Curse of Strahd през погледа на Разказвача

 

За 15 месеца успяхме да преборим и втория (след Tomb-а) най-високо оценен модул от 5е набора на Dungeons & Dragons. Мотивацията ми да водя и двата се изразяваше в няколко, важни за развитието на нашата група, преимущества на готовите приключения.

На първо място това е сблъсъкът с легендарни истории (макар и интерпретации) от зората на  хобито – едва ли можеш да кажеш, че познаваш киното, ако не си гледал „Кръстника“ и „Апокалипсис сега“. Не че не можеш да заснемеш и свои си филми, без референция към режисурата на тези или други класики, но познаването им със сигурност отваря очите. Дори и само дотам, че да осъзнаеш, че професионалистите не те превъзхождат чак толкова много, въпреки разликата в ресурсите. Томбът е модерната версия на Tomb of Horrors, Страд – на Castle Ravenloft, ветераните в ролевите игри (като нас) е хубаво да са запознати с какво иде реч.

Второто преимущество е възможността играчите и разказвачът да се сблъскат с професионално направени дънджъни с много нива, тайни входове, капани, архитектура. Всичко, което е значително по-трудно и времеемко за нормалния dungeon master. Професионалните подземия са населени и с професионално подготвени противници с интересни механики, произвеждащи завъртяни тактически пъзели за играчите. Не на последно място, същото важи за различни предмети и локации в приключенията, с висок production value за разлика от всички домашни опити.

На трето място готовите приключения предоставят на разказвача един допълнителен елемент на откривателство, който се различава от собствените кампании. Докато кампаниите по мой сюжет ми позволяват да развия история, да раздвижа цял свят, да създам своята градина (ала Джордж Р.Р. Мартин), то готовите сценарии засилват значително елемента на съпреживяване с играчите. Модулите сближават разказвача и групата, дават възможност за изживяване, което е значително по-съвместно, макар и в различни роли. Водещият също открива и разбира сюжета.

Неслучайно и тук, както и в няколко разговора, споменавам режисура и интерпретация. Осъзнах по време на това приключение каква всъщност е реалната роля на DM-а в подобни сценарии- а именно да бъде режисьор-постановчик. Подобно на театъра, в който се предлагат и интерпретират голям брой класически заглавия, винаги представени през погледа на нов творец, добавящ своята визия към оригиналния текст. Всъщност в нашата игра това се случва на две нива – първо от самите дизайнери, които изваждат нова версия на оригиналното приключение и второ от отделния разказвач. За разлика от театъра, разбира се тук има и свободната воля и решения на играчите.

„Проклятие на Страд“ ме отдалечи в някаква степен от съвместното откривателство заради качеството на предложения ни продукт. Сама по себе си книжката съдържа много интересни ситуации, битки, истории, но като работещ модул се проваля напълно. Изиграването му изисква огромна работа от разказвача, за да може светът да се задвижи по правилния начин. Можем да си представим модула като разглобена кола без упътване, където най-лошото е, че откриваш проблемите в движение.

 Без помощ от множество отлично направени онлайн гидове, едва ли щяхме да докараме сюжета до края. Толкова много от Аргинвостхолт, Валаки, Крезк, Йестер хил и още куп други места реално не работят в RAW варианта на Страд, че дизайнерите заслужават наказание.
Още по-лошо, цялостната структура на приключението е неясна и разхвърляна, на важни въпроси (примерен таймлайн) не е отреден и ред, докато е пълнено с ненужни детайли (тъпата къща за вдигане на нивата до 3-то). Приключението е абсолютен хаос и изисква огромни усилия, за да бъде подкарано в правилната посока – в моя случай с пропуски и пренаписване. Уж важните за този сценарий НПЦ-та са кухи и оставени в нищото, докато дизайнерите са си измислили нови по-забавни.

