четвъртък, 2 април 2015 г.

City of the Spider Queen 7: Свободен Szith Morcaine



Преживяхме едно солидно двумесечно прекъсване, но за щастие, смелата група приключенци отново се събра в дойранската обител на Фидлър и продължи своя поход срещу подземните врагове на Dalelands. В пълен състав и последно стигнали до Дорина Царнае, започнахме с едно хубаво пребъркване на нещата, които носи в себе си дроуската матрона на Кирансале. Оттам бяха намерени определено количество ценности (митрална лира, например), писмо от майката на Дорина (обясняващо наближаването на the Day of Great Vengeance)  и не особено подробна карта за пътя между СМ и Маеремидра.

След като приключиха с тази част от комплекса, приключенците се насочиха към горната част на храмовия комплекс, който наподобява паяк – т. нар. Fane of Loth.  На мястото все още личаха следите от битката между клеричките на двете богини, дори пред олтара за жертвоприношения имаше купчинка прах от унищоженната матрона на Loth. Групата се сблъска с два капана –единият пиеше negative levels от самия олтар, но беше унищожен, вторият summon-на 2 бебилита, които бяха убити със силен спел от Джин и демидж от Шири и Гром.  

Преминавайки през разрушената порта на вътрешната част от храма (там където се допускат само високопоставени членове на лотския клир) приключенците имаха сблъсък с два изключително опасни keening spirits. Те набързо подплашиха двма членове на партито, почти убиха Шири и изразходиха едно спасение за Константин. За съжаление, този етаж не съдържаше много съкровища, или поне не бяха открити ;)

Вече беше ясно (дори ин гейм), че предстои дълго пътуване към следващото място, на което са се разположили тъмните елфи. Маремидра, която се намира под известния град
Shadowdale (дом на големия Елминстер). Тук дойде и важният въпрос, как да се стигне до там? През Underdark или отгоре, как да се прекоси Lake of Shadows, дали да се търси водач, какво да се иска/прави с маговете от обърната кула и бившите роби, водени от Тулк.

Решено беше да се мине през Базара и да се комуникира с куо-тоа за евентуална помощ при преминаването на езерото (благодарение на хубавия Knowledge check стана ясно, че мястото се обитава от куо-тоа и се ръководи от гигатнски кракен). Обаче, вместо куо тоа на мястото на Базара бяха разбунтувалите се бивши роби и техните пленници бившите им пазачи.  Последва малко объркавне, какво да се иска, как да се иска - в крайна сметка групата седна в новата резиденция на Тулк за преговори с него.  Получи се успешна търговия, дори групата се сдоби с куагот водач, който би трябвало да помогне в пресичането на the Deep Wastes.

В крайна сметка, партито плати входната такса на Тулк, мина през тежките порти, отделяши Sizth Morcaine от дивия Underdark, и следващата стъпка в приключението започна!

Личното ми мнение за играта е положително, интересни дебати, развръзки, решения. Битките също бяха приятни и
challenge-ing. Разбира се, личат си и дефицитите на ултра напомпани герои на такъв относително висок левъл.

(бел. Саш: Беше си приятно да поиграем, дори и за една относително кратка вечер. Сесията беше средна работа, поне нещата придобиха някакви ясни очертания. Виждам стабилна разлика между кампаниите на Стоян, където в повечето случаи целта не е съвсем добре дефинирана и тук, където имаме карта как да стигнем до следващото препятствие. Мисля, че ще е интересно все пак да продължим напред и макар че си дрънкаме за пето издание, бих бил щастлив, ако довършим това. Относно нагруханите герои -  това ще играе все по-малка роля, тъй като сме много на брой хора. Реално ние вече изоставаме с едно ниво от това, което би било, ако бяхме четирима. Не че адвенчъра може да бъде избутан с четирима :D, но все пак, мисля, че след две-три нива враговете ще станат доста по-челенджинг. С две думи, нека помислим кога пак да играем и те така J)

понеделник, 2 февруари 2015 г.

City of the Spider Queen 6: Отново в донжона



Точно на първия ден от втория месец от летото 2015-то играхме 6-тата сесия по CotSQ. Теренът отново беше якият хапартамент на Жоро, в почти пълен състав единствено без Венци.



