Tomb of Annihilation – 04 – Градина и пустиня

Йеа бейбе! Четвърта сесия по Томба, трета в рамките на две седмици, и бих казал доста приятна. Петък вечер, мястото разбира се е БЛО, съставът, за щастие, е пълен и след малко кусане на джънк фуд стартирахме със силно положение.

Продължихме малко преди Палата Нангалор, където щяхме да търсим черна орхидея, с чиято помощ, ааракокрите да ни направят да летим. Стигнахме до величествения, но запуснат и потопен палат. Джем (Жоро) бързо се ориентира и използва гномското си умение да бъде доктор Дулитъл и пита градинските животинки къде е орхидеята и те посочиха на северозапад. Докато прекосявахме ботаническата градина изпълнена с причудливи растения, едно от тях реши да ни куса за обяд. Гадното жълто цвете ни примамваше и чармваше със спори, като благодарение на силен knowledge разбрахме, че убие ли те – няма сейв, няма дявол. Ставаш на зомби и това е. На всичкото отгоре имаше и 5 зомбита, които да влошават ситуацията. Реално енкаунтърът не беше АДСКИ труден, но за момент мислех, че има голям шанс героят ми да умре, защото 3 рунда поред хвърлях нелепи зарове и си седях чармнат като балък. За щастие, другите се окопитиха и вече го биеха достатъчно убедително. Имаше и налягали, но когато Бъбълс влезе в екшъна, нещата се подобриха значително. Самият гаден слънчоглед регенерираше и разбрахме, че трябва да го бием с radiant damage. Добре, че Бъбълс имаше магия. КААААААААААААААААААААА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ХАААААААААААААААААААААА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ХАААААААААААААаааААААаааААААаааааААА!!!!

След този приятен завършек продължихме навътре към орхидеята. Имаше две постройки в атриума на двореца, които наподобяваха павилиони и ние влязохме в единия. Там видяхме една закачулена жена, която ни каза, че е кралица Залкоре, която говореше на глас с отдавна загиналия си любим (лорд Тиротойо). Тя ни разпита какво търсим, ние казахме за орхидеята и тя реши да ни нагости с пастички (отровни), за да обсъдим каква сделка можем да направим. Появиха се съмнения за илюзии и Бъбълс реши да насили късмета на групата, грабна саксията иииииии кралицата се оказа Медуза. Съдбата, обаче, понякога е благосклонна към смелите и спечелихме инициатива, което ни даде шанс геройски да побегнем, а пък Жоро и Марти направиха меджикъл даркнес комбо, с което се изнизаха като пръдня у гащи без да може тя да вкамени никого. Определено хайлайт за тази сесия!

Върнахме се малко назад, където ни чакаха нашите приятели аракокрите и ни направиха магически ритуал, с който да литнем (3 квадратчета на ден, 4 дни). Позачудихме се какво и що и накъде да отидем, като финално решихме да огледаме Нси Уейстс. Пейзажът там беше коренно различен от буйната джунгла наоколо, без растителност и без живот. Научихме, че самият град е седял на гърба на 12 Huge Undead костенурки. Доста луксозно! Пълно беше със срутени или разрушени кули и постройки. Намерихме една здрава и се шмугнахме в най-високия прозорец. Кофти бос нямаше, но пък за сметка на това, се появи интересна карта, от която разбрахме още няколко места – Хисари (там сигурно има минерална вода), Орлунга и град на джуджета (Марти като прати картата ще видим как се казваше).

По-надолу срещнахме един френдли скелет, който ни даде малко бекстори. Оказа се, че Назригал (лошият лич) е бил прокуден от Нси от такива играчи като въпросния скелет, който е клерик на Убтао. Сега злодеят е в Ому. Оная принцесата как ще освобождава....не я знам...

Знаеш, че си постигнал нещо в тоя живот, когато илюстрациите към сесиите ти са на Ван Гог.

Скелетът ни даде съвет да не ходим в Хисари, а да идем в Орлунга, където потенциално ще можем да открием помощ и да продължим издирването на Соулмонгър. Е, може би и на лича няма да му се размине, де. :)

Дотук добре. Моето впечатление беше за супер сесия, приключението е интересно и даже от разговора със Стоян след сесията мога да кажа, че няма проблем да експлорваме по-обстойно. Ние сме бързи и ефективни, но това (като изключим момента с крайния срок) не е напълно задължително всеки път. 