Обсъждахме в групата проблемът с темпото на играта, което се разцепва от влизането в замъка Рейвънлофт. Успях да ескалирам събитията, ползвайки свои методи, без помощ от приключението, за да може ескалацията да се разлее върху стъпалата на страдовия дом. Тук авторите ме бяха заклещили в неприятна ситуация (особено с параноична група като нашата) – или убиваме темпото, или отписваме подробното изследване на замъка. Нямаше как енергията отвън да се съхрани, докато се лутаме по стълбища и коридори.

Доколкото успях да дам някакъв бекграунд и аура на Страд, напълно се провалих с Ирина, която си остана плосък plot device. И това не е само мой проблем, неслучайно почти всички гайдове предлагат Ирина да бъде играч – член на групата, вместо Акта или Брин. Нейната съдба всъщност е любопитна, защото макар и спасена от вампира, бъдещето и е трагично. От център на вековна любовна драма с едно от най-силните създания на Рейвънлофт сетинга, тя се превръща в скитница по свободния свят, търсеща да възпроизведе интензитета на няколкото месеца, в които около нея се въртеше всичко. Кой мъж може да се доближи до Страд и неговата всемогъща любов?

С помощта на гайдовете успях да постигна и няколко важни успеха. Раздвижих и надградих падналите рицари на Аргинвост и наистина сложих няколко богати пласта върху Риктавио. Тук дизайнерите бяха оставили пространство за истинско развихряне – инструментализирането на омразата срещу Страд (на рицарите) в жестокост срещу Ирина и задълбочаващата се крайност на Риктавио срещу вистаните.

Играта на групата беше на високо ниво, стегната и без особено големи гафове. Изръшкахме цялата карта, малко тайни успя да скрие от нас Баровия. Елементът на хорър липсваше особено, но това се очакваше предвид системата (или поне така се утешаваме). Мрачната и изкривена реалност успяхме да представим и смятам, че ясно се видя как тя беше изтласкана и финално победена с кончината на Дявола Страд.

За финал ще кажа, че бих направил още една постановка на Страд, но само стъпвайки на оригиналното приключение или версията за една сесия. И тук, както в Томба, много изпъкват интересните решения от оригиналната версия.  Получихме ефекта на обучение и смятам, че идва време да преборим други легендарни модули – дали по Ктулу или WH.

 

 

 

Curse of Strahd – 34 – Зора

 

Какъв епос само! Петима играчи направихме 34 сесии за малко повече от 15 месеца, за да напишем последната глава в тома на Страд. На 12 юли се събрахме в адската жега, за да видим кой ще надделее – прокълнатият демон или младите надежди…

Започнахме в криптата на родителите му – Страд искаше да ни опознае, искаше да си приказва с нас, но ние го дразнехме и обиждахме основно. В крайна сметка нещата отидоха към логичния си завършек и мелето започна.

Страд имаше lair action и 3 legendary actions, които ползваше, за да ни каства магии и да бяга през стените, където се криеше и лекуваше. Той извика Рахадим, когото лесно победихме, но се завърна като revenant, когото пак победихме. Извика и десетина bat swarm-a, но Акта ги файърболна. Основните проблеми за него бяха holy symbol-a и sun sword-a. С второто се разправи като превърна Йендей на жаба. Ние го накарахме да направи сигурно 20 concentration check-a и той наистина си изхаби legendary resistance-ите за това, но накрая все не успявахме да върнем Йендей обратно така че да му свети с меча.

Малко бяхме в пат и може би тук е моментът да кажа, че Венци постави световен рекорд по най-много единици хвърлени за сесия с 8 или 9, не малко, от които – последователни.

На някой му хрумна гениалната идея да използваме чупещия меч, за да пробием дупка в стената, за да видим къде се крие. Речено-сторено – Бруно отиде с хилтито и се оказа, че в периферията на стената има цял коридор, където той си се разхожда. Брин отиде да го миризи (на тоя етап магиите бяха взели да попривършват), но Страд успя най-накрая от петия път даго чармне и Брин доброволно предаде символа.

