Eberron - 27 - Time Travelling Blues

 

Ето, че седя на кухненската си маса на 17 март 2022 и пиша за последната сесия от приключенията ни в Еберон. Локацията и съставът са ясни, така че започвам веднага.

Започнахме при Сам Спейд, който ни предлага да се върнем назад във времето. Най-добрия съвет, който може да ни предложи е да намерим него в миналото и да свържем паметта му (той ни даде малък цилиндър, който е паметта от бъдещето му) и той да ни помогне. Ние си настояхме да ни даде айтеми и той ни даде ключа за корпорация Канит в съседство. Ние влязохме като у нас си, но нямаше много неща за събиране, както и нямаше абсолютно никой. Част от предметите се телепортираха на късо разстояние, но ние не обърнахме внимание и на двете неща (а те се оказаха важни, мамка му) и се върнахме при Сам. Той ни каза, че блинкващите айтеми са някакъв теч на енергия от сферата, а пък хората ги няма, защото са по мисии. Сам активира сферата и БЖЖП – бяхме телепортирани на един хълм до Метрол – столицата на Cyre, която си беше напълно изрядна, тоест преди The Mourning.

Около нас имаше суматоха от канитски служители, които набързо ни обясниха, че НЕ БИВА да се телепортираме и че лудият робот Сам Спейд е пратил ВСИЧКИ от корпорацията назад във времето. Докато си приказвахме, ушите ни писнаха, видяхме ярка светлина и …. Мрак.

След малко се събудихме обратно на същото място и осъзнахме, че сме хванати във времеви цикъл. Появяваме се малко преди mourning, запазваме спомените и локацията си и след mourning се връщаме обратно във времето пак преди него. Веднага предположихме, че самият Сам Спейд предизвиква морнинга като се ебава с времето. В това време на хълмчето където се озовахме почнаха да пристигат още и още хора, като всяка нова група идваше след всеки нов Морнинг (поне в линията на нашето усещане за време, нататък става сложно).

Ние допуснахме, че трябва да терминираме Сам в миналото (хе-хе) и по този начин да спрем Морнинга. Хванахме Теодориус дКанит – шефа на Карнатския клон на корпорацията – под ръка, и тръгнахме към града. С малко дипломация и неговата акредитация успяхме да влезем в корпорацията. Крънчи се включи към паметта на Сам разговаряхме с него. Той ни каза къде се е намирал и Крънчи вече знаеше как да се ориентира в огромния комплекс. Също така пробвахме да интерактваме с някого и научихме, че тези, които не сме ние не запазват локацията и спомените си след като се върнем обратно в началото на цикъла преди Морнинга.

Тръгнахме надолу към лабораторията и ни спряха няколко големи и много заплашително изглеждащи warforged. Йови хвърли някакъв абсурдно висок чек и ги убедихме, че идваме от бъдещето, за да спасим корпорацията и те ни качиха горе в стъклената стая при Викраникс – шефът на корпорацията. Той беше практически полуразложен труп, помещаващ се в канитска полусфера, която много ни напомни на една друга канитска сфера. Ние му дадохме паметта на Сам и обяснихме така и така, след което пак имаше ресет. Интересното беше, че той НЕ ЗАГУБИ ПАМЕТТА СИ. Което значи, че той също е в лууп и е пътувал във времето. Попита ни как ще спрем морнинга и ние казахме, че ще унищожим Сам Спейд и Викраникс ни даде една сфера за пълен достъп в комплекса.

Ние слязохме долу в ултра хай тек лабораторията и открихме Сам Спейд. Първо го унищожихме без да го будим. Не стана. После му прехвърлихме неговата си памет и го убедихме да си пръсне главата. Пак не стана. После отидохме със Сам горе при Викраникс, но някакви лазери постоянно убиваха Сам, а и Викраникс се заключи зад стъклените си стени и спря да говори с нас изобщо.

Научихме и няколко неща за драконовите пророчества – че всеки знае само своята част и че не може да я разкаже. Сам знае някаква своя си част и Викраникс също. Предположихме, че Викраникс всъщност е Вика Слок от много далечното бъдеще, който се е върнал и е станал шеф на корпорацията. Теодориус ни спомена, че „той винаги е бил начело на корпорацията“.

Тук стигнахме до момент на много много силни умствени напъни и пробвахме какво ли не. Най-сетне с много подсказки от страна на Стоян се досетихме, че изходът е да излезем от цикъла. Тези които пътуват във времето остават в цикъла, но умовете им не са в цикъла (макар че и раните ни оставаха, така че тук може да се каже, че си противоречат двете неща). А тези, които са били там преди морнинга – някои оцеляват, но нямат спомени. Най-накрая се досетихме, че Крънчи може да си прехвърли съзнанието на тялото на Сам и по този начин да промени бъдещето.

