5e - 14 - Завръщане в Waterdeep

Може да се каже, че в последната седмица на 2017 поставихме своеобразен рекорд като успяхме да се съберем да играем два пъти. И така, два дни преди да се сбогуваме с тази година, се събрахме в БЛО - в пълен състав, както си му е реда, за да продължим приключенията на Корин, Уелби, Зулк, Марстер и Мерин.

Започнахме от Високите Дървета, където дълго време съставяхме план за справяне с Нощната вещица, която населяваше кошмарите на Марстер. Потъргувахме с местния амбулантен търговец на меджик айтеми, намерихме си място за спане и зачакахме.

Когато тя най-сетне нападна Марстер, Корин се намаза с Oil of Etherealness и успя да и открадне heartstone-a и soul bag-a, с което направихме доста по-трудно придвижването и из плейновете. Марстер скорна Грейтър Ресторейшън от Ваерус и на другия ден тръгнахме към Уотърдийп. Ваерус разкри формата си на златен дракон, партито го яхна и отлетяхме на запад (към залеза).

Спряхме да нощуваме на една полянка не особено далеч от Уотърдийп и ни нападнаха шайка смотани бандити, но Уелби успя да ги забаламоса, че знае къде има съкровище, и даже им каза, че сме от църквата на Чаунтея и успя да им измъкне по някоя жълтица. След този голям смях, най-сетне стигнахме до портите на Града на Блясъка.

Окрилени от сериозния скок в материалния и приключенския статус решихме да нощуваме в култовата кръчма Yawning Portal, където разпитахме елфката Версая за това кой е кой при харпърите. Беше взето решение да не я показваме на белия свят с идеята, че не знаем какво ни чака, а и ще е трудно да обясним, че тя не е виновна за гибелта на командира си. Тя ни разказа за близката си приятелка халфлингката Лейпала, която наскоро е станала командир и преценихме, че може би тя е нашият човек, който ще ни вкара в организацията. Корин провери своя криминален контакт (мадам Динела от Док Уордс) и тя му каза, че Лейпала е халфлинг от Луирен и често седи в механа Ухиления лъв и че управителят на мястото е паладин, който бил безнадеждно влюбен в нея, но уви страда от невъзможност да бъде мъж в интимния смисъл. Решихме, че тъй като хагският хартстоун лекува всякакви болести, сигурно лекува и това. Голям смях падна, няма да се лъжем.

Все пак, вечер подир вечер ходихме в Ухиления лъв и Корин се опитваше да спечели доверието на паладина (засега без особен успех), а пък Уелби изпълняваше песни за забава на публиката, но и за да предизвика вниманието на Лейпала. Тактиката подейства и харпърката покани Уелби на своята маса и го запозна с компанията си - джуджето Дуфур и мистериозен воин с черна броня и зелен камък на рамото (Жороу, липсват имена!). Уелби успя да я накара да загатне, че има тайна организация, която се бори със злото в Уотърдийп, което изглежда като добро начало.

Решихме една вечер да липсваме, за да можем все пак да приключенстваме, а не само да дрънкаме глупости. Видяхме две съществени обяви на таблото в Уотърдийп - едната беше за чистене на мазе, а другата - за “деликатна работа”. Отидохме първо в мазето и изчистихме един склад от wererat-ове.

На този етап приключихме и нямам търпение да продължим скоро пак. Сюжетът се завързва интересно, тази сесия беше добре дошло разнообразие, имаше социален аспект, интересни тактически решения и дори лека битка.

До следващия път, смели приключенци!

5e - 13 - Как се крафтва дъждобран?