Започнахме отново с малко информация относно това как се ковеше желязото и благодарение на картата, която ни дадоха маговете от Обърнатата кула, имахме доста добър поглед върху това кое къде е в донжона (реално липсата на тази карта можеше да направи последния енкаунтър изключително по-труден). Намерихме най-краткия път и поехме навътре. Маговете също ни предупредиха, че има два магически ефекта във дънджъна - единия бууства ъндедите, а другия не дава на nonchaotic създания да минат през вратата. Втория, за щастие го диспелнахме, но първия си остана.

Още в първата стая ни нападнаха три вампира и няколко от ония глупаци, които плюят и са характерни творения на Кирансале (забравих името, помощ, Стояне - Стоян помага: Quth Maren, които са одрани немъртви). Имаше леко затруднение в началото, но благодарение на анти-доминейт магията на Жоро, ги изкъртихме лесно. В следващата стая намерихме и ковчезите им, като не пропуснахме да ги почерпим по един кол в сърцето.

По-надолу в коридора намерихме една дроука (Десса Сик-Моркейн), която се оказа от дома Моркейн, оставена да бъде храна за вампирите. Спасихме я с идеята да ни помогне да чистим дънджъна и продължихме напред.
В следващата зала пак имаше вампир и някакви драйдери - общо взето лесен енкаунтър, който минахме лесно. Нататък бяха стаите на двете шампионки на Царнае - клерички близначки на Кирансале, които също очистихме без големи затруднения. Имахме и добър зар, както и едно хитро включване, с което спасихме Фидлър, като миг преди да получи мощен slay living, го сменихме с Гром (това беше много кул момент). Излишно е да казвам, че дроуките бяха разочаровани. И след това заклани.
В предпоследната зала открихме и третия шампион блекгарда Чочо (наричам го Чочо, защото беше почти толкова опасен. Казва се Зедар Царнае). Насолихме ги отново. Имаше затруднения, но като цяло бяхме добре. Ресурсите взеха да намаляват, но се набъфихме и влязохме в последната зала.

Там открихме седяща на трон дроука, която не успяхме да атакуваме. Чудехме се какво да направим, намерихме и саркофага и в един момент Гром прозря илюзията и се оказа, че всъщност трон няма, тя е вътре, лети, невидима е, обкръжена от Blade barrier и ни соли яко с флейм страйкове. Успявахме да разбираме в кое квадратче е и битката лека полека стигна до патова ситуация. Марто изгуби едно спасение, на нея и свършиха магиите, на нас също и бяхме в тежка ситуация. Явно на този етап умората си беше казала думата, защото никой не се сети, че тя е вампир (а беше гига-логично), докато тя не нападна Владо с меле атака. Последва убер-търн чек от страна на Владо, който след като цяла сесия мяташе под 3, изригна с мощна 20-ка и директно я прати в небитието.

Останаха и няколко недоуточнени (интересни) неща. Какво стана с Тулк, как тази имаше и аркейн магии.
На това свършихме, Джин ще си вземе True Seeing следващото ниво, и трябва да доексплорнем донжона (най-вече втория етаж с храма на Лот) и да разберем какви мистерии се крият по-надолу.
Ще добавя, че се изкефих на сесията, играхме стегнато и честно казано ми стана интересно и бих искал скоро да продължим приключението. Коментар от Стоян Аз както си казах, заключих, че групата е доста мощна, дори може би повече, отколкото е ок заради Frenzied Berserker-а. Иначе исках малко повече да задълбаем в самия дънджън, като място за експлорване, което не стана заради комбинация от фактори - играхме късно, искахме да минем боса, самият дънджън е така направен, аз не успях да го пресъздам добре и др. От една страна ме кефи ме, че минаваме такъв култов adventure и мисля, че ще научим неща, които да обогатят играта ни занапаред. В същото време, доста ми се играе по някакъв мой adventure, който е малко по-свободен откъм railroad.



понеделник, 12 януари 2015 г.

City of the Spider Queen 5: Международни отношения



Петата сесия по Града на Кралицата на Паяците се проведе на 11 януари 2015 в уютния дом на Жоро, където, трябва да призная, масата е супер добра. Единственото оплакване беше от леко изръбващите столове, но мисля, че не е болка за умиране, и бърлогата в Красно село за мен бързо се превръща в топ ролева дестинация.

Бяхме шестимата яки мъжаги, някои дори заредени специално с положителна енергия от очарованието на зимната планина.