Направихме го и…

Вие отваряше вратата на евтиния кафе-бордей „При Савия“ в Lower Menthis. Правите няколко крачки навътре и забелязвате една мистериозна фигура на най-вътрешното сепаре. Огромна шапка с периферия скрива лицето му. Той казва „Няма да повярвате, но всъщност…аз съм Крънчи.“

К Р А Й

 

Eberron – 26 – Бурни вълнения

Stormhome

В първия петък на февруари 2022 ние пак сме тук в пълен състав и продължаваме приключенията на Драконите на кръвта. Няма да губя време в излишни интродукции, ами се хвърлям направо в екшъна.

След крушението на небесната ладия на принцеса Хайдит ние героично се скрихме в убежището си, но все пак трябваше да разучим какво е станало и как ще реагира местната власт. Рагнар се преобрази на котка и след като стана алфа-мачокът в Корт отиде на местопрестъплението. Там видя един капитан от белите лъвове (капитан Пазак), който съскаше на управителя на Червеното убежище, че това им е абсолютно наистина за последен път и, че му е писнало да опира пешкира за тяхна сметка. Окей, вече знаем – Blood of Vol се ползват с протекция от доста високо ниво.

Рагнар се прибра, рестнахме и на следващия ден решихме да разпитаме капитана. Йови и Рагнар отидоха при корпорация Тарашк в кулата на 12-те да потърсят капитана, а Бен и Крънчи останаха в кръчмата да поразпитат кръчмаря. Също така в сутрешния вестник нямаше и следа от вчерашния екшън, но пък пишеше „Корпорация Лирандар събира своята армада в Stormhomе. Какво ли става?”.  Пратихме сендинг до Векнир с информация, че Хайдит е ЧБ и му казахме, че планират да използват Вика Слок, за да телепортират армия в Бреланд.

Йови и Рагнар се метнаха метлата и почукаха на прозореца на кулата, тъй като нямаше друг начин да се влезе.  От корпорацията им предложиха експресна услуга и разбрахме коя е любимата кръчма на капитана („Счупеният меч“) и че той отива там сега.

Бен и Крънчи видяха двама прашасали карнатски пътници в „Мечът на Рекенмарк“ и опитаха да ги заговорят, но те бяха много враждебно настроени към Крънчи и го оставихме. Понаучихме малко интел:

-          Кръвта на Вол си я има и всички знаят, че ги има, просто не са публични. Обикновените хора не харесват ритуалите им, но признават, че немъртвите воини са това, което е спасило Карнат от вражеските нападения. (За разлика от редовната армия).

-          Северните лордове на Карнат са анти-кръвта на Вол и са принудили Каюс Трети (за когото се подозира, че е вампир) да се покаже на слънце. Той го е направил на площад „Три реки“.

-          За принцеса Хайдит се носят какви ли не слухове – била бременна с копелето на Мечока, била курвата на Бреланд…като цяло явно не я харесват хората. По-интересното, че (уж) самият Каюс не искал да я вижда и не я е приел още в замъка, въпреки че всички знаят, че тя е тук. И тогава ми светна – тя просто има огромни daddy issues.

Партито се събра и отидохме в Счупеният меч, където сирианският акцент на Бен и уорфорджнята на Крънчи бяха съществен проблем и ветераните в кръчмата ни закачаха, но ние не се хванахме на кукичките. Седнахме и зачакахме капитана. Не след дълго той дойде и ние успяхме да го убедим, че Йови е шарнско парвеню, който събира информация за книгата, която пише за войната. Капитанът клъвна рязко и спечелихме доверието му. Закарахме го в „Мечът на Рекенмарк“, където „сравнявахме записки“. Разпитахме го за Кръвта на Вол, но той се оказа доста свестен и хрисим човек и не намерихме каква повече информация да изкопчим от него.

С това заварихме всички следи охладени и решихме пак да пробваме в Кулата. Там Рагнар каза, че братовчед му е голяма клечка в корпорацията и след като разбраха кои сме ни дадоха карт бланш да ползваме вътрешният проход между етажите. Предупредиха ни, че той не е използван от години, защото от него излизат крийчъри и че понякога има странни ефекти. Ние казахме „крийчъри и странни ефекти е точно това, което търсим“ и се втурнахме напред.

Озовахме се в зала, където имаше 13 врати – 12 с драгънмарк и една счупена със задраскана марка. Ние, разбира се, влязохме в най-съмнителната и там намерихме познатата шапка, която държи лицето в сянка и самия Сам Спейд, а зад него имаше обвита в мрак сфера.

Той не ни нападна, а напротив – разкри ни, че иска да ни разубеди и, че ако сме против войната, не трябва да се съюзяваме с Ориен. Той ни телепортира до Stormhome, където Лирандар събират своята армада, която ще удари Passage след няколко дни. Самите Канит са готови да ударят гарите на Ориен и по този начин проектът с Вика ще бъде затрит. Ще започне нова война. След време ще се включат и кралствата, няма как и отново сме в изходна позиция. Ние му споменахме, че сме включили елфско божество в проекта, което го озадачи и за първи път изглеждаше, че планът му не е предвидил това.