В деня след хранителния ултрамаратон, който наричаме Коледа, се събрахме отново
в БЛО, този път в намален състав - Сашо, Марти и Пси за една кратка сесия, която,
обаче, се оказа доста съществена в развитието на сюжета.
Започнахме там, където свършихме - в къщата на бабата. Навън валеше проливен
дъжд и Марстер точно беше излязъл навън, за да сподели с Корин какво точно е
сънувал (всяка вечер вариация на това, че Уелби го предава или намушква или
трови). Взе се решение нещата да се поставят ребром и Уелби си призна, че е дал на
елфката спелбука. Това предизвика известен смут в редиците на Жоро (Сарагот), но в
крайна сметка героите се разбраха да изчакат още една вечер и, ако дъждът не спре,
да продължат към Високите Дръвье.
На другия ден нямаше изненади, пробвахме да сътворим дъждобран (не особено
успешно) и потеглихме в дъждо. Гадният валеж караше героите ни да изнемогват и
поради фейлнати лагери стигнахме до Exhaustion Lvl 2. Заподозряхме, че кошмарите
на Марстер идват от кинжала на Сарагот и воинът даде ножката на Уелби, но нощните
терзания не спряха. Халфлингът пък се допита до елфката да каже какво му е на
Марстер и тя каза, че усеща присъствие от друго измерение.
На втората вечер, докато си пазехме като пичове, довтасаха два Уеър глигана и
почнаха да ни миризят. Слава на Латандер, мощната магия на Уелби изпъди единия и
ефективно го елиминира от битката, докато другия ни нанесе зли щети преди в крайна
сметка да го убием.
Лека полека, обаче, най-трудното свърши, дъждът премина в лек ръмеж и успяхме да
стигнем Високите Дръвье. Моментално се отправихме при Ваерус. Елфката му се
оправда, че не е знаела за кофти характера на своя спътник, той и прости и всичко
точно.
Питахме Ваерус за това-онова и научихме следните неща:
★ Разказахме му за Сарагот и той направи някаква комуникация през Мерин и
накрая Мерин възвърна контрола, а пък Сарагот остана багаж и се разбрахме
скоро да си ходи по живо по здраво.
★ Питахме го за “демонското семе” и той каза, че ще пита треантите.
★ Кошмарите на Марстер са NIGHT HAG,​ която го посещава нощно време от
етириъл плейн и му изпива сосеца.
★ Уелби даде демонския свитък на Ваерус и той каза, че ще го унищожи.
★ Следващата ни задача е да отидем в Уотърдийп, да инфилтрираме харпърите
и да разберем до къде се простира покварата​. (Без харпърите да се усетят
разбира се).
Решението беше да се справим с найт хегата до края на сесията и Мерин хвърли епик
ноуледж, което доведе до това Стоян да ни разреши директно да четем от Монстър
Менюала за нея. Тя се оказа корав противник и още не сме измислили директен план
как да я сринем, но имаме нахвърляни някои идеи (виж послеписа).

Докато мислехме и четяхме се сетихме, че хеговете шейпшифтват (две) и че цялата
им сила идва от едни камъни, които им дават възможност да джиткат в етириъл плейн.
Някой се сети, че бабката ни помоли да върнем едни два камъка, които са били “на
съпруга и” (още две). Оставям това да съберете две и две на вас, скъпи читатели.
На това приключихме. Следващият път почваме ударно с план и се готвим за ДИ ЕН
ДИ ЕКСТРАВАГАНЗАТА НА ГОДИНАТА!
Послепис.
Идеи за справяне с нощното напикаване на Марто.
● Етириъл създанията се влияят от force damage (Жоро може да я соли с магии).
● See Invisibility я вижда
● Oil of Etherealness може да даде на някой да я соли с демиж.
● Magic Circle може да я закотви на едно място.
Приемат се още идеи, разбира се!

5e - 12 - Време разделно

В неделния ден на 10 декември, вървях из заснежените софийски улици, за да се срещна с приятелите си - Стоян, Марти, Жоро, Пси и Ванчо, и да поиграем малко ДнД. Бяхме в пълен състав, че и дори играхме за втора поредна седмица.

Започнахме, където свърши сесията миналия път. Успешно понатупахме йетита и чевръсто заслизахме по киминяка надоле към гората. Направихме опит да влезем в гората, но тя беше гъста и жива и не ни допусна до себе си. Клоните ни шибаха през лицата и се оплитаха около крайниците ни, докато най-сетне имахме разговор с един треант, който ни каза, че “семето на демона е посято в нас” и се наложи да обърнем обратно. Продължихме успоредно на линията, която разделя гората и планината с надеждата да заобиколим северната част и да излезем на пътеката, която ни е водила към Еднорожки Бяг и оттам обратно към Високите Дървета.

По пътя се наложи да кемпираме и Уелби направи първи опит да разбере повече за нашата нова спътница - елфката Версая. Оказа се, че тя се моли на Корелон (елфския Бог) и отгледана от харпърите. Оказа се, че е вътрешно доста раздирана от лоялността към организацията и факта, че очевидно има доста поквара в редиците на харпърите. (Напомня ми и на проблемите в църквата на Латандер от началото на кампанията, бел. Саш.).

На следващия ден продължихме напред и имахме доста тегав енкаунтър с Абоминабъл Йети Оверлорда и последната му останала женска. С 300 зора ги набихме и успяхме да си запишем монументалния 1000 хр. Успяхме да открием леговището на йетитата и луутнахме някаква карта за съкровище, манерка и два зелени скъпоценни камика.

Довечера сближаването между Уелби и елфката продължи и той с тайни бележки и върна спелбука и се спазари с нея да проучи Мерин и неговия нов гост. По-късно се оказа, че Сарагот беше разбрал, че тя е със спелбук.

Нататък успяхме да влезем вече в гората и тя полека лека стана тевна и мрачна. Мощни клони надвисваха над нас, отрязвайки и малкото слънчева светлина. Може да се каже, че мястото, в което бяхме беше един истински….Мраколес.

Поступахме се с един Shambling Mound и продължихме напред. В един момент миризмата на мокра дървесина се смени с миризмата на топла гозба и се оказахме на прага на една землянка в гората. Отвори ни жена-джудже, която ни покани да кусаме зеленчукова манджичка и като цяло беше доста добронамерена към нас. Оказа се, че тя търси изчезналия си съпруг и, о, изненада - оказа се, че манерката, картата и камъните са негови. Оставихме бабата да поскърби малко, изкусахме гозбичката и си легнахме. В това време Уелби използваше вродения си талант да предразположи бабката като и пееше джуджешки песни.

През нощта Марстер сънува лоши кошмари (които не е споделил все още, освен с Корин), а на другия ден навън валеше зловещ безкраен порой, който ни зазида вътре в землянката.

Зулк опита да пита бабката за Мерин и неговото състояние, но това доведе до конфронтация, и бабата каза, че не иска да се занимава с тъпите ни проблеми.

По-късно Марстер се престраши да пита бабката за съня и тя му каза, че в партито има предател от Уотърдийп (това отново не го знаем всички). Мина още един ден, Уелби се опита да напие Мерин и успя, но това не доведе до някакви съществени разкрития. Версая също каза, че нещо не е наред с него, но нищо повече.

На следващия ден отново ни шибаше поройният дъжд и почнахме да се чудим какво да правим. Марстер отново имаше кошмар (този път несподелен пред играчите) и излезе навън с Корин, за да му разкаже какво е сънувал….ииии тук приключихме.

Трябва да играем скоро, ми се струва.

5e - 11 - I see the light

Редакцията на блога получи следната дописка от Уотърдийпския криминален контингент. Публикуваме текста без редакция.

Доклада записка от проведено дежурство на 2.12.2017 г. Срещата започна около 16 часа след като се събрахме всички, без Жоро. Първото нещо, което всички осъзнахме е колко сме забравили истоярията, след близо 4 месеца пропуск. След малко четене в записките се впуснахме в адвенчъра. Не се налагаше да чакаме много за приключения – почти веднага героя на Жоро, обладан от тъмна сила се опита да открадне кинжала, който е няговия спелбук. За щастие колегата – Уелби се намеси с излюзия, която разсея групата и Марстер успя да вземе обратно кинжала и да не се стигне до по сериозни драми. Продължихме по коридора и попаднахме в стая, приличаща на библиотека. От проведените оперативно-издирвателни мероприятия героя ми намери пепел в камината, която на скоро е била ровена. Реших да тръгна нагоре по комина и да видя какво може да има там. След известно катерене стигнах кухненско помещение, в което се намираше нашето издирвано лице – елфката Версая Латай, която доста подло ме приспа и след това за мен мача свърши. Добре че брат ми се досети, че има нещо гнило в цялата работа и след малко цялата група дойде по комина в кухнята. Лицето, което беше невидимо се опита да упражни съпротива, но с помощта на сила и помощни средства тя бе неутрализирана и почти и ебахме путката майчина. Използвани бяха 2 спасения и останахме само с едно. След битката припадналата елфка бе свестена и разпитана. Призна си всичко и сглобихме пъзела – престъпната група са били три лица, организирани с цел кастването на магия за призоваване. Две от  лицата са били заблудени от клерика – тартор на групата, вече неутрализиран от нас. Жената няма вина за извършеното деяние, тъй като е била поставена в заблуждение относно цялата работа, чрез сън, в който и нареждат да изпълни ритуала. Същият клерик, Отелстан е убил другия член на групата, малко преди да се довърши ритуала, елфката се е паникьосала и е избягала през портала, без да довърши работата. Доказателство за това е свитъкът, който е последния компонент от магията, който намерихме цял и неговото наличие потвърждава хипотезата, че ритуалът не е бил довършен. Тук вече стана ясно, че лицето няма да оказва повече съпротива и след дълга почивка я отвързахме и тръгнахме всички заедно обратно през комина за да се върнем при Вайрус и да планираме следващите ни ходове. През комина излязохме на върха на Star Mountain, но по пътя бяхме причакани от 3 Йетита, които без много зор неутрализирахме и сесията приключи. Като цяло доста добра сесия, имаше битки, имаше стелт мисия, качихме ниво и горе-долу навързахме историята. Стоян каза, че ако играем още веднъж тоя месец ще има БОНУС ЕКСИПИРИЪНС, така че много се надявам да успеем.

Горното за сведение и по компетентност. Моля за предприемане на незабавни действия от Ваша компетентност.

5е - 10 - Пряко включване

И така, датата беше 16 август, а пък групата ни в почти пълен състав (без Ванчо) успя да се събере за още една сесия по петото издание на Ди Ен Ди. Даже беше десета юбилейна (дай експириънс ве ей) сесия.

Приключението бе опасно, пътят напред беше труден. Редакцията на блога не успя да проследи движението на приключенците и точно когато мислехме, че всичко е загубено, получихме следващия и-мейл.

...шибан студ се стелеше из тъмното подземие. Пламъка от факела сякаш се опитваше да се сгуши и хвърляше къси лъчи светлина, които бягаха на мига от стените. Марстер пристъпваше тежко и в готовност – брадвата си бе хванал високо при острието в една ръка, а с другата държеше факела и се опитваше да прозре в тъмнината. Останалите се движеха тихо и в група, дори брат ми бе сложил внимателно длан на дайрето, да не би да се раздрънчи, когато не бива.

Изведнъж се чуха тежки стъпки в тъмнината. Сякаш двутонни мечове пронизваха пода, един след друг бавно и монотонно. Червени точки се появиха в сумрака, а зелена мъгла бе обгърнала силуета на създанието…

Битката бе бърза, но тежка. Заклинания, удари от остриета, бойни песни и куршуми се блъскаха в дебелата броня на Горгона. Но точните и премерени удари успяха да поразят съществото…

За съжаление богатство нямаше, продължихме напред из тъмните коридори, като се надявахме опасността да е отминала. Уви в следващото голямо помещение се натъкмнахме на нещо наистина ужасяващо.

Огромен басейн с вода бе заел голяма част от помещението. В него се виждаха гротескните очертания на гигантски мозък, плаващ в бяла слуз и покрит в тъмни нервни окончания. Всички бяха смразени, знаехме че сме на косъм от това да си загубим разсъдъка и да загинем...Нищо такова не се случи обаче. След първоначални ужас любопитсвото надделя и започнахме да разглеждаме. Не забелязах първоначално, но големия ми приятел започна да се държи странно, както и Уелби. Започнаха да се движат странно и разбрахме от тях че съзнанията им се намират далеч. Древен Нетерилски маг бе превзел Elder Brain-а и те бяха гости в няговия свят. Свят който след кратък разговор се оказа и неговия затвор в който е затворен от хиляди години. Трябваше му тяло за да избяга, като обеща, че в момента в който убие мозъка ще застане кротко и тихо в съзнанието на своя преносител и ще чака удобен момент да напусне тялото му. За моя изненада и на останалите, любопитния маг реши да предложи тялото си за транспорт на древното същество. Наистина глупаво – аматьорска грешка... Мерин пристъпи в пуула с кинжал в ръка и след кратка и кървава баня уби гигантския мозък.

Излизайки от водата младия маг не изглеждаше същия. Дали беше той или древното съзнание на Нетерилския маг го контролираше. Никой не знаеше, а този въпрос се четеше в лицата на всички. Проверих инстинктивно остротата на кинжала си. Беше достатъчно остър. С едно движение можех да му прережа гърлото ако направеше грешно движение. Само да изречеше едно заклинание и щях да му отрежа езика. Само да посегнеше на някой от нас или на брат ми... Смъртта щеше да е мигновенна и нямаше да разбере колко бързо ще загине тая древна гад. Леко се поуспокоих, представяйки си хиляди сценарии в които убивам мага.

-          Доста аматьорско, Мерин, доста аматьорско… – казах аз.

                                                                                                                    Из тефтера на Корин

5е - 09 - За Нетерилска Черна Магия натиснете "1"

Топлият юли дотук се оказа успешен за ролевите ни приключения и успяхме да навъртим цели две сесии (и то без ТПК….засега). В лятната буря на 26-ти юли се събрахме за пореден път в БЛО, за да продължим издирването на тримата харпъри. Единия беше мъртъв преди да стигнем, втория го убихме, но къде е третият? С тази мисъл започнахме играта, рестнахме, така че да има минимум шансове някой да ни открие, и продължихме навътре в донжона.

Последва доста дълга част, в която навигирахме левитиращи кубчета, които представляваха подовата настилка в дънжъна. Под тях беше бездната, а за капак, някои от кубовете бяха илюзия. За щастие се сетихме бързо за измамата и продължихме напред препятствие след препятствие. Накрая ни чакаше дълъг коридор, където доста голяма част от пода бяха илюзии, а зад нас подът се срутваше и нямахме време да реагираме. Това беше доста напрегнат момент, но с малко хитрост, успяхме да спасим всички. Тази част за мен беше 10/10 - мисловни загадки, но с достатъчно динамика, за да не се чувстваме забили в пъзела.

Нещо в този дух

Продължихме напред и Корин (Иван) откри секретна врата, обезвреди няколко капана и се озовахме в една голяма зала на един балкон, с нещо, което шумеше зад завесата под нас. Иван беше твърдо решен да си изхаби хубавия potion of gaseous form и да скаутне (спорихме 1 час), при което се оказа, че врагът е flesh golem. Речено-сторено, потупахме го, изхабихме известно количество ресурси (но не всички) и почнахме да гледаме трежъра. Имаше Necronomicon с капан, готварска книга за немъртви и един сандък, който разказа играта на Ванчо и за капак се оказа празен.

Секси звяр

Самата зала беше очевидно БДСМ работилничката на някой ъндед-афисионадо. Имаше трупове, следи от кръв, парчета тела, изобщо нулева хигиена на работното място. Продължихме през една от вратите и открихме хладилното, където ъндед-афисионадото си пазеше заготовките. После още една стая и ЖЖЖДДДРРРРГГГ - две каменни врати се хлопнаха пред и зад нас, блокирайки изхода ни. Чу се звук на метални копита и две зелени кълбета се оформиха пред нас…..Е, можеше да е Демогоргон, а не само Горгон.

