Curse of Strahd – 27 – Наказателната бригада среща трудности

 

Трета сесия за месец април! Напредваме смело в борбата с Дявола Страд! Във вчерашната вечер отново бяхме в БЛО в любимия ми състав – пълен. Ето какво се случи:

След като прибрахме готиния слънчев меч решихме, че не е лошо да направим един short rest, но сметката ни излезе крива и Брин и Ниалис получиха още по един exhaustion (Брин беше с 1 ниво, а Ниалис – с 4).

Питахме нашия спътник Вилнюс накъде сега и той се вслуша в гласовете, които го поведоха на запад към нова стая с друг кехлибарен саркофаг. Там той извади някакъв амулет и понечи да го доближи до кехлибара, но ние се усетихме накъде отиват нещата и Ниалис и Бруно го простреляха. Клетникът падна мъртъв, а Йендей взе ключа и докосна саркофага. Последва малко диалог с Фекре кралицата на болестите, която като типичен НПЦ в игрите на Стоян беше кисела и безполезна. Тя ни заплашваше, че вече сме болни, че ще ни прокълне и искаше да я освободим. Ние унищожихме амулета и и пожелахме приятна вечност.

В съседната стая имаше още един саркофаг, но този път разцепен. Изглежда злата сила от него беше вече освободена.

Сънчо прочете в Тома на Страд, че силата, която е превърнала Страд във вампир се казва….Вампир. Също така се оказа, че има поне два портала между замъка и кехлибарения храм. Единият е долу при трите зли сили, а другият е в стаята с макета на замъка на горния етаж.

В третата врата в това крило на храма се криеше нещо невидимо, което ни биеше с меч и файърболи и решихме, че тук е моментът да си бием камшиците и побягнахме нагоре. Докато тичахме се обадихме на Морденкайнен и той ни каза да излезем навън на виелицата, откъдето ни телепортира обратно в луксозната си квартира на улица Акация номер 5.

Там побеседвахме малко, магьосникът свали прокълнатата рокля от Бруно, и решихме да разучим какво е станало, докато ни няма. Отидохме при Мартикови и видяхме два гарвана да се бият в небето. Оказа се, че това са Юри и баща му, които изясняваха семейните взаимоотношения. След като ги поразтървахме научихме какво е станало. Юри е дошъл да иска помощ, защото Страд е успял да прибере Ирина от Валаки. Тя е  била при бургомайстора, когато е станало – трите булки на Страд са я похитили и са опожарили имението на бургомайстора. Видяхме как в далечината от Валаки се носи черен дим.

Също така научихме, че Рахадим ни търси с каретата. Казахме на Юри да пусне слух, че сме при кулата на Ван Рихтен и зачакахме там в засада. Засадата ни не беше кой знае какво, само Бруно беше каше, но не след дълго дойде елфът и се заприказвахме. Последва старата песен – кани ни на вечеря, ала-бала. Забелязхме, че той не е вампир. Разменихме си малко любезности, после малко заплахи и след малко чудене какво да правим най-сетне почнахме кютека.

Той се оказа доста силен, но ние допуснахме една фатална грешка. За разлика от големите и ъндедите, с които се бихме последните сесии, Рахадим не се би до смърт. В момента, в който го ударихме по-лошо, той побягна към каретата и се пръждоса.

Мамка му.

Изглежда единственият ни вариант сега е да се върнем в кехлибарения храм и да търсим как се активира порталът.

 

Curse of Strahd - 26 - Събрахме инвентара!

Състава днес беше извънредно намален, без Венци и Емчо, но всички останали бяхме много надъхани да изследваме подземията на Кехлибарения орден. След тестването на новото място за храна, разговорите къде ще обикаля Пси(аз) 6 седмици, естествено нямаше как да не минем и без политика, започнахме игра.