Но все пак седнахме на масата за преговори в кабинета му. Оказа се, че те изобщо не искат да транспортират войска. Вика има друга, много по-важна функция – той може да пътува освен в пространството, така и във времето, но може да бъде похарчен само за едното от двете. Канит го искат, защото смятат с него да се върнат назад и да предотвратят The Mourning. Заради това е бил създаден и Сам Спейд, който, както се оказа е warforged. Също така самият Вика и неговата поява е закодирана в Драконовото пророчество и Сам го е търсил от ден 1.

Червеният Бухал е пионка на Канит - те имат общи цели, но са далеч от съюзници и тя няма да напада Бреланд с помощта на Вика. Тя ще използва Червения Бухал, за да създаде "отворено общество" в Бреланд, където Кръвта на Вол да може да бъде толерирана и да излезе наяве. 

Каюс Трети - всъщност е Каюс Първи - прадядото на Хайдит. Това е и причината той да е разкарал Хайдит в Бреланд, а принца - в Трейн. Той просто не иска да бъде виждан от тях.

Предложението наистина звучи апетитно – ако се предотврати The Mourning, действително войната би могла да продължи, но пък милиони животи, със сигурност биха били спасени.

Съгласихме се ние да участваме в пътуването и да разберем какво точно е станало. Взехме най-рационалното решение и казахме, че трябват айтеми. :D

С това и приключихме.

До бъдещите ни срещи, когато ще отскочим до миналото!

Eberron – 25 – Още ма цъка пудмука

Ето че и първата ни сесия за 2022 е вече факт. Имаше потенциално отсъствие, но след като Венци беше изпържен от колегите си, той също се присъедини към играта.

Започнахме на борда на Блудницата и начертахме плана. Телепортирахме се до Passage, за да си кажем две-три приказки със Седрик. Ние му разказахме каквото знаем за Вика и канитската стазис сфера и му казахме, че първо отиваме да проверим тази в Корт (столицата на Карнат). Той ни каза, че можем да ползваме секретната им квартира (която е на гарата), но че там няма наистина надеждни хора от техните. Особеност в Корт е, че там всичките корпорации са на едно място – в левитиращата кула на 12-те. 12-те са били организация обединяваща интересите на всички корпорации, когато те едва са прохождали, но с времето е залиняла и силата е отслабнала. Въпреки това, там нещата са на един етаж разстояние.

Телепортираха ни на гарата и там ни посрещна Зилкор – младият сътрудник на Ориен, който се притесняваше от нас. Крънчи го разпита за някоя добра кръчма и му възложи задача да проучи и да напише доклад как можем да се свържем с всичките корпорации.

Излязохме навън да подишаме студения въздух на Корт и забелязахме огромните гранитни стени на града. Три пъти са били обсаждани по време на войната (от warforged), но градът не е падал. Поради този факт Крънчи срещаше някои неодобрителни погледи. Местните стражи/полиция са белите лъвове. Направи ни впечатление и, че доста от общите работници са немъртви.

Влязохме в кръчмата, която се казваше „Мечът на Рекенмарк“. Крънчи си припомни, че Рекенмарк е най-известната военна академия в Корвейр и, че дори бреландци ходят там да се обучават.

Вътре имаше една голяма група кадети, някакви джуджета и двама халфлинга от Талента плейнс, които си бяха паркирали динозаврите отвън. Ние решихме да не се набиваме на очи и затова седнахме при халфлингите и им дадохме да оближат пудмука. Рагнар също близна и всички заедно станаха общо взето неконтролируеми. Така седейки и не се набивайки на очи, привлякохме вниманието на кадетите и една млада кадетка дойде и ни каза, че сме нарушили кодекса на Каюс Трети, където очевидно пише да не се друсаш на публични места. Йови успя с епичен блъф да я измами, че сме дарители на академията и тя ни остави на мира, но кръчмарят ни даде да разберем, че сме се разминали на косъм.

Кръчмарят се казва Дамариус и ни светна, че е добре да не се ебаваме с кодекса на Каюс, както и че канит са натурални съюзници на Карнат от много години.

Ние се досетихме, че в Throneport имахме контакт с Blood of Vol и предположихме, че те могат да са ни съюзници, тъй като си искат да вземат властта и да върнат ъндедите (Blood of Vol са реакционери и искат да възстановят предишното величие на Карнат), но пък самите ъндеди и религията им е забранена. Пошляхме се безцелно, но не намерихме нищо смислено, след което проверихме супер подробните записки от преди и се сетихме, че всъщност търсим „червеното убажище“. Пратихме сендинг до Авелек – нашият приятел костният рицар, когото зарязахме в Throneport, и той ни каза, че Червеното убежище се намира в полите на Crownhome (замъка на Корт).

Червеното убежище се оказа хотел окъпан в мека червена светлина с двама от познатите ни синеоки ъндед пазачи отпред. Ние казахме, че имаме препоръка от Бисум (така се казваше клерикът от Throneport) и ни пуснаха. Ние букнахме един апартамент (при това само за 10 злато – доста евтино с оглед на това какво следва нататък) и ни дадоха един червен амулет, който действа като пропуск за долните етажи.

