C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 03 – CSI: CY

 

След относително дълга пауза (на каквато не бяхме свикнали с оглед на последната година зерг ръшване на Страд) отново се събрахме (този път без Марти) да поиграем третата сесия за несретниците от City of CY.

Отново благодарим на ресторант "Виктория" за доверието

            

Бяхме свободни хора поне от корпорация Алиансен и денят ни започна с Miserable Headline – цунами е заляло голяма част от Москрофт, каналите са преляли, разлагащи се трупове се носят във водата, непоносима миризма се носи из целия квартал.

Супер, ние обаче сме на другия край на града. Сънчо се пусна в дийп уеба и намери форум, където можем да се опитаме да пласираме хартиената изрезка на Бриана Банкс, която имаме.

Спектър прихвана телефона на Саманта Уейк от Алиансен, на която звъннахме за още работа. След кратък груб разговор ни беше казано, че агенти на корпорацията ще се свържат с нас. След малко звънна Сам Спейд и се отправихме към The Den, за да си чуем следващата задача.

А тя е следната – преди 13 часа е убит новият CFO на Alliansen Security Corp (дъщерна фирма на Алиансен, част, от която е и Саманта). Бил е на поста само 48 часа. Трупът е в апартамента и местопроизшествието е замразено. Наградите са:

-          За името на поръчителя – 3d10 x 100 credits

-          За убиеца жив или мъртъв – pulse rifle or combat armor

-          Ако обясним как е станало – рандом апп

Кай заложи хилядарка, че за 72 часа ще разрешим случая.

СЕО-то на AllSecCorp e полковник Джеймс Терзиев, бивш ръководител на спецотряд командоси. Убитият е убит в апартамента на една от 14-те си любовници. Самата тя липсва, но по време на убийството се предполата, че е била там. В рамките на тези 48 часа убитият не е изтрезнял, бил е в клуб с любовницата и след това се е отправил към апартамента. Не се знае имало ли е други кандидати за поста, както и защо този човек е бил избран за позицията.

Отидохме до сградата на местопрестъплението. Научихме, че името на убития е Кристофър Кейн. На входа имаше камера и Спектър се включи да поизгледа малко записи. Видя как мъжът и жената влизат пияни в апартамента. Три часа след това се вижда как секюрити тийма на Алиансен влиза и малко по-късно излиза. Идва и някакъв плехар с очила, който не излиза.

Влязохме вътре. Трупът лежи в кръв с метателен нож в окото. В апартамента беше и плехарят, който се оказа следовател от полицията. Зачудихме се къде е любовницата и прегледахме отново камерата на входа. Видяхме, че влизат 5 човека секюрити тиъм и излизат 6, като шестият го подпират. Очевидно това е любовницата.

Има кръв на крачка от трупа. Оказа се, че е негова. По метателния нож няма отпечатъци, но пък трупът има голяма прорезна рана от меч или катана на гърба. Никой от секюрити тийма не влиза с такова оръжие.

Кай отиде при съседа – сляп негър, черпи го сто кредита и научи, че убитият е чукал любовницата, когато през стените е минал убиецът (черна нинджа) и е заклал жертвата. Съседният апартамент беше на член на Да, България и надникахме и в него.  Прозорецът беше открехнат, а на покрива имаше антена, от която явно се е спуснал убиецът. По прозореца имаше следи от нинджа терлички. Убитият има татуиран баркод, който Спектър хакна и разбра (но какво е разбрал, Венци не е записал, а аз не помня).

Решихме, че към момента най-съмнителното е защо екипът е прибрал любовницата и тръгнахме по тази следа. Екипът е бил автоматично, но са дадени инструкции за частично почистване. Звъннахме на оператора Линда, която беше нещо като кибер диспечерка от ОК супертранс и се представихме за служители на реда. Убедихме я да съдейства и тя ни каза, че момчетата от 14 екип са в „милиционерското“ в момента и са в почивка.

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 02 – Гладиаторите

Осмият ден на осмият месец, в пълен състав сме и продължаваме с приключенията ни в града CY. След злощастната кончина на Барбенхаймер – предният ми герой, ролнах Фенера – наномансър с леко прозрачен череп, под който мозъкът му свети със синкава светлина.

Емо също се присъедини към нас и ролна Брон – гиърхед, който притежава широка колекция от дронове за шипонаж. AI генерирани изображения на тях двамата:

 

Искам да благодаря на ресторант "Виктория" за това, че ползвахме техния Midjourney акаунт

Сесията започна с бягство от хотела. Героите слязоха надолу и на улицата видяха някакъв съмнителен клошар да се опитва да открадне такси. Този луд беше Фенера и партито се сглоби. Другите го накараха да пали бързо, а в това време излезе и пияният шофьор на таксито, с когото се постреляхме малко, но всичко беше окей. Побягнахме към Eda Crawl, където има викинги пирати.