Tomb of Annihilation - 03 - Kir Sabal и тийн въздишки

Ако не ме лъже паметта, по време на зимните празници се случи да играем два пъти в рамките на една седмица. Е, ето, че се случи отново. С известни дупки в персонала, но пък с интересен напредък в сюжета.

И така, денят е неделя 17-ти юни, мястото е БЛО, вали пороен дъжд, и играем Марти, аз, Пси и разбира се – Стоян. Разрешихме казуса с количеството спасения и хвърлихме, че имаме точно пет на брой.

Продължавам дните, както бяха от предния път:

Ден 7: Кратка почивка в кулата на птерохората и продължихме нагоре. На третия етаж се бихме с 3-ма птерочовека и за малко се отървахме от ТПК, за съжаление с едно погубено спасение. Навътре намерихме един ааракокра затворник – Нефир от Кир Сабал, когото спасихме и той отлетя за вкъщи. Решихме да не се бием с изродите на върха на кулата, защото почти със сигурност щяха да ни унищожат.

Ден 8: Напредваме към Ataaz Muhaha

Ден 9: Срещнахме хора от Emerald Enclave, които се борят срещу ъндедите в региона. Бяха френдли и ги разпитахме. Те ни казаха, че ъндедите в района са дело на Назригал – некромант, който е имал кула на юг от Кир Сабал, но вече земята е опустяла (Nsi wastes). Разказаха ни и за други руини из Чулт – Градът на Минотаврите (неизвестно къде е), Дворецът Нандалор (нагоре по реката).

Ден 10: стигнахме до моста на Мухаха и там видяхме местните канибали (боядисани в бяло със сини триъгълници на лицата), които ядяха зомби. Решихме да не интерактваме с тях и яхнахме реката.

Ден 11: видяхме се пак с ааракокри, които ни казаха, че ни чакат в Кир Сабал. През нощта се бихме с някакви кофти маймуни, но без особени драми.

Ден 12: Нагоре по реката

Ден 13: Почти в Кир Сабал. В гората имаше някакъв участък, където беше зима (сняг и студ и све). Пси намери монета (златна, в игрите на Стоян няма други) от Уотърдийп. Най-сетне стигнахме до Кир Сабал – скалният град. Последва сложно изкачване по неподдържаните стълби и с 300 зора се качихме.

Видяхме се с нашия човек (Нефир) и той ни заведе при баш батката – Учителя Ашар. Той ни каза, че задето сме такива пичове, ще ни направи ритуал, с който ще можем да летим 3 дни. За целта, обаче ни трябва черна орхидея, а тя се среща в Нангалор или Ому. Тъй като Нангалор е мега по-близо, ще тръгнем натам.

С учителя имаше две деца, които се оказаха принцеса Муаксане (на 12) – наследничка на трона на Ому (оригиналният град на Чулт, преди да дойдат колонизаторите от Балдурс Гейт) и брат и – великият На (на 6 годинки). Девойчето очевидно имаше мегаломания в зародиш и искаше да Make Omu Great Again и всички да са и поданици. Успех.

В това време Йентил получи някакъв факс в главата и палав женски глас го покани на нощна среща. Поканата се оказа от въпросната принцеса, която също се оказа уорлок и поиска Йентил за рицар, а защо не и за крал на Ому. Разбира се и тук не се размина без куест – прати ни да търсим Черепния бокал на Ч’гакаре, който май се намира в руините на Ому. Не разбрахме какво точно прави, но явно мейква Ому грейт аген, което ни стига. Решихме да пазим аферата в тайна, за да не ядосаме учителя, но докато се смяхме, осъзнахме, че Бъбълс може да жени хората. Ако до края на кампанията не оженя никого - ще съм МНОГО разочарован!

Ден 14 и 15: Продължихме към реката и малко преди Нангалор се бихме с трол. Никой нямаше огън….битката обаче протече добре и с известни уговорки го подпалихме с немагически огън.

Next time: Дирим черни цветя!

Линк към картата в пълен размер.

Tomb of Annihilation - 02 - Плашещи прилики между климата в София и Чулт

текст: Марти

13.06 – горещ и влажен юнски ден. Цял ден се опитваше да завали, а облаците сякаш пречеха на топлината да си отиде. Събрахме се постепенно в БЛО и към 19:30 започнахме, а дъжда не закъсня и лека буря затропа по прозорците на офиса. И да си бяхме пожелали не можеше атмосферата да е по-подходяща за приключение развиващо се в джунглите на Култ.

Продължихме кампанията, като пренощувахме в лодките след тежката битка от предната сесия.

