Nimble - 08

 

(автор е Сашо)

Ето, че и аз най-накрая сколасах да дойда на сесия. Запознах се с новата любима на групата система Nimble, направих си герой и се впуснахме в приключения.

Пип и Ортам бяха събудени от Трън, а Тал беше изчезнал нанякъде. Отне на групата 3-4 часа да стигнат до по-скрита част от гората, където имаше заснежени иглолистни дървета. Това се оказа обиталището на stormshifter-a Скела (аз) и след малко любезности, се разбрахме Скела да зеведе другите при учителя си, който да помогне с намирането на Келебек – друидът, който е създател на паяците, които тормозят населението и производител на червения мед, който води до зависимост.

Направихме странен психеделичен преход през гората и странна кривогледа птичка кацна на рамото на Пип и не пожела да си тръгне от там.

Стигнахме до огромно гигантско дърво, в чийто ствол имаше гигантска ниша и Скела запя песента, с която извика своя учител – слепия вековен зелен дракон Зорак.

Зорак изслуша групата и даде карт бланш за справяне с проблема Келебек, като ни каза и как да стигнем до него. Скела поведе партито и стигнахме до местност 1000-те езера. По-навътре имаше особен водопад, около който сякаш в гората няма живот. Зад водопада започна пещера, която се стесни до тунел.

На входа на тунела имаше някакви големи буби, които ни скочиха, но ние се отървахме от тях що-годе лесно. По-навътре видяхме 4 говорещи паяка, сред които и Кевин, с когото групата вече се бе сблъсквала. Сбихме ги и освободихме обяда им, който се оказа гоблин от гилдията на изследователите. Пуснахме го да си ходи, но Пип го преджоби и откри карта на донжона и връзка ключове. На картата видяхме, че следващата зала е лабиринт. Механиката да минем през него беше 3 скил чека. Ортам бутна стената и се бихме с три восъчни голема. Скела ползваше гегата да маркира откъде сме минали, а Пип пробва да се ориентира по картата. В крайна сметка минахме и след лабиринта имаше кошер с ларви, а след тях огромни пчели, които ни нападнаха и Скела едва не пукна. В крайна сметка ги надвихме и тук приключихме.

После в колата промптвахме илюстрации за героите си.

Nimble - 07

Автор е Марти

Thursday, April 9, 2026

3:32 AM

Започнахме обичайните заподозрени: аз (Отрам), Венци (Тал) и Сънчо (брадатата Пип). Бяхме в квартирата и Тал реши да опита от меда. Натърка обилно венците и потърка по небцето като човек с опит и усети прилив на енергия. Оказа се, че меда дава временно +1 STR, но ако се ползва често почва да има странични ефекти. 

 

Решихме да потърсим карта на местността и най-лесно ще да бъде ако питаме ханджията. Отидохме там и се сетихме че всъщност имаме карта от фургона на която даже са отбелязани първите 2 поста в леса. След това леко разкарване, заредихме провизии и потеглихме към първия пост на гилдията. 

 

Първата вечер стигнахме основите на леса. Решихме да направим бивак и да пазим на смени. Метнахме зарове и на ВЕНЦИ СЕ ПАДНА ХУЙНЯТА. Докато си седеше на един камък в един момент осъзна, че този камък изобщо не е студен а даже доста приятен за седене. Събуди ни и след малко чудене осъзнахме, че това е гигантско яйце. В този момент от храстите изкочиха 2 големи Thunder Lizard-а както Отрам успя успешно да индентифицира и направи забележка на остналите да не се бъркат с Blue Drakes. 

 

Схватката беше трудна. Влечугите пускаха светкавици и се взривяваха с огромно EMP когато загинеха. Особено тежки рани оставяха на приключенците с броня. Отрам на няколко пъти се опита да предпази Тал от атаките им  и в крайна сметка поемаше повече поражения от него заради Rusty Mail-а. 

 

На сутринта продължихме. Навлизайки в леса всичко се смрачи и укроти. Изчезнаха песните на птичките и сякаш всичко притихна. Настна мрак и тишина. След не много време достигнахме и първото древно дърво с размери на дънера няколко офиса на Стоян. Тал реши да се свърже с него. Приближи се и го прегърна като му каза в мислите си “I come in peace” - https://www.youtube.com/watch?v=a8mY_h0EIBw

Усети все едно докосва всяко едно растение в околноста и сякаш получи разбиране от дървото. 

 

Доволни продължихме и разбира се малко след това започнахме да чуваме тиха песен. Метнахме сейвове и Отрам и Тал заспаха на място и се трупясаха. Пип за щастие успя да устои на магията, но реши да използва най-силното си умение и да избяга и да се скрие. Малки фейчи се появиха и започнаха да отнасят оръжията на Отрам, като пребъркаха и Тал, но той се оказа чист. Пропуск тъй като не знаеха че най-големите оръжия са юмруците му.  Пип се опита да ги прогони, но не успя. След като си тръгнаха двамата се събудиха след най-добрия сън който някога са имали, като дори това им излекува раните. 

 

Пип сподели последния си къс меч с Отрам и продължиха отново. Тал реши да се покатери на едно дърво и да огледа от високо местността. Успя да види в далечината една къщичка което ни даде посока. 

След кратко стигнахме лагера на Гилдията. 

 

Няма жива душа. На 20-30 метра в двора виждаме един спящ човек на земята пред една от къщурките. Пип решава да опита да го събуди. Целна го с прашката и със специалното си умение отмени критикила на рола си за да не го убие. Тялото на човека въпреки това безжизнено се свлече. Явно някой вече го беше убил. Пип прошепна на Тал : "Отиди да видиш дали е умрял от отрова." Тал след като влиза навътре в лагера забелязва още 4-ма паднали на земята встрани от входа. 

 

Лагера се състои от колиба, няколко продълговати къщи (пред първата лежи падналия) и кула с вишка. 

Пип решава да провери вишката. 

 

Стрела извистява от покрива на една от къщите и забелязваме рейджър с арбалет и покрит целия в листа и клони правейки го много труден за забелязване.

 

 

 

Оказа се много труден противник, тъй като постоянно играеше в нашите ходове и ни атакуваше с големия си арбалет или с меча му който приличаше на огромно перо на птица с който ни зашеметяваше за 1 ход. След една от атаките на Отрам, той напълно изчезна и започна да ни стреля от някъде. 

 

Пип реши да опита с елфическия си и започнаха да си говорят. Оказа се елф-расист, който смята присъствието на хората за недопустимо в тези лесове. Беше убил хората от лагера. Пип го разпита за другида и за мъдреца. 

 

Оказа се че паяците са слуги на друида и че са били изпратени от него. Друида пречи на леса също и той трябва да бъде премахнат според рейнджъра. Съгласява се да ни помогне, но трябва да напуснем веднага като приключим. Сключваме пакт на кръвта с него - името му е Трън. 

 

Казва ни че трябва да говорим със слепия мъдрец първо, тъй като той може да ни покаже пътя до друида. Ще ни заведе до пътеката към неговата гора. Мъдреца е силен магьосник и дори той не може да стигне до него, освен ако мъдреца не пожелае. 

 

Преди да продължим ни завежда в едно тихо и спокойно скривалище където ни казва че може да си починем на мекия мъх. Той се доближава до едно дърво и сякаш се слива с него и изчезва. 

 

To be continued….

Nimble - 06 - Red Honey

 (автор е Сънчо)

Събрахме се пак в доста умален състав, може би малко преди една по голяма почивка аз(Сънчо) , Марти и Стоян. Все още бяхме надъхани на nimble, затова го продължихме и очаквахме новите книги да пристигнат скоро.

 Върнахме се в селото, където ни посрещнаха всички местни много щастливи и ни предоставиха една нова варосана къща в края на селцето, където да си отдъхнем колкото си пожелаем. Едва си бяхме отдъхнали и на втората вечер момчето на ханджията дойде да тропа на вратата ни. Каза че баща му го е пратил с молба да минем през хана му, ‘Почивка в долината’, защото били дошли някакви странни типове . Стегнахме набързо коланите с оръжията и се отправихме натам.

Пред хана видяхме голям обкован дилижанс, теглен от 2а яки коня, в много ключалки по него. Влязохме вътре, където ханджията веднага ни посрещна с 2е халби и ни посочите двамата пътници и вероятни притежатели на дилижанса. Бяха облечени като опитни и въоръжени хора. Заговорихме се с тях и ни поканиха на тяхната маса, разбрахме че са баща и син от гилдията на Изследователите. Пътували от север, от дълбокия лес и се връщали към Фархоуп. Били навлезли доста навътре в тази гора и успели да картографират доста нови места. Докато си говорехме сина се разкашля и от устата му излезе някаква червена прах. Извини се и забързано изкопи навън. Пип реши да погледне какво се случва и след като поръча още по една халба се извини и отидох до нужника. Излизайки навън се промъкна до дилижанса, където синчето бе отворило един от заключените сандъци и поглъщаше от същата червена прах. В това време докато Отрам си бъбреше с бащата, от него изпадна една доста тежка и пълна кесия с монети. Малко по късно като се събрахме всички ни казаха, че смята ли да се оттеглят от гилдията, да си вземат къща с 500 овце и да си живеят там спокойно. След това ни пожелаха лека вечер и се оттеглиха. Ние решихме да останем в хана за всеки случай. Помолихме ханджията да ни настани някъде с изглед към конюшните, където започна нашата вахта. 