В това добро настроение започнахме играта в пещерата на шефа на робите - Тулк. Изглежда, че шефката на Сит Моркейн - лейди Царнае е успяла да си спечели някои само привидни съюзници, които не биха се поколебали да и забият нож в гърба, или по-скоро да не обърнат внимание, ако някой друг го направи. Тулк ни разказа и за маговете от Обърнатата кула, които също не са в цветущи отношения с нея,  след което Гром (Иван) реши да го предизвика на ръкопашен дуел, за да го тества колко е корав. Тънкият момент беше, че Иван влезе във frenzy и почна да го коли с меча, което естествено разстрои нашия домакин и той ни изгони въпреки опитите да спасим положението чрез дипломация. Спомена ни, че дроуовете са надолу по паяжината.

С леки ловки хитрости се спасихме от преследващите ни роби и рестнахме, така че да можем да си възстановим стелт магията, след което се върнахме в commons частта на дроуския град. Там интереса ни привлякоха 6-те огромни дървени постройки вкопани в скалите. Почнахме да разбиваме вратите и да ги изследваме, като никъде нямаше нищо интересно освен зад врата номер 3. Там ни нападнаха 3 блек пудинга, впоследствие роупър (когото Гром тотално унищожи) и няколко охрени желета. Оказа се светилище (или по-скоро сквернилище) на бога око - добре познатия ни от миналата кампания ГАУНАДУУУУР. Там намерихме и доста мощен айтем - окото на Кирансале, скъпоценен камък, който ни дава да правим scry и quest. Чудесно, ще го ползваме :)

После продължихме надолу по паяжината и стигнахме до обърнатата кула на дроуовете магьосници. Там отново подходихме с дипломация (тоя път без дуели) и говорихме с шефа им (не помня името). Разбрахме се с него, той хич не се интересува от surface dwellers, но пък би искал да си възвърне контрола над Сит Моркейн. Речено-сторено. Разбрахме се ние да очистим лейди Царнае и нейните трима роднини (шампиони), а пък маговете ни дават безопасно място за спане и карта на долното ниво (бившия храм на Лот, който е във формата на гигантски паяк). Тук приключихме и всички потриват ръчички за предстоящия дънджън. :)

Сега и впечатленията - почнахме малоумно, но пък стават фейлове и по-натам компенсирахме с една балансирана сесия. Имаше интересни битки, имаше и роулплей. Не напреднахме чак толкова много, но определено съм доволен, че стилът ни на игра включва и роулплей вместо само да ги колим безмозъчно. Избягвайки битки, обаче, не напредваме с опита, а пък и без това сме 6 човека. Леко се притеснявам дали по-натам гадовете няма да ни газят твърде много. Предстои да се разбере… :)

понеделник, 29 декември 2014 г.

City of the Spider Queen 4: Как изглежда един дроуски град



На 28.12, в новия дом (с подово отопление) на Жоро се събрахме, за да изиграем последната сесия по CSQ за 2014 година. Групата беше в пълен състав, готова да продължи спускането си в дълбините на Underdark и да попречи на тъмнокожите, подземни елфи да нападнат Dalelands, преди лорд Морн да е свикал своите войни под знамената.


Играта започна с героя на Венци (halfling крадецът на партито), който успя чрез roleplay и експлорване да достигне до останалите си съотборници. Вече събрана, групата започна да разследва стражевия пост, разположен на гигатнската паяжина, покриваща ямата на Szith Morcane. След като самите стражи бяха посечени от приключенците, последва отключване и претърсване на някоко затворнически клетки – там ги чакаше сблъсък с два призовани Noble Salamanders и намиране на скрит в килия медальон с фигура на паяк.


В офицерския корпус бяха намерени опредлено количество ценности, но и писмо от единия офицер към негов роднина, с покана за присъединяване към новите сили в региона, изоставяне на Лот (която е замлъкнала за поклонниците си) и коленичене пред Kiransalee и нейните следовници, които контролират Maerimydra (непознато за момчетата място). В принадлежностит беше намерен и голям месингов ключ.


