WARHAMMER ENEMY WITHIN - 10 - "Ти може и да не се интересуваш от Хаоса, но Хаосът се интересува от теб"

 автор е Марти

Friday, July 19, 2024

9:39 AM

 

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

 

Бандата на трикракия Гоблин епизод 10.

 

by Jacopo Tarradasch

 

 

Забележка от редактора на Bögenhafen Bullentin. Jacopo бе покусен от тежка болест след последното издание. Лилава кожа, удебелен език и тежка треска бяха покосили талантливия писател. За щастие след много зор от редактора автора успя да предаде колонката си само с 1 ден закъснение, затова ще имате възможността да проследите приключенията на Бандата на Трикракия Гоблин в петъчния брой.

 

Богенхафен. Слънцето бе ниско и все още тук там се чуваха закъснели петли да озвучават уличките на най-бедната част на града. Младите приключенци тъкмо бяха приключили със срещата си с бедната вдовица когато започнаха да забелязват неща които явно бяха пропуснали по-рано в бързането си. Сякаш зелена мараня се бе разтляла из улиците и тръгвайки по улиците видяха как хората се приготвят за напускане на града. Миришеше на тревога и страх. Каспър спря един беден човечец и го попита какво се случва. Дъщерята на единия от благороднице - Ругербрадъри била забременяла и родила за една вечер! Абсолютен кошмар!

 

По пътя групата премина през доковете и забелязаха че баржата на Йосиф е все още акустирала на пристана. Стана им любопитно и решиха да се отбият през него. Йосиф разказа че имал видение от Верена, която му казала да не изостава в такива тежки моменти. Също така и поредната страховита история как една възрастна жена, хвърлила бастуна посред улицата и ловко се покатерила по стръмните стени на една къща стигнала до покрива, изкукудякала като кокошка и излетяла в тъмната нощ. След такива истории цените на имотите в Богенхафен със сигурност щели да тръгнат надолу, но знае ли човек дали си заслужава риска.

 

Групата не се уплаши от разказите на Йосиф и след като си поговориха, решиха да се отправят към Ругербрадъри и да проверят случая с младата родилка. При къщата на лорда ги пресрещна охраната, но с благородната си аура Лозенщадт успя да го респектира, а след няколко добре подбрани реплики Курц успя да убеди охраната че ще е полезно за Лорд Ругербрадъри да ги изслуша, след като Франц бе представен за най-добрия знахар на севера. Лорд Хейренимус Ругербрадъри ги посрещна студено, но след няколко убедителни реплики Лозенщадт успя да промени отношението му. Разказа им всичко. Дъщеря му родила за една нощ, имала същите симптоми като на richter Richter, лилава кожа, дълъг език, изцъклени очи, но била в съзнание поне. Лорда се вглъби в себе си и след известно време промълви: "Не трябваше да го слушаме!" Франц предположи, че това е Теоген което изкара Хейнренимус от транса му и кимна на Франц. Теоген ги вкарал в някаква работа с която всичко щяло да се нареди. С чародейство щяло веднъж да се въздейства и Богенхафен да се превърне в най-богата и успешна част на империята. Хейнренимус  е получил писмото на Херцен което е било предзначено за Теоген, но лорда хитро е направил копие и пратил на графа на областта.

Също така са изградили храм в каналите под офисите на Щайнхагер. Също така снощи били в къщата на Теоген и той им казал че трябва да се направи жертвоприношение на двама души. Хейнренимус и Магириус отказали. Всички са в играта от големите търговци. След като му разказаха за допелгангера лорда се сети че преди да се разболее дъщерята видели някой приличащ на охраната да излиза от нейната стая. Всички си тръгвали, но той ще остане защото трябва да се включи в ритуала вечерта. Обеща че когато разбере къде ще бъде ще ни остави бележка във ветропоказателя на къщата.

 

След това групата се отправи към имота на Магириус, за да проверят здравословното му състояние. Когато стигнаха адреса шестото чувство на Франц му подсказа, че нещо не е наред. След като срещнаха Магириус групата хитро извъртя разговора изобличавайки създанието след няколко подвеждащи въпроса от последната им среща (What's wrong with Wolfie? - https://www.youtube.com/watch?v=MT_u9Rurrqg ). След което го подмамиха навътре и в момента в който вратата се затвори групата атакува демона. За съжаление замаха към главата на демона пропусна и той приложи техниката на Уно Ревърс и се изпари от помещението оставяйки подигравателен смях. Групата изтича нагоре и намери на втория етаж убит Магириус с бележка в ръката където пише СКЛ 13.

