Сесия 20 - Юбилейна

След ужасния провал на опита ни да играем в кв. Модерно предградие, последва втори, който беше значително по-успешен. Сесията се проведе в кв. Надежда, отново домакин ни беше Марто.
Сюжетът продъжли, от където го оставихме миналия път. Тримата от Безантур решиха да търсят Рога на Хелм и да разпитат могъщия Everlasting Wyrm. След малък проблем с телепортацията, който аз разреших ;), героите се озоваха близо до голямото солено езеро на север от Sharawood - домът на dracolich-a. След няколко неприятни битки, които включваха опасинте местни Sword spiders и по-опоасния Dread Wraith, играчите достигнаха до обвитото в илюзии леговище на Everlasting Wyrm. Сключиха сделка за помощ, при която се задължиха да унищожат поне един от немъртвите рицари, които тормозят от хилядолетия dracolich-a. В леговището на тези рицари, замъкът Al'Hanar, се сблъскаха с малка част от обитателите на горните етажи, сдобиха се ( благодарение на хитрост) почти безболезнено с мощен камък.
Самото качество на играта беше задоволително. На мен ми беше доста лошо, но се опитах да не си проличава, въпреки че аз поне усещах спадане на качеството (на воденето). Много дразнещи бяха моите смс-и и говоренето по телефона, трябва да поизмислим нещо за тези неша. Друго неприятно беше ужасното (необяснено) моткане на Марто, който пак ровеше разни книги и пропусна супер много...дори не беше в стаята в един момент. Все пак играта беше задоволително, имахме пак забравени правила, а не бачкаше и д20срд, но това се изчиства по-лесно. Взимането на камъка беше яко, имаше и 1-2 добри роулплей моменти.
Замразяваме приключенията на Тримата от Безантур, от следващия път почваме нова кампания. Сашко заминава да види малко свят и предстои присъединяване на 1-2 нови членове.

Сесия 19 - Ледената къща

Приближаваме се неуморно към заветната, юбилейна 20-та сесия с групата от Безантур. Днес играхме в кв. Модерно предградие, в най-студената къща :) Както каза Венци - Най-много прекарано време с яке, на закрито. И както винаги се получава, сесията в къщата беше доста добра. Атмосферата на мястото винаги влияе, а атмосферата в МП е подходяща.

Продължава проучването на Iron Gate Keep и нейния господар Тронгар. Героите се опитват да измъкнат информация за слабостите на демона и за силите, които са разположени в тази твърдина. Постигнаха се някои значителни успехи в тази насока, благодарение на ценен информатор.

Всичко започна с нападение от страна на елтабски култисти водени от най-големият conjurer в Безантур. Той очевидно е бил достатъчно изкушен и е сменил принадлежността си към Братството със служба на лорда на 248 леър. Биткита беше тежка ( опасен gaze attack) но се справиха.
Последва изтарашване на обиталището на култа, а именно кулата на лидера им. Доста приятно мина, имаше силни аднд елементи и по-задълбочено експлорване. Някак си, получихме комбинация от мои добри идеи с търпение и задълбоченост от страна на играчите. Имаше пропуски, но самото място получи приличен облик.
Измъкнаха затворен Налфешее, който в замяна им разказа някои интересни подробности за тяхната цел и ги насочи към други източници на информация за Трогнар, Елтаб и Iron Gate Fortress. Усещам, че започва да се оформя по ясна картина за ситуацията в главите на героите (и играчите).
Днес Марто и Сашо дойдоха с много добре прегледани спелове и нови листове. Венци се отличи като много деен и лидерски настроен. Аз забележката си я казах, по-малко ровене по листа ( особено за неща, които трябва да са изяснени от по-рано).
Битките минаха чудесно. Хел хаунда доста си го изяде с мощните енчантмънти на Сашо, а пък демонът пазител на Рогатия шлем беше брутално запратен да си ходи в Абис :D
Дано скоро успеем да направим юбилейната сесия, почвам от сега да я мисля!

