WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 20 - На едно кръв

 (автор е Сънчо)

След като убиха капитана, лордчето реши, че бронята му е тъкмо по мярка и я навлече. В съседната стая си почивал някой с бяла маска на младеж. Лорда, вече облечен с капитанската броня успял да го излъже и да го примами към дупката, от която бяхме изпълзяли. Минаха покрай нас и Каспар ни каза да ги последваме. Като стигнахме там, приложихме същата тактика и Каспар се засили и го изрита в дупката с проклетите си копита. Долу се размаза, вратът му се счупи, ама нещо в тая работа миришеше на хаос. За всеки случай му забих една стрела в гърдите. Оная гад запълзя и закуцука навътре в мрака! Нещо му имаше на тоя мръсник, ама решихме, че не си струва труда и да го оставим на нашите приятели да го убият и тръгнахме на обратно, за да им дадем сигнала. 

Минахме през стаята на маскирания и я претарашихме бързо, бързо. Намерихме в една препарирана минотавърска глава, колба със зелен цвят. Козлокракият рече, че му е познато, и го обърна на екс.Оказа се лековито, та му се размина. В сандъка му освен хубави дрехи, имаше огърлица, пръстен с герб на грифон. Другият франкофон, Франц, веднага се накичи с тях, сякаш е отишъл на панаир.

На горния етаж – купища слама. Идеално да запалим тая проклета кула и да дадем сигнал. Първо обаче трябваше да се разправяме с обитателите – мутирали плъхове, големи колкото кучета. Мръсна работа, ама бърза. Сламата пламна като факла и ние хукнахме към моста и другата кула.

Насред моста ни спряха двама стражи. Питат къде отиваме, а аз гледам – стените надупчени като швейцарско сирене и от всяка дупка наднича зареден арбалет. Цяла дузина! Ама лордчето пак ги заприказва с неговите сладки приказки и ония, глупаците, ни пуснаха да минем към старата част на замъка.

Като минахме портите, пред нас се разкри цялата мръсотия. Освен разнебитения замък, видяхме кула до замъка, дълбок ров с решетка и шипове по средата, някаква малка постройка, дето приличаше на градина и осквернен храм на Сигмар!

Храмът беше първата ни грижа. Няма как да оставим такова нещо! Влязохме да го изчистим от тая гнус. В дъното имаше статуя на женуря с щипки вместо ръце. Розов дим се стелеше навсякъде, а по пода некви хора се въргаляха в мръсотията си. Ясна е тя, работа на Слаанеш. Почнахме да трошим всичко наред, ама един демон не беше съгласен и се опита да ни спре. Не му се получи. Изпратихме го обратно в хаоса с няколко добри удара. Съборихме статуята върху един дрънчащ орган, изпотрошихме делвите с розовия пушек и си тръгнахме. 

После се насочихме към кулата. Пълна с хлебарки, да му се не види! На горния етаж – гигантска хлебарка свири на некво пиано! И още по-лошо – проговори! Представи се за лорд Лудвиг Ван Витгенщайн, бащата на оная, Магрит. Имал и син в Миденхайм, ама не разбрахме и той ли е станал на буболечка. Разправя, че жена му и други роднини били в замъка и всички били "променени" от камъка. А в ямата долу имало провален експеримент и да не ходим там, никой не излизал жив. Тука в този замък всичко е пропито с хаоса, трябва да го прочистим с огън и стомана.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 19 - Весели крачета

 (автор е Сашо)

И така, недоспал, но доволен от играта се лашкам в метрото и правя опит да напиша блога на телефона си. 

Датата беше 7.08, съставът - пълен без Ардум, който полива мъката до джуджешка безпаметност нейде из северното Черноморие.

Започнахме насред донжона. След (3) видяхме пипало, което тръгна наляво по Т-образния коридор. В (4) имаше гъби, но Каспар ги запали, те изгоряха и нямаше демидж от тях, освен, че получихме corruption. От западния коридор чухме някакъв глас, който ломотеше несвързани думи. Опитахме се да говорим, но гадта си искаше кютек и преди да реагираме вече беше при нас и ни сечеше с брадвата си. 

Гадта беше изключително мутирал човек, с пипала, които бяха като с коруба на костенурка. Той смразяваше кръвта и ни и имахме fear penalty от него и пусна някаква кофти смрад, която ни взимаше още -20. Каспар успя да го удари хубаво, но получи много corruption от това и тялото и психиката му не издържаха. Хаосът се превзе есенцията му и Каспар се превърна в клет мутант с хубави здрави кози крака (+10 Athletics). Франц доуби гада и за малко и той да мутира, но на голям късмет се спаси.

След битката починахме малко и Каспар взе решение да доведе нещата до край с Витгенщайнови на всяка цена, а след това да се опита да живее във Витгендорф, където имперските органи на реда вероятно няма да го търсят. Този епизод му спечели един Resilience. 

Продължихме към (5) и това беше скривалището на мутанта. Там намерихме един буркан с нещо като мармалад, което миришеше на Rötgut, Каспар изяде една лъжица от него, успя да не го повърне и получи бонус +1SL при следващия тест за мутация. Франц също го опита, но го повърна и не получи бонус.

Продължихме към (6) и там имаше голяма тридесет метрова вита дървена стълба, която водеше към трапдор. Бром тръгне да се катери по нея, но тя се срути. Каспар се покатери по стената с козите си крака и отвори трапдора. От другата страна ог посрещна слънчева светлина и се оказа, че сме в малка къщичка в двора на замъка. В нея спяха двама клетници с дрипи. Каспар пусна въже 20м и другите се покатериха. Франц скочи като нинджа и се хвана за края на въжето, а Бром и Барона построиха купчина с отломките от стълбата и се покатериха върху нея.

След като всички се събрахме горе, това привлече вниманието на двамата мутанти и почнахме да се гледаме. Единият беше с три очи и нещо нагъваше зелен картоф, а другия беше с крила вместо ръце и човка на челото. Барона и Франц имаха свежата идея да прочистват това място от силите на Хаоса и хвърлиха мутанта кокошка в трапдора. Той не успя да полети и се размаза на земята. Това подплаши другия с картофа и той се разписка и тръгна да бяга, но го хванахме и хвърлихме и него. За съжаление беше твърде късно и четирима стражи нахлуха да проверят какво става. Тръгнахме да се бием с тях, даже един и от тях хвърлихме през трапдора с осото гари, но те вдигнаха вече баш тревогата и довтаса капитана с много стражи и много клошари, които се бяха събрали на двора.

Време беше за дегизировка. Франц, Каспар и Барона се преоблякоха като стражи (телата разбира се в трапдора), Бром се облече като дрипав клошар, а Ардум остана да виси на въжето и да чака. 

Успяхме да забаламосаме сержанта и отмениха тревогата, но той ни накара да ходим с него да пишем обяснения. Вкара Франц, Каспар и Барона в една стаичка в кулата и усетихме, че е настъпил моментът за атака. Франц се хвърли да вземе меча и успя, но сержантът извади бокс и почна да ми налага с него. С доста усилие го бутнахме и прибрахме в гардероба. 

