Първи сте в класациите

Въпреки че бих искал някой ден да ви го напиша това, да кажем за общия ни бизнес...засега ще се задоволите с мощната ни зла организация. Източникът е wizards.com:

Poll 04/14/2011 Results:

Which of the following evil Forgotten Realms organizations is your favorite?

• The Red Wizards of Thay: evil merchant wizards: 30.9%
• The Zhentarim: evil conquerors supported by assassins, spies, and soldiers: 27.0%
• The Shades of Netheril: powerful, enigmatic beings of shadow: 12.9%
• The Cult of the Dragon: creators and followers of undead dragons: 12.2%
• The Night Masks: a powerful thieves’ guild: 6.0%
• The Church of Cyric: followers of Cyric, an evil mortal who became a god: 5.7%
• The Twisted Rune: a secret society of undead spellcasters: 5.3%

Кои други организации бихте включили? Коя е любимата на вас (зла организация), мили другарчета?

Свежа (джудешка) кръв

Сещайте се сами какво е това :

В кръчмата Beldabar's Rest цареше оживление. Иначе спокойното помещение, беше пълно с хора, вдигаше се врява до небето. Ако ще и гръм да бе ударил, никой сигурно нямаше да го чуе. Причината за това беше, че дъщерята на някакъв си богат местен търговец се женеше. Гордият баща беше избрал тази странна кръчма, на два метра под земята, направена от съединени мазета, защото бил приключенствал навремето и така преживявал отново своите най-славни дни.

Рори седеше на една маса сам и тихо запълваше стомаха си с ейл. Широка усмивка се бе изписала на лицето му, той често поглеждаше към младите, като гладеше рижавата си брада. Снахата плахо се усмихваше и постоянно се озърташе дали свекървата кима одобрително, а пък младият момък почти носеше пияния си чичо, който се беше облегнал на него и с енергични жестове му показваше как се става мъж, от което младежът само се червеше.

След една по-сериозна глътка от кафявия еликсир, Рори остави чашата си на масата, и забеляза, че вече има компания на масата. Пред него седеше един рус, слаб и висок елф с лютня. Целият беше потен, дишаше тежко и измрънка:

- Извинявай, приятел, преуморих се от свирене. Ще поседя тук, докато ме замества местният свирач.

Рори вдигна рамене и двамата удариха чашите си една в друга.

- Какво прави едно джудже в такава дупка като Yartar? Мислех, че всички от вашия вид си седят в планината. - продължи елфът.

- Не е така, дългоухи приятелю, засмя се Рори. Някои от нас строят величествените цитадели, за които си чувал, а други скитат по света и търсят отдавна загубените такива, пълни с повече злато, отколкото можеш да си представиш.

Макар че не беше свикнал да разказва на елфи, този му се стори някак си вдъхващ доверие. Или може би беше от ейла. Научи се да разпознава кога пивото замъглява разума, но така и не разбра кога хората замъгляваха разума.

- Какво търсиш ти тук? - попита джуджето.

Докато говореше, елфът разгледа джуджето по-добре. Беше седнал, затова не си личеше колко е висок, но си беше едър. Раменете му караха главата да изглежда малка, а вените по ръцете му изпъкваха, така че като отпиваше, изглеждаше все едно ейлът вече тече по жилите му. На гърдите си носеше бронзова плочка с изляти на нея боздуган и ботуш.

- Аз съм ловец, приятелю - тържествено издекламиря елфът - ловец на хубави истории! Прекосил съм цял Фаерун, за да събирам най-великите легенди. Някои от тях даже лично съм преживял. Ако ми разкажеш своята - елфът направи пауза - ще те направя безсмъртен!

Дори и в цялата глъчка, гласът на елфа беше ясен и силен. Рори си помисли: "Е, какво пък, щом и на разни непознати блудници съм разказвал."

- Роден съм в бисера на Севера, град, където такива като теб, са много повече от тези като мен. Баща ми е майстор, занаятът му е да прави разни дрънкулки от бронз. Като бях дете, прекарвах по цял ден в това да тичам с дървен меч по улиците на града, докато стражата или съседите не ме докарваха при баща ми, защото съм плашел животните. Живеехме на края на града, почти до стената. Всеки ден мечтаех за приключения, четях за великите подвизи на джуджетата от Митрал Хол, и си представях какво би било да си велик боец или смел герой.

Когато брадата ми започна да набожда, започнах да работя в една таверна. Казваше се "Устните на Алустриел", и не знам самата тя дали знаеше за съществуването и, но редовните посетители се шегуваха, че не се знаело за кои точно устни става въпрос.

Елфът се засмя и отпи от своя ейл.

- Собственикът на кръчмата се казва Лортис Кент, странен полуелф, макар че чертите му са съвсем като на елф. В летните вечери, когато имаше по-малко работа, той ми разказваше истории от Silverymoon, за създаванато на Лунния мост, за Висшите Магове и за Myth Drannor.

Лортис беше майстор на меча и от време на време организираше надпревара в кръчмата, и ако някой успееше да го победи си тръгваше с понатежала от злато кесия. Никой не успяваше, и всички се задоволяваха само с това да си тръгнат пълни с ейл. Един ден реших аз да се пробвам срещу него. Бях изпил едно-две за смелост, а пък и не бях държал истински меч дотогава. Е, натупа ме здраво, но пък явно остана впечатлен, каза, че не е виждал младеж да се бие така, и на другия ден започна да ме обучава.

Оказа се, че полуелфът е последовател на много стар елфически вид битка. Наричаше го Острие на Здрача. Беше наполовина изкуството на битката, и наполовина изкуството на магията. Често ме водеше на изток из планините, където се упражнявах върху гоблини и заедно правехме пътищата безопасни за търговците. Никой не разбираше, а и по-добре.

Но не може душата да копнее да види хоризонта, а пък да седи от вътрешната страна на градските стени. И така събрах пари, купих си екипировка и Лортис ме посъветва да се насоча към най-добрият град за приключения из целия Север.

- Уотърдийп - довърши елфът. - А къде са ти подвизите, джудже? Убитите дракони, сандъците със злато - засмя се той.

- Само това си имам - Рори извади голям черен рог на дължина колкото лакът.

- Ним! Довличай си задника да свириш! - прекъсна ги гордият баща, който вече видимо имаше проблем с ходенето в права посока.

- Трябва да тръгвам, джудже. Нека Тимора осветява твоя път, а Латандер насочва твоя меч. Ако имаш път към Невъруинтър, приятелите ми имат кръчма там. Казва се "Вълчата Бърлога".

....................

Сватбата продължаваше, Рори отпиваше ейл и обмисляше маршрута за следващия ден. Доста път го чакаше до целта. А от там насетне - кой знае какви приключения го чакаха.

КбС - Сесия 2

В неделя изиграхме и втората сесия от кампанията, която започнахме след заминаването на Сашко в Холандия. Продължихме приключенията на героите от Waterdeep, но с едно ново попълнение - Владо и неговия герой Норвалд.

Сесията започна с връщането на пръстена-печат на Дарис Бевюл, чичото на мартиновия герой. Групата забеляза едно интересно сборище от зентарими в кръчмата "Усмивката на Тимора", които имаха карта. Последваха няколко опита на Михаил (Иван) и Саут(Венци) да изкопчат малко информация, но доста неуспешно.

Вечерта полуръстът Ниндил ги извика на една маса заедно с две интересни личности. Оказа се, че високопоставен сановник на Огма иска някой да провери какво се случва с младия му племеник. Момчето е монах в изолиран орден на Огма, недалече от Sword Mountains. Наскоро е престанал да отговаря на писма и магиите на Сандрю Мъдрия ( най-високопоставеният клирик на Огма в града) дават странни резултати. Ниндил предлага групата да провери какво се случва, но и да вземе едно ново попълнение - Норвалд, който е обещаващ маг от Ордена на маговете защитници на Waterdeeep.

Нашите герои никога не бягат от предизвикателство и се отправиха към манастира Монтелегро, на юг от Sword Mountains и близо до Red Rocks. По пътя освен няколко пътника ги срещнаха и опасна група гоблини, които нападнаха през нощта. Битката беше неочаквано трудна, имахме изхабяване на спасение. Всички се биха добре, но може би най-силно отражение имаше един Glitterdust от страна на Норвалд, без който нещата щяха да протекат по-иначе.

Имаше няколко пропуснати места за допълнително сайд-куестване, но след някокло дни стигат заветния манастир. Посреща ги позанемарена сграда и пресният гроб на брат Абел - племеникът, който те търсят. От тук започна и разплитането на мистерията около смъртта на Абел.

Първото, което забелязаха ( а и трябваше) е, че той е погребан извън манастира за разлика от другите монаси. В манастира се запознават с част от останалите монаси, с Абата, с главния писар и други. Разбират, че Абел се е самоубил, което е грях и води до заравянето извън свещените земи на манастира. Не след дълго следва няколко случки - хващането на умствено изостаналия брат Гуглиемо да краде, вечеря с другите монаси, молитва преди сън. Всичко това съпроводено с търсене на улики и запознаване с обставноката.