Сесия 18 - Срокът тече

Свършихме с 18-тата сесия за Тримата от Безантур. Проведе се в Надежда, и за съжаление, моето предчуствие за слаба сесия се изпълни. Най-силният момент беше вечерята, за която се беше постарал нашият благ домакин Владислак. Пържолки с пържени картофи...много добра работа.

Самата игра се развиваше в базовия Безантур. След завръщането му статуса на Рутам е доста по-висок и социалните придобивки валят. Имоти, уважение, нови контакти...дори семейства предлагащи синовете си за чираци.
За седем дни беше свършена доста работа, установи се, че Кимелтаар е в ръцете на Тронгар - един от синовете на Ндулу, най-силният лейтенант на Лорд Елтаб. Щитът трябва да бъде взет от крепост, разположена на 248 лейр от Абис. Свързаха се със солиден брой NPC-та, който ще заплетат интригата допълнително. Появиха се и странна група култисти на Елтаб, които въоражени с демони се опитаха да унищожат Рутам и компания. Това доведе до комичната ситуация, при която статуята на г-н Сеск беше влачена по дъното на океана :)

Предстои да се намери начин да се вземе Кимелтаар. От ръцете на балор няма да е ниакак лесно. Нужно е да се разгледат всички възможни източици на информация, да се търси слабо място, план за действие. Лека подсказка е, че не е нужно да бива убит...дори временното му отстраняване може да е достатъчно да се спаси щитът. За следващия път наистина ще помогне малко планиране и обмисляне предварително.

Качеството на днешната игра не беше добро. Голяма част отдавам на себе си, особено след като качих това кръвно, другото е на самото приключение...ще трябва да се вземе поука. Тези дълги приключения с проучвания в редки случаи стават интересни. Като цяло липсваше и нагласа добра.

Не мога да кажа, че някои игра слабо. На мен главно ми пречеше шибаното кръвно, всички останали се справиха доста добре...имаше хрумване и на идеи. Няколко разговора бяха доста интересни, Азнар Трул успях да го предам какъвто е, елфът предизвика ненавист...
Кажете какво ви се стори лошо или скучно :) Давайте и идеи как да започнем следващата сесия с голям отскок, да се елиминрат дългите минути на зяпане на спелове и изморено мълчание.

Сесия 17

Мина и 17-тата сесия от приключенията на Тримата от Безантур. След дълго пътуване с метрото играхме в Модерно предградие. Където, освен с приключенстване, се занимавахме да качаваме летни гуми на тавана на къщата :)

Групата на Рутам, Тул и Владислак най-сетне се добра до Цитаделата и разговаря с най-силния от зулкирите - Ссаз Там. Преди това, обаче, трябваше да се измъкнат от гостроприемството на на неговия генерал Xingax. Използваха помощта на един от недоволните вампири и се промъкнаха през едно от изоставено подземие. На края на това подеземие, срещнаха един доста корав Ice Devil. Победата беше донесена от 2-те 20-ки на Тул. Оказа се, че без катаната почти нямаха шанс да убият регенериращия се и добре брониран дявол.
Пътят им продължи през вулканите на Thaymount, там се биха с Mature Adult White Dragon, минаха и през едни тунели, пълни с опасни гадини. В общи линии, в тази сесия тежките битки не позволиха подробно изследване на подземията, много стаи останаха неразгледани.
Срещата със Ссаз Там беше кратка. Той беше твърд и директен в исканията си, но много по-човечен от генерала си Xingax. Не съм сигурен, че успях добре да го представя...на висотата на неговата позиция. Можете да ми пишете в коментарите за това.
Завършиха в Безантур, със срок от 30 дни да върнат откраднатия Кимелтаар. И с решението да се противопоставят на Атимзул. Ако съм разбрал правилно?
Качеството на играта ми хареса, имаше малко повече битки...и то доста тежки. Не успяхме да придадем онова спокойствие и задълбоченост, които виждам от клипчетата на Wizards, може би единственото, с което ни превъзхождат сериозно. Може да дадете някоя идея по въпроса...а и общо за подобряване на качеството.
Очаквам да успея да разгърна и задълбоча приключението в Безантур. Да завържа някои свободни нишки. Вие формирахте ли някакви по-конкретни планове?