Май ще е най-удачно да опиша в хронологичен ред дните, тъй като може би ще е по-лесно ако се връщаме назад по-нататък.

Ден:

              2.           пътувахме спокойно, Бъбълс имаше кофти сън и нива на умора го натиснаха

              3.           отново спокоен ден, силен дъжд ни заливаше, в синхрон с дъжда от вън

              4.           срещнахме по-реката група Алдани, но се оказа добронамерени и с висок Persuasion ни пожелаха леко приключенстване с благословия от техния бог.

              5.           на изток от нас забелязахме огромна кула, най-вероятно на птерофокс. Решихме че е време да излезнем от водата и да потеглим пеша към Muhaha.  Докато излизахме от водата ни нападна HUGE крокодил (CR5). Сваляше ни с по 1 удар, но с могъщите хийлове на Бъбълс и (героя на Жоро), един критикъл и доста рундове успяхме да го победим и качихме левел. (Бъбълс има да качва ниво, да си мята кръв итн. Приехме за момента че кръвта му се е увеличила средно аритметично, че да не пада от 1 удар.)

              6.           докато отскочих да прибера бащата от командировка, някой бе дал страхотната идея да използваме лодките за прикритие и да вървим с тях над глава, така че птерохората да не ни забележат. Така и стана.

              7.           приближавайки кулата намерихме трупа на елф с начупени крайници и с отворен гръден кош. Ани се доближи и разбрахме че е умрял от падане. Имаше дискусия дали да проверим кулата и след кратко взехме решението да го направим. Из тесните тунели ни нападнаха паяци с които се справихме лесно. В следващия коридор попаднахме в стая където открихме един изцеден труп. Опитвайки се да размажа последния от двата комара в офиса, които ме направиха на решето през цялата вечер, от тъмния таван на стаята се спусна ято DND комари, бяха също толкова гадни колкото тия в офиса. Започнаха да ни свалят един по един и с голяма мъка успявахме да ги откачим от себе си. Бабълс беше на косъм от смъртта и дори се правеха опити за видео връзка по фейсбук защото никой не искаше да съобщава тегобна новина на нашия приятел, който бе отишъл на романтично-люто приключение с половинката си. За щастие Стоян тогава се обади, че не сме решили какво ще правим със спасенията, което ни поощри да сме по смели и за щастие късмета бе на наша страна и стабилизирахме Бъбълс.(КОЛКО СПАСЕНИЯ ИМАМЕ?) Получихме невероятните 45 експириънс след този близък момент с Келемвор и решихме, че ще правим дълга почивка преди да продължим следващия път.

Аз останах изключително доволен. Бяхме стегнати играхме с хъс, имаше доста драма. Жегата и половинчасовото ми излизане не нарушиха нивото. Чакам с нетърпение следващия уикенд, когато нашият приятел ще се завърне, а се надявам и Иван да е решил какво да играе и да се присъедини силно към партито.

Tomb of Annihilation – 01 –Welcome to the Jungle

След могъщите ни успехи в Уотърдийп ролевият глад стана наистина сериозен и отделихме една топла юнска понеделнишка вечер, за да направим новите герои и да стартираме гигантомическото приключение Tomb of Annihilation – духовен наследник на класиката от зората на D&D Tomb of Horrors.

Както винаги – БЛО, състав – всички без Иван, партито започна в Балдурс Гейт пред кръчмата „Мустакатият елф“, където клерик на Келемвор разказваше за новата поквара, която убива перманентно тези, които са излъгали смъртта и са резъректнати по някакъв начин (основно хай-левел приключенци и важни клечки). Партито се запозна и героите бяха както следва:

Ангъс Марбълбиърд (а.к.а. Бъбълс) – Сашо – клерик на Хейла Брайтекс с голям меч.

Джем – Жоро – Псионик менталист

Ани –Пси – Елфка с потенциал за мега демидж роуг, но засега все още файтър.

Йентил дъ Блейд – Марти – Уорлок Хексблейд, който кърсва враговете.

Запознахме се и влязохме да дирим куеста в кръчмата. Там имахме среща с известния приключенец Корин Лайтпърс, когото не можахме да надхитрим и ни искаше 50 gp. Ние пари нямахме и затова успяхме да стартираме куеста покрай клерика на Келемвор.

Заведоха ни в богаташка къща, където явно умиращата от кофти кърса уизардка Синдра Силвейн ни рекрутна да търсим артефакта Соулмонгър, който са чули, че е изворът на въпросния кофти кърс. Сделката беше, ако го направим, да ни даде по един rare magic item на всеки. Окей, речено-сторено, и без туй нямаме друга работа.

