Из дневника на Каспар
Курц
След приключенията ни в Грюнвалд, решихме, че е най-добре да
се поразбързаме и да се опитаме да спипаме Етелка Херцен преди да достигне
Барен Хилс и да намери, това което търси там.
Поехме на север по Райк с баржата обратно към Кемпербад и не
след дълго видяхме една бойна галера. Всички на нея бяха в пълна бойна
готовност. Наближихме лиман, където екипажите на няколко лодки бяха акостирали
и бяха наклали огън. Останахме и при тях да нощуваме, тъй като имаше река на
Речната Стража. Баронът се заприказва с капитана Харке. Разпитваше го за
Витгенщайн, явно това проклето място много съблазнява част от групата ни.
Стражата, обаче бяха категорични, че не го доближават, а във Витгендорф има
чума. Баронът поразпита и за галерата, която научихме, че е плавала към Нулн,
но капитанът настоя, че е военна тайна. Все пак научихме, че е имало ескалация
между две провинции и имперските сили са отишли да умиротворят региона. През
нощта видяхме втори боен кораб, който плаваше на юг.
На следващия ден подминахме проклетия замък, но нощта ни
завари в нищото и се наложи да пренощуваме на реката. Пазихме вахта и шестото
чувство на Франц подсказа, че се задават проблеми. Взряха се в тъмнината и
видяха черен кораб, който идваше да ни взима на абордаж.
Бром преряза котвата и потеглихме, но черният кораб бе
по-бърз от нас и ни засече. Стана ясно, че заставаме лице в лице с Рибния
Райнхард – местният страшен пират. Той джентълменски ни предложи да се
предадем, но екипажът съвсем неджентълменски ни сочеше с огнестрелни оръжия.
Дойде времето да измислим нещо бързо.
Дали заради честите срещи с Хаоса, но ми хрумна да скроим
една илюзия. Бързо прошепнах на другите плана и започнахме представлението.
Аз извадих книгата, от която боли глава и се престорих, че
чета от нея. Възпявах „лорд Цинч“ и как той щял да превърне пиратите, които ни
убиват, в свои верни помощници. Баронът също помагаше в театъра, а Франц успя
някак си да накара лилав дим да излиза от една колба. Това се видя достатъчно
правдоподобно на пиратите и те ни оставиха на мира, а ние си плюхме на петите.
Както казват старите хора – „ако ще те ядат, най-добре да изглеждаш много
невкусен“.
Пристигнахме в Кемпербад и отново се разделихме по задачи.
Барон фон Лозенщадт успя да спазари нова употребявана котва на добра цена. Ние
с Ардум и Франц отидохме в „Потната баня“, където сервиторката ми подаде
следното писмо.
След като го прочетох цялата ми ръка стана пурпурна и не
можах да го отмия. Купих си и едни ръкавици, за да не предизвиквам въпроси и се
заехме да уредим храна за експедицията. Франц договори добра отстъпка, а и
освен това научихме, че Етелка е била тук преди 2-3 дни и са си купили провизии
за експедицията по река Стир.
(нататък е Венци)
… След като приключихме със
събирането на информация в Кемпербад и снабдяването на Ардум с нова броня,
потеглихме по реката и достигнахме шлепа между р. Стир, по която трябваше да
продължим, и р. Райк. След кратко чакане се появи кисел дебелак, с мноооого
циреи. Качи ни нагоре, където Франц със своето 6-то чувство усети нередност, а
отделно много силно миришеше на обор, без да има животни наблизо. Дебелакът
затвори рязко вратата на къщата, за да не видим какво има вътре, което беше още
по-съмнително. Заговорихме се с него – той бил от скоро на тази позиция. Тогава
Ардум го подхлъзна, като попита какво е станало с предишния – Иван и
семейството му (без да познаваме такъв) и дебелакът каза, че се бил разболял от
дифтерит. Междувременно Франц успя да разгледа циреите му и да разбере, че в
такова състояние не ходиш на работа, а се лекуваш в санаториум. Ясно беше, че е
измамник и го притиснахме здраво. Той внезапно си извади камата, викна силно и
от къщата излязоха, разбивайки вратата , два огромни бийстмена хора-кози с
големи секири. Сигмар обаче беше с нас в боя и без много трудности приключихме
покварените от хаоса изчадия.
В къщата намерихме убития
шлепмайстер и жена му. Пребъркахме мутантите и намерихме три амулета (червен
огън и корона на черен фон). Готови сме да продължим по р. Стир, но изглежда,
че механизмът на шлепа е повреден и трябва да го поправим.