Отново се потопихме в мразовития дънджън на маговете от Кехлибарения орден и продължихме разговора с някогашния маг, вече лич, Мичо. Директно си го попитахме къде е изходи, той вдигна костелив показалец към библиотеката на отсрещната страна и замръзна. Всички отидохме там и почнахме да търсим как се отваря вратата, но без успех, затова прибегнахме до пръчката разкриваща тайни механизми, която ни показа една определена книга. Преместването ѝ отвори лавицата с книги и ни разкри малка стаичка с друга врата. Бруно огледа за капани и след като каза ‘Чисто е’. Брин отвори вратата и веднага активира капана на нея. Понякога се чудим дали Бруно не се опитва да ни убие или просто нищо не разбира от капани. Озовахме се в нова стая, по стените имаше картини на ангели в пламъци и агония, на земята беше постлан и доста запазен скъп килим в същия стил, но теглото му ни възпря да си го приберем.

  В края имаше стълби водещи надолу, към още по мразовитата част на подземието. Ниалис вече доста премръзнал не успя да изкара и този сковаващ мраз и умората го налегна осезаемо, вече едва държеше лъка. На долния етаж се озовахме в още по гротескна стая, всичко наоколо изобразяваше пленени крале от пипала, които ги придърпват в мрака, от който излизат. На стената в другия край бяха подредени изправени 6 ковчега. Брин веднага усети нечестивите немъртви, които спяха там. Явно усетили прясната кръв, веднага се събудиха от техния сън и се втурнаха към нас. Брин извади  и активира древния амулет, който се оказа доста полезен срещу вампирските изчадия и с неговата сила успя да парализира половината. Ниалис все още доста изтощен, реши да използва една от магиите си и да спре звука в залата, за да предотврати вампирите да използват магия. Акта подпали половината стая и всички вампири попаднали в огъня. Битката приключи доста бързо и добре в наша полза. След като всички вампири бяха свалени, извадихме по един кол и ги прободохме в сърцето, писъците им бързо заглъхнаха, отнесени от изпепелените им тела. Направиха ни впечатление 3 кехлибарени колони в стаята, от които се носеше зла сила, а в тях все едно бяха заключени някакви тъмни гърчещи се материи. Брин извади електриковия ключ и докосната една от колоните, от която се усещаше безсмъртие и неописуем страх от загубата на близките ти. Есенцията в колоната каза, че се казва Тенебрус и може да направи човек в Лич и да му даде вечен живот като немъртъв. В колоната, от която се усещаше омраза към ближния бе заключен Задун, който даряваше сила, с която да се разправиш с приятелите си. От последната колона струеше страх от смъртта и предлагаше безсмъртие, не ни каза името си, но подозираме, че Страд е получил неговата сила от там и вечния си копнеж по неговата любима. Предложи ни да се всели в някой артефакт и да се срещне със Страд, а в замяна щеше да ни помогне. Нямахме му доверие и решихме да си го оставим там. В стаята открихме и малка цепнатина, през която Импа на Акта се провря и видя че стига до друга малка стая с 6 купчини със съкровища, а в средата Кехлибарен голем стоеше на пост. 

Върнахме се горе и след разглеждане на картата, която Йендей правеше, бързо установихме къде трябва да е входа водещ към залата със съкровищата. Спуснахме се в другия коридор, където се озовахме в малка стаичка и заключена кехлибарена врата. Брин използва кехлибарение ключ и вратата се отвори. Голема се активира и … изчезна. Ниалис активира своите очила, за да го види и насочи Бруно къде да използва неговото вродено умение разкриващо невидими, но магията се провали. Брин си спомни, че една от неговите магии, които може да влее в оръжието си може да го разкрие и го порази с нея. За известно време всички виждахме голема и го поразихме с каквото имаме, но той успя да развали концентрацията на Брин върху  магията и пак стана невидим. С общи усилия успяхме да го свалим, макар и невидим. Дойде време и за съкровищата, от които се и притеснихме. 5 от копчините бяха претрупани с монети от копър, освен 3-тата, която беше с платина и всеки прибра по 1000 от тях с лика на Страт. Всичко, което не беше ръждясало и непотребно, беше с капан или прокълнато. Бруно не успя да се пребори с една рокля и тя се навлече върху него, доста хубава бална рокля. Няколко други капана бяха избегнати и решихме да не пипаме повече хубавите предмети. В последната купчина забелязахме здрав, но много обикновен меч, както и предположихме, това беше меча, за който бяхме дошли тук. Брин го извади от ножницата и всичко в залата засия от ослепителната светлина струяща от него, осети как меча го приветства в битката с мрака и така се сдоби с +2 longsword sun blade + 1d8 срещу немъртви…