Сесия 16 - THe Black Smoke Keep

Сашко отново ме препира да пиша за последната сесия и аз не мога да го разочаровам. Успяхме да проведем 2 сесии, в 2 поредни седмици. Шестнайстата , от кампанията за Тримата от Безантур, се проведе в кв. Модерно предградие, на Хелоуйин. Между другото, виждал съм специални, страшни приключения писани за точно този празник. Нещо като Коледен спешъл, но за Хелоуйин. Имаше едно за Ravenloft.
Отново групата се занимаваше с разглеждане на Thaymount. Попаднаха на две магъоснически кули, които усилено се фортифицираха. Успяха да се запознаят с единия от червените магове, които ги управляват и неговите странни съюзници от High Forest. Получиха и задача да се свържат с определен човек в Безантур.
Последва достигането на Black Smoke Keep, убежище на Xingax и главна фабрика за немъртвите армии на Ссаз Там. Запознаха се с лейтенанта на Xingax, Таммит ( която е вампир). Чакайки аудиенция с господаря на крепостта се запознаха с част от вампирите и проучиха (твърде малко по мое мнение) различните зали. Хареса ми как Венци от чист интерес си разговаря с Таммит, разпитва я за живота като вампир и за мястото на нейния вид във Фаерун.
Последва сън от "източните", който беше прекъснат от намесата на Bane, като се оказа, че това е бил демигод представящ се за великия бог. Той ги отведе в Синята стая, dungeon, в който беше затворен гореспоменатия демигод. Вратата на тази стая се пазеше от вампир, който успяха да надхитрят. В самото подземие имаше няколко битки, които включваха и първия лич. Този път не изследваха много, намериха силен пръстен (Ring of Wizardry II). Получиха и странен подарък, за това, че освободиха демигода - Scroll of Dalnation.
Като цяло, отново съм с положителни впечатления. Играхме отлично за късна сесия, изобщо не бях уморен. Много помогна и енергийната напитка на Марто, която държа НЕГО изключително енергичен. Сесията, както Сашко отбеляза, страдаше от преходния си характер. Надявам се да успеем да сгъстим сюжета и да повишим динамиката, за което голяма отговорност нося аз. Също е важно и да успеем да направим сесия скоро, иначе ще изгубим набраната инерция. Усещам, че ако продължим с това темпо, скоро ни чакат много високо качество сесии.

Сесия 15 - Покоряването на в. Thaymount

Поизътрка се писането на уводи, свързани с игране след дълга пауза. Но е хубаво, че този път бързо се възползвахме от ситуацията, която ни предостави на всички по-свободни графици. Събрахме се в бл 41, за да продължим приключенията на Тримата от Thay.
Започхнахме няколко дни след като Атимзул си присвои тархионството на Surthay. Важна стъпка към консилидирането на власта му там е и приемането на събитията(около Процеса) от най-силния от всички zulkir-и - Ссаз Там.
Това може да стане след лична среща, която Атимзул възложи, като задача, на Рутам, Тул и Владислак. Пътуването започна с телепортация в Елтабар, като там почти нямаше престои, и с пътуване към High Thay и Цитаделата.
Първото по-голямо събитие по пътя беше престоя в малък град преди същинските планини, където групата освободи храм на Kossuth от промъкнал се демон и служещите му саламандри.
За съжаление, не успяха да изпълнят куеста на Ефрита, който можеше да отвори голямо (странично) разклонение от задачи. Бяха доста близлко, като се има предвид, че плочката беше в пепелта на Ямата в храма. Това ме навежда на едно старо наблюдение, че ние малко се занимаваме като група с изследване на дънджъните. Отчасти причината е в мен, защото не полагам нужните усилия да ги направя по-задълбочени ( каквито са в Dungeon Magazine), от друга просто може би липсва потапяне достатъчно в средата(мога да доуточня, ако някой се интересува).
Последва едно малко гости при местния червен маг, който се оказа развратен изрод, който живее за да издевателства над робите си по брутални начини- главно сексуални. Сашко успя добре да се измъкне като защити evil алайнмента си, но и не заряза Марто на този гнусер ( който имаше сериозен интерес към "бунтовния" спътник на почитаемия брат от Ордена).
Най-хубавото, в престоя в градчето, беше трежъра. Уникален късмет донесе:
+1 armor of fire resistance
Rod of Metamagic Quicken
+1 Tome of Charisma
доста кеш
Рядко групата е била сполетявана от такъв успех, при теглене на рандом предмети.