Толкоз.

Като цяло беше прилична сесия, не толкова велика като предната, на моменти губихме време, но пък нямам търпение да продължим след моретата. До нови срещи, приключенци! :)

5e - 08 - Дзен и изкуството да избегнеш ТПК

Доста луни се смениха от последната ни сесия, но ето ни отново в офиса на БЛО, в пълен състав, на 14 юли 2017. Започнахме сесията с края на предишната, а именно - в смъртоносна схватка с горящия гаден череп. Без пукната магия и с много слаба кръв ядохме бой, но в крайна сметка го сцепихме на две. Марстер (Марто) сглоби черепа, сложи му короната (която беше при Пси) и го заряза в другата стая. Системата сработи и ние успяхме да рестнем качествено. Изглеждаше, че черепът си отиде на мястото.

Последва едно продължително спускане в The Endless Caverns, където навлязохме дълбоко в планинските недра по дълги коридори. Пресякохме подземна река благодарение на катерачните умения на Корин (Иван) и най-сетне излязохме на плажче, откъдето по скална стена се изкачихме до Първата порта. На нея имаше изобразен Нетерилски град с 20 кули със звезди, които можеха да се натискат навътре. Очевидно това беше загадката за влизане. Заслужава си да спомена, че през цялото време вървяхме по стъпки, а пред вратата дори имаше следи от лагерен огън. Марто (като добър инженер) налучка правилната комбинация, а пък Сашо (като колега инженер) преведе несвързаните му брътвежи на разбираем за другите език. Системата сработи и влязохме навътре. След кратък коридор се озовахме в “Зала 1 на НДК” и то за щастие навреме,тъй като шоуто беше на път да започне.

На отсрещната стена видяхме огромна порта завардена от светещи руни, трупа на един мъж и трупа на клеричката на Чаунтея. Жоро се приближи по-близо и видяхме Големия Зъл Блекгард (вж. Картинката горе). Интересно, но той не ни нападна веднага, ами си поговорихме. Научихме пряко или косвено следната информация:

• Копелето се казва Капитан Еди кой си от Уотърдийп, по-късно харпър, има брутални комплекси и се е вманиачил в това да “мачка гниди в калта”. Чил аааут мееен….
• Ваерус, елфът, който ни изпрати, е всъщност Златен Дракон и не може да дойде в пещерата сам да си оправи бакиите, затова изпраща такива страпинг йънг ладове като нас.
• Блекгардът е дошъл за да освободи Аумвор - нетерилски вампир-уизард, затворен зад голямата порта с руните.
• Нарежданията от архмейджа са интерпретирани от някакъв си клерик Рот (който не се е появил все още)
• Ние всички сме гниди, които трябва да бъдат стъпкани в калта

Уелби (Сашо) направи опит със съжесчъни и психология да му влезе под кожата и да го убеди, че не си заслужава, човече, за какво го правиш, но в крайна сметка не стана и се сбихме. Отново на косъм от ТПК победихме. Тук и приключихме.

Като заключение бих казал, че това си беше една супер добра и балансирана сесия. Имаше екшън, експлорейшън, роулплей. Много рахат. До следващия път.

П.П. Без малко да забравя - докато търсех картинка за поста, без да искам, попаднах на картинка на Аумвор. По-убу да си седи заключен мен ако питаш.

5e - 07 - Подземия и дракони (в известен смисъл)

Помня го сякаш беше вчера - 21 април. Събрахме се в приятна петък вечер (ехх, в какви хора се превърнахме, в петък не пием, не излизаме с жените си, а се виждаме да играем D&D) в офиса на БЛО. Отново в пълен състав и точно на вратата на донжона.

Подкрепени от китайско и бисквитки, леко тромаво започнахме нашето спускане в злата обител. Не си спомням точно кои пътища сме взимали, но сякаш държахме дясно през цялото време. Така или иначе за този разказ това няма значение. В първата зала имаше огромен скелет на античен дракон (червен), който разглеждахме и естествено нищо не намерихме. Из коридорите имаше капани, разбира се, и не се разминахме без срутване на един таван, за щастие без сериозни поражения. Последва интересен коридор с пясък (тоалетната на дракона), в който имаше няколко капана от типа pit, но Пси мина геройски и ги откри всичките.

Нататък имаше зала с някакъв умрял бастун в газебо с корона. Иван обезвреди всички капани по стълбичките към скелета и тамън бяхме почнали да си тананикаме темата от Индиана Джоунс и черепът се оказа Flaming Skull. Като в Skullport, но по-обикновен. Битката не беше особено сложна, но изхабихме доста ресурси и го пръснахме на парчета. Лошото беше, че кучият син се регенерира след един час и се наложи да го бием пак. Помислихме как точно да го анихилираме, но консенсуса беше да взимаме короната (която Пси надена - оказа се cursed) и да се чупираме.