Това беше краят на сесията. 

ХР:

Всички - 50

Бром и Каспар - 5

Ардум - 15

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 18 - Веселата пещера

 (автор е Марти)

Действието продължи веднага след битката с мутантите. Имаше тежко ранени и всички се възстановяваха от битката. Един едър рус мъж се приближи към нас, по пътя беше извадил меча си и удари с дръжката Ардум зад врата и ни пита: "Колко още такива като вас ще идват тук?" (очевидно не беше карал компани тренинга за расизъм и нетолерантност). Бром още с кипяща кръв от сражението малко му трябваше за да изреве мощно и стресне насъбралата се тълпа. 

Водача на съпротивата Сигрид бързо се намеси и обезвреди напрежение като призова всички да приберат своите оръжия.

Брата на Русия мъж беше под пострадал тежко в битката на когото Франц реши да помогне и успя да спре кървящите му рани с няколко успешни Healing чека (и като си изхаби 3 от риролите). 

междувременно Сигмар ни успокои че реално е щастлив, че сме довели мутантите в лагера и заедно сме успяли да ги надвием. 

Вече спечелили доверие помежду си Каспар реши да сподели на Сигрид зад какво се крие силата на Маргарит. Разказваме му за камъка и за нашите открития до момента. Той ни вярва и ни казва че най вероятно извора на Рия крие отговора за това как да унищожим камъка. Приканва ни да измием раните си в потока, който се оказва лековит и премахва на всички по 1 каръпшън пойнт.

След това лидера на опълчението ни казват че, има пещера която води до замъка. Никога не са преминавали през нея, тъй като страховити звуци се чуват от нея и никой не се е осмелил да влезне. Помоли ни да влезем в пещерата и да преминем през нея, като преди това ни маркира със символи за да могат след това и те да преминат и да си разчистят сметките със семейство Магрит. 

Когато ни маркираха Франц усети нещо нередно с шестото си чувство.

На следващия ден тръгнахме. Гората беше непроходима и тежкият маршрут донесе на Бром една точка Fatigue. Когато стигаме пещерата усещаме неестествен мразовит студ от нея. Сигрит ни благославя с 1 молитва от Рия, Но докато я казва, Франц отново усеща с шестото си чувство нещо нередно.

Тук гласа на Сашо падна.

Тръгнахме из тунелите на пещерата. Освен мразовития студ героите постоянно чуваха писъци и сякаш призрачни фигури прелитаха около нас. Слуз и следи от октоподесто създание се забелязваха навсякъде. 

Вървяхме към точка 1където стигнахме стая с гъби които отново се пукнаха когато наближихме. 

Опита който имахме от преди това ни даде леко предиство срещу чековете. Освен облаката от гъбите, бяхме застреляни и от мини стрелички които ни отслабват допълнително. (отново -10 за който не е изкарал). 

В точка 2стигаме след това голяма зала. Там Франц с високия си персепшън вижда 6 огромни прилепа които се спускат да ни атакуват. Само той не беше изненадан. След тежка битка с тях, прилепите ни плюеха с киселина и ни атакуваха многкратно успяхме да ги победим, но останахме много ранени. 

След това продължиме по коридорите и стигнахме до коридора като "рибена кост". Там забелязахме малки косъмчета да пресичат пътя ни и когато опитахме да срежем едното невидима атака се опита да удари от стената. Решихме да заобиколим. 

Върнахме се и тръгнахме на север към реката. Там с доста трудности и след като сложихме достатъчно тежести в джобовете на Ардум, за да не го отнесе течението, го пратихме да пресече реката на дъното като истински водолаз. След като премина върза въжето от другата страна и поетапно преминахме всички. 

В точка 3 стигнахме един човешки скелет. Костите му бяха начупени много странно и сякаш нещо бе изпило костния му мозък. В този момент силен писък ни оглуши и страх се настани сред групата приключенци (още -10 на всичко). Така и приключихме. 

EXP: 

+ 50 на всички за шорт търм гола на партито + 5 на Каспър + 10 на останалите + 10 на Бром

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 17 - Пикник в гората

(автор е Емо)

Отправихме се към воденицата в края на града, където живее нашата нова познайница Хилда. Тъй като беше нощ, когато пристигнахме, наоколо цареше пълен мрак. Започнахме да я викаме и ненадейно тя изникна от храсталаците до къщата. В същия момент възрастен човек с лък се прицели към нас през един от прозорците – оказа се, че това е баща ѝ - Фелк, когото цялото село смяташе за мъртъв.

Докато се колебаеха дали да ни помогнат, забелязахме в далечината стражите да излизат от замъка и да се насочват към града. Това прекрати всички съмнения – качиха ни на втория етаж на къщата, където разбрахме, че баща ѝ е парализиран от кръста надолу. Ардум го взе на гръб, за да ни упъти към скритото селище на съпротивата в гората. Хилда реши да остане, за да заблуди стражите. Фелк спомена, че в гората дебнат негостоприемни създания, поради което стражите избягват да влизат там.

Впуснахме се в гората без факли, за да не привличаме внимание. Истински Мраколес – корени се опитваха да ни спънат, червени очи ни дебнеха от храстите и отвсякъде лъхаше на враждебност. След дълго лутане по съществуващи и несъществуващи пътеки, благодарение на Каспър излязохме на сталкерово фосфоресцираща поляна. Тревата при докосване изпускаше спори във въздуха. Сложихме си кърпи на устата, тъй като спорите предизвикваха повръщане.

Каспър не изгуби посоката и успя да надуши огън и мирис на готвено наблизо. Докато се чудехме къде сме, станахме жертва на засада от немалка глутница мутанти, водени от един beastman. Тъкмо започна битката, когато Каспър разма пръстена на Червената корона (на Етелка), и те внезапно спряха. След кратко обяснение, решиха да дойдат с нас до лагера – успяхме да ги излъжем, че ще им помогнем да го превземат.

Когато наближихме лагера, се договорихме с Пегас – един от мутантите с огромни уши – как да организираме нападението. Разбрахме се, че ще запеем „Не ме лови мутант“ – сигнал, че сме свалили магическата защита на лагера и те могат да нападнат. Мутантите се скриха, а ние с Фелк отидохме до входа на лагера.

Дядото извиква някакъв ловец – оказа се Сигрид, техният вожд и свещеник на Рия – богинята на плодородието, децата и земята. (She is very popular, if you catch my drift)

Сигрид ни приветства в лагера, разположен на широка поляна, защитен от магическа плетка от храсти. Вътре имаше 6–7 колиби в индиански стил. Селището беше оживено, а в центъра му течеше ручей, прокарващ река през него. Любопитно беше, че небето вътре в лагера се виждаше по-чисто от навсякъде другаде, където сме били.

Без да губим време запознахме Сигрид с плана на мутантите и набързо организирахме контраофанзивата. Запяхме песента – щитът падна – и започна една от най-кървавите битки, в които сме участвали. Множество обрати и неочаквано лош късмет при заровете едва не повалиха смелото ни парти.