Сутринта докато Отрам пазеше, видя няколко големи паяка да излизат от нужника, единия тръгна към Хана, с другите към дилижанса. Веднага излязохме навън и се опитахме да ги спрем. Убихме единия, но докато се разправяхме с другия се върна третия, наплюха ни с мрежата си и ми казаха, че не са дошли за нас и да кротуваме. Още по странно, говорещи паяци. Отключиха сандъците и взеха торбите с червената прах, която те нарекоха Червения мед, направен от господаря им Келебек. Докато бягаха, видяхме че третия паяк е взел коланите с карти на бащата и сина. Успяхме да се освободим от мрежата и се заричахме към стаята на двамата пътници да проверим какво става с тях. 

Както и очаквахме, бяха в паяжини и отровени. Пип изгони насъбралата се тълпа под претекст, че може да е много отровно вътре и като остана сама претърси труповете. Взе за съхранение торбата с 200 жълтици и видя, че всичките им карти липсваха. След това се отправи да отключи всичко в дилижанса. Там успя да намери още 2 торби от Червения мед , 4 колби и сандък, който не поддаваше...докато не се намеси Отрам. С един добър удар и сандъка зейна. Вътре се намираше нещо като машина за съобщения, но те излизаха с някакви странни символи. Не ми трябваше много, за да се доверим, че това шифрова съобщения. Беше останал и шифрован лист. 

Върнахме се с нея в нашата малка варосана къщичка и там на спокойствие Оттам успя да разгадае как работи машината и успяхме да прочетем последното съобщение. Там нашите вече мъртви познайници описваха пътя си през лева. Били минали през 2-а пункта на изследователите и дори са успели да говорят със слепия мъдрец Зорак. Нямахме карта, само място , тази вечер ще обсъдим дали ще тръгваме към леса да разнищим какво се случва там.

Nimble - 05

 (автор е Венци)

Тръгнахме по коридора навътре като достигнахме до друга зала. От сенките пред нея излезе Тал, който обясни, че монасите от манастира са го върнали обратно да се присъедини към групата, тъй като имал недовършена работа.

Влязохме навътре в залата, където се намираха 4 саркофага – единият беше отворен и на земята до него лежеше скелет. Скелетът и отвореният саркофаг бяха обвити с лиани с неестествено големи тръни, като лианите излизаха от цепнатина в стената. Сториха ни се съмнителни, затова ги заляхме с масло от фенера и ги запалихме. След секунди те се прибраха в стената със свистене – точно както и очаквахме. Скелетът на пода беше джуджешки и държеше магически меч, който взехме. Приближихме се до саркофага със статуята върху него, която изобразяваше ритуална джуджешка купа. Сложихме меча в нея и светкавица от тавана раздра пространството и удари меча. От температурата мечът се разтопи в купата и саркофагът като на релси се премести, откривайки таен тунел под него.

Тръгнахме по тайния тунел и излязохме на малка тераса в голяма зала. В залата имаше 8 колони и статуя на джудже в средата, а подът беше покрит с киселина, която се генерираше от цветята на растения, обвили статуята. Пип уцели с прашката си цветята, които спряха да отделят киселина. Направи ни впечатление, че върху киселината плуваха големи листа, като на фикус, които явно не се разяждаха. Със своята атлетичност Тал скочи върху няколко листа и успя да стигне невредим до статуята. Покатери се върху нея и взе златната корона, която беше на главата й. Пип от своя страна хвърли едно въже и успя да мине и той по листата, понасяйки малко изгаряния. Тал реши да стигне до изхода и тръгна уверено по листата, като тъкмо накрая залитна и аха да падне в киселината, когато Отрам хвърли могъщо щита си, който падна точно под крака на Тал и го спаси от сигурна смърт. Тал успя да стигне до изхода, където върза останалото въже и групата успя без проблеми да се придвижи до изхода.

Продължихме по коридора и се оказахме в огромна зала, украсена с мечове и щитове. В средата й имаше каменен блок, а до него един треант и розов гоблин, който веднага се досетихме, че е Пинки. Двамата гонеха русо момиченце, което им се беше изплъзнало. Поговорихме си убедително с Пинки и без да се налага да го убиваме, той ни показа къде е другото момиченце и къде е Зеленият палец, когото да убием.

Минахме през дупката в стената и се озовахме в огромна пещерна зала, която се разделяше на две от черна бездна, над която минаваше тесен, естествен каменен мост. Далеч долу се чуваше подземна река. От другата страна frogling магьосник говореше на малко черно цвете, пораснало от гръдния кош на мъртвец. Именно от него тръгваха лианите със странните оранжеви шипове, които видяхме по-горе. Зеленият палец направи магия, с която разкри криещият се Тал, но не видя Пип. Закани се, че ще станем храна за дедбрайър-а и битката започна. Зеленият палец призова 3 големи треанта – битката се очертаваше трудна. Отрам избяга на един дъх разстоянието и с огромния си чук с меча лапа-капан хвана малкия магьосник. Хрумна ни добрата идея вместо да се бием, да го хвърлим в бездната. Отрам с едно епично движение, напрягайки здравите си мишци, хвърли Зеления палец в бездната, където той безславно намери смъртта си. В този момент призованите треанти се разпаднаха.

Черното цвете явно не остана доволно, тъй като започна да генерира някаква енергия, лианите с шиповете се уголемиха, впиха се още повече в стените и разтресоха цялата зала, която започна да се срутва. Побягнахме към изхода, за да се спасим. В последната зала обаче обезвреденият капан с остриетата се беше активирал наново. Отрам успя да ги счупи и изскочихме навън, точно когато всичко се срути окончателно. 

Nimble - 04

(Автор е Марти)

Събрахме се компактно само аз, Сънчо и Стоян. За съжаление и сесията беше по кратичка тъй като всички ги гониха задачки на следващия ден и някъде към 22:30 приключихме. Започнахме и по-късно докато хапнем и се наговорим. Въпреки това беше доста приятна сесия.

 

Освободихме Спирк, гоблина готвач който има мечта да стане готвач на кораб на север. Гордее се с известаната си яхния от плъхове. Предложи ни почерпка от скоро приготвената му яхния и Пип откри невероятни прилики с яхнията на майка й. Отблагодарява ни се също така като ни дава една поушънка за хилийг и ни казва да вземем гривната на Крог ако искаме да открием Зеления палец. Пип си слага гривната и след леко главоболие установява че вижда мъглива следа която се извива в посока на някъде. Предполагаме че това е пътя към Зеления Палец. Също така установихме че може би растенията са Dead Briar и че са свързани най-вероятно с бога на мъртвите.

 

 Малко след като напуснахме пещерата Пип чу тежки стъпки на същество. Оказа се огромен Owlbear който се опитахме да заобиколим, но създанието ни надуши и имаше тежка схватка. Победихме съществото, но бяхме тежко ранени и се наложи да си починем. 

 

На следващия ден следата ни отведе до огромна пещера скрита в едно подножие, а в основата й вход към някаква гробница. Непосредствено на входа има голям килим от листа който действа като прикритие на капаните разположени по пода, които Пип умело открива и обезврежда. 

 

В първата по-голяма зала виждаме растения обрасли центъра на помещението и няколко фигури - нещо между хафлинг и кактус които са на пътя към стълбище и коридор. Видимо не мърдащи, но насочили се към светлината която се промъква от входа. Един по-голям кактус и два по-малки. 

 

В момента в който опитахме да комуникираме с тях, те ни нападнаха. Успяхме да се справим с тях и след това забелязахме че в залата има и три стенописа. 

 

Първи стенопис - група джуджета предвождани от човек - като крал.

Втори стенопис - пак същата група, като този път са в битка и две от джуджетата са паднали в битката.

Трети стенопис - леко повреден, но се вижда как човека все едно дава дар и грифони отнасят и спасяват цялата група.

Nimble - 03 - Krog the Bugbear

 (автор е Сънчо)

Събрахме се да разиграем още Nimble-а аз, Стоян, Венци и Марти. Саши дори успя да ни изненада и посети, дори за малко. Раздаваха се подаръци, хапнахме, пийнахме кола без захар…истинска новогодишна( макар и след ) идилия. 

…Завръщайки се в селото, заварихме още по голямо разрушение от предния път. Освен това някакви тръни бяха избуяли отвсякъде и препречваха уличките, а някой къщи дори бяха в плен от тях. Фейчката каза, че ще се свърже пак със старото дърво в центъра и ще се опита да помогне за това, но нямало да бъде лесно. Хората като ми видяха през прозорците и започнаха да излизат от къщите си. Разбрахме, че докато но е нямало, гоблините да се върнали, откраднали са от сградата на Занаятите, много стар предмет, самото сърце на селцето, някаква си верига. След като са го отмъкнали са се отправили обратно в гората, някъде към старите мини. Набързо събраха една шапка с монети , отплата за връщането на феята и ми помолиха да върнем веригата от гоблините. Отдъхнахме малко и тръгнахме след тях.

Дори извън селото, в гората бяха изникнали тези гротескни трънища, бяха като живи. Едно от тях бе сграбчило сърна и каточели изсипваше живота от нея. Гледахме да стоим настрана от тях , както и да избягваме оставените от гоблините капани. Един ден не ни стигна, за да се доберем до мините, но бяхме близо. В далечината се виждаше една огромна планина с летящи острови покрай нея. Това бе със сигурност Скай Риич, свърталището на пиратите. Решихме да спим някъде в страни от пътеката и на другия ден да влезем. 

