Curse of Strahd – 18 – Разплитане на мистерии

 

Ван Рихтен

Ето, че пиша и последният блог за 2022-ра. Доста добра година – успяхме да приключим кампанията по Еберон и мощно навлязохме в Curse of Strahd със средно по 2 сесии на месец. Тънката идея е да продължаваме толкова качествено и да приключим кампанията (живи здрави) май-юни на Батулия.

И така – без татко Сънчо, който да ни донесе вкусна манджа, се принудихме да поръчваме от хипстърите във Фабрика Дъга и след малко приказки започнахме играта.

Бяхме във вистанския лагер и разпитахме Алексей. Той ни каза, че босът Луваш нямал врагове, но пък другите вистани не помагали в търсенето. Говорихме и с боса и научихме няколко интересни нови неща. Мадам Ева не била вистани. Луваш много е пътувал из Фаерун, Еберон, в Мулхоранд доста го знаели, въртял бизнес пича. Дъщерята Анабел била от Еберон. Всеки, който пие вистанска отвара може да минава през мъглите. За по 5хил злато на човек щял да ни прекара през мъглите, но се съгласихме, ако намерим момичето, да ни прекара без пари.

Момчето ни каза, че последно на север я виждали (тя обичала да ходи до езерото Зарович), та тръгнахме натам. Имаше уж следи, но нищо сериозно и сетне стигнахме до брега на езерото. Там имаше три лодки (от които една счупена) и някакъв пичага, който ловеше риба на средата на езерото. Ние го заговорихме и се оказа, че той е напълно малоумен. Измуча, че е виждал Анабел вчера с някакъв човек, който я е завел обратно в гората. В лодката му, обаче, сякаш имаше тяло завито с одеяло. Подлъгахме го да излезе на брега и се оказа, че под одеялото има кукла на дете от Блински в цял ръст облечена с вистански дрехи. Малоумният ни се разсърди, че тарашим и трябваше да го увеащаваме, че сме приятели. Оказа се, че се казва Блуто.

Блуто бил уж приятел с Анабел и честичко я виждал. Последно била с мъж, който я носел в чувал. Мъжът дал куклата на Блуто. Бил с качулка и наметало и тръгнал в гората. Ние намерихме следите на мъжа и ги последвахме. Разбрахме, че му е тежало, защото е залитал носейки товара си.

Следите ни отведоха до портите на Валаки. Там дадохме 1 жълтица на стражите да напрегнат паметта си и видяхме, че само трима души са влизали сами в града вчера – Изек, Блински и Риктавио. Изек отпадна, защото той е нямало как да се затрудни с носенето на детето, остават другите двама. Отидохме първо при Блински.

Там се разделихме на две – Акта и Брин говориха с него през главния вход, а другите отидоха към задния вход (в който имаше капан) и сетне през прозореца на тавана. Блински не ни помагаше много, хванахме го и в лъжа и най-накрая призна, че е бил обиран и затова правел нов механизъм за секюрити. Това беше в унисон с това, което видяха и взломаджиите (задната врата беше разбита). На втория етаж от къщата имаше лаборатория, където нашият сглобяваше някакъв автоматон. Следите започнаха да сочат към Риктавио.

 Отидохме обратно в кръчмата. Брин уговори с Юри да има един гарван, който да следи Риктавио. Другите отидоха да претарашат стаята му. Бруно хвърли 1 и си забрави ножката там, но Йендей я откри. На другата сутрин Риктавио отиде на центъра и почна да си изнася театър. Навсякъде из града има плакати за фестивала в наша чест, който е след 1 седмица.