Накрая остава само босът и след като всички му се качихме на главата, макар и с много мъка, успяхме да му дадем да вкуси от справедливостта на Сигмар.

Вивко –1 Fate Point

Барона –1 Fate Point (за малко да мутира на място 😊)

Бром –1 Fate Point

„Не ме лови мутант“ – пост-хаотична фолклорна песен от бреговете на Райкланд.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 16 - DOCTORSLAYER

 

Слагам Сигмар, няма картинки, разбери.

(автор е Венци)

Седнахме да играем в намален състав, като ударната сила на СС липсваше. Казахме си чао с д-р Русо и преминахме през двора му към бившия обор отзад, където полу-идиотът Курт бъркаше отварите и по-специално Rotgut-a. Минавайки през двора Франц погледна през прозорците на къщата, но не видя нищо съмнително. Курт ни отвори и ни покани вътре, където имаше няколко казана с ферментираща течност на основата на хвойната (тоест като джин). Странно беше, че на чучура на единия казан имаше напластяване, което беше от малки, мърдащи черно-лилави пипалца. Барона прати Курт за вода, през което време Франц остърга малко от пипалата, за да ги разгледа и изследва. Веднага щом ги докосна получи major corruption и им стана ясно за какво иде реч. Курт ни каза, че само докторът бърка казана с пипалата, от който изкарва Rotgut. Решихме да се върнем в къщата и да разпитаме доктора.

Влязохме в къщата на д-р Русо и му показахме епруветката. Той се опита да шикалкави и театралничи, но Франц заби прокълнатата кама на масата пред него, а Бром го стресна допълнително, поради което докторът си каза всичко. Той не знаел от къде идва хаоса, но лейди Маргрит му давала безплатно прах, разработен от нея, който той слагал в отварата и я продавал на хората и печелил. Тя като цяло провеждала изследвания, а той ги имплементирал. Каза, че към момента няма прах, но се надявал тя да донесе на вечерята с нас. Решихме да огледаме къщата за всеки случай, като на втория етаж влязохме в неговата спалня. На нощното шкафче разпознахме портрет на лейди Маргрит, а той се опита да ни излъже, че е сестра му. Досетихме се, че е влюбен в нея. Баронът го излъга, че Франц може да му направи love potion, за да заплени сърцето на дамата. Целта ни беше да не ни предаде на вечерята. Предстоеше да видим дали ще се получи.

Върнахме се в кръчмата, а д-р Русо отиде да кани лейди Маргрит на вечеря. На по чаша ейл се разговорихме с бармана и се запознахме с неговата събеседничка Хилда, която е ловец. Баща й също бил ловец, но един ден изчезнал в гората. Хилда беше доста устата и отворена, но създаваше впечатление на сериозен човек. Курт влетя в кръчмата и ни извести, че ни очакват за вечеря.

Преди вечеря отидохме за билки в гората, която беше умираща и изгнила. Франц намери slowmindи го направи на potion.

Върнахме се в града и отидохмена вечеря. Беше странно, че не видяхме никаква стража и охрана около къщата, нито като влязохме вътре (може би защото не си изкарахме чековете). Въведоха ни в трапезарията, където имаше обикна трапеза, отрупана с храна и вино и в ярък контраст с немотията в селото. Запознахме се с лейди Маргрит и завързахме разговор по общи теми. Когато разговорът стигна до rotgut-a настроението се смени осезаемо. Ние бяхме малко по-остри при обсъждането на съставките, когато благородничката каза, че са предприети стъпки да посетим лично лабораториите в замъка. В този момент стаята ни се “завъртя” и след кратка борба с погълнатата отрова Франц и фон Лозенщад припаднаха безпаметно.Ардум обаче се опря на железните сиджуджешки сили, които го спасиха от отровата и той само се направи на заспал за пред другите. Влязоха стражи от всички страни и ни натовариха в карета без коне, която магически потегли бавно към замъка. Лейди Маргрит яхна жребеца си и в галоп, без да докосва земята, отпраши към замъка Витгенщайн.

Ескортираха ни 4ма стражи, които миришеха на нещо сладникаво и мърша. Ардум ги нападна изневиделица и с по един удар ги срази двама, Франц се събуди също и уби останалите двама стражи със своето магическо острие, непознаващо броня.

Скочихме от каретата и се върнахме при доктора за отмъщение. Франц заклабабата прислужница още в предверието, а Ардум заби кирката си в главата на Курт, който беше излязъл от стаята. На стълбите де показа д-р Русо, който беше без грим този път и видяхме, че лицето му се разпада на люспи. Убихме го на стълбището, докато се молеше за милост.

Върнахме се в кръчмата, за да вземем другите и с бърза крачка, под пелерината на нощта, се отправихме към Хилда с надеждата да ни скрие.

WARHAMMER - DEATH ON THE REIK - 15 - Дънджън или не?

 (автор е Сънчо)

След кратката батулийска среща се събрахме пак на познатото ни място в БЛО. Nurgle не беше успял да даде своя дар на никой и се бяхме събрали всички. След доста разговори за политика, финанси и как да издигнем кантората на Венци с ютуб. Започнахме да играем, за да се разреши още един казус, кой ще намери Черното Джони в криптата.

 Тръгнахме напред в  прокопания тунел в криптита под Църквата. Навлизайки навътре дочухме гласове. Ловкия ни Каспар се промъкна да разузнае и ни остави в тъмното, готови да се втурнем да го спасяваме ако нещо се обърка. Върна се и ни разказа, че два завоя по напред неколцина прокажени, спорели за една черна слузеста торба. Решихме ga не си цапаме брадвите с тях и тихо продължихме напред, където достигнахме до стълба завършваща с капак. Бром напъна мишци и успя да отвори, както би отворил капак на буре. Оказа се, че сме в избата на Местната кръчма, само ако това пиво не беше направено от тези странни светещи моркови, как щяхме да изпием по някоя бъчва с брат ми. Каспар се покатери и след малко доведе Ханджията. Разказахме му какво сме намерили под кръчмата му и как тези тунели достигат до храма. Човекът веднага реши да затрупа тунела, а ние, както си му е реда, се върнахме обратно да потърсим дали долу не е скрито някое отлежало древно уиски. 

Обаче прокажените не бяха забравили за нас. Вече ни чакаха и от близо видяхме, че имат нокти като куки и зъби като на вълци. Но се оказаха разговорливи… и глупави. Разбрахме, че осигуряват трупове на Маркрит, изровени из под гробищата. Казаха ни, че те се хранели също с тях и вече не били останали, както и че тази ‘храна’ им връща разума. Накараха ни да се пръждосваме, защото тук долу било тяхна територия и ние решихме да се омитаме, преди да стане мазало.

Озовавайки  се пак в криптата, част от нас реши да се върне в архивите и да провери за погребания Тамплиер. През това време Франц убеди Бром да му помогне с отварянето на саркофага. Там лежеше скелета на отдавна починал войн с положен меч върху него. Франц усети как той е следващия носител на меча. След като го взе, веднага усети прилив на енергия и че меча има нрав. Ние в архивите узнахме, че меча е подарен от нашия народ на Тамплиера, даден за храброст след битка срещу враговете на джуждетата.