Сутринта ни събуди вой. Веднага скочихме и се покрихме зад близките камъни. В същото време над нас прелетя мантикор, а в ноктите му цяла крава. 

Изчакахме още малко, за да сме сигурни, че си е заминал и се върнахме обратно на пътеката. Малко преди мината имаше драсканици по едни камъни. Пип успя да различи гоблински сред тях и се казваше да се минава по средата. Най вероятно това бе оставено за тях, за да се избегнат капаните.

Тръгнахме напред сред дърветата и тъкмо когато видяхме входа на мината, един Драгънборн изкопи иззад сенките на дърветата. Направи знак да сме тихи и ми посочи дремещия гоблин до входа. Промъкна се към него, но една пръчка изпука под крака му точно преди да стигне до него. Гоблина се окопити много бързо и се затича към входа. Пип го цапна с един камък от прашката в главата, гоблина залитна, но успя да се задържи. Точно преди да влезе, драконоподобния го застигна и го срита в някаква дупка, която беше на входа.

След това намерихме време да разпитаме люспестия. Казваше се Тал, идвам от близкия манастир, който гоблините били нападнали и убили няколко от неговите братя. Той решил да тръгне след гоблините. Братята му го разубеждавали, те били мирни и смирени, но някой все пак трябвало да ги спре и така той потеглил след тях. Разказахме му какво се е случило и с близкото село и че ние също сме тръгнали подир тях. Така с обща кауза се отправихме към пещерата.

   Когато преминавахме дупката по едно малко скалъпено мостче, от долу се чуха гласове, но не точно човешки или дори живи. Искаха да ги извадим в името на Дет Брайър и ако го направим, ще ни помогнат срещу гоблините. Не ни се стори добра идея и просто се опитахме да продължим, но една лияна се стрелна от долу и сграбчи Пип. Долу се увиха още около нея и гласовете пак се обадиха, със същата молба. Този път ако не се изпълнела, щяло да има жертви. Хвърли се едно въже и 3 мъртви гротескни дървета изпълзяха, след това и Пип. Задето не сме им помогнали първия път, нямало да ни помогнат срещу гоблините освен с малко информация. Казаха, че гоблините събирали артефакти за някакъв злокобен ритуал, което и ние го предполагахме. 

    По навътре в пещерата видяхме 4 разсеяни и спорещи гоблини. Пип се промъкна да ги подслуша, но не казваха нищо интересно, затова ги подпукахме. Всичко приключи много бързо. В помещението имаше един вход , целия е паяжини и един запушен с боклуци. Предположихме, че този в паяжините не е посещаван скоро, с може да има и отровни паяци. Затова се почна разчистване на другия. След близо час се отвори достатъчно голям отвор, за да се проврем. От другата страна не видяхме никой, но вунеше на гоблини. Тъкмо тръгнахме да разглеждаме и ни нападнаха, гадовете се бяха покрили докато сме разчиствали. Имаше един яхнал плъх, който даде повече отпор, но и с него се справихме. Превързахме си раните и продължихме.

    В следващото помещение заварихме готвача, бъркащ огромно гърне с бълвоч и мърморещ относно Крог. Скочихме му отгоре и го вързахме. Решихме да направим засада на Крог и накарахме готвача да го извика. Той смяташе ще, че няма да оцелеем и поиска да го набием малко преди това, след което започна да вие за помощ. 

    Крог влетя разярен в помещението с един огромен…чук, на който от едната страна имаше мечи капан. Успяхме да го изненадаме, като Пип го прободе в артерията (като хвърли 6 поредни 4-ки). Но после той ни изненада, като с всеки удар хващаше някой в мечия капан и халосваше друг с него. Нещата бързо се обърнаха, но успяхме да превием, макар и с доста тежко рано, които нямаше да минат за поне седмица.

    В стаята му намерихме писмо до Зеления палец, в което той искаше 30 плъха и прасета за артефакта. До писмото беше и самия синджир. И чука на Крог взехме, но надали някой би успял да го ползува. 

Nimble - 02 - Saving Private Moonblossom

 

(автор е Марто)

Малката крадла Пип и паладина Отрам бяха седнали в гостилницата "Почивка в долината" и доволно топяха коматите си с хляб във вкусната яхния без да губят време в разговори.Бяха пристигнали преди час в Меривейл и глада и умората от дългия път ги бяха отвели директно в гостилницата без да имат възможност да разгледат малкото селце.Макар вратата на гостилницата да бе оставена отворена за да приканва закъснели пътуващи или изгладнели местни,топлината от огнището и топлата яхния бяха достатъчни за да се запази уюта на мястото.

Остър писък наруши атмосферата отвън.Отрам се приближи до входа да погледнедокато Пип остана над гозбдата си и ускори хапките с които поглъщаше вечерята си.Паладина видя група гоблини които бяха застанали до Златния Дъб в центъра на селцето и тихи викове се чуваха от едната торба.Гоблините забелязаха хората които ги гледаха и побързаха да се махнат.

Отрам викна Пип и изкочиха да им блокират пътя.За съжаление групата на гоблините беше твърде голяма и една част извадиха оръжията си докато водача им яздещ голям плъх и останалите тръгнаха извън селото.Последва кратка битка в която Пип и Отрам бързо неутрализираха няколкото гоблина.

Местните се появиха след това и се оказа че местната фея Moonblossom е била похитена от групата.Тя е била патреон и символ на надеждата и благоденствието в малкото селце и всички усърнаха,че без нея града го чака лоши времена.Младите приключенци бяха помолени да я спасят ако могат.Бяха им връчени с голяма готовност провизии за няколко дни и с не толкова голяма готовност един фенер от къщата на един господин - Терк - доста кисел човек въпреки че им помагаме.

Тръгнаха в ноща в посоката в която бяха потеглили гоблините.След някакво време стигнаха изоставен обран фургон с множество стъпки.Беше трудно да се ориентират накъде са поели,нослед добър зар намериха следите отново които ги поведоха към гората.В гората беше пълно с капани и за щастие фенера които бяхме взели ни помогна да ги заобиколим и да не се вкараме в допълнителни проблеми.

Не след дълго видяхме светлина и чухме глъч.Решихме да се промъкнем но тежките брони на Отрам не помогнаха и гоблините ни чуха и не успяхме да ги изненадаме.Битката беше трудна и Отрам бе Wounded 2 пъти.В крайна сметка се справихме с тях.

Чухме от торбата приглушените подкани на феята : "ИЗВИНЕТЕ? Малко помощ няма да е излишна!" След като я освободихме тя предложи да излекува най-ранения от групата който се оказа Отрам. Тя го целуна по челото което излекува всичките му рани. Също така феята сподели че е чула от разговорите на гоблините че са били наети от някакъв "лош" от когото те се страхували и също така са се карали на кого да я занесат.

В лагера на гоблините намерихме и карта със символ и бележка под нея : " Кажи на Пинки,да не се връща без мойте съставки!Имаме сделка,Крог!" - подписана Зеления Палец.Досетихме се че главатаря на тази група гоблини най-вероятно е Пинки,тъй като беше доста розав.

След което се върнахме в града.Хората бяха щастливи,че сме спасили Мис Блосом.Върнахме фенера на Трек и го убедихме да започне да се упражнява с тоягата тъй като набезите на гоблените явно няма да свършат скоро и някой трябва да може да защитава селцето от тях.

Така и приключихме.

Nimble - първи впечатления

 (автор е Марти)

 Вчера се събрахме и след като обсъдихме набързо политиката и финансовото състояние на България,пробвахме Нимбъла.Всички се изкефиха и останахме с общо впечатление,че системата е доста приятна,с добра доза крънч,доста тактика,но много по-бързо и динамична от досегашните системи. (доближава се като бързина до Морк Борк и Сайбърпънк). 

Всички си направихме герои за да упражниме тази фаза.Отне около 15-20 минути като на Сънчо му отне 30, но пък той си направи цели 2 героя.Аз си направих магьосник,Стоян Hunter, а Сънчо първоначално Cheat(rogue), но след като реши,че няма кой да фронтлайва,реши да смени на Berserker.

Първия енкаунтър беше с 2 ghoul-a, които бяха Level 1 monster и според таблицата за създаване на монстъри бяха точно в средата за трудност.

Битката протече бързо и макар да се оказа не труден енкаунтър,някой беше ранен с няколко Wound-a (на 6 wounds герой умира). Единственото което мисля,че не ми допадна е инициативата.Заложено е геройте винаги да са първи,освен ако няма компликейшънс.И единия Ghoul беше убит преди да може да реагира.

След енкаунтъра решихме да вдигнем левел да видим колко е трудно това.Оказа се елементарно и вдигнахме за сумарно 5-10 минути.

След това решихме да пробваме енкаунтър срещу Legendary Monster. Избрахме си един наточен Owl Bear, който в стат блока пишеше левел 3 обаче,не трябвало да гледаме таблицата горе,а си имало отделна таблица за legendary monsters. Енкаунтъра се оказа много по-труден.

Тия монстъри се оказаха тегави,тъй като играят след всеки играч.Бихме го 2 пъти и първия път измете пода с нас,като дажее не бяхме успяли да му вземем половината кръв.Стоян обаче беше мега надъхан,че може да го бием и предложи да направим реванш.Втория път подходихме много по-тактически,като всеки си използва максимално уменията(Стоян го пинна със спешъл умение на героя му,аз почнах да си ползвам по-правилно магийте и да каствам по-няколко на ход,а пък Сънчо да си пази заровете за защита от мощните атаки на гадината) и след малко успешни критикала победихме.Сънчо остана на 5 wound-a и буквално с последната си атака успя да го повали и си изкара Save за да не му умре героя.