Спалните на войниците съдържаха още малко трежър, както и кухнята им пълна със солени крекери и неприятното синьо сирене, направено от rote мляко. След като претърсиха района, преместиха труповете на стражите в спалянта и залостиха вратата, групата се подготви да спи чрез rope trick. Беше поставена и аларма, която няколко часа по-късно осведоми приключенците, че някой е стигнал до тяхната позиция. Ситуацията беше проучена и се оказа, че група клерици, за едно с антуража си претърсват мястото и имат много неотговорени въпроси.
Последва обсъждане за това как да бъде адресиран проблемът, дали със сила или хитрост и какви тактики да бъдат ползвани, ако се стигне до сблъсък. Хрумна добрата идея да се ползва таран (разбирай Грумуш-Иван) с кастнат върху него silence, за да се предотврати призоването магии от страна на свещенниците. В крайна сметка беше взето решение, да се действа с roleplay подход и чак след това, ако се наложи, да се влиза в битка. Фидлър като бард и дроу (всъщност отлично решение за character creation) успя да се представи на пратен от клеричка на Лот слуга, който да подготви нейното предаване пред силите на Кирансале. Разговорът не само успешно отклони противниците от партито (след добър Bluff и Perform), но разкри името на самата клеричка, както и на някаква още по-важна особа – Господарката Царнае.


След като бяха оставени от дроуския патрул, приключенците продължиха спускането си надолу по гигантската паяжина (Фидлър беше спасен от падане благодарение на силата на Ширакан-Марто). Следващатa дупка в стената на пропастта се оказа по-впечатляваща от предната – огромната пещера на базара на Сзит Моркейн, заедно с определени неизвестни постройки с огромни врати. Тук магията на Джин беше изключително полезна – покри групата с илюзия, която кара останалите да виждат бойците ни като членове на своята раса в тях[H1] . Така беше избегнат разговор с търгуващите дуергари, илитиди и куо-тоас, като партито се насочи към един зеещ проход в дясната част на залата. Пазителите на прохода бяха сравнително лесно измамени от магията на Джин и сладките думи на Фидлър и цялото парти се озова в края на коридора в т.нар. Commoners Level – мястото, където живеят дроуве без статус и повечето роби.


Тук Грумуш поговори с един свой орски събрат, което помогна на групата да осъзнае, че няма как да се намери кръчма или място за отсядане поне в тази част от градовете на тъмните елфи – обществото им е доста по-различно от това на хората от повърхността. Все пак, научиха, че едно от  авторитентните НПЦ-та в района се казва Тулк. След като преходиха местността, видяха робите гоблини, орки и куаготи (дори гиганти), техните пазачи-робовладелци, полетата с фосфоресциращи гъби, подземното езеро, както и портите, отделящи дроувете комонъри от робите.


Зад портите, които бяха преминати с лекота благодарение на магията, групата бързо събра интереса на робите и беше посрещната от куагот здравеняк, който ги насочи към бърлогата на Тулк. Самият той се оказа местният бияч, бъгбеар варварин, вожд на робите, играещ балансираща роля между дроувете господари и паплачта на робите. След проучващ разговор, и разкриване на картите от страна на групата (т.е. премахване на маскрировката), стъписаният Тулк предложи сделка и преговори – за това как да бъде бутнат режима на Кирансале в Сзит Моркейн.  Планът – групата да нападне през таен тунел, докато робската паплач вдигне бунт.

Как ще продължи? Дали ще има предателство или отборна игра...предстои да видим!



 [H1]Напиши и името

понеделник, 15 декември 2014 г.

City of the Spider Queen 3: Into the Deep



Такааа. Вчера (14 декември) в уютната бърлога на бай Иван се проведе третата сесия по приключението-майка City of the Spider Queen. Посещаемост: пълен състав с изключение на Венци, чийто герой беше изпратен да търси информация в града и съответно пенсиониран за сесията.

Започнахме откъдето приключихме - от пленяването на двама дроу и отвеждането им обратно в Dagger Falls за разпит. По пътя Фидлър (Жоро) ги заговори на дроуски и след малко театър и Enhanced Interrogation Techniques™ оставихме дроуката да заколи дроуа под предлог, че ще я освободим. Това, разбира се, беше лъжа и тя ни разказа общо взето първия елемент на сюжет в приключението.

  • Богинята Кирансале, която е мега-враг на Лот е започнала нападение срещу Лот с помощта на някаква outsider сила и засега ги разбива. Като завладее територията на Лот, ще изпълзи и навън и ще погълне целия Фаерун в мрак.

Ние я заведохме при лорда, прегрупирахме се, преекипирахме се и тръгнахме отново надолу към МРАКА.

По пътя попаднахме на засада в една горяща ферма, където мощните атакуващи магии на дроуовете ни насолиха дотолкова, че Джин (Сашо) и Константин (Владо) да паднат бездиханни, а първия дори да изхаби още едно безценно спасение. Кур.
После продължихме към криптата и съответно пещерата от предните сесии, където имахме една доста тегава битка с два бебилита.