Върнахме се обратно в кръчмата, където се заприказвахме с ханджията за името на кръчмата, Падащата звезда. Според него отпред била нарисувана звездата на Сигмар, но всеки знае, че тя е с две опашки, а тази имаше нарисувана една. Това ни се стори доста подозрително и четящите от нас се върнаха в архива да поразгледат. Там разбрахме че кръчмата е била продадена на жената на кръчмаря Тина. Започна да се мръква и решихме да се върнем при другите в кръчмата, където заварихме Рената и слугата на лордчето.

Докато ни е нямало стражата дошла в кръчмата. Извели Бром и Франц навън и ги завлекли до пристанището. Там капитана на стражите Криц им рекъл, че конфискува лодката ни, защото не сме си платили таксата вече цял ден. Прогонили Рената и слугата на лордчето, а лодката откарали в крепостта.

С напредването на нощта, започнаха да се чуват разни воеве от вън и кръчмаря залости вратата. Нощта не мина спокойно и забелязах през прозореца на улицата някаква девойка. На сутринта се опитахме да намерим следите ѝ, но ги изгубихме бързо в калта. Затова се отправихме при местния знахар, доктро Русо.

Въведени ни една стара и глуха женица в неговото имение и ни помоли да изчакаме в приемната му. Докато чакахме, любопитството надделя и почнахме да ровим. В едно чекмедже намерихме писмо от лейди Маркрит, как тя ще му помогне с направата на отваря, за спасяването на болните в града.

Малко след това и Русо се появи. Разиграхме сцена за някакъв проблем на нашия лорд…мъжки проблем. Дадоха му еликсир, с който да ‘оправи’ проблема. Франц успя да спечели доверието му и той ни даде една от колбите, дето уж помагали на болните в града, но временно. Съставките ги намирал неговия помощник Курт в гората, който живеел в близката колиба. Но не ни спомена от къде и каква е съставката, която наистина 'помага'. Почерпи ни малко малко бретонско бренди и каза, че може да ни уреди вечеря с лейдито от замъка в тях. Веднага се навихме на тази идея, по добре да се срещнем с нея в града, от колкото в замъка.

 

Exp: Всички 15; Maрти +5, Сашо +15

 

бел. Саш. В крайна сметка с Венци си стиснахме ръцете, че странните два тунела на кръст под града не отговарят на духа на нито една от двете позиции на баса - нито е "маза", нито си е истински дънджън. Резултатът е реми, всеки ще купи по едно Ч. Дж. на другия. 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 14 – Battle of Batulia Hardcore Edition

Дъжд. Студ. Стоян повръща.

(автор е Сашо)

След като пристигнахме в Кемпербад, поседяхме два дни извън игрално време, в които сме събрали провизии и Каспар излекува вече окончателно болния си гръб и се насочихме ъм Витгендорф. Не след дълго пристигнахме и едно е ясно – това е призрачен град.

Акостирахме и не след дълго 15-16 зомбирани човека, целите изпусталяли с гноясали рани и тумори се насочиха към нас да просят. Ардум направи опит да ги сплаши, а Франц им хвърли 4 шилинга, за които почна сериозен бой. Това предизвика и дискусия кой от двата подхода е по-добър за тях самите.

На главната улица видяхме изоставен храм на Сигмар и местната кръчма „Падащата звезда“. Пред нея срещнахме и местната стража, които всичките бяха с брони и шлемове и смърдяха лошо. Те бяха понесли някакъв клетник към замъка, но ние ги оставихме на мира и не се намесихме.

Вътре в кръчмата се запознахме с Хърбърт Маркус, депресираният барман. Той успя да сипе 8 ейла на Ардум, с което баронът започна да погасява задълженията си към джуджето. Барманът бил тук от 10 години, преди пак било гадно, но след „бурята“ станало съвсем непоносимо.

„Бурята“:

Лилави облаци тръгнали от замъка, заедно със силен вятър, който сякаш нашепвал нещо. Изведнъж небето било раздрано от хиляди светкавици и много хора загубили живота си. Барманът изгубил семейството си, а кулата с шипа на храма на Сигмар паднала и пробола свещенника.

Франц намекна на бармана, че идваме да прочистим замъка, на което барманът се усмихна и влажни очи каза, че значи молитвите му са били чути.

Научихме също, че Дагмар Витгенщайн отдавна не властва (макар че ние сме убедени, че е жив). Властта е лейди Маргрит, която на вид е 18-годишна (макар че ние сме убедени, че е било така от половин век насам). Местната младеж пие rotgut, което явно е наркотик-лекарство в сини шишета, с което местният доктор Русо лекува местната младеж. Барманът не е убеден доколко е ефективно, но сякаш мисли, че докторът по-скоро иска да помогне.

Във Витгендорф нищо не иска да расте, но барманът е култивирал някакви светещи моркови, от които вари и ейла си. Изглежда, че не са отровни.

Решихме да идем към храма. По пътя в последната къща преди него изведнъж излезе млада жена с вързопче и разплакана ни обясни, че детето и е болно и дали има лечител сред нас. Франц го погледна и видя, че във вързопа всъщност има гигантски паяк. Ужасен го хвърли,а момичето се разплака и си го взе обратно.

Вътре в храма имаше статуя на Сигмар и до нея имаше два светещи фенера. В краката и имаше ключ и книга, която беше отворена на тази страница:

Ардум пусна една кратка молитва към Сигмар и фенерите засветиха ярко, а статуята проговори и ни пита дали сме готови да се изправим срещу злото. Ние казахме да и тя ни каза да очакваме знак, да изпълним завета, да открием източника на хаоса и да освободим земите му. Получихме готин бууст от +20 vs Fear.

Разгледахме още от храма и открихме счупена врата до подземието му и се роди спор дали е маза или донджон. С Венци хванахме бас на 1 Ч. Дж., като аз казах, че ще е донджон, а той каза, че няма да е.  Преди да влезем поразгледахме другите стаи и открихме тази, която се отваря с ключа – оказа се градският архив. Открихме единствено, че преди стотина години нещо е станало във Витгендорф и след това са почнали проблемите с реколти и т.н. Преди това е супер. Очевидно го връзваме с Дагмар и камъка. Потърсихме инфо за лейдито, ама нямаше.

Продължихме към „донджона или не“ и се оказа, че това е криптата, която е пълна с изпотрошени урни и разхвърляни кости. На едно място чухме адски писък и по-надолу открихме тунел прокопан в почвата, където имаше множество странни стъпки – сякаш са ходили странни човекоподобни на 4 крака.

В дъното имаше и саркофаг с надпис „тук лежи тялото на Зигфрид фон Кесерлинк, слуга на Сигмар, почетен темплар, мъж на смелостта“. Не осквернихме гроба му и тук приключихме, защото на Стоян си му стана зле.