Качихме се до стаята, там имаше секретна врата, зад която седяха наблъскани 6-ма карнатски воини, порадвахме се на лукса, и слязохме надолу към истинския купон. На минус първия етаж имаше луксозни сепаренца, лека музичка и доста криви хора. Един такъв крив човек с железни зъби (така се и казваше – Кистрок Железни зъби) ни посрещна и ни настани в сепаренце, където от стената шурна кръв (не помня вече от какъв чучур). Рагнар пийна и му стана лошо, а Бен пийна и видя интериора по съвсем различен начин – кръв, лица на мъртви, опънати човешки кожи, кости навсякъде. Част от гостите също се преобразиха и се виждаха като демони. Нашето парти се виждаше нормално. И всичко това за 10 злато.

Някъде по-надолу в коридора имаше суматоха и научихме, че има „височайшо присъствие“. Оказа се жена в черна роба, която държа реч за това как „планът ще се изпълни много скоро“ и как „реки от кръв ще потекат“. Бен се заслуша в гласа и, хвърлихме едно зарче и героите се сетиха това, което играчите вече предполагаха. Гласът на тази жена принадлежеше на принцеса Хайдит. Ние я погледахме, тя завърши речта си и тръгна да се оттегля. Знаехме, че тя е дошла с ладия и се втурнахме към покрива. Точно излязохме нагоре и я видяхме как прекрачва, за да се качи на ладията. Рагнар се втурна да я грапълва като змия, Бен изхвърли един ъндед от охраната и зад борда, а Йови събори още двама, както и по-важно – шофьора. Хайдит извади див късмет и се отскубна от грапъла на Рагнар и разпери крилете си и полетя нагоре, докато ладията падаше. Крънчи се опита да и хвърли гайка, с която после да я проследим, а Йови унищожи крилете и с елдрич бласт, но тя успя да се телепортира благодарение на пръстена си.

Каква епична битка – наистина я поизпотихме и бяхме на ръба да я хванем или убием. Този въпрос какво да я правим беше много съществен за нас. От една страна, ако я убием – ще има война. Ако я пленим – не е ясно къде ще я държим. Отделно, докато е жива, тя ще е наш враг и всякак ще се опитва да ни създава проблеми. Родиха се някои много свежи идеи (да я мажем с охлюв, за да не я открият, или пък да и дадем да лиже пудмука), както и някои не много велики (да я убием на улицата), но така или иначе този въпрос остава за следващия път.

Както казах момчета – такива са каноните на жанра. Първия път срещаш боса, изненадваш го и почти го буташ, но той се оттегля и започва да се готви за финалния шоудаун.

Ние осъзнахме, че трябва да бягаме и бззт – телепортирахме се обратно в квартирата на гарата, където и спряхме играта.

----

Ето, че и доста неща станаха ясни. Ние мислехме, че Хайдит (която вече без съмнение е Червеният бухал) е на страната на официалната карнатска власт, но пък явно е от blood of Vol. Това можехме да се сетим, даже се чудя как ни убягна. На дневен ред идва въпросът каква е позицията на официалната власт относно Вол и какво можем ние да направим. Със сигурност вече имаме очи и на гърба, защото не се знае чия мъртва ръка ще се опита да забие кинжал в него.

Корт вече не е спокоен град.

Eberron – 24 – Мазило от охлюв, милост от мечка

 

Какъв чудесен финал на 2021! Вчера преди играта направихме равносметка – за почти точно 2 години сме успели да изиграем 24 сесии по Еберон, но с две доста съществени ковид паузи, които общо правят около 9 месеца без игра. Нищо чудно, че се чувстваме все едно играем тази кампания отдавна. От известно време си говорим и за следващото приключение. Но то няма да е днес, защото Драконите на кръвта имат още недовършена работа.

Започнахме с дълго обмисляне на стратегията ни с борба с mind flayer-a Валхуун. Знаехме, че има таен тунел към него и решихме да се промъкнем. Успяхме да го изненадаме донякъде, защото Рагнар се превърна на паяк и се покатери много тихо до него и го прасна с уеб, а Йови го умери със сочна магия. Илитидът се прибра в wall of force, откъдето ни mind blast-ваше, докато Рагнар го пържеше с flaming orb, a Йови със spiritual weapon. В това време другите се оправяха с минионите му – а такива си имаше. Имаше 3 зомбита intellect devourers, едно мутирало огре и един grell, който много стресира Марти.

Най-сетне нещо му брейкна концентрацията, стената изчезна и почна истинският кютек. Илитидът вече беше доста насосан и избяга с plane shift. Ние поначало искахме да го закопчаем с dimensional shackles-a, но уви не стана толкова лесно. Все пак – победа и експириънс за смелите Дракони.