На долното ниво открихме една пропаст, която беше опасана в огрооооомна мрежа (справка, виж картинката). Следваше...О, Господи...пъзел! След малко лутане намерихме безопасния път за преминаване надолу и се спуснахме в ъндърдарк. Намерихме следващото ниво от донжона и продължихме направо. Направихме може би 5-10 крачки и попаднахме в зала, където ни чакаха два солара и огре. Майтап бе, Уили! Една сурия дроуове. Аайде пак. Този път битката беше доста по-добре изиграна от нас. Помогна и това, че им взехме инициативата. След тази схватка прибрахме книгите и оставихме експлорването на подземието за следващия път.

Сега и коментара ми за сесията:

  • Бих казал най-добрата досега от тази кампания, макар и значително да отстъпва по качество на добрите ни Уотърдийпски сесии. Имаше и роулплейче, макар че Стоян каза, че е било “не по книгата”.

  • Героите ни са ДОСТА силни и имаме и добра бройка и въпреки това отново битките са доста трудни. Не ми се мисли по-натам как ще бъде.

  • Играта върви дооооста мудно, особено в битка поради причината, че на всеки героя е поне 10 страници. Тази затлаченост на 3.5 ни кара все по-смело да гледаме напред към 5 издание. Толкова смело, че поръчахме книгите :)

  • На мен лично ми липсва мистерия. Кефеше ме как в последните две кампании (Тей и Уотърдийп, разбирай - последните 5 години ДнД), Стоян винаги е успявал да създаде чувство на несигурност и изненада. Евалата, трябваше да го няма това, за да разбера колко е фундаментално. Най-малкото това ме кара да се сближавам с героя си и да ми дреме каква ще е съдбата му. Това е нещото, което създава велики ролеви моменти (справка - последната кампания).

Това е от мен, дългичък пост, но си заслужаваше.

Оставете коментари, защото мисля, че е доста важно към момента всеки да изкаже мнението си за сесията, за кампанията и за това кое му харесва в ДнД по принцип. :)

- Сашо



вторник, 21 октомври 2014 г.

City of the Spider Queen 2: Стъпка назад, стъпка напред



Вчера (20 октомври 2014) проведохме и втората сесия от City of the Spider Queen. Играта се проведе в Ледената Къща, която все още не замразяваше душите и телата ни, но леко ни смигваше със зимна насмешка. Отново бяхме в пълен състав и след малко лигня директно продължихме, откъдето бяхме започнали.


Бяхме в първото подземие още близо до Dagger Falls и след тежък енкаунтър решихме да се оттеглим назад в една от стаите и да рестнем с помощта на rope trick. Естествено, мръсните дроуове ни намериха и последва ултра тежка битка с два bebilith-a, два дроу уизарда и една дроу клеричка, които ни насолиха дотолкова, че да изгубим две спасения. Хлъц. Окопитихме се от битката и продължихме надолу. Там срещнахме отново група дроуове, които обаче бяха с табарди на бога К…. (Стояне, хелп) и очевидно тук вече се появиха първите наченки на сюжетна нишка, защото иначе каква работа биха имали тези врагове на Лолт в подземието. Насолихме ги и решихме да спираме. Пътьом имаше и незначителна битка с два-три драйдера, които се оказаха доста слаби.


Общо взето кратка сесия с не много прогрес. Забелязвам следните особености дотук в дънджъна (може би и в приключението се наблюдават същите тенденции):
  1. Еднообразни гадове - крайно време е да си измислим протекшън срещу мощните магии (колко лайтнинг болта ядохме) или бласфемито.
  2. Енкаунтъри, които са слаби и целят да си изхабиш големите магии и умения по тях, като драйдерите. Реално, ние няма как да знаем в началото на един енкаунтър дали няма да изскочат още милион гада отнякъде и това леко усложнява задачата. При Стоян приключенията се знае, че почти всеки енкаунтър е потенциално летален (или поне challenging) и няма какво да се пазят магии. В Ситито е по-трудничко да се планира запаса от умения и магии.

Играта свърши на това как двамата мъже дроуове от последния енкаунтър се предадоха и партито ги взе пленници с идеята да ги докара при лорд Морн от Дагър Фолс за разпит и вечеря от тупаници. Очертава се следващата сесия да има повече роулплей и евентуално някакво придвижване на сюжетната нишка.

