КбС - Сесия 2

В неделя изиграхме и втората сесия от кампанията, която започнахме след заминаването на Сашко в Холандия. Продължихме приключенията на героите от Waterdeep, но с едно ново попълнение - Владо и неговия герой Норвалд.

Сесията започна с връщането на пръстена-печат на Дарис Бевюл, чичото на мартиновия герой. Групата забеляза едно интересно сборище от зентарими в кръчмата "Усмивката на Тимора", които имаха карта. Последваха няколко опита на Михаил (Иван) и Саут(Венци) да изкопчат малко информация, но доста неуспешно.

Вечерта полуръстът Ниндил ги извика на една маса заедно с две интересни личности. Оказа се, че високопоставен сановник на Огма иска някой да провери какво се случва с младия му племеник. Момчето е монах в изолиран орден на Огма, недалече от Sword Mountains. Наскоро е престанал да отговаря на писма и магиите на Сандрю Мъдрия ( най-високопоставеният клирик на Огма в града) дават странни резултати. Ниндил предлага групата да провери какво се случва, но и да вземе едно ново попълнение - Норвалд, който е обещаващ маг от Ордена на маговете защитници на Waterdeeep.

Нашите герои никога не бягат от предизвикателство и се отправиха към манастира Монтелегро, на юг от Sword Mountains и близо до Red Rocks. По пътя освен няколко пътника ги срещнаха и опасна група гоблини, които нападнаха през нощта. Битката беше неочаквано трудна, имахме изхабяване на спасение. Всички се биха добре, но може би най-силно отражение имаше един Glitterdust от страна на Норвалд, без който нещата щяха да протекат по-иначе.

Имаше няколко пропуснати места за допълнително сайд-куестване, но след някокло дни стигат заветния манастир. Посреща ги позанемарена сграда и пресният гроб на брат Абел - племеникът, който те търсят. От тук започна и разплитането на мистерията около смъртта на Абел.

Първото, което забелязаха ( а и трябваше) е, че той е погребан извън манастира за разлика от другите монаси. В манастира се запознават с част от останалите монаси, с Абата, с главния писар и други. Разбират, че Абел се е самоубил, което е грях и води до заравянето извън свещените земи на манастира. Не след дълго следва няколко случки - хващането на умствено изостаналия брат Гуглиемо да краде, вечеря с другите монаси, молитва преди сън. Всичко това съпроводено с търсене на улики и запознаване с обставноката.

Докато Венци чакаше в засада в църкавата се случва нещо странно, камбаните забиват късно през нощта. Саут е излязъл да търси улики, обикаля мястото, от което се твърди, че е скочил брат Абел. В камбанарията намират убит брат Гуглиемо. Започва събиране на следи, което малко трудно ще опиша (особено хронологично) но :

- няколко разпита на по-важните братя ( Михаил се опита да приложи един полицейски метод)

- събиране на различни улики ( бяха открити кал от извън манастира, важни улики в килията на Абел, на писалището му)

- упорито се търсеше мотив за двата случая на смърт


Последва и второ убийство, това на брат Едмунд, който беше наказал Гуглиемо след епизода с кражбата. Той беше намерен мъртъв в кухненския казан, убит набързо и през деня. Това доведе до скирване на монасите в църкавата до изясняване на случая. Героите успяха да разберат, че Абел е получил божествено видение, което е споделил с главни писар, който обаче от злоба и завист е инсценирал самоубийство и го е хвърлил ( с помощ) от покрива на манастира.

При срещата с него идва и убиецът на другите двама братя - самият възкръснал труп на брат Абел. Смелият Михаил се опитва да спре немъртвото чудовище, но е въвлечен в схватка с него, която беше доста лесно спечелена от групата. Духът на Абел е търсил отмъщение от тримата си убийци - главния писар, Едмунди и Гуглиемо.

Като игра, сесията беше на високо ниво. Нямаше някакви спирания и запъвания, ВСИЧКИ имаха идеи какво може да се търси и прави. В един момент ми беше трудно даже да подредя всички, за да можем последователно да ги изграем. Не помня скоро да съм виждал толкова актиност от всики едновременно, което може да ме радва. Нямам и забележки към някого конкретно, просто се справяхте супер.

Роулплеят беше хубав, много хора се опитваха - Венци малко забрави палавия си нрав и Марто не се фокусира колкото миналата сесия на своето специално бойно изкуство. Иван вкарваше разни неща за Темпус, но винаги може още. Владо се вписа добре в групата, но малко индивидуалност на героя, за да се отличи от дженерик кастър архетип.