 

В този момент се чу глас отвън викайки "Убийци!". Погледнаха през прозореца и видяха малко хлапе да привиква хората. Разпознаха веднага демона с тъпата му прическа и това бе дъното за търпението на Бром. Джуджето приложи Уно Ривърс на Уно Ривърса на демона и метна през прозореца с гигантската си кирка. 130 килограмовото джудже с цялата си тежест и сила се приземи с удар в корема на демона. За нещастие гадината оцеля и успя да се метне в ръцете на най-близката охрана. Вече имаше множество от хора навсякъде и няколко охрани. Франц реши да последва джуджето и да му помогне в словесните схватки. С невероятна реч и с помощта на Сигмар, Франц успя да убеди хората да не убият на място джуджето и че детето е демон. Всички бяха арестувани и откарани към градската тъмница където разделиха демона с двамата приключенци.

 

Останалите трима все още скрити от хората на улицата решиха да се махат от местопрестъплението. За съжаление една каменна стена им отне твърде много време за прескачане и придошлата охрана ги забеляза. Последва динамично преследване през улиците на Богенхаген и след като един младок от охраната на града атлетично  успя да ги настигне, Лозенщадт се умори, спря и се обърна към него "Kid, don't be a hero!". Младока спря, адреналина го напусна, осъзна че е сам и реши да обърне.  

 

Тримата успяха да се доберат до кръчмата на контрабандистите и си платиха щедро да ги скрият. Адаша контрабандист на Франц им обясни, че СКЛ 13 значело склад 13. След като изслуша историята на приключенците излезна за малко да провери версията и като се върна потвърди че всичко е вярно и че трябва да се напусне града мигновено. Също така е имало експлозия в кметството.  Преди да тръгнат дадоха на групата карта на каналите с начертан маршрут до градските тъмници. Контрабандиста се сбогува с тях и от сантимент даде на Франц своя амулет +1 Fortune тъй като групата ще има нужда от него повече. Получиха и миризливи наметала с които да се прикрият от хората.

 

В същото време Бром и Каспър не стояха със скръстени ръце в тъмницата. Джуджето видя един символ на стената в тъмницата който му заприлича адски много на тролска глава и така се ядоса че като го удари стената падна и двамата им се отвори път за бягство или поне това би разказал Бром след това за тази случка на третия ейл в бара. В действителност Каспър разпознава символа на Гилдията на Крадците и заподозря че това може да е изход и каза на Бром да напъне мишци и да размести камъка. След като преминаха през прохода паднаха в каналите където се срещнаха с останалите.

 

След като групата беше цяла отново решиха да проверят отново мястото където беше Сентри демона и офиса на Щайнгагер. Демона липсваше, но оставаше плътна врата пред тях зад която чуха демонична реч което разубеди групата да влиза. Решиха че нямат време за губене и се отправиха да търсят склад 13. В момента в който излезнаха на доковете ги завари гледка на Мутанти пребиващи хора пред една изпотрошена къща…

 

Забележка от редактора на Bögenhafen Bullentin - от уважение към Jacopo са оставени всички референции, макар че явно силната треска е повлияла на писателя и повечето референции са неразбираеми. Очаквайте следващото издание скоро за да разберете какво се случва с групата!

 

Bögenhafen Bullentin issue 725

 

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 09 - WHO KILLED KARL THEOGEN?

автор е Марти

 Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!

Бандата на трикракия гоблин епизод 9.

by Jacopo Tarradasch

В Богенхафен бе горещо, но не жаркото слънце бе виновника за това ами нажежените страсти от заплитащата се ситуация. Бандата на трикракия Гоблин тъкмо напусна Златната пъстърва и безброй въпроси бяха изникнали пред смелите приключенци. Много неща бяха научили, но както казват в този край на Рейкланд, колкото повече знаеш толкова повече разбираш, че нищо не знаеш. Вариантите им не бяха много. Имаха възможност да потърсят знание от Храма на Верена, да проверят общинските записи или евентуално да се допитат до боговете. Противно на логиката, решиха, че ще е най-удачно да започнат от най-трудното и да опитат при държавните институции. На път към общината обаче се случи нещо интересно. Видяха пред нея Йоханес Теоген и някакъв непознат мъж които същевременно им изглежда адски познат. Разговаряха тихо и когато ги забелязаха ги погледнаха и леко кимнаха. Непознатия мъж е нисък с монашеска прическа тип купа и носи на врата си символ на гилдията които само членовете носят. Приключенците решиха да ги заговорят.

Разбраха че непознатия се казва Гидеон и е братовчед на Йохан Теоген. В разговора се разбра също така, че големия брат на Теоген - Карл е починал преди време. От последвалите въпроси от групата двамата мъже се смутиха и побързаха да си тръгнат. Направи им впечатлени че най-силно се провокираха от въпроса "Кое е голямото нещо което се готви след 2-3 дни?"

