Състава днес беше извънредно намален, без Венци и Емчо, но всички останали бяхме много надъхани да изследваме подземията на Кехлибарения орден. След тестването на новото място за храна, разговорите къде ще обикаля Пси(аз) 6 седмици, естествено нямаше как да не минем и без политика, започнахме игра.
Отново се потопихме в мразовития дънджън на маговете от Кехлибарения орден и продължихме разговора с някогашния маг, вече лич, Мичо. Директно си го попитахме къде е изходи, той вдигна костелив показалец към библиотеката на отсрещната страна и замръзна. Всички отидохме там и почнахме да търсим как се отваря вратата, но без успех, затова прибегнахме до пръчката разкриваща тайни механизми, която ни показа една определена книга. Преместването ѝ отвори лавицата с книги и ни разкри малка стаичка с друга врата. Бруно огледа за капани и след като каза ‘Чисто е’. Брин отвори вратата и веднага активира капана на нея. Понякога се чудим дали Бруно не се опитва да ни убие или просто нищо не разбира от капани. Озовахме се в нова стая, по стените имаше картини на ангели в пламъци и агония, на земята беше постлан и доста запазен скъп килим в същия стил, но теглото му ни възпря да си го приберем.
В края имаше стълби водещи надолу, към още по мразовитата част на подземието. Ниалис вече доста премръзнал не успя да изкара и този сковаващ мраз и умората го налегна осезаемо, вече едва държеше лъка. На долния етаж се озовахме в още по гротескна стая, всичко наоколо изобразяваше пленени крале от пипала, които ги придърпват в мрака, от който излизат. На стената в другия край бяха подредени изправени 6 ковчега. Брин веднага усети нечестивите немъртви, които спяха там. Явно усетили прясната кръв, веднага се събудиха от техния сън и се втурнаха към нас. Брин извади и активира древния амулет, който се оказа доста полезен срещу вампирските изчадия и с неговата сила успя да парализира половината. Ниалис все още доста изтощен, реши да използва една от магиите си и да спре звука в залата, за да предотврати вампирите да използват магия. Акта подпали половината стая и всички вампири попаднали в огъня. Битката приключи доста бързо и добре в наша полза. След като всички вампири бяха свалени, извадихме по един кол и ги прободохме в сърцето, писъците им бързо заглъхнаха, отнесени от изпепелените им тела. Направиха ни впечатление 3 кехлибарени колони в стаята, от които се носеше зла сила, а в тях все едно бяха заключени някакви тъмни гърчещи се материи. Брин извади електриковия ключ и докосната една от колоните, от която се усещаше безсмъртие и неописуем страх от загубата на близките ти. Есенцията в колоната каза, че се казва Тенебрус и може да направи човек в Лич и да му даде вечен живот като немъртъв. В колоната, от която се усещаше омраза към ближния бе заключен Задун, който даряваше сила, с която да се разправиш с приятелите си. От последната колона струеше страх от смъртта и предлагаше безсмъртие, не ни каза името си, но подозираме, че Страд е получил неговата сила от там и вечния си копнеж по неговата любима. Предложи ни да се всели в някой артефакт и да се срещне със Страд, а в замяна щеше да ни помогне. Нямахме му доверие и решихме да си го оставим там. В стаята открихме и малка цепнатина, през която Импа на Акта се провря и видя че стига до друга малка стая с 6 купчини със съкровища, а в средата Кехлибарен голем стоеше на пост.
Върнахме се горе и след разглеждане на картата, която Йендей правеше, бързо установихме къде трябва да е входа водещ към залата със съкровищата. Спуснахме се в другия коридор, където се озовахме в малка стаичка и заключена кехлибарена врата. Брин използва кехлибарение ключ и вратата се отвори. Голема се активира и … изчезна. Ниалис активира своите очила, за да го види и насочи Бруно къде да използва неговото вродено умение разкриващо невидими, но магията се провали. Брин си спомни, че една от неговите магии, които може да влее в оръжието си може да го разкрие и го порази с нея. За известно време всички виждахме голема и го поразихме с каквото имаме, но той успя да развали концентрацията на Брин върху магията и пак стана невидим. С общи усилия успяхме да го свалим, макар и невидим. Дойде време и за съкровищата, от които се и притеснихме. 5 от копчините бяха претрупани с монети от копър, освен 3-тата, която беше с платина и всеки прибра по 1000 от тях с лика на Страт. Всичко, което не беше ръждясало и непотребно, беше с капан или прокълнато. Бруно не успя да се пребори с една рокля и тя се навлече върху него, доста хубава бална рокля. Няколко други капана бяха избегнати и решихме да не пипаме повече хубавите предмети. В последната купчина забелязахме здрав, но много обикновен меч, както и предположихме, това беше меча, за който бяхме дошли тук. Брин го извади от ножницата и всичко в залата засия от ослепителната светлина струяща от него, осети как меча го приветства в битката с мрака и така се сдоби с +2 longsword sun blade + 1d8 срещу немъртви…
Няма коментари:
Публикуване на коментар