В заключение,всички се изкефихме доста.Екшъна беше страхотен и флоула на битката беше много добър въпреки,че имахме няколко момента когато трябваше да проверяваме неща и да дискутираме кое е правилно за системата и кое не.Очаквам с нетърпени Winter's Daughter.

Морк Борг - Състезанието в Керхов

 

Събрахме се най накрая след голяма почивка, но без Саши някак по трудно става, но все пак някой трябва да се бори с демографската криза. А през това време аз(пси), Венци и Марти, трябваше да спечелим Mork Borg ninja warrior състезание, което Стоян ни беше приготвил. Бързо си направихме герои за този One shot и се втурнахме напред за…миди.

Всяка година, в чест на Лейди Антерия и по случай разкриването на солните тунели в Керхов, всякаква сган се събира за надпреварата. Наградата е голяма: теглото на всяка изкарана от тунелите мида в сребро, както и аудиенция с Лейди. Вечерта преди старта мина както всяка друга годишна – с много алкохол и убийства.

Сутринта на старта, с празни кофи, се бе събрала всичката оцеляла сган от психопати. Трима от тях правеха впечатление, макар да не изглеждаше да се понасят, се бяха събрали заедно, за по голям шанс за успех, все пак е добре някой да ти пази гърба, добре е и да държиш враговете си близо.

Ватан(Марти)(Fanged deserter) гризейки буца сол и точейки си зъбите на нея, тръгна пръв към разкрилия се тунел. След него се влачеше куче на последни издихания, но с много лош нрав.

Графт (Венци)(Heretical priest) рецитираш псалми в чест на неговия Бог Двуглавия Базилик си проправяше път сред низвергнатите, като всички се отдръпваха от него ужасени да не им докара още някоя болест.

Катла(Пси)(Gutterborn scum) прибра бесния пинчър в раницата си и последва другите, който я забележеше отвръщаше поглед от грозната ѝ физиономия.

 Слизайки долу видяхме веднага двама, които си миеха нарязаните ръце във водата от хапещите миди. Графт реши да ги пренесе в жертва на неговия бог, тъй като Карла отказа да дари своя пес за успеха на тази мисия. Надигна бойния си чук и сцепи черепа на първия клетник и го изрита в реката. Ватан извади един тазобедрен кокал и халоса другия, но стрелата на Карла го довърши. Събрахме им мидите в една кофа, която Ватан взе и продължихме.

 Намерихме дупка по навътре и след като пуснахме въже се спуснахме долу в мрака, където смърдеше от една гигантска риба. Запалихме факли, за да виждаме, но Графт реши да отвори рибата, за да провери за миди, това което имаше обаче в нея бе метан. От експлозията Катла умря, но дори смъртта не искаше да я приеме и я върна да страда още, Ватан получи кръвоизлив, а Графт само изгуби съзнание за малко. С обща помощ успяхме да източим подулата се глава на Ватан и продължихме към другото помещение. Там се бе заклещица гигантска сепия, която започна да замахва с всичките си крайници. Трябваше да прекратим мъките й. Графт отправи няколко псувни и го заблъска с чука. Ватан реши да ползва всичките си 30 най добри приятели и откъсна едно от пипалата с неговата захапка. Неговата Мърша също скочи в боя и взимайки пример от него, захапа друго пипало. Пинчера на Катла изскочи от раницата и почна да го гризе също, докато тя през това време тя пускаше стрели по туловището му. След като пребихме сепията се разтърсихме за миди, но нямаше. Върнахме се, но докато Ватан се катереше по въжето нагоре, един гоблин се появи и го сряза. Искаше ни мидите, за да ни пусне. Всички знаехме, че това е лъжа, но и ние не бихме ги дали. Ватан извади един прокълнат скрол и гоблина се сгърчи, но се оказа по жилав. Графт се опита да хвърли кучето си по него, но се оказа много високо. Започна една кратка битка със стрели, в която Катла за малко да си счупи лъка, но някаква добра поличба го спаси. 

 Издрапахме горе и тръгнахме по един заледен надолу коридор, Катла остави въже, за да може по лесно да се измъкнем после. Долу 3-и големи рака откъсваха парчета месо от труп и се хранеха с него. Ватан с дадената му от Двуглавия сила, пръсна защитата на раците и им се оголи месото. Графт и кучетата пуснаха лиги и се втурнаха да ги ядат. Месото им се оказа доста апетитно и дори ги излекува. Намерихме покрай трупа половин кофа с миди (= 1,5 кофи). 

 В следващото видяхме, че водата е почнала да се връща и да пълни тунелите, време нямаше. Отпред имаше голямо солно езеро, а на дъното му кораб, от който излезе екипажа му. Отдавна мъртви духове се издигнаха в помещението и започнаха да вият. Никой не пожела да ги слуша и скочихме във водата да проверим кораба. Катла се нагълта със солената вода и завинаги гърлото ѝ остана прогорено, и трябваше да се храни само със саламура до края на живота на този изтерзан свят. Гмурнахме се и видяхме сандък, голям. Отвори се лесно, но беше пълен с метални ръждясали гюлета (какво друго може да се очаква от кампания на Стоян, злато ли!). Останал без въздух, давейки се, Ватан успя да изплува отгоре, с последния му останал късмет. Водата продължаваше да се покачва и всички тръгнаха на обратно да си ходят. 

 Обратно в помещението при раците тъкмо се изнасяха от друг тунел два огромни Берсъркъра… с една кофа миди. Всички спряха за момент и погледите на двете партира бяха насочени към кофите на другите, на всички им беше ясно, че само едните ще си тръгнат от тук живи. Графт хвърли кофата с миди и скочи върху единия. Мършавата му хрътка го последва веднага, както и бесния пинчър на Катла, докато тя опъваше лъка. Ватан усети, че богът му вече няма да му помогне с магия, извади чука и се нахвърли върху другия. За момент Двуглавия Минотавър бе погледнал към жалкото парти, когато повали единия гигант, но бързо изгуби интерес, след като другия Берсърк успя да удари с големия си чук и смаза главите на Графт и Ватан. Катла направи единственото най разумно, взе кофата с миди на Графт и побягна. Използвайки оставеното от нея въже се покатери нагоре по хлъзгавия под. Гиганта я последва, но се хлъзна и си пръсна главата на един сталагмит. Въпреки това още бе жив и Катла го довърши с една стрела. Спусна се обратно. Претърси труповете на спътниците си, в които намери скрол и капан за мечки. Взе кофата от гиганта и тръгна нагоре(= 2,5 кофи). 

 Не й достигаше още половин кофа, затова постави мечешкия капан точно след хлъзгавия под и се скри, готова с лъка. Не след дълго един клет, ранен и прогизнал човек с две кофи изпълзя точно върху капана, който се задейства и му прекърши крака. Катла не изчака и миг повече. Излезе зад прикритието си, грабна кофата и си я сложи на врата. Едната бе в раницата, другата в ръка, започна да се изкачва по стълбата.

 Горе на мрачната светлина я чакаха огромни мъже с ятагани, още преди да успее да реагира я сграбчиха, взеха ѝ кофите с миди и я вдигнаха във въздуха. Започнаха да крещят “Ето го, ето го победителя в таз годишното състезание”. Страхът за живота ѝ се замени с радост, докато не я натиха в една каляска, заедно с мидите и я откараха на някъде. Опита се да избяга, но не ѝ позволиха.

 Каляската спря и я свалиха пред гигантски порти, изографисани с Двуглав Базилиск. Въведоха я вътре за нейната аудиенция. Вътре, на трон, стоеше Скелет, целият в паяжини. С празен поглед той се взираше в Шампиона.

Shadow of the Demon Lord - първи впечатления

 И така, докато съм в лека пауза породена от липсата на време покрай бепка номер две, Венци кръстосва седемте морета, а Емо снима млади булки, останалите трима (Стоян, Марти и Сънчо) се събрали да пробват първото предложение за алтернативна игра - Shadow of the Demon Lord. 

Запазвам за поколенията първите им впечатления.

Стоян:

Харесва ми, че се почва бързо и няма нужда от дълго правене на герои. Всъщност тази система за развитие е готина от 0 ниво и вече нагоре.

Битките ми се струва, че са ок, има нелоши механики от сорта на последния гремлин, който ти пречи да го атакуваш. Очевидно е работено по 5е проблема, че гадовете са скука.

Някак си не мога да възприема Д&Д вариант без батълмап, обаче. И не знам какво точно в системата може да ме привлече. 

Сетингът ми е проблем, защото не ме впечатлява и вдъхновява. Той няма и как да е развит в толкова малко публикации.

Сънчо:

Седнахме тази вечер аз , Стоян и Марти да тестваме новата система, която Марти искаше да играем преди доста време. Направихме си на бързо герои и започнахме с една малка битка да опознаем системата. 

Аз си направих Ликокрадла, за която хвърлих че е на 14 нищо интересно .

Марти си направи здрава джуджанка.

Стоян също си крафтна един Клокуорк.