Иска ми се да питаме защо кръчмата се казва така…Хърбърт я държи от 10 години, а може би самата тя крие някакъв отговор…

Също така ми остана недовършено чувство и от архива. Може би трябва да потърсим още нещо там…

 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 13 - Уреждане на сметки

 (автор е Марти)

Friday, April 25, 2025

10:21 AM

Продължихме от кръчмата. След кратък разговор с капитана той ни сподели, че котките са слуги на Тзинч. Информирахме го какви са ни следващите намерения, а именно да отидем до близкия бордей където е била забелязана старицата с котката. Успяхме да го убедим да ни даде подкрепление от няколко стражи и се отправихме натам. По пътя решихме, че няма да е лошо да вземем един Рат Кечър с нас за да може той да се заеме с котката и да не й даде възможност да избяга пак.

 

СТОЯН ЗАПАЛИ ЛУЛАТА!!!

 

Стигайки бардака виждаме единствено тежка лилава завеса да се спука над входа. Вътре е тъмно и не се вижда нищо. Каспър с набитото си око забеляза и втори вход от задния двор на бардака. Казахме на Рат Кечъра и двамата стражи да пазят изходите, а пък ние смело влезнахме навътре.  Зад завесата се оказа че няма нищо интересно, няколко стари продъдени и изтърбушени фотьойла, няколко прашасали празни шкафа и още две завеси които водят навътре в сградата. Заслушвайки се в тишината чуваме от едната някой да си тананика песничка.

 

Отмествайки завесата пред нас се разкрива малка стара библиотечка пълна с шкафове. Дребна женица стои в едно кресло и си тананика докато дебел и мазен черен котарак се е разположил на един от рафтовете по шкафовете. Също така в стаята централно е разположено гигантско "огледало" което няма отражение, но с огромна рамка във формата на паст на чудовище.

 

Женицата казва: "Магистър Ипеминтае, Кастор драго ми е да ви видя!" Каспър че е добър момент да се обясни подробно, че не това той и започна да се съблича и обяснява. Влизайки в помещението забелязваме, че старицата няма очи и уста, но въпреки това безпроблемно комуникира с нас. Лозенщадт реши да опита да хвърли камата по огледалото, но преди да я стигне черно пипало изкочи от огледалото и я прибра навътре. Жената ни подканя да седнем и изведнъж се оказва че са се появили точно 4 стола за нас.

 

"Ордо Териблис ще бъдат впечатлени Кастор от групата която си събрал." казва бабата. Ома Тулер се нарича и също така, казва че знае, че Каспър е бил замесен в провала в Богенхафен, провала на каузата. Също така му казва че трябва някак да обясни пред Ордо Териблис какво е станало с наследството, как да паднат съмненията че ние не ги лъжен?

 

Каспър споменава за Етелка и успява да се спазари с жената за нейната глава. Показва и писмото което намерихме в началото. Това решава въпроса и бабата също така казва че вижда че Каспър е убеден че не е Кастор. За сега казва че сме си разчистили сметките. Каспър пожела да си оправи ръката и тя му подаде лилава кърпичка а пък на Бром дава книга - Liber Mutanties. Бром разбира се, безполезни подаръци не взима и я подарява на Ардум.

(бел. Саш.) Бабата беше впечатлена от информацията, че Теоген е играл с Етелка, която е Red Crown, с две думи - конкуренцията. Това беше нещото, което погаси дълга. Също така директно и дадохме писмото на Етелка. Също така, тя даде начин да се махне лилавото по ръката на Каспар (не помня точно как стана). 

 

Излизайки навън всичко е променено, стаите са различни и навън е вече нощ.

 

Оттегляме се на заслужена почивка. След като вече сме заспали в един момент през нощта, Франц нахълтва при нас и ни казва че Инквизицията организира поход срещу замъка Витгенщайн, но са щели първо да ни прочистят нас (като това понякога ставало и с изгаряне на клада). Решихме да не тестваме добронамереността им и потеглихме към замъка. Единствения против беше Ардум който беше твърдо убеден да говорим с Инквизицията, но накрая Лозенщадт го убеди като му обеща 100 ейла.

 

Потеглихме към Кемпербат. На Каспър му остават точно 2 дни да се възстанови напълно от контузията на гърба и решихме че е добър вариант да го изчакаме преди замъка.

 

Постижения:

·       всички по 15 експириънс

·       Ардум и Каспър по още 20 експириънс

·       Лозенщадт и Бром по 15 експириънс

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 12 - Нови съюзници

 (автор е Емо)

След (не чак толкова) кратка дискусия накъде да се запъти дружината, бе взето решение за Алтдорф. Озовахме се незнайно как извън кулата :) и потеглихме с блясък в очите към целта си.

По време на пътуването Франц успя да дресира Дитер и след редица неуспешни опити с други зверове най-накрая се сдоби с companion. Баронът усилено сричаше над книжката си, без да го видят другите.

Оказа се, че трябва да се зареди катран за баржата и поради тази причина акустирахме за кратко във Фиелбах. Решихме да се разнообразим и да отседнем в страноприемницата “Полето на Щросенхотс”, която е на дока. Барона черпи.

 

В страноприемницата Франц се заговори с едър мъж - Гутриг, мязащ на викинг, целият в кожи, който се спогоди много добре с Дитер, даже си говориха . Оказа се, че почита Улрих. Договарят се Франц да бъде заведен на среща с поклонници на Сигмар утре. Именно тя е причината мъжа да е в града.

 

Останалата част от компанията поръча 25 ейла и съответно получи лична маса. Отивайки към масата Баронът забеляза малка група от речната стража, който приключваха поръчката си. Лозенщадт се запозна с тях и се оказа, че те набират нови попълнения. Разменихме малко клюки за братоубийствената война м/у Талабекланд и Остланд, както и за орките в покрайнините на империята.

 

Каспър се заговори с един хафлинг от клана Торбокрушов, надявайки се да получи информация за Алтдорф. В процеса му продаде парфюмите на Етелка. След една привидно несъществена история за двойниците на Карл Франц и клетви на войници. Каспър се договори срещи 2 жълтици да се срещне с патрона на хобита. Трябва да се отиде до “Дебелата Сузана” и да се поръча змиорка с домати. Това е бардак на доковете на Алтдорф.

 

Джуджетата се състезаваха кой ще се напие по-бързо, но успяха само да се почерпят доволно.

 

Всички лягнаха.

 

На сутринта Франц отпътува рано рано с Гутриг до катедралата на Сигмар. След недълъг преход стигнаха и пред нея завариха маса с насядали 5-ма монаси. Главният сред тях бе Хелмуд, който има корона на инквизитор с чук отпред. Оказа се, че в земите на Гутриг е имало свада между монаси на Сигмар и улрихчани. Имало загубен живот и съответно сигмарци търсят кръвнина. Конфликтът се породил от това, че поклонниците на Сигмар имали заповед да ограничават улрихчани и съответно последните ги нападнали. След кратък разговор Франц (използвайки resilience) спомена хаоса и всичко, което сме открили за него в последните ни приключения за warp stone-a. Хелмуд бе потресен и монасите започнаха да се молят. Гутриг бе видимо доволен от новото си познанство с Франц. Молитвите продължиха заедно с Гутриг и Франц.

