Eberron – 24 – Мазило от охлюв, милост от мечка

 

Какъв чудесен финал на 2021! Вчера преди играта направихме равносметка – за почти точно 2 години сме успели да изиграем 24 сесии по Еберон, но с две доста съществени ковид паузи, които общо правят около 9 месеца без игра. Нищо чудно, че се чувстваме все едно играем тази кампания отдавна. От известно време си говорим и за следващото приключение. Но то няма да е днес, защото Драконите на кръвта имат още недовършена работа.

Започнахме с дълго обмисляне на стратегията ни с борба с mind flayer-a Валхуун. Знаехме, че има таен тунел към него и решихме да се промъкнем. Успяхме да го изненадаме донякъде, защото Рагнар се превърна на паяк и се покатери много тихо до него и го прасна с уеб, а Йови го умери със сочна магия. Илитидът се прибра в wall of force, откъдето ни mind blast-ваше, докато Рагнар го пържеше с flaming orb, a Йови със spiritual weapon. В това време другите се оправяха с минионите му – а такива си имаше. Имаше 3 зомбита intellect devourers, едно мутирало огре и един grell, който много стресира Марти.

Най-сетне нещо му брейкна концентрацията, стената изчезна и почна истинският кютек. Илитидът вече беше доста насосан и избяга с plane shift. Ние поначало искахме да го закопчаем с dimensional shackles-a, но уви не стана толкова лесно. Все пак – победа и експириънс за смелите Дракони.

Върнахме се при Милок и с феноменална дипломация го убедихме, че сега е моментът да мине, защото на вратата няма никой. Заведохме го при бърлогата на илитида и поискахме да изпълни своята част от сделката – той ни даде черно мазило от Охлюва, с което можем да се крием, ако се мажем всеки ден. Страничните ефекти са, че НЕ БИВА ДА ПОЛЗВАМЕ пътуване между плейновете. Не се знае какво ще стане тогава. Също така успяхме да го убедим да ни каже и какво може да види за Вика Слок. Много сме добри – не изпълнихме нашата част докрай, но той изпълни своята и освен това ни даде още безплатно нещо. ДРАКОНИТЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ПРЕГОВОРИ, бейби!

Така де, Вика Слок. Той не може да бъде намерен, защото е хванат в канитска стазис сфера. Известни са ни само три такива – в Wroat (Breland), Korth (Karrnath) и Eston (Mournland). Милок отиде към светлото си бъдеще, а ние се телепортирахме обратно на Блудницата.

Потеглихме към Роат с идеята да почнем оттам, но ни гризеше какво точно се е случило. Предположихме, че има 85% шанс корпорация Канит да са го задигнали и 15% шанс да са предостъпили сферата на Кралските тъмни фенери. Решихме да ъпдейтнем Седрик чрез сендинг и той ни върна: „Военно положение в Роат“.

Ние рестнахме и се телепортирахме обратно в къщата на бившия сътрудник на Мечовете на Свободата Петьо. Тя вече си беше наша така да се каже. Там Рагнар се превърна на котка и се разходи по улиците на града. Видяхме доста войници, почти никакви цивилни, пълен локдаун и големи облаци дим, които излизаха от централата на Канит. Аха, значи сблъсъците са били между бреландци и Канит.

Драснахме един смс на Векнир и той се отзова мигновено и дойде сам (всъщност с един човек лична охрана), за да приказваме. Горещо ни прегърна заради това, че сме изпратили лекари във Ватиронд, които да помогнат на местните и ни разказа какво е станало – Канит са откраднали нещо от изключителна важност от Черната Цитадела (хах, какво ли) и бреландци са им го върнали тъпкано като са ги избили. Ние му разказахме, че имаме много големи съмнения, че принцеса Хайдит е Червеният бухал и, че тя работи заедно с Карнат и корпорация Канит. Той ни повярва и се разбрахме да съобщим на самия Мечок – крал Боранел. Това нямаше как да стане пред фенерите и други усойници, затова Векнир ни уреди униформи и ни вкара в личната си палатка във войнишкия лагер извън града. Там беше и срещата ни с Краля.

Ние му казахме всичко право куме в очи и човекът доста се напрегна от цялата плетеница около себе си, но ни повярва. Уморен ни даде пълно помилване и карт бланш да действаме както намерим за добре, а Векнир беше повишен в главнокомандващ на войските.

Разбрахме се ние да отидем в Корт на разведка и от там да им дадем информация какво се случва и какво да се направи.

Продължаваме през 2022!

Eberron – 23 – Из мрачните блата страшни работи крият се

 

Отново сядам на що годе удобния си диван с лаптоп в скута, за да опиша най-новия епизод от приключенията на Драконите на кръвта™. Датата беше 22 декември 2021, мястото БЛО, съставът – пълен. След малко приказки за скъпи Меджик карти навлязохме в приключението.

Бяхме на борда на Розовата блудница и точно бяхме обърнали обратно към Shadow Marches, за да навестим Slug Keep. Там ще търсим Милок, най-добрият следотърсач на корпорация Тарашк, който да ни каже как да се предпазим от това да не ни намери бившият ни работодател Сам Спейд.

Рагнар, като един добре обучен друид, ни разказа за това място. Разбрахме, че местният шеф е някакъв охлюв, а самото място е изтъняване на границата между материалния свят и плейна на лудостта. Там е пълно с даелкири – мистериозни създания, които дърпат конците в онзи свят, а пък друидите пазители (от които е и Рагнар) държат това място под строг контрол. Също така голяма част от оркския фолклор е свързан с това, че на мястото посетителите се разболяват от особена проказа и или умират или мутират.

Решихме по пътя да спрем в града Валшарак, за да научим как точно да влезем. Там ни посрещнаха група друиди пазители. Те не бяха особено дружелюбни, но все пак се съгласиха да ни дадат да говорим със старейшините, които евентуално да ни разрешат да влезем в Slug keep.

Влязохме в тяхното каменно светилище, което отгоре приличаше на птица и там лидерът на друидите (който беше полуорк полутрол) запя и от кората на 5-те дървета се отлюпиха петимата антични пазители-старейшини. Те бяха нещо средно между орки, дървета и костенурки. Ние очаквахме, че нашата скромност и мисия ще ги трогнат, но не. Те се интересуваха от подаръци и искаха да вземат Крънчи за армаган, после и кучето му. Ние не бяхме окей и им предложихме 5-те колби с драконова кръв, които Крънчи беше записал след битката с дракона преди 3458 сесии. В този момент научихме и грозната истина. Пазителите всъщност доста се вълнуват от това да консумират плът и кръв. Да, те наистина пазят света от даелкирите, но пък самите те също са развратени от положението си и са готови на всичко, за да си пийнат малко кръвчица.

В замяна те ни дадоха камък с нарисувана птица, който едновременно да ни служи като акредитация пред друидите, така и да ни пази от кофти проказата. Питахме друидите да ни кажат как да намерим Милок, но те ни казаха, че е невъзможно и че той сам ще ни намери.

Върнахме се на кораба и пуснахме един СМС до Седрик дОриен, за да го ъпдейтнем каква е хавата. Блудницата стигна до Slug Keep и решихме да оставим кораба да кръжи и взехме една статуетка от интериора, за да си помогнем с телепорта после. Видяхме и самия замък – приличаше на извънземна катедрала. Закрачихме натам, като драскахме „Милок“ по дърветата с идеята да привлечем вниманието му. На едно място открихме нещо като хралупа, от която изскочиха два базилиска, но успяхме да ги пребием без да ни вкаменят.

