(автор на текста е Сънчо)
Днес в този мразовит ден бяхме в доста намален състав.
Венци имаше работа, а Саши се беше разболял малко и доброто му паладинско сърце не му позволи да дойде, за да не ни разболее.
Побъбрихме си малко, хапнахме и доста стегнато продължихме от там от където спряхме, а именно пребити пред Аргинвостхолт.
Отправихме се да си ближем раните отново във Валаки, по пътя обсъждахме какво ще правим след това.
Имаше две предложения, да се върнем за 3-ти път, този път вече знаехме какво ни очаква и да използваме това знание или да отидем да бием Върколаци.
Преценихме, че ни трябва повече опит за Аргинвостхолт и ще се пробваме с върколаците.
Малко преди портите на Валаки усетихме някакво раздвижване около нас, но докато го разберем какво се случва, нещо удари Брин и той се строполи на земята.
Тогава разбрахме, че не сме почивали и никой няма живот.
Бруно видя някакво раздвижване на въздуха и се опита да атакува, но явно това не беше достатъчно и пропусна.
Йендей се втурна да помогне, с едно бързо движение притискайки правилните точки в тялото на Брим, спря кървящата рана и дори го свести.
Там той усети женски парфюм да се носи из въздуха, познато ухание, точно като от фургона на Ван Рихтен.
Тъй като предполагахме, че той(но повероятно тя) също се опитва да се бори срещу злото в Баровия, Йендей се опита да я вразуми.
Чухме звук от стъписване, след като спомена името му/ѝ и го/я помоли да не се бие с нас. (бел.Саш - не става ясно кое е името - ван Рихтен ли?)
Брим удържа гнева си и застана в защитна позиция, но не го/я атакува, изчаквайки нейното решение.
То дойде бързо, Йендей бе прободен, застаналият наблизо Бруно получи от същото лекарство и двамата се строполиха на земята, след което последва и 3-та атака срещу Акта.
Нещата не отиваха на добре, Акта се опита да локализира местоположението на атакуващия и използва магиския свитък за Страх.
Магията проработи, две оръжия паднаха на земята и чухме отдалечаващи се панически стъпки.
Не чакахме втора такава възможност, Акта с последната си останала магия вдигна Бруно и хукна да бяга към града.
Брин използва малкото му останала магия, за да излекува Йендей, подхвана го и хукнаха да бягат.
Ниалис грабна захвърлените оръжия и се отправи след другите.
Всички успяхме да достигнем до портите на Валаки и веднага се отправихме към познатия ни хан.
Взехме си по една топла супа и почнахме да разглеждаме новите ни придобивки.
Една магическа малка брадвичка и сребърна рапира.
С тези нови придобвки бяхме още по обнадеждени за избраната от нас нова цел, Върколаците.
Бруно получи рапирата, защото беше доста умел с нея, а Йендей взе брадвичката.
Разказахме на ханджията на къде мислим да ходим и го помолихме за информация от гарваните за тази планиска местност до Креск и нещо подходящо за бой.
Не знаеше нищо повече за тази област, но ни каза, че имал нещо подходящо за върколация.
Дръпна една бъчва и зад нея се разкри кочан с 10 сребърни стрели, а от едно чекмедже извади парче дърво, което подсилва Сияйната магия. (бел.Саш. - Какво е това?)
На другия ден се отправихме да търсим скривалището на върколаците.
Ниалис ни водеше през гората доста умело, близо до планинската част забелязахме един голям син гарван.
Брин използва вродените си умения да разговаря с животните и той ни каза:'Га-га, вуци, близо, га-га, напред'.
Притаихме се между храстите и тихомълком продължихме напред.
Пред нас се откри пещера(тук Стоян я описа като пещерата на Муфаса).
Веднага след като влязохме, бяхме забелязани от две жени, които седяха на една по висока част вътре в пещерата.
По възрастната стоеше до един голям звънец и се представи като Азияна, а младата държеше лък и се казваше Таванка.
Разпитахме ги какво правят тук и дали са виждали някакви върколаци.
Те ни казаха, че тук в пещерата живеели дузина като тях, избягали от градовете хора, които не искат да бъдат тъпкани от хора като Бургомайсторите.
Върколаци нямало, те разпространявали тези истории, за да не идват хора тук и да ги тормозят.
Били имали преди много време някакви нападения, но ги прогонили.
Казаха, че веднъж дори дошъл и самата дясна ръка на Страд, елфа (на който му забравих името), но не обясниха защо е минавал. (бел.Саш. - проверих го, казва се Рахадим).
Помолихме ги да си отдъхнем при тях за малко, преди да продължим с търсенето.
Таванка изприпка навътре и след малко се върна с позволение да влезем вътре и да си починем.
Влизайки по навътре в пещерата се озовахме при един старец на име Скенис и неговото възголямо черно куче Топчо.