След като грубо бяха изоставени пред общината, групата реши да продължи по задачите си. Влезнаха в общината и след попълване на бърз формуляр и получаване на разрешение от чиновниците достъпиха градския архив. Групата се захвана за работа - Каспър подхвана да търси връзка между Шафенфест и Морслиб, Ардум се опитва да намери нещо за фантастични създания (безуспешно разбира се, това не е художествената част на Bogenhafen Bulletin), Франц и Дитрих съблюдават процеса докато Бром се опитва да не бъде победен от следобедната дрямка докато е атакуван от миризмата на мастило и хартия. Единствената битка която някога е губил и може би затова никога не се научи да чете. За съжаление проучването им удари на речен камък от Боген който са характерни с острите си ръбове. Единственото което намериха са слухове и стари клюки, че когато е бил направен първия фест, той е бил направен от не добри хора които са имали задни мисли. От контекста се подразбира че става въпрос за Търговската Гилдия.

След неуспеха в общината групата решава да отиде до храма на Верена. Майка Грета ги посреща след като заплащат по 1 медник дарение. Курц отново се захваща да търси по въпроса който толкова много го вълнува и за късмет този път намира следното:

Проучват и историята на Търговската гилдия, която освен всичко изглежда и че управлява града индиректно. Основана е от четирите фамилии като в началото съвета е бил съставен от по-малко членове. В момента са 7 и това се е промени преди няколко години когато големия брат Теоген, Карл е бил починал. Това се е случило точно когато фамилията е била в изключително лошо положение и почти е щяла да изпадне от Търговската Гилдия и да загуби един от знаковите си имоти в скъпия квартал на Богенхафен. След смъртта му обаче се завърнал младия брат Йоханес от учение в Nuln, заедно с бртовчед си Гидеон. За кратко време статута на фамилията се променил и отново станали едно от най-успешните семейства, което поражда редица въпроси.

Докато Курц научава тези факти и Бром загубил поредната битка с книгите подремва в единия ъгъл на масата, Лозенщадт разговаря с майка Грета и разбира че фамилийте са големи дарители на църквата. Големия брат Теоген също е загинал от някакво заболяване, което групата решава веднага да провери като се отправят към лекарската гилдия. Срещат се с ръководителя на гилдията доктор Хайхдорн и поискваме от него информация как е вписан случая с Рихтер. Смъртта е констатирана в документа като неустановена болест. Предния ръководител Фьорн бил напуснал преди някакво време след нервен срив. След бърза проверка на случая с големия брат Теоген се разбира, че той също е починал от същата неустановена болест. Трети случай също така изниква от архивите на слуга от дома на Теоген - Ханс Вегел който е починал от същата болест. Оставил е деца и съпруга Рита в Ямата. Паника и страх се разстила в атмосферата сред приключенците и главния доктор. Дали заради зелената луна която вече е излезнала и опитва да нахлуе с токсичните си лъчи в умовете на обикновенните хора. Ардум умно се досеща и затваря кепенците на прозорците а доктора смразен от страх предлага на групата да нощуват в гилдията заедно. През нощта докато Бром е на вахта шум събужда любопитството му и поглежда навън. Група от 7-9 души с осветени от Морслиб изкривени лица, посочват към нас и изчезват из тъмните улички на Богенхафен. На следващия ден доктор Хайдхорн заявява, че излиза в постоянен отпуск и напуска града - умно, не случайно е станал доктор. За разлика от него групата решава да посети вдовицата на Ханс Вегел. Успяват да я намерят в Ямата и след като им дожалява за нея и децата и й оставят 2 сребърника тя се отпуска и им разказва, че според мъжа й къщата е била гнездо на опасни хора ("…гнездо на Хаоса!"). Според него Карл е бил убит от брат си и братовчед си. Тъй като е бил личния слуга на Карл братята най-вероятно са решили да се застраховат и да отстранят и него. Рита помни колко добър и честен бил Карл и отпраща групата да не донесат още беди на бедното семейство. Пред групата остава въпроса какво да правят сега. Дали да последват инстинктите си и да проучат по-отблизо семейство Теоген или да се върнат крачка назад и да проверят каква е връзката на Щайнхагер с демоничното присъствие в подземията? Драматичен избор предстои за тях и ако се вълнувате какво ги очаква не забравяйте да вземете следващия брой на Bogenhafen Bulletin следващия Четвъртък!