Пътят към Цитаделата срещна групата с Purple Worm, който беше изяден за закуска и разбитата кула на незнаен червен маг. Вътре се срещнаха с Illithid, който дори на CR 8 се оказа много сериозен противник, и също така с експерименти на гореспоменатия маг с Illithid brain. Проучването (на кулат) беше спряно от присъствието на сериозен Golem, който все още не е във възмонжностите на Тримата от Безантур.

Като цяло, впечатленията ми са за добра игра, след дълга пауза. Бях леко ръждясал с думите, Венци беше махмурлия, но се справихме прилично. Сашко беше по-активен от предишните пъти и добре зае позицията на парти лидер. Мартин нямаше старите проблеми с различни физически нужди и се оправяше много бързо с героя си, въпреки дългото отсъствие от терена. Дано успеем и идната седмица да се съберем, за да започне да се качва нивото на сесиите ни.

П.С.
Чакам коментари и впечатления. Особено от Сашко, който ме юрка от вчера :))

Лице

Реших да пусна нещо в блог-а, от предстоящата сесия, която надявам се скоро ще проведем. Та този персонаж ще го видите в 14-тата ни игра от кампанията за таянските магове. Не сте го срещали, но най-вероятно ще играе важна роля в развитието на събитията. Както се вижда е недовършен, няма дори татуировки, но надявам се до играта да е готов.

Сесия 13

Вчера, на 29.11.2009, стигнахме фаталната 13-та сесия. Проведохме я в Мартин, в далечната Надежда. Този път се събрахме малко по-рано, но късното игране отново си взе своето, но за това по-късно.
Като цяло сесията беше добра, от моя гледна точка, имаше приличен роуплей, няколко доста добри идеи( като например погасяването на дълга) и даже леко се приближихме до това, за което говоря от много време, разширяване на полето на игране, влизане в сетинг-а. Почнахме доста динамично, имаха идеи какво да се прави и съответно играта спореше.
По-лошо стана след хапването от прочутите сандвичи Цорко, които не достигат нивото на Еверест, но са питателни. Просто на всички им се доспа, дори и аз си признавам, че изгубих фокус, а това съчетано с финалната, тежка технически случка не може да е добра комбинация.
В общи линии успяха да разберат къде се крие щита Кимелтаар, макар и да беше отмъкнат от демоните, призовани от Чентин или Спаймастер-а. Намериха Сайдо, с помощта на крадците, но не успяха добре да го използват. Измъкната беше малко информация, а чуденето беше дълго и непродуктивно. Лек страничен куест с туиганците, благодарение на произхода им и познанието на езика, който обаче доведе Владислак до гроба ( след тактическа грешка в битка). Проследиха последствията от битката в къщата на Златните майстори. Завършихме обратно в Безантур, чрез телепорт.
Всички се представиха на добро ниво, Марто за съжаление не можа да оползотвори инфото, което беше събрал и отчасти стана заради много случки, запълващи времето. Лошото, като цяло, е че малко се изпуска общата картина и не виждам да се ориентираме добре в сюжетната ситуация. Сега Сашко е забелязал нещо и очаквам да сподели наблюдението си, този път поне, за разлика от миналия...
Досетих се, разочарован съм малко от последната сцена, може би и трябваше повече кинематрографичност или системно изипиване. Оказва се, има ситуации, като тази, в които това 3,5 не се справя толкова добре колкото искам ;(