След като ги приключихме зад нас чухме гласа на Милок. Оркът вече не беше съвсем орк, ами беше превърнат на beholderkin. Той се съгласи да ни помогне, но ако свършим една работа за него. Поведе ни към оранжерията си и там Бен надникна в една синя течност. Заедно с Милок те летяха вътре в кийпа и забелязаха обитателите – бихолдъри, илитиди, всякакви други изчадия. Едно от тях даже се опита да направи някаква психоатака на Бен, но той успя да се спаси с добър сейв. На края на трипа минаха през гигантската утроба – преградата между плейновете.

Милок ни каза какво иска да направим – да убием илитида Валхуун, който пази тази преграда. Той има охрана от 3-4 мутанта и живее в купола над преградата, вътре в Slug Keep.

Стиснахме си ръцете и за домашно мислим как се трепе mind flayer. 

Eberron – 22 – Тънкото изкуство на хитрите преговори

 

Zarashak city of Stilts

На десетия ден от дванадесетия месец лето 2021 за пореден път се събрахме в БЛО, за да се потопим в неповторимата обстановка на Еберон и да се опитаме най-сетне да се доберем до Вика Слок и неговите суперсили.

Започнахме в лагера на корпорация Тарашк, където Рагнар реши да измоли един dragonshard назаем и изтества крилата на Бухала. Резултатът беше предвидимо размазване на земята и малко по-неприятна повреда върху самите крила, но Крънчи ще се справи сигурен съм.

Вечерта повикахме Бросон на борда на Блудницата и поприказвахме с него. Оркът ни разказа, че е семеен, бил много талантлив строител и така го намерили от корпорацията. Основното му притеснение са търканията между клановете и рискът те да прераснат във война. Единият клан настоява за повече чиста кръв, другия обаче плете заедно с Дъщерите на Сора Кел и внасят гурбетчии от Дроаам. Всъщност трафикът на гурбетчии от Дроаам за галифарските кралства е другият голям бизнес на корпорацията. Стана дума и за приятелите на Рагнар (gatekeeper druids). Те пазят света от поредното изтъняване между плейновете. Този път е между материалния свят и плейна на лудостта, откъдето и произхождат даелкирите – мистериозни твари, които черпят енергията си директно от дракона там долу.

На изпроводяк Бросон ни даде и едно писмо, с което да декларираме пред властите, че сме надеждни пичове, ако се наложи. Легнахме да спим, че 3 нива на exhaustion трудно се махат, и с първите лъчи на утрото, Блудницата вече се бе издигнала над блатата и пореше небесата към следващата си цел.

Докато пътувахме Бен извика самата Блудница и се заприказвахме за това какво всъщноси се е случило с принцесата Хайдит. Както и си мислехме, тя е забаламосала двама моряци, те са я качили на борда и после са вдигнали алармата.

Вечерта пристигнахме и в града. Забелязахме, че ние бяхме най-големия кораб там и имаше 3 по-малки летящи кораба на Лирандар. Хрумна ни страхотна идея да нарисуваме кораба с фирменото лого, което да е „розов дракон в анфас, на който половината лице му е гримирано“. За съжаление в Зарашак няма много художници, така че проектът за момента е замразен.

В момента, в който стъпихме на изгнилите дървени мостчета на Зарашак, Рагнар си пое дълбоко въздух, една сълза проблесна в окото му и устата неволно каза „вкъщи“. След което на секундата ни поведе към любимата си кръчма „Безкракият гущер“. Самото заведение беше с няколко надстроени етажа, съединено с кораб и вътре беше тотална вакханалия.  Описахме го като смес между Тортуга и хасковска дискотека. Пазителските роби на Рагнар автоматично му даваха доста висок статус в обществото и даже няколко орка дойдоха да му целунат ръка. Настаниха ни, Рагнар поръча от култовата пушена бира и зачакахме ханджията, който беше отишъл да ибе. В това време една оркка довтаса с няколко деца и една яркочервена жаба в клетка. Оплакването беше, че жабата говори на едно от децата. Рагнар не беше приготвил speak with animals и се заехме да разрешим случая по олдскулския начин. Player skill > character skill, нали помните. Стигнахме до заключението, че това е отровен пудмук, който ако те оближе, почваш да халюцинираш здраво. Това се беше случило и с детето. Благодарните орки ни подариха жабата и Йови я ската на сигурно за после.

Ханджията Ордо беше стар полуорк и беше стар познат на Рагнар, но иначе умен, пресметлив, наблюдателен и иблив. Той ни разказа, че местният управител на Корпорацията е детският приятел на Рагнар Магрин и можем да го намерим в търговската къща.

За лека нощ решихме да проверим единствения ни останал съюзник Векнир и да му пратим един сендинг. Написахме му, че сме невинни, че тъмни сили работят в Бреланд и че имаме нужда от неговата помощ. Той като един типичен бумър не знаеше как се ползват средствата за комуникация и ни написа „Къде сте? Важно е.“ Втф, мен…. Ние му написахме още един сендинг, че няма да му кажем къде сме, но че можем да се срещнем някъде. Той ни върна „Усмивката на една ватирондска майка струва колкото цял батальон. Къде да пратя този батальон?“. Това отново беше странно, но предположихме, че нашето предложение да изпратят Аундаирски кораб да помага, все пак се е материализирало.

Сутринта отидохме в търговската къща при Магрин. Къщата беше цял бункер и нищо чудно, те на практика добиваха нефта на този свят. Самият орк беше добре запознат с нашите приключения и беше облечен по последна шарнска мода. Ние поръчахме един драгъншард размер „две и половина“, за който ни Рагнар поиска отстъпка и ни взеха 11 бона. Другото ни поръчение беше да открием Вика Слок. Казаха ни, обаче, че не могат да свършат тази работа, защото друг клиент вече търси същата цел. Греда. Пробвахме Дасина ир Мороз. Пак греда. Пробвахме Сам Спейд. Полуоркът ни каза, че ще се консултира с другите шефове в корпорацията и ще ни отговори на следващия ден.

Ние подвихме опашки и отидохме в кръчмата да пием ракия от пудмук и да се утешаваме с оркки, но пътьом бутнахме едно платитено кюлче на кръчмаря, за да ни разкаже какво е видял. Той веднага ни описа Сам Спейд, който вече със сигурност знаем, че е от Канит. С него е имало два робота енфорсъра, каквито кръчмарят не бил виждал. Решихме да се качваме на кораба и да палим към Шарн, защото явно няма смисъл да се борим. Разучихме добре телепорта и разбрахме, че ако имаме предмет от локацията, тогава телепортирането ни е 100% сигурно. Леко пияни потеглихме на изток с идеята на следващия ден да се върнем за срещата, но да не прекарваме повече време в града, преди да ни се случи нещо лошо.

На следващия ден най-сетне нямахме exhaustion и ударихме един телепорт обратно до кръчмата и бегом в търговската къща. Магрин беше нещо нервен, но ни каза, че потенциално могат да следят Сам Спейд. Ние се досетихме, че и ние сме в списъка за следене и научихме, че ни следят всеки един ход. Предложихме нова далавера – вместо ние да следим Спейд, те да спрат да следят нас. Тоест да ни консултират как да се предпазим от следене. Магрин се съгласи, че това не нарушава никакви договори, но постави висока цена. Искаше 1% от акциите на Ориен да отидат при корпорация Тарашк, защото знаеше, че нещо става в Passage. Ние го убедихме, че след като залага на двете страни, ние така или иначе, ако не успеем, няма да му дадем нищо. Също така, ако ние вземем Вика, ще можем да преговаряме с Ориен да стане сделката, тоест нашата дума е достатъчна. Той се съгласи и ни насочи към Slug Keep, където да говорим с Милок, който е бил топ търсачът на Тарашк, но е бил изключен от корпорацията. Някои спекулират, че силата му идва от дракона отдолу. Само той можел да ни покаже как да бъдем неоткриваеми. Стиснахме си ръцете, подписахме коалиционно споразумение и се телепортирахме обратно на борда на Блудницата. Там наредихме курс в напълно обратната посока и поехме отново към Shadow Marches и то към техните most shadowy parts.