Върнахме се при Милок и с феноменална дипломация го убедихме, че сега е моментът да мине, защото на вратата няма никой. Заведохме го при бърлогата на илитида и поискахме да изпълни своята част от сделката – той ни даде черно мазило от Охлюва, с което можем да се крием, ако се мажем всеки ден. Страничните ефекти са, че НЕ БИВА ДА ПОЛЗВАМЕ пътуване между плейновете. Не се знае какво ще стане тогава. Също така успяхме да го убедим да ни каже и какво може да види за Вика Слок. Много сме добри – не изпълнихме нашата част докрай, но той изпълни своята и освен това ни даде още безплатно нещо. ДРАКОНИТЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ПРЕГОВОРИ, бейби!

Така де, Вика Слок. Той не може да бъде намерен, защото е хванат в канитска стазис сфера. Известни са ни само три такива – в Wroat (Breland), Korth (Karrnath) и Eston (Mournland). Милок отиде към светлото си бъдеще, а ние се телепортирахме обратно на Блудницата.

Потеглихме към Роат с идеята да почнем оттам, но ни гризеше какво точно се е случило. Предположихме, че има 85% шанс корпорация Канит да са го задигнали и 15% шанс да са предостъпили сферата на Кралските тъмни фенери. Решихме да ъпдейтнем Седрик чрез сендинг и той ни върна: „Военно положение в Роат“.

Ние рестнахме и се телепортирахме обратно в къщата на бившия сътрудник на Мечовете на Свободата Петьо. Тя вече си беше наша така да се каже. Там Рагнар се превърна на котка и се разходи по улиците на града. Видяхме доста войници, почти никакви цивилни, пълен локдаун и големи облаци дим, които излизаха от централата на Канит. Аха, значи сблъсъците са били между бреландци и Канит.

Драснахме един смс на Векнир и той се отзова мигновено и дойде сам (всъщност с един човек лична охрана), за да приказваме. Горещо ни прегърна заради това, че сме изпратили лекари във Ватиронд, които да помогнат на местните и ни разказа какво е станало – Канит са откраднали нещо от изключителна важност от Черната Цитадела (хах, какво ли) и бреландци са им го върнали тъпкано като са ги избили. Ние му разказахме, че имаме много големи съмнения, че принцеса Хайдит е Червеният бухал и, че тя работи заедно с Карнат и корпорация Канит. Той ни повярва и се разбрахме да съобщим на самия Мечок – крал Боранел. Това нямаше как да стане пред фенерите и други усойници, затова Векнир ни уреди униформи и ни вкара в личната си палатка във войнишкия лагер извън града. Там беше и срещата ни с Краля.

Ние му казахме всичко право куме в очи и човекът доста се напрегна от цялата плетеница около себе си, но ни повярва. Уморен ни даде пълно помилване и карт бланш да действаме както намерим за добре, а Векнир беше повишен в главнокомандващ на войските.

Разбрахме се ние да отидем в Корт на разведка и от там да им дадем информация какво се случва и какво да се направи.

Продължаваме през 2022!

Eberron – 23 – Из мрачните блата страшни работи крият се

 

Отново сядам на що годе удобния си диван с лаптоп в скута, за да опиша най-новия епизод от приключенията на Драконите на кръвта™. Датата беше 22 декември 2021, мястото БЛО, съставът – пълен. След малко приказки за скъпи Меджик карти навлязохме в приключението.

Бяхме на борда на Розовата блудница и точно бяхме обърнали обратно към Shadow Marches, за да навестим Slug Keep. Там ще търсим Милок, най-добрият следотърсач на корпорация Тарашк, който да ни каже как да се предпазим от това да не ни намери бившият ни работодател Сам Спейд.

Рагнар, като един добре обучен друид, ни разказа за това място. Разбрахме, че местният шеф е някакъв охлюв, а самото място е изтъняване на границата между материалния свят и плейна на лудостта. Там е пълно с даелкири – мистериозни създания, които дърпат конците в онзи свят, а пък друидите пазители (от които е и Рагнар) държат това място под строг контрол. Също така голяма част от оркския фолклор е свързан с това, че на мястото посетителите се разболяват от особена проказа и или умират или мутират.

Решихме по пътя да спрем в града Валшарак, за да научим как точно да влезем. Там ни посрещнаха група друиди пазители. Те не бяха особено дружелюбни, но все пак се съгласиха да ни дадат да говорим със старейшините, които евентуално да ни разрешат да влезем в Slug keep.

Влязохме в тяхното каменно светилище, което отгоре приличаше на птица и там лидерът на друидите (който беше полуорк полутрол) запя и от кората на 5-те дървета се отлюпиха петимата антични пазители-старейшини. Те бяха нещо средно между орки, дървета и костенурки. Ние очаквахме, че нашата скромност и мисия ще ги трогнат, но не. Те се интересуваха от подаръци и искаха да вземат Крънчи за армаган, после и кучето му. Ние не бяхме окей и им предложихме 5-те колби с драконова кръв, които Крънчи беше записал след битката с дракона преди 3458 сесии. В този момент научихме и грозната истина. Пазителите всъщност доста се вълнуват от това да консумират плът и кръв. Да, те наистина пазят света от даелкирите, но пък самите те също са развратени от положението си и са готови на всичко, за да си пийнат малко кръвчица.

