Tomb of Annihilation - 09 - Из тунелите на Храк-Хамар

Сесия 9

текст: Марто

Неделния септемврийски следобед беше прекрасен за ДНД. Събрали се в пълен състав, малко джънк, кафе и енергийни напитки запретнахме бързо ръкави и подхванахме да мятаме зарове.

Върнахме се в дънжъна и продължихме по коридорите (забравил съм да снимам картата, о снап). Тръгнахме наляво при стаята с Нютовете по релсите. По пътя срещнахме от ездитните им животинки които Пси реши да нахрани. Тунела в един момент се раздели на две, качихме се в една количка и като Индиана Джоунс се спуснахме по-надълбоко. Срещнахме джуджешки йероглифи които ни които сочеха в две посоки. На тях пишеше „Богиня“ и „Змейово сърце“. Предполагаме че е свързано с Убтао и джуджешкия пантеон.

Тръгнахме към „Богиня“ където срещнахме Сингоп – саламандър охраняващ сърцето на „богинята“ на един мост. От него научихме че Имикс е бога на нютовете и също така че той (Сингоп) няма нищо против джуджетата и техните претенции стига да не му досаждат.

Другата посока – „Змейово сърце“ води към града на дракона Тиндър и армия от Коболди които му служат (суайпнахме на ляво за сега). Пси реши да се пречисти в сърцето на Убтао. За щастие никаква беда не го сполетя.

Наложи се да се върнем в началото и да проверим малкото места които не бяхме. Открихме малка стая с кадифена кутия на която има „начало“ и „край“ – място за руни. А на вратата в същата стая за късмет същите надписи и отвори за руни. Пси успешно пребори ключалките и ни заведе в съкровищницата да си понабереме айтеми. Имаше мост с механизъм който ако се активираше прибираше моста. За съжаление нямаше много айтеми за бране освен ръкавицата в центъра на помещението. На нея беше изписано че принадлежи на овърсийъра на Хракхамар – Moradin’s Gauntlet.

Пси опита да надхитри механизма под ръкавицата но уви не успя и събудихме статуята в стаята която се оказа пазител на артефакта. Наложи се скоростно да се омитаме, за щастие бяхме предвидили подобен сценарии. Дръпнахме моста и голема остана да ни гледа тъжно от другата страна.

Намерихме и последната стая в която се бяха барикатирали последните файър нютове, техните уарлоци и стийдове. Битката беше изключително тежка но някак си успяхме да надделеем даже без да хабим спасения. Напред открихме и светилището им, на бог Имикс, и двама заложници -  джуджета албиноси. Времето беше напреднало и решихме да спрем до тук.

Сесията беше мега яка. Мене ми се играе още и се надявам да организираме нещо след като се върне Стоян от чужбината. Ноут то селф, да пиша блог поста веднага, че паметта е кучка и едвам помним нещата.

бележки на Сашо - Марто го е написал отлично. Бих допълнил, че имаше доста интересен роулплей момент със Сингоп, когото убедихме, че сме приятели на Убтао. Оказа се и че драконът Тиндър има армия от коболди и, че, наистина тунелите излизат почти във Коболд маунтайнс. Също така битката с голема беше доста на ръба. Готиният айтем обаче беше доста готин и мисля, че си заслужаваше. Досадна беше и патовата ситуация с файър нютовете, но пък в крайна сметка ги набихме и сега предстои да видим как ще реагират джуджетата на новото 20, че Бъбълс е новият overseer на Храк-Хамар. Хехе. Сесията беше добра и много се изкефих, че не направихме спийдрън, както обикновено, а успяхме да поразучим насам-натам, което допринесе за това да оценя още повече адвенчъра. Надявам се това да е последната битка с огнените досадници, защото супер трудните тактически битки взеха да стават досадни. Мисля, че е време да се местим към Ому и да громим ян-тита.

Tomb of Annihilation – 08 – Man’s best friends

Слънцето мързеливо напичаше през поредния августовски следобед. Марти Парти, Пси и Сашо лежерно разглеждаха джънк фуда в 345. Беше време за ДнД. Юнаците напазариха опасна комбинация от захар, палмови мазнини и Монстър (напитката на Сатаната) и се качиха нагоре. Сладкодумният Туньо също бе прегладнял преждевременно и беше понакупил чипс и джафа кейкове. Въоръжени с поне 20 000 празни калории, разтворихме книгите и отново се потопихме в чудатия свят на най-великата ролева игра на света.

Първият казус, който разплетохме, беше дали да  последваме фрост гигантите към Ому или да си гоним целта в Храк-хамар. Решихме да продължаваме по нашия си път. Заизкачвахме се по планината и попаднахме на джуджетата от Храк-хамар. Те са една клика от ковачи, които не са много бойни (ц, ц – какъв срам за джуджета бел. Бъбълс) и много се поинтересуваха от това да спасим града им. Разказаха ни, че при оттеглянето на Убтао са се появили отнякъде някакви огнени създания, които са превзели съкровищницата и ковачницата. Сключихме сделка да прочистим града (тамън ни се искаше да очистим един донжон) и те ще ни дадат магически предмети на богато.

Последвахме овехтелите пътища към Храк-хамар и лека полека стигнахме до портите на подземието. Там прекосихме река от лава и се полюбувахме на дългите тунели, с които се превозва лавата и от нея се извлича безценния (но не особено полезен в този едишън на ДнД) адамантий.

В първата по-голяма зала се сбихме с 8 fire newts. Изненадата беше с нас и, макар и понабити, ги сгънахме. Топнахме оръжията в течен адамантий (които ни дава 3 удара с адамантиево покритие) и продължихме напред. Минахме през арморито, където, уви, нямаше магически предмети, но пък Бъбълс откри full plate (който в този едишън е само Plate, но единодушно се реши да му викаме full plate). Напомпани с армор клас, продължихме нагоре и отворихме поредната врата, където имаше 12 fire newt-а, от които два даже бяха и уорлоци. Реши се да ползваме даркнес комбото и защитата, която ни дава коридора. Пси използва единия дар на нагата, за да призове 8 вълка, които да се миризят заедно с нас. Самите newts не бяха твърде корави, но имаха тегаво умение, което прави много демидж, и когато 10 гада ни пуснат по 3д8…става ТПК. Битката почна добре с реди екшъни, но не след дълго първата вълна вълци умря и почнахме да поналягваме и ние. Имаше сериозен риск Пси да остане сам срещу един уорлок и 6 гада и затова призова още 8 вълка. С тях вече успяхме да сгънем гадовете и взехме чутовния 375 експириънс. Дейба.

Битка, която се игра дълго и ще се помни дълго.

Взе се решение да се връщаме в лагера и там направихме лонг рест. Джуджетата ни казаха, че що-годе половината сме минали и остава да намерим всъщност съществените зали. Тук приключихме и се надявам да продължим скоро пак!

Tomb of Annihilation – 07 – Песен за огън и лед

Някъде там в средата на месец август успяхме отново да се съберем в една топла сряда вечер, за да поцъкаме ДнД. Мястото беше БЛО и за съжаление се наложи отново да играем с Марти, който репетира за рок-изяви.

Днешният пост ще бъде кратък, тъй като и самата сесия реално беше почти изцяло придвижване към целта и сюжета не напредна особено, но пък имаше рандъм енкаунтъри.

Продължихме на югозапад към Хракхамар (джуджешкия град) и по пътя срещнахме:

• -          9 магма мефита. Не бяха особено хард, но пък експлодираха като ги убиеш, което ни накара да бъдем внимателни. В крайна сметка – без съществени проблеми.

• -          Саламандър, който искаше да ни пороби, но Жоро и Марти го насраха с безумното комбо с даркнеса и сенките на Жоро, които точат Strength. Беше доста могъщо. Бъбълс не направи нищо, но му взе копието и решихме, че може да се ползва като lance. Рийч атаки, здравей!
• -          5 фрост гиганта с 3 уинтър улфа. Дам, тук беше ясно, че няма да се бием, но пък се допитахме до магическата лула и тя каза, че гигантите може и да са склонни да преговарят. Пратихме Йенфир да бъде парламентьор и той отиде да приказва. Оказа се, че предводителят на гигантите е жена и че са пратени да открият Ring of Winter и загадъчния герой Артър Сембли (когото и зентаримите търсеха барабар със същия пръстен). Ние им разказахме каквото знаем и им разказахме и за Ому. Гигантите решиха, че ще се тестват да идат към Ому и да газят там.

Тук и приключихме, защото се появи дилемата дали да се пуснем заедно с гигантите към Ому с идеята те да ни пазят от кофти енкаунтъри, но пък с риск да ни очистят, или пък да си напредваме към Хракмар и да видим какви изненади ни чакат там. С риск да ни очистят. Този риск го има навсякъде, май.

Tomb of Annihilation - 06 - Дейба ъндедата

Текст: Мартин Купонджйски

Сесия 6

„Лек бриз издухваше косите на Йенфир, Хисаря бе някъде там, но единствено Планините на Небесните Гущери се виждаха на хоризонта. Знаехме, че ни чака много път.

21-ви и 22-ри ден минаха спокойно в път. Бяхме уморени и нозете ни боляха.

23-тия ден пейзажа започна да се променя постепенно. Достигнахме до храм на Уптао където решихме да разгледаме. Крепоста беше стара и навсякъде намирахме следи от Ян Ти. За късмет не попаднахме на засада, но Ани попадна на капан. В центъра на крепоста се намираше „издълбана“ арена в която имаше огромен каменен съндък. Ани реши да го проучи и след малко опити се справи с механизма и го отвори. Вътре намери статуя на Змия със зелени емералдови очи. За съжаление в момента в който го помести, разбрахме, че това всъщност е механизъм който задейства цялата Арена, която започна да пропада. Йенфир се затича, хвана въжето на Бъбълс и хвърли своето към Ани. Тя успя героично да скочи, но за съжаление силите не му стигнаха да я издърпа и тя продължи да пропада. Изведнъж от дълбините на подземието се появиха огромни крила които поеха Ани и я изведоха в безопастност. Хитро бе използвала единия от даровете на Нагата. Намериха две колби, кирка, карта и писмо с поръчка на древен джуджешки в една от съседните стаи.

24-26 ден Вулкана беше изригнал. Навсякъде се промъкваха реки от лава. Пътя до града беше невъзможен. С кърпи на лице за да се пазим от сярните изпарения и дима от образувалите се пожари си проправяхме път. Прехода ни беше изтощил(2 екжошчъна).

27-28 ден успяхме да възстановим сили. Срещнахме стадо Трицераптори които бяха намери убежище покрай езерото Лу. Тътените от Вулкана все още се усещаха.

29-ти ден пътя ни продължи покрай езерото, в едни от топлите басейни срещнахме засада, от 5 мефита. С не много усилия успяхме да се справим с тях. Вечерта обаче не бе спокойно. Тежка миризма на изгоряло ни събуди и видяхме как група от 7 Гула и 1 Гаст ни приближат в тъмнината. Битката бе почти смъртоносна. За щастие меча на Йенфир порази тежко Гула преди да бъде парализиран и след това геройски Бъбълс изрече заклинание, което учудващо попадна във витална област на Гаста, който се пръсна на парчета. Гуловете се оказаха лесна плячка и за пореден път богинята на късмета бе с нас и успяхме да излезнем победите...“ (ВАЖНО:  Трябва се разкаже как, аз и Жоро усещайки как вървим към ТПК, започнахме да викаме КРИ-ТИ-КЪЛ, КРИ-ТИ-КЪЛ.., изправихме стиснали юмруци и ръкомахайки в такт със скандирането. Дали повлияли на зара Пси го хвърли, той наистина критна и героя на Сашо хвърли 8d6 демидж и успя да свали Гаст-а, който даваше търн резист на Гуловете.)

Сесията беше стегната и много приятна. Надявам се скоро да се организираме отново, като този път да сме и със Саши.

Tomb of Annihilation - 05 - Проясняването на целта

И ето, че неусетно минаха 5 сесии откакто започнахме ултрамега адвенчъра Tomb of Annihilation. На 5 юли се събрахме в БЛО с известно закъснение от Жорко и с известна липса на Марти, но последният успя да се включи за кратко посредством телемост.

Започнахме с ударен rest в пустинята и БАМ енкаунтър – видяхме 16 мъже да крачат към нас. Оказаха се зентарими, но не бяха враждебно настроени. Разменихме си по няколко думи и им разказахме за soulmonger. Те пък, от своя страна, споделиха, че търсят някой си Артър Сембли, който бил откраднал ring of winter от тях. На нас веднага ни светна и ги насочихме към местенцето недалеч от Кир Сабал, където насред джунглата имаше зима. Те пренощуваха при нас, нещата бяха мирни и цивилизовани между двете партита и на сутринта ние отлетяхме на изток към Орулунга. Зентаримите разказаха още няколко неща по картата на Чулт, които не знаехме:

• ·       На юг от Мбала се намира Алдани бейзин, където живеят craaab people.
• ·       В долината на ужаса е ужасно пълно с ужасни динозаври.
• ·       По на юг в Самарач има лизардфолкове.

Прелетяхме близо до Ишау, видяхме потъналия град и малко след него си избрахме готино място край плажа, където да си къмпингуваме диво като на Иракли. Джем тамън беше отишъл за бири до кайт бара и чухме викове за помощ, слязохме долу и видяхме три жени да се давят в някаква лодка. Доближихме ги и кучките се оказаха supercoven of sea hags.

This is not sea hags: The XXX Parody

Реално не бяха супер супер тегав противник и аз лично нямах чувството, че губим контрол в битката, въпреки, че имаше доста лежане и похабихме доста ресурс. Като хайлайт на битката бих изтъкнал шейдовете на Жоро и бойните крясъци на Бъбълс, които се вързаха чудесно с добрия зар. Якото беше, че при хаговете имаше трежър и намерихме як амулет с око, лула, която ни дава да питаме духовете от джунглата за съвет, малко скъпоценни камъни и един хубав катинар. Ма хубав ти казвам. Здрав. Не като тея новите.

Върнахме се на скаличката да си разпуснем и БАААМ пак енкаунтър. Този път отлетяхме и се скатахме и видяхме, че са патрул от Flaming Fists. Еку ни каза, че добре, че сме се скатали, защото тези гадове всъщност са най-опасната сган в цялата джунгла – бюрократи. Искат разни хартийки, за да къмпингуваш в джунглата и глобяват предмети, пращайки те в Порт Ниянзару да се оправяш с корумпираните власти. Натъжен съм, че дългата ръка на чиновничеството е успяла да забие грозния си пръст дори и на такова диво място като Чулт. #LibertyForChult

По-нататък успяхме все пак да починем и най-сетне стигнахме до Орулунга. Мястото се оказа масивен зигурат и трябваше да преминем три безумни изпитания, за да се качим догоре. В крайна сметка, стигнахме до горе и говорихме с добрата нага Сажан Мбезаа. Тя ни разказа, че злият некромант Назригал се е окопал в Ому и че соулмонгър най-вероятно е там. Също така ни каза, че ако го убием е готова да ни даде мощни айтеми. Което е супер, айтемите са си айтеми, а сиренето е с пари, както казват джуджетата. За да ни помогне, ни даде по един supernatural charm на всеки. Марто има да избира своя!

И така, това беше финалът. Досетихме се, че може би краят на приключението е в Ому, но на този етап всичко води натам. А и пътят не е малко…сметнахме, че по права линия са 30 дни.

Tomb of Annihilation – 04 – Градина и пустиня

Йеа бейбе! Четвърта сесия по Томба, трета в рамките на две седмици, и бих казал доста приятна. Петък вечер, мястото разбира се е БЛО, съставът, за щастие, е пълен и след малко кусане на джънк фуд стартирахме със силно положение.

Продължихме малко преди Палата Нангалор, където щяхме да търсим черна орхидея, с чиято помощ, ааракокрите да ни направят да летим. Стигнахме до величествения, но запуснат и потопен палат. Джем (Жоро) бързо се ориентира и използва гномското си умение да бъде доктор Дулитъл и пита градинските животинки къде е орхидеята и те посочиха на северозапад. Докато прекосявахме ботаническата градина изпълнена с причудливи растения, едно от тях реши да ни куса за обяд. Гадното жълто цвете ни примамваше и чармваше със спори, като благодарение на силен knowledge разбрахме, че убие ли те – няма сейв, няма дявол. Ставаш на зомби и това е. На всичкото отгоре имаше и 5 зомбита, които да влошават ситуацията. Реално енкаунтърът не беше АДСКИ труден, но за момент мислех, че има голям шанс героят ми да умре, защото 3 рунда поред хвърлях нелепи зарове и си седях чармнат като балък. За щастие, другите се окопитиха и вече го биеха достатъчно убедително. Имаше и налягали, но когато Бъбълс влезе в екшъна, нещата се подобриха значително. Самият гаден слънчоглед регенерираше и разбрахме, че трябва да го бием с radiant damage. Добре, че Бъбълс имаше магия. КААААААААААААААААААААА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ХАААААААААААААААААААААА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ХАААААААААААААаааААААаааААААаааааААА!!!!

След този приятен завършек продължихме навътре към орхидеята. Имаше две постройки в атриума на двореца, които наподобяваха павилиони и ние влязохме в единия. Там видяхме една закачулена жена, която ни каза, че е кралица Залкоре, която говореше на глас с отдавна загиналия си любим (лорд Тиротойо). Тя ни разпита какво търсим, ние казахме за орхидеята и тя реши да ни нагости с пастички (отровни), за да обсъдим каква сделка можем да направим. Появиха се съмнения за илюзии и Бъбълс реши да насили късмета на групата, грабна саксията иииииии кралицата се оказа Медуза. Съдбата, обаче, понякога е благосклонна към смелите и спечелихме инициатива, което ни даде шанс геройски да побегнем, а пък Жоро и Марти направиха меджикъл даркнес комбо, с което се изнизаха като пръдня у гащи без да може тя да вкамени никого. Определено хайлайт за тази сесия!

Върнахме се малко назад, където ни чакаха нашите приятели аракокрите и ни направиха магически ритуал, с който да литнем (3 квадратчета на ден, 4 дни). Позачудихме се какво и що и накъде да отидем, като финално решихме да огледаме Нси Уейстс. Пейзажът там беше коренно различен от буйната джунгла наоколо, без растителност и без живот. Научихме, че самият град е седял на гърба на 12 Huge Undead костенурки. Доста луксозно! Пълно беше със срутени или разрушени кули и постройки. Намерихме една здрава и се шмугнахме в най-високия прозорец. Кофти бос нямаше, но пък за сметка на това, се появи интересна карта, от която разбрахме още няколко места – Хисари (там сигурно има минерална вода), Орлунга и град на джуджета (Марти като прати картата ще видим как се казваше).

По-надолу срещнахме един френдли скелет, който ни даде малко бекстори. Оказа се, че Назригал (лошият лич) е бил прокуден от Нси от такива играчи като въпросния скелет, който е клерик на Убтао. Сега злодеят е в Ому. Оная принцесата как ще освобождава....не я знам...

Знаеш, че си постигнал нещо в тоя живот, когато илюстрациите към сесиите ти са на Ван Гог.

Скелетът ни даде съвет да не ходим в Хисари, а да идем в Орлунга, където потенциално ще можем да открием помощ и да продължим издирването на Соулмонгър. Е, може би и на лича няма да му се размине, де. :)

Дотук добре. Моето впечатление беше за супер сесия, приключението е интересно и даже от разговора със Стоян след сесията мога да кажа, че няма проблем да експлорваме по-обстойно. Ние сме бързи и ефективни, но това (като изключим момента с крайния срок) не е напълно задължително всеки път. 

Tomb of Annihilation - 03 - Kir Sabal и тийн въздишки

Ако не ме лъже паметта, по време на зимните празници се случи да играем два пъти в рамките на една седмица. Е, ето, че се случи отново. С известни дупки в персонала, но пък с интересен напредък в сюжета.

И така, денят е неделя 17-ти юни, мястото е БЛО, вали пороен дъжд, и играем Марти, аз, Пси и разбира се – Стоян. Разрешихме казуса с количеството спасения и хвърлихме, че имаме точно пет на брой.

Продължавам дните, както бяха от предния път:

Ден 7: Кратка почивка в кулата на птерохората и продължихме нагоре. На третия етаж се бихме с 3-ма птерочовека и за малко се отървахме от ТПК, за съжаление с едно погубено спасение. Навътре намерихме един ааракокра затворник – Нефир от Кир Сабал, когото спасихме и той отлетя за вкъщи. Решихме да не се бием с изродите на върха на кулата, защото почти със сигурност щяха да ни унищожат.

Ден 8: Напредваме към Ataaz Muhaha

Ден 9: Срещнахме хора от Emerald Enclave, които се борят срещу ъндедите в региона. Бяха френдли и ги разпитахме. Те ни казаха, че ъндедите в района са дело на Назригал – некромант, който е имал кула на юг от Кир Сабал, но вече земята е опустяла (Nsi wastes). Разказаха ни и за други руини из Чулт – Градът на Минотаврите (неизвестно къде е), Дворецът Нандалор (нагоре по реката).

Ден 10: стигнахме до моста на Мухаха и там видяхме местните канибали (боядисани в бяло със сини триъгълници на лицата), които ядяха зомби. Решихме да не интерактваме с тях и яхнахме реката.

Ден 11: видяхме се пак с ааракокри, които ни казаха, че ни чакат в Кир Сабал. През нощта се бихме с някакви кофти маймуни, но без особени драми.

Ден 12: Нагоре по реката

Ден 13: Почти в Кир Сабал. В гората имаше някакъв участък, където беше зима (сняг и студ и све). Пси намери монета (златна, в игрите на Стоян няма други) от Уотърдийп. Най-сетне стигнахме до Кир Сабал – скалният град. Последва сложно изкачване по неподдържаните стълби и с 300 зора се качихме.

Видяхме се с нашия човек (Нефир) и той ни заведе при баш батката – Учителя Ашар. Той ни каза, че задето сме такива пичове, ще ни направи ритуал, с който ще можем да летим 3 дни. За целта, обаче ни трябва черна орхидея, а тя се среща в Нангалор или Ому. Тъй като Нангалор е мега по-близо, ще тръгнем натам.

С учителя имаше две деца, които се оказаха принцеса Муаксане (на 12) – наследничка на трона на Ому (оригиналният град на Чулт, преди да дойдат колонизаторите от Балдурс Гейт) и брат и – великият На (на 6 годинки). Девойчето очевидно имаше мегаломания в зародиш и искаше да Make Omu Great Again и всички да са и поданици. Успех.

В това време Йентил получи някакъв факс в главата и палав женски глас го покани на нощна среща. Поканата се оказа от въпросната принцеса, която също се оказа уорлок и поиска Йентил за рицар, а защо не и за крал на Ому. Разбира се и тук не се размина без куест – прати ни да търсим Черепния бокал на Ч’гакаре, който май се намира в руините на Ому. Не разбрахме какво точно прави, но явно мейква Ому грейт аген, което ни стига. Решихме да пазим аферата в тайна, за да не ядосаме учителя, но докато се смяхме, осъзнахме, че Бъбълс може да жени хората. Ако до края на кампанията не оженя никого - ще съм МНОГО разочарован!

Ден 14 и 15: Продължихме към реката и малко преди Нангалор се бихме с трол. Никой нямаше огън….битката обаче протече добре и с известни уговорки го подпалихме с немагически огън.

Next time: Дирим черни цветя!

Линк към картата в пълен размер.