Бяха ни изпратили с куриерска задача да занесем важно писмо в съседния град. Аз взех личността на едно джудже, усещайки че тук мога да изкарам малко пари, като се преправя на Наемник и се сдуших с един друг такъв. Двамата тръгнахме към другия град и в гората докато спорехме за посоката , от мрака изкочи:

 - Върколак, с голяма двуръчна брадва и кръвожадна захапка. Ние с нашите слаби уръжия ...умряхме

 - Елф , с дълъг лък, меч и кинжал , който ни засипваше със стрели и бързи атаки с оръжията си. Успях да го халосам с един камък по главата и леко го зашеметих... Но накрая пак умрхяме

 - малък космат и доста ловък гремлин , който ни проклинаше със захапката, която правеше атаките ни срещу него още по трудни...другото джудже умря, но аз успях да избягам в мрака и да се спася...

Доста лесна система , поне на пръв поглед изглежда така. Бързо разбрахме кое как се ползва, но противниците или бяха мааааааалко по не като за нас или има някакви механики , които изпускаме, или са направени за парти от 3-4 души.

По напред в развитието на героя изглежда ,че има доста възможности за класове с различни умения, така че ще има някакво разнообразие.

Марти:

Първото ми впечаление е: https://www.youtube.com/watch?v=xHsb8BHis-0

Направихме си герои което беше сравнително лесно и забавно. Аз подходих доста рандъм по таблиците и се забавлявах с получените резултати. Направих джудже с magnificient belly, доста космато, мръсно. По професия овчар и поклонник на старата вяра на 44 джуджешки години. Бедно но достатъчно че да заспива с пълен тумбак вечер.

Правилата изглеждат доста стриймлайнати и сравнително бързо вървяхме в битките. Стоян реши да пробва 3 противника и ниската бройка на играчи не ни помогна и с най-лесния. Първия противник беше worg и ни изби за нула време с чиста сила. Следващия се оказа някакъв стрелец елф където се проточи битката тъй като се опитвахме да сме по тактични и да бягаме и да пробваме максимално всичките възможни механики на това ниво, но накрая пак ни наби, а последната гадина се оказа малък червей който не можехме да уцелим никога и просто потупахме на тепиха. 

Има все още неща които ни объркваха заради предишния ни опит и малкото време което имахме да четем по правилата. Бяхме левел 0 и това ми се струва доста хардкор, същевременно ми е доста любопитно да експлоурнем хилядите възможности които предлага книгата. Дали е така ще разберем като поиграем още.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 21 - Ти ме буташ към ръба

 (автор е Емо)

ТИ МЕ БУТАШ КЪМ РЪБА

21.08.2025

 Оставяме Лудвиг на музиката и новите му другарчета (без мед) и се отправяме към следващата малка сграда, която е с огромни дъбови врати с чукала и демони. В голямата зала има огромна маса пълна с мухлясала храна. В дъното има 2 стълбища, които водят до вътрешен балкон, на който има 4 пълни брони сглобени в човешка форма. Под лявото стълбище намираме мутирал дядо, който след като го събуждаме той започва роботски със заучени фрази да ни кани да хапнем, след което да ни заведе в покоите ни преди аудиенцията с лейди Магрит. В края на поканата винаги сочи нагоре.

 Игнорирайки дядото се качваме нагоре към балкона при броните, в които се оказва, че има препарирани хора с изкуствени очи. Между броните има 3 врати:

Стаята зад Врата 1 е пълна с музикални инструменти.

Стаята зад врата 2 е работилницата на препаратора, пълна с препарирани животни. Има закачен препариран млад мъж на обратната страна на вратата. Отделно в стаята откриваме момиче, 2 бийст мен-а, 2-ма мутанти и на тавана нещо като човек птица. На работния плот има чекмеджета, които Каспър отваря, но безплодно. Единият мутант е четирирък и Франц го припознава като Витгенщайн. След като го пипа, той се събужда и започва да ни прикотква да сме му приятели. След кратък разговор разбираме, че това е Курц, а брат му Готард е в Миденхайм. Не успяваме да вземем още информация от него, освен че той иска да препарира целият свят и те да са му приятели. Оставяме го на заниманията му.

Стаята зад Врата 3 е всъщност комин, който още е леко топъл и води до реката.

Качваме се по стълбите на следващото ниво въпреки съсканията, които чуваме. Влизаме в следващите 3 стаи следния ред:

Стая 2 – Там намираме 3-метрова фигура в броня и кожа на вълк. Има двурък меч и шлем със светещи очи. Той веднага ни заговаря с предложение за съглашение, твърдейки че служи на лейди Ингрид (жената на Лудвиг). Това е Увхендер Унищожителят. Той също е fanboy на хаоса. Оказва се, че не е демон, а chaos warrior (space marine-a на Райкланд). Отстрани на него лежи минотавър, който спи. Той твърди, че в горите има армия бийстмени, която само чака неговият сигнал. Накрая се уговаряме с него, че ще има съглашение, но след час. Издебваме Увхендер, докато се обръща с лице към прозореца и Марти се врязва в него с копие и всички сили, които успява да изцеди от себе си. Опитът е успешен и го бута Увхендер през прозореца. Минотавъра, който се оказва Chaos Minotaur, в този миг се събужда и чарджва Марти, но не успява да го бутне.

+1 Resolve за МП

-1 Resilience за Каспър

Каспър успява да нанесе критичен удар на минотавъра в ключицата му и той губи съзнание. В този миг МП нанася заключителен удар и разцепва туловището на звяра на 2 и опръсква всичко и всички в кръв. Very gory indeed.

Стаи 1, 2 и 3 са свързани.

Стая 4 и 5 също – Това е зала, неособено голяма. Хвърляме endurance test и Каспър е deafened. Нападат ни кукувици с ножове накрая. Отваряйки следващата врата се оказваме обградени от мутирали котки. Находчиво с една дажба храна ги насочваме към предната стая. Остава само 1, която отива и сяда в скута на лейди Ингрид (insert crazy cat lady joke here). Каспър и Франц веднага показват селските си корени, докато лордът захваща разговора покрай нейният баронски корени. Тя очевидно е поласкана и го избира за зет. Дава му огромен тъмно лилав пръстен с дим в него. След приключването на разговора се отправяме към лабораторията.

Стая 6 – голяма стая със сандъци с бижута, легло с балдахин, бюро и 3 трупа в различна степен на разлагане. 

Стая 7 – светла и кръгла, която се намира в долната част на кула със стълбище. Има телескоп, както и бюро с пистолет на него. На бюрото намираме писмо от Готард от Миденхайм. Оказва се, че трябва да стигнем там преди следващия Херестаг (празник). Взимаме писмото и продължаваме.

---

Gotthard's letter:

My Dearest Sister,

I've got so much to tell you I really don't know where to begin! You just don't know what you're missing, stuck in that old castle of yours. I enjoy mutilating peasants as much as the next man, but after a few months the feeling of deja-vu is just too tedious for words!

Life in Middenheim, on the other hand (or should I say, claw?) is just wonderful. I've lost count of the number of simply scandalous parties I've been to this week, and I've been positively swept off my feet. After all those years of living like a recluse — hiding your light under a bushel, as to speak — it's such a relief to let everything hang out. You've no idea the sort of contacts I've made (in every sense of the expression — Change be praised!) and there are so many important and influential people flocking to the cause. You'd never guess, but your baby brother has made quite an impression on the inner circle here, and I've already been put in charge of organising something special for next year's Hexenstag celebrations. I'll write and tell you all about it, nearer the time. Perhaps I can even persuade you to make the journey to see it for yourself.

Well, must dash now — I've got to get made up for tonight's bash. Must look my best for the guest of honour.

Your loving brother,

Gotthard

Библиотека – голяма част от книгите са на магически език.

Финалната зала, в която се оказва, че таванът е с механизъм за отваряне:

Навсякъде виждаме части от човешки крайници в стъклени контейнери. Има 2 тесла кули с хвърчило, което точно в мига, в който влизаме в залата го удря светкавица и това захранва не едно Франкенщайново създание (Борис). Очаквано Магрит е там и без миг колебание ни напада. Дийтрих си слага пръстена и тя сякаш не може вече да гледа към него. МП поема Борис. Другите се борят с Магрит и в един неочакван момент Франц заковава Магрит за стената като й пробива гърлото. Дийтрих се концентрира в пръстена и успява да подчини Борис да легне на земята и МП му ебава путката лелина майчина.

Без миг за губене се спускаме към подземието с warp stone-a, което също е разделено на стаи:

Стая 1 – Там намираме огромно огре, което разкъсва някакви телеса. Разминаваме се с поредната битка;

Стая 2 – пълна с бъчви и бутилки, смърдяща на кисело

Продължаваме по пещерния коридор, който ни води все по-навътре. Чуваме подозрителни звуци. Каспър се промъква и намира зелено-черен метеорит с големината на 2-3 хляба. Оказва се, че скейвъните в този момент го изнасят, като са натрошили големият метеорит на малки лесно преносими части. 6 скейвъна ни напада, другите 4 тръгват да бягат с последните парчета.

-2 Resilience за Дийтрих

-2 Fate за Дийтрих

 Дийтрих успява да забави процеса с още един ход, тъй като 6 хода след началото на битката ако не сме ги спряли те ще успеят да се измъкнат. Успяваме да се справим с нападателите си, въпреки нелепия късмет на МП със заровете. Успяваме след това да овладеем последното парче метеорит и неочаквано чуваме взрив в тунела на скейвъните. Взривяват се още парчета, което води до поетапното срутване на тунела. Успяваме да се измъкнем и навън виждаме как целият замък се срутва. Накрая всички скачаме във водата от незавидна височина, но ЖИВИ! Докато плуваме Христо ни засича с баржата.

