СбС 19: Сесията на противоречията

Деветнайстата поредна сесия от кампанията СбС се проведе на нов терен – в дома на Жорката, близо до булевард „Гоце Делчев“. Събрахме се пълната група с едно важно и тежко изключение – Венци. Заредени с провизии от „Пикадили“ се впуснахме в приключенията, които само Daggerford можеше да ни предложи.

Установявайки се в уютната кръчма „Лежащият дракон“ приключенците бяха посрещнати от джуджето ханджия Алиан и неговият dire-wolf Sheeba. Пийнаха ечемичена бира и овча яхния с пюре от ряпа и се заоглеждаха са останалите посетители. Първо им направи впечатление гном (Вагенголд) с неговия полу-орк орханител Говок, в разговора с него стана ясно, че е богат местен търговец и ковчежник на организация, която се нарича „Гилдията“.  Вагенголд дори кани групата да присъстват на вечерното събиране на Гилдията...покана с тежки последствия.

Второ, на път за стаята си, групата попада на ранения трапер Верок, който е изгубил брат си при засада на Lizardfolk-ве в близкото Lizard Marsh. Верок предлага на приключенците награда, ако могат да намерят и спасят изгубеният му роднина. Задача, която веднага се понрави на по-авантюристичните. Последва спор за това дали трябва да се продължава директно към Baldur’s Gate в търсене на следата, оставена от Waterdeep-ския търговец, или пък едно забавяне за странична работа няма да навреди. След разисквания, Сашо и Владо са надвити в спора и групата се подготвя да поеме за блатата.

В самите блата, следвайки инструкциите на Верок, засадата беше бързо открита. Заради добре скритите Саут и Глим, тя не  е съвсем успешна. Битката протича с леки трудности, но специалното умение на гущера-тотемист превръща Владо в каменна статуя. След разгрома над блатните създания, от кръвта е привлечен динозавър, който обаче беше бързо посечен. Глим успява да събере ценната кожа на гигантският алигатор, воден от лизардите. Стъпките на нападателите водят до малка пещера, в която е октрит раненият брат. При завръщането приключениците бяха посрещнати като истински герой – нещо, което не продължи твърде дълго.

За да спасят Норвалд, групата продаде хубавият боздуган (+1 human bane heavy flail) с верига на гущера-тотемист на местното джудже с богата история – Дервал Ironeater,който обитава голяма къща с вкопана ковачница. Той дори го заменя за нужните за процедурата на превръщане на stone to flesh, коятп Делфлан, един от силните местни магове се съгласява да извърши. За съжаление, Владо избързва, хвърля 2 на зара си и въпреки добрите възможности умира при връщането от камък. Следва намеса на Михаил, който в местния храм на Темпус извършва raise dead.

Вместо да напусне Daggerford като група герои, приключенците отиват на съдбоносната за тях среща в Гилдията. Там, подстрекатори (главен сред които Вагенголд) разпалват тълпата да се изправи срещу Дук Пвил Daggerford – пазителят на местния замък и носещ знамето с кървавия кинжал на тъмно син фон. Мартин и Сашо излизат на сцената и подхващат бунтовните слова, докато кроят идеи как да завземат власт в Daggerford. Неустено, приключеницте (с изключение на винаги предпазливия и разсъждаващ Джери) стават част от банда, която отива с извадени мечове и факли да свали дука.

Хълмът до дебелите стени на замъка Daggerford е изкачен, но на върха му чака подготвен за битка дук с рицарите и стражата си. Революционерите са разколебани, но разгорещеният Саут предизвиква гнева на Пвил и двамата започват дуел в калния двор на замъка. Саут губи и в последния момент решава да се предаде, докато Джери се опитва да завърже отношения с Лейди Бронвин –сестрата на дука. Резлутатът обаче е един – всички са обезоръжени и тикнати в зандана на замъка, с идеята да посрещнат правосъдието. Единствено Норвалд, хитро успя да се измъкне.