Ние скокнахме до кулата, но там нямаше никой (даже и фургона го нямаше) и се върнахме във Валаки. На следващия ден пак нямаше новини, но на по-следващия Юри ни каза, че има инфо от гарваните – Риктавио е ходил само до площада, което е странно, защото преди това е ходил някъде другаде. Разбрахме, че той ни подозира и решихме да се скрием при Блински. Там нощувахме и оставихме импа на Акта да следи веселчуна. Сутринта той изприпка при нас и ни каза, че Риктавио идва. Ние го видяхме и импът го проследи до един карнавален дилижанс близо до безлюдния стар пазар на Валаки. Там нашият човек оставил някакъв пакет и си заминал. Ние отидохме малко по-късно и що да видим – фургон, на който пише Rictavio’s Carnival of Wonders. „Мъжът не е това, което изглежда, той се движи с карнавален дилижанс“. Тук има нещо!

Фургонът се тресеше от време на време и стана ясно, че вътре има някакъв дзвер. Под фургона имаше локва кръв. Брин си кастна говорене с животни и надникна през прозореца – там видя огромен разярен саблезъб тигър, който каза, че е спътникът на ловеца Ван Рихтен. Ето, че най-сетне знаем – Риктавио e Ван Рихтен. Стопанинът му носи пържолки сутринта, а преди няколко дни му е донесъл едно вистанско дете – въпросната Анабел. Малко се изненадахме от тази жестокост и обмислихме какво да правим. В крайна сметка решихме да говорим с него, но да не е тук и да не убиваме тигъра.

В предната част на фургона ядохме отровни капани, но намерихме доста предмети, сред които и Tome of Strahd – предмет номер 2 от пророчествата на мадам Ева. Ето какво пишеше в него:

I am The Ancient, I am The Land. My beginnings are lost in the darkness of the past. I was the warrior, I was good and just. I thundered auoss the land like the wrath of a just god, but the war years and the killing years wore down my soul as the wind wears stone into sand. … All goodness slipped from my life; I found my youth and strength gone and all I had left was death. My army settled in the valley of Barovia and took power over the people in the name of a just god, but with none of a god’s grace or justice. I called for my family, long unseated from their ancient thrones, and brought them here to settle in the castle Ravenloft. They came with a younger brother of mine, Sergei. He was handsome and youthful. I hated him for both. … From the families of the valley, one spirit shone above all others. A rare beauty, who was called “perfection,” “joy,” and “treasure.” Her name was Tatyana and I longed for her to be mine. I loved her with all my heart. I loved her for her youth. I loved her for her joy. But she spurned me! “Old One” was my name to her – “elder” and “brother” also. Her heart went to Sergei. They were betrothed. The date was set. … With words she called me “brother,” but when I looked into her eyes they reflected another name – “death.” It was the death of the aged that she saw in me. She loved her youth and enjoyed it. But I had squandered mine. The death she saw in me turned her from me. And so I came to hate death, my death. My hate is very strong: I would not be called “death” so soon. I made a pact with death, a pact of Blood. On the day of the wedding, I killed Sergei, my brother. My pact was sealed with his blood, his…divinity. I found Taryana weeping in the garden east of the Chapel. She fled from me. She would not let me explain, and a great anger swelled within me. She had to understand the pact I made for her! I pursued her. Finally, in despair, she flung herself from the walls of Ravenloft and I watched everything I ever wanted fall from my grasp forever. It was a thousand feet through the mists. No trace of her was ever found. Not even I know her final fate. Arrows from the castle guards pierced me to my soul, but I did not die. Nor did I live. I became undead, forever. … I have studied much since then. “Vampyr” is my new name. I still lust for life and youth, and I curse the living that took them from me. Even the sun is against me. it is the sun and light I fear the most. But little else can harm me now. Even a stake through my heart does not kill me, though it holds me from movement. But the sword, that cursed sword that Sergei brought! I must dispose of that awful tool! I fear and hate it as much as the sun. … I have often hunted for Tatyana. I have even felt her within my grasp, but she escapes me! She taunts me! She taunts me! What will it take to bend her love to me? I now reside far helow Ravenloft. I live among the dead and sleep beneath the very stones of this hollow castle of despair. I shall seal shut the walls of the stairs that none may disturb me.