Предметът се оказа нейде из джунглите на Култ (Чулт), Синдра ни даде някаква карта с доволно количество бели петна, които трябва сами да експлорваме и ни телепортира в основния град на Култ – Порт Ниянзару. Моментално се сблъскахме с уникалния тропически климат и вайб на мястото, запознахме се с Уаканда – богат търговец съюзник на Синдра и почнахме да дирим гид за джунглата.

Местният Yawning Portal се оказа „Гръмовният гущер“ и там открихме три възможности за гидуване:

Салида – жена човек рейнджър, която искаше 30 gp  и 30% от целия луут, но изглеждаше доста стабилна.

Еку – дядка, който решихме, че е уизард. За него Салида ни каза, че оставял партита в джунглата. Дядката обаче изглеждаше благ и каза, че ще помогне, ако оставим 40 gp за бедните в местния slum. Също така, той каза, че се познава с ааракокрите в Кир Сабал и решихме да се сприятелим с тях, за да ползваме летенето.

Мушарил – джудже албинос, който се съгласи да ни съдейства, ако първо намерим ancestral реликвата му и после каза, че ще помогне без пари.

Помислихме и моментално отпадна жената заради луута. Джуджето също отпадна поради проблема, че Синдра каза, че имаме 70 дни да изпълним куеста преди да хвърли топа. Остана уизарда Еку. Речено сторено. Отидохме до слъма. По пътя убихме един питомен динозавър, който отвързан нападна майка с дете и имахме спречкване със стопанина му, но с intimidate го изпъдихме. Оставихме пари и рекрутнахме Еку. Взе се решение да напреднем по реката, защото там за един ден можем да вземем две квадратчета, после да минем напряко през земите на ъндедите, да се прехвърлим на съседната река и оттам пак при ааракокрите.

Нагоре по ряката видяхме две забуксували зомбита и се бихме с воден динозавър, който доста ни поизпоти, но на първи левел е тъй – умира се лесно. Основният хайлайт беше, че Еку се оказа не уизард, както мислехме, а монк.

Тук приключихме и туй беше за този път. Джунглата е голяма и нейните тайни чакат.

5e – 20 – The Chase Is Better Than the Catch

26 май 2018. Юбилейна 20-та сесия по пети едишън. Състав: пълен. В приятния майски следобед се събрахме да разнищим загадката относно кой кой е в редиците на харпърите и как точно се е оплела тази тежка каша.

Започнахме с ревизия на уликите дотук:

• -          Съмнителния харпър
• -          Мозайката със Сарагот и златния дракон в къщата на Отелстан
• -          Нехил – приятелят на Отелстан, който е искал да стане ездач на грифон.

Взехме решение да се разделим – Пси хвана една шепа деца да помагат с мозайката, докато той мендва, Корин и Мерин следиха съмнителния харпър, а пък Марстер и Уелби отидоха да търсят приятелчето на Отелстан.

При Пси: Мозайката бе сглобена и прие образа на Сарагот и златен дракон, които бягат от нещо мощно, което прилича на Армагедон. На мозайката пишеше „Сарагот“ и имаше неговия подпис. Той продължаваше нищичко да не помни от цялата тая галимация.

При Иван и Жоро: Следиха съмнителния Фиренбел, но в кръчмата дойде някакъв елф, взе един пакет и тръгна нанякъде. Иван го проследи и той стигна до някаква богаташка къща, където се обсъждаше нещо с някакъв ред уизард от Тей и друг дебелак, вероятно собственикът на къщата. Когато хората се разотидоха, Иван проникна в къщата и откри сандък с капан и аларма. Също така имаше търговски книги, които реферираха кораба „Светкавицата на Рашемен“.

При Сашо и Марто: Отидоха в кръчмата на стражата, разпитаха и с малко блъф уредиха пропуск за грифоните. Намериха Нехил супер депресиран и смазан от живота, но успяха с малко спийч да разберат, че явно е бил посещаван от Лейпала, Ваерус и хидън лорда, като всички те са го карали да промие Отелстан и да го забърка в демонските схеми.

Финално се събрахме в къщата и взехме решение да преджобим богаташката къща. С помощта на pass without  trace стигнахме до нея, отворихме сандъка, но там имаше ценности, които очевидно не бяха от значение за куеста и ги оставихме.