Curse of Strahd – 25 – Лича Мичо

Седя си вкъщи в изборното студио и си пиша блог. Датата беше 31-ви март, и обективно погледнато с тази сесия можем да отбележим една година игра по Curse of Strahd. Всъщност сме започнали на 14 април 2022, но тъй като Стоян заминава, няма да има повече сесии до точната годишнина и тези 25 ще са сесиите за първата година на тази кампания. Като тегля чертата – супер добра година! Включихме още един играч, играем средно по 2 пъти месечно и се доближаваме все повече до демократизирането на Баровия.

Започнахме играта със следния казус – къде да спим? Заключихме се в киносалона, Бруно разпиля счупени стъкла пред вратата и пробвахме. През нощта чухме стъпките на някакъв хуманоид отвън, но не видяхме кой е. Злият студ, който тегне над целия храм, обаче, не позволи на Акта и Ниалис да се наспят като хората и те осъмнаха без long rest и по едно ниво на exhaustion. Ниалис също така се атюнна към очилата на лисугера и разбра, че дават готини екстри и true seeing 1/day.

Продължихме да експлорваме стаите нататък и ето какво видяхме.

Намерихме път навън в планината. Там имаше трима върколаци, с които не се бихме, но се разбрахме. Нашият спътник Вилнюс с кофти кожните проблеми е влязъл от тук.

Имаше една стая с множество колби, в която не намерихме нищо съществено.

Следващата стая беше с макет на замъка Ravenloft, до който пишеше  Артимус. Отворихме Тома на Страд и разбрахме, че това е бил магьосник от кехлибарения орден. Те са били близки със Страд и даже Артимус е построил замъка. Намерихме сандък със свитъци, но когато го отворихме, съдържанието му се превърна в прах и се изсипа на пода.

Следващата стая имаше богата софра и златен бокал в средата. Звъннахме на Морденкайнен и той ни каза, че този бокал пречиства всичко, което е сипано в него. Ние го взехме и веднага ни полазиха 8 wraith-a. Криво-ляво успяхме да ги ступаме и пак се наложи да спим. Върнахме се в бърлогата на върколаците и рестнахме. Ниалис осъмна с 2 нива умора, а другите бяха окей.

Нататък открихме зала със 100 левитиращи свещи и статуя с роба. Пред статуята имаше три трупа. Статуята започна да ни шепне сладък шепот красив като най-прекрасната музика, Ниалис и Брин фейлнаха сейвовете и се залепиха зомбирани за статуята. За щастие, другите се притекоха на помощ и ги изтеглиха навън, така че да разбият магията.

В тази стая открихме секретна врата, която води към тясна и висока стая пълна догоре с огромна купчина черепи. Йендей се покатери до горе и активира някакъв pit trap и всичко се сурна надолу. Той обаче имаше feather fall и лекичко си кацна обратно в другата стая. На другия край на тази стая имаше още една секретна врата, който ни отведе в нечии покои.

Стаята беше остаряло, но богато украсена. Имаше стол обърнат с гръб към нас, на който седеше труп. Ние го заговорихме и се оказа, че това е лич, който не помни кой е, само знае, че някога е бил магьосник от кехлибарения орден. Не знаеше и как е станал лич, но ни помогна с малко инфо.

Надолу в храма има ниво и половина. Там са кехлибарените саркофази, където в миналото маговете са затворили най-различни зли сили. Ама като казвам зли, значи много зли – цели абстракции на злото от Far Realm. Една такава сила е вампир, но не създанието вампир, а (както аз го разбрах) есенцията на вампиризма. Точно тази сила пази меча, който търсим и тази сила е покварила Страд.

Някога маговете са ползвали това, че Баровия е много отдалечена, за да затворят тези зли сили.

Благодарихме на лича Мичо и се зачудихме как да продължим напред…