-1 Fate за Дийтрих, защото не си изкара athletics-a.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 20 - На едно кръв

 (автор е Сънчо)

След като убиха капитана, лордчето реши, че бронята му е тъкмо по мярка и я навлече. В съседната стая си почивал някой с бяла маска на младеж. Лорда, вече облечен с капитанската броня успял да го излъже и да го примами към дупката, от която бяхме изпълзяли. Минаха покрай нас и Каспар ни каза да ги последваме. Като стигнахме там, приложихме същата тактика и Каспар се засили и го изрита в дупката с проклетите си копита. Долу се размаза, вратът му се счупи, ама нещо в тая работа миришеше на хаос. За всеки случай му забих една стрела в гърдите. Оная гад запълзя и закуцука навътре в мрака! Нещо му имаше на тоя мръсник, ама решихме, че не си струва труда и да го оставим на нашите приятели да го убият и тръгнахме на обратно, за да им дадем сигнала. 

Минахме през стаята на маскирания и я претарашихме бързо, бързо. Намерихме в една препарирана минотавърска глава, колба със зелен цвят. Козлокракият рече, че му е познато, и го обърна на екс.Оказа се лековито, та му се размина. В сандъка му освен хубави дрехи, имаше огърлица, пръстен с герб на грифон. Другият франкофон, Франц, веднага се накичи с тях, сякаш е отишъл на панаир.

На горния етаж – купища слама. Идеално да запалим тая проклета кула и да дадем сигнал. Първо обаче трябваше да се разправяме с обитателите – мутирали плъхове, големи колкото кучета. Мръсна работа, ама бърза. Сламата пламна като факла и ние хукнахме към моста и другата кула.

Насред моста ни спряха двама стражи. Питат къде отиваме, а аз гледам – стените надупчени като швейцарско сирене и от всяка дупка наднича зареден арбалет. Цяла дузина! Ама лордчето пак ги заприказва с неговите сладки приказки и ония, глупаците, ни пуснаха да минем към старата част на замъка.

Като минахме портите, пред нас се разкри цялата мръсотия. Освен разнебитения замък, видяхме кула до замъка, дълбок ров с решетка и шипове по средата, някаква малка постройка, дето приличаше на градина и осквернен храм на Сигмар!

Храмът беше първата ни грижа. Няма как да оставим такова нещо! Влязохме да го изчистим от тая гнус. В дъното имаше статуя на женуря с щипки вместо ръце. Розов дим се стелеше навсякъде, а по пода некви хора се въргаляха в мръсотията си. Ясна е тя, работа на Слаанеш. Почнахме да трошим всичко наред, ама един демон не беше съгласен и се опита да ни спре. Не му се получи. Изпратихме го обратно в хаоса с няколко добри удара. Съборихме статуята върху един дрънчащ орган, изпотрошихме делвите с розовия пушек и си тръгнахме. 

После се насочихме към кулата. Пълна с хлебарки, да му се не види! На горния етаж – гигантска хлебарка свири на некво пиано! И още по-лошо – проговори! Представи се за лорд Лудвиг Ван Витгенщайн, бащата на оная, Магрит. Имал и син в Миденхайм, ама не разбрахме и той ли е станал на буболечка. Разправя, че жена му и други роднини били в замъка и всички били "променени" от камъка. А в ямата долу имало провален експеримент и да не ходим там, никой не излизал жив. Тука в този замък всичко е пропито с хаоса, трябва да го прочистим с огън и стомана.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 19 - Весели крачета

 (автор е Сашо)

И така, недоспал, но доволен от играта се лашкам в метрото и правя опит да напиша блога на телефона си. 

Датата беше 7.08, съставът - пълен без Ардум, който полива мъката до джуджешка безпаметност нейде из северното Черноморие.

Започнахме насред донжона. След (3) видяхме пипало, което тръгна наляво по Т-образния коридор. В (4) имаше гъби, но Каспар ги запали, те изгоряха и нямаше демидж от тях, освен, че получихме corruption. От западния коридор чухме някакъв глас, който ломотеше несвързани думи. Опитахме се да говорим, но гадта си искаше кютек и преди да реагираме вече беше при нас и ни сечеше с брадвата си. 

Гадта беше изключително мутирал човек, с пипала, които бяха като с коруба на костенурка. Той смразяваше кръвта и ни и имахме fear penalty от него и пусна някаква кофти смрад, която ни взимаше още -20. Каспар успя да го удари хубаво, но получи много corruption от това и тялото и психиката му не издържаха. Хаосът се превзе есенцията му и Каспар се превърна в клет мутант с хубави здрави кози крака (+10 Athletics). Франц доуби гада и за малко и той да мутира, но на голям късмет се спаси.

След битката починахме малко и Каспар взе решение да доведе нещата до край с Витгенщайнови на всяка цена, а след това да се опита да живее във Витгендорф, където имперските органи на реда вероятно няма да го търсят. Този епизод му спечели един Resilience. 

Продължихме към (5) и това беше скривалището на мутанта. Там намерихме един буркан с нещо като мармалад, което миришеше на Rötgut, Каспар изяде една лъжица от него, успя да не го повърне и получи бонус +1SL при следващия тест за мутация. Франц също го опита, но го повърна и не получи бонус.

Продължихме към (6) и там имаше голяма тридесет метрова вита дървена стълба, която водеше към трапдор. Бром тръгне да се катери по нея, но тя се срути. Каспар се покатери по стената с козите си крака и отвори трапдора. От другата страна ог посрещна слънчева светлина и се оказа, че сме в малка къщичка в двора на замъка. В нея спяха двама клетници с дрипи. Каспар пусна въже 20м и другите се покатериха. Франц скочи като нинджа и се хвана за края на въжето, а Бром и Барона построиха купчина с отломките от стълбата и се покатериха върху нея.

След като всички се събрахме горе, това привлече вниманието на двамата мутанти и почнахме да се гледаме. Единият беше с три очи и нещо нагъваше зелен картоф, а другия беше с крила вместо ръце и човка на челото. Барона и Франц имаха свежата идея да прочистват това място от силите на Хаоса и хвърлиха мутанта кокошка в трапдора. Той не успя да полети и се размаза на земята. Това подплаши другия с картофа и той се разписка и тръгна да бяга, но го хванахме и хвърлихме и него. За съжаление беше твърде късно и четирима стражи нахлуха да проверят какво става. Тръгнахме да се бием с тях, даже един и от тях хвърлихме през трапдора с осото гари, но те вдигнаха вече баш тревогата и довтаса капитана с много стражи и много клошари, които се бяха събрали на двора.

Време беше за дегизировка. Франц, Каспар и Барона се преоблякоха като стражи (телата разбира се в трапдора), Бром се облече като дрипав клошар, а Ардум остана да виси на въжето и да чака. 

Успяхме да забаламосаме сержанта и отмениха тревогата, но той ни накара да ходим с него да пишем обяснения. Вкара Франц, Каспар и Барона в една стаичка в кулата и усетихме, че е настъпил моментът за атака. Франц се хвърли да вземе меча и успя, но сержантът извади бокс и почна да ми налага с него. С доста усилие го бутнахме и прибрахме в гардероба. 

Това беше краят на сесията. 

ХР:

Всички - 50

Бром и Каспар - 5

Ардум - 15

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 18 - Веселата пещера

 (автор е Марти)

Действието продължи веднага след битката с мутантите. Имаше тежко ранени и всички се възстановяваха от битката. Един едър рус мъж се приближи към нас, по пътя беше извадил меча си и удари с дръжката Ардум зад врата и ни пита: "Колко още такива като вас ще идват тук?" (очевидно не беше карал компани тренинга за расизъм и нетолерантност). Бром още с кипяща кръв от сражението малко му трябваше за да изреве мощно и стресне насъбралата се тълпа. 

Водача на съпротивата Сигрид бързо се намеси и обезвреди напрежение като призова всички да приберат своите оръжия.

Брата на Русия мъж беше под пострадал тежко в битката на когото Франц реши да помогне и успя да спре кървящите му рани с няколко успешни Healing чека (и като си изхаби 3 от риролите). 

междувременно Сигмар ни успокои че реално е щастлив, че сме довели мутантите в лагера и заедно сме успяли да ги надвием. 

Вече спечелили доверие помежду си Каспар реши да сподели на Сигрид зад какво се крие силата на Маргарит. Разказваме му за камъка и за нашите открития до момента. Той ни вярва и ни казва че най вероятно извора на Рия крие отговора за това как да унищожим камъка. Приканва ни да измием раните си в потока, който се оказва лековит и премахва на всички по 1 каръпшън пойнт.

След това лидера на опълчението ни казват че, има пещера която води до замъка. Никога не са преминавали през нея, тъй като страховити звуци се чуват от нея и никой не се е осмелил да влезне. Помоли ни да влезем в пещерата и да преминем през нея, като преди това ни маркира със символи за да могат след това и те да преминат и да си разчистят сметките със семейство Магрит. 

Когато ни маркираха Франц усети нещо нередно с шестото си чувство.

На следващия ден тръгнахме. Гората беше непроходима и тежкият маршрут донесе на Бром една точка Fatigue. Когато стигаме пещерата усещаме неестествен мразовит студ от нея. Сигрит ни благославя с 1 молитва от Рия, Но докато я казва, Франц отново усеща с шестото си чувство нещо нередно.