Bögenhafen Bullentin issue 727

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 08 - Търкане на кръчмарски столове основно

 

Автор е Сънчо -  26.06.24

 

Тръгнахме си от мрачното кметство, вън бе още рано, но това явно не спираше пророците да са излезли от техните дупки. Един такъв се беше възкачил на едно по по високо място и плашеше хората с неговите истории. Как звездата, която символизира Хаоса, ще унищожи света. Как Цинтч ( един от боговете на хаоса, на измамата) ще завладее всичко. Седмината щели да доведат този край, когато станели 9…и други такива глупости. Но винаги има хора, които им се връзват и около него вече се събираха хора. Това което ме накара дори на мен да ми се изправи брадата, беше като минахме покрай него. Посочи с пръст към Бен и закрещя как “ носел ръката на хаоса и всички покрай него ще умрат”. Решихме да продължим с нашето разследване, но ни трябваше информация, а кой знае най много за всичко в града, контрабандисти. В търсенето на трикракия гоблин, моите спътници се бяха натъкнали на тях в каналите. Лордчето успя да си спомни пътя добре , дори и отгоре и стигнахме до една странноприемница. Точно каквото ми трябваше, вече бях пресъхнал от толкова ходене. Влязохме и разбрахме че са ни познали веднага и не бяха много щастливи от този факт., но като сложихме малки пари на тезгяха и всички се успокоиха. Решихме да ги наемем, за да намерят девойката, която докарахме до града и избяга в гората, след като освободи от затвора мъжа/брат си. Приеха задачата и ни казаха да се върнем утре. Ние останахме, за по още една халба и си поприказвахме с тях. Станахме си приятели и ни довериха, че последните 6 месеца от офисите на Щайнхагер имало голямо движение към каналите, а видиш ли ти, те били и точно над мястото с демона. 300 елфи, тая работа почва да намирисва все повече и повече. На тръгване се здрависахме с него и забелязахме татус на ключ, който някой се сети че символизира Риналд, организация занимаваща се с кражби, следене и други не много легални неща. Каспар ги попита нещо на изпровядък и разбрахме, че нас също ни следят. Решихме да се отправим към офисите на Щайнхагер. По пътя минахме покрай доковете и станахме свидетели на ваденето на труп от реката. Беше нашия приятел Антон, пияницата от склада, който посетихме предната вечер. Гърлото му беше откъснато като на джуджето, от предния ден. Решихме да се опитаме да разберем кой ни следи. Каспар се шмугна в една уличка, а ние се отправихме към феста. Седнахме в една шатра с по един ейл и го изчакахме там. След малко седна при нас и каза, че ни следи едно младо момче, което седеше на една съседна маса. Измислихме план как да го сгащим и разпитаме. Лордчето направи сцена, как не е доволен от Каспар и докато всички погледи бяха отправени към тях, ние с брат ми сгащихме момчето и го измъкнахме навън до едни храсти. Другите дойдоха след малко, но малко прекалихме със стряскането. Младока само дето не се насра в гащите, но поне измъкнахме информация ,че неговия бригарих го е пратил от гилдията на докерите, Гърни. Пуснахме го да си ходи и му казахме да се изнася от града, защото с който и да си поприказваме, след това нещо му се случва. Ставаше късно, а Морслиб вече се показваше, още по голям от снощи. Решихме да приключваме за днес и се отправихме към баржата. Зелената луна като, че ли ни преследваше, беше във всяка локва и отражение на прозорец. На баржата ни посрещнаха с малко винце, затворихме всички кепенци и след малко си легнахме. Този път обаче не повторихме старата си грешка и имахме вахта. Докато беше моята смяна успях да чуя някакво скърцане на гредите над нас, събудих останалите и се втурнахме на палубата. Морслиб ни заслепи и успяхме да видим само как нещо голямо скочи и избяга в града. Останалата част от нощта не успях да спя добре.

 На другия ден отидохме да си съберем информацията. Казаха ни, че са намерили следните й, но са ги изгубили по някое време, а на тяхно място са се появили следи на два огромни вълка. Казаха ни още, че са ни вдигнали сериозно мерника и е добре да го оправим това скоро. Срещу 1-на златна, се споразумяхме и изтърчаха да уредят среща с преследвачите ни. Но направиха една голяма грешка, оставиха джуджета зад бара. Напълних по 5 ейла за мен и брат ми и започнахме. Наливайки за вторив рунд, те се върнаха, явно се бяха усетили, че ще пресушим всичко. Бяха уредили и среща в Златната пъстърва с Фредерих Магириус по пладне. Запътихме се натам като му дойде времето. Мястото се оказа като за доста заможни, но като съобщихме кой ни чака и ни пуснаха. Самия Фредерих беше много наконтен, но ни нагости добре с тристепенно меню. Само това префърцунено вино, като за елфи не ми допадна, но пак е по добро от вода. Докато хапвахме, разбхаме, че се готви нещо голямо и ще е готово след няколко дни, точно когато луната е в пика си. Също така спомена, че магистрите са 7, точно като в предсказанието на Пророка от предния ден. Накрая ни каза да спрем с разследването си и ни даде остатъка от парите, заради които това изначално се случи. На изпровядък Каспър тайно му направи знака, който бяхме научили от сектата на пурпурната ръка и видяхме как той се стъписа, ясно беше че го е разбрал. 