Докато чакат в килията, завързани с тежки, железни пранги, Норвалд се преобрази на плъх и успя да влезне при тях. Затворниците и магът от Waterdeep решиха, че е по-безопасно първо да се опитат да се спасят чрез съда и чак, ако не успеят, да бягат от затвора. Не чакаха дълго преди да бъдат изправени пред Дука и приближените му от Daggerford – рицари, свещенници, представители на семейство Ironeater.  В тронна зала на замъка приключенците трябваше чрез убеждаване да се спасят от бесилото, това стана (основна заслуга на Глим), като признаха вината си и разчитаха на това, че всъщност младият дук е милостив (да се чете Lawful Good) и ще пощади животите им.

С добра реч, успяха да отърват и отрязването на ценен крайник, точно преди да им бъде отнета екипировката и да бъдат изгнонени на пътя към Baldur’s Gate, Алиан донесе писмо, което много заинтригува и дори притесни Пвил Daggerford. Сесията приключи, когато всички без Норвалд бяха пратени по пътя, а той самият все още не знаеше каква е съдбата на другарите му.

Като цяло сесията беше смесена, от една страна слабо и не много приятно начало. След това обаче, елементът на вземане на решение, дори самото подвеждане на групата и вкарването и в тежка ситуация вдигна напрежението и изостри интереса. Незабелязана остана и голямата победа, че всъщност роулплеят беше на доста високо ниво!

СбС 17&18: Вампирска смърт на трапезата

И двете сесии се случиха в студената, но за сметка на това удобна за провеждане на ролеви сесии кухня на адв. Бенов. Първите ни две сесии в центъра на София се оказаха наистина приятни – влкючително и носенето на гигатнска, тежка, стара пералня по стълбите на кооперация от 28-ма година.

Сесия 17 (Сашо):

За съжаление с огромно закъснение пиша спомените си от 17-тата поред уотърдийпска сесия и те, уви, не са толкова пресни, колкото би ми се искало, но разчитам на вас да коментирате всички неточности и пропуски!

Приключението започна, както често пъти се случва, в любимата „Усмивка на Тимора“, където разказахме на Ниндил, че сме прочистили имението на Чарир от гаунадурската гняз. Той, обаче, ни посрещна с новините, че неизвестни сили от високите етажи на властта са ни пуснали за издирване. Също така в приключенското парти зееше една огромна дупка породена от гибелта на героя на Марто. Тя моментално беше запълнена от новия герой на Марто, който е чиста проба танк Т-34. В сюжетно отношение, той беше приятел на харпърите и шампион на доброто в града – опитен боец с множество белези от битки (Сори, Марто, не мога да си споня името на героя ти). Групата приключенци незабавно трябваше да си плюе на петите и така се състави груба скица на бойния план. Решихме да избягаме от доковете чрез магическа лодка, която се оказа цяла яхта на руски олигарх, и да поемем на север към хана „Сините скали“, където да проверим имението на Чарир и слуховете за вампири около него. А пък после, живи здрави и до Балдурс Гейт ще го откараме.

Бяхме решили да се правим на група от благородници и охрана, които са решили да се разхождат с баржата си из морето (което беше тъпо, тъй като морето беше зимно) за пред властите. Естествено стана спречкване с охраната, но ние успяхме да си защитим good уклоните и не ги убихме, а само ги вързахме и ги взехме с нас в плен. Един от тях – младият Зак заряза всичко и се присъедини към приключенската група като куфар и пушечно месо.

По упътването, което ни беше дал Ниндил, намерихме хана (или поне каквото е останало от него) и съответно и пещерата на вампира. Там имаше кратка битка с няколко вампир споуна, които очистихме със силно положение.  Другата зала беше светилище на Тир пълно с много несметни богатства, но групата прецени, че рискът не си заслужава (а и Джери не би позволил това). Последната зала, разбира се, беше леговището на самия бос-вампир.

Тук е моментът да кажа, че това е една от най-запомнящите се битки от доста време насам и определено първата ни среща с този култов монстър ще се помни дълго. Въпреки че бяхме доста подготвени, той имаше доста изненади за нас и в крайна сметка се озовахме в една доста тъпа патова ситуация, в която ние си бяхме добре, ама пък и той си беше доста добре. Идеите на групата почнаха да се изчерпват и съвсем логично, направихме retreat и си тръгнахме от битката. Този рядък за нас фейл остави горчив вкус от сесията и като цяло общото впечатление беше като че ли за по-скоро не особено добра сесия. Мисля, че това е и причината никой да не иска да напише блог пост досега. (реално до следващата сесия която беше доста по-качествена).