Сашо

Коментар на Стоян: И на мен сесията ми се стори забавна, макар и разлигавена, но пък и то беше ясно, че няма да навлизаме в дъблините на роуплея, ако почнем към 21:00 часа сериозната игра. Хубаво е next time да сме по-рано или съботно-неделно. Що се онтася до адвенчъра има някакви елементи, които не ми харесват. В момента има две цели - да се научи възможно най-много от готовите приключения, което да е полезно да се слага в следващи други, както и да се подправи този адвенчър, така че да има по-силни roleplay елементи. Богът, който разпознахте на табардите е Киарансалее: http://forgottenrealms.wikia.com/wiki/Kiaransalee

понеделник, 6 октомври 2014 г.

City of the Spider Queen 1: Началото



This is it, момчета. Венецът в нашата ДнД кариера. Приключението, което е толкова епично, че  всички други приключения се сравняват с него.  Книгата, която си купихме е на цели дванайсет години (без майтап, издадена е 2002 година). Тя дори не е по същата система, по която играем. D&D 3.5 вече е толкова затлачена с милиони спелове и правила, че повечето герои вече имат фийтове и класове от поне 5 различни книги, спелове от други 5 и предмети от още толкова. На фона на всичкото това се носят и слухове, че след "ситито" ще пенсионираме старите (макар и доста запазени, евалата - най-здравите книги, които съм виждал) томове по 3.5 и ще се насочим към 5 издание. Владо вече е закупил player's handbook, а пък аз обмислям дали да не си подаря един monster manual след няколко месеца. :)

Но засега фокусът ни е друг - първата сесия от City of The Spider Queen - първото и доколкото ми е известно най-доброто приключение във Фаерун по 3-то издание. За пръв път от много време играем всички накуп - и всеки беше дошъл с лачен нов герой. Ще ги представя съвсем накратко:


  • ·     Владо играе Константин - клерик на Латандер, ориентиран към магията и унищожаването на ъндед
  • ·    Марто играе Шшш....Шшшшш....? (сори, бро , не мога да се сетя, честно :):) ) - warbladeс два чифта claws, който идва от племето на червения тигър
  • ·      Иван играе Гром - орк варварин с много демидж
  • ·      Жоро играе Фидлър - добър дроу бард цигулар, който Inspire-ва за 6d6 демидж на атака.
  • ·      Венци играе Тири - гном роуг с 900 hide
  • ·      Аз съм Джин - халфлинг уизард, специалист в transmutation училището

Приключението започна в Dagger Falls, където в местната кръчма групата се сформира. Мисля си, че роулплеят си беше на ниво между нас и бързо се ориентирахме към мейн куеста. А именно - да посетим замъка на местния лорд Морн, който търси приключенци да му свършат работа. След разговора с лорда стана ясно, че група дроуове са нападали отдалечени ферми и са избивали обитателите им. Групата набързо си стисна ръцете с лорда и тръгна веднага.

Последва ходене из разни пътеки, губене и връщане. Окончателно се озовахме на входа на (очевидно) "криптата", за която стана дума и при лорда. Дълго и мъчително отваряхме единия мавзолей и накрая като го отворихме, ядохме светкавици. Добър урок занапред. Партито, колкото и да е силно, на 10 ниво важни са детайлите и тактиката! Победихме двата невидими вампира и техните споунове, след което продължихме навътре в подземието. Имаше енкаунтър с двама демони (които бяха набързо очистени), и засада на отряд дроуове (които Иван очисти набързо).

Като цяло добра (макар и кратка) сесия - със сигурност нямам търпение да продължаваме да разкриваме тайните на криптата. Имаше опасения, че понеже сме 6-ма герои, ще бъде много лесно  приключението, но пък те бяха контрирани от идеята, че като сме повече, ще качваме нива по-рядко.

Очаквам следващата сесия.

- Сашо

Сашо добре е представил ситуацията. На мен ми направи впечатление, че този тип адвенчъри имат своите сериозни трудности и всъщност изискват и те самите доста работа. Трябва да се наблегне над това енкаунтарите да са съобразени с нивото на групата, както и да се помисли за това как да разширим роуплей елемента в самия адвенчър, защото имам леко неприятно предчуствие, че може dungeon crawl-ът е повечко, отколкото го мислихме.

На мен самата сесия ми даде отправни точки за това как да пипна играта нататък, за да получим по-интересен и силен експириънс за всички.


-          Стоян