  Взехме си парите, но тука има нещо много гнило в този град. Сега се чудим дали да се измъкваме от пожара, който се задава или да видим дали може да влезем в него и да излезем поне с някаква останала неопърлена брада.

 

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 07 - Fantasy bureaucracy simulator

 

Много освежаващо ми дойде след десет години неуморно писане на блога да си почина малко и другите умели словоплетци да понапишат някой друг пост. Сега отново сядам да напиша приключенията на групата ни от Стария Свят на Уорхамър, а самата група вече дори си има име – „Групата на трикракия гоблин“.

След като се намаахме с Манджи-пианджи и Стоян ни хайпна как това е най-добрият адвенчър евър, започнахме игра. Отне малко време да се сетим как точно сме достигнали до Фон Линц бивеца на екзотични животни и допуснахме, че предният път, когато Каспар пусна слух относно животното, което е убило Адолфус (ловеца), то някой беше казал, че чат пат се мяркат странни животни из града, а пък въпросният Фон Линц ги лови. Но в самата сесия така и не стигнахме до него и ето защо.

Съставът беше пълен освен Емо и поради тази причина Барон фон Лозенщадт бе повален от коварно разстройство и прекара деня на баржата. Също важен детайл беше, че предната вечер е имало пълна зелена луна (Morrslieb). Това е луната на Хаоса и когато тя е пълна, умните хора си седят вкъщи.

Не така се развиха за нас нещата. След като съдия Рихтер ни даде бележката, с която да си вземем седемте златни корони, се запътихме към кметството. Там имаше някакъв чиновник, който прочете, това което му носим, отиде в някаква стаичка и след малко се върна с кесия. Отворихме да видим и имаше само две корони. Защо се поинтересувахме ние и се оказа, че според „информацията на градския съвет“ всъщност ние не сме успяли да намерим гоблина, тъй като той е бил открит премазан от тежък сандък в склад номер 3 на Щайнхагер на доковете. Опитахме се да разберем защо информацията се различава, но не можахме да добием представа откъде точно произтича тяхната информация. Все пак, чиновникът ни даде възможност да напишем възражение и ние го написахме и входирахме. (Ние се придължахме към нашата официална версия, че е намерен в канала, изяден от гигантски плъх. За демона естествено, че си мълчим).

Следващата ни стъпка бе да съберем малко инфо на Шафенфест. Франц Рюте се пласира най-добре след местните и се запозна с мебелиста Вен Бехтер, който му разказа за устройството на градския съвет. Има 15 места, което се излъчват от всички гилдии, но най-влиятелна е търговската гилдия. Председател на съвета е председателят на търговската гилдия Фридрих Магериус. Той е от малка фамилия, но изглежда е доста популярен и уважаван. Другите 4 големи фамилии в търговската гилдия и съответно съвета са Хаген, Рукбродер, Теоген и Щайнхагер. Последните са двама братя, по-големият се казва Франц. Ето, че намерихме и кой е мистериозният FS, чиято кърпичка намерихме в каналите при демона. Самите Щайнхагер основно търгуват с джуджетата.

Решихме да наминем и през нашия благодетел съдия Рихтер, но там намерихме само друг много възрастен съдия Горвинц. Той ни каза, че са го извикали защото на хер Рихтер му е станало лошо и се прибрал вкъщи. Научихме, че живее в малко апартаментче над кмеството.

В това време разпитахме единият от двамата стражари пред тентата на съдията, който беше младо момче и ни разказа нещо много странно. По-рано капитанът на стражата Гьотрен минал отсам, разговарял нещо със съдията, навел се над него, ухилил му се зловещо и съдията след това пребледнял и не след дълго си тръгнал. На младият страж му се сторило много странно, че капитанът се ухилил, тъй като той никога не се смеел и винаги бил крайно сериозен и делови.

Отидохме при съдия Рихтер и ни посрещна Гърти – неговата застаряваща прислужница. Тя беше скептична към нас, но ние я убедихме, че Франц е опитен знахар и тя ни пусна. На влизане се засякохме с излизащия доктор Хохреген (шеф на гилдията на лечителите), той беше крайно объркан и каза, че такава болест не е виждал и отивал в кабинета си да чете дебелите книги. Каспар заподозря измама и го проследи, а другите се качиха при съдията. В крайна сметка се оказа, че докторът не излъга и отиде в гилдията на лечителите.