Тук нещата щяха да вземат много драматичен завой, но със сетни сили всички се напрегнаха да го бият, дори Акта извади един невиждан досега коз от деколтето си и призова демон, който се включи в битката. С дружни усилия го насосахме и тялото му се разпадна в дим, който тръгна към коридора.

Йендей вече не беше жаба и побягнахме към неговата крипта. Там ковчегът си беше жив и здрав и в него лежеше регенериращият вампир. Ние директно го ръгнахме с метален кол и Йендей отсече главата му с меча от светлина.

Тялото му избухна в черен прах и сякаш потъна вдън земя. Стените на замъка започнаха да се тресат и стана ясно, че замъкът ще се взриви (по-голяма класика има ли). Звъннахме на Морденкайнен да ни телепортира и той ни каза „Бързо, замъкът ще се взриви“.

В този момент се сетихме, че забравихме за Ирина – знаехме, че той я чака в булчинската стая в северната кула и му казахме да я телепортира там. Счупихме оковите и заедно с магьосника и булката се телепортирахме на една поляна на няколко стотин метра от замъка и наблюдавахме как за минути величествената му снага се прекърши и се превърна в пепел.

След малко заваля дъжд, който угаси тлеещите останки от замъка, облаците се пораздвижиха и първият слънце от векове освети Баровия. Хората започнаха да излизат от домовете си и за първи път на лицата на жителите на Баровия имаше усмивки.

HAPPY END

Ето едно парче от прехода

 

Епилог:

(да се чете с гласа на Рон Пърлман като от края на Фолаут игрите)

След гибелта на демона Баровия опустя. Никой не искаше да живее там, където споменът за него беше още жив. Мъглите се вдигнаха и хората използваха възможността да пътуват из други краища на вселената или се заселиха във Валаки и Креск.

Във Валаки бургомайсторът продължи да управлява с желязна ръка, но нови лидери започват да се появяват и да имат все повече думата. Къде се събират? В „Синята вода“.

В Креск животът продължи по старому в помощта на Абата, а бургомайсторът Кресков осинови много осиротели деца от цяла Баровия. Той се радва на дълъг живот с голямото си семейство.

Аргинвостхолт се превърна в светилище, което привличаше поклонници от Баровия и много надалеч. Привлечени от силната магия на дракона Аргинвост, поклонниците поставиха началото на нов орден.

Морденкайнен се зае с това да реставрира Кехлибарените двери и алианса на магьосници, които да държат злото затворено надалеч.

Винарната на Мартикови продължи да отблъсква набезите на горските хора и съчките, но процъфтя и откри нов бизнес в това да изнася вино за целия свят с помощта на вистаните.

Риктавио се качи на дилижанса си и потегли към широкия свят, където продължи да прави две неща – да ловува и да търси начин да запълни празнотата, която няма запълване.

Есмералда тръгна след своя бивш наставник, за да се опита да го спаси от самия него.

…

Приключенците пордължиха да помагат на Морденкайнен в това да пази кехлибарения храм, но не след дълго зажадняха за приключения отново. Магът видя това и не се забави с това да им постави следващата задача….

Curse of Strahd – 33 – Млади булки

 Този път ме мързи да измислям оригинална версия на клишираната интродукция, затова започвам от воле и без редакция. Шести юли, Венци е на море, ние се потим в задушното БЛО, разхождаме се из криптата на Рейвънлофт и…

Отидохме до южната крипта. Входът беше запречен от три телепорта. Брин понечи да хвърля стотинки в телепортите – единият водеше навътре в стълбите, другия навътре в криптата, а третия – така и не разбрахме къде.

Брин се хвърли вътре и се озова в една от нишите заклещен от решетка. Бруно му метна меча, който троши всичко и Брин се освобод. Другите го последваха, но решетката се регенерира и точно в този момент се появиха трите булки на Страд. 