По-навътре намерихме две зали. Едната беше с 4 саламандъра и един ефрит, който ги беше поробил да му коват оръжия. Посмятахме ЦР и си плюхме на петите. Другата стая съдържаше два нетерилски helmed horrors. С доста доста зор победихме създанията от втората стая и легнахме за дълга почивка (още от едно време помня от сесиите на Стоян - в подземието НЕ СЕ СПИ дейба). Един час по-късно….

…

Шибаният череп влетя през вратата….

С този анален завършек приключихме сесията. Нещата хич не са добре.

Note to self: Да си играя барда по-добре, както Марти правилно ми обърна внимание.

5e - 06 - Нагоре по ряката

Тъй тъй тъй. Мине време, настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят офиса на БЛО. На 11 април взехме та се събрахме в ПЪЛЕН състав за сесия, което лично мен ме зарадва дотолкова, че още не мога да се отърся от еуфорията от преживяното.

Почнахме, както обикновено, където приключихме. Бяхме натупали едно йети и стигнахме до реката Юникорн Рън, като продължихме нагоре по величествените каскади от водопади известни като Сестрите. Не след дълго Корин (Ваня) забеляза първия еднорог. Животното беше бързо и се шмугна в храстите преди да успеем да кажем каквото и да било.

По-късно групата реши да нощува в близката горичка и Уелби (Сашо) чу някакъв шум докато беше на вахта. Оказа се, че са местните еднорози и голата елфка Р……. (Стояне, помощ). Тя първо понечи да ни нападне и да защитава героически дома си и неговите обитатели, но Уелби я изненада със сладка серенада под звездите и тя отпусна гарда. Последва малко обмяна на информация, като се оказа, че тримата, които търсим хич не били харпъри, ами били ларпъри, монахините били клерици на Чалтея (богинята на густото) и последната от тях била пленена и юрната нагоре по баира. Елфката говореше за некви баланси постоянно и хич не беше съблазнителна, но предполагам от общуване с калинки и кълвачи, човек може да поизгуби малко социални умения. С две думи - продължихме нагоре.

Подминахме втория водопад, пътеката ставаше стръмна и най-сетне стигнахме важен разклон. Напред беше суровият и каменист връх на Стар Маунтс, надясно - лека пътечка подходяща за пишман туристи. Похвърляхме малко зарчета и сякаш видяхме следи по пътечката. Тя подсече върха, изкачи един превал и се впусна в обширната местност в сърцето на планината. Интересното беше, че имаше разни много интересни светещи и бръмчащи кристали. Уелби се опита да пее същия тон в който шумят, да създаде резонанс с дамажана и финално всички да пеем в хор, което наистина усили бръмченето на кристалите, но не промени нищо, освен че събуди местния уайверн. Кучият му син се оказа корав, но благодарение на добър тиймуърк и това че бяхме 5 човека, се справихме. Намерихме и леговището на уайверна, където Марто извади мегакъсмет и скорна грейтакс. Имаше малки уайвернчета, но партито реши да не ги дави и ги оставихме на стихиите.

Малко по-надолу пак намерихме следи от ботушите, които този път навлизаха в една огромна пещера. Толкова огромна, че спряхме тук и решихме да разгадаваме мистериите и следващия път.

Какво да кажа - единственото беше, че на моменти много се лигавехме, ама като сме 5-ма нормално. Иначе - топ сесия, докато пишех текста ми се доигра отново, така че - преателе - летс ду ит!

5e - 05 - На път за Star Mounts

Един чуден петък вечер на 10 март се събрахме отново в БЛО, за да продължим приключениета оп новото 5-то издание на Донжони и Дракони. Съставът на групата беше Марти Парти, Чичо Сашо и новото попълнение - Пси, който се включи като З…. - гном артифисър. Героят му има пушка, което е доста свежо и разнообразно за наша кампания - аз лично съм фен.

Почнахме от Високите Дървета, събрахме новия гном в партито и потеглихме на юг към Звездните Върхари. Първия ден мина без драми, зарът беше с нас и не срещнахме некой звяр ЦР 9. На втория вече почнахме да приближаваме скалистите върхове и трябваше да вземем решение дали да обиколим от изток или запад и ние решихме да си пробваме късмета с реката на изток. Имахме среща с трол, който не можа да издържи на нашия superior firepower и сгъна. Стоян ни разкри интересната нова механика на трола, която за мен лично е доста флейвърфул и ми хареса. Впоследствие имахме среща с хора птици - ааракокра, които бяха дружелюбни и ни показаха откъде да пребродим ряката.

Една истинска Aarakocra

Интересното беше, че реката течеше кърваво червена. Ние проучихме и намерихме 8 трупа на някакви монахини с интересни свещени символи (роза) изтребени край лагера си. Интересното, че имаше 9 спални чувала обаче...тоест някъде тук може би дебне някой хубав куест. Ние, обаче, нищо не намерихме, нищо не се досетихме и продължихме като пичове. По-натам имаше бой с някакво йети, очевидно слязло от планината да търси ядене.