По-късно сгащихме Ван Рихтен  в стаята му и го конфронтирахме. Разбрахме се да сме съюзници и той ни разказа следното:

-          Жената, която ни е нападнала е Есмералда – негова ученичка вистани, която обаче той счита за неспособна и не я обича много много. Върколаците и представляват интерес някак.

-          Мадам Ева според него е демон свързан някак със Страд. Тя според него се опитва да влияе на бъдещето и това е изразено в картите. Ние допуснахме, че ако е така, то тя може да ни е пратила на куест да съберем айтемите под предлог, че това е съдбата ни, и после като нищо да ни прецака и да ни ги вземе.

-          Според него вистаните са в основата на всичко и той ги мрази до дъното на душата си – дори по лоши са от самия Страд, защото волево са избрали да са такива. Дори в известен смисъл те са оплели Дявола в своите мрежи и не те са негови слуги, а той е техен слуга.

-          Лудият магьосник има някаква връзка с Кехлибарените двери

-          Баба Лисага – много опасна, тя е нанесла „последния удар“ на Ордена на дракона и на Владимир Хорнгаард от Аргинвостхолт

-          Баба Марги – отишла при Рахадим да пазари някакво ответно действие срещу нас.

-          Знае къде е третият камък от Wizard of Wines, но не ни казва, защото „не би издал приятел“.

В крайна сметка Марти измисли план как да ни предаде костите на детето – ще ги остави в гората, където ние ще ги „намерим“ и занесем на мадам Ева да ни махне проклятието. Речено сторено. На другия ден намерихме останките и газ към Церския гьол. Там ясновидката ни посрещна с не много любов и тръгна да ни разпитва откъде имаме тези кости. Ние го играхме куул и не се издадохме, въпреки че тя направи една бърза справка с отвъдното. Погледна ни много лошо и обяви, че няма вече проклятие. Ура!

В това време Емо използва факта, че героят му не е теглил карта и изтегли следното пророчество:

„Върколак крие тайна омраза срещу твоя враг – използвай я“. Супер, ние имахме такива планове така или иначе.

На път към вистаните спря черният дилижанс на Рахадим и въпреки че бяхме скрити, той ни хвърли един свитък, в който имаше покана за вечеря от Страд.

My friends,

Know that it is I who have broght you to this land, my home, and know that I alone can release you from it. I bid you dine at my castle so that we can meeł in civilised surroundings. Your passage here will be a safe one. I await your arrival

Your host,

Strahd von Zarovich

 После отидохме при Луваш с идеята да ги сплашим да не ходят при върколаците. Бруно епично го излъга, че те са изяли дъщеря му и той вдигна целия лагер на оружие. С още един добър зар го убедихме, че там ще умрат и страхливите вистани се разбягаха на всички посоки. Останаха само трима пияни, които тръгнаха към пещерата на Муфаса. Ние също тръгнахме и Ниалис ни поведе шано през гората. Стигнахме там по тъмно и вече всички бяха във вълча форма. Брин отново игра говоренето с животни и се разбрахме с върколаците, че сме съюзници. Те ни заведоха при Кирил – техният огромен бял лидер, който беше малко по-тегав, но в крайна сметка му обяснихме каква е идеята – идва лидерът на вистаните – лесна плячка за тях и, че вистаните никога няма да ги притесняват от една страна, защото ги сплашихме, от друга, защото лидерът им никога няма да бъде намерен. Кирил ни каза, че ако е капан ще ни убият и ние седнахме да си чилваме.

Не след дълго върколаците дойдоха с разчленената глава на Луваш и всички заедно пихме от кръвта му в признак на първично побратимяване.

Achievement unocked: Friends with werewolves.

Нощувахме при върколаците и с това приключихме. Каква сесия – минахме доста куестове и остава да решим накъде продължаваме.