С това завършвам и  предавам перото на Стоян и неговия завладяващ разказ за следващата сесия.

Сесия 18 (Стоян):

Битката с вампира от Сините камъни се проточи и доведе то това смелите приключенци да се оттеглят стратегически. Използвайки rope trick (на Норвалд) групата почина и презареди с нови сили и магии за следващия сблъсък. Изненадващо, тъкмо, когато предстоеше влизане в пещерата от гъстата мъгла излезе един от вамприските споунове, носещ покана за споделяне на трапезата с неговия кръволочещ господар. След замисляне, беше взето решение, че все пак срещата за разговор е по-добър начин за взимане на информация и шестимата се отправиха към разположената в тайна стаичка трапеза.

Бяха посрещнати от вампира, който се представи като Чарир – наследник на вече изчезналия благороднически род от Waterdeep. В хода на разговора беше споделена и научена информация за това как той самият е бил член на култа на Гаунадур и е избягал (чрез услуга от стар приятел вампир) от ориста да бъде сляп пророк чрез превръщането в жаден за кръв немъртъв. Стана ясно, че Нисела е била жена –елф, която е подмамила младия тогава благородник в култа, че Гзиракс е бил сред членовете на същата тъмна църква, както и двама младежи от Магическата академия.

След като се погрижи да разбере кой друг знае за съществуването му, Чарир задейства капана, приготвен да убие приключенците и да спре изтичането на информация към култа, че той все пак е още жив. Отрова в храна, комбинирана от отровни остриета в гърба удариха групата, но оставиха само Венци припаднал. Владо успя да се измъкне от капана, който щеше да го върже за тавана на помещението. Последвалата битка беше интересна и тактическа, бяха уточнени големите питанки от предишния сблъсък . Гадта беше танкирана от Марто (с нов герой), бита от Джери, кайтвана и т.н. - накрая вампирът бадна мъртъв в челюстите на събудения от Норвалд вълк – последва го изгаряне на анемичното северно слънце.

След претърсване на пещерата и намиране на малко количество полезни вещи, групата се подготви за път и след известно обсъждане за маршрута и начина на пътуване избра ходенето към Baldur’s Gate, през Daggerford. На слизане от скалите около Сините камъни забелязаха странна група от чернодеждни пътници, които разпъваха бивак, но имаха и Wyvern. Саут Пепелянката се промъкна и провери какво носят в багажа си, но се оказаха обикновенни селскостопански инструменти. Разговорът с тях разкри, че са от Zhentil Keep. Усещайки прикирта опасност шестимата решиха да се заловят с другата си задача и поеха пеша към Waterdeep. (бел. Саш. – написахме и Sending на Ниндил да го предупредим за опасността, както и да му напомним за съществуването си)

Предрешени, обаче, удариха на трудности при разговор с крайпътен патрул на стражата от City of Splendors, след като Саут омеша историята си и създаде подозрения. Тъй като играчите се движеха на две групи от трима, за да не привличат внимание, коагот втората група преоблечени като свещенници на Tyr пристигнаха нещата не се подобриха – въпреки опита на Михаил (Венци) да договори. След добра идея на Глим (Сашо), Саут (Иван) сплаши офицера стражник и го подкупи, за да преминат през поста. В близост до високите порти на града приключенците купиха коне и с по-бърза крачка се отправиха на юг.

След пресичанео на Zent bridge, минавайки близо до Ardeep Forest (където срещнаха прди време Глим) от мрачния лес се изсипаха стрели, които удариха конниците. Последва кратък сблъсък с горските елфически бойци, който завърши след мощен Flesh Reaper в предводителя и оттегляне на останлите. Джери догони и разпита един от елфите, които се оказаха част от Елдарт Велуунтра – след спор дали да бъде убит, елфът-расист беше приспан от монаха в групата и приключенците в галоп се отдалечиха от гората, опасявайки се от ново нападение.

Сесията приключи с пресичанеот на мост на Delimbyir river, минаването по калните улички на Daggeford и установяванетоп ред кръчмата „Лежащият дракон“. Като цяло сесията беше много приятна (за ДМ) добро количество роуплей, бързи и интересни битки, развитие в историята, мислене и участие на всички играчи.

