powerful magic, took control of a pack of zombies that wandered in the forest. He spoke to me through the mouths of the dead things and placed a magic ward against undead on me, then animated the body of the dead young Vistana man and bade it tell me where I could find its people. Unfortunately (I say in hindsight) the plan worked. I found the child-stealers as my unwelcome entourage became a growing horde of voracious undead that could not touch me, thanks to the lich’s ward.

I threatened to set the zombies on the Vistani unless they returned my dear boy. They replied that he had been sold to the vampire, Baron Metus. Something inside me snapped. I released the zombies and the entire tribe was eaten alive.

Yet the story has not ended. Before she died, the leader cursed me saying, “Live you always among the monsters, and see everyone you love die beneath their claws!” Even now, so many years later, I can hear her words with painful clarity.

A short time later, I found my dear Erasmus made into a vampire. He begged me to end his curse, which I did with a heavy hand and a sinking heart. The darkness had torn him from my loving arms forever, and I foolishly believed that the curse had exacted its deadly toll. I wept, and as my heart emptied, so did rise an insatiate desire for vengeance that I fear I will never quell.

---- 

След това оставихме бележка, че сме съюзници (винаги можем да кажем, че не ние, а вистаните са го обрали), казахме, че отиваме към Баба Марги и да ни прати съобщение по гарваните.

В мелницата на Баба Марги (Old Bonegrinder на картата) беше останала другата сестра и беше сама. С доста хитро планиране и топ silence spell от страна на Емо успяхме да я пречукаме без много мъка и се заехме да тарашим и нейната обител. В долапа имаше три луксозни колби с надписи Смях, Младост и Майчино мляко. Излишно е да казвам, че ги прибрахме.

Бутнахме казана и от него изпълзяха три пърдящи dretch-a, които пребихме без особени усилия. Имаше и сандък пълен с жаби, върху който имаше някаква магия. На втория етаж имаше клетка с говореща голяма космата жаба, който искаше да го пуснем и се опита да ни се представи като Иван. Ние се опитахме да изкопчим истината от него, но безуспешно. Оставихме го и тръгнахме към третия етаж. Там намерихме две деца, които се оказа, че са от Баровия. Баща им бил много гладен и ги разменил за пай от баба Марги. Ние ги спасихме и вероятно ще ги върнем обратно на родителя на годината.

На тавана открихме едно голямо гнездо, в което намерихме и един амулет във формата на сребърно слънце с голям рубин. Това се оказа Holy Symbol of Ravenkind и е един от трите айтема, които търсим, за да можем да пребием Страд. (Пророчествата казват кое къде е).

Wondrous item, legendary (requires attunement by a cleric or paladin of good alignment)

The Holy Symbol of Ravenkind is a unique holy symbol sacred to the good-hearted faithful of Barovia. It predates the establishment of any church in Barovia. According to legend, it was delivered to a paladin named Lugdana by a giant raven — or an angel in the form of a giant raven. Lugdana used the holy symbol to root out and destroy nests of vampires until her death. The high priests of Ravenloft kept and wore the holy symbol after Lugdana's passing.

The holy symbol is a platinum amulet shaped like the sun, with a large crystal embedded in its center. The holy symbol has 10 charges for the following properties. It regains 1d6 + 4 charges daily at dawn.

Hold Vampires. As an action, you can expend 1 charge and present the holy symbol to make it flare with holy power. Vampires and vampire spawn within 30 feet of the holy symbol when it flares must make a DC 15 Wisdom saving throw. On a failed save, a target is paralyzed for 1 minute. It can repeat the saving throw at the end of each of its turns to end the effect on itself.

Turn Undead. If you have the Turn Undead or the Turn the Unholy feature, you can expend 3 charges when you present the holy symbol while using that feature. When you do so, undead have disadvantage on their saving throws against the effect.

Sunlight. As an action, you can expend 5 charges while presenting the holy symbol to make it shed bright light in a 30-foot radius and dim light for an additional 30 feet. The light is sunlight and lasts for 10 minutes or until you end the effect (no action required).

---

Тук и приключихме и трябва да решим какво да правим. Има идея да чакаме Баба Марги да се върне, но предполагам, че можем да оползотворим времето и по-хитро.

Като цяло топ сесия, много съм доволен! Определено напреднахме и нямам търпение за следващите интересни предизвикателства. Усещам един нюанс на олдскул наивност в наратива (лош вампир, събирай айтеми, прави добро), който честно казано е приятно разтоварващ. Действаме си по каноните на жанра и всичко точно. Любопитно ми е да чуя дали и вие имате такова впечатление.