Кай и Зола

По пътя 4 дрона на Алиансен Корпорейшън довтасаха да ни стрелят, но ние успяхме да спечелим престрелката и продължихме до някакво хале, където се прегрупирахме и паркирахме таксито.

Брон пусна дрона с термалната камера и видя, че в съседното хале има хора. В това време разбрахме, че идват още дронове, и решихме да си опитаме късмета при тях. Те се оказаха кибер викинги, които първоначално не бяха добре настроени, но след като им показахме, че имаме общи ценности (ние, както и те, обичаме дар рейдваме), те ни приеха и ни скриха от дроновете. Както казах, техният основен приоритет в живота беше да рейдват и ние им предложихме да рейднем букито Мастър Кримсън заедно. Досетихме се, че той е педалът, който ни е изтропал на Алиансен, така че щяхме да му го върнем тъпкано.

Улрик - фотогеничният лидер на кибер викингите

Метнахме се на лодката с пневматични гребла, която викингите имаха и заплавахме към доковете. Припомнихме си, че е в хале Б12 и директно го атакувахме в покоите му. Ступахме го без проблеми (Кай го удуши) и се заехме да му разбием касата и мейл сървъра. От имейлите разбрахме, че той ни е предал, така че добре се сетихме.

Имаше и 4 флашки – една с апп, една с 50 бона, една с домашно порно как шие всякакви жени (едната беше бившата жена на кмета на града Садик Кан) и четвъртата беше капан, за да тества колко сме алчни. Ние, разбира се, имаме перфектни ролеви инстинкти и я забодохме в компютъра му, който се взриви.

Също така имаше и златен ролекс (който отиде при Спектър фена на часовниците), 10 колби с червена течност, и хартиена изрезка от списание с Бриана Банкс.

Разделихме си кешовицата, погасихме малко от дълговете си, а Емо го погаси целия, което му даде да качи ниво.

Пробвахме да звъннем на Сам Спейд, но телефонът вдигна Саманта Уейк от Алиансен, която беше жена в кампания на Стоян и съответно беше кисела. Спазарихме се да играем в кил мач и тя ни покани на среща на следващата сутрин. Ние отидохме и сделката беше да участваме безплатно в килмача, за да изкупим дълга си към корпорацията. Ние се съгласихме (защото какво друго можем да направим) и излязохме на арената.

Първият рунд беше огромен черен дроид с гранатомет и картечница, който имаше d8 броня, и беше много тегав. Вторият рунд беше някакъв кибер самурай с меч и картечница, а третият – кибер уорг. Успяхме да спечелим и трите рунда, въпреки няколко near misses, заради които без малко някой да си замине, но в крайна сметка, оцеляхме и корпорацията призна дълга ни за изплатен.

 

Какво да кажа – сесия с 5 битки в ДнД не е имало от години вероятно, да не говорим, че темпото и хаосът са много весели. Като играем повече системата, осъзнавам, че не ме кефи много много improvement схемата с хвърлянето на абилитита (те просто ще се изравнят към около +2/+3 за всяко абилити). Също така кръвта ще стане към 30-40, което съчетано с броня, всъщност ще направи битките по-бавни, но си мисля, че играта едва ли е мислена за чак такъв character advancement.

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 01 – Battle of Batulia 20X3

              The sky above the port was the colour of television, tuned to a dead channel.

-          William Gibson, “Neuromancer”

Тази година за разлика от предната успяхме да синхронизираме графиците така че да можем да се съберем на Батулия и с изключение на Емо, който пуси аутна, стройно се организирахме и в петък вечерта вече бяхме горе, вдишвахме от аромата на билки, който витаеше в гората, запалихме скарата и си пуснахме synthwave за настроение.

След като се намаахме с кифтета, седнахме и хвърлихме героите. Рандомизацията беше доста фън и за около трийсетина минути групата ни се оформи:

Марти игра Зола – бивш корпо солджър, уволнен без почести, но успял да запази гигантската си пушка.

Сънчо игра SP3C73R – прегорял хакер, който почна с 1 точка живот. (Те, нали искахте олдскул).

Венци игра Кай – кибер слашър с меч, който беше взел душите на 1328 клетника. Също така Венци хвърли и най-добрия зар в началото и започна с много добри показатели. А, да и основната черта на характера на героя му беше Likes to kill. Венци беше в рая.