СбС 16: Поп спатия

След  доста дълга пауза и немалко четене на историята дотук смелите уотърдийпски приключенци още веднъж се оказаха в усмивката на Тимора с дълг от 10,5 хиляди жълтици и нито капчица боен план. Доста интересно предизвикателство се очертаваше да бъде ханът "Сините скали", където групата очакваше да срещне вампири и съответно прекара известно време в подготовка. Бяха готови да тръгват, когато се оказа, че Морн чака Уотърдийп Експрес да му доставят хубавата лъскава сребърна катана, която си поръча от джуджето ковач.

Доставката щеше да отнеме един ден и групата се оказа с време, което се очертаваше да остане неоползотворено, докато не се сетиха, че има и стар имот на фамилията Чарир, който вероятно крие в себе си следи към разплитането на мистерията. Имението се оказа запуснато и след малко добре изигран от Норвалд локален гедър информейшън, групата научи, че допреди две години в него е живял Ферикс - богат търговец от Амн, но той мистериозно е изчезнал. 

Самото експлорване на къщата беше доста интересно, не бих казал, че беше зверски трудно, но пък имаше крийпинес, който ме изкефи. Важна улика, която намерихме, беше че Ферикс е търгувал с лейди Ютиос (бел.Саш. - за мен това обяснява всичко - тя го е познавала и просто го е убила и го е продоставила на нейните култисти), а в бюрото му се криеше светлият бисер на тази сесия, който ще се помни още дълго време.

Групата имаше среща с една от вечните ДнД класики - The Deck Of Many Things. Резултатите бяха вълнуващи и естествено неочаквани. Първо Глим изтегли готин айтем и един лек експириънс бууст. После Михаил изтегли карта за връщане назад във времето и 3-ти Морн настоя да изиграе 8 карти, което категорично не беше положителна идея и съответно някъде по трасето му се падна King of Clubs - the Void, която изпрати съзнанието му в далечен плейн. Михаил самоотвержено използва своята карта, за да се върне назад във времето и да предупреди другаря си, но Морн (Марто) отново тегли карти и си спечели кръвна вражда с Михаил, както и ОТНОВО The Void. След като героят на Марто изпадна в кататония, Иван го закла и вдигна ниво.

Вече без танк, групата продължи да експлорва къщата и се натъкна на двама култисти, които на всичкото отгоре имаха и един призован демон. Те набързо неутрализираха Глим заради тъп сейв, но тактическата игра на останалата част от партито спечели енкаунтъра без сериозни щети, като на всичкото отгоре имаше и страхотен завършек от страна на Владо, който телепортира демона на мястото на Глим и първият умря задушен от асасин вайн. Като цяло - доста стабилна игра.

Героите откриха, че в крайна сметка къщата си беше светилище (или сквернилище) на Гаунадуур и намерих бележка, която ги води към Амн по следите на "момичето". Можем само да се надяваме, че става дума за младата лейди Ютиос.

Накъде сега? Нека всеки да напише какво мисли, че е правилно да направим от тук насетне и следващия път направо да се впускаме в приключения без тепърва да го мислим. Дали ще газим вампири в хан "Сините скали"? Или ще предприемем опасно пътуване към Амн? Как мислите?

СбС 15: Нови следи

(by Владо) 

Както често се случва, сесията започна в Timora’s Blessing. Този път на по ейл бяха седнали пажове на благородници, гостуващи на лорд Викар. Саут и Морн решиха да ги проследят, за да видят дали ще могат да припечелят нещо от благородничекстата визита в града. Така двамата герои стигнаха до имението на благородника, а Саут успя да проникне в него. Морн беше спрян от стражите и се наложи на изчака отвън. Въпреки поредицата от майсторски промъквания и изпита отвара за невидимост, Саут не откри нищо ценно, а в последствие беше разкрит. Наложи се да избяга и да се присъедини към Морн. (Тук Морн май нокаутира единия страж, Марто напиши каквото си спомняш)

През това време Норвалд и Глим посетиха магическия университет в Waterdeep. Там се срещнаха с познат от следването на Норвалд магьосник - Белвир. Той ги насочи към малко странен, но иначе добре запознат с The Far Realm свой колега на име Гзирак. Гзирак се оказа доста creepy маг, за който времевото измерение е малко размито. (Сашко спомняш ли си някакви детайли от срещата). Потвърди, че черната слуз, завладяваща съзнания, е от The Far Realm. Гзирак обясни, че съществува култ към Гаунадур, който вече не е част от джуджеския пантеон. Похвали се, че даже е автор на книга, проследяваща историята на култа. Срещата приключи след като Гзирак подаде листче, на което беше написано “чарир”.