В замяна те ни дадоха камък с нарисувана птица, който едновременно да ни служи като акредитация пред друидите, така и да ни пази от кофти проказата. Питахме друидите да ни кажат как да намерим Милок, но те ни казаха, че е невъзможно и че той сам ще ни намери.

Върнахме се на кораба и пуснахме един СМС до Седрик дОриен, за да го ъпдейтнем каква е хавата. Блудницата стигна до Slug Keep и решихме да оставим кораба да кръжи и взехме една статуетка от интериора, за да си помогнем с телепорта после. Видяхме и самия замък – приличаше на извънземна катедрала. Закрачихме натам, като драскахме „Милок“ по дърветата с идеята да привлечем вниманието му. На едно място открихме нещо като хралупа, от която изскочиха два базилиска, но успяхме да ги пребием без да ни вкаменят.

След като ги приключихме зад нас чухме гласа на Милок. Оркът вече не беше съвсем орк, ами беше превърнат на beholderkin. Той се съгласи да ни помогне, но ако свършим една работа за него. Поведе ни към оранжерията си и там Бен надникна в една синя течност. Заедно с Милок те летяха вътре в кийпа и забелязаха обитателите – бихолдъри, илитиди, всякакви други изчадия. Едно от тях даже се опита да направи някаква психоатака на Бен, но той успя да се спаси с добър сейв. На края на трипа минаха през гигантската утроба – преградата между плейновете.

Милок ни каза какво иска да направим – да убием илитида Валхуун, който пази тази преграда. Той има охрана от 3-4 мутанта и живее в купола над преградата, вътре в Slug Keep.

Стиснахме си ръцете и за домашно мислим как се трепе mind flayer. 

Eberron – 22 – Тънкото изкуство на хитрите преговори

 

Zarashak city of Stilts

На десетия ден от дванадесетия месец лето 2021 за пореден път се събрахме в БЛО, за да се потопим в неповторимата обстановка на Еберон и да се опитаме най-сетне да се доберем до Вика Слок и неговите суперсили.

Започнахме в лагера на корпорация Тарашк, където Рагнар реши да измоли един dragonshard назаем и изтества крилата на Бухала. Резултатът беше предвидимо размазване на земята и малко по-неприятна повреда върху самите крила, но Крънчи ще се справи сигурен съм.

Вечерта повикахме Бросон на борда на Блудницата и поприказвахме с него. Оркът ни разказа, че е семеен, бил много талантлив строител и така го намерили от корпорацията. Основното му притеснение са търканията между клановете и рискът те да прераснат във война. Единият клан настоява за повече чиста кръв, другия обаче плете заедно с Дъщерите на Сора Кел и внасят гурбетчии от Дроаам. Всъщност трафикът на гурбетчии от Дроаам за галифарските кралства е другият голям бизнес на корпорацията. Стана дума и за приятелите на Рагнар (gatekeeper druids). Те пазят света от поредното изтъняване между плейновете. Този път е между материалния свят и плейна на лудостта, откъдето и произхождат даелкирите – мистериозни твари, които черпят енергията си директно от дракона там долу.

На изпроводяк Бросон ни даде и едно писмо, с което да декларираме пред властите, че сме надеждни пичове, ако се наложи. Легнахме да спим, че 3 нива на exhaustion трудно се махат, и с първите лъчи на утрото, Блудницата вече се бе издигнала над блатата и пореше небесата към следващата си цел.

Докато пътувахме Бен извика самата Блудница и се заприказвахме за това какво всъщноси се е случило с принцесата Хайдит. Както и си мислехме, тя е забаламосала двама моряци, те са я качили на борда и после са вдигнали алармата.

Вечерта пристигнахме и в града. Забелязахме, че ние бяхме най-големия кораб там и имаше 3 по-малки летящи кораба на Лирандар. Хрумна ни страхотна идея да нарисуваме кораба с фирменото лого, което да е „розов дракон в анфас, на който половината лице му е гримирано“. За съжаление в Зарашак няма много художници, така че проектът за момента е замразен.

В момента, в който стъпихме на изгнилите дървени мостчета на Зарашак, Рагнар си пое дълбоко въздух, една сълза проблесна в окото му и устата неволно каза „вкъщи“. След което на секундата ни поведе към любимата си кръчма „Безкракият гущер“. Самото заведение беше с няколко надстроени етажа, съединено с кораб и вътре беше тотална вакханалия.  Описахме го като смес между Тортуга и хасковска дискотека. Пазителските роби на Рагнар автоматично му даваха доста висок статус в обществото и даже няколко орка дойдоха да му целунат ръка. Настаниха ни, Рагнар поръча от култовата пушена бира и зачакахме ханджията, който беше отишъл да ибе. В това време една оркка довтаса с няколко деца и една яркочервена жаба в клетка. Оплакването беше, че жабата говори на едно от децата. Рагнар не беше приготвил speak with animals и се заехме да разрешим случая по олдскулския начин. Player skill > character skill, нали помните. Стигнахме до заключението, че това е отровен пудмук, който ако те оближе, почваш да халюцинираш здраво. Това се беше случило и с детето. Благодарните орки ни подариха жабата и Йови я ската на сигурно за после.