Докато Венци чакаше в засада в църкавата се случва нещо странно, камбаните забиват късно през нощта. Саут е излязъл да търси улики, обикаля мястото, от което се твърди, че е скочил брат Абел. В камбанарията намират убит брат Гуглиемо. Започва събиране на следи, което малко трудно ще опиша (особено хронологично) но :

- няколко разпита на по-важните братя ( Михаил се опита да приложи един полицейски метод)

- събиране на различни улики ( бяха открити кал от извън манастира, важни улики в килията на Абел, на писалището му)

- упорито се търсеше мотив за двата случая на смърт


Последва и второ убийство, това на брат Едмунд, който беше наказал Гуглиемо след епизода с кражбата. Той беше намерен мъртъв в кухненския казан, убит набързо и през деня. Това доведе до скирване на монасите в църкавата до изясняване на случая. Героите успяха да разберат, че Абел е получил божествено видение, което е споделил с главни писар, който обаче от злоба и завист е инсценирал самоубийство и го е хвърлил ( с помощ) от покрива на манастира.

При срещата с него идва и убиецът на другите двама братя - самият възкръснал труп на брат Абел. Смелият Михаил се опитва да спре немъртвото чудовище, но е въвлечен в схватка с него, която беше доста лесно спечелена от групата. Духът на Абел е търсил отмъщение от тримата си убийци - главния писар, Едмунди и Гуглиемо.

Като игра, сесията беше на високо ниво. Нямаше някакви спирания и запъвания, ВСИЧКИ имаха идеи какво може да се търси и прави. В един момент ми беше трудно даже да подредя всички, за да можем последователно да ги изграем. Не помня скоро да съм виждал толкова актиност от всики едновременно, което може да ме радва. Нямам и забележки към някого конкретно, просто се справяхте супер.

Роулплеят беше хубав, много хора се опитваха - Венци малко забрави палавия си нрав и Марто не се фокусира колкото миналата сесия на своето специално бойно изкуство. Иван вкарваше разни неща за Темпус, но винаги може още. Владо се вписа добре в групата, но малко индивидуалност на героя, за да се отличи от дженерик кастър архетип.

Изсмуквам си ги от пръстите нещата...просто, за да не е без хич :) Много добра сесия се получи. Прави са някои - като Марто и Владо - нямаше достатъчно битки, но тролът ви чака ;)

П.С. Пак не редактирам...мързи ме
П.П.С. Ако се сетите още неща, пишете ги, за да ги коментираме. Отделни фрагменти или нещо по-важно, което съм изпуснал. Да и направим разборка на сесията.

Сесия 1 - Кампанията без Сашко

Вчера проведохме първата сесия от новата кампания, която ни се наложи на започнем, заради заминаването на любимия ни червен маг - Сашо. Новият съства от приключенци включва - Венци, Марто и завърналия се Иван. Играхме във Венци в Младост 4.

Новата кампания започва от 3 левъл, героите са:

Марто - Морн, човек уорблейд привикан от чичо си обратно в родния Waterdeep

Венци - Саут, крадец от Телфлам преминал през няколко зли организации работодатели, но напуснал заради собствените си принципи

Иван - Михаил, клерик на Темпус, който бива обран от Саут, което води до запознаването на тримата герои

След сцената със запознаването, която включваше малко блуфове от Саут и поне един успешен сенс мотив успя да се получи временно примирие между героите. Обраният Михаил постави малък "капан" на крадеца и не смяташе да го пусне да си ходи просто така.
Пристигането на разтревожения чичо - Бевюл от Гилдията на стъкларите - сплоти новите приятели около поставената от него задача, а именно да открият изчезналия му калф ( и по-важното печата на гилдията, който е носил със себе си).
През следващите 1-2 дена героите се запознаха с няколко местни интересни особи, като Ниндил Джеийлбък. Посетиха дома на чирака Зафир и откриха за странните му писания и интереси към подземни и водни обитатели, както и надраскано изображение на кракен. На една от бележките намериха обозначението СФ 55, намериха и отказ от Гилдията на каналджиите да го приемат в редиците си.
Последвалото събиране на ифно и посещенията при производителите на стъкло и при каналджиите имаха резултат. В края на краищата, Михаил разгледа карта на канализацията в града и установи, че с СФ се отбелязват шахтите. Саут в това време, разпитвайки из град, за малко не стана жертва на обирджии при доковете.

Картата и бележката отведоха новите приятели в каналите, където те доста се лутаха. Срещнаха единия път едно създание, което силно ги превъзхождаше. Убиха без проблеми и един керион краулер. Накрая намериха пътя на Зафир и се оказаха в една пещера близо до морето, в която се изливаше голяма част от мръсотията на големия северен град. Саут се зарази с няколко болести и изгуби спасението си от група дайр ратове. Героите успяха да се измъкнат на косъм от опасен аболет, попедиха едно охрено желе (не без сериозни усилия). Видяха, че аболетът (или нещо друго) общуваше с тъмна фигура в подземието, но слабите им чекове ги подплашиха. Подземието завърши с локатан свещеничка, която търгува в Ъндърдарк и е заловила чирака.

