Eberron – 19 – Passage to Aerenal

 

Петък 13-ти е, аз лежа в спалнята и се готвя за утрешното ми пътуване до Черноморието. Но едно нещо е по-важно от всичките багажи. Време е за блог.

С много стройна организация успяхме да запазим единствения ден от първата половина на месец август, в който можем всички и на фаталния четвъртък 12-ти се събрахме в пълен състав в любимото БЛО да поговорим за политика и по между другото да поиграем.

Започнахме в някаква зала, където лично се запознахме със Седрик д`Ориен – лидерът на корпорация Ориен, които поддържат железницата. Той ни показа техният бъдещ проект – станция за масова телепортация – бъдещето на транспорта в Еберон. Ние правилно се досетихме, че за да бъде реализиран проектът им трябва Вика Слок. Офертата, която ни предложиха беше да домъкнем момчето жив и в замяна ще станем „златните момчета“ на корпорацията – ще се включим в борда (първите non-dragonmarked members) и ще станем доста порядъчно богати. Доста по-добре от тристате злато на Сам Спейд като цяло.

Направи ми впечатление, че Седрик като цяло не се вълнуваше много от политическите интриги и по-скоро иска просперитет за корпорацията вместо да груха още повече власт.

В това време научихме, че се намираме в Passage, Aundair – централата на корпорацията, където работят сигурно десетки хиляди хора. Градчето е кацнало на брега на езерото Галифар и в далечината виждаме летящия университет на Аундаир. Красота.

Оказа се също и, че да екстрактнем Вика е едва половината мисия. Другата половина е да вземем един McGuffin, който се намира в Аеренал – земята на елфите, които са нещо средно между протоси и вуду диваци и се управляват от немъртви (създадени с положителна магия – казват се deathless вместо undead), които са на по 20000 години. Този предмет е легендарен артефакт принадлежал на Сектор Хилик – техен герой, който или е загинал или е изчезнал и ние трябва да го изтъргуваме с Undying Council. Ние ще бъдем нещо като параван на корпорацията, за да не се разбере, че точно на корпорацията го продават. Хватката е, че не са сигурни какво точно Е предметът, както и местният агент на корпорацията също не е съвсем в час дали не го баламосват.

Ще ни телепортират директно в Пелас Талаер (пристанището, където приемат чужденци и което е своеобразният вход за Аеренал) и от там започваме куеста. Допуснаха ни до екипировката си и се понагрухахме с айтеми. Научихме също така, че Сам Спейд не е с Ориен.

Тъй като не се бавим, грабнахме екипировката и директно отидохме да ни телепортират. Озовахме се в много интересна гора и Рагнар бързо успя да се сдуши със странните горски обитатели. Оркът изяде един шарен банан и съзнанието му се сля със съзнанието на Гората. Той усети как малко встрани има кофти черно и болезнено място. Поехме натам и видяхме една дървена колиба изградена от клони и тръни. Вътре ступахме един доста негативен гад, който обаче не извади късмет и го набихме лесно (забравих му името, но помня, че е създател на кошмари, с много psychic атаки и умения). Цялото място беше пропито с негативната енергия на Мабар (която е обратното на позитивната енергия на елфите и те затова се мразят). След това къщичката се превърна на blighted treant и се наложи да се бием отново. Дървото си призова още едно същото като него и след известен размисъл, решихме да избягаме и да се прегрупираме. Рагнар използва новопридобития си helm of teleportation и хоп отново на брега на малкото красиво горско езерце. Все пак CR9 са гадовете.

За завършек – впечатленията ми от сесията – кратка и приятна, добре беше, че се събрахме. Доста добре подейства смяната на пейзажа – безкрайните политически интриги почнаха да дотягат, а пък най-приятното е да експлорваме непознатите места и да се запознаваме с хитрите идеи в Еберон.

Eberron – 18 – Справедливостта възтържествува…в известен смисъл

 

И тъй, повече от месец след последната ни вълнуваща игра, успяхме отново да направим почивка от ремонти, дипломни и подобни елементи на суровата действителност и да се впуснем в суровата и вълнуваща обстановка на съда в Thronehold.

Последно убедихме съда да призовем Блудницата на разпит. Докато си чакахме в килията се оказа, че имаме двама посетители. Първият беше Кестор Филак – кралският тъмен фенер, който ни тури прангите. Той дойде вместо нашия приятел консула Ристон, което беше притеснително – значи нещо беше станало с него. Кестор ни направи следното предложение (разбирай заповед) – да не намесваме личния живот ни принцесата и да не я забъркваме в никакви скандали. Ако това се случи – ще ни дадат 4 гласа (2 от Бреланд и 2 от Карнат), тъй като нито Бреланд нито Карнат искат да замесват принцесата в такива филми. След като ни оправдаят продължаваме към Карнат да уговаряме мира. Ние се съгласихме, защото не върви да им кажем не и посрещнахме следващия си гост, който беше нашата стара приятелка Вики Вейл. Тя ни разпитваше за съда, опитваше се да ни бутне в посока да кажем, че съдът е фарс, надминава правомощията си и т.н., но  ние си държахме, че съдът си е окей, спокойни сме за невиността си, кралят на Бреланд е топ пич и най-вероятно Червеният Бухал е похитил принцесата, защото е враг на нас и на Бреланд. Вики ни намекна, че можем да се чупим още сега, ако се сетим нещо за Вика Слок, но ние отказахме на този етап с идеята, че ще играем с бреландци.

Вечерта имахме сендинг от Сам Спейд, който ни каза, че могат да повлияят на процеса, но трябва да оттеглим Блудницата като свидетел.

На сутринта съдът беше се преместил навън. Имаше специално конструирана платформа, където да заседава и да разпитват свидетеля. Беше пълно с много много народ, които бяха дошли да видят какво са направили Драконите на Кръвта. Джелара отвори заседанието, след което съдията от Трейн протестира шумно от името на Силвър Флейм срещу разпитването на немъртвата Блудница, и най-сетне започнахме.

Съдът изнесе огледалото навън и призова Розовата Блудница, която до голяма степен компроментира сериозността на съда и създаде суматоха и шумотевица в тълпата. След като се посмяхме малко, започна и разпита и ние бяхме първи. Блудницата каза, че ние сме се качили на кораба сами, без пленник и че не сме виждали принцесата на борда на кораба. С това мисля, че приключихме. После съдът задаваше въпросите и джуджето попита – е добре…кога се е качила и РБ каза – ами тук, в Троунхолд се качи, което създаде истерия в тълпата и Бен се намеси с breath weapon-a си, за да създаде малко ред, след което даде думата на Джелара.

(бел. Саш. Мисля, че тук се издъни уговорката с бреландците – стана много съмнително цялото нещо – тя се е „качила“, определено има много развързани краища).

Някой вметна, че явно е имало неизвестен извършител, който е натоварил принцесата на кораба и ние се изрепчихме, че неизвестен извършител е имало, но делото е срещу нас, а не срещу този извършител. С това разпитът на свидетеля приключи и съдът се оттегли да заседава. Нас ни заведоха в килията ни и Бен поръча тютюн и бренди малко да се отпуснем преди тежката присъда.

По-късно ни викнаха отново на заседанието, където всички бяха невероятно кисели и обстановката беше тягостна. Ето как гласуваха всички:

-          Аундаир – „добри оратори, но не направиха много, за да докажат невиността си“ – 2 гласа виновни

-          Бреланд – не помня мотива, но виновни (дотук 4 гласа виновни).

-          Крик – „Щях да гласувам невинни, защото ние сме военен трибунал, но сега виждам, че са наистина невинни“ (дотук 4 виновни : 1 невинни)

-          Трейн – „не може да се вярва на ъндед, виновни“ (дотук 6:1)

-          Имбрала – „очевидно са невинни“ (6:2)

-          Джуджето от Мрор Холдс – виновни – (7:3)

-          Карнат – виновни (9:3)

-          Холгоблинът Даргун - „може да нямаме традиции като старите кралства, но поне имаме правосъдие, невинни“ (9:4)

-          Имра халфлингката – „съдът да гледа повече истината, а не интригите, невинни“ (9:4)

И така се стигна до решаващия глас – този на председателката Джелара. Ние знаехме за нея, че тя всячески се опитва да разшири правомощията на съда и да го легитимира, както и, че се влияе от медиите. За нея се появи този шанс на цената на това да го начука на старите кралства и тя го взе. Джелара гласува невинни, нас ни пуснаха, тълпата пощуря и стана време да се чупим преди да ни арестува някое друго кралство.

Първо екипажът ни се върна при нас и бяха много радостни, че са ни освободили. Ние им казахме да подготвят кораба и отидохме в бреландския сектор. Там дори стражата не беше окей с това да ни вижда и не ни допусна до сектора. Значи наистина нещата се бяха влошили много….

Ние се досетихме, че единствените ни потенциални съюзници при тази обстановка са Джелара и който седи зад Вики Вейл. Отидохме при Джелара, но тя ни посрещна хладно и като цяло не искаше много да ни вижда. Все пак ние и казахме, че сме по „специалните“ поръчки и да ни има предвид ако нещо нали.

Последно се срещнахме с Вики и разбрахме, че независимата журналистка е всъщност агент на корпорация Ориен. Спазарихме се за safe passage за нас и някой да се свърже с екипажа ни , а в замяна ще изпеем всичко за Вика Слок. Отидохме при екипажа, повишихме юнгата, Бен му даде стария си боен чук и се срещнахме повторно с Вики. Тя ни закара в едно скрито място, където дойде един много блед чейнджлинг, чиито кости се виждаха под полупрозрачната кожа. Той имаше helm of teleportation и бзъм бзъм, светкавици и се озовахме седнали на пода в една голяма зала. Там ни посрещна един мъж, чиято глава левитираше над звезди и ни подаде ръка да станем. Бен се поклони и каза:

-          Господин Седрик д`Ориен. За нас е чест.

Той отвърна:

-          Предстои ни много дълъг разговор…..

С това приключихме и затворихме главата, в която помагаме на кралство Бреланд. Общо взето се досетихме, че като влизаме в машинациите на другите, играем по тяхната свирка, а когато създаваме хаос и суматоха, това помага на нас, защото другите не могат да предвидят ходовете ни. Все пак се чудя кое точно принуди Бреланд и Карнат да гласуват виновни имахме ли изобщо шанс. Все пак короната официално ни натовари с дипломатическа мисия, съмнявам се това да беше цялото някаква измама. Мисля си, че Бреланд ни искаха живи, но как ще спечелим отново благоразположението на короната не е ясно. Също и Сам Спейд. Проверих си старите бележки и според ЧБ Сам слугува на корпорация Канит. Излиза и, че прецакахме Сам, но пък той със сигурност ни искаше живи. И най-идиотското е, че ОЩЕ НЕ ЗНАЕМ дали със сигурност принцесата е Червения Бухал, така и не питахме Блудницата, а пък пред съда не искахме да задаваме този изключително опасен въпрос. Всъщност може би щеше да е велико да играем още по ва банк и наистина да натопим принцесата яко и да изгорим всички мостове зад себе си. Като гледам ни остава вариантът да даваме интервюта за Sharn Inquirer от еберонския еквивалент на Дубай, както един известен български бизнесмен. Няма да ви кажа кой, вие вече се сетихте.

Eberron – 17 – Страшният съд част първа

  

Дрън дрън, обичайната интродукция, БЛО, всички бяхме, търкалящи се кучета ядохме, всичко е ясно.

Няма да губя време и направо се впускам в описание на събитията от сесията. След като кралските тъмни фенери и бреландската войска в Троунхолд ни сложи пранги, ни поведоха към някоя тъмна килия. По пътя, обаче, бяхме срещнати от лорд Персок и неговите въоръжени сили, които казаха, че ще бъдем съдени в Трибунала и бреландците мрънкаха, но ни пуснаха. Сложиха ни други, по-луксозни пранги и ни заведоха в килията ни в Hall of Judgement. Отнасяха се с нас добре и храната не беше лоша.

По-късно дойде и нашият приятел консул Ристон и ни разказа какво ни очаква на следващия ден. Съдът няма прокуратура – изслушват ни, самите съдии задават въпроси, и когато преценят ни осъждат. За да бъдем осъдени се изисква 2/3 мнозинство. Съставът на трибунала е 10 съдии от всички (почти всички) държави на Корвейр, като съдиите от старите кралства (Бреланд, Аундаир, Трейн и Карнат) имат по 2 гласа. Общо това значи 14 гласа, от които ни трябват 5, които да ни признаят за невинни, за да отървем кожата. Самият съд е съставен от бюрократи, които имат огромен интерес да увеличават властта си и да разширяват правомощията на съда. Разбира се, има и изключения, но за тях по-надолу.

За привикване на свидетели, както и за това да бъдем привлечени като обвиняеми, се гласува с по 1 глас всеки и с просто мнозинство. За привличането ни като обвиняеми са гласували 9-1, като само чейнджлингът Крик от Лхазар Принципалитис е казал против. За него също по-долу.

Като цяло играта ни ще бъде да влияем директно на самите съдии, за да спечелим техните симпатии или да използваме техните разногласия.

И така, кои са десетимата съдии:

1.       Джелара Шолкан – председателката на трибунала, гном от Зиларго, казват че е желязна лейди. Изключително опитна и безскрупулна. Има силен политически уклон и ще се опита по всякакъв начин да извърти нещата, така че да спечели власт или да си прокара интересите. Иска трибуналът да завзема още власт.

2.       Берк Лан – Бреланд, човек, интересното за него е, че не е аристократ, но развитието, което търси е в трибунала. Подозираме, че има вероятност да е човек на ЧБ.

3.       Крик – чейнджлинг, който като цяло не изпитва уважение към колегите си и постоянно им бие контра или ги провокира. Изглеждаше като да има склонност да се застъпи за нас, само за да прави сечено на другите. Няколко пъти по време на заседанието спомена, че „това е съд за военнопрестъпници, нямаме работа с тези“

4.       Диас Навел – аристократ от Аундаир, много опитен магьосник и юрист, преподавател в магическата школа.

5.       Джиан Джарес – Карнат. Типичен карнатстки warlord, милитаристичен и никога не отстъпва. Изключително инатлив, но с чувство за чест. Като цяло не е фен на съда, защото там често съдят карнатци за военни престъпления.

6.       Имбрала – shifter от Eldeen Reaches – малко се знае за нея, мистериозна, но като цяло беше благосклонна към нас.

7.       Вурклок Ванд – хобгоблин от Даргуун, опитва се за извоюва мястото на младото си кралства сред другите „сериозни“ кралства.

8.       Олаф Стоуброу – джудже от Мрор Холдс – много точен и с много бизнес уклон

9.       Еван Таралос – фанатик на Силвър флейм от Трейн. Не се харесва с Имбрала и като цяло много ги осъжда.

10.   Имра Ирандра – халфлинг от Талента, тя е била и съдия в родината си. За нея се знае, че винаги търси истината.

След като ни разказа тези неща, Ристон си тръгна, а ние си легнахме. През нощта някой поступа охраната и ни хвърли бележка и ключ през малкото прозорче на килията. Беше ЧБ – на бележката пишеше да си тръгваме и да оставим политиката на Карнат и Бреланд. Винаги щял да бъде една крачка пред нас и т.н. Ние решихме да си останем, защото предположихме, че щом ЧБ ни дава фри пас, значи или е капан или ни иска не на заседанието. И в двата случая – по-добре да ни съдят. На ключа имаше енчантмент, а на бележката – илюзия. Другото, което пишеше на бележката е „сигналът е кукувица“.

На следващия ден започна делото. Въведоха ни в заседателната зала, където имаше милион хора и май зърнахме Вики Вейл. Важен момент според Ристон е, че медиите ще имат огромна роля в делото. Разпитваха ни, ние се представихме доста добре и най-сетне се спазарихме да извикат Розовата Блудница за свидетел, защото тя със сигурност знае кой е бил на кораба и кой не. Тъй като трябва някак си да докарат кораба, това ще стане на другия ден, а след почивката те викнаха за свидетел принцеса Хайдит. Тя влезе като малкия Маргин в съда, цялата насинена и разказа, че е била отвлечена от карнатски костен рицар и дадена под нашата опека. Ние открихме няколко пробойни в разказа и, но е много трудно да докажеш, че не си бил принцесата. Обмисляхме вариант да викаме костния рицар Авелек или мадам от бордея, но в крайна сметка се отказахаме, защото преценихме, че рисковете са твърде големи.

Ние натискахме няколко опорки – първо, че принцесата или не е била на кораба, или не сме знаели. Второ, че нямаме мотив, и трето, че самите обстоятелства около изчезването на принцесата са съмнителни – тя казва, че карнатски рицар я е отвлякъл и ние успяхме да я накараме да признае, че може ЧБ да е бил зад това, но пък ние съвсем публично сме трепали от мечовете на свободата, тоест нещо не излиза цялата работа. Надяваме се до другия ден да не ни запалят кораба и да успеем да разпитаме и блудницата.

С разпита на Хайдит приключихме и остава една кратка вечерна сесия с още въпроси.

Голямо браво за бай Стоян, който хич не си направи живота лесен с това да играе 10-12 НПЦ-та наведнъж. Определено беше предизвикателство, но мисля, че се справи супер с него.

 

 

 

Eberron – 16 – Червеният бухал отвръща на удара

 

Да, знам, че това е най-клишираното заглавие на всички времена, но е също така е и най-подходящото за нашия случай. Датата беше 2 юни, годината 2021, съставът – пълен и ето какво се случи.

Започнахме в кръчмата, където приказвахме със Сам Спейд. Пожелахме си приятна вечер и излязохме през заден изход на едно малко площадче встрани от замъка. Поразгледахме и намерихме една затънтена алея, където имаше някакви съмнителни типове. Решихме, че ще са интресни и отидохме да ги заговорим, но не стана. Оказа се, че са същите ъндеди, които видяхме в замъка в Роат и Крънчи преговори с тях да ни допуснат до светилището на Blood of Vol.

Вътре имаше една широка зала със стотина немъртви войника и голям олтар на Вол. Ние палихме от огньовете на олтара и успяхме да привлечем вниманието на главния клерик на Вол, който звучеше все едно не е спирал да тупа амфет от седмица и половина. Все пак той разговаря с нас и научихме, че се казва Бисум. Разказа ни също, че Карнатският крал Каюс Втори е забранил кръвта на Вол и в момента техните немъртви воини не са на почит.

Искахме още информация, но нямаше да стане даром и затова му помогнахме да си реши проблема с флеш голема (и един карнатски воин) в лабораторията. Взимам си бележка, че карнатският воин е доста силен, особено, когато има численост. Бисум ни разказа, че цял Карнат е на тръни и, че са готови да тръгват на война заради случката с консула и Хайдит. Самата позиция на кръвта на Вол е „амбивалентна“ – самите те не държат на война, но пък ако такава има са сигурни, че ще могат да вземат властта. Спазарихме се да говорим с църквата в Корт. Там търсим Червеното убежище и споменаваме името на нашия приятел, за да ни приемат.

Върнахме се в консулството и рестнахме. На следващия ден отидохме да си погледнем кораба и се оказа, че двама от екипажа не се прибрали идната вечер. Разбрахме от другите, че са ги изгубили край Бременната русалка на пристанищата. Потърсихме ги там и разговаряхме с корпулентната мадам Гита, която ни обясни, че ги е изхвърлила, защото не са ползвали от нейните момичета, а са си довели „приятелка“. Оказа се, че описанието на въпросната девойка отговаря доста точно на Хайдит.

Усетихме как примката се стяга.

Потърсихме екипажа, но без успех и се върнахме в консулството за приема. Там предупредихме консула, че може да се очаква всичко от ЧБ. Той не беше много хепи, но какво да се прави. Вечерта напредна и ние се запознахме с някои по-интересни персонажи. Халфлингът приятел на Сам Спейд беше там като сервитьор, също поприказвахме с консула на Аундаир – Рено Саркис, който беше шармантен гей, но спечелихме симпатиите му. Рагнар попита хората от трибунала за орките, но без особен успех.

По едно време се оказа, че навън има някаква кавга и излязохме навън и заварихме лорд Персок от корпорация Денеит да се кара с нашия консул. Оказа се, че Червеният Бухал е запалил огромна своя емблема на стената на замъка в Троунхолд и Персок хич не беше хепи от това. Ние го убедихме да се успокои, поканихме него и войниците на приема, и започнахме да внушаваме на всички, че Червеният Бухал е долна демократична сволоч и само клати стабилността на континента. Другите бяха доста впечатлени и поне аундаирецът поиска от асистента си да организира събиране на информация относно ЧБ.

За кратко партито продължи и ние имахме възможност да поролплейваме. Бен дръпна аундаиреца настрана и го придума да изпрати препоръка до Аундаир за изпращането на медицинска помощ във Ватиронд – клетият град на нашия приятел Векнир, където Моурнленд причинява мутации на населението. Рагнар уговори с Персок среща с маршалите от корпорация Денеит, а Крънчи беше нащрек за някаква опасност.

Както беше нащрек откри юнгата запъхтян и окалян, който ни каза, че кралските тъмни фенери са нахлули на кораба ни и са открили принцеса Хайдит вързана в трюма.

Капанът каза щрак.

Ние моментално усетихме как ни е изиграла. Юнгата разказа, че двамата липсващи моряци са подали сигнал до фенерите, а пък самият той някак си е успял да избяга, за да ни предупреди. Отидохме, взехме консула, който не беше готов за това и напуснахме партито в посока кораба. Предположихме, че ако избягаме край с мисията и освен това ще признаем вината си. Затова спестихме си второ поред издирване и бегом към кораба. Там преговаряхме малко и в крайна сметка се предадохме на кралските тъмни фенери, казахме им, че Хайдит е Бухала и е време за страшния съд.

Какъв обрат! Червеният бухал е може би един от най-интересните врагове, срещу които сме се изправяли. Да, ние го ударихме много лошо, но и той (тя) ни удари също толкова лошо. Истинска вендета. Единствената хитрост, която ми хрумва в момента е да искаме да говорим с лорд Кор. Макар, че кой знае Хайдит какъв сценарий е приготвила….

Eberron – 15 – Честит рожден ден, Крънчи!

 

Ето, че отново сме в БЛО и играем ДнД. Този път датата беше 25 и good guy Пси ни изненада първо с това, че се съгласи да играем навръх рождения му ден и второ, че донесе едно шише хубаво ирландско да се почерпим. Да си жив и здрав!

Започнахме играта на борда на Блудницата, отправени на север, подминахме Изгорялата гора и видяхме и в нея кофти въздействието на Моурнленд. Наближихме Thronehold и забелязахме прииждащата буря. Поразпитахме екипажа и те ни казаха, че ракшасата някак си се измъквал. Ние уловихме подсказката и преровихме каютата му. Там открихме scroll of control weather, който беше доста над нивото на Рагнар, но с малко късмет оркът успя да разкъса облаците и да изгрее слънце.

Гледката на поочукания ни, но все пак достолепен, кораб съчетана с очевидния факт, че около нас времето е хубаво, а в града хубаво време има около 3 дни в годината направи така, че ВСИЧКИ разбраха, че сме нещо по-така. Кацнахме при кулата на корпорация Лирандар, където бяхме посрещнати надменно, но все пак прилично от главния дъждовикач и оставихме Блудницата за ремонт.

Веднага се насочихме към бреландския сектор и на входа изпреварихме цялата опашка като поискахме да минем по дипломатическия вход. Бяхме проверени от (явно) агента на тъмните фенери Кестор Фелак. Той ни каза, че консулът Ристон вече ни очаква в Бял камък.

Самият консул ни посрещна доста топло, даде пари за поправката на кораба без да се колебае. Разменихме малко информация – карнатците докарали свой легион в града, което било необичайно, но не е нечувано. Спазарихме се да вдигне един прием в наша чест, където да отъркаме плещи с ХАЙЛАЙФА бейби и се качихме до спалните помещения.

Влизаме и що да видим – прозорецът открехнат, поглеждаме навън, някакъв халфлинг тича по улицата. Настигнахме го и той ни даде бележка, на която пишеше „след залез слънце в Кралска почивка“. Окей, пуснахме полуръста и се върнахме в стаята. Там видяхме, че тя е обект на scry магия. Направихме кратка почивка и се отправихме към ЗАМЪКА с главни всички букви, тъй като той е най-големият замък на всички светове и е бил строен от самия Галифар – великият крал, чието величие никога не ще бъде повторено.

Групата крачеше по павираните улички в посока към „Кралската почивка“. Ефектът на магията бе преминал и времето беше възвърнало обичайната за мястото си неприветливост. Едри капки се редуваха със ситни и от време на време резливият полъх на вятъра караше хората на улицата да се увият по-добре в одеждите си. Одежди, в които повечето криеха кинжали, интриги и тайни…

Самата кръчма беше стена до стена със замъка и отвън Рагнар забеляза нещо, което не бе виждал от Shadow Marches: гръмогущер. Даде на доброто момче една бисквитка и влязохме в кръчмата.

Вътре нямаше нищо кой знае какво освен група орки друиди, с които Рагнар пообщува. Слепият им възрастен водач го бъзна защо е напуснал земите им и му разказа за голямата опасност, която идва от Дроам. Явил им се Вараак (драконът-бог на орките) и ги пратил да ходят насам, за да общуват с трибунала. Значи има опасност за Бреланд и от там.

Докато нищо друго не се случваше, Бен отиде до бара и видя халфлинга от по-рано. Той беше доста богато облечен, с кама с рубин, изобщо понатижал ми се видя. Той ни даде един ключ и ние отидохме в задната стаичка, където в едно сепаренце намерихме нашия стар приятел Сам Спейд. Той ни даде информация, че Червеният Бухал е в града, ние пък намекнахме, че Хайдит е Бухала. Той не отрече, но и спомена, че не би искал той да е този, който го казва на краля.

Сам ни каза, че крайната цел е Вика Слок. Разпитахме го кой ни е нападнал на влака и излезе, че са наемници наети от корпорация Ориен. Аз лично мислех, че Сам е от тях, но явно е от някой дори по-мощен от тях. Кой знае.

Взехме от Сам 300 злато и остава да излезем през друг изход от кръчмата. А пък на следващия ден – прием, хайлайф, проблеми, някоя друга кама в гърба. Очаквам да се гмурнем в малстрьома на хаоса с двата крака напред.

 

Eberron – 14 – Блудницата отново лети

 

Ето, че в предпоследния ден на април, за втора поредна седмица, се събрахме в БЛО да играем D&D. Този път съставът беше без Венци, който се наложи да отсъства поради емърдженси ергенско парти, но пък сесията беше кратка и приятна и не е изпуснал нещо наистина съществено.

Започнахме в лагера, който екипажът на Розовата Блудница (РзБ) беше спретнал около кораба. Юнгата ни доближи и започнахме да дискутираме откъде да минем. Спряхме се на най-бързия вариант – да завъртим покрай Thronehold и от там напряко към Карнат.

Малко lore: Thronehold е бил бившата столица на 5-те кралства, където е бил замъка на Галифар (оригиналния крал). Цитаделата се намира на остров, който формално не е в нито от едно от кралствата и там е и подписан мирният договор, който слага край на войната. Към днешна дата заъмъкът е затворен и мястото се контролира от Корпорация Денеит. Те са известни с това, че са най-добрите наемници в Еберон и, за да върви бизнеса са продовали войници на всички страни. Също така 5-те кралства имат „сектори“ на влияние в Троунхолд. Както забеляза Стоян, това е вдъхновено от Берлин след втората световна.

Ние предположихме, че като дипломатическа мисия, ще можем да използваме гостоприемството на местните бреландци и затова насочихме курс натам. Другият голям риск е, че мястото е известно с бурите си, но пак предположихме, че ще имаме късмет.

Докато си приказвахме сладко, изведнъж от края на кораба чухме експлозия, писъци, зарево освети нощното небе. Втурнахме се натам и що да видим – огненият елементал от кораба е избягал, запалил част от екипажа и бушува стихийно. Ние се заехме да го бием и успяхме да го поступаме достатъчно, че да не ни гори толкова и с помощ от екипажа и щитовете си да го върнем обратно в „клетката“. Крънчи я оправи и забелязахме, че сякаш някой нарочно го беше пуснал. След това се заехме да търсим пилота, който мистериозно бе отишъл в гората. Рагнар се преобрази на вълк и поехме по следите му. Лека полека гората се сгъстяваше и открихме леговището на едни етеркапи (паякообразни чудовища), които бяха осрали всичко в гнусните си мрежи. Нападнаха ни 5 такива хубавци и за момент мислих, че сме ТПК, но те не бяха особено корави и си ги пребихме дори без да харчим много ресурс. Рагнар използва пламтящата си сфера, за да разчисти паяжините и намерихме три пашкула. В два от тях имаше трупове на изядени от етеркапите, но и трежър. Стоян беше в особено свежо разположение на духа и каза „а, добре, айде да хвърлим един трежър“. От пашкулите извадихме няколко отвари за лекуване, скролчета и един +1 dragonslayer longsword, който щеше да е супер полезен преди две сесии. Също така намерихме и пилота. Той ни каза, че е влязъл в гората, за да се помоли на бога си Вол (аве тука много фенове на Вол станаха нещо). Нещо не му е чиста работата и на него, но нямаме друг пилот, така че действаме.

Той изрази адмирации за поправката на Крънчи, но каза, че ако ни хване буря – лоша работа. Все пак има алтернативен вариант за по-продължителна поправка в Thronehold, ако успеем да се спазарим с местните. С това се качихме на борда на РзБ и моментално потеглихме на север.

 

Като цяло кратка и свежа сесия, бяхме поръждясали в битка, но бързо влязохме в крачка. Готвим се за следващите премеждия на Драконите на кръвта…. J

 

Eberron 13 – „В никакъв случай не ходете в Mournland!”

 

7:03 е, четвъртък. Аз съм неумит и небръснат, но бързам да напиша тези редове преди да отида на работа, защото скоро не се очертава да имам време.

За сметка на това – половин година по-късно, ние отново сме тук, набълбукани с астрални антитела против уханската чума и отново в любимото БЛО играем любимото ДнД. Състав – пълен.

И така, започнахме в мрачния град Ватиронд – домът на нашия приятел Векнир и първи бастион на Бреланд срещу мрака, който идва от Моурнленд. Започнахме с известно избистряне на плана как да минем – дали през Моурнленд, дали през Трейн. В крайна сметка решихме да караме на север по реката и, ако има заплаха от Трейн, да влезем в Моурнленд. За целта трябваше да потърсим гид и се върнахме обратно в кръчмата. Там намерихме едър полуорк с фалшиви дрипи (под тях имаше броня), който се казва Торсол. Стиснахме си ръцете за 300 жълтици и 500, ако се наложи да влезем в Моурнленд.

Тук започнахме фъндрейзинга – Фануш ни отказа, въпреки че би могъл да си ги пише като разход и да ги представи на кралството. Отидохме и до представителя на местната власт – лорд Беснар, който както много от местните също е с мутации (той имаше зелена кожа и шипове по тялото). Лордът хич, ама хич не ни се зарадва. Ние се представихме за приятели на Векнир, но това беше по-скоро кофти, тъй като Беснар не обича краля, не обича Векнир и по-скоро си представя сепаратистко кралство Ватиронд. Няма никакъв респект или страх от кралската власт. Научихме, че основният проблем са мутациите и здравето на местните и, че ако докараме магьосническа кула от Аундаир или Карнат, може и да иска да говори с нас. Най-сетне го бъзнахме, че синът му се загубил в Моурнленд и той ни изгони. Тотален фейл.

И така, дадохме предплащането на орка, качихме го на кораба, той се напи, подшушнахме му да каже 3 пъти „розовата блудница“ в огледалото и потеглихме.

Вечерта нашият приятел костният рицар Авелек ни разказа за костните рицари, кръвта на Вол, и как магьосниците взимат доста власт в Карнат за сметка на старата гвардия. Философията на кръвта на Вол е, че смъртта е проклятие и само ъндедстването може да избави човека от нея. Каза ни също, че нашата приятелка Хайдит (чорната пантера) също има общо с кръвта на Вол. Интересно…

Вечерта вече минавахме близо до мрачната стена на Моурнленд. Рагнар усещаше дори извън нея, как природата е лишена от естествената си жизнена енергия, а е напоено с нещо чуждо, различно и плашещо….

През нощта корабът бе разтресен от внезапна маневра, окопитихме се и видяхме, че Фануш е дал курс за навътре през облачната стена. С няколко доста високи интимидейта го накарахме да обърне кораба, но тази маневра повреди десния навигационен нещо-си-там. Ние му показахме стоманата си и лека полека взехме контрол на кораба и Бен започна да раздава заповеди. Рагнар реши най-съществения проблем, а именно – как да излезем и накъде е навън. Той напрегна друидските си сетива и ни посочи накъде е живата природа.

След това започнахме да разпитваме хлъзгавия капитан Фануш. Йови го игра доброто ченге и ракшасата ни призна, че всъщност е карал малко „стокичка“ към Естон. Авелек се ядоса и тръгна да го коли и ние забелязахме, че има костна кама досущ като тази, която намерихме в замъка, когато сестрата на Пъстърва беше разкрита. Питахме го и той каза, че камата е символ на кръвта на Вол. Хм, интересно……

В това време разгледахме и каргото. Бяха 4 железни сандъка с капан Harm. Фануш каза, че го доставя на местните warforged , а изпращачът е Свободен камък – шефът на представителството на свободните warforged в Шарн. Сигурен съм, че тази организация вече са врагове с нас. Рагнар диспелна трапа, а Крънчи отключи. Вътре намерихме черен кристал, закачен за нещо като факла. Крънчи проучи и разбрахме, че той е нещо като батерия, но ни е ясно как се активира (предположихме, че трябва драгън марк). Досетихме се, че може би могъл да захрани костюма на Червения Бухал, но ни липсва машинката, която да трансферира енергията от кристала към него.

Заради повредата се наложи корабът да кацне и опънахме кемп на една полянка близо до Арулдуск. Торсол отиде да разузнава, Йови и Рагнар също. Крънчи се зае да разучава кристала, а открилия новото си призвание капитан Бен остана да наглежда блудницата.

Йови и Рагнар намериха една супер съмнителна рибарска лодка с човек (без мутации), който беше доста свеж и любезен и дори предложи да си купим риба, но за него „на брега“ беше в Моурнленд и двамата другари се изнесоха бързо-бързо.

Вечерта, както почивахме в кемпа, изведнъж от някъде се чу гръм, от водата изпълзя една метална гъсеница и от нея излязоха 15 орка начело с нашия предател Торсол. Лидерът на шайката беше един стиймпънк орк, който се казва Икар. Той беше разбрал какво е каргото и съответно искаше да го вземе. Спазарихме се да му дадем половината без да има кръвопролитие, но само при условие, че вземе със себе си и ракшасата.

Стиснахме си ръцете, продадохме капитан Фануш (защото ни пречи да изпълняваме дипломатическата си мисия, не защото ми хареса да имаме кораб) и легнахме да спим. А, да, Икар ни предупреди да не се занимаваме с човека в лодката.
--------------

Като цяло топ сесия, не бяхме много ръждясали, хареса ми. Мисля, че следващия път трябва да информираме щаба за това, че в Карнат няма да има капитан ракшаса и да ъпдейтнат местните, за да не се чудят като видят кой дойде.