Тук гласа на Сашо падна.

Тръгнахме из тунелите на пещерата. Освен мразовития студ героите постоянно чуваха писъци и сякаш призрачни фигури прелитаха около нас. Слуз и следи от октоподесто създание се забелязваха навсякъде. 

Вървяхме към точка 1където стигнахме стая с гъби които отново се пукнаха когато наближихме. 

Опита който имахме от преди това ни даде леко предиство срещу чековете. Освен облаката от гъбите, бяхме застреляни и от мини стрелички които ни отслабват допълнително. (отново -10 за който не е изкарал). 

В точка 2стигаме след това голяма зала. Там Франц с високия си персепшън вижда 6 огромни прилепа които се спускат да ни атакуват. Само той не беше изненадан. След тежка битка с тях, прилепите ни плюеха с киселина и ни атакуваха многкратно успяхме да ги победим, но останахме много ранени. 

След това продължиме по коридорите и стигнахме до коридора като "рибена кост". Там забелязахме малки косъмчета да пресичат пътя ни и когато опитахме да срежем едното невидима атака се опита да удари от стената. Решихме да заобиколим. 

Върнахме се и тръгнахме на север към реката. Там с доста трудности и след като сложихме достатъчно тежести в джобовете на Ардум, за да не го отнесе течението, го пратихме да пресече реката на дъното като истински водолаз. След като премина върза въжето от другата страна и поетапно преминахме всички. 

В точка 3 стигнахме един човешки скелет. Костите му бяха начупени много странно и сякаш нещо бе изпило костния му мозък. В този момент силен писък ни оглуши и страх се настани сред групата приключенци (още -10 на всичко). Така и приключихме. 

EXP: 

+ 50 на всички за шорт търм гола на партито + 5 на Каспър + 10 на останалите + 10 на Бром

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 17 - Пикник в гората

(автор е Емо)

Отправихме се към воденицата в края на града, където живее нашата нова познайница Хилда. Тъй като беше нощ, когато пристигнахме, наоколо цареше пълен мрак. Започнахме да я викаме и ненадейно тя изникна от храсталаците до къщата. В същия момент възрастен човек с лък се прицели към нас през един от прозорците – оказа се, че това е баща ѝ - Фелк, когото цялото село смяташе за мъртъв.

Докато се колебаеха дали да ни помогнат, забелязахме в далечината стражите да излизат от замъка и да се насочват към града. Това прекрати всички съмнения – качиха ни на втория етаж на къщата, където разбрахме, че баща ѝ е парализиран от кръста надолу. Ардум го взе на гръб, за да ни упъти към скритото селище на съпротивата в гората. Хилда реши да остане, за да заблуди стражите. Фелк спомена, че в гората дебнат негостоприемни създания, поради което стражите избягват да влизат там.

Впуснахме се в гората без факли, за да не привличаме внимание. Истински Мраколес – корени се опитваха да ни спънат, червени очи ни дебнеха от храстите и отвсякъде лъхаше на враждебност. След дълго лутане по съществуващи и несъществуващи пътеки, благодарение на Каспър излязохме на сталкерово фосфоресцираща поляна. Тревата при докосване изпускаше спори във въздуха. Сложихме си кърпи на устата, тъй като спорите предизвикваха повръщане.

Каспър не изгуби посоката и успя да надуши огън и мирис на готвено наблизо. Докато се чудехме къде сме, станахме жертва на засада от немалка глутница мутанти, водени от един beastman. Тъкмо започна битката, когато Каспър разма пръстена на Червената корона (на Етелка), и те внезапно спряха. След кратко обяснение, решиха да дойдат с нас до лагера – успяхме да ги излъжем, че ще им помогнем да го превземат.

Когато наближихме лагера, се договорихме с Пегас – един от мутантите с огромни уши – как да организираме нападението. Разбрахме се, че ще запеем „Не ме лови мутант“ – сигнал, че сме свалили магическата защита на лагера и те могат да нападнат. Мутантите се скриха, а ние с Фелк отидохме до входа на лагера.

Дядото извиква някакъв ловец – оказа се Сигрид, техният вожд и свещеник на Рия – богинята на плодородието, децата и земята. (She is very popular, if you catch my drift)

Сигрид ни приветства в лагера, разположен на широка поляна, защитен от магическа плетка от храсти. Вътре имаше 6–7 колиби в индиански стил. Селището беше оживено, а в центъра му течеше ручей, прокарващ река през него. Любопитно беше, че небето вътре в лагера се виждаше по-чисто от навсякъде другаде, където сме били.

Без да губим време запознахме Сигрид с плана на мутантите и набързо организирахме контраофанзивата. Запяхме песента – щитът падна – и започна една от най-кървавите битки, в които сме участвали. Множество обрати и неочаквано лош късмет при заровете едва не повалиха смелото ни парти.

Накрая остава само босът и след като всички му се качихме на главата, макар и с много мъка, успяхме да му дадем да вкуси от справедливостта на Сигмар.

Вивко –1 Fate Point

Барона –1 Fate Point (за малко да мутира на място 😊)

Бром –1 Fate Point

„Не ме лови мутант“ – пост-хаотична фолклорна песен от бреговете на Райкланд.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 16 - DOCTORSLAYER

 

Слагам Сигмар, няма картинки, разбери.

(автор е Венци)

Седнахме да играем в намален състав, като ударната сила на СС липсваше. Казахме си чао с д-р Русо и преминахме през двора му към бившия обор отзад, където полу-идиотът Курт бъркаше отварите и по-специално Rotgut-a. Минавайки през двора Франц погледна през прозорците на къщата, но не видя нищо съмнително. Курт ни отвори и ни покани вътре, където имаше няколко казана с ферментираща течност на основата на хвойната (тоест като джин). Странно беше, че на чучура на единия казан имаше напластяване, което беше от малки, мърдащи черно-лилави пипалца. Барона прати Курт за вода, през което време Франц остърга малко от пипалата, за да ги разгледа и изследва. Веднага щом ги докосна получи major corruption и им стана ясно за какво иде реч. Курт ни каза, че само докторът бърка казана с пипалата, от който изкарва Rotgut. Решихме да се върнем в къщата и да разпитаме доктора.

Влязохме в къщата на д-р Русо и му показахме епруветката. Той се опита да шикалкави и театралничи, но Франц заби прокълнатата кама на масата пред него, а Бром го стресна допълнително, поради което докторът си каза всичко. Той не знаел от къде идва хаоса, но лейди Маргрит му давала безплатно прах, разработен от нея, който той слагал в отварата и я продавал на хората и печелил. Тя като цяло провеждала изследвания, а той ги имплементирал. Каза, че към момента няма прах, но се надявал тя да донесе на вечерята с нас. Решихме да огледаме къщата за всеки случай, като на втория етаж влязохме в неговата спалня. На нощното шкафче разпознахме портрет на лейди Маргрит, а той се опита да ни излъже, че е сестра му. Досетихме се, че е влюбен в нея. Баронът го излъга, че Франц може да му направи love potion, за да заплени сърцето на дамата. Целта ни беше да не ни предаде на вечерята. Предстоеше да видим дали ще се получи.

Върнахме се в кръчмата, а д-р Русо отиде да кани лейди Маргрит на вечеря. На по чаша ейл се разговорихме с бармана и се запознахме с неговата събеседничка Хилда, която е ловец. Баща й също бил ловец, но един ден изчезнал в гората. Хилда беше доста устата и отворена, но създаваше впечатление на сериозен човек. Курт влетя в кръчмата и ни извести, че ни очакват за вечеря.

Преди вечеря отидохме за билки в гората, която беше умираща и изгнила. Франц намери slowmindи го направи на potion.

Върнахме се в града и отидохмена вечеря. Беше странно, че не видяхме никаква стража и охрана около къщата, нито като влязохме вътре (може би защото не си изкарахме чековете). Въведоха ни в трапезарията, където имаше обикна трапеза, отрупана с храна и вино и в ярък контраст с немотията в селото. Запознахме се с лейди Маргрит и завързахме разговор по общи теми. Когато разговорът стигна до rotgut-a настроението се смени осезаемо. Ние бяхме малко по-остри при обсъждането на съставките, когато благородничката каза, че са предприети стъпки да посетим лично лабораториите в замъка. В този момент стаята ни се “завъртя” и след кратка борба с погълнатата отрова Франц и фон Лозенщад припаднаха безпаметно.Ардум обаче се опря на железните сиджуджешки сили, които го спасиха от отровата и той само се направи на заспал за пред другите. Влязоха стражи от всички страни и ни натовариха в карета без коне, която магически потегли бавно към замъка. Лейди Маргрит яхна жребеца си и в галоп, без да докосва земята, отпраши към замъка Витгенщайн.

Ескортираха ни 4ма стражи, които миришеха на нещо сладникаво и мърша. Ардум ги нападна изневиделица и с по един удар ги срази двама, Франц се събуди също и уби останалите двама стражи със своето магическо острие, непознаващо броня.

Скочихме от каретата и се върнахме при доктора за отмъщение. Франц заклабабата прислужница още в предверието, а Ардум заби кирката си в главата на Курт, който беше излязъл от стаята. На стълбите де показа д-р Русо, който беше без грим този път и видяхме, че лицето му се разпада на люспи. Убихме го на стълбището, докато се молеше за милост.

Върнахме се в кръчмата, за да вземем другите и с бърза крачка, под пелерината на нощта, се отправихме към Хилда с надеждата да ни скрие.

