Curse of Strahd – 34 – Зора

 

Какъв епос само! Петима играчи направихме 34 сесии за малко повече от 15 месеца, за да напишем последната глава в тома на Страд. На 12 юли се събрахме в адската жега, за да видим кой ще надделее – прокълнатият демон или младите надежди…

Започнахме в криптата на родителите му – Страд искаше да ни опознае, искаше да си приказва с нас, но ние го дразнехме и обиждахме основно. В крайна сметка нещата отидоха към логичния си завършек и мелето започна.

Страд имаше lair action и 3 legendary actions, които ползваше, за да ни каства магии и да бяга през стените, където се криеше и лекуваше. Той извика Рахадим, когото лесно победихме, но се завърна като revenant, когото пак победихме. Извика и десетина bat swarm-a, но Акта ги файърболна. Основните проблеми за него бяха holy symbol-a и sun sword-a. С второто се разправи като превърна Йендей на жаба. Ние го накарахме да направи сигурно 20 concentration check-a и той наистина си изхаби legendary resistance-ите за това, но накрая все не успявахме да върнем Йендей обратно така че да му свети с меча.

Малко бяхме в пат и може би тук е моментът да кажа, че Венци постави световен рекорд по най-много единици хвърлени за сесия с 8 или 9, не малко, от които – последователни.

На някой му хрумна гениалната идея да използваме чупещия меч, за да пробием дупка в стената, за да видим къде се крие. Речено-сторено – Бруно отиде с хилтито и се оказа, че в периферията на стената има цял коридор, където той си се разхожда. Брин отиде да го миризи (на тоя етап магиите бяха взели да попривършват), но Страд успя най-накрая от петия път даго чармне и Брин доброволно предаде символа.

Тук нещата щяха да вземат много драматичен завой, но със сетни сили всички се напрегнаха да го бият, дори Акта извади един невиждан досега коз от деколтето си и призова демон, който се включи в битката. С дружни усилия го насосахме и тялото му се разпадна в дим, който тръгна към коридора.

Йендей вече не беше жаба и побягнахме към неговата крипта. Там ковчегът си беше жив и здрав и в него лежеше регенериращият вампир. Ние директно го ръгнахме с метален кол и Йендей отсече главата му с меча от светлина.

Тялото му избухна в черен прах и сякаш потъна вдън земя. Стените на замъка започнаха да се тресат и стана ясно, че замъкът ще се взриви (по-голяма класика има ли). Звъннахме на Морденкайнен да ни телепортира и той ни каза „Бързо, замъкът ще се взриви“.

В този момент се сетихме, че забравихме за Ирина – знаехме, че той я чака в булчинската стая в северната кула и му казахме да я телепортира там. Счупихме оковите и заедно с магьосника и булката се телепортирахме на една поляна на няколко стотин метра от замъка и наблюдавахме как за минути величествената му снага се прекърши и се превърна в пепел.

След малко заваля дъжд, който угаси тлеещите останки от замъка, облаците се пораздвижиха и първият слънце от векове освети Баровия. Хората започнаха да излизат от домовете си и за първи път на лицата на жителите на Баровия имаше усмивки.

HAPPY END

Ето едно парче от прехода

 

Епилог:

(да се чете с гласа на Рон Пърлман като от края на Фолаут игрите)

След гибелта на демона Баровия опустя. Никой не искаше да живее там, където споменът за него беше още жив. Мъглите се вдигнаха и хората използваха възможността да пътуват из други краища на вселената или се заселиха във Валаки и Креск.

Във Валаки бургомайсторът продължи да управлява с желязна ръка, но нови лидери започват да се появяват и да имат все повече думата. Къде се събират? В „Синята вода“.

В Креск животът продължи по старому в помощта на Абата, а бургомайсторът Кресков осинови много осиротели деца от цяла Баровия. Той се радва на дълъг живот с голямото си семейство.

Аргинвостхолт се превърна в светилище, което привличаше поклонници от Баровия и много надалеч. Привлечени от силната магия на дракона Аргинвост, поклонниците поставиха началото на нов орден.

Морденкайнен се зае с това да реставрира Кехлибарените двери и алианса на магьосници, които да държат злото затворено надалеч.

Винарната на Мартикови продължи да отблъсква набезите на горските хора и съчките, но процъфтя и откри нов бизнес в това да изнася вино за целия свят с помощта на вистаните.

Риктавио се качи на дилижанса си и потегли към широкия свят, където продължи да прави две неща – да ловува и да търси начин да запълни празнотата, която няма запълване.

Есмералда тръгна след своя бивш наставник, за да се опита да го спаси от самия него.

…

Приключенците пордължиха да помагат на Морденкайнен в това да пази кехлибарения храм, но не след дълго зажадняха за приключения отново. Магът видя това и не се забави с това да им постави следващата задача….