Тук някъде приключихме. Като цяло нелоша сесия, доста бойна, както и се очакваше. Реално за мен последните две сесии сумарно могат да бъдат една дълга и качествена сесия.

Другото, което ми направи впечатление е, че като липсват двама е СУПЕР трудно да водим героите. Не знаем системата още и реално малко битките наподобяват ровенето в листата от City of the Spdier Queen, само дето сега ровим в книгите. Ама, както се казва, #КотТакоа.

5e - 04 - Сладки приказки

Два дни след празника на влюбените прекарахме четвъртък вечер в офиса на БЛО и направихме една кратка и приятна сесия. Съставът беше - Сашо, Марти Парти, Жоро и разбира се - нашият вече суперзареден, мегамогъщ, ултраздрав ДМ Стоян.

Започнахме където групата приключи последния път - в леговището на вече покойния owlbear, потършувахме и водени от Велар (спасеният елф) тръгнахме към Tall trees - населеното място в High Forest, където той живее. По пътя срещнахме група кентаври, които смятаха, че преминаваме през техните земи, но ние изтъргувахме 3 оркски брадви и с малко дипломация минахме метър. Последва навлизане в горите на Турланг (мега-треант, който е местната баш батка) и пристигане в Tall trees.

Tall trees

По пътя беше станало ясно, че нашият приятел елф е бил на някаква мисия, която е фейлнал и към момента здравата е загазил. Чакаше го и народен съд от местният орган на управление - Друидският кръг на Tall trees. Аудиенция с тези хубавци имахме и ние. Те бяха 4-ма - Началника - Утганг Ярл, Елфа - Ваерос, Човекът - дърво и още един, който не беше толкова запомнящ се.

Поприказвахме си с тях и те ни разказаха какво има да се прави в Хай Форест - най-вече много приключенци търсят да се изкачат по долината на река Unicorn Run нагоре в Star Mountains и да видят Миелики. Много приятно си подрънкахме, харесаха ми определено тея пичове.

След това историята на Велар започна да се разплита - той дойде при нас и ни разказа за неговата мисия - тя е била да върне някакъв елфически артефакт - кора от дърво с вълшебни надписи, която той сам е загубил. Наел орки, за да убият “братята”, които се оказаха еттин, но орките (“изненадващо”) го пленили - абе изобщо - МАЗАЛО. Въздъхнахме тежко и отидохме да поговорим с еттина. Тук последва друг приятен ролеви момент, защото го забаламосахме, че кората е проклета и че ще им се случват странни неща, които впоследствие предизвиквахме самите ние. После с малко съджесчън и малко долни лъжи ги убедихме да ни върнат кората без дори някой да хвърля инициатива.

Върнахме кората и последва нова аудиенция с друидите. Нещо се опитваха да ни разпитват кой е лъгал и т.н., но ние не сме от вчера в тоя бизнес, плюс те са първата организация, която срещаме и не е фанатичен death-cult, така че се разбрахме като истински тарикати.

От тук насетне се очерта свободна програма. Установихме се като специалисти по “деликатни ситуации” и разбрахме, че основните куест-гивъри биха били зелената стража (местното СДВР) и Ваерус, при когото и отидохме. Пичът беше доста впечатлен от това, че успяхме да свършим работа без да батисаме горкия етин (ся, ако трябва да сме честни, не се знаеше кой кого) и ни даде куест.

Куест: Да заобиколим Стар Маунтс и да тръгнем нагоре по реката, за да спрем негови приятели харпъри от това да стигат догоре, защото има (неидентифицирана) огромна опасност.

Кликнахме “ОК”, ъпдейтнахме журналите и в момента правим последни приготовления преди тръгване.

До следващия път!

5e - 03 - Dungeons and Forests

Събрахме се съботно следобедно в удобния офис на Стоян. За съжаление заради записи и рукади в последния момент, Саши пропусна тази сесия, но го очакваме с нетърпение да се завърне следващия път. След един Мак Доналдс, малко мотаене и лигавене, две глътки от ракията на Стоян в офиса почнахме силно...

Уви не левелъпнахме при Динела и нейните курви. Устремени да покорим дънжона на некроманта се спуснахме смело из коридорите му. Атмосферата беше мрачна навсякъде имаше кости и се усещаше некромантска магия, коридорите тъмни и неприветливи, но и загадъчни (Стоян описваше изключително детайлно) – изключително добре ми се връзваше с леко притъмняваща София, която ни наблюдаваше тихо през прозорците на офиса.

В една от първите зали ни изненада Спектър, който се оказа доста зъл и доведе до доста неприятен енкаунтър. Самата битка с него протече бързо и сравнително лесно, но специалното му умение ни беляза до края на сесията – дрейваше от максималната кръв на жертвата си и аз и бай Иван останахме на по-малко кръв от далечния спомен, когато бяхме първи левел герои.