Аз (Сашо) играх Барбенхаймер – classless punk, който също се биеше с меч и търсеше своето спиритуално спасение в редовните срещи с кибер мюфтия. Безуспешно, разбира се.

В съботната сутрин закусихме и започнахме.

На първо място Стоян ни разясни домашното правило – когато ролплейваме героя си добре спрямо сетинга или неговите (случайно генерирани) особености, получаваме flavour point. Когато левел ъпваме 5 FP могат да се трейднат за един рерол, а по време на игра 3 FP могат да се трейднат за 1 glitch. Ефективно, можем да ролплейваме, за да получаваме възможност за спасения (както и в крайна сметка стана).

И така 4-мата пънка вървяха към THE ZEN – бар в south central. Не се познавахме преди това, а указанията за задачата бяха да поръчаме по 1 Pissboy. Поръчахме, по-смелите пиха, и бяхме упътени към едно от задните сепарета, където сенчеста фигура с широка шапка гледаше килмачове.

Фигурата се оказа не кой да е, а добре познатият от преди две кампании Сам Спейд. Разбира се, това беше само приятна изненада за играчите, за героите ни това не значеше нищо. Сам ни разказа за Steel Jackhammer – един от участницити в килмачовете, който скоро загубил краката си, но пък някак си успял да се сдобие с чисто нови хромирани бебчета. Според Сам новите крака били откраднати от негов клиент. Предложи ни 5000 кредита да докараме краката в добро състояние, ние казахме да и се заехме да търсим.

С малко хакинг и knowledge [local] от Зола успяхме да разберем, че Хамър живее в South Central в селебрити небостъргача. Намерихме сградата и почнахме да се чудим как да влезем. Разделихме се на две – Кай и Спектър чакаха отпред, а Барбенхаймер и Зола отзад. Двамата отзад бяха нападнати от двама случайни генг пънка, с което и вкусихме първата битка в играта. Разпукахме ги набързо и определено се усети динамиката в сравнение с D&D. В това време двамата отпред издебнаха рецепционистката и Кай я завлече в една уличка, където я преджоби, разпита и уби. Взе от нея две карти за достъп до небостъргача и малко кешовица.

Спектър влезе в сградата с нейната карта и успя да ни хакне така че да имаме и ние достъп. Качихме се с асансьора до 50-ия етаж и лесно открихме апартамента на Джакхамър, където имаше мощно парти. Имаше две охрани на входа, които искаха да вземат пушките, но Зола се спазари да остави само пълнителите.

На самото парти имаше множество хора, известен стриймър, както и други състезатели от килмачовете. В кухнята срещнахме боеца Аманд, който е джудже и се бие с Mech. Следващият му мач е с най-великия в момента – Тъгър.

В кухнята се запознахме с Рейз – общо взето безполезна наркоманка, която питахме къде да намерим нашия човек, тя ни заведе в спалнята и припадна. Самият Тъгър беше на балкона и се радваше на вниманието на феновете около себе си. Кай отиде да се снима с него и беше забелязан от боеца, който му предложи да се пусне някой път на арената. Даде му и контакт на агента си (((Адам Вайнщайн))).

Имаше и два тигъра в клетка, като Спектър установи, че може да хакне системата така че да отвори клетката и да пусне тигрите. Барбенхаймър, както казахме, беше при Рейз, която преджоби и и взе custom app-a (който не сме записали какво правеше). След това партито се събра в спалнята и почнахме да хакваме сейфа. Отнякъде се взе фигура в роба, който се оказа Икхон – друг килмач участник, когото подкупихме с малко дрога, за да си мълчи. От сейфа извадихме металното чене на Джакхамър, което дава bite атака.

Нататък имаше холо стая, но като влязохме в нея чухме някакъв екшън отвън и видяхме, че някакви пънкове са нападнали партито. Бяха петима, единият се сби с Тъгър, а другите – с нас. Ние набързо ги натръшкахме и Тъгър ни поздрави и си тръгна.

В този момент от сауната излезе и самият Стийл. Той беше доста объркан (и надрусан) и ние го убедихме, че корпорацията, която му е сложила новите крака всъщност е заложила срещу него и ще му ги изключи в мача. Предложихме му да си ги смени при клиента на Спейд – чиста работа. След това се обадихме на Спейд и казахме, че искаме докторът да остави задна вратичка в софтуера на краката, така че да можем ние да му ги спрем в следващия мач. Спейд не беше доволен и ни намали наградата с 2000 кредита, но ние се съгласихме. Дадохме контакта на Джак, взехме надрусаната Рейз с нас, и намерихме евтин хотел, където да пренощуваме.

На сутринта погледахме малко реклами, защото не бяхме платили за стая с адблокер и почнахме да търсим как да заложим на килмачовете. Барбенхаймер се сети за един много лош буки, който имал търкания с кибер мюфтията, и разбира се, отидохме при него. Пичагата оперираше на доковете и се казваше Мастър Кримсън. Заложихме 2400 кредита на коефициент 1,5 за това, че Гаргойл (противникът в килмача) ще го бие до 3 минути.

После ходихме да се запознаем с док Джой – рийпърът, който е клиентът на Спейд и, който може да ни предложи да ни направи някакъв cybertech. Ние решихме първо да изкараме малко повече пари и после да се напомпаме. Записали сме, че ще подобрим Кай, но не и с какво.

Прибрахме се, съживихме Рейз, тя ни се отплати подобаващо и я убедихме да заложи и тя от наше име и така да спечелим още 500. Оставаше още доста време до мача затова се разходихме до (((агента))) на Тъгър. С него си говорихме как иска да измислим някаква история и драма така че освен кютек да има и нещо по-така за зрителите. Като цяло се насочихме върху това Кай да се бие рамо до рамо с Тъг и следващия мач да го предаде.

Прибрахме се с няколко дюнера от при кибермюфтийството и седнахме да гледаме мача. Спектър установи контрол върху краката на Джакхамър и успя да го саботира така че да изгуби. Не беше хич лесно, защото Гаргойла беше абсолютен смотаняк, но все пак успяхме. За наш ужас, когато нокаутира противника си, Гарйгол извади отнякъде оригиналните крака на Хамъра и го преби с тях. Нещо тук не беше наред. Ние решихме да си лягаме, за да може утре да си приберем парите. Струва ми се, че тук някъде вече бяхме се уморили от жегата, защото това решение ми се струва безумно, но как да е.

На сутринта всички новини бяха за нас. Имаше кадри от охранителните камери как сме на партито (мамка му, забравихме за камерите!) и навсякъде се говореше как сме саботирали Джакхамър (което беше вярно). Докато се приготвяхме за бягство, чухме стъпки отвън. Идваха енфорсърите на Alliance Corp. – спонсорите на Джак.

Последва епична престрелка – 4-ма войници, един лейтенант, един дрон и Барбенхаймер паднаха безжизнени на земята. Парамедиците, които извикахме, дойдоха, но твърде късно и Барбенхаймер вече беше гушнал кибербукета.

Другите побягнаха надолу по стълбите.

….

Какво да кажа? Исках олдскул, получих умрял герой само за една сесия. Системата е много лесна, създаването на герои е фън, битките наистина се усещат много по-динамични и бързи от ДнД, като също така и нещата могат да вземат много бързо обрат. Ние практически ги пребивахме, но хвърлих 1 на defense и затова ми набиха много демидж. Разбира се, тази игра е self-contained и няма много материали – колко време ще мине преди да ни поомръзне? Но като цяло е супер и е много голяма глътка свеж въздух. Моето впечатление е, че срокът на годност на Cy_Borg е 10-12 сесии максимум. Да видим до колко ще се окажа прав.

Curse of Strahd през погледа на Разказвача

 

За 15 месеца успяхме да преборим и втория (след Tomb-а) най-високо оценен модул от 5е набора на Dungeons & Dragons. Мотивацията ми да водя и двата се изразяваше в няколко, важни за развитието на нашата група, преимущества на готовите приключения.

На първо място това е сблъсъкът с легендарни истории (макар и интерпретации) от зората на  хобито – едва ли можеш да кажеш, че познаваш киното, ако не си гледал „Кръстника“ и „Апокалипсис сега“. Не че не можеш да заснемеш и свои си филми, без референция към режисурата на тези или други класики, но познаването им със сигурност отваря очите. Дори и само дотам, че да осъзнаеш, че професионалистите не те превъзхождат чак толкова много, въпреки разликата в ресурсите. Томбът е модерната версия на Tomb of Horrors, Страд – на Castle Ravenloft, ветераните в ролевите игри (като нас) е хубаво да са запознати с какво иде реч.

Второто преимущество е възможността играчите и разказвачът да се сблъскат с професионално направени дънджъни с много нива, тайни входове, капани, архитектура. Всичко, което е значително по-трудно и времеемко за нормалния dungeon master. Професионалните подземия са населени и с професионално подготвени противници с интересни механики, произвеждащи завъртяни тактически пъзели за играчите. Не на последно място, същото важи за различни предмети и локации в приключенията, с висок production value за разлика от всички домашни опити.

На трето място готовите приключения предоставят на разказвача един допълнителен елемент на откривателство, който се различава от собствените кампании. Докато кампаниите по мой сюжет ми позволяват да развия история, да раздвижа цял свят, да създам своята градина (ала Джордж Р.Р. Мартин), то готовите сценарии засилват значително елемента на съпреживяване с играчите. Модулите сближават разказвача и групата, дават възможност за изживяване, което е значително по-съвместно, макар и в различни роли. Водещият също открива и разбира сюжета.

Неслучайно и тук, както и в няколко разговора, споменавам режисура и интерпретация. Осъзнах по време на това приключение каква всъщност е реалната роля на DM-а в подобни сценарии- а именно да бъде режисьор-постановчик. Подобно на театъра, в който се предлагат и интерпретират голям брой класически заглавия, винаги представени през погледа на нов творец, добавящ своята визия към оригиналния текст. Всъщност в нашата игра това се случва на две нива – първо от самите дизайнери, които изваждат нова версия на оригиналното приключение и второ от отделния разказвач. За разлика от театъра, разбира се тук има и свободната воля и решения на играчите.

„Проклятие на Страд“ ме отдалечи в някаква степен от съвместното откривателство заради качеството на предложения ни продукт. Сама по себе си книжката съдържа много интересни ситуации, битки, истории, но като работещ модул се проваля напълно. Изиграването му изисква огромна работа от разказвача, за да може светът да се задвижи по правилния начин. Можем да си представим модула като разглобена кола без упътване, където най-лошото е, че откриваш проблемите в движение.

 Без помощ от множество отлично направени онлайн гидове, едва ли щяхме да докараме сюжета до края. Толкова много от Аргинвостхолт, Валаки, Крезк, Йестер хил и още куп други места реално не работят в RAW варианта на Страд, че дизайнерите заслужават наказание.
Още по-лошо, цялостната структура на приключението е неясна и разхвърляна, на важни въпроси (примерен таймлайн) не е отреден и ред, докато е пълнено с ненужни детайли (тъпата къща за вдигане на нивата до 3-то). Приключението е абсолютен хаос и изисква огромни усилия, за да бъде подкарано в правилната посока – в моя случай с пропуски и пренаписване. Уж важните за този сценарий НПЦ-та са кухи и оставени в нищото, докато дизайнерите са си измислили нови по-забавни.

Обсъждахме в групата проблемът с темпото на играта, което се разцепва от влизането в замъка Рейвънлофт. Успях да ескалирам събитията, ползвайки свои методи, без помощ от приключението, за да може ескалацията да се разлее върху стъпалата на страдовия дом. Тук авторите ме бяха заклещили в неприятна ситуация (особено с параноична група като нашата) – или убиваме темпото, или отписваме подробното изследване на замъка. Нямаше как енергията отвън да се съхрани, докато се лутаме по стълбища и коридори.

Доколкото успях да дам някакъв бекграунд и аура на Страд, напълно се провалих с Ирина, която си остана плосък plot device. И това не е само мой проблем, неслучайно почти всички гайдове предлагат Ирина да бъде играч – член на групата, вместо Акта или Брин. Нейната съдба всъщност е любопитна, защото макар и спасена от вампира, бъдещето и е трагично. От център на вековна любовна драма с едно от най-силните създания на Рейвънлофт сетинга, тя се превръща в скитница по свободния свят, търсеща да възпроизведе интензитета на няколкото месеца, в които около нея се въртеше всичко. Кой мъж може да се доближи до Страд и неговата всемогъща любов?

С помощта на гайдовете успях да постигна и няколко важни успеха. Раздвижих и надградих падналите рицари на Аргинвост и наистина сложих няколко богати пласта върху Риктавио. Тук дизайнерите бяха оставили пространство за истинско развихряне – инструментализирането на омразата срещу Страд (на рицарите) в жестокост срещу Ирина и задълбочаващата се крайност на Риктавио срещу вистаните.

Играта на групата беше на високо ниво, стегната и без особено големи гафове. Изръшкахме цялата карта, малко тайни успя да скрие от нас Баровия. Елементът на хорър липсваше особено, но това се очакваше предвид системата (или поне така се утешаваме). Мрачната и изкривена реалност успяхме да представим и смятам, че ясно се видя как тя беше изтласкана и финално победена с кончината на Дявола Страд.

За финал ще кажа, че бих направил още една постановка на Страд, но само стъпвайки на оригиналното приключение или версията за една сесия. И тук, както в Томба, много изпъкват интересните решения от оригиналната версия.  Получихме ефекта на обучение и смятам, че идва време да преборим други легендарни модули – дали по Ктулу или WH.

 

 

 

Curse of Strahd – 34 – Зора

 

Какъв епос само! Петима играчи направихме 34 сесии за малко повече от 15 месеца, за да напишем последната глава в тома на Страд. На 12 юли се събрахме в адската жега, за да видим кой ще надделее – прокълнатият демон или младите надежди…

Започнахме в криптата на родителите му – Страд искаше да ни опознае, искаше да си приказва с нас, но ние го дразнехме и обиждахме основно. В крайна сметка нещата отидоха към логичния си завършек и мелето започна.

Страд имаше lair action и 3 legendary actions, които ползваше, за да ни каства магии и да бяга през стените, където се криеше и лекуваше. Той извика Рахадим, когото лесно победихме, но се завърна като revenant, когото пак победихме. Извика и десетина bat swarm-a, но Акта ги файърболна. Основните проблеми за него бяха holy symbol-a и sun sword-a. С второто се разправи като превърна Йендей на жаба. Ние го накарахме да направи сигурно 20 concentration check-a и той наистина си изхаби legendary resistance-ите за това, но накрая все не успявахме да върнем Йендей обратно така че да му свети с меча.

Малко бяхме в пат и може би тук е моментът да кажа, че Венци постави световен рекорд по най-много единици хвърлени за сесия с 8 или 9, не малко, от които – последователни.

На някой му хрумна гениалната идея да използваме чупещия меч, за да пробием дупка в стената, за да видим къде се крие. Речено-сторено – Бруно отиде с хилтито и се оказа, че в периферията на стената има цял коридор, където той си се разхожда. Брин отиде да го миризи (на тоя етап магиите бяха взели да попривършват), но Страд успя най-накрая от петия път даго чармне и Брин доброволно предаде символа.

Тук нещата щяха да вземат много драматичен завой, но със сетни сили всички се напрегнаха да го бият, дори Акта извади един невиждан досега коз от деколтето си и призова демон, който се включи в битката. С дружни усилия го насосахме и тялото му се разпадна в дим, който тръгна към коридора.

Йендей вече не беше жаба и побягнахме към неговата крипта. Там ковчегът си беше жив и здрав и в него лежеше регенериращият вампир. Ние директно го ръгнахме с метален кол и Йендей отсече главата му с меча от светлина.

Тялото му избухна в черен прах и сякаш потъна вдън земя. Стените на замъка започнаха да се тресат и стана ясно, че замъкът ще се взриви (по-голяма класика има ли). Звъннахме на Морденкайнен да ни телепортира и той ни каза „Бързо, замъкът ще се взриви“.

В този момент се сетихме, че забравихме за Ирина – знаехме, че той я чака в булчинската стая в северната кула и му казахме да я телепортира там. Счупихме оковите и заедно с магьосника и булката се телепортирахме на една поляна на няколко стотин метра от замъка и наблюдавахме как за минути величествената му снага се прекърши и се превърна в пепел.

След малко заваля дъжд, който угаси тлеещите останки от замъка, облаците се пораздвижиха и първият слънце от векове освети Баровия. Хората започнаха да излизат от домовете си и за първи път на лицата на жителите на Баровия имаше усмивки.

HAPPY END

Ето едно парче от прехода

 

Епилог:

(да се чете с гласа на Рон Пърлман като от края на Фолаут игрите)

След гибелта на демона Баровия опустя. Никой не искаше да живее там, където споменът за него беше още жив. Мъглите се вдигнаха и хората използваха възможността да пътуват из други краища на вселената или се заселиха във Валаки и Креск.

Във Валаки бургомайсторът продължи да управлява с желязна ръка, но нови лидери започват да се появяват и да имат все повече думата. Къде се събират? В „Синята вода“.

В Креск животът продължи по старому в помощта на Абата, а бургомайсторът Кресков осинови много осиротели деца от цяла Баровия. Той се радва на дълъг живот с голямото си семейство.

Аргинвостхолт се превърна в светилище, което привличаше поклонници от Баровия и много надалеч. Привлечени от силната магия на дракона Аргинвост, поклонниците поставиха началото на нов орден.

Морденкайнен се зае с това да реставрира Кехлибарените двери и алианса на магьосници, които да държат злото затворено надалеч.

Винарната на Мартикови продължи да отблъсква набезите на горските хора и съчките, но процъфтя и откри нов бизнес в това да изнася вино за целия свят с помощта на вистаните.

Риктавио се качи на дилижанса си и потегли към широкия свят, където продължи да прави две неща – да ловува и да търси начин да запълни празнотата, която няма запълване.

Есмералда тръгна след своя бивш наставник, за да се опита да го спаси от самия него.

…

Приключенците пордължиха да помагат на Морденкайнен в това да пази кехлибарения храм, но не след дълго зажадняха за приключения отново. Магът видя това и не се забави с това да им постави следващата задача….

Curse of Strahd – 33 – Млади булки

 Този път ме мързи да измислям оригинална версия на клишираната интродукция, затова започвам от воле и без редакция. Шести юли, Венци е на море, ние се потим в задушното БЛО, разхождаме се из криптата на Рейвънлофт и…

Отидохме до южната крипта. Входът беше запречен от три телепорта. Брин понечи да хвърля стотинки в телепортите – единият водеше навътре в стълбите, другия навътре в криптата, а третия – така и не разбрахме къде.

Брин се хвърли вътре и се озова в една от нишите заклещен от решетка. Бруно му метна меча, който троши всичко и Брин се освобод. Другите го последваха, но решетката се регенерира и точно в този момент се появиха трите булки на Страд. 

Хафтеее

Битката беше епична, с много търкаляне по земята от наша страна, много зли магии от тяхна и за капак на всичко върколакът Емил Туралеску се оказа предател, дейба и мамалигаря. Използвахме горе долу всичко което имахме, смайтове, каунтърспели, кокала на света Марковия, sunsword-а, всичко. Готиното беше, че кокалът ги убиваше ако паднат под 25 кръв и така бутнахме една. В крайна сметка успяхме да надделеем, макар че Бруно беше ухапан от скапания върколак и бе прокълнат с ликантропия.

В средата на стаята имаше голям ковчег от черен мрамор и ние извадихме меча, който веднага се съгласи да строши ковчега на дявола Страд и свършхме работа. След което се прибрахме да ближем рани в криптата на света Марковия, която ни опази от зли енкаунтъри. За съжаление, както се очакваше, кокалът се превърна в прах след битката с булките.

На следващата „сутрин“ отидохме в гробницата на Сергей и му взехме бронята, която се оказа +2 plate armor и Брин я взе, с което се назоби до козирката. Имало значи смисъл да се играе паладин в това приключение.

След това отидохме в криптата на краля и кралицата. Акта говори с железните стражи да ни пуснат за аудиенция и синкавото поле между тях угасна. Ние слязохме внимателно по стълбите и там го намерихме.

Страд фон Зарович.

В цялата си прелест.

Държеше чаша вино и със свръхестествения си чар ни каза:

„Добре дошли в моя дом.“

Curse of Strahd – 32 – Имате теч в мазето

 

Силно продължаваме с втора поредна седмица игра и все повече се доближаваме да това едновременно да освободим Баровия от Дявола Страд и себе си от това да играем D&D. Бяхме в състав без Венци и ето какво се случи.

Започнахме до горящите останки от дома на майстора на ковчези. Ниалис забеляза самия майстор как се опитва да избяга иго подгонихме. Той ни заведе към стария пазар до една сергия недалеч от мястото, на което намерихме фургона на Риктавио. Влязохме заедно с него, Брин разигра едновременно доброто и лошото ченге. Майсторът на глас ни каза, че няма да ни помогне, много като нас били идвали, Страд ги хрускал за закуска, обаче ни подсказа къде има скрит трап доор. Дадохме му 100 платинени, за да си построи нова къща, и го пуснахме да си ходи.

Долу в трапдоора имаше тунел за лазене, в който смелият Бруно, винаги първи в такива тунели намери магически глиф с кофти капан, но успя да го обезвреди. Стигнахме до малка зала, в която нямаше нищо освен едно вито стълбище надолу. На Ниалис му замириса на портал. Тръгнахме по стълбщето и порталът беше там. Слязохме обратно в замъка. Имаше  друг капан, който не видяхме, а се оказа много зъл. Ниалис и Бруно получиха 1д4 нива на преумора и Стоян хвърли 4 и за двамата.

Кофти.

Озовахме се в коридор, който имаше вода до коляното, някаква зала в дъното и две врати отстрани. Брин тръгна напред, направи 5 крачки, изпод него изригна вода в нещо като фонтан и Брин изчезна. Ниалис пусна тру сиинга на очилата и видя че целият коридор е пълен с портали. Акта прати импа, той също изчезна, видяхме, че е жив и другите също се пуснаха в същия портал.

Озовахме се в една клетка без ключалка. Ниалис излезе с misty step отвън и намери един интересен меч в съседната клетка. Използвахме го, за да счупим клетките и мечът се справи перфектно с тази задача. Вече свободни разгледахме тази стая и намерихме още един човек. Оказа се едър беловлас върколак – Емил Туралеску – последният от рода си, дошъл да отмъщава на Страд. Сетихме се за пророчеството на Ниалис, че ще има съюзник върколак и го взехме в партито. Споменът за това как Емил е изобразен в книгата още ме натъжава.

В тома на Страд прочетохме, че Страд по този начин хваща тези, които са дошли да го бият, и след като получи нотификация, че има входяща поща, след малко идва да провери каква изненада му е донесъл дядо Коледа. Това значеше, че е време да си плюем на петите (с 4 нива на преумора и Йендей на 13 максимум хит пойнта бяхме само за Страд).

Оказа се, че стаята е отстрани на коридора и ги свързва едната от двете странични врати. Заобиколихме порталите и продължихме до края на коридора. Там имаше битка с 6 къстъм Страд зомбита, които не бяха нищо особено, ама и ние не бяхме във форма. Малко помощ от водния елементал и първия fireball, който мятам в 5 едишън с любезното съдействие на helm of brilliance.

Ступахме зомбитата и зад тях имаше перде, зад което пак влязохме в залата с пясъчния часовник. Помислихме накъде да идем и решихме да хвърлим индиго –където е булката на Страд, с идеята поне да се намерим с Ирина.

Телепортирахме се в друго подземие с нисък таван и изронени стени. Пред нас имаше плоча, на която пише Патрина Великовна – булка. Разбрахме, че сме в К84 – катакомбите на Рейвънлофт.

Тръгнахме на север и открихме основния коридор, който пресича катакомбите от запад на изток. По пътя видяхме и още надгробни плочи – Седрик Стоянович, Артимус и др. Продължихме на изток до края на коридора и там слязохме по стълбите до две статуи на воини. Ниалис забеляза, че между тях има нещо като синкава пелена, може би капан. Зад тях може да се провре само small creature и Акта прати импа да разузнае. Оказа се, че това е криптата на крал Баров и кралица Рейвъновия. Много добре – бащината могила. Значи тук е рандевуто със Страд. Не искахме да се бием със статуите, макар че Брин понечи да ги съсече с новия меч от мазето, но се оказа, че той пък е сентиент  отказва да осквернява гробове.

Решихме, че ще обходим цялата зала обратно на часовниковата стрелка, за да намерим стените и да се ориентираме и после ще решим какво да правим. Следващата крипта беше на някоя си Туитърбърг и епитафия „тя имаше много последователи“. Тази тъпа шега сериозно ме подразни, но все пак рискувахме и рестнахме в нея. Идентифицилахме меча, който е Lawful Good short sword of shattering. Ниалис и Бруно свалиха по едно ниво на exhaustion, а Йендей успя да възстанови почти всичките си намалени точки живот.

Продължихме по стената и намерихме криптата на света Марковия. Тя беше счупена и осквернена и вътре в нея имаше голям кокал. Йендей изрече една молитва към нея да ни помогне в борбата със злото и светицата се материализира и ни каза да ползваме кокала. Ние взехме мощите и, които се оказаха mace of disruption, който миризи ъндеди, но селд първата битка се унищожава.

Продължихме нагоре и на северната стена намерихме друга голяма крипта със стълбище и тя се оказа на Сергей. Опитахме и от него да изкрънкаме нещо, но нищо не стана. По западната стена намерихме малък дълъг коридор. Нататък последва дълъг низ от крипти на незнайни хора. Имаше още една осквернена с гаргойлета и ръждива броня вътре.

Имаше на крал Тройски, който бил владетел още преди Баров да дойде тук. Имаше на Кирил Ромулич – префект на най-свещения орден. Следващата не разчитам Марти какво е написал.

На южната стена имаше пак голяма крипта със стълби, но тя беше обградена с цялата с conjuration spells, и не посмяхме да се опитаме да влезем. Дообиколихме стените обратно до криптата на Баров и Рейвъновия и видяхме още няколко незнайни крипти.

С това приключихме и останаха 3 въпроса:

1.       Унищожихме ли наистина ковчега на Страд?

2.       Как да влезем в южната крипта?

3.       Как да влезем в криптата на Баров и Рейвъновия, където според пророчеството на мадам Ева, ще е финалната битка?