Ханджията Ордо беше стар полуорк и беше стар познат на Рагнар, но иначе умен, пресметлив, наблюдателен и иблив. Той ни разказа, че местният управител на Корпорацията е детският приятел на Рагнар Магрин и можем да го намерим в търговската къща.

За лека нощ решихме да проверим единствения ни останал съюзник Векнир и да му пратим един сендинг. Написахме му, че сме невинни, че тъмни сили работят в Бреланд и че имаме нужда от неговата помощ. Той като един типичен бумър не знаеше как се ползват средствата за комуникация и ни написа „Къде сте? Важно е.“ Втф, мен…. Ние му написахме още един сендинг, че няма да му кажем къде сме, но че можем да се срещнем някъде. Той ни върна „Усмивката на една ватирондска майка струва колкото цял батальон. Къде да пратя този батальон?“. Това отново беше странно, но предположихме, че нашето предложение да изпратят Аундаирски кораб да помага, все пак се е материализирало.

Сутринта отидохме в търговската къща при Магрин. Къщата беше цял бункер и нищо чудно, те на практика добиваха нефта на този свят. Самият орк беше добре запознат с нашите приключения и беше облечен по последна шарнска мода. Ние поръчахме един драгъншард размер „две и половина“, за който ни Рагнар поиска отстъпка и ни взеха 11 бона. Другото ни поръчение беше да открием Вика Слок. Казаха ни, обаче, че не могат да свършат тази работа, защото друг клиент вече търси същата цел. Греда. Пробвахме Дасина ир Мороз. Пак греда. Пробвахме Сам Спейд. Полуоркът ни каза, че ще се консултира с другите шефове в корпорацията и ще ни отговори на следващия ден.

Ние подвихме опашки и отидохме в кръчмата да пием ракия от пудмук и да се утешаваме с оркки, но пътьом бутнахме едно платитено кюлче на кръчмаря, за да ни разкаже какво е видял. Той веднага ни описа Сам Спейд, който вече със сигурност знаем, че е от Канит. С него е имало два робота енфорсъра, каквито кръчмарят не бил виждал. Решихме да се качваме на кораба и да палим към Шарн, защото явно няма смисъл да се борим. Разучихме добре телепорта и разбрахме, че ако имаме предмет от локацията, тогава телепортирането ни е 100% сигурно. Леко пияни потеглихме на изток с идеята на следващия ден да се върнем за срещата, но да не прекарваме повече време в града, преди да ни се случи нещо лошо.

На следващия ден най-сетне нямахме exhaustion и ударихме един телепорт обратно до кръчмата и бегом в търговската къща. Магрин беше нещо нервен, но ни каза, че потенциално могат да следят Сам Спейд. Ние се досетихме, че и ние сме в списъка за следене и научихме, че ни следят всеки един ход. Предложихме нова далавера – вместо ние да следим Спейд, те да спрат да следят нас. Тоест да ни консултират как да се предпазим от следене. Магрин се съгласи, че това не нарушава никакви договори, но постави висока цена. Искаше 1% от акциите на Ориен да отидат при корпорация Тарашк, защото знаеше, че нещо става в Passage. Ние го убедихме, че след като залага на двете страни, ние така или иначе, ако не успеем, няма да му дадем нищо. Също така, ако ние вземем Вика, ще можем да преговаряме с Ориен да стане сделката, тоест нашата дума е достатъчна. Той се съгласи и ни насочи към Slug Keep, където да говорим с Милок, който е бил топ търсачът на Тарашк, но е бил изключен от корпорацията. Някои спекулират, че силата му идва от дракона отдолу. Само той можел да ни покаже как да бъдем неоткриваеми. Стиснахме си ръцете, подписахме коалиционно споразумение и се телепортирахме обратно на борда на Блудницата. Там наредихме курс в напълно обратната посока и поехме отново към Shadow Marches и то към техните most shadowy parts.

----

Топ сесия с много силен worldbuilding и социален елемент. Когато играхме Томба усещах как дънджън интуицията ни е на много високо ниво, сега усещам как ставаме мноого силни в комбинациите и преговорите.

Eberron – 21 – Отново извън пределите на цивилизацията

 

И ето че почти месец след батулийските ни подвизи отново се събрахме в любимото БЛО, при това в пълен състав, за да поиграем най-великата игра на всички времена и народи.

Започнахме отново във фирмения град на корпорация Ориен – Passage. Там бяхме прекарали няколко дни в невиждан за несретници като нас лукс да отпочинем и да калибрираме плана. На масата направихме рекапитулация на потенциалните ни съюзи и огромният ни списък с врагове.

Ето някои неща, които съм записал:

-          Основният план е да използваме корпорация Тарашк, за да ни кажат къде е Вика. Това сигурно няма да е лесно, затова ще пътуваме до тяхното седалище в Shadow Marches, където ще се опитаме да свършим работа (а и все пак си е интересна локация).