----

Топ сесия с много силен worldbuilding и социален елемент. Когато играхме Томба усещах как дънджън интуицията ни е на много високо ниво, сега усещам как ставаме мноого силни в комбинациите и преговорите.

Eberron – 21 – Отново извън пределите на цивилизацията

 

И ето че почти месец след батулийските ни подвизи отново се събрахме в любимото БЛО, при това в пълен състав, за да поиграем най-великата игра на всички времена и народи.

Започнахме отново във фирмения град на корпорация Ориен – Passage. Там бяхме прекарали няколко дни в невиждан за несретници като нас лукс да отпочинем и да калибрираме плана. На масата направихме рекапитулация на потенциалните ни съюзи и огромният ни списък с врагове.

Ето някои неща, които съм записал:

-          Основният план е да използваме корпорация Тарашк, за да ни кажат къде е Вика. Това сигурно няма да е лесно, затова ще пътуваме до тяхното седалище в Shadow Marches, където ще се опитаме да свършим работа (а и все пак си е интересна локация).

-          Единственият ни истински съюзник е Векнир, който не знаем къде е, но потенциално можем да се свържем с него, за да видим как ще се вмъкнем в кралство Бреланд.

Обяснихме плана на Седрик дОриен, взехме 50000 злато под формата на платинени кюлчета, както и 10 scrolls of sending и отидохме да се сбогуваме със Сектор Хилик. Той ни предизвика на хвърляне на брадви и заложи някаква статуетка, която явно беше епичен елфски артефакт, а ние заложихме фигурка на Червения Бухал. Very collectable. За съжаление загубихме, но пък той ни удостои с няколко съвета относно нашата мисия. Сега, не бяха нищо, което не се сещахме сами, но имаше две много интересни неща.

Първо, Крънчи го попита дали е възможно да се направи нещо като afterlife за warforged. Крънчи обясни, че нямат души и след смъртта, не отиват никъде. Възможно ли е техните души да се запазят в нещо като машина, която да им дава вечен покой и да канализира есенцията на техните души, превръщайки се в нещо като божество? На практика като Соулмонгъра и Атропала от Tomb of Annihilation, но не с ъндеди и кофти души, а с добра цел. Сектор каза, че същата технология, която елфите са използвали, може да бъде използвана и за този проект.

Тук ще си позволя да направя една отбивка от разказа и да кажа, че това е феноменална гениална идея за епичен МЕГА КУЕСТ за някоя следваща кампания. Като станем 15-16 левел например. J Хубаво е да се запомни!

Другото, което Сектор ни каза е, че всъщност елфите от Аеренал не са ни сърдити. Причината е, че с нашето относително безобидно нахлуване в техния град на мъртвите сме разкрили слабостите на техните защити, което им дава възможност да ги подобрят преди някой демон да се е възползвал от същите слабости. За това те са ни признателни и Сектор ни каза, че сме винаги добре дошли в Аеренал. Също не е лошо да не забравяме J

С това сбогуване се метнахме на Розовата Блудница и потеглихме на запад – през езерото Галифар, към гората на Eldeen Reaches (сетихме се, че едната съдийка от Thronehold беше от тук, беше шифтърка и гласува в наша полза). Навътре в гората видяхме магически град, който беше приказно красив с кули оплетени в цветя, който пулсираше със странна енергия, постоянно жив и влизаше и излизаше от Feywild. Една малка феичка се заигра с Рагнар и се опитваше да го покани долу, където да пие медена роса. Това отново беше много съмнително, защото който ти знае името, не ти мисли доброто. Рагнар беше надъхан, но само той виждаше феичката, което беше два до към три пъти по-съмнително. Ние успяхме да се отдалечим с кораба, феята изчезна и изведнъж ни стана много много зле.

Оказа се, че на това място също има изтъняване между плейновете, както и в Аеренал, но това тук води до Feywild, където времето тече много бързо. За двата часа, които бяхме там, в останалия свят беше минала около седмица, а ние, както и целия екипаж на кораба, бяхме с много нива на exhaustion. Оказа се, че само greater restoration го оправя, защото в ДнД да не се наспиш се оправя по-трудно от това да се възстановиш от това да те намушкат с меч в носа.

Бяхме принудени да приземим кораба в полите на планината, където през нощта ни нападнаха едни гнолове. Ние ги понабихме, но във водача им имаше sending stone, който взехме. На другата сутрин дойдоха пълчища и ние вече леко отпочинали вдигнахме кораба и им избягахме (доста кинематографично). Бен взе сендинг стоуна и каза “New phone, who dis”, а отговорът беше някакъв гнол, който явно го псува и говори нещо за някакъв кокал (явно това им беше племето). Бен го припсува и получи някак си mind blast през камъка. Явно зад гноловете имаше по-свирепа и страшна сила. Хвърлихме камъка през борда.

Нататък видяхме руините на Suthar Draal, но решихме да не ги експлорваме. Продължихме към морето с идеята, че там ще е по-безопасно за къмпинг (все пак трябваше да приземим кораба) и открихме един голям лагер, който се оказа на корпорация Тарашк, които ровят в земята за dragonshards (основният бизнес на корпорацията).

Запознахме се с overseer-a на цялото нещо – Бросон от клана Вердаел. Той беше гостоприемен и се съгласи да се присъединим към кемпа, защото заедно сме по-силни. Всичко наоколо е доста опасно и кофти. От една страна имаш гноловете, от другата – Mordain, който създава ужасяващи body horror създания от плът и дори гноловете ги е страх от него.

Досетихме се да го питаме за летящия костюм на бухала. Той ни каза, че със сигурност е Канитска изработка, но е от най-ново поколение и не е виждал чак толкова напреднала технология. Той хакна един драгъншард вътре и „ето, готово, работи“. Предложихме да купим един от него, но той ни каза, че трябва да е от счетоводството в Zarashk. Явно тази корпорация има сериозна дисциплина. Един малък драгъншард може да ни коства 15000 злато.

Все пак аз имам надежди, че може да открием известни нередности в процеса им и да се възползваме от тях…

Eberron – 20 – Battle of Batulia MMXXI

Как обичам да пиша тези редове! Как обичам да седя сутрин на батулийската верандичка и да чакам слънцето да стопли лицето ми и да си припомням епичната сесия, която спретнахме в последните дни на лятото…

Мястото и хората не се нуждаят от представяне, затова директно се впускам в екшъна.

Част първа – Мъртвите очи на вечността

Започнахме откъдето приключихме – на полянката в Аеренал, където се телепортирахме, след като бяхме пратени от корпорация Ориен да търсим някакъв артефакт свързан със Сектор Хилик – елфски велик герой и т.н.

Решихме да отиваме към града и да разучим какво може да се направи. Самият град не беше като нищо, което сме виждали преди. Тишина, спокойствие и елфи навсякъде. Намерихме една гигантска пирамида, на която Йови прочете, че е „гранд“ нещо си и явно имаше религиозно значение за елфите. Попитахме накъде е кръчмата и ни упътиха към търговската част на Пилас Талаер. Наоколо забелязахме и постоянно преминаващи лъчисти топки от енергия, за които научихме, че са spectral messengers – комуникацията на елфите от града. Радвам се, че са изобретили пейджърите.

Не след дълго открихме Таверната Ейдолон, както и местните клонове на повечето корпорации, в това число и на нашите амигос от Ориен. Разделихме се за разнообразие, като Йови и Рагнар се запътиха към кръчмата , а Крънчи и Бен отидоха в офиса на нашите партньори.