WARHAMMER - DEATH ON THE REIK - 15 - Дънджън или не?

 (автор е Сънчо)

След кратката батулийска среща се събрахме пак на познатото ни място в БЛО. Nurgle не беше успял да даде своя дар на никой и се бяхме събрали всички. След доста разговори за политика, финанси и как да издигнем кантората на Венци с ютуб. Започнахме да играем, за да се разреши още един казус, кой ще намери Черното Джони в криптата.

 Тръгнахме напред в  прокопания тунел в криптита под Църквата. Навлизайки навътре дочухме гласове. Ловкия ни Каспар се промъкна да разузнае и ни остави в тъмното, готови да се втурнем да го спасяваме ако нещо се обърка. Върна се и ни разказа, че два завоя по напред неколцина прокажени, спорели за една черна слузеста торба. Решихме ga не си цапаме брадвите с тях и тихо продължихме напред, където достигнахме до стълба завършваща с капак. Бром напъна мишци и успя да отвори, както би отворил капак на буре. Оказа се, че сме в избата на Местната кръчма, само ако това пиво не беше направено от тези странни светещи моркови, как щяхме да изпием по някоя бъчва с брат ми. Каспар се покатери и след малко доведе Ханджията. Разказахме му какво сме намерили под кръчмата му и как тези тунели достигат до храма. Човекът веднага реши да затрупа тунела, а ние, както си му е реда, се върнахме обратно да потърсим дали долу не е скрито някое отлежало древно уиски. 

Обаче прокажените не бяха забравили за нас. Вече ни чакаха и от близо видяхме, че имат нокти като куки и зъби като на вълци. Но се оказаха разговорливи… и глупави. Разбрахме, че осигуряват трупове на Маркрит, изровени из под гробищата. Казаха ни, че те се хранели също с тях и вече не били останали, както и че тази ‘храна’ им връща разума. Накараха ни да се пръждосваме, защото тук долу било тяхна територия и ние решихме да се омитаме, преди да стане мазало.

Озовавайки  се пак в криптата, част от нас реши да се върне в архивите и да провери за погребания Тамплиер. През това време Франц убеди Бром да му помогне с отварянето на саркофага. Там лежеше скелета на отдавна починал войн с положен меч върху него. Франц усети как той е следващия носител на меча. След като го взе, веднага усети прилив на енергия и че меча има нрав. Ние в архивите узнахме, че меча е подарен от нашия народ на Тамплиера, даден за храброст след битка срещу враговете на джуждетата.

Върнахме се обратно в кръчмата, където се заприказвахме с ханджията за името на кръчмата, Падащата звезда. Според него отпред била нарисувана звездата на Сигмар, но всеки знае, че тя е с две опашки, а тази имаше нарисувана една. Това ни се стори доста подозрително и четящите от нас се върнаха в архива да поразгледат. Там разбрахме че кръчмата е била продадена на жената на кръчмаря Тина. Започна да се мръква и решихме да се върнем при другите в кръчмата, където заварихме Рената и слугата на лордчето.

Докато ни е нямало стражата дошла в кръчмата. Извели Бром и Франц навън и ги завлекли до пристанището. Там капитана на стражите Криц им рекъл, че конфискува лодката ни, защото не сме си платили таксата вече цял ден. Прогонили Рената и слугата на лордчето, а лодката откарали в крепостта.

С напредването на нощта, започнаха да се чуват разни воеве от вън и кръчмаря залости вратата. Нощта не мина спокойно и забелязах през прозореца на улицата някаква девойка. На сутринта се опитахме да намерим следите ѝ, но ги изгубихме бързо в калта. Затова се отправихме при местния знахар, доктро Русо.

Въведени ни една стара и глуха женица в неговото имение и ни помоли да изчакаме в приемната му. Докато чакахме, любопитството надделя и почнахме да ровим. В едно чекмедже намерихме писмо от лейди Маркрит, как тя ще му помогне с направата на отваря, за спасяването на болните в града.

Малко след това и Русо се появи. Разиграхме сцена за някакъв проблем на нашия лорд…мъжки проблем. Дадоха му еликсир, с който да ‘оправи’ проблема. Франц успя да спечели доверието му и той ни даде една от колбите, дето уж помагали на болните в града, но временно. Съставките ги намирал неговия помощник Курт в гората, който живеел в близката колиба. Но не ни спомена от къде и каква е съставката, която наистина 'помага'. Почерпи ни малко малко бретонско бренди и каза, че може да ни уреди вечеря с лейдито от замъка в тях. Веднага се навихме на тази идея, по добре да се срещнем с нея в града, от колкото в замъка.

 

Exp: Всички 15; Maрти +5, Сашо +15

 

бел. Саш. В крайна сметка с Венци си стиснахме ръцете, че странните два тунела на кръст под града не отговарят на духа на нито една от двете позиции на баса - нито е "маза", нито си е истински дънджън. Резултатът е реми, всеки ще купи по едно Ч. Дж. на другия. 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK – 14 – Battle of Batulia Hardcore Edition

Дъжд. Студ. Стоян повръща.

(автор е Сашо)

След като пристигнахме в Кемпербад, поседяхме два дни извън игрално време, в които сме събрали провизии и Каспар излекува вече окончателно болния си гръб и се насочихме ъм Витгендорф. Не след дълго пристигнахме и едно е ясно – това е призрачен град.

Акостирахме и не след дълго 15-16 зомбирани човека, целите изпусталяли с гноясали рани и тумори се насочиха към нас да просят. Ардум направи опит да ги сплаши, а Франц им хвърли 4 шилинга, за които почна сериозен бой. Това предизвика и дискусия кой от двата подхода е по-добър за тях самите.

На главната улица видяхме изоставен храм на Сигмар и местната кръчма „Падащата звезда“. Пред нея срещнахме и местната стража, които всичките бяха с брони и шлемове и смърдяха лошо. Те бяха понесли някакъв клетник към замъка, но ние ги оставихме на мира и не се намесихме.

Вътре в кръчмата се запознахме с Хърбърт Маркус, депресираният барман. Той успя да сипе 8 ейла на Ардум, с което баронът започна да погасява задълженията си към джуджето. Барманът бил тук от 10 години, преди пак било гадно, но след „бурята“ станало съвсем непоносимо.

„Бурята“:

Лилави облаци тръгнали от замъка, заедно със силен вятър, който сякаш нашепвал нещо. Изведнъж небето било раздрано от хиляди светкавици и много хора загубили живота си. Барманът изгубил семейството си, а кулата с шипа на храма на Сигмар паднала и пробола свещенника.

Франц намекна на бармана, че идваме да прочистим замъка, на което барманът се усмихна и влажни очи каза, че значи молитвите му са били чути.

Научихме също, че Дагмар Витгенщайн отдавна не властва (макар че ние сме убедени, че е жив). Властта е лейди Маргрит, която на вид е 18-годишна (макар че ние сме убедени, че е било така от половин век насам). Местната младеж пие rotgut, което явно е наркотик-лекарство в сини шишета, с което местният доктор Русо лекува местната младеж. Барманът не е убеден доколко е ефективно, но сякаш мисли, че докторът по-скоро иска да помогне.

Във Витгендорф нищо не иска да расте, но барманът е култивирал някакви светещи моркови, от които вари и ейла си. Изглежда, че не са отровни.

Решихме да идем към храма. По пътя в последната къща преди него изведнъж излезе млада жена с вързопче и разплакана ни обясни, че детето и е болно и дали има лечител сред нас. Франц го погледна и видя, че във вързопа всъщност има гигантски паяк. Ужасен го хвърли,а момичето се разплака и си го взе обратно.

Вътре в храма имаше статуя на Сигмар и до нея имаше два светещи фенера. В краката и имаше ключ и книга, която беше отворена на тази страница:

Ардум пусна една кратка молитва към Сигмар и фенерите засветиха ярко, а статуята проговори и ни пита дали сме готови да се изправим срещу злото. Ние казахме да и тя ни каза да очакваме знак, да изпълним завета, да открием източника на хаоса и да освободим земите му. Получихме готин бууст от +20 vs Fear.

Разгледахме още от храма и открихме счупена врата до подземието му и се роди спор дали е маза или донджон. С Венци хванахме бас на 1 Ч. Дж., като аз казах, че ще е донджон, а той каза, че няма да е.  Преди да влезем поразгледахме другите стаи и открихме тази, която се отваря с ключа – оказа се градският архив. Открихме единствено, че преди стотина години нещо е станало във Витгендорф и след това са почнали проблемите с реколти и т.н. Преди това е супер. Очевидно го връзваме с Дагмар и камъка. Потърсихме инфо за лейдито, ама нямаше.

Продължихме към „донджона или не“ и се оказа, че това е криптата, която е пълна с изпотрошени урни и разхвърляни кости. На едно място чухме адски писък и по-надолу открихме тунел прокопан в почвата, където имаше множество странни стъпки – сякаш са ходили странни човекоподобни на 4 крака.

В дъното имаше и саркофаг с надпис „тук лежи тялото на Зигфрид фон Кесерлинк, слуга на Сигмар, почетен темплар, мъж на смелостта“. Не осквернихме гроба му и тук приключихме, защото на Стоян си му стана зле.

Иска ми се да питаме защо кръчмата се казва така…Хърбърт я държи от 10 години, а може би самата тя крие някакъв отговор…

Също така ми остана недовършено чувство и от архива. Може би трябва да потърсим още нещо там…