Датата е 3 ноември, аз съм приспал бебето и сядам да пиша блога. Предната вечер в почти пълен състав без Сънчо продължихме приключенията на Драконите на кръвта….оп, сбърках, на Избраните да Донесат Светлината в Баровия.
Започнахме в гората до винарната, където последвахме дъртия Мартиков до гнездото на
множество гарвани. Той ни прекара до една скала като от Цар лъв и под нея имаше
скална ниша, през която ясно се виждаше луната. Под нея имаше като естествено
оформен трон в камъка. Мартиков се
намести, погледна нагоре към луната, забели очите и започна да комуникира
посредством гласовете на стотиците гарвани около нас.
Това представлява Братството
на перото – hivemind от
гарвани, които ни казаха, че, за да бъдем допуснати до тяхното светилище трябва
да отговаряме на техните принципи и да сме готови да проливаме кръв, за да се
бием срещу Дявола.
Ние нямаме проблем с това и те ни приеха като приятели.
Основната им сила е, че са свързани с невидима мисловна нишка и могат да
комуникират телепатично. Ние седнахме да ги разпитаме и научихме следните неща:
- 1. Кой убива вистаните? Ловецът на демони Ван Рихтен, който живее до езерото.
- 2. Какво е абатът от Св. Марковия? Казаха ни, че е „паднал ангел“.
- 3. Как да стигнем до Баба Лисага? Водач на Братството може да ни преведе до там, но винаги е опасно.
- 4. Какво е градът на мъглите зад Йестерхил? Това е градът, в който Страд е живял преди да стане вампир.
- 5. Старият гущер знае слабото място на Баба Лисага. Можем да го намерим в Аргинвостхолд на изток от прохода Цоленка.
- 6. Аргинвостхолд е леговище на мъртъв дракон (както според пророчеството на мадам Ева).
- 7. Супер важно е да слушаме мадам Ева.
- 8. Електриковият ключ принадлежи на Ван Рихтен и той го търси.
- 9. Любимата на Страд се е казвала Татяна.
Научавайки тази информация се върнахме при винарната на
Мартикови и премислихме възможните опции:
- 1. Да търсим Аргинвостхолд
- 2. Кехлибарените порти (оставяме за накрая)
- 3. Мадам Ева
- 4. Да търсим Баба Лисага
- 5. Да гърбим Баба Марги
- 6. Да търсим Ван Рихтен
Решихме да минем през кулата, после баба Марги, после мадам
Ева и тя да ни каже къде е Аргинвостхолд.
Вечерта Мартикови се преоблякоха като гарвани и ритуално
пъхнаха камъка в лозето, белким излезе нещо.
На сутринта потеглихме към езерото Бараток и намерихме
кулата, както си беше, но с една разлика. Пред нея имаше паркиран фургон, който
беше с нова боя, но изкалян. Отворихме вратата и на косъм се разминахме с
бруталния alchemist fire капан.
Там намерихме доста интересни айтеми:
- 1. 10 колби с алхимичен огън
- 2. Два сандъка treasure – имаше магически morningstar за Брин
- 3. Разни интересни китове
- 4. Женски дрехи, които НЕ взехме (което реално не го премислихме, защото забравихме, че Акта е жена).
- 5. Карта на Баровия
- 6. Журналът на Ван Рихтен (по-долу)
In
truth, this “virtuous” calling began as an obsessive calling to destroy a
vampire that murdered my child, and it has become for me a tedious and bleak
career. Even as my life of hunting monsters began, I felt the weight of time on
my weary shoulders. Today I am a man who has simply lived too long. Like a
regretful Lich, I find myself inexorably bound to an existence I sought out of
madness and, seemingly, must now endure for all eternity. Of course I shall
die, but whether I shall ever rest in my grave haunts my idle thoughts and
torments me in my dreams.
I
expect that those who think me a hero will change their minds when they know
the whole truth about my life as a hunter of the unnatural. Nevertheless, I
must reveal, here and now, that I have been the indirect and yet certain cause
of many deaths, and the loss of many good friends. Mistake me not! I do not
merely feel sorry for myself. Rather, I come to grips with a devastating
realization: I now see that I am the object of a baleful Vistani curse. More
tragically, the nature of this hex is such that I have not borne the brunt of
it. Instead, far worse, those who surround me have fallen victim to it!
I have
related the tragic story of how my only child Erasmus was taken by Vistani and
sold to a vampire. I explained how Erasmus was made a minion of the night
stalker, and how it was my miserable part to free him from that fate at the
point of a stake. What I have neglected to illuminate before is how I tracked
Erasmus’s kidnappers across the land, or how I “extracted” the whereabouts of
my son from them.
In
fact, the Vistani took Erasmus with my own unwitting permission. They had
brought an extremely ill member of their tribe to me one evening and insisted
that I treat him, but I had taken to drink in those days and under the spell of
the bottle I was unable to save the young man’s life. In fear of their
retribution, I begged the Vistani to take anything of mine if only they would
withhold their terrifying powers, about which at the time I knew nothing. To my
astonishment, they chose to surreptitiously take my son in exchange for their
loss! By the time I sobered and realized what had occurred, they were already
many an hour gone.