По-интересното беше в къщата от док уордс, до която проследихме братята. Там цъфнахме по средата на ожесточена битка, в която нашият стар приятел глабрезуто и някакъв шадоу-демон доминираха харпърите (двамата братя и Лейпала). С гениални тактически похвати и добър късмет изринахме демоните и взехме харпърите за пленници на разпит. В тайната им къща намерихме и един наръч с карти и топ-сикрет информация за Уотърдийп (карта на каналите, карта на замъка на Пиергирон и пр).

Пренесохме ония палачори през каналите до нашата база, лонг рестнахме и се заехме да ги разпитваме. Лейпала (както реално и другите) ни казаха, че да покварят Отелстан и да го пратят към Юникорн Рън е било топ-мисията. Нарежданията са идвали отгоре, те били просто войници и не питали, а само изпълнявали. Версая е била от друга клетка. Големият гаф е бил, че Отелстан изглежда предобрил нещата и се свързал с истински демони.

Сюжетът не напредна особено и се принудихме да използваме единствената неизтествана опция, която беше да идем на Фишмонгърс стрийт и да говорим с хидън лорда. ТОй ни посрещна и тамън да му кажем какво наистина мислим за смрадливия му план и БАААМ влезе Ваерус и замрази времето за Сарагот и хидън лорда.

Тук вече историята стана ясна.

Сарагот всъщност е Аумвор, просто като по-млад и без спомени за това в какво се е превърнал. Затворът, от който Отелстан е трябвало да го освободи е бил фалшив. Всъщност истинският затвор е бил Елдър брейна, но вече е станало опасно да го държат там и Мистра наредила да го местят. Трябвало е Версая да стане носител по план, но нещата са се осрали, поради факта, че Отелстан доста е напреднал с покварата.

Отбелязахме, че планът им е бил пълен с проблеми и фейлове, но в крайна сметка, добре, че сме довтасали ние, за да оправим болшинството бакии.

От тук насетне се взе решението да се покрием ниско и да чакаме допълнителни нареждания от Ваерус. Отиваме в Балдурс Гейт, за да си отворим една приключенска кръчмичка, която решихме да наречем Мустакатият елф. Всичко това се крие от Сарагот, а пък за пред хидън лорда, ние сме изпълнили цялата мисия.

С това затваряме първата глава от този монументален епос. Доста обсъждахме как да продължим нататък, но остава да решим финално накъде ще ни задуха ролевото желание. Едно е сигурно – петимата юнаци ще се изправят срещу Спящото Зло в някоя от следващите ни сесии.

КРАЙ НА ПЪРВА ГЛАВА 

5е – 19 – Друидската илюзия

И така, в неделния следобед на 29 април се събрахме да поиграем. Мястото отново беше БЛО, а аз със задоволство отбелязвам, че това е нашата 19-та сесия по пети едишън, което значи, че следващия път живи-здрави, ще празнуваме юбилей. Бяхме в почти пълен състав, без Пси и след известно маане на бисквиди се впуснахме в приключението.

Трябваше да открием друида Толинидок, който живее на малък остров около Deep Water Harbour. Купихме му охлюви, за да го подкупим с лакомства и поехме. Корин намери някакъв познат от док уордс с лодка и греб-греб, оказахме се на малкия скалист остров. Имаше няколко чифта следи и ние поехме по едните. Открихме някакво джудже с механичен пауър армор, който беше смъртно ранен и му помогнахме да се изправи, но той не говореше коммон. Един comprehend languages по-късно и той ни помоли да дадем парче механизъм от бронята му на „онези от механус“. Кои са точно те, не се разбра, но стана ясно, че идват с някакъв механичен летящ кораб от плейновете и са се разбили малко по-навътре в гората. Джуджето очевидно се мъчеше и Корин го избави от агонията.

По-навътре в гората намерихме crash site-a с надеждата да има alien blaster, но не би. Имаше само син слаад, който ступахме и в една от скалите видяхме очертание на портала, но никакъв знак как да го активираме. Както каза Жоро, сайд куестовете се изпълняват по някое време, но не са спешни.

Решихме да продължим нагоре към стражевата кула и се натъкнахме на отряд войници. Поприказвахме с тях, отначало бяха недружелюбни, но с малко бира и дипломация ги спечелихме на наша страна. Те ни казаха, че не са виждали Толинидок, но знаеха, че живее при скалите. Също ги разпитахме за Отелстан и те ни подсказаха да говорим с негов човек Нехил, който искал да става ездач на грифони. Нощувахме при войниците и на сутринта по живо по здраво отидохме на скалите.