Видяхме, че пещерата продължава още навътре, но ни настаниха до дядото.
И той ни каза същото, че те са измислили историята с върколаците и я разпространяват, за да не припарват хора при тях.
Попитахме го дали можем някак да сме им от ползва.
Тогава той спомена, че вистаните, които живеели до Валаки обикаляли наблизо и се опитвали да откраднат момичетата им.
Ако успеем да ги сплашим да не припарват близо до тях, техният лидер Кирил, щял да ни възнагради.
Тръгнахме си по живо по здраво и се отбихме в Креск да разпитаме за скорошни нападения.
Там ни казаха, че последно време не е имало, не смеели да припарват до техните високи стени, защото ще ги направят на игленици.
Пред пещерата гарвана пак ни чакаше и грачеше 'вуци, вуци, га-га'.
Потеглихме по пътя към Валаки да търсим тамушните Вистани.
На входа на града разпитахме за тях и ни опътиха по една пътечка отстрани от пътя.
Бяха се настанили в близост до града на едно хълмче, обградено от къщички с необичайна ахитектура.
Потропахме на първата врата, от която се появи закачулен сив елф, който говореше странно и имаше нещо с лицето му.
Казахме му, че сме попаднали на един техен в Аргинвостхолт и той ни опъти към съседната къща.
На входа имаше други закачулени, които ни пуснаха да говорим с Касимир Великович.
Видяхме, че и неговото лице е доста обезобразено, което било сторено от Страд.
Сестра му Патрина сгафила, но не ни каза как, а вистаните били техни надзиратели, които последно време не били добре настроени към тях както преди.
Заради гафа, всички елфи страдали, а боговете им не можели да достигнат до това място и не можели да получат утеха.
Йендей им разказа за неговия бог и че могат да опитат с него.
Казахме му за момчето в бъчвата и че не сме успели да го измъкнем.
Благодари ни за тази информация и каза че ще се опита да направи нещо по въпроса.
Спомена че последно време сестра му се явявала в съня му и искала прошка.
Също усещал, че се намира в замъка на Страд.
Помоли ни ако се озовем там, да я потърсим и освободим.
Оставихме го и се отправихме към купона на горния етаж.
От там се чуваше силна музика и вистанки танцуваха край огъня, бяха налягали вече някой по земята, а голи чавета тичаха или гризяха колелото на единия фургон.
Не бяхме дошли за веселбата, затова се отправихме към най-голямата палатка, от която се чуваха викове.
Вътре бяха насядали вистани около едно вързано момче на един кол в средата.
Пияния насълзен вистан Ловаш биеше с камшик, клетото момче Алексей.
Брат му на Ловаш го озапти, преди да е убил детето.
Докато ни настаняваше в палатката го поразпитахме какво се случва.
Обясни ни, че Алексей е трябва да наглежда дъщерята на Ловаш, Анабел(същата която ѝ мадам Ева иска да намерим).
Разпитахме го дали са ходили покрай пещерата на Върколаците(няма какво да се залъгваме, такива са), каза ни че не припарвали там, изчезвали деца. (бел. Саш. - само докато четох вече бях сигурен, радвам се, че сме на едно мнение)
Преди време били ходили там и им изчезнали дечурлигата, оплакали се на Началника, ама той ги отебал.
'Можели да ходят навсякъде, ко дирели там, просто да не ходят.'
И затова не припарвали в тази област.
Акта се опита да омае Ловаш да пусне младежа, за да го разпитаме и така да научим повече за дъщеря му, което ще ни помогне да я намерим.
Но дори с нейния късмет и магия (3,1,3), тя единствено възбуди сексуалния му апетит. (бел.Саш. - какво е 3,1,3?)
Той я награби и се опита да я завлече в съседната палатка.
Преди да успее да я изведе(и умре), успя да го накара да помисли малко с пиянския си мозък колко неотложно е да разпитаме Алексей и да я намерим възможно най-бързо.
Разплакан той ни позволи да го свалим от кола и разпитаме.
Брин го излекува малко, за да можем по лесно да разговаряме с него.
Между хлиповете му успяхме да разберем, че когато е изчезнала, той си е играел с нея.
Тя побягнала в гората в посока планините на юг и не се върнала.
Обичала много да плува в езерото до Валаки, но и там не я намерили.
Тогава пратили сивите елфи да я търсят, защото били горски хора.
Хлапака не искаше да го оставяме, защото пак щели да го бият и искаше да го вземем с нас.
Йендей се опита да му обясни за неговия бог и пътя, който следва и който той трябва да приеме и изтърпи (Боя изгражда, той не разгражда).
Забелязахме едно русо детенце в лагера, което говореше на странен език и никой не го разбра.
Разпитахме и още един визтан, но той ни каза същото.
С тази нова информация си тръгнахме от там и се чудехме на къде да поемем, дали да проверим езерото или да отидем пак при върколаците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар