5e – 18 – Шоуто на канала

Пост-великденски продължихме нашите фентъзи приключения в Уотърдийп (а наяве в БЛО). Този път в леко намален състав, но пък играта си вървеше и липсата на Бай Иван и египетския фараон Жоро не се усети дълбоко.

Малко рекап на събитията дотук:

-          Дирим кои са предателитесред харпърите

-          Не знаем къде е Версая

-          Някакъв wererat е откраднал не знаем какво от подземието в къщата на Отелстан

-          Глабрезуто нещо каза за някакъв дракон

Направихме починка в къщата и Зуук (Пси) сготви манджа, която остави в подземието като примамка, за нещото, което е откраднало предмета. Номерът сработи и на другия ден Зуук извади питомното си плъхче и го използва, за да тракне нещото, което беше яло от чорбата. Велик олдскул момент!

Надолу в каналите имахме среща с магически Блек Пудинг, който обаче лесно победихме благодарение на ноу-хауто от огромния абилити чек на Мерин. Още по-навътре и открихме входа към Града на Боклуците, където живее господарят на каналите – Цар Плъхон.

Говорихме с гигантския магически wererat и благодарение на плъхчето на Зуук разговора тръгна, защото Цар Мишо не беше никак, ама никак, предразположен към нас. Почнахме да се пазарим и му дадохме елфския плащ на Зуук, излъгахме го за тринкета на Уелби (депозит в лусканска банка) и доплатихме 150 злато и една пита сирене. Царят, обаче, реши да ни направи мизерия и ни тикна да се бием с двете му питомни otyugh-та. Уелби вкара fear на едното, което го извади от играта, но другото диълваше сериозен демидж. Криво-ляво го сбихме и плъховете ни изгониха от техния град, със предмета на Отелстан обаче. И то верният предмет, а не някакво ръждясало дилдо, както почти очаквахме, че ще стане.

Артефактът на Отелстан представлява едно кълбо съшито от парчета (човешка?) кожа с две костни ръце отгоре. Създава впечатление, че е мокро и мирише на кръв, макар че на вид е сухо. Зуук го идентифицира и изглежда се ползва, за да се влезе в контакт с някого. Сарагот ни посъветва да намерим друид.

Тук купихме Sending scroll, Мерин научи магията и пуснахме два есемеса – един до Ваерус, който ни каза общо взето да се оправяме сами и един до Версая, която впоследствие дойде в къщата. Оказа се, че тя сама се е скатала от Yawning Portal, за да не я надушат харпърите. Питахме я това-онова, но общо взето нищо ново не ни каза.

Отидохме после до Fishmongers’ street 7, цопнахме в коритото и бам, озовахме се при нашия приятел Лорда на Уотърдийп. Той ни изслуша историята и ни насочи към проверен компетентен друид. Верно, особняк бил, ама ще го преживеем.

Друидът зове се Толинидок и живее в пещера на един от островите близо до Уотърдийп. Трябва да вземем лодка от Deep Water Harbour и да го намерим на островчето. За да ни асистира ще му кажем, че ни праща Хидън Лорд на Уотърдийп и ще му занесем любимата му храна – охлюви.

Тук последва добро място за край на сесията и следващият път почваме със силен пазар и издирване на въпросния друид. Като цяло беше силна сесия, дано и следващата е тъй.

5e – 17 – Къщата с отговорите, май

Изглежда ни беше писано да изиграем поне още една сесия тази зима, но не защото играхме много скоро, а защото зимата реши да остане на гости до края на март. И така лето господне 2018-то, месец март женский, число двадесет и четвърто. Мястото, както винаги – БЛО, а съставът, както е модерно напоследък – пълен.

Продължихме да разучаваме къщата на Отелстан – клерикът предател от Уотърдийп, който бе продал душата си на Aumvor the Undying. Преровихме къщата и намерихме фигурка на молещ се мъж и тефтерче с култово стихче:

One bright day in the middle of the night

Two dead boys got up to a fight

Back to back they face each other

Drew their swords and shot each other

The long deaf guard who heard the noise

Came and killed the two dead boys

Куул, а? Попрегледахме дневника на Отелстан и заключихме, че вероятно Аумвор го е брейнуошнал да си мисли, че всъщност другите са зли и корумпирани, а самият Отелстан всъщност служи на някакво по-дълбоко добро.

Разгледахме още от къщата и под един килим имаше трапдоор. Намерихме също статуетка на летящ град и огромна карта на западен Фаерун, на която с Х бяха задраскани Unicorn run и някакво място в Anauroch. В друга от стаите имаше олтар на Хелм, който заменихме с фигурката на молещия се мъж и се чу изщракване от мазето.

На втория етаж имаше интересна гигантска мозайка, на която бе изобразен нетерилски град и ,о, чудо – нашият добър приятел Сарагот язди златен дракон. Мистерията се задълбочи от това, че Сарагот изглежда не знаеше нито кога се е случило това, нито кой е автор на мозайката.

Навътре в трапдора имаше, разбира се, донжон. В голямата зала вътре (снимка по-долу) намерихме Глабрезу, което беше заключено в кръг от фосфор и не можеше да мръдне. Демонът ни каза, че е бил призован от дракон. Пробвахме да се пазарим за повече информация, но не се получи и Корин тригърна капан, който освободи демона. Сбихме се и за малко да ни очисти, но в крайна сметка взехме превес и почти го убихме преди да избяга.

В лявата стая имаше илюзия, че е покрита с растителност, която идваше от един готин орб (взехме го). Също така и някакво магическо перо от Коуатъл и колан с разни припаси за съмонерска дейност.

В дясната стая имаше олтар, а в средната – голяма врата, която беше завардена с кристалите от Стар Маунтс. Успяхме да разгадаем, че трябва да прочетем стихчето в друг ред и вратата се отвори. Следваше стая с нещо, което не знаем какво е, но знаем, че липсва. Имаше пробита дупка, която води към каналите на Уотърдийп и следа от Плъхолак (която Корин откри с епичен Инвестигейт).

Тук и спряхме. Някои от нас станаха 6 ниво и веднага заговорихме за това колко ще е хубаво да играем скоро пак.

5e – 16 – Лъв, слон и хезроу

Очевидно е, че възрастта ни се отразява добре, защото с напредването и е все по-вероятно да прекараме събота вечер играейки в БЛО, отколкото пиянствайки някъде другаде.

И така, и тази събота (13.01.2018) прекарахме отдадени на икономичното си здравословно хоби (е, ако не броим чипсовете, де). Бяхме в пълен състав без блюстителя на реда Иван, който отмаряше от борба с организираната престъпност на тимбилдинг със съпругата си.

Толкова наситена със събития сесия, че дори не знам как да я озаглавя.

Започнахме приключението, където приключихме миналия път. Кипеше усилена подготовка за партито в Ухиления лъв довечера, където планът беше да привлечем харпърите дотолкова, че те сами да дойдат при нас и евентуално да ни вземат в редиците си.

Последва дълъг и доста роулплей момент, в който Марстер събираше пари от хората в кръчмата и интерактваше с тях, Мерин и Корин се напиха до безпаметност, Зуук пазеше бара, а пък Уелби се опитваше да повдигне настроението на пияните гости. Основният проблем беше с бета-бармана Делор, който усилено се бореше за вниманието на Лейпала, но не му се получи и тамън да направи някоя глупост и спряхе партито, за да обезвредим ситуацията.

В паузата харпърите ни привикаха и под претекста, че добре свирим, ни поканиха да се срещнем с „Баща им“, който да „одобри“ това да свирим всяка седмица. Струва си да се отбележи, че има двама нови харпъри, които все още не познаваме – братя елфи. Дадоха ни скрол, на който пишеше адрес – Фишмонгърс Стрийт 7.

В кръчмата имаше и двама калимшанци, единият, от които беше капитан Олтулу – пекан контрабандист, който много хареса Уелби и го покани на борда на кораба си – „Златният слон“.

Когато вече партито приключи, останахме насаме с Лейпала и Фиренбел (идиотът с брошката), които взеха да ни разпитват за приключенията. Стигнахме до Стар маунтс и Фиренбел хич не искаше да ни повярва, но все пак явно успяхме да го изнервим и той си тръгна по някакъв странен начин от кръчмата. Досетихме се, че Версая е в опасност, върнахме се в Yawning Portal и…нея я нямаше. Видяхме следа от grappling hook на джама, но не се видяха следи от борба. Не знаем нито къде е, нито как е.

На другия ден отидохме на адреса и с помощта на магическо корито се транспортирахме до офиса на един от хидън лордовете на Уотърдийп. Разказахме му всичко и той ни разказа за двойната игра, която ще играем с харпърите. Те ще си мислят, че ни наемат и проучват, но всъщност ние ще ги проучваме, ще разберем кои са предателите и (това не сме го обсъждали, но знаем как става)….ще ги заколим.

Първата ни мисия не закъсня. Лейпала ни намери и ни каза да доведем някакъв зентаримски генерал, който е в трюма на Златния слон (кораба на калимшанеца). С епик късмет на спийчовете, убедихме първо капитана и после генерала, заведохме генерала и с това се свърши. Не се проля нито капка невинна кръв, с което съм убеден, че спечелихме благоразположението на харпърите.

Решихме да разучим и какво се крие в къщата на Отелстан (клерикът-предател). Разучавахме смело и се оказа, че къщата се варди от хезроу (демон), който беше дегизиран като малко момиченце. Победихме го без особена драма и тук приключихме, защото следва обстойно тършуване из къщата.

Cute af.

5e - 15 - НАЙ-ВЕЛИКИЯТ ВОИН!!!

С голям кеф сядам да напиша тези редове, тъй като годината е вече 2018, едва Йордановден е, а вече записахме една сесия в актива. Мястото за разнообразие беше у Жорови и след уникалното загубване на Марти в квартал Разсадника започнахме игра.

След като миналия път прочистихме проблема с плъховете в мазето на джуджето си събрахме надника и отидохме да пазаруваме. Последва дълъг енкаунтър с местния монополист - магическата гилдия, които продаваха всичко на ултра скъпи цени и най-накрая купихме чук на Марстер, за да може да е по-оптимизиран. Последва среща и с Таянците, които имат по-скромен склад, но пък далеч по-сгодни цени.

След това се запътихме към втората обява, която търсеше деликатни приключенци. Локацията се оказа в Castle Ward и накратко бяха престижна гномска фирма за търговия със скъпоценни камъни. Хората имаха проблем с един голем, който принципно трябва да ги пази, но понеже не му бяха ъпдейтвали фърмуера, се беше бъгнал и искаше да срине къщата.

Ние с известни тактически врътки (и малко късмет) успяхме да го победим (CR 9 - Wow!), но гномите изглежда

искаха да ни погодят номер с плащането. Ние успяхме да си вземем наградата, но лошото впечатление остана и Корин джоби един от шефовете, за да им го върне. Последва малко дарение към храма на Хелм, за да оправим Марстер, който отново пострада от намаляване на хитпойнт максимума (от битката с голема) и най-сетне, изморени от тежката вечер отидохме да отморим в Yawning Portal.

Мерин пак имаше посещение от Сарагот, но успя да се овладее и начуихме, че боровинките от high forest са някакъв важен спел компонент. Заформи се интересен пазарлък и изглежда, че имаше намек, че Сарагот би взел Мерин за ученик, ако гномът го впечатли достатъчно.

Поговорихме с Версая и и разказахме за интеракцията с Лейпала. Беше решено да пуснем слух за нас, че идваме от Стар Маунтс с идеята харпърите сами да ни потърсят, защото все пак това място е интересно за тях.

Пътьом Уелби измисли нова песен за “Играта на розите” и една за Марстер - НАЙ-ВЕЛИКИЯ ВОИН!!!!

Тук приключихме и измислихме какво ще правим седващия път - очакваме шоудаун в кръчмата!

·       Корин ще пусне слуха за нас

·       Уелби ще наеме оркестър за вечерта в кръчмата, за да има шоу

·       Зулк прави магическата си пушка (май най-накра успя)

·       Мерин е потънал в четене на дебели книги

·       Марстер тренира, за да бъде НАЙ-ВЕЛИКИЯ ВОЙН!!!!11!!

Трябва да призная, че сесията макар и кратка беше доста удовлетворителна. Време е да нагазваме в дълбокото, момчета!

5e - 14 - Завръщане в Waterdeep

Може да се каже, че в последната седмица на 2017 поставихме своеобразен рекорд като успяхме да се съберем да играем два пъти. И така, два дни преди да се сбогуваме с тази година, се събрахме в БЛО - в пълен състав, както си му е реда, за да продължим приключенията на Корин, Уелби, Зулк, Марстер и Мерин.

Започнахме от Високите Дървета, където дълго време съставяхме план за справяне с Нощната вещица, която населяваше кошмарите на Марстер. Потъргувахме с местния амбулантен търговец на меджик айтеми, намерихме си място за спане и зачакахме.

Когато тя най-сетне нападна Марстер, Корин се намаза с Oil of Etherealness и успя да и открадне heartstone-a и soul bag-a, с което направихме доста по-трудно придвижването и из плейновете. Марстер скорна Грейтър Ресторейшън от Ваерус и на другия ден тръгнахме към Уотърдийп. Ваерус разкри формата си на златен дракон, партито го яхна и отлетяхме на запад (към залеза).

Спряхме да нощуваме на една полянка не особено далеч от Уотърдийп и ни нападнаха шайка смотани бандити, но Уелби успя да ги забаламоса, че знае къде има съкровище, и даже им каза, че сме от църквата на Чаунтея и успя да им измъкне по някоя жълтица. След този голям смях, най-сетне стигнахме до портите на Града на Блясъка.

Окрилени от сериозния скок в материалния и приключенския статус решихме да нощуваме в култовата кръчма Yawning Portal, където разпитахме елфката Версая за това кой е кой при харпърите. Беше взето решение да не я показваме на белия свят с идеята, че не знаем какво ни чака, а и ще е трудно да обясним, че тя не е виновна за гибелта на командира си. Тя ни разказа за близката си приятелка халфлингката Лейпала, която наскоро е станала командир и преценихме, че може би тя е нашият човек, който ще ни вкара в организацията. Корин провери своя криминален контакт (мадам Динела от Док Уордс) и тя му каза, че Лейпала е халфлинг от Луирен и често седи в механа Ухиления лъв и че управителят на мястото е паладин, който бил безнадеждно влюбен в нея, но уви страда от невъзможност да бъде мъж в интимния смисъл. Решихме, че тъй като хагският хартстоун лекува всякакви болести, сигурно лекува и това. Голям смях падна, няма да се лъжем.

Все пак, вечер подир вечер ходихме в Ухиления лъв и Корин се опитваше да спечели доверието на паладина (засега без особен успех), а пък Уелби изпълняваше песни за забава на публиката, но и за да предизвика вниманието на Лейпала. Тактиката подейства и харпърката покани Уелби на своята маса и го запозна с компанията си - джуджето Дуфур и мистериозен воин с черна броня и зелен камък на рамото (Жороу, липсват имена!). Уелби успя да я накара да загатне, че има тайна организация, която се бори със злото в Уотърдийп, което изглежда като добро начало.

Решихме една вечер да липсваме, за да можем все пак да приключенстваме, а не само да дрънкаме глупости. Видяхме две съществени обяви на таблото в Уотърдийп - едната беше за чистене на мазе, а другата - за “деликатна работа”. Отидохме първо в мазето и изчистихме един склад от wererat-ове.