Изсмуквам си ги от пръстите нещата...просто, за да не е без хич :) Много добра сесия се получи. Прави са някои - като Марто и Владо - нямаше достатъчно битки, но тролът ви чака ;)

П.С. Пак не редактирам...мързи ме
П.П.С. Ако се сетите още неща, пишете ги, за да ги коментираме. Отделни фрагменти или нещо по-важно, което съм изпуснал. Да и направим разборка на сесията.

Сесия 1 - Кампанията без Сашко

Вчера проведохме първата сесия от новата кампания, която ни се наложи на започнем, заради заминаването на любимия ни червен маг - Сашо. Новият съства от приключенци включва - Венци, Марто и завърналия се Иван. Играхме във Венци в Младост 4.

Новата кампания започва от 3 левъл, героите са:

Марто - Морн, човек уорблейд привикан от чичо си обратно в родния Waterdeep

Венци - Саут, крадец от Телфлам преминал през няколко зли организации работодатели, но напуснал заради собствените си принципи

Иван - Михаил, клерик на Темпус, който бива обран от Саут, което води до запознаването на тримата герои

След сцената със запознаването, която включваше малко блуфове от Саут и поне един успешен сенс мотив успя да се получи временно примирие между героите. Обраният Михаил постави малък "капан" на крадеца и не смяташе да го пусне да си ходи просто така.
Пристигането на разтревожения чичо - Бевюл от Гилдията на стъкларите - сплоти новите приятели около поставената от него задача, а именно да открият изчезналия му калф ( и по-важното печата на гилдията, който е носил със себе си).
През следващите 1-2 дена героите се запознаха с няколко местни интересни особи, като Ниндил Джеийлбък. Посетиха дома на чирака Зафир и откриха за странните му писания и интереси към подземни и водни обитатели, както и надраскано изображение на кракен. На една от бележките намериха обозначението СФ 55, намериха и отказ от Гилдията на каналджиите да го приемат в редиците си.
Последвалото събиране на ифно и посещенията при производителите на стъкло и при каналджиите имаха резултат. В края на краищата, Михаил разгледа карта на канализацията в града и установи, че с СФ се отбелязват шахтите. Саут в това време, разпитвайки из град, за малко не стана жертва на обирджии при доковете.

Картата и бележката отведоха новите приятели в каналите, където те доста се лутаха. Срещнаха единия път едно създание, което силно ги превъзхождаше. Убиха без проблеми и един керион краулер. Накрая намериха пътя на Зафир и се оказаха в една пещера близо до морето, в която се изливаше голяма част от мръсотията на големия северен град. Саут се зарази с няколко болести и изгуби спасението си от група дайр ратове. Героите успяха да се измъкнат на косъм от опасен аболет, попедиха едно охрено желе (не без сериозни усилия). Видяха, че аболетът (или нещо друго) общуваше с тъмна фигура в подземието, но слабите им чекове ги подплашиха. Подземието завърши с локатан свещеничка, която търгува в Ъндърдарк и е заловила чирака.

Саут не можа да вкара доста хубав снийк атак, но с общи усилия локатанът беше победен. Зафир започна да твърди, че няма връзка с аболети и кракени, но това остава под въпрос за героите...

За самата сесия, беше на добро ниво. Много хубави и дълги истории имаше от Марто и Венци, бяха се постарали и си получиха наградите. Иван направи много добро завръщане, игра като човек, който не е спирал за 1-2 години. Хареса ми как (за разлика от някои други хора) не си рови в магиите по 15 минути. Имаше дорби опити за роуплей, малко директно се влезе в дънджъна и още не е навлезено в атмосферката на големия град.

Героите се сработват добре, не се виждат още някакви сериозни пропуски при тях. Ролите доста пасват на играчите. На Венци му отива на стила да има много скилове, защото има идеи за тях. Иван доста добре се е справил с клерика и той запълва няколко роли в малката група. Боецът на Марто е доста стабилен , има много кръв и силни атаки, а уменията от класа скоро ще си проличат. В момента мнението ми е, че някка се е получила боеспособна група.

П.С. Много е дълго и ме мързи да чета за грешки :D
П.П.С. Може да си измислите име на групата