Първата група бързо научиха защо на входа на Таверната имаше нарисувано духче. Собственикът и барман беше едноименният Ейдолон – дух, който е умрял преди 2700 години, но мястото го е превърнало във вечен ъндед. Духът беше доста забавно НПЦ с много интересна история, а също така и ни разказа доста от нещата за Аеренал, които ни бяха нужни, за да си изградим представа за странното място, на което сме попаднали.

Самият Ейдолон някога е бил пират и е бил на Лазарски пиратски кораб, но са го хванали как си прибира „две жълтици“ и са го вързали за нещо тежко и зад борда. Самият той не е простил на пиратите дори и след смъртта и даваше 1000 жълтици награда за информация за Сефкир – капитанът, който е наредил смъртта му. Но иначе беше супер забавен и приятен събеседник. Той ни разказа, че позитивният енергиен плейн Ириан го е превърнал в ъндед. На Аереналските острови има места, където границата между нашия материален плейн и Ириан (и негативната му версия Мабар) е много тънка. На това разчитат и елфите, когато се правят немъртви и затова техните храмове са точно там, където тази граница е най-тънка.

В това време Крънчи и Бен решиха, че не е в наш стил да чукаме на вратата и затова намерихме секретния заден вход, откъдето и влязохме. Вътре открихме Зафил Тост Корейн, който беше консулът на Ориен в Аеренал. Зачудихме се защо е сам и започна да ни се разкрива другата част от картинката:

Седрик дОриен малко ни беше забаламосал като ни каза, че консулът бил уговорил размяна на предмета. Всъщност консулът нямаше никаква идея как можем да го вземем, но пък имаше доста ясна представа какво представлява. Ето какво научихме:

-          Елфите се управляват от undying council, който се състои от немъртви, някои на по 10-15 хиляди години, които се намират в Шай Мордей (Градът на мъртвите), където никой неелф и жив не е допускан никога.

-          Управляващите елфи са The Sibling Kings – брат и сестра, които са избрани от Неумиращия съвет

-          Нашето момче Сектор е избрал другият възможен път за вечен живот – да бъде затворен в Spirit Idol (най-често бюст), където елфите живеят в свят на сънищата, който самите те си измислят.

-          Предметът, който трябва да вземем е самият бюст, т.е. самия Сектор. Информацията, която има консулът е, че идолът е някъде под Temple of Restoration в града на мъртвите.

-          Самият Сектор е ултра-древен (20 хил. години) и всъщност е архитектът на това елфите да могат да се превръщат в немъртви. Той е намерил начинът да се тапне тази енергия от Ириан и посредством подходящия ритуал елфите да получат вечен живот.

-          Другото, което научихме между другото е, че елфите имат хиперконсервативно общество – там немъртвите предци постоянно следят младите да вършат нещата точно по правилния класически начин и те се радват на относителна стабилност вече над 20000 години. Те просто нямат никакъв интерес към нищо освен към самите си тях. Ако нещо става на Кхорвейр – какво са 100 години за тях, ще почакат. Това и определя факта, че са хипер затворени към чужденци. Никога не биха поканили някой да влезе например в Града на мъртвите. Дори сред самите елфи там ходят само най-заслужилите. Това е другата тема сред тях – те трябва да са заслужили със служба към обществото, за да могат да се радват на вечен живот или като безсмъртни или като спирит идоли.

С това се събрахме в кръчмата и почвахме да разпитваме кръчмаря за Града на Мъртвите. Той ни каза, че търсеният от нас бюст сигурно е под Temple of Transition и ни упъти към още две важни НПЦ-та: Джаела, танцуващият дух на площада и някакъв тип на доковете, който имал Спирит Идол и може, ако говорим с него, да ни го покаже.

В това време видяхме как в кръчмата някакъв важен от корпорация Канит се пазари с някаква важна елфка (Сираен – deathless елфка, която е губернатор на града и дясна ръка на близнаците). Тя съвсем спокойно отряза опитите му да предлага някаква сделка. Научихме също, че търговският квартал е нещо като неутрална зона – елфите нямат пряк контрол върху него и затова там могат да общуват с чужденци с кратки животи и да им казват как нищо не им трябва.

В полунощ отидохме при Джаела, която се оказа елфка и заплени публиката с фееричния си танц. Ние поприказвахме с нея и научихме, че тя е доста древна и е научила този танц в нашите земи. Основната и мотивация е красотата и тя съвсем не обича стриктните и консервативни норми на обществото на елфите, въпреки че е наясно, че с този танц тя само служи за пример. Дъртите елфи казват „не бъдете като нея, тя е пропаднала жена“. Предположихме, че можем да я закачим по някакъв начин да ни помогне, но тя нямаше никакъв интерес нито към нас, нито към другите елфи и я оставихме.

След това отидохме при този с бюста. Оказа се, че той пък записва всичко, ама имам предвид всичко. Той пък се оказа фанатичен привърженик на елфската култура, но също така беше достатъчно любознателен, за да е пътувал и беше решил неговият принос към елфското общество е да събере всичката информация на света. Тук се сетихме да питаме за Сефкир – пиратът, който е затрил кръчмаря (всъщност поредността не беше точно така, но ще спестя разкарването насам-натам, за да е по-лесен за четене този и без това въздълъг пост). Научихме, че е бил убит от драконов огън при битката на Зеления Замък. Това се е случило преди 2328 години. Самият Зелен замък е някъде в Ксендрик, но не е ясно къде. Кръчмарят ни даде 1000 жълтици и ни каза, че още по-голяма награда има, ако намерим и тленните му останки.

Друг интересен слух беше, че нашият стар приятел Розовата Блудница е бил любовник на Каюс 2-ри (бившият крал на Карнат), но това вероятно е фейк нюз.

Последно отидохме в храма, за да говорим с Близнаците. Идеята беше да им се подмажем като предложим да унищожим онова кофти място в гората, но и това не стана. Те нямаха никакъв интерес към нас, благодариха ни за информацията и преди да можем да кажем „ама ние таковата“, вече бяха ни показали вратата, а ние послушно бяхме вън.

И тъй се случи нещо, което е тежко за всеки приключенец – почувствахме се все едно на никой не му пука за нас. Винаги сме или герои или нечии смъртни врагове, но пък съвсем да не ни бръснат за слива….нямаше да става тая работа.

Част втора – Ужилването

Прибрахме се при Ориен, починахме и измътихме следния план.

Рагнар ще хапне психеделични банани в гората и тя ще му покаже къде има изтънявания на границата между материалния свят и Ириан. Ще използваме скрол за плейншифт, за да се вмъкнем в Ириан и после ще видим как точно ще се доберем до гробницата.

С тази перфектна информация просто нямаше какво да се обърка и бандата на Оушън пасти да яде.

Рагнар умело ни преведе през гората наяден с банани до козирката и открихме една идилична полянка, където има изтъняване между Ириан и нашия свят. Тук е моментът да спомена, че всичко свързано с Мабар е гадно, тъмно, потискащо и неприятно, а всичко свързано с Ириан е красиво, светло, идилично и се чувстваш супер добре.

Кастнахме си скрола и се пренесохме в идилична страна, където всичко е шест, няма такава красота и всички ти знаят името. В последното се убедихме, когато след около минута и половина разходка се натъкнахме на хана на Авенел – прост фермер с тяло на (натурален) културист. Той ни нагости богато, знаеше всичките ни подвизи и детето му искаше да бъде като нас. След като стана достатъчно крийпи, ние го последвахме към мястото, където е порталът към Града на Мъртвите. Забутахме се в една пещера и излязохме в едно гнусно, напрягащо блато. Ясно, беше ни набутал в Мабар. Стигнахме до портала и разбира се, че беше капан, какво очаквахме? Гадината се оказа паднал ангел и искаше душата на един от нас, за да преминем. Роди се план да сключим пакт с него да му дадем други души (все пак Бен не е точно пример за подражение, ако си good), но все пак решихме да се пробваме да го бием.