Малко след това, Норвалд и Глим потърсиха Аднал - учителя на Норвалд. След като му показаха “Book of Vile Darkness” той прибра книгата по най-бързия начин и стана неразговорлив. Тази среща не беше така плодотворна, затова дуото реши да потърси книгата на Гзирак в библиотеката.

Денят приключи в Timora’s Blessing, където групата се събра. Чуха се странни звуци от етажа със спалните помещения. Героите се качиха предпазливо по стълбите и завариха чудовище (Стойо тук си ти) убило един от помощниците на Трах. То се оказа лесен противник за “нацепените батки” и беше отстранено за няколко рунда.

На следващата сутрин, групата се видя с Ниндил, който сподели, че на две места в Waterdeep е имало инциденти - Dockwad и Seaward. Следите сочели, че е замесен култа на Гаунадур. Глим помоли Ниндил за помощ за закупуването на специален лък. След отказ, се заформи облог, че Глим е толкова ловък с лъка, че може да прекара стрела през обицата на носа на Ниндил. За жалост обаче Глим се провали два пъти подред, в резултат на което групата задлъжня с 40k златни монети.

След статистически малко вероятния, но иначе доста скъпо струващ неуспех, приключенците посетиха храма на Тир. Джери потърси главния монах, но се оказа, че той е заминал за една седмица след като е бил спешно повикан. Чрез sending Джери изпрати съобщение на монаха и получи следния отговор: “За черир погледни на олтара вдясно”. На олтара пишеше, че храмът е изграден с помощта на семейство Черир, като се споменаваха и семейства Меркат и Дереф. Установи се, че Черир са изчезнали преди 50 години. Един от имотите им се намира в Waterdeep, но е бил продаден, а друг се намира край изгорелия хан “Сините скали”, за който се говори се е обитаван от вампири.

По-късно Норвалд разчете част от книгата на Гзирак. От нея стана ясно, че всички слепи пророци са аватари на Гаунадур, като целта им е да свържат този plane с The Far Realm. От време на време Гаунадур изпращал чудовища, които да убият поклониците му. В предпоследната глава от книгата се разказва, че последният град, в който се е намирал култа, е града на разкоша, като не става ясно какво точно се е случило. В послената глава се говори за мястото на летящтите хора.

Spinoff 2: Слугите на Гаунадул

Пиша този пост седнал в конферентната зала на хотел „Св. Иван Рилски” 4-5 дни след сесията, която се проведе в дома на Мартин – ж.к. Надежда. Заради сезона или други причини, се събрахме малката, алтернативна група от Стоян, Сашо, Иван и домакина. Съответно като ДМ, Гоб, Лен и Шакул. Прохладният неделен следобед беше посветен на потайностите на Waterdeep.

Нашата Evil група беше излязла от горбницата-скривалище на семейство Илвастаар и приключенците се отправиха към кръчмата „Медното котле”, за да си получат заслужената награда. Там, работодателят им Вискар Мирабареца, беше оставил бележка, да го чакат на малка уличка в Dock Wards – Net Street 32. На мрежената улица, зад порутена къща (с легло с вериги) се намираше странна, ниска кула, без прозорци и светеща от вътре зеленикава светлина.

Влизайки през отворената врата, бяха посрещнати от гигантско око, което погледна групата и изчезна. Вътре, в зацапаната със странна зелена слуз кула, откриха тайна стена и лост към подземен етаж, както и стълбище към втори етаж. Получи се интересна дискусия за това в коя посока да се тръгне, има ли капан, ако да – къде би бил. След хвърляне на зарове, посоката беше избрана – нагоре. Там Мирабареца ги чакаше с очевидна засада – пусна срещу тях един alchemical undead, който успя да вземе едно спасение от Иван(Лен). Самият Вискар избяга през фалшива стена и през оставени на специално място дюшеци и сено.