На този етап приключихме и нямам търпение да продължим скоро пак. Сюжетът се завързва интересно, тази сесия беше добре дошло разнообразие, имаше социален аспект, интересни тактически решения и дори лека битка.

До следващия път, смели приключенци!

5e - 13 - Как се крафтва дъждобран?

В деня след хранителния ултрамаратон, който наричаме Коледа, се събрахме отново
в БЛО, този път в намален състав - Сашо, Марти и Пси за една кратка сесия, която,
обаче, се оказа доста съществена в развитието на сюжета.
Започнахме там, където свършихме - в къщата на бабата. Навън валеше проливен
дъжд и Марстер точно беше излязъл навън, за да сподели с Корин какво точно е
сънувал (всяка вечер вариация на това, че Уелби го предава или намушква или
трови). Взе се решение нещата да се поставят ребром и Уелби си призна, че е дал на
елфката спелбука. Това предизвика известен смут в редиците на Жоро (Сарагот), но в
крайна сметка героите се разбраха да изчакат още една вечер и, ако дъждът не спре,
да продължат към Високите Дръвье.
На другия ден нямаше изненади, пробвахме да сътворим дъждобран (не особено
успешно) и потеглихме в дъждо. Гадният валеж караше героите ни да изнемогват и
поради фейлнати лагери стигнахме до Exhaustion Lvl 2. Заподозряхме, че кошмарите
на Марстер идват от кинжала на Сарагот и воинът даде ножката на Уелби, но нощните
терзания не спряха. Халфлингът пък се допита до елфката да каже какво му е на
Марстер и тя каза, че усеща присъствие от друго измерение.
На втората вечер, докато си пазехме като пичове, довтасаха два Уеър глигана и
почнаха да ни миризят. Слава на Латандер, мощната магия на Уелби изпъди единия и
ефективно го елиминира от битката, докато другия ни нанесе зли щети преди в крайна
сметка да го убием.
Лека полека, обаче, най-трудното свърши, дъждът премина в лек ръмеж и успяхме да
стигнем Високите Дръвье. Моментално се отправихме при Ваерус. Елфката му се
оправда, че не е знаела за кофти характера на своя спътник, той и прости и всичко
точно.
Питахме Ваерус за това-онова и научихме следните неща:
★ Разказахме му за Сарагот и той направи някаква комуникация през Мерин и
накрая Мерин възвърна контрола, а пък Сарагот остана багаж и се разбрахме
скоро да си ходи по живо по здраво.
★ Питахме го за “демонското семе” и той каза, че ще пита треантите.
★ Кошмарите на Марстер са NIGHT HAG,​ която го посещава нощно време от
етириъл плейн и му изпива сосеца.
★ Уелби даде демонския свитък на Ваерус и той каза, че ще го унищожи.
★ Следващата ни задача е да отидем в Уотърдийп, да инфилтрираме харпърите
и да разберем до къде се простира покварата​. (Без харпърите да се усетят
разбира се).
Решението беше да се справим с найт хегата до края на сесията и Мерин хвърли епик
ноуледж, което доведе до това Стоян да ни разреши директно да четем от Монстър
Менюала за нея. Тя се оказа корав противник и още не сме измислили директен план
как да я сринем, но имаме нахвърляни някои идеи (виж послеписа).

Докато мислехме и четяхме се сетихме, че хеговете шейпшифтват (две) и че цялата
им сила идва от едни камъни, които им дават възможност да джиткат в етириъл плейн.
Някой се сети, че бабката ни помоли да върнем едни два камъка, които са били “на
съпруга и” (още две). Оставям това да съберете две и две на вас, скъпи читатели.
На това приключихме. Следващият път почваме ударно с план и се готвим за ДИ ЕН
ДИ ЕКСТРАВАГАНЗАТА НА ГОДИНАТА!
Послепис.
Идеи за справяне с нощното напикаване на Марто.
● Етириъл създанията се влияят от force damage (Жоро може да я соли с магии).
● See Invisibility я вижда
● Oil of Etherealness може да даде на някой да я соли с демиж.
● Magic Circle може да я закотви на едно място.
Приемат се още идеи, разбира се!