Сесия 12

След леко изненадващата новина, че имаме нощно-вечерен терен, успяхме да проведем 12-тата сесия от кампанията за Тримата от Безантур. За нашо, общо щастие, родителите на Рутам Ссеск отново ни оставиха апартамента си за една нощ. Започнахме само 3-мата с Венци и Сашко, но час по-късно, след работа, се включи и Марто.
Нивото, този път, беше по-високо от 11-тата сесия, особено в началото започнахме с повече желание и направихме един доста приятен роуплей енкаунтър, само да бяхме успели да поддържаме това темпо и можеше да стане повече от отлична сесия. Сюжетът направи няколко крачки напред, изясниха се някои цели, но от друга страна цялостно отново героите са на кръстопът. Къде е книгата на Темпус? Какво се случи със Сайдо? Как ще се изнася Кимелтаар от града?
За съжаление, цялата игра се накъса на 2 части - първата половина само роуплей, втората един доста тегав "дънджън". Вината е отчасти моя, но и просто така се получава в градска среда, а и момчетата малко повече се моткаха от нормалното. Което ми напомня да ги подестя, че пак сами си ограничаваха опциите в града, трябва малко допълнителна инициативност и ще има по-добри резултати.
Втората част, от сесията, беше в Къщата на златните мечове, свърталището на местните шоу триади. Като цяло битките бяха тегавки и може би трябваше да измисля по-интересни битки, но все още са ми слабост и сме на ниво експеримент. Друг проблем е, че често ми остава малко време за тях и не може да се достигне дълбочина в самите места. А и този път, както става често, дънджъна се играеше по нощите и това води до натрупване на умора и разсеяност и като се добавят и тегавките битки към това...
Трябва също така да се подготвяте по-добре за такива места, повече поушъни и НАЙ-ВЕЧЕ скролове. Досетих се, че с парите, които имате лесно можете да се сдобиете с доста полезни неща, които не заемат спел слотове. Едно място с 2-3 нива, ама истинки нива, няма как да го минете с 4 поушъни и накрая да се чудите кво да прави маг-а. Ето Марто има доста опции и му свършват доста късно, Сашко можеш да вземеш скролове и да не си статуя след свършването на магиите.
И последното, по-интересно, е казусът с опасната игра на Владислак. Не я разрешихме по най-правилния начин и историята загуби от това като цяло, но се съобразихме с извънигровата обстановка и поне в случая беше правилно. Според мен, обаче, следващия път не трябва да правим такъв компромис и като цяло малко профанизирахме доста интересната роуплей ситуация и ме е доста яд. Това не е обвинение, главната причина съм аз за това, и прибързано я решихме. Имаше доста потенциал.