На същия етаж интересен е и стенописа показваш битка между жена-паяк и странно слузесто създание – по-късно разпознато като сблъсъка между Гаунадул и Лот. В подземния (таен) етаж групата бе нападната от Gray Ooze, който прецака оръжието и бронята на Иван. След победата, бяха поканение от мистериозен глас да влязат в стая с олтар – там Гаунадул ги накара да му се закълнат във вярност, като скрепят връзката си с убийството на млада жертва. Следващата им жертва трябваше да е провалилият се Вискар, който нямаше благоразположението на The Elder Eye.

Преди изпълняването на операцията групата мина през две интересни срещи. Първата беше с капитан Фейгин, който за пореден път ги унижи, събра парите им, особено на Шакул, който наистина не искаше да се подчини на изнудващия представител на властта в Dock Wards. След това, в библиотеката на the Watchful Order, странен елф маг ги разпитваше за това какво са видели в заведението „Висящия фенер” – ситуацията беше изпълнена с недоизказани думи.

Краят на сесията беше наистина кинематографична, чрез невидимост и Indimdate от Гоб, героите влязоха в стаята Вискар и го заведоха да бъде даден жертва на Гаунадур. Планът беше добре изпълнен и завършен със силен момент от Гоб, който използва свое умение, за да удари сериозно противника си с Bull Rush. Щом злият бог получи, каквото искаше, прати групата да посрещнат кораб с роби, идващи за благородническото семейство Ютиос. И така, връзката беше направена J

За мен сесията беше много приятна, успяхме да съчетаем няколко мн яки елемента – битки, история, роулплей и интеракция със средата. Хареса ми отношението на Марто към ситуацията с Фейгин, хареса ми ходенето до библиотеката (използване на сетинга), хареса ми плана за Мирабареца, хареса ми намирането на скрития лост (чрез експлорване на средата), битките бяха приятни. Изобщо една от най-силните ни в последно време сесии.

Spinoff: Несретниците от Waterdeep 1

Заради неприятно стечение на обстоятелствата редовната група, разплитаща мистериите около могъщия маг Тробрианд, не успя да се събере доста дълго време и ядрото радикални ролеви маниаци решихме да започнем отделно приключение. Всичко се случи в прохладните стаи на Модерно предградие заедно с Марто (Шакул), Иван (Лен) и Сашо(Гоб). Героите по ред на изброяване бяха клерик-стрележ, полу-орк варварин и зентаримски войник.

Групата се събра след кратка препирня в кръчмата „Медното котле” в Пристанищния квартал на Waterdeep. Докато разискваха живота над канче мътна бира, бяха заговорени от собственика на заведението Вескар Мирабареца, който със своите тъмни къдрави коси и блестящи на фона на смуглата кожа зъби придума приключенците да проучат нощите разходки на благородника Велийн Илвастаар по бардаците на Dock Wards. Златото си струваше, но преди да могат да се нарадват на офертата Капитан Флейгин от стражата респектира устатия Шакул с няколко тежки удара във физиономията. Не беше минал и час, но имахме първата кръвна вражда.

Следващият ход включваше преглед на заведението „Висящия фенер”, посочено като бордей, който се посещава (дори може би от самия благородник). По пътя имаше среща със закъсал в калта собственик на търговски вагон, когото Гоб умело уплаши и посъбра някои пари, докато Лен намести колата обратно на пътя. Срещата беше интересен тест за вида Evil, който групата щеше да избере, като modus operandi. Все пак, лусканският търговец оживя и си замина на север за още катран, който да продава на тържищата в Waterdeep.

В бордея бяха посрещнати радушно (като стари познати – особено Гоб) и впечатлени от приятната и интересната обстановка. Престоят с леките момичета донесе информация, че Илвастаар е редовен посетител и използва стая на втория етаж. Последва дебнене пред вратите и скритите входове към бардака, което потвърди информацията. Възникна идеята да се проникне в заключените и потайни места на сградата, което доведе до нахлуване в подземието на „Висящия фенер”, бой с гаргойл, криене на Гоб и Шакул в бъчви с вино и бягство на Лен през улиците на града. Това беше последвано от хитро изнизване на Гоб с еликсир за невидимост и освобождаване на героя на Марто с още надбягване с орките.