Хер Рихтер беше тежко болен – опулени и подути червени очи, огромен лилав език, и лилаво петно на едната ръка, сякаш нещо го е пипнало там. Тук се появи предположението, че капитанът на стражата всъщност е бил допелгангер от хаоса, който се е представил за капитана и е докоснал някак си съдията по ръката. Относно лечението на съдията имаше мнения – Бром предложи да ампутираме (със секирата), но не му стигна зар, а Рюте знаеше, че няма какво да се направи и забърка плацебо мехлемче, най-вече за да успокои паникьосаната прислужница.

Върнахме се до съдийската тента и младият стражар ни каза, че „капитанът“ наистина е докоснал съдия Рихтер по същото място на ръката. Отидохме при капитан Гьотрин, той наистина беше сериозен и тегав човек. Разбира се, оказа се, че не е напускал казармата, но пък за награда ни сложи забрана за напускане на Бьогенхафен за три дни, докато органите на реда разследват случая.

Настане вечер, Morrslieb изгрее, зелена светлина обсипе свода небесен. Ние отиваме към склада на Щайнхагер, където ужким е било лобното място на клетия гоблин. Там разговаряхме с Антон – пияната охрана, който каза, че „аз го пребих гоблина“, което очевидно не беше ясно. Дадохме му да пие и той се кротна и заспа, оставяйки склада на наше разположение. Имаше сандъци с руда и други товари, но стана ясно, че гоблин тук не е имало никога.

Решихме да пренощуваме при съдията, защото се опасявахме, че ще се превърне в нещо страшно и ще изяде клетата прислужница. Под лъчите на зелената луна крачихме из празните улици на града, а луната сякаш ни се смееше…

Съдията беше се влошил, малко му дръпнахме перденцета, за да намалим зелената светлина и той сякаш се подобри, но през нощта изведнъж бе разтресен от конвулсии и в крайна сметка хвърли топа.

На другия ден дойдоха от църквата на Морр да го приберат, а ние отидохме до кметството да видим какво е станало с нашето възражение. Там седеше същият чиновник, който обаче тупаше топката, говореше как било входирано възражението, и като цяло се правеше, че не ни познава. Оказа се, обаче, че всъщност можем да говорим със съвета и ни поканиха в кабинета на съветник Теоген. Вътре беше мрачно, самият съветник беше възрастен и едър бледен мъж, който се усмихваше с дълги кучешки зъби и пиеше рубиненочервена гъста виноподобна течност. Това бяха достатъчно доказателства, за да се досетим, че е вампир.

Теоген беше доста любезен с нас, написа ни препоръка за среща с Франц Щайнхагер. След това като цяло смени тона и каза, щял да предложи нашата версия да бъде разгледана на градския съвет. А сетне съвсем смени тона и каза, че всъщност, ако било за парите, можело лесно да се уредят нещата и да забравим за случая.

С това и приключихме, след което се посмяхме, че тия за 5 корони, сега ще им се разплете цялата схема.

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 06 - Descent into the sewers

 

автор е Венци

На празника на труда се събрахме в кръщелното място на капитализма – офиса на БЛО, за да накараме героите ни от Warhammer да се потрудят и поизпотят, а при лош зар и да умрат (за радост на всички последното не се случи). Събудихме се в каютите си, а стражата вече ни чакаше нетърпеливо. Преди да успеем да закусим бяхме настоятелно подканени да влизаме в каналите, за да търсим избягалия трикрак гоблин. Дитрих развърза кесията и закупи провизии, необходими ни за експедицията в каналите – масло за фенера, факли, тебешир и кози крак (щанга), а след настояване от Франц Рюте на стражата й се откъсна от сърцето една факла.

Стражата ни отведе до Алтен Ринг, къде отвори един от малкото шахти на канализацията, през които можеше да се стигне до тунелите долу. Връчиха ни стълба с куки и ни подканиха да влизаме, въпреки ужасяващата миризма, която се носеше отвътре. Спуснахме се без особено проблеми и се ориентирахме в посоката, отчитайки от къде би трябвало да е влязъл гоблинът. Намерихме мястото, от където беше влязъл гоблинът и успяхме чрез стълбата да преминем от единия на другия „бряг“ на канала, без никой да падне в мизерията (установихме, че има голям риск от инфекция). Дитрих като че ли видя гърба не нещо в канала, но не може да установи какво точно, а никой друг не го видя. Гоблинът беше оставил кървава диря, която не представляваше трудност за нашия investigator да я проследи.

Следвайки дирята не забелязахме ято прилепи, което ни нападна изневиделица. Успяхме бързо да го прогоним и за радост никой не пострада, нито падна в канала. Стигнахме до странична дървена врата, която беше светкавично разбита от джуджето ни. В разкрилата се пред нас стая имаше трима души, седящи върху бъчви, които си говориха, множество други бъчви и сандъци, като непознатите не се притесниха видимо от нашия kick-in-the-door style. Явно бяха изпечени контрабандисти и бандити, защото изглеждаха доста опасни и се опитаха да ни подлъжат да влезем. Разбрахме се, че нямаме нищо против тях и търсим трикрак гоблин и се разминахме с този deadly encounter.