 

Останалата част от партито обаче се събуди с по-неблагосклонна ръка. В кръчмата бе странно тихо и тъмно. Каспър се спусна с въже през прозореца, за да разбере какво се случва в главната зала и видя, че там ни чакаха 10 представители на Пурпурната ръка. За мярка имаше и един на входа. Каспър отиде и викна речната стража. За щастие бе възрастният командир, с който Барона си говори снощи и те се притекоха на помощ. Благодарение на стражата засадата бе осуетена бързо и безкръвно. Макар че 3-ма успяха да избягат, другите бяха пленени. Баронът успя саморъчно да плени сам пазача на вратата. Водачът на засадата се оказва създание с 4 ръце, което можеше да се превръща в котка и благодарение на това си умение и кашкавалените ръце на Каспър също успя да избяга. Лозенщадт се промъква да говори с един от пленените нападатели, докато беше вързах. Баронът чрез хитрост успя да разбере, че избягалият главатар пътува като котка между градовете, пренасян в кошница от мъничка старица. Старицата го очаква в близкия бордей.

 

Постижения:

• Лорда си изпълни краткосрочната цел да плени член на пурпурната ръка. Както и дългосрочната цел да се научи да чете и пише.
• Франц си изпълни краткосрочната цел да опитоми животински спътник.
• 30 XP на човек
• 30 XP за Виви
• 15 за Емо + 50 за краткосрочната цел
• 15 за МП
• 10 за Сашо и Пси
• 3 за Сашо

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 11 - SHUSHLYAKSLAYER

(автор е Венци)

Сесия 11

Спуснахме се надолу по реката без особени премеждия и достигнахме до шлепа, при който бяхме избили мутантите преди около седмица. Там намерихме множество войници, които бяха на съоръжението и го охраняваха – явно бяха разбрали за заплахата от мутантите. За жалост войниците се оказаха и кожодери – взеха ни една златка корона за преминаването, абсолютно безобразие…

Стигнахме до Кемпербад, където разпитахме за Етелка и шушляка, но никой не ги беше виждал, което малко ни озадачи. Въпреки това се насочихме към острова с кулата, където бяхме срещнали джуджетата. Стигнахме доста късно, може би около 23:00, а когато акостирахме видяхме, че къщата на джуджетата не свети. Ардум и Бром останаха на кораба, барона фон Лозенщад спеше сладко сладко, а Франц и Каспър се промъкнаха към тъмната къща – уви, неуспешно. При къщата ги изненадаха три бийстмена човеко-кози. Каспър не може да намери смелостта в сърцето си и побягна към кораба, изоставяйки неразбралия какво се случва Франц. Само късметът спаси Франц от първи удари на бийстмените, които не го уцелиха. В този момент от кулата излязоха още три бийстмена, шушлякът и Етелка Херцен, която за наше учудване се издигна във въздуха. Въздухът се насити с миризма на тежък, сладникъв женски парфюм, но и на мърша. Етелка направи магия и две лилави стрели от енергия полетяха към джуджетата на кораба. В това време Франц се хвърли в къщата, разбивайки прозореца със задно салто и видя вътре джуджетата, които бяха завързани. Освободи две от тях, които се включиха в битката на наша страна. Каспър пресрещна шушляка и с яростен удар го срази, нанасяйки му огромна рана на гърдите. Ардум от своя страна рани Етелка сериозно, пробождайки дясната й ръка със стрела. Тогава от кулата излезе и огромен минотавър, който също ни нападна. Бром видя подобаващ противник в лицето на минотавъра, хвърли се с всички сили срещу него и с мощен удар му отряза единия крак – минотавърът падна мъртъв в прахта. Ардум уцели Етелка със стрела в главата, като й откъсна едното ухо. Тя полетя още малко, но в следствие от кръвозагубата от нанесените сериозни рани, падна на земята полу-жива, а ни доизбихме бийстмените.

          Етелка Херцен ни каза, Червената корона и нейните братя ще ни убият. Призна, че търсила warp stone-а, който почти били изкопали под джуджешката кула. Ние се сетихме, че Червената корона е култ на хаоса, който работи открито с бийстмените и искат да съберат армия, с която да нападнат кралството. В Етелка Херцен намерихме:

-       Wand of onyx

-       Две златни обици – на стойност общо 20 корони

-       Два златни пръстена – на стойност общо 30 корони

-       40 златни корони

Претърсихме кораба, с който беше пристигнала Етелка Херцен и намерихме скъпа сандък за пътуване, в който имаше епруветки с парфюми и пръстен-печат с корона. Намерих и стара книга, отворена на специфична страница (виж картинката), странно беше че другите страници бяха размазани и не се четяха.

Отидохме в кулата и видяхме, че са копали при шестограмата с ключовете. Ние обаче имахме ключовете – сложихме ги и подът рязко се отвори, от което паднахме в подземието. Там имаше 6 коридора, които водеха до стаи библиотеки. В едната стая намерихме две отворени книги, като успяхме да разчетем само едната – журналът на Видгенщайн. От него ни стана ясно, че камъкът е в замъка Видгенщайн.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 10 – SKAVENSLAYER

(автор е Сънчо) 

Днес успяхме да се съберем пълен състав, за всички имаше столове, тъй като МП си бе донесъл стол още предния път. Венци имаше бизнес срещи и закъсня, но дойде навреме за разпределянето на най важното, златото и експириънса.

            Тръгнахме да се настаняваме около един от големите менхири. Всеки се захвана да оправя лагера преди да е залязло слънцето. Каспар, с неговия болен гръб не можеше да помогне много и тръгна да разгледа за следи. Като се върна ни съобщи, че нашите хора вече са минали от тук, лагерували са на един от съседните менхири и са си тръгнали. Следите им изчезвали в посока на реката до един храст, от онея дето фосфоресцират през нощта. Морслип започна да ни осветява с нейната зелена светлина и решихме да се оттеглим при менхира и да отдъхнем. 

През нощта, докато Лордчето пазеше вахта нещо странно се случи и той веднага ни събуди. Над езерото се разтилаше синкава мъгла, а от нея се появи привидение на момиче, зовящо за помощ. Тръгна в посока едни скали и ни сочеше на там. След случките преди 3-и вечери в селцето, никой не се осмели да я последва. Духът не се отказа и след малко дойде при нас. Помоли ни да погребем останките ѝ. Съгласихме се веднага, но смятахме да го оставим за сутринта. През това време я разпитахме. Казваше се Бронхилде, била от друга експедиция търсеща камъка преди 150г, предвождана от Дагмар. След като намерили Лунния камък, Дагмар почнал да се държи странно и избил всички. Разбрахме, че знае къде са затрупани останалите от експедицията, заедно с картографа, но може да ни покаже само през нощта, защото през деня избледнява. Това ни накара да я последваме в мрака и да ѝ помогнем още тази вечер. Костите ѝ бяха до входа на една пещера не много далече от езерото.