Хафтеее

Битката беше епична, с много търкаляне по земята от наша страна, много зли магии от тяхна и за капак на всичко върколакът Емил Туралеску се оказа предател, дейба и мамалигаря. Използвахме горе долу всичко което имахме, смайтове, каунтърспели, кокала на света Марковия, sunsword-а, всичко. Готиното беше, че кокалът ги убиваше ако паднат под 25 кръв и така бутнахме една. В крайна сметка успяхме да надделеем, макар че Бруно беше ухапан от скапания върколак и бе прокълнат с ликантропия.

В средата на стаята имаше голям ковчег от черен мрамор и ние извадихме меча, който веднага се съгласи да строши ковчега на дявола Страд и свършхме работа. След което се прибрахме да ближем рани в криптата на света Марковия, която ни опази от зли енкаунтъри. За съжаление, както се очакваше, кокалът се превърна в прах след битката с булките.

На следващата „сутрин“ отидохме в гробницата на Сергей и му взехме бронята, която се оказа +2 plate armor и Брин я взе, с което се назоби до козирката. Имало значи смисъл да се играе паладин в това приключение.

След това отидохме в криптата на краля и кралицата. Акта говори с железните стражи да ни пуснат за аудиенция и синкавото поле между тях угасна. Ние слязохме внимателно по стълбите и там го намерихме.

Страд фон Зарович.

В цялата си прелест.

Държеше чаша вино и със свръхестествения си чар ни каза:

„Добре дошли в моя дом.“

Curse of Strahd – 32 – Имате теч в мазето

 

Силно продължаваме с втора поредна седмица игра и все повече се доближаваме да това едновременно да освободим Баровия от Дявола Страд и себе си от това да играем D&D. Бяхме в състав без Венци и ето какво се случи.

Започнахме до горящите останки от дома на майстора на ковчези. Ниалис забеляза самия майстор как се опитва да избяга иго подгонихме. Той ни заведе към стария пазар до една сергия недалеч от мястото, на което намерихме фургона на Риктавио. Влязохме заедно с него, Брин разигра едновременно доброто и лошото ченге. Майсторът на глас ни каза, че няма да ни помогне, много като нас били идвали, Страд ги хрускал за закуска, обаче ни подсказа къде има скрит трап доор. Дадохме му 100 платинени, за да си построи нова къща, и го пуснахме да си ходи.

Долу в трапдоора имаше тунел за лазене, в който смелият Бруно, винаги първи в такива тунели намери магически глиф с кофти капан, но успя да го обезвреди. Стигнахме до малка зала, в която нямаше нищо освен едно вито стълбище надолу. На Ниалис му замириса на портал. Тръгнахме по стълбщето и порталът беше там. Слязохме обратно в замъка. Имаше  друг капан, който не видяхме, а се оказа много зъл. Ниалис и Бруно получиха 1д4 нива на преумора и Стоян хвърли 4 и за двамата.

Кофти.

Озовахме се в коридор, който имаше вода до коляното, някаква зала в дъното и две врати отстрани. Брин тръгна напред, направи 5 крачки, изпод него изригна вода в нещо като фонтан и Брин изчезна. Ниалис пусна тру сиинга на очилата и видя че целият коридор е пълен с портали. Акта прати импа, той също изчезна, видяхме, че е жив и другите също се пуснаха в същия портал.

Озовахме се в една клетка без ключалка. Ниалис излезе с misty step отвън и намери един интересен меч в съседната клетка. Използвахме го, за да счупим клетките и мечът се справи перфектно с тази задача. Вече свободни разгледахме тази стая и намерихме още един човек. Оказа се едър беловлас върколак – Емил Туралеску – последният от рода си, дошъл да отмъщава на Страд. Сетихме се за пророчеството на Ниалис, че ще има съюзник върколак и го взехме в партито. Споменът за това как Емил е изобразен в книгата още ме натъжава.

В тома на Страд прочетохме, че Страд по този начин хваща тези, които са дошли да го бият, и след като получи нотификация, че има входяща поща, след малко идва да провери каква изненада му е донесъл дядо Коледа. Това значеше, че е време да си плюем на петите (с 4 нива на преумора и Йендей на 13 максимум хит пойнта бяхме само за Страд).

Оказа се, че стаята е отстрани на коридора и ги свързва едната от двете странични врати. Заобиколихме порталите и продължихме до края на коридора. Там имаше битка с 6 къстъм Страд зомбита, които не бяха нищо особено, ама и ние не бяхме във форма. Малко помощ от водния елементал и първия fireball, който мятам в 5 едишън с любезното съдействие на helm of brilliance.

Ступахме зомбитата и зад тях имаше перде, зад което пак влязохме в залата с пясъчния часовник. Помислихме накъде да идем и решихме да хвърлим индиго –където е булката на Страд, с идеята поне да се намерим с Ирина.

Телепортирахме се в друго подземие с нисък таван и изронени стени. Пред нас имаше плоча, на която пише Патрина Великовна – булка. Разбрахме, че сме в К84 – катакомбите на Рейвънлофт.

Тръгнахме на север и открихме основния коридор, който пресича катакомбите от запад на изток. По пътя видяхме и още надгробни плочи – Седрик Стоянович, Артимус и др. Продължихме на изток до края на коридора и там слязохме по стълбите до две статуи на воини. Ниалис забеляза, че между тях има нещо като синкава пелена, може би капан. Зад тях може да се провре само small creature и Акта прати импа да разузнае. Оказа се, че това е криптата на крал Баров и кралица Рейвъновия. Много добре – бащината могила. Значи тук е рандевуто със Страд. Не искахме да се бием със статуите, макар че Брин понечи да ги съсече с новия меч от мазето, но се оказа, че той пък е сентиент  отказва да осквернява гробове.

Решихме, че ще обходим цялата зала обратно на часовниковата стрелка, за да намерим стените и да се ориентираме и после ще решим какво да правим. Следващата крипта беше на някоя си Туитърбърг и епитафия „тя имаше много последователи“. Тази тъпа шега сериозно ме подразни, но все пак рискувахме и рестнахме в нея. Идентифицилахме меча, който е Lawful Good short sword of shattering. Ниалис и Бруно свалиха по едно ниво на exhaustion, а Йендей успя да възстанови почти всичките си намалени точки живот.

Продължихме по стената и намерихме криптата на света Марковия. Тя беше счупена и осквернена и вътре в нея имаше голям кокал. Йендей изрече една молитва към нея да ни помогне в борбата със злото и светицата се материализира и ни каза да ползваме кокала. Ние взехме мощите и, които се оказаха mace of disruption, който миризи ъндеди, но селд първата битка се унищожава.

Продължихме нагоре и на северната стена намерихме друга голяма крипта със стълбище и тя се оказа на Сергей. Опитахме и от него да изкрънкаме нещо, но нищо не стана. По западната стена намерихме малък дълъг коридор. Нататък последва дълъг низ от крипти на незнайни хора. Имаше още една осквернена с гаргойлета и ръждива броня вътре.

Имаше на крал Тройски, който бил владетел още преди Баров да дойде тук. Имаше на Кирил Ромулич – префект на най-свещения орден. Следващата не разчитам Марти какво е написал.

На южната стена имаше пак голяма крипта със стълби, но тя беше обградена с цялата с conjuration spells, и не посмяхме да се опитаме да влезем. Дообиколихме стените обратно до криптата на Баров и Рейвъновия и видяхме още няколко незнайни крипти.

С това приключихме и останаха 3 въпроса:

1.       Унищожихме ли наистина ковчега на Страд?

2.       Как да влезем в южната крипта?

3.       Как да влезем в криптата на Баров и Рейвъновия, където според пророчеството на мадам Ева, ще е финалната битка?