Експлорнахме останалата част от подземието и открихме няколко стаи, предмети, които са записани и не помня, както и самия пъзел в една от тях, за който се замотахме повечко. След доста въртене на механизма, успяхме да го задействаме, което доведе до затваряне на вратата в помещението и  появяване на портал в средата на залата където имаше огромна арка. Междувременно докато наблюдаваме красивите светкавици които прелитат покрай нас(Жоро го й блъсна една) се сформира един гигант от кости пред нас, който оформи следващия ни енкаунтър. Гиганта блъскаше силно и беше издръжлив, но с колективни усилия успяхме да го победим. Рестнахме кратко и останали без изход решихме да преминем през портала.

Стъпвайки от другата страна разбрахме, че се намираме доста далеч географски от гробищата на Уотърдиийп. Като че ли бе по-топло и вратата която водеше навън от залата в която се намирахме, ни показваше безкрайни зелени дървеса, които оформят една могъща гора. Решихме да пристъпим навън и се озовахме на огромна тераса на първия етаж, а пред нас на сравнително голяма полянка видяхме интересна гледка. Осем тежко въоръжени орка бяха си направили бивак, а с тях вързан за ръцете седеше отчаяно млад елф (те всички излеждат млади да ги еба). В един момент докато наблюдавахме умно, разбрахме че и Орките ни гледат също така умно, но вече събираха оръжията си около тях. Бързо се окопитихме и взехме най-доброто решение за тази сесия. Единствения вход за този етаж беше през тясното стълбище, което веднага блокирахме с телата си и като истински спартанци избрахме да водим сражението там.

Още с първия орк разбрахме че нещата ще са на живот и ТПК(тази битка явно не бе предвидена да я водим). Орките бяха много и удряха тежко на фона на малкото кръв с която бяхме (припомням спектъра тук). След като свалихме първите два лека надежда се прокара в сърцата ни, но тогава се сетихме за предводителя им, който беше най-отзад и напрекъснато ги надъхваше. След като го замерих веднъж с един от мойте четири джавълина, пропускайки с 15 разбрахме че той ще е най-тежкия враг с който сме се били до момента. Аз и останалите преценихме че ще е най-правилно да го поставим под обстрел със абсолютно всичко преди да е застанал отпред и да ни изсече като презрели  дини. Бай Иван нз защо реши че неговите атаки са по-важни да бъдат срещу орките пред нас, които успявахме да свалим с 2 удара (нещо че срещу боса хвърля d6, пък срещу орките е d8). Успяхме да го вразумим след няколко рунда и да насочим неговия натурален късмет, където успя да хвърли 2 критикала в тази битка и ауч, роуга боли много тук като критне(снийк атаката се удвоява също). След изсипване на тонове cantrips, стрели, джавълини и дагъри (обмислях и брадвата да си хвърля по боса), на орка му писна и разсече последния останал орк пред него за да може да ни ингейнджне в битка (тъкмо се чудехме дали не може да почнем да го хилваме тоя орк за да не дойде тоя отзаде). Удряше тежко и по два пъти. Издържах първия рунд мисля, след което ме събори, но вече и самия орк беше много тежко ранен(май над 80 кръв му бяхме взели). Геройски Жоро кастна слийп и за късмет успя да го преспи.

Отдъхнахме щастливи и качихме още един левел (Саши има да качва 2 вече).Наградихме се с чипс и бисквити от магазинчето, като рабира се обрахме и всичката екипировка на орките. Елфа си бе плюл на петите но след доста епик сървайвъл намерихме следите му и след малка гонитба го открихме. Успяхме да го убедим, че не сме врагове. Разказа ни че сме в хай форест и че той е от патрулите, но е бил пленен от орките. Решихме да пренощуване в околността и мъдро на сутринта да решим какво да правим.

Водени от любопитство защо точно тук сме попаднали, решихме да проучим сданието в което се появихме предния ден. По-голяма част от телата на орките липсваха. Явно хищници бяха дошли през ноща да пируват(елфа ни предупреди де). Започнахме да изледваме сданието. Голяма част от него бе погълнато от едно огромно дърво и вървейки из него лека-полека коридорите почнаха да се променят и от камък да стават все по-живи. В един момент, когато не бяхме сигурни дали се движим по-камък или сме в самото дърво вече се чуха животински звуци. Малко след като ги чухме те заглъхнаха. В тъмнината ни нападна Owl Bear, който успяхме да победим след нелека битка (отново ме свали – на малко кръв съм Стояне !). Тук решихме да приключим.

Сесията беше страхотна за мен. Много отпускащ и приятен съботен следобед прекарах, мисля и останалите. Битката с орките беше много тежка, както и Жоро след това показа на Стоян от некви таблици в дмг-то, че енкаунтъра е бил мега дедли. Стоян пропусна доста неща в битката или може би ги е направил умишлено за да ни даде шанс, но да, имах чувството че това ще ни най-кратката кампания евър. Чакам с нетърпение следващата сесия и да се надяваме че ще видим пак Динела някой ден.