Нещата си отиваха на ТПК, но с едно гениално включване на Венци почнахме да му кастваме heat metal, което го караше да си изпуска огромния много болезнен flail и така спечелихме няколко екшъна, които се оказаха достатъчни да го победим и си записахме доста солиден опит.

Взехме ключа му, с който пътува из плейновете и Рагнар (нашата пътеводна светлина) видя, че можем да се телепортираме до всяко едно изтъняване. Видяхме превю на единия храм и там се оказа, че е седнал целия undying council, който отваря и затваря една дупка между плейновете и от тази енергия дават на клериците си спелове.

В другия храм имаше гробница с бюстове. Натиснахме 2 и се озовахме в дългата зала с бюстовете. За наш късмет те бяха хронологично подредени и водеха към Залата на героите. Нашето момче явно беше там.

Финтирахме два пазача и намерихме секретен вход към залата, където имаше 4 helmed horror-a и 6 бюста, единият от които беше именно на Сектор. Грабнахме го, активирахме един капан, който доста ни удари и съответно пазителите на гробницата ни нападнаха. Ние хвърлихме всичко, което имахме по тях и с доста добра тактика успяхме да ги напукаме.

Последва най-бързото бягане в историята на бързите бягания. Рагнар ни върна до портала в Мабар, телепортирахме се до пещерата, преминахме обратно в Ириан и се върнахме на полянката, която е в гората. Там използвахме и втория ни свитък на плейн шифт, но все пак това е 7 ниво магия и Венци хвърли кофти зар и бяхме заседнали поне до следващия ден. Нямахме избор, нямаше как да не ни намерят цял ден и остана един възможен шанс – да говорим със Сектор и да го склоним да ни помогне.

Част трета – Мъртвият разкършва снага

Йови кастна Speak with Dead и се пуснахме по пързалката. Сектор не беше особено хепи, че сме го събудили от съня му и попита какво е станало с неговите наследници елфите. Ние се опитахме да се измазним на величието му, но той се досети, че сме обрали гробницата и почна да се смее и да ни се подиграва. Опитахме се да му кажем, че ще направи много добро, ако помогне на корпорацията, но той почна да се смее още повече. Накрая го хванахме на кукичката като му казахме, че проектът е много сложен и мнозина казват, че не може да стане. Той хвана стръвта и се съгласи да види за какво става въпрос.

В това време му бяха пораснали каменни крака и ръце и самият придоби огромен размер. Гръмовният му смях буташе лавини по планините и изплаши ангелите от близкия небесен дворец.

В крайна сметка Сектор се съгласи да дойде с нас и ни телепортира обратно в Passage (още като гигант бтв) и там го запознахме със Седрик дОриен, който си глътна граматиката, но все пак се окопити и почна да му показва проекта. Идеята, както знаем, е да заключат „доброволеца“ Вика Слок в нещо като spirit idol, откъдето той винаги да захранва порталите с телепортационна магия. В това време дойдоха елфите (Близнаците инклудед), но Сектор се разбра с тях да не ни закачат. Все пак и неговите наследници бяха сгафили. Бива ли шайка парцалковци да успеят да оберат града на мъртвите?

С това приключихме и остана важният въпрос как ще дирим Вика. Едва ли ще стане толкова лесно, защото все пак елфите не ни очакваха, но пък Кралските тъмни фенери много добре ни знаят кои сме и сигурно са подготвени.

Поразмишлявахме върху това кой би ни помогнал да направим диверсия в замъка. Обмисляхме вариант да подкупим някой тъмен фенер, но все още без никакво твърдо решение.

За намирането на Вика мислим да отидем при най-добрите – корпорация Тарашк, чиято централа е в Shadow Marches – родното място на Рагнар. Там май е хубаво по това време на годината?

Eberron – 19 – Passage to Aerenal

 

Петък 13-ти е, аз лежа в спалнята и се готвя за утрешното ми пътуване до Черноморието. Но едно нещо е по-важно от всичките багажи. Време е за блог.

С много стройна организация успяхме да запазим единствения ден от първата половина на месец август, в който можем всички и на фаталния четвъртък 12-ти се събрахме в пълен състав в любимото БЛО да поговорим за политика и по между другото да поиграем.

Започнахме в някаква зала, където лично се запознахме със Седрик д`Ориен – лидерът на корпорация Ориен, които поддържат железницата. Той ни показа техният бъдещ проект – станция за масова телепортация – бъдещето на транспорта в Еберон. Ние правилно се досетихме, че за да бъде реализиран проектът им трябва Вика Слок. Офертата, която ни предложиха беше да домъкнем момчето жив и в замяна ще станем „златните момчета“ на корпорацията – ще се включим в борда (първите non-dragonmarked members) и ще станем доста порядъчно богати. Доста по-добре от тристате злато на Сам Спейд като цяло.

Направи ми впечатление, че Седрик като цяло не се вълнуваше много от политическите интриги и по-скоро иска просперитет за корпорацията вместо да груха още повече власт.

В това време научихме, че се намираме в Passage, Aundair – централата на корпорацията, където работят сигурно десетки хиляди хора. Градчето е кацнало на брега на езерото Галифар и в далечината виждаме летящия университет на Аундаир. Красота.

Оказа се също и, че да екстрактнем Вика е едва половината мисия. Другата половина е да вземем един McGuffin, който се намира в Аеренал – земята на елфите, които са нещо средно между протоси и вуду диваци и се управляват от немъртви (създадени с положителна магия – казват се deathless вместо undead), които са на по 20000 години. Този предмет е легендарен артефакт принадлежал на Сектор Хилик – техен герой, който или е загинал или е изчезнал и ние трябва да го изтъргуваме с Undying Council. Ние ще бъдем нещо като параван на корпорацията, за да не се разбере, че точно на корпорацията го продават. Хватката е, че не са сигурни какво точно Е предметът, както и местният агент на корпорацията също не е съвсем в час дали не го баламосват.

Ще ни телепортират директно в Пелас Талаер (пристанището, където приемат чужденци и което е своеобразният вход за Аеренал) и от там започваме куеста. Допуснаха ни до екипировката си и се понагрухахме с айтеми. Научихме също така, че Сам Спейд не е с Ориен.

Тъй като не се бавим, грабнахме екипировката и директно отидохме да ни телепортират. Озовахме се в много интересна гора и Рагнар бързо успя да се сдуши със странните горски обитатели. Оркът изяде един шарен банан и съзнанието му се сля със съзнанието на Гората. Той усети как малко встрани има кофти черно и болезнено място. Поехме натам и видяхме една дървена колиба изградена от клони и тръни. Вътре ступахме един доста негативен гад, който обаче не извади късмет и го набихме лесно (забравих му името, но помня, че е създател на кошмари, с много psychic атаки и умения). Цялото място беше пропито с негативната енергия на Мабар (която е обратното на позитивната енергия на елфите и те затова се мразят). След това къщичката се превърна на blighted treant и се наложи да се бием отново. Дървото си призова още едно същото като него и след известен размисъл, решихме да избягаме и да се прегрупираме. Рагнар използва новопридобития си helm of teleportation и хоп отново на брега на малкото красиво горско езерце. Все пак CR9 са гадовете.

За завършек – впечатленията ми от сесията – кратка и приятна, добре беше, че се събрахме. Доста добре подейства смяната на пейзажа – безкрайните политически интриги почнаха да дотягат, а пък най-приятното е да експлорваме непознатите места и да се запознаваме с хитрите идеи в Еберон.