Продължихме си по пътя, като по едно време въздухът около нас избухна мощно. Установихме по пътя на логиката, че отделилия се от изпражненията метан се е концентрирал на даденото място и е бил запален от нашите факли. Освен да се надяваме да няма на друго място по пътя, няма какво да направим.

Ходейки лека полека стигнахме до един фосфоресциращ ouze, който кротко поглъщаш едно куче. Франц се опита да го прескочи, но се подхлъзна и директно се наби на ouze-а. Последва кратка схватка, в която Франц Рюте хвана лека инфекция и за малко да си замине (resolve-a го спаси), но dwarf slayer-a прегази бързо фосфоресциращото чудовище. Продължихме покрай канала и не след дълго се натъкнахме на плаващ труп на джудже, върху който имаше огромен плъх, с размерите на куче. Джуджето беше познатия ни пияница от миналия ден – Гутри и имаше разкъсни рани, които ни бяха много познати. Билкарят реши да „опитоми“ плъха и да се сдобие със спътник, но Дитрих фон Лозенщад се намеси господарски и му заповяда да остави тази торба с болести настрана.

Кървавата диря на гоблина ни отведе до голяма дървена врата с малко прозорче. Надникнахме и хвърлихме факла вътре, след което видяхме остатъците от костите на гоблина, който познахме по трикракия таз, видяхме начертана октаграма и в средата й рисунка във формата на демонска глава. Влязохме в стаята, а в другия й край намерихме бяла носна кърпичка с монограм „FS”. Изведнъж от октаграмата се надигна дим, който се оформи в огромен, триметров демон, с множество очи, обвит от розово-лилава енергия. Очевидно беше, че не може да го убием, затова решихме да влезем в разговор (ако стане). Ами стана – установихме, че някой е убил джуджето и неговата кръв е част от заклинанието за демона. Успяхме да избягаме и се качихме обратно на повърхността.

Изкъпахме се в реката и пренощувахме на баржата. Кърпичката, която взехме не е на някой благородник, а на буржоа, който познава Дитрих фон Лозенщад.

На другата сутрин установихме, че докторът с екзотичните животни е избягал и не можем да си съберем парите от него. Досетил се е, че ще разберем, че гоблинът е мутант и тогава гнева на градската стража ще се стовари върху главата му. Съдията обаче остана доволен от свършената работа и даже ни компенсира с малко жълтици отгоре.

Дитрих фон Лозенщад предположи, че кърпичката е на ловеца на екзотични животни Фон Линдз, така че той е следващият, с когото трябва да се срещнем.

 бел. Саш. - единствено Венци не е написал, че хората, които говориха с демона получиха шанс за corruption points и някой (Емо мисля) получи 2 броя. 

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 05 - Schafenfest

автор е Марти

Намираме се на Шафенфест. Бром се сеща за тайния знак на пурпурната ръка. Отиваме на феста и Каспър отива на местопрестъплението да търси улики. Тръгва по каруцата която е откарала трупа. Стигаме до градската управа и с мега дедукцията разбира че каруцата е спряла за секунда и е потеглила почти веднага. Следата ни отвежда до храма на смъртта Мор. Измисляме алиби че Дитрих е бил ограбен и е наел Ардум да намери този с арбалета (Адолфос). Според монасите убиеца е мечка или планински лъв. В крайна сметка отиваме на панаира и Бром решава да се пусне на борбата. Бром печели убедително срещу сегашния шампион - Крашъра и печели 2 златни корони. Междувременно Каспър отива и пуска клюки за Адолфус. Един човек разправя че нещо от канала може да е убило Адолфос. 

Междувременно Дитрих отива да залага на рицарските боеве. На място са граф Вилхем Вон Сапугейн аристократа който държи тази територия. Дюк Леополд на Мидълленд който е на посещение.  Може да се залага при лейди Билденхофен.  След успешен гембъл Дитрих успешно предрича победителя и печели няколко златни корони. 

Сядаме да изпием по една бира и преговаряме какви са ни опцийте. След това потегляме към мястото за наказания и виждаме едно джудже –  клошар което вони отвратително и в окаяно състояние което се казва Гутри. Плащаме откупа му и Гутри ни припознава като новите му господари и много нахално се опитва да си изпроси пиячка. Изпращаме го да се почисти и приведе във вид. Но пък е запознат с каналите защото е слизал преди. 

Междувременно Дитрих отива да си събере от турнира и Билденхофен че нейните притеснения за същестовот убиец са от Зоо къта който се ръководи от някакъв доктор. Според нея там има мутанти които са забранени със закон. Хората се страхуват че могат да прихванат заразата от тях дори когато са около тях.