5e - 12 - Време разделно

В неделния ден на 10 декември, вървях из заснежените софийски улици, за да се срещна с приятелите си - Стоян, Марти, Жоро, Пси и Ванчо, и да поиграем малко ДнД. Бяхме в пълен състав, че и дори играхме за втора поредна седмица.

Започнахме, където свърши сесията миналия път. Успешно понатупахме йетита и чевръсто заслизахме по киминяка надоле към гората. Направихме опит да влезем в гората, но тя беше гъста и жива и не ни допусна до себе си. Клоните ни шибаха през лицата и се оплитаха около крайниците ни, докато най-сетне имахме разговор с един треант, който ни каза, че “семето на демона е посято в нас” и се наложи да обърнем обратно. Продължихме успоредно на линията, която разделя гората и планината с надеждата да заобиколим северната част и да излезем на пътеката, която ни е водила към Еднорожки Бяг и оттам обратно към Високите Дървета.

По пътя се наложи да кемпираме и Уелби направи първи опит да разбере повече за нашата нова спътница - елфката Версая. Оказа се, че тя се моли на Корелон (елфския Бог) и отгледана от харпърите. Оказа се, че е вътрешно доста раздирана от лоялността към организацията и факта, че очевидно има доста поквара в редиците на харпърите. (Напомня ми и на проблемите в църквата на Латандер от началото на кампанията, бел. Саш.).

На следващия ден продължихме напред и имахме доста тегав енкаунтър с Абоминабъл Йети Оверлорда и последната му останала женска. С 300 зора ги набихме и успяхме да си запишем монументалния 1000 хр. Успяхме да открием леговището на йетитата и луутнахме някаква карта за съкровище, манерка и два зелени скъпоценни камика.

Довечера сближаването между Уелби и елфката продължи и той с тайни бележки и върна спелбука и се спазари с нея да проучи Мерин и неговия нов гост. По-късно се оказа, че Сарагот беше разбрал, че тя е със спелбук.

Нататък успяхме да влезем вече в гората и тя полека лека стана тевна и мрачна. Мощни клони надвисваха над нас, отрязвайки и малкото слънчева светлина. Може да се каже, че мястото, в което бяхме беше един истински….Мраколес.

Поступахме се с един Shambling Mound и продължихме напред. В един момент миризмата на мокра дървесина се смени с миризмата на топла гозба и се оказахме на прага на една землянка в гората. Отвори ни жена-джудже, която ни покани да кусаме зеленчукова манджичка и като цяло беше доста добронамерена към нас. Оказа се, че тя търси изчезналия си съпруг и, о, изненада - оказа се, че манерката, картата и камъните са негови. Оставихме бабата да поскърби малко, изкусахме гозбичката и си легнахме. В това време Уелби използваше вродения си талант да предразположи бабката като и пееше джуджешки песни.

През нощта Марстер сънува лоши кошмари (които не е споделил все още, освен с Корин), а на другия ден навън валеше зловещ безкраен порой, който ни зазида вътре в землянката.

Зулк опита да пита бабката за Мерин и неговото състояние, но това доведе до конфронтация, и бабата каза, че не иска да се занимава с тъпите ни проблеми.

По-късно Марстер се престраши да пита бабката за съня и тя му каза, че в партито има предател от Уотърдийп (това отново не го знаем всички). Мина още един ден, Уелби се опита да напие Мерин и успя, но това не доведе до някакви съществени разкрития. Версая също каза, че нещо не е наред с него, но нищо повече.

На следващия ден отново ни шибаше поройният дъжд и почнахме да се чудим какво да правим. Марстер отново имаше кошмар (този път несподелен пред играчите) и излезе навън с Корин, за да му разкаже какво е сънувал….ииии тук приключихме.

Трябва да играем скоро, ми се струва.