Eberron – 18 – Справедливостта възтържествува…в известен смисъл

 

И тъй, повече от месец след последната ни вълнуваща игра, успяхме отново да направим почивка от ремонти, дипломни и подобни елементи на суровата действителност и да се впуснем в суровата и вълнуваща обстановка на съда в Thronehold.

Последно убедихме съда да призовем Блудницата на разпит. Докато си чакахме в килията се оказа, че имаме двама посетители. Първият беше Кестор Филак – кралският тъмен фенер, който ни тури прангите. Той дойде вместо нашия приятел консула Ристон, което беше притеснително – значи нещо беше станало с него. Кестор ни направи следното предложение (разбирай заповед) – да не намесваме личния живот ни принцесата и да не я забъркваме в никакви скандали. Ако това се случи – ще ни дадат 4 гласа (2 от Бреланд и 2 от Карнат), тъй като нито Бреланд нито Карнат искат да замесват принцесата в такива филми. След като ни оправдаят продължаваме към Карнат да уговаряме мира. Ние се съгласихме, защото не върви да им кажем не и посрещнахме следващия си гост, който беше нашата стара приятелка Вики Вейл. Тя ни разпитваше за съда, опитваше се да ни бутне в посока да кажем, че съдът е фарс, надминава правомощията си и т.н., но  ние си държахме, че съдът си е окей, спокойни сме за невиността си, кралят на Бреланд е топ пич и най-вероятно Червеният Бухал е похитил принцесата, защото е враг на нас и на Бреланд. Вики ни намекна, че можем да се чупим още сега, ако се сетим нещо за Вика Слок, но ние отказахме на този етап с идеята, че ще играем с бреландци.

Вечерта имахме сендинг от Сам Спейд, който ни каза, че могат да повлияят на процеса, но трябва да оттеглим Блудницата като свидетел.

На сутринта съдът беше се преместил навън. Имаше специално конструирана платформа, където да заседава и да разпитват свидетеля. Беше пълно с много много народ, които бяха дошли да видят какво са направили Драконите на Кръвта. Джелара отвори заседанието, след което съдията от Трейн протестира шумно от името на Силвър Флейм срещу разпитването на немъртвата Блудница, и най-сетне започнахме.

Съдът изнесе огледалото навън и призова Розовата Блудница, която до голяма степен компроментира сериозността на съда и създаде суматоха и шумотевица в тълпата. След като се посмяхме малко, започна и разпита и ние бяхме първи. Блудницата каза, че ние сме се качили на кораба сами, без пленник и че не сме виждали принцесата на борда на кораба. С това мисля, че приключихме. После съдът задаваше въпросите и джуджето попита – е добре…кога се е качила и РБ каза – ами тук, в Троунхолд се качи, което създаде истерия в тълпата и Бен се намеси с breath weapon-a си, за да създаде малко ред, след което даде думата на Джелара.

(бел. Саш. Мисля, че тук се издъни уговорката с бреландците – стана много съмнително цялото нещо – тя се е „качила“, определено има много развързани краища).

Някой вметна, че явно е имало неизвестен извършител, който е натоварил принцесата на кораба и ние се изрепчихме, че неизвестен извършител е имало, но делото е срещу нас, а не срещу този извършител. С това разпитът на свидетеля приключи и съдът се оттегли да заседава. Нас ни заведоха в килията ни и Бен поръча тютюн и бренди малко да се отпуснем преди тежката присъда.

По-късно ни викнаха отново на заседанието, където всички бяха невероятно кисели и обстановката беше тягостна. Ето как гласуваха всички:

-          Аундаир – „добри оратори, но не направиха много, за да докажат невиността си“ – 2 гласа виновни

-          Бреланд – не помня мотива, но виновни (дотук 4 гласа виновни).

-          Крик – „Щях да гласувам невинни, защото ние сме военен трибунал, но сега виждам, че са наистина невинни“ (дотук 4 виновни : 1 невинни)

-          Трейн – „не може да се вярва на ъндед, виновни“ (дотук 6:1)

-          Имбрала – „очевидно са невинни“ (6:2)

-          Джуджето от Мрор Холдс – виновни – (7:3)

-          Карнат – виновни (9:3)

-          Холгоблинът Даргун - „може да нямаме традиции като старите кралства, но поне имаме правосъдие, невинни“ (9:4)

-          Имра халфлингката – „съдът да гледа повече истината, а не интригите, невинни“ (9:4)

И така се стигна до решаващия глас – този на председателката Джелара. Ние знаехме за нея, че тя всячески се опитва да разшири правомощията на съда и да го легитимира, както и, че се влияе от медиите. За нея се появи този шанс на цената на това да го начука на старите кралства и тя го взе. Джелара гласува невинни, нас ни пуснаха, тълпата пощуря и стана време да се чупим преди да ни арестува някое друго кралство.

Първо екипажът ни се върна при нас и бяха много радостни, че са ни освободили. Ние им казахме да подготвят кораба и отидохме в бреландския сектор. Там дори стражата не беше окей с това да ни вижда и не ни допусна до сектора. Значи наистина нещата се бяха влошили много….

Ние се досетихме, че единствените ни потенциални съюзници при тази обстановка са Джелара и който седи зад Вики Вейл. Отидохме при Джелара, но тя ни посрещна хладно и като цяло не искаше много да ни вижда. Все пак ние и казахме, че сме по „специалните“ поръчки и да ни има предвид ако нещо нали.

Последно се срещнахме с Вики и разбрахме, че независимата журналистка е всъщност агент на корпорация Ориен. Спазарихме се за safe passage за нас и някой да се свърже с екипажа ни , а в замяна ще изпеем всичко за Вика Слок. Отидохме при екипажа, повишихме юнгата, Бен му даде стария си боен чук и се срещнахме повторно с Вики. Тя ни закара в едно скрито място, където дойде един много блед чейнджлинг, чиито кости се виждаха под полупрозрачната кожа. Той имаше helm of teleportation и бзъм бзъм, светкавици и се озовахме седнали на пода в една голяма зала. Там ни посрещна един мъж, чиято глава левитираше над звезди и ни подаде ръка да станем. Бен се поклони и каза:

-          Господин Седрик д`Ориен. За нас е чест.

Той отвърна:

-          Предстои ни много дълъг разговор…..

С това приключихме и затворихме главата, в която помагаме на кралство Бреланд. Общо взето се досетихме, че като влизаме в машинациите на другите, играем по тяхната свирка, а когато създаваме хаос и суматоха, това помага на нас, защото другите не могат да предвидят ходовете ни. Все пак се чудя кое точно принуди Бреланд и Карнат да гласуват виновни имахме ли изобщо шанс. Все пак короната официално ни натовари с дипломатическа мисия, съмнявам се това да беше цялото някаква измама. Мисля си, че Бреланд ни искаха живи, но как ще спечелим отново благоразположението на короната не е ясно. Също и Сам Спейд. Проверих си старите бележки и според ЧБ Сам слугува на корпорация Канит. Излиза и, че прецакахме Сам, но пък той със сигурност ни искаше живи. И най-идиотското е, че ОЩЕ НЕ ЗНАЕМ дали със сигурност принцесата е Червения Бухал, така и не питахме Блудницата, а пък пред съда не искахме да задаваме този изключително опасен въпрос. Всъщност може би щеше да е велико да играем още по ва банк и наистина да натопим принцесата яко и да изгорим всички мостове зад себе си. Като гледам ни остава вариантът да даваме интервюта за Sharn Inquirer от еберонския еквивалент на Дубай, както един известен български бизнесмен. Няма да ви кажа кой, вие вече се сетихте.

