Curse of Strahd – 27 – Наказателната бригада среща трудности

 

Трета сесия за месец април! Напредваме смело в борбата с Дявола Страд! Във вчерашната вечер отново бяхме в БЛО в любимия ми състав – пълен. Ето какво се случи:

След като прибрахме готиния слънчев меч решихме, че не е лошо да направим един short rest, но сметката ни излезе крива и Брин и Ниалис получиха още по един exhaustion (Брин беше с 1 ниво, а Ниалис – с 4).

Питахме нашия спътник Вилнюс накъде сега и той се вслуша в гласовете, които го поведоха на запад към нова стая с друг кехлибарен саркофаг. Там той извади някакъв амулет и понечи да го доближи до кехлибара, но ние се усетихме накъде отиват нещата и Ниалис и Бруно го простреляха. Клетникът падна мъртъв, а Йендей взе ключа и докосна саркофага. Последва малко диалог с Фекре кралицата на болестите, която като типичен НПЦ в игрите на Стоян беше кисела и безполезна. Тя ни заплашваше, че вече сме болни, че ще ни прокълне и искаше да я освободим. Ние унищожихме амулета и и пожелахме приятна вечност.

В съседната стая имаше още един саркофаг, но този път разцепен. Изглежда злата сила от него беше вече освободена.

Сънчо прочете в Тома на Страд, че силата, която е превърнала Страд във вампир се казва….Вампир. Също така се оказа, че има поне два портала между замъка и кехлибарения храм. Единият е долу при трите зли сили, а другият е в стаята с макета на замъка на горния етаж.

В третата врата в това крило на храма се криеше нещо невидимо, което ни биеше с меч и файърболи и решихме, че тук е моментът да си бием камшиците и побягнахме нагоре. Докато тичахме се обадихме на Морденкайнен и той ни каза да излезем навън на виелицата, откъдето ни телепортира обратно в луксозната си квартира на улица Акация номер 5.

Там побеседвахме малко, магьосникът свали прокълнатата рокля от Бруно, и решихме да разучим какво е станало, докато ни няма. Отидохме при Мартикови и видяхме два гарвана да се бият в небето. Оказа се, че това са Юри и баща му, които изясняваха семейните взаимоотношения. След като ги поразтървахме научихме какво е станало. Юри е дошъл да иска помощ, защото Страд е успял да прибере Ирина от Валаки. Тя е  била при бургомайстора, когато е станало – трите булки на Страд са я похитили и са опожарили имението на бургомайстора. Видяхме как в далечината от Валаки се носи черен дим.

Също така научихме, че Рахадим ни търси с каретата. Казахме на Юри да пусне слух, че сме при кулата на Ван Рихтен и зачакахме там в засада. Засадата ни не беше кой знае какво, само Бруно беше каше, но не след дълго дойде елфът и се заприказвахме. Последва старата песен – кани ни на вечеря, ала-бала. Забелязхме, че той не е вампир. Разменихме си малко любезности, после малко заплахи и след малко чудене какво да правим най-сетне почнахме кютека.

Той се оказа доста силен, но ние допуснахме една фатална грешка. За разлика от големите и ъндедите, с които се бихме последните сесии, Рахадим не се би до смърт. В момента, в който го ударихме по-лошо, той побягна към каретата и се пръждоса.

Мамка му.

Изглежда единственият ни вариант сега е да се върнем в кехлибарения храм и да търсим как се активира порталът.