Сесия 11

С няколко дена закъснение, пиша и за последната сесия от кампанията на Тримата от Безантур. Общото впечатление, на всички, беше, че това беше най-слабата ни игра в обозримото минало. Протече мудно, с напъни и слабо участие на играчите. За съжаление, основната причина за колапса бяхте вие момчета, най-вече Сашко и Мартин. Очевидно и на двамата ви се спеше ( на Мартин наистина много) и това комбинирано с факта, че точно тук започват политическите машинации и схеми, където е нужно най-много внимание, провали играта.
Което ме кара да се сетя, че едва ли скоро ще правим група с изявен (вътреигрови) лидер, както сега, и то толкова ограничаващ като червен маг. Това поставя твърде голяма тежест върху Сашо, който, мисля, не е готов да носи все още( нямам предвид само последната сесия).
От групата, само Венци беше в добра кондиция и форма, но все пак е само 1/3 от вас и има второстепенна, игрова роля и не можа да измъкне всички от блатото.
От цялата работа остава един извод. Спете ако ще играеме нощно, особено, ако знаете, че не можете да издържате на такива неща. Забележката е главно към Марто, от една страна, защото не му е за първи път, да блее на сесия. И от друга към Сашо, защото той има най-отговорната роля от групата и може, почти сам, да провали сесия. Ако ще правите нещо предишната вечер, и знаете, че не можете да издържате, не ходете на тъпото парти или спете на обед, преди да играем. Аз съм приел важността, колкото е възможно за игра, на своята роля и знам, че ако на мен ми се спи игра няма да стане, затова гледам да не ми се случва.
Така стигам и до своята вина, за провала, която е малка, но присъства. Бях болен и някак си бавен и неенергичен, а и ми беше студено, което се отразява. Въпросът е най-вече, че това приключение изисква пределно внимание и съсредоточаване, има много нови нпц-та, нови сюжетни линии и по-стари разкрития. Хубавото е, че следващия път ще можем да пооправим нещата, защото не стигнахме твърде далече.
Няма да пиша за конкретни моменти, ако ви се занимава ги опишете, даже сигурно ще ви помогне да посхванете нещата, на чиста глава.

Chapter 2

Дългоочаквният старт на втората част, от кампанията за Тримата от Безантур, бе даден, вчера 21.09.09. Събрахме се обичайните заподозряни в уютния дом на Сашко, разположен високо над бетонния възел Младост.
Започнах с леки съмнения за това дали игралното ни време ще е достатъчно, но в крайна сметка играхме солидно и стегнато от 5 до 12, и покрихме добра част от сюжета. Всички играха на обичайното си ниво, дори бяха по-организирани и фокусирани от друг път.
Самото приключение беше типично за предвижване между две точки, в някои случаи могат да бъдат досадни, но ако са добре изпълнени допълват епиката на кампанията, дават перспектива на играчите за света около тях и намаляват чувството за рейлроуд.
След кратък престой в Безантур, където се сдобиха с информация за Златното момче и също припомних на Владислак неговата принадлежност към един не толкова безвреден култ, бяха изпратени с лична заповед на Ссаз Там към де факто столицата на Теск - Телфлам.
Избраха пътуването с кораб, както и очаквах, и заедно с капитан Диеро Конге се отправиха на запад с "Морската светкавица". На кораба се срещнаха с неуспелия маг Лендо, възрастен чирак изпуснал блянуваната червена роба, който от първия момент се опита да си спечели нов учител и ментор в лицето на Рутам.
Първото препятствие по пътя беше нападението на Гигантската сепия, която удобно беше с CR 9. Битката протече лесно заради силния енчантмънт на Рутам, който в общи линии сам победи създанието и най-сетне показа потенциала си.
Второто беше (може би неизненадващо, вие ще кажете) опита за покушение от страна на Лендо с отрова срещу игнориращия го червен маг. За малко се разминаха нещата, а и благодарение на Тул и Владислак. Интересното беше това, което последва - отмъщението. Успяхме да съчетаем тяхните идеи с моето вдъхновение и се получи уникална сцена, при която собствения роб на Лендо го довърши в съня му, непохватно и пълен с омраза.
Последният интересен момент беше на остров Иксинос, където капитан Конге търгува с мъже роби, ценна придобивка за гиганските амазонки на острова. При опит за търговия с тези жени-войни нещата бързо излизат извън контрол, след като вожда си харесва едрия Тул за жених. Момчетата не успяха да разнищят начина им на мислене, за да ги победят в игра на думи, но затова ги понатупаха хубаво.
Свършвам с този пост и най-вероятно ще има още за други подробности и малки неща, които съм забелязал и запомнил.