Eberron – 17 – Страшният съд част първа

  

Дрън дрън, обичайната интродукция, БЛО, всички бяхме, търкалящи се кучета ядохме, всичко е ясно.

Няма да губя време и направо се впускам в описание на събитията от сесията. След като кралските тъмни фенери и бреландската войска в Троунхолд ни сложи пранги, ни поведоха към някоя тъмна килия. По пътя, обаче, бяхме срещнати от лорд Персок и неговите въоръжени сили, които казаха, че ще бъдем съдени в Трибунала и бреландците мрънкаха, но ни пуснаха. Сложиха ни други, по-луксозни пранги и ни заведоха в килията ни в Hall of Judgement. Отнасяха се с нас добре и храната не беше лоша.

По-късно дойде и нашият приятел консул Ристон и ни разказа какво ни очаква на следващия ден. Съдът няма прокуратура – изслушват ни, самите съдии задават въпроси, и когато преценят ни осъждат. За да бъдем осъдени се изисква 2/3 мнозинство. Съставът на трибунала е 10 съдии от всички (почти всички) държави на Корвейр, като съдиите от старите кралства (Бреланд, Аундаир, Трейн и Карнат) имат по 2 гласа. Общо това значи 14 гласа, от които ни трябват 5, които да ни признаят за невинни, за да отървем кожата. Самият съд е съставен от бюрократи, които имат огромен интерес да увеличават властта си и да разширяват правомощията на съда. Разбира се, има и изключения, но за тях по-надолу.

За привикване на свидетели, както и за това да бъдем привлечени като обвиняеми, се гласува с по 1 глас всеки и с просто мнозинство. За привличането ни като обвиняеми са гласували 9-1, като само чейнджлингът Крик от Лхазар Принципалитис е казал против. За него също по-долу.

Като цяло играта ни ще бъде да влияем директно на самите съдии, за да спечелим техните симпатии или да използваме техните разногласия.

И така, кои са десетимата съдии:

1.       Джелара Шолкан – председателката на трибунала, гном от Зиларго, казват че е желязна лейди. Изключително опитна и безскрупулна. Има силен политически уклон и ще се опита по всякакъв начин да извърти нещата, така че да спечели власт или да си прокара интересите. Иска трибуналът да завзема още власт.

2.       Берк Лан – Бреланд, човек, интересното за него е, че не е аристократ, но развитието, което търси е в трибунала. Подозираме, че има вероятност да е човек на ЧБ.

3.       Крик – чейнджлинг, който като цяло не изпитва уважение към колегите си и постоянно им бие контра или ги провокира. Изглеждаше като да има склонност да се застъпи за нас, само за да прави сечено на другите. Няколко пъти по време на заседанието спомена, че „това е съд за военнопрестъпници, нямаме работа с тези“

4.       Диас Навел – аристократ от Аундаир, много опитен магьосник и юрист, преподавател в магическата школа.

5.       Джиан Джарес – Карнат. Типичен карнатстки warlord, милитаристичен и никога не отстъпва. Изключително инатлив, но с чувство за чест. Като цяло не е фен на съда, защото там често съдят карнатци за военни престъпления.

6.       Имбрала – shifter от Eldeen Reaches – малко се знае за нея, мистериозна, но като цяло беше благосклонна към нас.

7.       Вурклок Ванд – хобгоблин от Даргуун, опитва се за извоюва мястото на младото си кралства сред другите „сериозни“ кралства.

8.       Олаф Стоуброу – джудже от Мрор Холдс – много точен и с много бизнес уклон

9.       Еван Таралос – фанатик на Силвър флейм от Трейн. Не се харесва с Имбрала и като цяло много ги осъжда.

10.   Имра Ирандра – халфлинг от Талента, тя е била и съдия в родината си. За нея се знае, че винаги търси истината.

След като ни разказа тези неща, Ристон си тръгна, а ние си легнахме. През нощта някой поступа охраната и ни хвърли бележка и ключ през малкото прозорче на килията. Беше ЧБ – на бележката пишеше да си тръгваме и да оставим политиката на Карнат и Бреланд. Винаги щял да бъде една крачка пред нас и т.н. Ние решихме да си останем, защото предположихме, че щом ЧБ ни дава фри пас, значи или е капан или ни иска не на заседанието. И в двата случая – по-добре да ни съдят. На ключа имаше енчантмент, а на бележката – илюзия. Другото, което пишеше на бележката е „сигналът е кукувица“.

На следващия ден започна делото. Въведоха ни в заседателната зала, където имаше милион хора и май зърнахме Вики Вейл. Важен момент според Ристон е, че медиите ще имат огромна роля в делото. Разпитваха ни, ние се представихме доста добре и най-сетне се спазарихме да извикат Розовата Блудница за свидетел, защото тя със сигурност знае кой е бил на кораба и кой не. Тъй като трябва някак си да докарат кораба, това ще стане на другия ден, а след почивката те викнаха за свидетел принцеса Хайдит. Тя влезе като малкия Маргин в съда, цялата насинена и разказа, че е била отвлечена от карнатски костен рицар и дадена под нашата опека. Ние открихме няколко пробойни в разказа и, но е много трудно да докажеш, че не си бил принцесата. Обмисляхме вариант да викаме костния рицар Авелек или мадам от бордея, но в крайна сметка се отказахаме, защото преценихме, че рисковете са твърде големи.

Ние натискахме няколко опорки – първо, че принцесата или не е била на кораба, или не сме знаели. Второ, че нямаме мотив, и трето, че самите обстоятелства около изчезването на принцесата са съмнителни – тя казва, че карнатски рицар я е отвлякъл и ние успяхме да я накараме да признае, че може ЧБ да е бил зад това, но пък ние съвсем публично сме трепали от мечовете на свободата, тоест нещо не излиза цялата работа. Надяваме се до другия ден да не ни запалят кораба и да успеем да разпитаме и блудницата.

С разпита на Хайдит приключихме и остава една кратка вечерна сесия с още въпроси.

Голямо браво за бай Стоян, който хич не си направи живота лесен с това да играе 10-12 НПЦ-та наведнъж. Определено беше предизвикателство, но мисля, че се справи супер с него.

 

 

 

Eberron – 16 – Червеният бухал отвръща на удара

 

Да, знам, че това е най-клишираното заглавие на всички времена, но е също така е и най-подходящото за нашия случай. Датата беше 2 юни, годината 2021, съставът – пълен и ето какво се случи.

Започнахме в кръчмата, където приказвахме със Сам Спейд. Пожелахме си приятна вечер и излязохме през заден изход на едно малко площадче встрани от замъка. Поразгледахме и намерихме една затънтена алея, където имаше някакви съмнителни типове. Решихме, че ще са интресни и отидохме да ги заговорим, но не стана. Оказа се, че са същите ъндеди, които видяхме в замъка в Роат и Крънчи преговори с тях да ни допуснат до светилището на Blood of Vol.

Вътре имаше една широка зала със стотина немъртви войника и голям олтар на Вол. Ние палихме от огньовете на олтара и успяхме да привлечем вниманието на главния клерик на Вол, който звучеше все едно не е спирал да тупа амфет от седмица и половина. Все пак той разговаря с нас и научихме, че се казва Бисум. Разказа ни също, че Карнатският крал Каюс Втори е забранил кръвта на Вол и в момента техните немъртви воини не са на почит.

Искахме още информация, но нямаше да стане даром и затова му помогнахме да си реши проблема с флеш голема (и един карнатски воин) в лабораторията. Взимам си бележка, че карнатският воин е доста силен, особено, когато има численост. Бисум ни разказа, че цял Карнат е на тръни и, че са готови да тръгват на война заради случката с консула и Хайдит. Самата позиция на кръвта на Вол е „амбивалентна“ – самите те не държат на война, но пък ако такава има са сигурни, че ще могат да вземат властта. Спазарихме се да говорим с църквата в Корт. Там търсим Червеното убежище и споменаваме името на нашия приятел, за да ни приемат.

