Curse of Strahd – 15 – Argynvostholt

 

Неделната вечер е, а аз с едната ръка гледам беби, с другата пиша описвам нашите приключения в Баровия.

Датата беше първи декември и в обичайното БЛО бяхме обичайните заподозрени освен Венци, който имаше малко семейни задължения.

Започнахме в Крьеск, както си подобава с размисли относно накъде да се иде след това. Марти беше доста надъхан за върколаците, но в крайна сметка се реши да ходим в Аргинвостхолт, където отиваше умрелият Слоздер Слоздерович, когото срещнахме пред портите на Валаки.

Следвайки картата, която откраднахме от Ван Рихтен стигнахме до замъка, който живописно бе кацнал на възвишение над тясната долина. Външният вид беше най-общо казано на паркетен замък (или както Емо е написал – Дисни замък). Ужким има бойници, стени и т.н., но не ни изглеждаше като да може да устои на една сериозна обсада. Южната стена на замъка беше почти изцяло съборена.

Пред парадния вход имаше статуя на дракон и когато понечихме да влезем, от нея ни лъхна студен бриз, но без да ни нарани. Озовахме се в голяма зала, която изглеждаше като гробница на крал и вътре имаше гигантски гоблен на мъж в сребърна броня яхнал кон. Покрай гоблена имаше статуи на военни мъже, които някак си приличаха на героя от гоблена (може би бяха роднини). Както си се разхождахме сякаш голяма сянка на дракон мина по пода.

В първата стая намерихме камина и дървен саркофаг с жена с корона. Бруно отвори саркофага, но там имаше счупени винени бутилки и нищо интересно. Брин откри в камината някакво въгленче, което сякаш беше живо и ни мънкаше и искаше да го нахраним. Ние го разпалихме и го прибрахме в едно шише.

На север от тази стая влязохме в едната кула на замъка (Северозападна). През коридор стигнахме до североизточната кула близнак ,където също имаше камина. В средната стая между двете кули имаше много бурета с вино, което отдавна се беше превърнало на оцет. Брин отвори едно буре и вътре намерихме един сив елф, който каза че е от елфите на Валаки. Ние не бяхме виждали елфи във валаки, но се оказа, че живеят около града и техният лагер се ползва също от вистаните. Самият елф се казва Савид и е търсел Анабел (която и ние търсим от вистанското проклятие от миналата сесия). Момичето се оказва, че била щерка на шефа на лагера на вистаните Луваш. Мангустите са се изпонапили и са изгубили момичето. Вистанска работа. Елфът бил видял някакви ъндеди, единият, от които – с кон. Чудно. Оставихме човека да почива в буретата и продължихме нататък.

В стаята на юг имаше голяма каменна маса. На запад от нея се озовахме в нещо като църква с богата украса, олтар и амвон. Над олтара имаше каменна скулптура на слънце. Имаше три фигури, които се молеха. Ние отидохме да им говорим, но те казаха, че сме слуги на Страд и понечиха да ни миризят. Бяха доста тегави и се разминахме с почти всички изхабени ресурси.

В това време огънчето много се вълнуваше, че е близо до слънцето и ние продължавахме да го храним, докато най-сетне се превърна в огнено драконче с пушек излизащ от крилата и размерите на куче. Дракончето излетя навън, където го последвахме и се вля в статуята на дракона. Тя оживя под формата на огромно полупрозрачно драконовидно създание с огнени вени и някак си се шмугна в прозореца на втория или третия етаж.

Ние продължихме да експлорваме на юг и видяхме огромни много опасно изглеждащи паяжини в разрушената част.

Качихме се на втория етаж през централните стълби и видяхме, че основно вторият етаж е от балкони. Над трапезарията – имаше голяма статуя на човека от гоблена. Имаше и голяма картина на планините Бараток, които се виждат от Баровия.

Залите в северната част са различно разположени – северното крило е разделено на две от Т-образен коридор с 5 врати. Залата вляво е спалня с картина на огромен сребърен дракон. Зад картината намерихме сребърен ключ. В отсрещната стая имаше създание с размерите на малко дете направено от пушек, което ни съскаше като сърдита котка. Ние затворихме вратата и продължихме към западната кула.

По едно време зад последния в коридора изникна каменна стена, а над нас се материализират духове на отдавна умрели воини.

Става страшно.

Какво да кажа - топ експлорейшън сесия, много яко смени тона и ни вкара в класически дънджън кроул из руините. Евала на Марти за якия ап, с който рисуваме, и на Емо за подробните записки!