Докато оправяхме могилата на Бронхилде, от някъде изкочиха Плъхо-хора. Каспар се опита да ги измами и да не се налага да се бием с тях, но те бяха твърде тъпи и решени да ни нападнат. Оказаха се достойни опоненти, но накрая ние бяхме победителите. Бром - 1 Fate.

Довършихме ритуала и Бронхилде удържа на думата си и ни заведе до срутената част на тунела. Заехме се да махаме камъни и след като направихме достатъчно голям отвор, Каспар се навря вътре. Там имаше 4 скелета и две разпадащи се раници. След като ги грабна, скелетите почнаха да се надигат. С неговите ловки умения успя да мине покрай тях и да се върне, през дупката. Каспар - 1 Resilience

В дисагите намерихме малко пари, които разпределихме по равно, една колба и 5-тия ключ за Пентаграмата на острова.  Гарвана усети, че злите сили наоколо са разбрали за нас и се подготвят за ответен удар. Затова бързо решихме да си ходим. Затичахме се към лодките и се спуснахме по течението. С брат ми не се справяхме добре с лодката и на няколко пъти цопнахме в ледената вода, но накрая успяхме да потеглим. Без да спим, изморени на другия ден стигнахме Уинтърбаун, където вече се почувствахме по защите и можехме да отдъхнем. 

Франц говори с Друида дали може да му помогне с питомец и той го упъти към ловците. Успя да се спазари за няколко жълтици на сутринта да му донесат някое малко вълче, което е останало сираче. Починахме си тази вечер и на другия ден ловците удържаха на думата си и донесоха един петнист вълк, който според тях е докоснат от Улрик. След това се качихме на лодката ни и се спуснахме наобратно по Рейк, към Кемпербат и после… към острова.

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 09 – Гребане и сецкане

 

(из дневника на Каспар Курц)

Гърмящите водопади. Кръчмата изглеждаше приятно място, но нямахме никакво време за губене. Платихме на салджията Джейк да ни прекара от към другата страна на реката, за да идем в Унтербаум и да говорим с местния друид. Питахме го за Етелка, но той не можа да ни каже нищо ново освен, че отива към някаква местност, която се нарича „Дяволската купа“.

Пътечката към селото лъкатушеше из китна и приветлива гора, много различна от мраколесите на Райквалд, където се чудиш дали бандити ще те заплашват, за да ти вземат кесията или мутанти ще ти изядат лицето. Излязохме на една огромна поляна и видяхме голяма дървена палисада. Това беше Унтербаум.

Хората бяха приветливи и бързо ни насочиха към двете главни действащи лица в района – друидът Коробет и майстерът на Тетивата Ворстер. Вторият ни покани в дома си и ни нагости пребогато с медовина и каквото още успяха да сложат на трапезата. Изглеждаха надеждни, затова им разкрихме нашата мисия – търсим Етелка и другите слуги на Хаоса.

Коробет ни разказа, че според древното предание Морслиб е плюл по земята четири дни. На местата, където е плюл е бил издигнат най-големият друидски каменен кръг, който да пази от покварата на Хаоса. Това място се нарича „Дяволската купа“. Видяли са Етелка заедно с четирима, от които един е шушляк. Значи все още са пред нас. Стигнахме до извода, че Етелка търси (а тук вероятно има) от мистичния warpstone – чистата есенция на Хаоса. Коробет предложи да дойде с нас и да ни прекара нагоре по реката. Щял да знае, ако някой наруши целостта на друидските кръгове. Пътят е 3 дни с канута и малко пеш.

Разбрахме също и, че моята паника и на Ардум се дължат на менхирите. Те са древна магия и не се знае точно на кой как ще подейства. Коробет каза, че на сутринта ще ни помогне да си оправим състоянието.

Останахме в къщата на Ворстер да нощуваме и видяхме, че все пак нещата не са толкова идилични в Унтербаум. Цялото село се събира вътре в оградата, вратите се залостват и всички, дори и животните, остават на закрито. Инструкциите бяха пределно ясни – каквото и да чуем, да не излизаме навън.

Легнахме да спим на пода заедно с животните. Ардум гушна четири кокошки и почна да хърка силно. Баронът сподели после, че докато бил на вахта чул детски плач и тежки стъпки. После и аз чух детски глас, даже достатъчно силен да събуди Ардум, който поиска да излезе и да провери какво става. Аз успях да укротя джуджето и той си гушна пак кокошките и заспа. Освен тези странности, нямаше истински произшествия през нощта.

На зазоряване дойде Коробет и ни почерпи от чибука си, който махна нашия skittishness. Качихме се на канутата и загребахме нагоре по реката. Разказахме на Коробет как Франц търси animal companion и дали не може нещо да помогне по тази линия. В това време се оказа, че Ардум има яйце в брадата останало от нощувката с кокошките. То се излюпи и малко жълто пиленце изписука и се зае да закусва с трохите в радата на джуджето.

После пушихме още чибук и още и още.

Спряхме на едно удобно място за лагер и успях да направя доста приличен лагер, че даже имаше и мека шума до си постелим. Седнахме край огъня да пушим чибук и Коробет ни увлече с разказите си как тука има уникални бийстмени, които не се срещат никъде другаде – с черупки на костенурка и очи на охлюв. През нощта нямаше проблеми. Ардум разказа, че е чул гарвана на друида как си говори с другите птици в гората относно това какво е да живееш заедно с хората. Ардум наистина си пушна доста доволно чибук, така че не съм сигурен, дали не го е сънувал това, докато е бил на вахта, но нали сме живи, така че нямам забележки.

На следващия ден пак се метнахме на канутата и продължихме нагоре. Светлата красива гора отстъпи място на мрачен лес, дом на свирепи паяци. Видяхме няколко капана с мрежи, но овреме се усетихме и ги запалихме с факлата си, така че не успяхме да се оплетем. Нататък след гората на паяците вече нямаше и много гора. Преобладаваха изсъхнали дървета, все повече единични и заобиколени от криви и грозни храсти.

Направихме втори лагер. Ардум показа на Коробет жезъла от острова на джуджетата строители и друидът се съгласи да се опита да разбере силата му. Духаше силен и пронизителн вятър, който вдигаше адски шум. Коробет направи заклинание, с което шумът около нас утихна и можахме да спим.

На третия ден стигнахме края на плавателната част. Реката беше вече бързей плитък до коляно. Продължихме пеш. Тревата беше синьо-зелена и наклонена срещу вятъра. Коробет ни каза, че наричат това „ливадата на Морслиб“. Според друида около камъните ще сме в безопасност.

Не след дълго видяхме първите каменни менхири. Друидът си пое въздух и каза:

„Ето я. Дяволската купа.“

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 08 - Шлеп by шлеп

 (автор е Марти)

След последната тежка схватка групата на "Трикракия гоблин" трябваше да се заеме със счупения шлеп. За лош късмет тонове Fortunes бяха изхабени за да успеем да направим това. Пътя продължи по река Стир сгушен в мрачно дефиле с ограничен достъп от светлина и чудесни условия за засада. Изографисани речни камъни - менхири и мегалити също така съпровождаха лодката по течението на реката.