Върнахме се в консулството и рестнахме. На следващия ден отидохме да си погледнем кораба и се оказа, че двама от екипажа не се прибрали идната вечер. Разбрахме от другите, че са ги изгубили край Бременната русалка на пристанищата. Потърсихме ги там и разговаряхме с корпулентната мадам Гита, която ни обясни, че ги е изхвърлила, защото не са ползвали от нейните момичета, а са си довели „приятелка“. Оказа се, че описанието на въпросната девойка отговаря доста точно на Хайдит.

Усетихме как примката се стяга.

Потърсихме екипажа, но без успех и се върнахме в консулството за приема. Там предупредихме консула, че може да се очаква всичко от ЧБ. Той не беше много хепи, но какво да се прави. Вечерта напредна и ние се запознахме с някои по-интересни персонажи. Халфлингът приятел на Сам Спейд беше там като сервитьор, също поприказвахме с консула на Аундаир – Рено Саркис, който беше шармантен гей, но спечелихме симпатиите му. Рагнар попита хората от трибунала за орките, но без особен успех.

По едно време се оказа, че навън има някаква кавга и излязохме навън и заварихме лорд Персок от корпорация Денеит да се кара с нашия консул. Оказа се, че Червеният Бухал е запалил огромна своя емблема на стената на замъка в Троунхолд и Персок хич не беше хепи от това. Ние го убедихме да се успокои, поканихме него и войниците на приема, и започнахме да внушаваме на всички, че Червеният Бухал е долна демократична сволоч и само клати стабилността на континента. Другите бяха доста впечатлени и поне аундаирецът поиска от асистента си да организира събиране на информация относно ЧБ.

За кратко партито продължи и ние имахме възможност да поролплейваме. Бен дръпна аундаиреца настрана и го придума да изпрати препоръка до Аундаир за изпращането на медицинска помощ във Ватиронд – клетият град на нашия приятел Векнир, където Моурнленд причинява мутации на населението. Рагнар уговори с Персок среща с маршалите от корпорация Денеит, а Крънчи беше нащрек за някаква опасност.

Както беше нащрек откри юнгата запъхтян и окалян, който ни каза, че кралските тъмни фенери са нахлули на кораба ни и са открили принцеса Хайдит вързана в трюма.

Капанът каза щрак.

Ние моментално усетихме как ни е изиграла. Юнгата разказа, че двамата липсващи моряци са подали сигнал до фенерите, а пък самият той някак си е успял да избяга, за да ни предупреди. Отидохме, взехме консула, който не беше готов за това и напуснахме партито в посока кораба. Предположихме, че ако избягаме край с мисията и освен това ще признаем вината си. Затова спестихме си второ поред издирване и бегом към кораба. Там преговаряхме малко и в крайна сметка се предадохме на кралските тъмни фенери, казахме им, че Хайдит е Бухала и е време за страшния съд.

Какъв обрат! Червеният бухал е може би един от най-интересните врагове, срещу които сме се изправяли. Да, ние го ударихме много лошо, но и той (тя) ни удари също толкова лошо. Истинска вендета. Единствената хитрост, която ми хрумва в момента е да искаме да говорим с лорд Кор. Макар, че кой знае Хайдит какъв сценарий е приготвила….

Eberron – 15 – Честит рожден ден, Крънчи!

 

Ето, че отново сме в БЛО и играем ДнД. Този път датата беше 25 и good guy Пси ни изненада първо с това, че се съгласи да играем навръх рождения му ден и второ, че донесе едно шише хубаво ирландско да се почерпим. Да си жив и здрав!

Започнахме играта на борда на Блудницата, отправени на север, подминахме Изгорялата гора и видяхме и в нея кофти въздействието на Моурнленд. Наближихме Thronehold и забелязахме прииждащата буря. Поразпитахме екипажа и те ни казаха, че ракшасата някак си се измъквал. Ние уловихме подсказката и преровихме каютата му. Там открихме scroll of control weather, който беше доста над нивото на Рагнар, но с малко късмет оркът успя да разкъса облаците и да изгрее слънце.

Гледката на поочукания ни, но все пак достолепен, кораб съчетана с очевидния факт, че около нас времето е хубаво, а в града хубаво време има около 3 дни в годината направи така, че ВСИЧКИ разбраха, че сме нещо по-така. Кацнахме при кулата на корпорация Лирандар, където бяхме посрещнати надменно, но все пак прилично от главния дъждовикач и оставихме Блудницата за ремонт.

Веднага се насочихме към бреландския сектор и на входа изпреварихме цялата опашка като поискахме да минем по дипломатическия вход. Бяхме проверени от (явно) агента на тъмните фенери Кестор Фелак. Той ни каза, че консулът Ристон вече ни очаква в Бял камък.

Самият консул ни посрещна доста топло, даде пари за поправката на кораба без да се колебае. Разменихме малко информация – карнатците докарали свой легион в града, което било необичайно, но не е нечувано. Спазарихме се да вдигне един прием в наша чест, където да отъркаме плещи с ХАЙЛАЙФА бейби и се качихме до спалните помещения.

Влизаме и що да видим – прозорецът открехнат, поглеждаме навън, някакъв халфлинг тича по улицата. Настигнахме го и той ни даде бележка, на която пишеше „след залез слънце в Кралска почивка“. Окей, пуснахме полуръста и се върнахме в стаята. Там видяхме, че тя е обект на scry магия. Направихме кратка почивка и се отправихме към ЗАМЪКА с главни всички букви, тъй като той е най-големият замък на всички светове и е бил строен от самия Галифар – великият крал, чието величие никога не ще бъде повторено.

Групата крачеше по павираните улички в посока към „Кралската почивка“. Ефектът на магията бе преминал и времето беше възвърнало обичайната за мястото си неприветливост. Едри капки се редуваха със ситни и от време на време резливият полъх на вятъра караше хората на улицата да се увият по-добре в одеждите си. Одежди, в които повечето криеха кинжали, интриги и тайни…

Самата кръчма беше стена до стена със замъка и отвън Рагнар забеляза нещо, което не бе виждал от Shadow Marches: гръмогущер. Даде на доброто момче една бисквитка и влязохме в кръчмата.

Вътре нямаше нищо кой знае какво освен група орки друиди, с които Рагнар пообщува. Слепият им възрастен водач го бъзна защо е напуснал земите им и му разказа за голямата опасност, която идва от Дроам. Явил им се Вараак (драконът-бог на орките) и ги пратил да ходят насам, за да общуват с трибунала. Значи има опасност за Бреланд и от там.

Докато нищо друго не се случваше, Бен отиде до бара и видя халфлинга от по-рано. Той беше доста богато облечен, с кама с рубин, изобщо понатижал ми се видя. Той ни даде един ключ и ние отидохме в задната стаичка, където в едно сепаренце намерихме нашия стар приятел Сам Спейд. Той ни даде информация, че Червеният Бухал е в града, ние пък намекнахме, че Хайдит е Бухала. Той не отрече, но и спомена, че не би искал той да е този, който го казва на краля.

Сам ни каза, че крайната цел е Вика Слок. Разпитахме го кой ни е нападнал на влака и излезе, че са наемници наети от корпорация Ориен. Аз лично мислех, че Сам е от тях, но явно е от някой дори по-мощен от тях. Кой знае.

Взехме от Сам 300 злато и остава да излезем през друг изход от кръчмата. А пък на следващия ден – прием, хайлайф, проблеми, някоя друга кама в гърба. Очаквам да се гмурнем в малстрьома на хаоса с двата крака напред.