Саут не можа да вкара доста хубав снийк атак, но с общи усилия локатанът беше победен. Зафир започна да твърди, че няма връзка с аболети и кракени, но това остава под въпрос за героите...

За самата сесия, беше на добро ниво. Много хубави и дълги истории имаше от Марто и Венци, бяха се постарали и си получиха наградите. Иван направи много добро завръщане, игра като човек, който не е спирал за 1-2 години. Хареса ми как (за разлика от някои други хора) не си рови в магиите по 15 минути. Имаше дорби опити за роуплей, малко директно се влезе в дънджъна и още не е навлезено в атмосферката на големия град.

Героите се сработват добре, не се виждат още някакви сериозни пропуски при тях. Ролите доста пасват на играчите. На Венци му отива на стила да има много скилове, защото има идеи за тях. Иван доста добре се е справил с клерика и той запълва няколко роли в малката група. Боецът на Марто е доста стабилен , има много кръв и силни атаки, а уменията от класа скоро ще си проличат. В момента мнението ми е, че някка се е получила боеспособна група.

П.С. Много е дълго и ме мързи да чета за грешки :D
П.П.С. Може да си измислите име на групата

Сесия 20 - Юбилейна

След ужасния провал на опита ни да играем в кв. Модерно предградие, последва втори, който беше значително по-успешен. Сесията се проведе в кв. Надежда, отново домакин ни беше Марто.
Сюжетът продъжли, от където го оставихме миналия път. Тримата от Безантур решиха да търсят Рога на Хелм и да разпитат могъщия Everlasting Wyrm. След малък проблем с телепортацията, който аз разреших ;), героите се озоваха близо до голямото солено езеро на север от Sharawood - домът на dracolich-a. След няколко неприятни битки, които включваха опасинте местни Sword spiders и по-опоасния Dread Wraith, играчите достигнаха до обвитото в илюзии леговище на Everlasting Wyrm. Сключиха сделка за помощ, при която се задължиха да унищожат поне един от немъртвите рицари, които тормозят от хилядолетия dracolich-a. В леговището на тези рицари, замъкът Al'Hanar, се сблъскаха с малка част от обитателите на горните етажи, сдобиха се ( благодарение на хитрост) почти безболезнено с мощен камък.
Самото качество на играта беше задоволително. На мен ми беше доста лошо, но се опитах да не си проличава, въпреки че аз поне усещах спадане на качеството (на воденето). Много дразнещи бяха моите смс-и и говоренето по телефона, трябва да поизмислим нещо за тези неша. Друго неприятно беше ужасното (необяснено) моткане на Марто, който пак ровеше разни книги и пропусна супер много...дори не беше в стаята в един момент. Все пак играта беше задоволително, имахме пак забравени правила, а не бачкаше и д20срд, но това се изчиства по-лесно. Взимането на камъка беше яко, имаше и 1-2 добри роулплей моменти.
Замразяваме приключенията на Тримата от Безантур, от следващия път почваме нова кампания. Сашко заминава да види малко свят и предстои присъединяване на 1-2 нови членове.

Какъв гост

Заради различни проблеми съм (сме) изпуснали едно много интересно посещение в София. А именно, това на Keith Baker, човекът създател на Еберон. Посетил е България и е написал статия за роуплейнг обществото у нас. Част от нещата ми напомнят за нашето начало през далечната 2000 година, когато се сдобихме с първите си истински зарове.

ЛИНК към статията

Fail ++

Мина време от провала на юбилейната ни сесия, но не мога да го оставя неотбелязан в аналите на нашата кампания. Преди повече от две седмици, опитът ни за сесия в кв. Модерно предградие се провали. Причината беше неплатена сметка за ток. Това не би бил някакъв особен проблем по друго време от годината или на място с парно, но тогава значеше непоносим студ и тъмнина. Пълна невъзможност за провеждане на каквато и да е сесия. Да не говорим за паметна, 20та подред.
Понесли удара на съдбата, качвайки се в окаляното рено, ние тъжно се отправихме към кръчмата "Крали Марко" в Люлин 3. Истината е, че Марто беше прав за качествата на заведението, което се оказа много приятен, битов хан. Бухнат в калта между люлинските панелки.
С този провал, удар понесе и желанието ни за игра, което напоследък е по-слабо. Чакам рпг Възраждане :)

П.С. Едно готино КЛИПЧЕ
П.П.С. Излезе Dragon Age 2