Разбираме къде е зоокъта и се отправяме натам. Доктора се казва Малтусиус. Дитрих вижда измежду завесите в един от фургоните трикракро зелено гоблинче, което се тресе и дърпа от веригата за която е оковано. В един момент успява да се освободи и хуква да бяга. Крашъра хваща гоблина и го връща в клетката.

След малко започва шоу програмата на зоокъта. Доктор Малтусиус презентира съществата докато неговото джудже помощник ги води на сцената. Водят първото същество което прилича на Йети – The Horrendously Hairy Horror of Honland – което обича да похапва елфическо. Следващото е огромна хрътка – Dastardly one eyed dog of Pissdorff. Следващото е The immeasurable maw of Middle Earth коет е скуич. И последното е The Ghastly three leg goblin of Griselnaught. 

Гоблина отново се освобождава след като ухапва джуджето и избяхва през една шахта. Предлагаме на доктора и появилата се стража да намерим съществото. Те ни водят в местното съдилище при магистрат Рихтер. Разпитваме доктора за мутантите и той ни казва че не трябва да се пипат с голи ръце, да не си близо до тях по време на пълнолуние, но със сигурност неговите същества не били мутанти. Имало също така амулети и предмети които предпазват от мутантите. 

В съдилището Доктора разказва че гоблина е купен от двама Бретонски рицари от племена на юг от Черния Връх. Предлага награда от 5 кралски корони. Рихтер ни предлага още 5 и след кратък пазарлък на Дитрих успяваме да се споразумеем за 7 от Доктора. Наградата ще е от цели 12 златни корони. Така приключихме сесията.   

WARHAMMER ENEMY WITHIN - 04 - Умен Госпотар!

 

 07.03.24 - автор е Емо

Из мислените дневници на слугата Христо, който не е посветен в писмената реч…

Много хубаф ден. Да хубаф. Христо жиф! Велиг Госпотар! Христо прави малко мазно кафе. Христо знае Госпотар много убича. Да убича. Госпотар ни избави от слосторниците с малкия лък. Да е жиф много години! Госпотар да е здраф! Много да царува. Да царува! Да бъде Лозенщат!

Христо дочул ниските главореси и селяните какво говорят. С тях патуваме.  Намерили писмо от хубаво, да хубаво момиче. Тя  на борда дойде. Емарета! Да Емерета! Христо много харесал за Госпотар, момичето прилича на ловец. Христо дочул за писмото, че каквото момиче казва е истина. Да истина. Не било обаче спешно или важно. Христо не разбра. Селяни сложно говори.

Привечер казали достигнали Боргентхафан. Един нисак главорес каза кея Хаааген. Носел име на богад рот. Сигур са богади колкото Госпотаряд. Христо направи малко кафе. Видял момиче тича. Да тича. Към града. Христо каза да чака. Не може тича след неа с мазно кафе. После Христо вижда селянин, който може чете. Той я гони. Той няма как хване. Не пил кафе.

Най-добриат Госпотар ни води на панаира. Умен Госпотар! Велик Госпотар! Единият селянин влиза в магазин за бурени, но Госпотарят веднага го нахока! Така му се пада! Умен Госпотар! Велик Госпотар! Друг селянин се варнал. Казал, че гонил момиче до кме... кме… кмесвото. Там тя изкарала мъж. Жалко за Госпотаряд. Те бягал после към гора. Пуст селянин ги изпуснал. Той не като Госпотар. Той щял хване защото пил кафе!

Същ глупав селянин не знае къде канора на двокад. Умен Госпотар ни води. Умен Госпотар! Велик Госпотар! Тъкмо вземе Госпотар пари. Там направили капан на нас. Врати и прозорци се затворил! Много страшно. Христо веднага се скрил и затворил очи! Госпотар спаси! Лош мъж викал демони и пупулна рака! Христо чул вой. Христо отворил очи и Госпотар спасил! Лош мъж с малак арбалет! Той ни нападнал на кораб в Алтдорф. Госпотар казал, че го обил! Умен Госпотар! Да царува! Да бъде Лозенщат!

Госпотар взел малак лък. Продал и взел много пари. Христо обича пари! Христо прави много кафе! Глупав селянин похарчил за неща за бурен! Няма за малак Христо!

Върнали на панаир! Щедър господар купил ейл за селяни. Не купил за малак Христо ☹ Госпотар после грижи за Христо. Госпотар велик. Той говори с други госпотари. Говори с най-голям госпотар на Боргентхафан. Прави голям бизнис!

Голям ден. Христо вижда нова земя и грат. Прибрали се на кораб да спи. Христо прави мазно кафе за Госпотарят. Госпотар обича! Умен Госпотар! Велик Госпотар!

Да бъде Лозенщат!