Там след дълъг тунел с много шибани капани се сбихме с 4 craaaab people, които направо ни разказаха играта. Положението беше близо до ТПК, но успяхме да бастисаме един и с див късмет fear-a на Уелби прогони другите три. Имаше казус как да подходим стратегически към битката и решихме да продължим надолу по тунела (гадовете избягаха навън по скалите). Там съответно намерихме и нашия човек, който се оказа, че е полу-костенурка и наистина си хапва охлюви.

Показахме му айтема и той ни каза, че това е друидска илюзия. Предметът наистина е комуникатор, но не е кожено кълбо с костни ръце, а е някакъв дънер с руни. Тук нещата много се заплетоха, защото почнахме сериозно да подозираме Ваерус, но на мен лично не ми излиза версията напълно и съм скептичен. Не че няма улики, но още не съм напълно сигурен.

Разпитахме още малко Толинидок и той ни каза заклинанието с което се активира. Уелби го пробва и видя вратата от донжона в Ендлес Кевърнс. Интеракцията обаче не бе възможна. Според Толинидок сред харпърите няма и висок лвл друиди, което сериозно спъва тезата да е бил някой друг друид, който не познаваме.

Даааам, заплетено наистина. До следващия път!

5e – 18 – Шоуто на канала

Пост-великденски продължихме нашите фентъзи приключения в Уотърдийп (а наяве в БЛО). Този път в леко намален състав, но пък играта си вървеше и липсата на Бай Иван и египетския фараон Жоро не се усети дълбоко.

Малко рекап на събитията дотук:

-          Дирим кои са предателитесред харпърите

-          Не знаем къде е Версая

-          Някакъв wererat е откраднал не знаем какво от подземието в къщата на Отелстан

-          Глабрезуто нещо каза за някакъв дракон

Направихме починка в къщата и Зуук (Пси) сготви манджа, която остави в подземието като примамка, за нещото, което е откраднало предмета. Номерът сработи и на другия ден Зуук извади питомното си плъхче и го използва, за да тракне нещото, което беше яло от чорбата. Велик олдскул момент!

Надолу в каналите имахме среща с магически Блек Пудинг, който обаче лесно победихме благодарение на ноу-хауто от огромния абилити чек на Мерин. Още по-навътре и открихме входа към Града на Боклуците, където живее господарят на каналите – Цар Плъхон.

Говорихме с гигантския магически wererat и благодарение на плъхчето на Зуук разговора тръгна, защото Цар Мишо не беше никак, ама никак, предразположен към нас. Почнахме да се пазарим и му дадохме елфския плащ на Зуук, излъгахме го за тринкета на Уелби (депозит в лусканска банка) и доплатихме 150 злато и една пита сирене. Царят, обаче, реши да ни направи мизерия и ни тикна да се бием с двете му питомни otyugh-та. Уелби вкара fear на едното, което го извади от играта, но другото диълваше сериозен демидж. Криво-ляво го сбихме и плъховете ни изгониха от техния град, със предмета на Отелстан обаче. И то верният предмет, а не някакво ръждясало дилдо, както почти очаквахме, че ще стане.

Артефактът на Отелстан представлява едно кълбо съшито от парчета (човешка?) кожа с две костни ръце отгоре. Създава впечатление, че е мокро и мирише на кръв, макар че на вид е сухо. Зуук го идентифицира и изглежда се ползва, за да се влезе в контакт с някого. Сарагот ни посъветва да намерим друид.

Тук купихме Sending scroll, Мерин научи магията и пуснахме два есемеса – един до Ваерус, който ни каза общо взето да се оправяме сами и един до Версая, която впоследствие дойде в къщата. Оказа се, че тя сама се е скатала от Yawning Portal, за да не я надушат харпърите. Питахме я това-онова, но общо взето нищо ново не ни каза.

Отидохме после до Fishmongers’ street 7, цопнахме в коритото и бам, озовахме се при нашия приятел Лорда на Уотърдийп. Той ни изслуша историята и ни насочи към проверен компетентен друид. Верно, особняк бил, ама ще го преживеем.

Друидът зове се Толинидок и живее в пещера на един от островите близо до Уотърдийп. Трябва да вземем лодка от Deep Water Harbour и да го намерим на островчето. За да ни асистира ще му кажем, че ни праща Хидън Лорд на Уотърдийп и ще му занесем любимата му храна – охлюви.

Тук последва добро място за край на сесията и следващият път почваме със силен пазар и издирване на въпросния друид. Като цяло беше силна сесия, дано и следващата е тъй.