-          Единственият ни истински съюзник е Векнир, който не знаем къде е, но потенциално можем да се свържем с него, за да видим как ще се вмъкнем в кралство Бреланд.

Обяснихме плана на Седрик дОриен, взехме 50000 злато под формата на платинени кюлчета, както и 10 scrolls of sending и отидохме да се сбогуваме със Сектор Хилик. Той ни предизвика на хвърляне на брадви и заложи някаква статуетка, която явно беше епичен елфски артефакт, а ние заложихме фигурка на Червения Бухал. Very collectable. За съжаление загубихме, но пък той ни удостои с няколко съвета относно нашата мисия. Сега, не бяха нищо, което не се сещахме сами, но имаше две много интересни неща.

Първо, Крънчи го попита дали е възможно да се направи нещо като afterlife за warforged. Крънчи обясни, че нямат души и след смъртта, не отиват никъде. Възможно ли е техните души да се запазят в нещо като машина, която да им дава вечен покой и да канализира есенцията на техните души, превръщайки се в нещо като божество? На практика като Соулмонгъра и Атропала от Tomb of Annihilation, но не с ъндеди и кофти души, а с добра цел. Сектор каза, че същата технология, която елфите са използвали, може да бъде използвана и за този проект.

Тук ще си позволя да направя една отбивка от разказа и да кажа, че това е феноменална гениална идея за епичен МЕГА КУЕСТ за някоя следваща кампания. Като станем 15-16 левел например. J Хубаво е да се запомни!

Другото, което Сектор ни каза е, че всъщност елфите от Аеренал не са ни сърдити. Причината е, че с нашето относително безобидно нахлуване в техния град на мъртвите сме разкрили слабостите на техните защити, което им дава възможност да ги подобрят преди някой демон да се е възползвал от същите слабости. За това те са ни признателни и Сектор ни каза, че сме винаги добре дошли в Аеренал. Също не е лошо да не забравяме J

С това сбогуване се метнахме на Розовата Блудница и потеглихме на запад – през езерото Галифар, към гората на Eldeen Reaches (сетихме се, че едната съдийка от Thronehold беше от тук, беше шифтърка и гласува в наша полза). Навътре в гората видяхме магически град, който беше приказно красив с кули оплетени в цветя, който пулсираше със странна енергия, постоянно жив и влизаше и излизаше от Feywild. Една малка феичка се заигра с Рагнар и се опитваше да го покани долу, където да пие медена роса. Това отново беше много съмнително, защото който ти знае името, не ти мисли доброто. Рагнар беше надъхан, но само той виждаше феичката, което беше два до към три пъти по-съмнително. Ние успяхме да се отдалечим с кораба, феята изчезна и изведнъж ни стана много много зле.

Оказа се, че на това място също има изтъняване между плейновете, както и в Аеренал, но това тук води до Feywild, където времето тече много бързо. За двата часа, които бяхме там, в останалия свят беше минала около седмица, а ние, както и целия екипаж на кораба, бяхме с много нива на exhaustion. Оказа се, че само greater restoration го оправя, защото в ДнД да не се наспиш се оправя по-трудно от това да се възстановиш от това да те намушкат с меч в носа.

Бяхме принудени да приземим кораба в полите на планината, където през нощта ни нападнаха едни гнолове. Ние ги понабихме, но във водача им имаше sending stone, който взехме. На другата сутрин дойдоха пълчища и ние вече леко отпочинали вдигнахме кораба и им избягахме (доста кинематографично). Бен взе сендинг стоуна и каза “New phone, who dis”, а отговорът беше някакъв гнол, който явно го псува и говори нещо за някакъв кокал (явно това им беше племето). Бен го припсува и получи някак си mind blast през камъка. Явно зад гноловете имаше по-свирепа и страшна сила. Хвърлихме камъка през борда.

Нататък видяхме руините на Suthar Draal, но решихме да не ги експлорваме. Продължихме към морето с идеята, че там ще е по-безопасно за къмпинг (все пак трябваше да приземим кораба) и открихме един голям лагер, който се оказа на корпорация Тарашк, които ровят в земята за dragonshards (основният бизнес на корпорацията).

Запознахме се с overseer-a на цялото нещо – Бросон от клана Вердаел. Той беше гостоприемен и се съгласи да се присъединим към кемпа, защото заедно сме по-силни. Всичко наоколо е доста опасно и кофти. От една страна имаш гноловете, от другата – Mordain, който създава ужасяващи body horror създания от плът и дори гноловете ги е страх от него.

Досетихме се да го питаме за летящия костюм на бухала. Той ни каза, че със сигурност е Канитска изработка, но е от най-ново поколение и не е виждал чак толкова напреднала технология. Той хакна един драгъншард вътре и „ето, готово, работи“. Предложихме да купим един от него, но той ни каза, че трябва да е от счетоводството в Zarashk. Явно тази корпорация има сериозна дисциплина. Един малък драгъншард може да ни коства 15000 злато.

Все пак аз имам надежди, че може да открием известни нередности в процеса им и да се възползваме от тях…