Incensed
beyond reason and driven by rash impulse, I strapped the body of the dead young
man to my horse and doggedly followed the Vistani caravan through the woods,
naively allowing the sun to set before seeking shelter from the night. After
darkness fell, I was beset by undead that would have slain me, had not their
master – a lich – intervened and spared my life (for reasons that I still do
not completely understand). He somehow detected me and, with his powerful
magic, took control of a pack of zombies that wandered in the forest. He spoke
to me through the mouths of the dead things and placed a magic ward against
undead on me, then animated the body of the dead young Vistana man and bade it
tell me where I could find its people. Unfortunately (I say in hindsight) the
plan worked. I found the child-stealers as my unwelcome entourage became a
growing horde of voracious undead that could not touch me, thanks to the lich’s
ward.
I
threatened to set the zombies on the Vistani unless they returned my dear boy.
They replied that he had been sold to the vampire, Baron Metus. Something
inside me snapped. I released the zombies and the entire tribe was eaten alive.
Yet the
story has not ended. Before she died, the leader cursed me saying, “Live you
always among the monsters, and see everyone you love die beneath their claws!”
Even now, so many years later, I can hear her words with painful clarity.
A short
time later, I found my dear Erasmus made into a vampire. He begged me to end
his curse, which I did with a heavy hand and a sinking heart. The darkness had
torn him from my loving arms forever, and I foolishly believed that the curse
had exacted its deadly toll. I wept, and as my heart emptied, so did rise an
insatiate desire for vengeance that I fear I will never quell.
След това оставихме бележка, че сме съюзници (винаги можем да кажем, че не ние, а вистаните са го обрали), казахме, че отиваме към Баба Марги и да ни прати съобщение по гарваните.
В мелницата на Баба
Марги (Old Bonegrinder на
картата) беше останала другата сестра и беше сама. С доста хитро планиране и
топ silence spell от
страна на Емо успяхме да я пречукаме без много мъка и се заехме да тарашим и
нейната обител. В долапа имаше три луксозни колби с надписи Смях, Младост и Майчино мляко. Излишно е
да казвам, че ги прибрахме.
Бутнахме казана и от него изпълзяха три пърдящи dretch-a, които пребихме без
особени усилия. Имаше и сандък пълен с жаби, върху който имаше някаква магия.
На втория етаж имаше клетка с говореща голяма космата жаба, който искаше да го
пуснем и се опита да ни се представи като Иван.
Ние се опитахме да изкопчим истината от него, но безуспешно. Оставихме го и
тръгнахме към третия етаж. Там намерихме две деца, които се оказа, че са от
Баровия. Баща им бил много гладен и ги разменил за пай от баба Марги. Ние ги спасихме и вероятно ще ги върнем обратно на
родителя на годината.
На тавана открихме едно голямо гнездо, в което намерихме и
един амулет във формата на сребърно слънце с голям рубин. Това се оказа Holy Symbol of Ravenkind и е един от трите айтема, които търсим, за да можем да пребием
Страд. (Пророчествата казват кое къде е).
Wondrous item, legendary (requires attunement by a cleric or
paladin of good alignment)
The Holy Symbol of Ravenkind is
a unique holy symbol sacred to the good-hearted faithful of Barovia. It
predates the establishment of any church in Barovia. According to legend, it
was delivered to a paladin named Lugdana by a giant raven — or an angel in the
form of a giant raven. Lugdana used the holy symbol to root out and destroy
nests of vampires until her death. The high priests of Ravenloft kept and wore
the holy symbol after Lugdana's passing.
The holy symbol is a platinum amulet shaped like the sun, with a
large crystal embedded in its center. The holy symbol has 10 charges for the
following properties. It regains 1d6 + 4 charges daily at dawn.
Hold Vampires. As
an action, you can expend 1 charge and present the holy symbol to make it flare
with holy power. Vampires and vampire spawn within 30 feet of the holy symbol
when it flares must make a DC 15 Wisdom saving throw. On a failed save, a
target is paralyzed for 1 minute. It can repeat the saving throw at the end of
each of its turns to end the effect on itself.
Turn Undead. If
you have the Turn Undead or the Turn the Unholy feature, you can expend 3
charges when you present the holy symbol while using that feature. When you do
so, undead have disadvantage on their saving throws against the effect.
Sunlight. As
an action, you can expend 5 charges while presenting the holy symbol to make it
shed bright light in a 30-foot radius and dim light for an additional 30 feet.
The light is sunlight and lasts for 10 minutes or until you end the effect (no
action required).
---
Тук и приключихме и трябва да решим какво да правим. Има
идея да чакаме Баба Марги да се върне, но предполагам, че можем да оползотворим
времето и по-хитро.
Като цяло топ сесия, много съм доволен! Определено
напреднахме и нямам търпение за следващите интересни предизвикателства. Усещам
един нюанс на олдскул наивност в наратива (лош вампир, събирай айтеми, прави
добро), който честно казано е приятно разтоварващ. Действаме си по каноните на
жанра и всичко точно. Любопитно ми е да чуя дали и вие имате такова
впечатление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар