Силно продължаваме с втора поредна седмица игра и все повече
се доближаваме да това едновременно да освободим Баровия от Дявола Страд и себе
си от това да играем D&D.
Бяхме в състав без Венци и ето какво се случи.
Започнахме до горящите останки от дома на майстора на
ковчези. Ниалис забеляза самия майстор как се опитва да избяга иго подгонихме.
Той ни заведе към стария пазар до една сергия недалеч от мястото, на което
намерихме фургона на Риктавио.
Влязохме заедно с него, Брин разигра едновременно доброто и лошото ченге.
Майсторът на глас ни каза, че няма да ни помогне, много като нас били идвали,
Страд ги хрускал за закуска, обаче ни подсказа къде има скрит трап доор. Дадохме
му 100 платинени, за да си построи нова къща, и го пуснахме да си ходи.
Долу в трапдоора имаше тунел за лазене, в който смелият
Бруно, винаги първи в такива тунели намери магически глиф с кофти капан, но
успя да го обезвреди. Стигнахме до малка зала, в която нямаше нищо освен едно
вито стълбище надолу. На Ниалис му замириса на портал. Тръгнахме по стълбщето и
порталът беше там. Слязохме обратно в замъка. Имаше друг капан, който не видяхме, а се оказа
много зъл. Ниалис и Бруно получиха 1д4 нива на преумора и Стоян хвърли 4 и за
двамата.
Кофти.
Озовахме се в коридор, който имаше вода до коляното, някаква
зала в дъното и две врати отстрани. Брин тръгна напред, направи 5 крачки, изпод
него изригна вода в нещо като фонтан и Брин изчезна. Ниалис пусна тру сиинга на
очилата и видя че целият коридор е пълен с портали. Акта прати импа, той също
изчезна, видяхме, че е жив и другите също се пуснаха в същия портал.
Озовахме се в една клетка без ключалка. Ниалис излезе с misty step отвън и намери един интересен меч в съседната клетка. Използвахме го, за да счупим клетките и мечът се справи перфектно с тази задача. Вече свободни разгледахме тази стая и намерихме още един човек. Оказа се едър беловлас върколак – Емил Туралеску – последният от рода си, дошъл да отмъщава на Страд. Сетихме се за пророчеството на Ниалис, че ще има съюзник върколак и го взехме в партито. Споменът за това как Емил е изобразен в книгата още ме натъжава.
В тома на Страд прочетохме, че Страд по този начин хваща
тези, които са дошли да го бият, и след като получи нотификация, че има входяща
поща, след малко идва да провери каква изненада му е донесъл дядо Коледа. Това
значеше, че е време да си плюем на петите (с 4 нива на преумора и Йендей на 13
максимум хит пойнта бяхме само за Страд).
Оказа се, че стаята е отстрани на коридора и ги свързва
едната от двете странични врати. Заобиколихме порталите и продължихме до края
на коридора. Там имаше битка с 6 къстъм Страд зомбита, които не бяха нищо
особено, ама и ние не бяхме във форма. Малко помощ от водния елементал и първия
fireball, който мятам в
5 едишън с любезното съдействие на helm of brilliance.
Ступахме зомбитата и зад тях имаше перде, зад което пак
влязохме в залата с пясъчния часовник. Помислихме накъде да идем и решихме да
хвърлим индиго –където е булката на Страд, с идеята поне да се намерим с Ирина.
Телепортирахме се в друго подземие с нисък таван и изронени
стени. Пред нас имаше плоча, на която пише Патрина
Великовна – булка. Разбрахме, че сме в К84 – катакомбите на
Рейвънлофт.
Тръгнахме на север и открихме основния коридор, който
пресича катакомбите от запад на изток. По пътя видяхме и още надгробни плочи –
Седрик Стоянович, Артимус и др. Продължихме на изток до края на коридора и там
слязохме по стълбите до две статуи на воини. Ниалис забеляза, че между тях има
нещо като синкава пелена, може би капан. Зад тях може да се провре само small creature и Акта прати
импа да разузнае. Оказа се, че това е криптата на крал Баров и кралица Рейвъновия. Много добре – бащината могила.
Значи тук е рандевуто със Страд. Не искахме да се бием със статуите, макар че
Брин понечи да ги съсече с новия меч от мазето, но се оказа, че той пък е
сентиент отказва да осквернява гробове.
Решихме, че ще обходим цялата зала обратно на часовниковата
стрелка, за да намерим стените и да се ориентираме и после ще решим какво да
правим. Следващата крипта беше на някоя си Туитърбърг и епитафия „тя имаше
много последователи“. Тази тъпа шега сериозно ме подразни, но все пак
рискувахме и рестнахме в нея. Идентифицилахме меча, който е Lawful Good short sword of shattering.
Ниалис и Бруно свалиха по едно ниво на exhaustion, а Йендей успя да възстанови почти всичките си
намалени точки живот.
Продължихме по стената и намерихме криптата на света Марковия. Тя беше счупена и
осквернена и вътре в нея имаше голям кокал. Йендей изрече една молитва към нея
да ни помогне в борбата със злото и светицата се материализира и ни каза да
ползваме кокала. Ние взехме мощите и, които се оказаха mace of disruption, който миризи ъндеди,
но селд първата битка се унищожава.
Продължихме нагоре и на северната стена намерихме друга
голяма крипта със стълбище и тя се оказа на Сергей. Опитахме и от него да изкрънкаме нещо, но нищо не стана. По
западната стена намерихме малък дълъг коридор. Нататък последва дълъг низ от
крипти на незнайни хора. Имаше още една осквернена с гаргойлета и ръждива броня
вътре.
Имаше на крал Тройски, който бил владетел още преди Баров да
дойде тук. Имаше на Кирил Ромулич – префект на най-свещения орден. Следващата
не разчитам Марти какво е написал.
На южната стена имаше пак голяма крипта със стълби, но тя
беше обградена с цялата с conjuration
spells, и не посмяхме да се опитаме да влезем. Дообиколихме стените
обратно до криптата на Баров и Рейвъновия и видяхме още няколко незнайни
крипти.
С това приключихме и останаха 3 въпроса:
1.
Унищожихме ли наистина ковчега на Страд?
2.
Как да влезем в южната крипта?
3.
Как да влезем в криптата на Баров и Рейвъновия,
където според пророчеството на мадам Ева, ще е финалната битка?
Няма коментари:
Публикуване на коментар