В крайна сметка, Илвастаар беше проследен от невидимия Лен през поредица от скрити тунели до тайно подземие, намиращо се под улиците на Пристанищния квартал. В подезмието, Иван се засили да разсича статуя, оказала се каменен голем. За щастие групата бързо разбра, че не може да го убие и успя да намери един от начините за изключването му. Последва битка с паяци-охранители и попадане на Иван(Лен) в капан. На второто ниво ги чакаше гробницата на (както се оказа) известен член на клана Илвастаар, но групата не посмя да вземе бронята и щита му. Нещата с краткия dungeon завършиха с бой с малък Beholder, който беше добре насолен.

Като цяло впечатлението ми от сесията е силно положително, всички опитваха и успяваха да роуплейнат. Особено добро попадение бяха – гласът на Лен, ползването на специалните умения на Гоб и омразата на Шакул към местния капитан на стражата. Можеше да има малко повече битки и също така в един момент подходът към проследяването на благородника беше твърде сложен, можеше доста по-лесно да се направи. В крайна сметка, положително изживяване и при липса на развитие по други фронт – добра алтернатива.

СбС 14: Неочаквани съюзници

Великденските празници предоставиха чудесна възможност да се съберем и впуснем в света на Forgotten Realms и ДнД – като едни истински последователи на демони. Мястото на срещата беше домът на Ваня (като този път дори не бяхме заключени в дворчето). Аз и Сашо пристигнахме с хранителни запаси след посещение на Била, а Мартин, Венци, Жоро и домакинът вече ни чакаха жадни за приключения.

Започнахме от срутването в стаята със скаладара, където почти нищо ново и ценно не беше открито. След известно замотване и последване на моя съвет да прегледат инвентара си –винаги полезно при начало на сесия, особено след по-голяма пауза – партито се отправи с намерения ключ за джуджешкия диск в центъра на езерцето. Използвайки го, момчетата придобиха достъп до тясно стълбище към част от останките на джуджешко селище.

Мястото е порутено, със срината гигантска статуя на бога Durmathoin, която за съжаление групата не разпозна – нямаше добър чек. Последва разходка из руините, която показа, че всъщност дуджетата са били застигнати от някакво голямо нещастие, голяма част от тях са умрели бързо. Постепенно приключенците стигнаха до извода, че това може да има нещо общо със странни черни локви, които когато се пипнат пускат на свобода черна слуз, стремяща се завладее съзнанието на най-близкото живо създание.

Разкри се и втора линия – странен култ, който някои (Сашо) предположиха, че е изместил предишните религиозни традиции. Той е воден от така наречения „сляп пророк”, който, както се разбра се представял като пратеник на Durmathoin и раздавал заповеди на джуджетата чрез специална метална книга. По-късно това се оказа важен елемент от цялостния сюжет на кампанията.

 След обстойно преглеждане на голяма част от подземието и достигане до тези изводи, вниманието беше привлечено от заключена зала, в която Сашо (използвайки добре нов предмет) разпозна мисловна дейност. Оказа се, че там за се затворили последните „оцелели”, но останали под влиянието на мистериозната сила, управлявала пророка и джуджетата. Последва битка, в която Жоро падна мъртъв.

Нещата се разплетоха (или заплетоха), когато групата откри „проектът”, занимавал джуджетата в последните им месеци – гигатнска дупка, стигаща до скривалището на опасна сила. Точно там, ги срещнаха старите познати Тробрианд и Шалабат. Металният маг им призна, че всъщност ги е мислил за последователи на новия сляп пророк, който търсил да убие на кораба на лейди Ютиос, която всъщност била разболяна от изнвъземната сила. Оказа се, че Шалабат искал съзнанието им и мислите им – за да намери този пророк.

В един момент, врагът стана съюзник. Поне временно…

Интересно приключение, поне за мен. Много високо ниво на игра, добър експлоринг и внимание от всички присъстващи. Не се разсейвахме и действахме концентрирано, което допринесе за добрата игра. Този път и самото приключение беше по-добро, затова привлече и повече внимание. Единственият проблем е доста неудобната за мен маса.