Сесия 20 - Юбилейна

След ужасния провал на опита ни да играем в кв. Модерно предградие, последва втори, който беше значително по-успешен. Сесията се проведе в кв. Надежда, отново домакин ни беше Марто.
Сюжетът продъжли, от където го оставихме миналия път. Тримата от Безантур решиха да търсят Рога на Хелм и да разпитат могъщия Everlasting Wyrm. След малък проблем с телепортацията, който аз разреших ;), героите се озоваха близо до голямото солено езеро на север от Sharawood - домът на dracolich-a. След няколко неприятни битки, които включваха опасинте местни Sword spiders и по-опоасния Dread Wraith, играчите достигнаха до обвитото в илюзии леговище на Everlasting Wyrm. Сключиха сделка за помощ, при която се задължиха да унищожат поне един от немъртвите рицари, които тормозят от хилядолетия dracolich-a. В леговището на тези рицари, замъкът Al'Hanar, се сблъскаха с малка част от обитателите на горните етажи, сдобиха се ( благодарение на хитрост) почти безболезнено с мощен камък.
Самото качество на играта беше задоволително. На мен ми беше доста лошо, но се опитах да не си проличава, въпреки че аз поне усещах спадане на качеството (на воденето). Много дразнещи бяха моите смс-и и говоренето по телефона, трябва да поизмислим нещо за тези неша. Друго неприятно беше ужасното (необяснено) моткане на Марто, който пак ровеше разни книги и пропусна супер много...дори не беше в стаята в един момент. Все пак играта беше задоволително, имахме пак забравени правила, а не бачкаше и д20срд, но това се изчиства по-лесно. Взимането на камъка беше яко, имаше и 1-2 добри роулплей моменти.
Замразяваме приключенията на Тримата от Безантур, от следващия път почваме нова кампания. Сашко заминава да види малко свят и предстои присъединяване на 1-2 нови членове.

Какъв гост

Заради различни проблеми съм (сме) изпуснали едно много интересно посещение в София. А именно, това на Keith Baker, човекът създател на Еберон. Посетил е България и е написал статия за роуплейнг обществото у нас. Част от нещата ми напомнят за нашето начало през далечната 2000 година, когато се сдобихме с първите си истински зарове.

ЛИНК към статията

Fail ++

Мина време от провала на юбилейната ни сесия, но не мога да го оставя неотбелязан в аналите на нашата кампания. Преди повече от две седмици, опитът ни за сесия в кв. Модерно предградие се провали. Причината беше неплатена сметка за ток. Това не би бил някакъв особен проблем по друго време от годината или на място с парно, но тогава значеше непоносим студ и тъмнина. Пълна невъзможност за провеждане на каквато и да е сесия. Да не говорим за паметна, 20та подред.
Понесли удара на съдбата, качвайки се в окаляното рено, ние тъжно се отправихме към кръчмата "Крали Марко" в Люлин 3. Истината е, че Марто беше прав за качествата на заведението, което се оказа много приятен, битов хан. Бухнат в калта между люлинските панелки.
С този провал, удар понесе и желанието ни за игра, което напоследък е по-слабо. Чакам рпг Възраждане :)

П.С. Едно готино КЛИПЧЕ
П.П.С. Излезе Dragon Age 2

Революцията на Хикман

Прочетох много интересна СТАТИЯ за развитието на Dungeons and Dragons през 80-те. В нея, най-общо, се разглежда преминаването от един метод на игране в друг. Разказва се и как за това е допринесъл един от най-добрите дизайнери в историята на франчайза - Трейси Хикман.

Какво представлява самата (р)еволюция? Това е преминаване от най-стария, класически начин за игране, наследен от военните стратегии и от Chainmail. Този стил, кръстен на бащата на DnD Гари Гайгакс, се характеризира с опростената си структура - дънджън, град(база), нпц-та даващи задачи, loot и кютек. Липса на дълбока история, развитие на PC и NPC-та и сетинг ( в смисъла, в който ние го разбираме). " Селото се тормози от орки; намери ги и ги убий; получи награда. "

Промяната започва през 82-ра година, когато Хикман издава първия си модул. Още в началото се вижда стремежа му да внесе история в приключенията и да разчупи статуквото. Този модул е последван от прочутия Ravenloft ( игран на всеки Хелоуин от Хикман и семейството му). A след Ravenloft, идва и Dragonlance, по който ще излезне и цяла фентъзи поредица. Революцията донася това, което търсят по-младите геймъри от началото на 80-те - история и керактър девелъпмент.

Замислих се, че всъщност ние казваме old school на нещо, което всъщност е процес на тази революция. Ние сериозно сме се отдалечили от dungeon crawl-а на 80-те и 90-те, а сме още по далече от класическия гайгаксов такъв.

Top 5 RPGs--Q3 2010

Излязла е класация на продажбите за ролеви игри през 3-тото тримесечие на 2010. Изглежда, че Патфайндър ( наричан от много хора 3.75) се бори за първото място с 4е. Аз съм ви говорил за него и как, в общи линии, се справя с проблемите на 3,5, без да вкарва от простотиите на 4е.

Доста са напреднали и Warhammer заглавията, те също отдавна са фаворити. Изненадан съм само, че фентъзито е по-напред. Последната от класацията не съм я и чувал...