 

Ардум и Каспър пропуснаха да изкарат каръпшън тестовете си и получиха по 1 skittish трейт - при 3 такива се получава броукън кандъшин.

 

На следващия ден докато Бром бе на вахта видя в реката носещ се труп на товарен кон. Групата успя да го качи на борда и в дисагите му намери - подгизнали неизползвани провизии, скъпи женски дрехи и карта с означен хикс нагоре по река Нарп. Най-вероятно това бе мястото където Етелка отива, а също така и бе отбелязано мястото където помагахме на джуджетата на острова.

 

Някак си очаквано привечер ни застигна и първата засада. Силен шум ни привлече вниманието и видяхме забил се харпун в корпуса на лодката, а във водата много плаващи бурета с копия които бяха насочени към нас с цел да ни пототят. Разпознахме wreckers в нашите нападатели.

 

Заплашиха да ни потопят, но Бром вече се бе засилил към тях с голямата си брадва и това наклони преговорите в наша ползва и те се съгласиха да не ескалираме обстановката повече и срещу 1 златна корона ни пуснаха по пътя.

 

На третия ден стигнахме и в началото на реката. Два високи водопада по 100-тина метра се разбираваха с оглушителен грохот в река Стир. На брега на езерото имаше жена, а нагоре имаше шлеп където можеше да се качи лодката и да продължим по река Нарп. Поздравихме жената и тя ни приветсва с добре дошли на "Близнаците" и ни предупреди че с лодка няма как да стигнем до Баренхилс. 

 

След като се разделихме с жената се качихме на шлепа. Майстора ни взе по 2 златни корони за качването и 7 сребърника за престоя. Също така ни каза че лодката ни е твърде голяма за да продължим с нея. От него разбрахме и че лодката на Етелка е минала преди около и са били екипаж около 4-5 човека. Били тръгнали през нощта и никой не ги забелязал кога и накъде тръгнали.

 

Решихме да посетим гостоприемницата - "Гърмящите Водопади". Беше пълно с местни или поне на такива ни изглеждаха. Франц разпита за камъните които имаше по течение на реката и ни казаха, че местния друид може да ни разкаже повече - Коробет. Пита също така и как се стига до Утербаун. Джейк местния познавач на речните корита можел да ни прекара със сал до там.

 

Горите в района били опасни затова имало много ловци и майстер на Тетивата с който може да разговаряме.

 

Франц не успя да се спогоди с домашния си любимец и се наложи да се раздели със Сплитер.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 07 - (Ние бяхме) невкусна вечеря

 

Из дневника на Каспар Курц

След приключенията ни в Грюнвалд, решихме, че е най-добре да се поразбързаме и да се опитаме да спипаме Етелка Херцен преди да достигне Барен Хилс и да намери, това което търси там.

Поехме на север по Райк с баржата обратно към Кемпербад и не след дълго видяхме една бойна галера. Всички на нея бяха в пълна бойна готовност. Наближихме лиман, където екипажите на няколко лодки бяха акостирали и бяха наклали огън. Останахме и при тях да нощуваме, тъй като имаше река на Речната Стража. Баронът се заприказва с капитана Харке. Разпитваше го за Витгенщайн, явно това проклето място много съблазнява част от групата ни. Стражата, обаче бяха категорични, че не го доближават, а във Витгендорф има чума. Баронът поразпита и за галерата, която научихме, че е плавала към Нулн, но капитанът настоя, че е военна тайна. Все пак научихме, че е имало ескалация между две провинции и имперските сили са отишли да умиротворят региона. През нощта видяхме втори боен кораб, който плаваше на юг.

На следващия ден подминахме проклетия замък, но нощта ни завари в нищото и се наложи да пренощуваме на реката. Пазихме вахта и шестото чувство на Франц подсказа, че се задават проблеми. Взряха се в тъмнината и видяха черен кораб, който идваше да ни взима на абордаж.

Бром преряза котвата и потеглихме, но черният кораб бе по-бърз от нас и ни засече. Стана ясно, че заставаме лице в лице с Рибния Райнхард – местният страшен пират. Той джентълменски ни предложи да се предадем, но екипажът съвсем неджентълменски ни сочеше с огнестрелни оръжия. Дойде времето да измислим нещо бързо.

Дали заради честите срещи с Хаоса, но ми хрумна да скроим една илюзия. Бързо прошепнах на другите плана и започнахме представлението.

Аз извадих книгата, от която боли глава и се престорих, че чета от нея. Възпявах „лорд Цинч“ и как той щял да превърне пиратите, които ни убиват, в свои верни помощници. Баронът също помагаше в театъра, а Франц успя някак си да накара лилав дим да излиза от една колба. Това се видя достатъчно правдоподобно на пиратите и те ни оставиха на мира, а ние си плюхме на петите. Както казват старите хора – „ако ще те ядат, най-добре да изглеждаш много невкусен“.

Пристигнахме в Кемпербад и отново се разделихме по задачи. Барон фон Лозенщадт успя да спазари нова употребявана котва на добра цена. Ние с Ардум и Франц отидохме в „Потната баня“, където сервиторката ми подаде следното писмо.

След като го прочетох цялата ми ръка стана пурпурна и не можах да го отмия. Купих си и едни ръкавици, за да не предизвиквам въпроси и се заехме да уредим храна за експедицията. Франц договори добра отстъпка, а и освен това научихме, че Етелка е била тук преди 2-3 дни и са си купили провизии за експедицията по река Стир.

(нататък е Венци)

… След като приключихме със събирането на информация в Кемпербад и снабдяването на Ардум с нова броня, потеглихме по реката и достигнахме шлепа между р. Стир, по която трябваше да продължим, и р. Райк. След кратко чакане се появи кисел дебелак, с мноооого циреи. Качи ни нагоре, където Франц със своето 6-то чувство усети нередност, а отделно много силно миришеше на обор, без да има животни наблизо. Дебелакът затвори рязко вратата на къщата, за да не видим какво има вътре, което беше още по-съмнително. Заговорихме се с него – той бил от скоро на тази позиция. Тогава Ардум го подхлъзна, като попита какво е станало с предишния – Иван и семейството му (без да познаваме такъв) и дебелакът каза, че се бил разболял от дифтерит. Междувременно Франц успя да разгледа циреите му и да разбере, че в такова състояние не ходиш на работа, а се лекуваш в санаториум. Ясно беше, че е измамник и го притиснахме здраво. Той внезапно си извади камата, викна силно и от къщата излязоха, разбивайки вратата , два огромни бийстмена хора-кози с големи секири. Сигмар обаче беше с нас в боя и без много трудности приключихме покварените от хаоса изчадия.

В къщата намерихме убития шлепмайстер и жена му. Пребъркахме мутантите и намерихме три амулета (червен огън и корона на черен фон). Готови сме да продължим по р. Стир, но изглежда, че механизмът на шлепа е повреден и трябва да го поправим.