Гърбосложен на диванчето си в съботната вечер записвам
приключенията ни от тази сряда (9 ноември). Съставът беше пълен, като Емо се
забави и ската от писане, което провокира Марти да запише в тефтера, че ЕМО ИМА
ДА ПИШЕ 2 ПЪТИ.
Започнахме в Old
Bonegrinder – мелницата на баба
Марги и нейните сестри или по-скоро вече само на баба Марги, тъй като
сестрите ги очистихме. Чудехме се какво да правим с косматата жаба, която
очевидно не беше от тук. Най-сетне освободихме жабока и той тромаво се спусна
до долу и отиде навън при менхирите. Той ровеше пръстта под тях, докато отдолу
не се показа камък основа. Започна да обикаля и на infernal да се опитва да кастне някаква
магия, но без успех. Ние отидохме при него и използвахме малките костици с
руни, които бяхме намерили на това място. Те трябваше да се разположат върху
места обозначени със същите руни на камъка. Резултатът беше, че се отвори
червен портал като в Диаблото. Брин прояви особен афинитет към футбола и с
мощен шут прати жабата в портала, портала се затвори и така и не разбрахме нито
какво е жабата, нито накъде е портала….мамка му.
Рестнахме в мелницата без аварии и на следващия ден при
менхирите имаше гарвани. Брин си поприказва с тях и научихме, че порталът вероятно
е бил път на горските хора (тоест обитателите на Баровия преди да дойде Страд,
които сега са горските хора). Научихме и, че баба Марги е била във вистанския лагер до Валаки, но е изчезнала от
там и никой не знае къде е.
Потеглихме към мадам
Ева и нейният вистански лагер. Бруно използва случая да пийне с мангустите,
но фейлна сейва си и се сгромоляса по чело на земята, мртво пиян. Останалите
влязохме при ясновидката и тя ни одруса по 1 платинена монета със Страд за
услугата. Извадихме електриковия ключ, тя понечи да го разгледа и си го прибра.
Това доведе до напрегната ситуаци, в която се чудехме дали да не я понабием и
се заплашвахме и най-сетне тя ни върна ключа, но срещу цена – която е да
докараме малката Анабел при нея, а
не при който я търси. За капак ни сложи и един vistani curse, за да трябва да изпълним
мисията. Цялата тази история не на шега напрегна Венци, който щеше досега да я
е пробол с къдравия кинжал, ако не беше казал “подай виното там“ на алфа
циганина.
От мадам Ева научихме, че вратата, която се отваря с този
ключ е някъде при кехлибарените порти, а пък ван Рихтен „знаем кой е от картите“. Ние заподозряхме Риктавио и по-натам се опитахме да го
подмамим да си каже. Взехме пияния Бруно, свестихме го и му дадохме да докосне soul stone-a на вещицата,
който лекува всички болести, но най-вече махмурлук. Оказа се, че Бруно е
олекнал със всичките си монети със Страд. Мамка му.
Решихме поне едно добро нещо да направим тази сесия и да
закараме двете деца от мелницата при бургомайстера на Креск, който поне е добър
човек, а и все пак затрихме предното му дете, поне да му се издължим по някакъв
начин. Почивката щяхме да направим във Валаки и малко преди града срещнахме
трапера от кръчмата Слоздер Слоздерович
яхнал кон, който говореше несвързано, че е Сър Дерсик Персивал от Ордена на
Сребърния Дракон и отива към Аргинвостхолд да предаде важна новина на неговите
хора. Новината беше „слугите на Страд ще нападат скоро“.
Във Валаки ни посрещна гарван и ни прати към кръчмата. Ние
така или иначе там отивахме. Там срещнахме цяла сюрия познати лица – Юри, Изек Страшни, Риктавио с домашните
ни любимци.
Първо рзговаряхме с Юри
(пише, че нещо ни е предупредил за Изек,
ама не мога да се сетя какво точно – може би просто, че е там). Оказва се, че
траперът, когото сме срещнали се е удавил преди няколко дни в езерото Бараток.
Питахме за ван Рихтен – Юри каза, че е луд.
След това Бруно отиде да говори с Изек, който в началото не вярваше, но сетне се съгласи да идат да
проверят гроба и, о, изненада – беше разкопан. Уликите сочеха, че е разкопан
отвътре, тоест мъртвият сам се е освободил от прегръдките на студената земя. Намериха
и следи от ботуши.
Решихме да се опитаме да метнем Риктавио и му дадохме журнала на Ван Рихтен. Той беше видимо стъписан, но не призна нищо и само
каза, че, ако можеше би питал ловеца дали си струва. Казахме на Риктавио, ако иска да напише бележка за
Ван Рихтен и той се съгласи. На следваща сутрин станахме рано готови за подвизи
и взехме въпросната бележка. Тя беше написана като ransom note и сякаш не беше същия
почерк, ама си е съмнителна работа.
Поехме по следите, които излизаха от гроба и Ниалис ги
подхвана и ги проследи чак до винарната. Там се оказа, че мъртвият е откраднал
кон за огромна досада на стария Мартиков.
Той отиде до гнездото и разбрахме, че мъртвият е стигнал до Аргинвостхолд.
Последно отидохме до Креск. Там Дмитрий и жена му ни посрещнаха отново много топло и се съгласиха
да вземат под крилото си двете деца (Фрик
и Мъртъл). Най-сетне – свършихме едно добро дело.
Тук и приключихме и е време да решаваме накъде? Марти беше
много надъхан да ловим върколаците (които са наблизо). Четейки записките,
обаче, мисля, че добър вариант е и да идем до Аргинвостхолд, докато траперът е
там, с идеята да разберем какво се случва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар