Eberron – 17 – Страшният съд част първа

  

Дрън дрън, обичайната интродукция, БЛО, всички бяхме, търкалящи се кучета ядохме, всичко е ясно.

Няма да губя време и направо се впускам в описание на събитията от сесията. След като кралските тъмни фенери и бреландската войска в Троунхолд ни сложи пранги, ни поведоха към някоя тъмна килия. По пътя, обаче, бяхме срещнати от лорд Персок и неговите въоръжени сили, които казаха, че ще бъдем съдени в Трибунала и бреландците мрънкаха, но ни пуснаха. Сложиха ни други, по-луксозни пранги и ни заведоха в килията ни в Hall of Judgement. Отнасяха се с нас добре и храната не беше лоша.

По-късно дойде и нашият приятел консул Ристон и ни разказа какво ни очаква на следващия ден. Съдът няма прокуратура – изслушват ни, самите съдии задават въпроси, и когато преценят ни осъждат. За да бъдем осъдени се изисква 2/3 мнозинство. Съставът на трибунала е 10 съдии от всички (почти всички) държави на Корвейр, като съдиите от старите кралства (Бреланд, Аундаир, Трейн и Карнат) имат по 2 гласа. Общо това значи 14 гласа, от които ни трябват 5, които да ни признаят за невинни, за да отървем кожата. Самият съд е съставен от бюрократи, които имат огромен интерес да увеличават властта си и да разширяват правомощията на съда. Разбира се, има и изключения, но за тях по-надолу.

За привикване на свидетели, както и за това да бъдем привлечени като обвиняеми, се гласува с по 1 глас всеки и с просто мнозинство. За привличането ни като обвиняеми са гласували 9-1, като само чейнджлингът Крик от Лхазар Принципалитис е казал против. За него също по-долу.

Като цяло играта ни ще бъде да влияем директно на самите съдии, за да спечелим техните симпатии или да използваме техните разногласия.

И така, кои са десетимата съдии:

1.       Джелара Шолкан – председателката на трибунала, гном от Зиларго, казват че е желязна лейди. Изключително опитна и безскрупулна. Има силен политически уклон и ще се опита по всякакъв начин да извърти нещата, така че да спечели власт или да си прокара интересите. Иска трибуналът да завзема още власт.

2.       Берк Лан – Бреланд, човек, интересното за него е, че не е аристократ, но развитието, което търси е в трибунала. Подозираме, че има вероятност да е човек на ЧБ.

3.       Крик – чейнджлинг, който като цяло не изпитва уважение към колегите си и постоянно им бие контра или ги провокира. Изглеждаше като да има склонност да се застъпи за нас, само за да прави сечено на другите. Няколко пъти по време на заседанието спомена, че „това е съд за военнопрестъпници, нямаме работа с тези“

4.       Диас Навел – аристократ от Аундаир, много опитен магьосник и юрист, преподавател в магическата школа.

5.       Джиан Джарес – Карнат. Типичен карнатстки warlord, милитаристичен и никога не отстъпва. Изключително инатлив, но с чувство за чест. Като цяло не е фен на съда, защото там често съдят карнатци за военни престъпления.

6.       Имбрала – shifter от Eldeen Reaches – малко се знае за нея, мистериозна, но като цяло беше благосклонна към нас.

7.       Вурклок Ванд – хобгоблин от Даргуун, опитва се за извоюва мястото на младото си кралства сред другите „сериозни“ кралства.

8.       Олаф Стоуброу – джудже от Мрор Холдс – много точен и с много бизнес уклон

9.       Еван Таралос – фанатик на Силвър флейм от Трейн. Не се харесва с Имбрала и като цяло много ги осъжда.

10.   Имра Ирандра – халфлинг от Талента, тя е била и съдия в родината си. За нея се знае, че винаги търси истината.

След като ни разказа тези неща, Ристон си тръгна, а ние си легнахме. През нощта някой поступа охраната и ни хвърли бележка и ключ през малкото прозорче на килията. Беше ЧБ – на бележката пишеше да си тръгваме и да оставим политиката на Карнат и Бреланд. Винаги щял да бъде една крачка пред нас и т.н. Ние решихме да си останем, защото предположихме, че щом ЧБ ни дава фри пас, значи или е капан или ни иска не на заседанието. И в двата случая – по-добре да ни съдят. На ключа имаше енчантмент, а на бележката – илюзия. Другото, което пишеше на бележката е „сигналът е кукувица“.

На следващия ден започна делото. Въведоха ни в заседателната зала, където имаше милион хора и май зърнахме Вики Вейл. Важен момент според Ристон е, че медиите ще имат огромна роля в делото. Разпитваха ни, ние се представихме доста добре и най-сетне се спазарихме да извикат Розовата Блудница за свидетел, защото тя със сигурност знае кой е бил на кораба и кой не. Тъй като трябва някак си да докарат кораба, това ще стане на другия ден, а след почивката те викнаха за свидетел принцеса Хайдит. Тя влезе като малкия Маргин в съда, цялата насинена и разказа, че е била отвлечена от карнатски костен рицар и дадена под нашата опека. Ние открихме няколко пробойни в разказа и, но е много трудно да докажеш, че не си бил принцесата. Обмисляхме вариант да викаме костния рицар Авелек или мадам от бордея, но в крайна сметка се отказахаме, защото преценихме, че рисковете са твърде големи.

Ние натискахме няколко опорки – първо, че принцесата или не е била на кораба, или не сме знаели. Второ, че нямаме мотив, и трето, че самите обстоятелства около изчезването на принцесата са съмнителни – тя казва, че карнатски рицар я е отвлякъл и ние успяхме да я накараме да признае, че може ЧБ да е бил зад това, но пък ние съвсем публично сме трепали от мечовете на свободата, тоест нещо не излиза цялата работа. Надяваме се до другия ден да не ни запалят кораба и да успеем да разпитаме и блудницата.

С разпита на Хайдит приключихме и остава една кратка вечерна сесия с още въпроси.

Голямо браво за бай Стоян, който хич не си направи живота лесен с това да играе 10-12 НПЦ-та наведнъж. Определено беше предизвикателство, но мисля, че се справи супер с него.

 

 

 

Eberron – 16 – Червеният бухал отвръща на удара

 

Да, знам, че това е най-клишираното заглавие на всички времена, но е също така е и най-подходящото за нашия случай. Датата беше 2 юни, годината 2021, съставът – пълен и ето какво се случи.

Започнахме в кръчмата, където приказвахме със Сам Спейд. Пожелахме си приятна вечер и излязохме през заден изход на едно малко площадче встрани от замъка. Поразгледахме и намерихме една затънтена алея, където имаше някакви съмнителни типове. Решихме, че ще са интресни и отидохме да ги заговорим, но не стана. Оказа се, че са същите ъндеди, които видяхме в замъка в Роат и Крънчи преговори с тях да ни допуснат до светилището на Blood of Vol.

Вътре имаше една широка зала със стотина немъртви войника и голям олтар на Вол. Ние палихме от огньовете на олтара и успяхме да привлечем вниманието на главния клерик на Вол, който звучеше все едно не е спирал да тупа амфет от седмица и половина. Все пак той разговаря с нас и научихме, че се казва Бисум. Разказа ни също, че Карнатският крал Каюс Втори е забранил кръвта на Вол и в момента техните немъртви воини не са на почит.

Искахме още информация, но нямаше да стане даром и затова му помогнахме да си реши проблема с флеш голема (и един карнатски воин) в лабораторията. Взимам си бележка, че карнатският воин е доста силен, особено, когато има численост. Бисум ни разказа, че цял Карнат е на тръни и, че са готови да тръгват на война заради случката с консула и Хайдит. Самата позиция на кръвта на Вол е „амбивалентна“ – самите те не държат на война, но пък ако такава има са сигурни, че ще могат да вземат властта. Спазарихме се да говорим с църквата в Корт. Там търсим Червеното убежище и споменаваме името на нашия приятел, за да ни приемат.

Върнахме се в консулството и рестнахме. На следващия ден отидохме да си погледнем кораба и се оказа, че двама от екипажа не се прибрали идната вечер. Разбрахме от другите, че са ги изгубили край Бременната русалка на пристанищата. Потърсихме ги там и разговаряхме с корпулентната мадам Гита, която ни обясни, че ги е изхвърлила, защото не са ползвали от нейните момичета, а са си довели „приятелка“. Оказа се, че описанието на въпросната девойка отговаря доста точно на Хайдит.

Усетихме как примката се стяга.

Потърсихме екипажа, но без успех и се върнахме в консулството за приема. Там предупредихме консула, че може да се очаква всичко от ЧБ. Той не беше много хепи, но какво да се прави. Вечерта напредна и ние се запознахме с някои по-интересни персонажи. Халфлингът приятел на Сам Спейд беше там като сервитьор, също поприказвахме с консула на Аундаир – Рено Саркис, който беше шармантен гей, но спечелихме симпатиите му. Рагнар попита хората от трибунала за орките, но без особен успех.

По едно време се оказа, че навън има някаква кавга и излязохме навън и заварихме лорд Персок от корпорация Денеит да се кара с нашия консул. Оказа се, че Червеният Бухал е запалил огромна своя емблема на стената на замъка в Троунхолд и Персок хич не беше хепи от това. Ние го убедихме да се успокои, поканихме него и войниците на приема, и започнахме да внушаваме на всички, че Червеният Бухал е долна демократична сволоч и само клати стабилността на континента. Другите бяха доста впечатлени и поне аундаирецът поиска от асистента си да организира събиране на информация относно ЧБ.

За кратко партито продължи и ние имахме възможност да поролплейваме. Бен дръпна аундаиреца настрана и го придума да изпрати препоръка до Аундаир за изпращането на медицинска помощ във Ватиронд – клетият град на нашия приятел Векнир, където Моурнленд причинява мутации на населението. Рагнар уговори с Персок среща с маршалите от корпорация Денеит, а Крънчи беше нащрек за някаква опасност.

Както беше нащрек откри юнгата запъхтян и окалян, който ни каза, че кралските тъмни фенери са нахлули на кораба ни и са открили принцеса Хайдит вързана в трюма.

Капанът каза щрак.

Ние моментално усетихме как ни е изиграла. Юнгата разказа, че двамата липсващи моряци са подали сигнал до фенерите, а пък самият той някак си е успял да избяга, за да ни предупреди. Отидохме, взехме консула, който не беше готов за това и напуснахме партито в посока кораба. Предположихме, че ако избягаме край с мисията и освен това ще признаем вината си. Затова спестихме си второ поред издирване и бегом към кораба. Там преговаряхме малко и в крайна сметка се предадохме на кралските тъмни фенери, казахме им, че Хайдит е Бухала и е време за страшния съд.

Какъв обрат! Червеният бухал е може би един от най-интересните врагове, срещу които сме се изправяли. Да, ние го ударихме много лошо, но и той (тя) ни удари също толкова лошо. Истинска вендета. Единствената хитрост, която ми хрумва в момента е да искаме да говорим с лорд Кор. Макар, че кой знае Хайдит какъв сценарий е приготвила….

Eberron – 15 – Честит рожден ден, Крънчи!

 

Ето, че отново сме в БЛО и играем ДнД. Този път датата беше 25 и good guy Пси ни изненада първо с това, че се съгласи да играем навръх рождения му ден и второ, че донесе едно шише хубаво ирландско да се почерпим. Да си жив и здрав!

Започнахме играта на борда на Блудницата, отправени на север, подминахме Изгорялата гора и видяхме и в нея кофти въздействието на Моурнленд. Наближихме Thronehold и забелязахме прииждащата буря. Поразпитахме екипажа и те ни казаха, че ракшасата някак си се измъквал. Ние уловихме подсказката и преровихме каютата му. Там открихме scroll of control weather, който беше доста над нивото на Рагнар, но с малко късмет оркът успя да разкъса облаците и да изгрее слънце.

Гледката на поочукания ни, но все пак достолепен, кораб съчетана с очевидния факт, че около нас времето е хубаво, а в града хубаво време има около 3 дни в годината направи така, че ВСИЧКИ разбраха, че сме нещо по-така. Кацнахме при кулата на корпорация Лирандар, където бяхме посрещнати надменно, но все пак прилично от главния дъждовикач и оставихме Блудницата за ремонт.

Веднага се насочихме към бреландския сектор и на входа изпреварихме цялата опашка като поискахме да минем по дипломатическия вход. Бяхме проверени от (явно) агента на тъмните фенери Кестор Фелак. Той ни каза, че консулът Ристон вече ни очаква в Бял камък.

Самият консул ни посрещна доста топло, даде пари за поправката на кораба без да се колебае. Разменихме малко информация – карнатците докарали свой легион в града, което било необичайно, но не е нечувано. Спазарихме се да вдигне един прием в наша чест, където да отъркаме плещи с ХАЙЛАЙФА бейби и се качихме до спалните помещения.

Влизаме и що да видим – прозорецът открехнат, поглеждаме навън, някакъв халфлинг тича по улицата. Настигнахме го и той ни даде бележка, на която пишеше „след залез слънце в Кралска почивка“. Окей, пуснахме полуръста и се върнахме в стаята. Там видяхме, че тя е обект на scry магия. Направихме кратка почивка и се отправихме към ЗАМЪКА с главни всички букви, тъй като той е най-големият замък на всички светове и е бил строен от самия Галифар – великият крал, чието величие никога не ще бъде повторено.

Групата крачеше по павираните улички в посока към „Кралската почивка“. Ефектът на магията бе преминал и времето беше възвърнало обичайната за мястото си неприветливост. Едри капки се редуваха със ситни и от време на време резливият полъх на вятъра караше хората на улицата да се увият по-добре в одеждите си. Одежди, в които повечето криеха кинжали, интриги и тайни…

Самата кръчма беше стена до стена със замъка и отвън Рагнар забеляза нещо, което не бе виждал от Shadow Marches: гръмогущер. Даде на доброто момче една бисквитка и влязохме в кръчмата.

Вътре нямаше нищо кой знае какво освен група орки друиди, с които Рагнар пообщува. Слепият им възрастен водач го бъзна защо е напуснал земите им и му разказа за голямата опасност, която идва от Дроам. Явил им се Вараак (драконът-бог на орките) и ги пратил да ходят насам, за да общуват с трибунала. Значи има опасност за Бреланд и от там.

Докато нищо друго не се случваше, Бен отиде до бара и видя халфлинга от по-рано. Той беше доста богато облечен, с кама с рубин, изобщо понатижал ми се видя. Той ни даде един ключ и ние отидохме в задната стаичка, където в едно сепаренце намерихме нашия стар приятел Сам Спейд. Той ни даде информация, че Червеният Бухал е в града, ние пък намекнахме, че Хайдит е Бухала. Той не отрече, но и спомена, че не би искал той да е този, който го казва на краля.

Сам ни каза, че крайната цел е Вика Слок. Разпитахме го кой ни е нападнал на влака и излезе, че са наемници наети от корпорация Ориен. Аз лично мислех, че Сам е от тях, но явно е от някой дори по-мощен от тях. Кой знае.

Взехме от Сам 300 злато и остава да излезем през друг изход от кръчмата. А пък на следващия ден – прием, хайлайф, проблеми, някоя друга кама в гърба. Очаквам да се гмурнем в малстрьома на хаоса с двата крака напред.

 

Eberron – 14 – Блудницата отново лети

 

Ето, че в предпоследния ден на април, за втора поредна седмица, се събрахме в БЛО да играем D&D. Този път съставът беше без Венци, който се наложи да отсъства поради емърдженси ергенско парти, но пък сесията беше кратка и приятна и не е изпуснал нещо наистина съществено.

Започнахме в лагера, който екипажът на Розовата Блудница (РзБ) беше спретнал около кораба. Юнгата ни доближи и започнахме да дискутираме откъде да минем. Спряхме се на най-бързия вариант – да завъртим покрай Thronehold и от там напряко към Карнат.

Малко lore: Thronehold е бил бившата столица на 5-те кралства, където е бил замъка на Галифар (оригиналния крал). Цитаделата се намира на остров, който формално не е в нито от едно от кралствата и там е и подписан мирният договор, който слага край на войната. Към днешна дата заъмъкът е затворен и мястото се контролира от Корпорация Денеит. Те са известни с това, че са най-добрите наемници в Еберон и, за да върви бизнеса са продовали войници на всички страни. Също така 5-те кралства имат „сектори“ на влияние в Троунхолд. Както забеляза Стоян, това е вдъхновено от Берлин след втората световна.

Ние предположихме, че като дипломатическа мисия, ще можем да използваме гостоприемството на местните бреландци и затова насочихме курс натам. Другият голям риск е, че мястото е известно с бурите си, но пак предположихме, че ще имаме късмет.

Докато си приказвахме сладко, изведнъж от края на кораба чухме експлозия, писъци, зарево освети нощното небе. Втурнахме се натам и що да видим – огненият елементал от кораба е избягал, запалил част от екипажа и бушува стихийно. Ние се заехме да го бием и успяхме да го поступаме достатъчно, че да не ни гори толкова и с помощ от екипажа и щитовете си да го върнем обратно в „клетката“. Крънчи я оправи и забелязахме, че сякаш някой нарочно го беше пуснал. След това се заехме да търсим пилота, който мистериозно бе отишъл в гората. Рагнар се преобрази на вълк и поехме по следите му. Лека полека гората се сгъстяваше и открихме леговището на едни етеркапи (паякообразни чудовища), които бяха осрали всичко в гнусните си мрежи. Нападнаха ни 5 такива хубавци и за момент мислих, че сме ТПК, но те не бяха особено корави и си ги пребихме дори без да харчим много ресурс. Рагнар използва пламтящата си сфера, за да разчисти паяжините и намерихме три пашкула. В два от тях имаше трупове на изядени от етеркапите, но и трежър. Стоян беше в особено свежо разположение на духа и каза „а, добре, айде да хвърлим един трежър“. От пашкулите извадихме няколко отвари за лекуване, скролчета и един +1 dragonslayer longsword, който щеше да е супер полезен преди две сесии. Също така намерихме и пилота. Той ни каза, че е влязъл в гората, за да се помоли на бога си Вол (аве тука много фенове на Вол станаха нещо). Нещо не му е чиста работата и на него, но нямаме друг пилот, така че действаме.

Той изрази адмирации за поправката на Крънчи, но каза, че ако ни хване буря – лоша работа. Все пак има алтернативен вариант за по-продължителна поправка в Thronehold, ако успеем да се спазарим с местните. С това се качихме на борда на РзБ и моментално потеглихме на север.

 

Като цяло кратка и свежа сесия, бяхме поръждясали в битка, но бързо влязохме в крачка. Готвим се за следващите премеждия на Драконите на кръвта…. J

 

Eberron 13 – „В никакъв случай не ходете в Mournland!”

 

7:03 е, четвъртък. Аз съм неумит и небръснат, но бързам да напиша тези редове преди да отида на работа, защото скоро не се очертава да имам време.

За сметка на това – половин година по-късно, ние отново сме тук, набълбукани с астрални антитела против уханската чума и отново в любимото БЛО играем любимото ДнД. Състав – пълен.

И така, започнахме в мрачния град Ватиронд – домът на нашия приятел Векнир и първи бастион на Бреланд срещу мрака, който идва от Моурнленд. Започнахме с известно избистряне на плана как да минем – дали през Моурнленд, дали през Трейн. В крайна сметка решихме да караме на север по реката и, ако има заплаха от Трейн, да влезем в Моурнленд. За целта трябваше да потърсим гид и се върнахме обратно в кръчмата. Там намерихме едър полуорк с фалшиви дрипи (под тях имаше броня), който се казва Торсол. Стиснахме си ръцете за 300 жълтици и 500, ако се наложи да влезем в Моурнленд.

Тук започнахме фъндрейзинга – Фануш ни отказа, въпреки че би могъл да си ги пише като разход и да ги представи на кралството. Отидохме и до представителя на местната власт – лорд Беснар, който както много от местните също е с мутации (той имаше зелена кожа и шипове по тялото). Лордът хич, ама хич не ни се зарадва. Ние се представихме за приятели на Векнир, но това беше по-скоро кофти, тъй като Беснар не обича краля, не обича Векнир и по-скоро си представя сепаратистко кралство Ватиронд. Няма никакъв респект или страх от кралската власт. Научихме, че основният проблем са мутациите и здравето на местните и, че ако докараме магьосническа кула от Аундаир или Карнат, може и да иска да говори с нас. Най-сетне го бъзнахме, че синът му се загубил в Моурнленд и той ни изгони. Тотален фейл.

И така, дадохме предплащането на орка, качихме го на кораба, той се напи, подшушнахме му да каже 3 пъти „розовата блудница“ в огледалото и потеглихме.

Вечерта нашият приятел костният рицар Авелек ни разказа за костните рицари, кръвта на Вол, и как магьосниците взимат доста власт в Карнат за сметка на старата гвардия. Философията на кръвта на Вол е, че смъртта е проклятие и само ъндедстването може да избави човека от нея. Каза ни също, че нашата приятелка Хайдит (чорната пантера) също има общо с кръвта на Вол. Интересно…

Вечерта вече минавахме близо до мрачната стена на Моурнленд. Рагнар усещаше дори извън нея, как природата е лишена от естествената си жизнена енергия, а е напоено с нещо чуждо, различно и плашещо….

През нощта корабът бе разтресен от внезапна маневра, окопитихме се и видяхме, че Фануш е дал курс за навътре през облачната стена. С няколко доста високи интимидейта го накарахме да обърне кораба, но тази маневра повреди десния навигационен нещо-си-там. Ние му показахме стоманата си и лека полека взехме контрол на кораба и Бен започна да раздава заповеди. Рагнар реши най-съществения проблем, а именно – как да излезем и накъде е навън. Той напрегна друидските си сетива и ни посочи накъде е живата природа.

След това започнахме да разпитваме хлъзгавия капитан Фануш. Йови го игра доброто ченге и ракшасата ни призна, че всъщност е карал малко „стокичка“ към Естон. Авелек се ядоса и тръгна да го коли и ние забелязахме, че има костна кама досущ като тази, която намерихме в замъка, когато сестрата на Пъстърва беше разкрита. Питахме го и той каза, че камата е символ на кръвта на Вол. Хм, интересно……

В това време разгледахме и каргото. Бяха 4 железни сандъка с капан Harm. Фануш каза, че го доставя на местните warforged , а изпращачът е Свободен камък – шефът на представителството на свободните warforged в Шарн. Сигурен съм, че тази организация вече са врагове с нас. Рагнар диспелна трапа, а Крънчи отключи. Вътре намерихме черен кристал, закачен за нещо като факла. Крънчи проучи и разбрахме, че той е нещо като батерия, но ни е ясно как се активира (предположихме, че трябва драгън марк). Досетихме се, че може би могъл да захрани костюма на Червения Бухал, но ни липсва машинката, която да трансферира енергията от кристала към него.

Заради повредата се наложи корабът да кацне и опънахме кемп на една полянка близо до Арулдуск. Торсол отиде да разузнава, Йови и Рагнар също. Крънчи се зае да разучава кристала, а открилия новото си призвание капитан Бен остана да наглежда блудницата.

Йови и Рагнар намериха една супер съмнителна рибарска лодка с човек (без мутации), който беше доста свеж и любезен и дори предложи да си купим риба, но за него „на брега“ беше в Моурнленд и двамата другари се изнесоха бързо-бързо.

Вечерта, както почивахме в кемпа, изведнъж от някъде се чу гръм, от водата изпълзя една метална гъсеница и от нея излязоха 15 орка начело с нашия предател Торсол. Лидерът на шайката беше един стиймпънк орк, който се казва Икар. Той беше разбрал какво е каргото и съответно искаше да го вземе. Спазарихме се да му дадем половината без да има кръвопролитие, но само при условие, че вземе със себе си и ракшасата.

Стиснахме си ръцете, продадохме капитан Фануш (защото ни пречи да изпълняваме дипломатическата си мисия, не защото ми хареса да имаме кораб) и легнахме да спим. А, да, Икар ни предупреди да не се занимаваме с човека в лодката.
--------------

Като цяло топ сесия, не бяхме много ръждясали, хареса ми. Мисля, че следващия път трябва да информираме щаба за това, че в Карнат няма да има капитан ракшаса и да ъпдейтнат местните, за да не се чудят като видят кой дойде.

 

Eberron 12 – На борда на Розовата блудница

 

И така, след последната епична сесия на Батулия, Драконите на Мира продължават напред, за да уговорят тъй важните дипломатически отношения между Карнат и Бреланд. Намираме се на борда на гигантски лирандарски въздушен кораб, командван от ракшасата капитан Фануш.

След като вербувахме карнатския костен рицар, за да ни помогне с ориентирането в мистериозната страна, останахме да си приказваме с капитана. Той ни каза, че корабът се казва Юмрукът на Бреланд, но има неформално име сред моряците, което е всъщност старото му име – Розовата блудница. Преди войната корабът е бил много популярен сред аристокрацията като плезир круиз. Капитанът ни настани в каютата ни, където имаше две спални и се разбрахме да починем и след това да приказваме пак.

Ние, разбира се, проверихме всичко за капани и намерихме две гайки до едното легло и странно огледало, което имаше илюзия в себе си.

Ходихме да говорим с капитана и той ни разказа за маршрута ни – трябва да направим една сложна маневра, когато минем през Dragon’s Crown, за да не привличаме вниманието на разни летящи гадове. Също така…най-краткият път за Корт (столицата на Карнат) е през Моурнленд, демек Зоната. Ще спрем във Ватиронд (откъдето е нашият приятел Векнир), там ще презаредим с провизии и ще търсим гид за Морнленд (или както ние им викаме…сталкери).

Питахме го за огледалото, но той много съмнително нищичко не ни каза и решихме да разпитаме из екипажа. Дочухме слуха, че ако отидеш пред огледалото и кажеш три пъти „розовата блудница“ стават интересни неща. Речено – сторено. Отидохме до огледалото и казахме магическите слова и стаята се напълни с розова мъгла и ефирни аромати на тежък парфюм. След миг от огледалото се показа един крак в женска обувка, после още един, огромна гръд…и се запознахме с Розовата блудница. „Тя“ се оказа скандално кросдресинг джудже, който беше готов на плътски ласки на секундата, но ние успяхме да го поразпитаме. „Той“ ни разказа, че любовникът му е бил принцът на Аундаир, който го е затворил в това огледало, за да му се радва вечно. Преди това е бил на морски кораб и е бил съвсем истински пират. Да, официално стигнахме до този момент. Steampunk drag queen dwarf pirates.

Секунда да осмислим написаното.

Та блудницата ни разказа, че е от най-добрите в занаята и, че реално вижда и чува всичко на кораба. Също така смята капитана за педераст, както и че най-лошите две групи хора в обществото са педерастите и жените.

Ето вече и в нашите игри се експлорват прогресивни теми като стиймпънк кросдресинг джуджета пирати. Блудницата искаше да ни опъне, ама ние му казахме да се прибира. Той нещо ни се разсърди, но Бен го посплаши с висок intimidation и той се прибра в огледалото, че даже и пари не пожела.

На идната сутрин Бен социализира малко с карнатския костен рицар, за когото научихме, че се казва Авелек. Той ни разказа, че е разочарован, че старите обичаи в Карнат са изместени от модерни, които са вредни за кралството. Истински консервативен войвода. Заформя се известен камарад с него.

Последва маневрата около драконите, която за съжаление не беше успешна, защото се сбихме с един месингов дракон. За щастие съвместните усилия бяха достатъчни, за да свалят кръвта му достатъчно, че да може Бен да го убие като хвърли ВСИЧКО по него. Я, 5 ниво файтър не било лошо.

В края на деня пристигнахме и във Ветиронд. Там не ни посрещнаха с фанфари и бързо научихме, че обичаите изобщо не са това, на което сме свикнали. Тежката сянка на Моурнленд тегне над мястото и навсякъде броди духът на нищетата и отчаянието. Местните оцеляват само, защото не знаят какво друго да правят. Мнозина от тях са родени или са развили мутации заради влиянието на Моурнленд.

Научихме, че местният феодал е лорд Беснар (който управлява в отсъствието на Векнир), но дали ще получим среща не е ясно.

Ракшасата ни поведе към Сивия вятър – местният хан, където знаем, че се събират гидове за зоната. Оставихме капитана да капитанства и се пръснахме да общуваме с посетителите.

Барманът беше уорфорджд сглобен от няколко части (нещо, което е много съмнително и на което не се гледа с добро око в обществото) и той ни каза, че пътят през Моурнленд е безумие и, че ако искаме да стигнем до Корт, просто да летим над водата. Също така ни каза, че е виждал капитана 5 пъти в тази същата кръчма. Стана ясно, че ракшасата има собствена адженда.

Бен разговаря с един мутант, който се представи като Ред. Той е гид за зоната, но той също ни каза, че е безумие да се минава през Моурнленд. Малка скоба – Бен също е мутант заради влиянието на Моурнленд и е мутирал до драгънборн. Ред му каза, че в бившият сириански град Естон има много такива като него.

Йови приказва с двама мъже с брони, които бяха много съмнителни и явно лъжеха, че са сириански бежанци, но те пък казаха, че ще ни заведат в зоната без проблеми.

На Фануш казахме, че няма желаещи за зоната, което доста го изненада и той държеше да минем точно през Моурнленд. Ние го натиснахме да изплюе камъчето и той каза, че Кралските тъмни фенери са му казали, че над Трейн ни чака нападение. Защо не го казаха на нас… не знаем, дали ни работи капитанът…също не знаем….

В крайна сметка решихме да минем през реката и напуснахме кръчмата.

Отново супер сесия, макар и кратка. Подозирам, че Стоян е разчитал на това да сме надъхани да влезем в Зоната, но на 38 хит пойнтс, лично аз мисля, че е добре да поизчакаме по-високите нива J J

Eberron – 11 – The Second Battle of Batulia

 

Бойното поле в замъка

Знаем, че когато се ходи на Батулия, ще е хубаво. И в студ и в жега, ние сме на линия, скарата цвърчи, ракията (или както беше този път сингъл каск уискито) се лее, а играта ни придобива още малко острота благодарение на прекрасната обстановка.

И тъй, втория уикенд на септември 2020 направихме втората за сезона батулийска епопея. Съставът беше пълен (напоследък все е пълен – само така, момчета!) и ето какво се случи…

Започнахме в гнездото на Червения бухал. Тайните проходи из Brokenblade Castle ни откараха до секретен етаж, където ЧБ помещава ладията си и част от лакеите си. Бен реши да използва най-слабото си умение (стелт) и отиде към ръба на етажа (там където е илюзията), за да остави маркировка от външната страна стената. Разбира се, вдигнахме шум, но успяхме да забаламосаме ъндед лакеите така че да не ни обърнат внимание. Стана време за решаване и решихме да говорим с тях. Бен се показа на ръба и моментално бе забелязан. Пробва да поговори с тях и един тъп зар по-късно вече бяхме в битка. При това доста корава. Гадовете УДРЯХА и ни парализираха, пък и бяха цели 6 на брой. Ние ползвахме бутащите елдрич бластове на Йови, за да ги изхвърляме навън и в крайна сметка с доста усилия ги победихме.

След тежката битка настана време за луут. В единия сандък (впрочем не е лошо да спомена, че много от материалите в гнездото на бухала бяха с герба на Корпорция Канит) имаше 10 поушънки, в другия – малко treasure. Знаехме, че имаме малко време преди да дойдат всички стражи в замъка и се разделихме. Бен грабна знамето със символа на ЧБ, Рагнар взе документите от бюрото, а Крънчи разгледа заключената стая в дъното. В нея имаше нещо особено интересно – екзоскелет на птица. Имаше място и за втори, но явно ЧБ си го ползваше в момента. Взехме диаграмата на апаратурата и екзоскелета с надеждата някой ден и ние да полетим. Имаше и червена плюшена кутия (отново с герба), в която имаше нещо като пистолет (който липсваше) и три епруветки със светлосиня течност за ъндедване (беше със същия цвят като сините очи на ъндедите, с които се бихме).

Някакво такова синьо

След като изтарашихме всичко останало, насочихме усилията си към сейфа. Там имаше капан, но Крънчи се справи с него и успя да преодолее сложните защити. Вътре имаше една ръчка право в стената. Бен напрегна мишци, дръпна ръчката и….

Няколко тарана почнаха да бутат колоните на замъка!

Явно бяхме открили аварийния изход, при който всичко се разрушава. Бързо се окопитихме и въоръжени с 3 feather token-a и една метла изхвърчахме през илюзорната стена. Цопнахме в реката, бяхме извадени и бързо бързо поведени от хората на Кор в тронната зала. Там вече цареше оживление, Кралят беше строил всички в пълно бойно и ние се изтъпанчихме най-отпред барабар с мъжете. Кор тръгна да обяснява, че ние сме в дъното на нещата и Кралят каза да разкажем. Последва малко чуденка как да не издъним никой от високите етажи и го отиграхме, че сме нанесли съкрушителен удар на Червения Бухал и на терористичната организация Мечовете на свободата. Бяхме представени като „Драконите на кръвта“ (както вече и сами се представяме) и сякаш тълпата ни хареса.

В това време сексапилната журналистка Вики Вейл от Sharn Inquirer ни даде визитката си за интервю. Йови я взе с мейдж хенд и и прати месидж с нашия адрес и и каза „9 часа“.

Само че брюнетка, все пак това е homage, не плагиатство

Тук, нещата се уталожиха и всеки тръгна кой от къде…НЕ, разбира се! Хаосът достигна невиждани нива след като се създаде суматоха и се оказа, че любимата на всички принцеса Хайдит е била „отвлечена от Карнатски bone knight“.  Ние моментално заподозряхме нещата и казахме на Кор, ама той не ни повярва, но пък ни даде пълен карт бланш да правим каквото си искаме. Ние искахме да пийнем по бира в Счупения меч, но по улиците на града беше избухнал mob justice и всичко дето беше карнатско или свързано с мечовете на свободата ставаше жертва на разгневените тълпи.

Прибрахме се вкъщи (демек на адреса на Петьо), където някой беше сменил ключалката. Отново я разбихме (колко пъти?!) и влязохме, за да открием нашия стар приятел Сам Спейд.

Сам настояваше да си довършим задачата с Вика Слок. Спомена ни също така, че зад Мечовете на свободата седят огромни икономически интереси. Ние му казахме, че продължаваме задачата, но очакваме по-голям съпорт и по-голяма награда. Той ни обеща и двете, тръгнахме да го разпитваме, но сякаш нищо ново и смислено не научихме и той си тръгна.

В свободното време ударихме една Кратка Почивка и разгледахме документация на Червения Бухал. Там се говореше за разни „смокинови и ябълкови дървета“, „бостани“ и други кодови наименования явно за силите, с които разполагат Мечовете. Научихме също, че гениалното скривалище е правено около 5 години и работи от около 2. (Впрочем, можем да проверим Мечовете от кога функционират и от кога се изявява Бухалът).

Настана вечер и дойде опасната усойница Вики Вейл. Тя ни забаламоса, че е неопитна журналистка, но всъщност беше изпечена отвсякъде и много бързо почна да търси противоречия в това, което казваме и да ни слага думи в устата. Ние я позаплашвахме и се опитахме да дадем балансирано интервю, в което да не дъним Кор и компания и за финал и казахме, че ако напише добър репортаж ще и дадем феноменална история, която ще я изстреля в орбита.

На следващия ден станахме, купихме един вестник и ни посрещна заглавието „Окървавените дракони: нека има мир, но внимавайте, ако не слушате краля“. Вики ни беше представила като мутри и беше загатнала за некомпетентността на Кор и Цитаделата. С две думи not great, not terrible. Илюстрацияте беше как държим плененото знаме на ЧБ.

Решихме, че като ще търсим Вика Слок и Дасина, да ходим да издирим бащата на момичето. Отидохме в Счупения меч и говорихме с него. Той беше доста объркан и каза, че не и се меси в работата, защото тя работи за Цитаделата. Споменахме за сандъчето, но той само се напрегна и почна да ни лъже. Опитахме се да извъртим разговора за покойната му жена, но наистина много го изнервихме и ударихме на камък.

Разделихме се и Йови и Рагнар чакаха ир-Мороз да излезе навън, за да го проследят, а Крънчи и Бен отидоха при Кор да продължат разследването. Бащата на отиде наникъде.

Кор ни посрещна със сутрешния вестник и ние признахме, че е грешка, което беше добре, защото Кор призна, че самият крал си е патил от тази жилеща оса Вики Вейл. После ни разказа, че нещата с Карнат доста са се обтегнали, тъй като разярената тълпа е пленила посланика на Карнат и го е хвърлила в реката вързан за камъни, след което е запалила посолството. От Хайдит нито следа, а пък нашият добър приятел Векнир е заминал на изток да мести Летящата крепост по-близо до Карнат. Опитахме се да врътнем разговора към Вика Слок и неговите телепортационни умения и Кор се съгласи, ако измислим добра причина да ни даде да говорим с него.

Тук някъде Венци е написал, че сме научили, че синята течност е серум, който се ползва в Карнат за създаване на ъндеди. Как точно стигнахме до тази информация…не помня.

Сетихме се за нашия познайник bone knight-a от преди да срещнем Векнир (който идваше да вземе принцесата) и решихме да отидем при Корпорация Тарашк, които имат Mark of Finding и специализират именно намиране на неща, места и хора. Изтъргувахме един ioun stone срещу един scry и те ни казаха „елате след час“.

За да уплътним времето, използвахме новата броня на Крънчи, която му дава swim speed и той обходи дъното и намери клетия посланик, когото пратихме към Кор.

Върнахме се към офиса на Корпорация Тарашк и те ни казаха, че нашият човек лагерува недалеч от Роат. Проблемът е, че той е там от няколко дни и Хайдит при него няма. Което значи, че не е бил той. Все пак взехме назаем по един кон от стражата (Йови си караше метлата) и се пуснахме да го проверим. Той доста се зарадва, когато ни видя и бързо разбрахме, че няма нищо общо. Той е действал изцяло на своя глава и идва с карета пълна със скъпоценности с идеята да откупи принцесата и да стане принц. Също така доста се изкефи на историята че карнатски bone knight е похитил принцесата. Ние пробвахме да му вкараме оферта да дойде с нас в Роат и да гарантираме неговата безопасност, но той се отказа.

Поговорихме малко за Карнат и разбрахме, че местният крал Каюс Трети е забранил производството на ъндеди, но пък имало доста стари интереси, които са по-хардлайн и си държат на ъндедите и реално погледнато не е изключено точно те да са похитили Хайдит. Взехме си довиждане и хайде обратно в Роат.

Решихме да разпитаме единствения свидетел на похищението – младата прислужница на Хайдит. Поговорихме с момичето, позаплашвахме я, но тя си държеше на историята – рицарят дошъл на костна змия, сборичкал се с Хайдит, метнал я на змията и отлетял без да остави следа. Хммммм….Стоян ни подсказа, че нещо ни притеснява и почнахме да умуваме какво пропускаме.

Първоначално помислихме, че самото поведение на Хайдит е подозрително. Тя е излязла да „вземе жезъла на краля“, но е отишла в покоите си и то не през парадния вход със стражите, ами през страничния таен вход. Следите от борба в стаята също бяха съмнителни…прозорецът беше разбит, но сякаш отвътре. Умувахме и лека полека насочихме интереса си към личността на самото слугинче. Коя е тя? Кои са майка и баща и? Тя каза, че е сираче и че Хайдит я е взела под крилото си (ааааа, сега докато го пиша и осъзнавам това бяха точните думи – „под крилото“, браво, Стояне, изключително тънко!). В един момент някой попита „тя прилича ли на някого“ и осъзнахме, че виждаме малката сестра на Пъстърва. Когато я разкрихме, тя тръгна да скача през джама, но ние я хванахме, после тръгна да се коли с кама, но и това спряхме. Викнахме стражата, после лично Кор и му демонстрирахме, че сълзливото слугинче се е превърнало в опасен звяр, който кълне копоите.

Незабавно отидохме в Цитаделата в секретния кабинет на Кор и започнахме да дискутираме. Камата на момичето е от Карнат и е камата, с която Хайдит е пристигнала от Карнат в детството си. В това време дойде един странен медузочовек, който се казва Нула, за когото разбрахме, че е разпитвал прислужницата. Той ни каза, че историята с рицаря е сюжет, който Пъстърва е казала на сестра си да разкаже, а в самия ден Хайдит е влязла в стаята си и прислужницата е излязла и не е видяла какво наистина става.

Обсъждахме как да продължим и Кор ни предложи да оглавим дипломатическата мисия до Карнат. Както каза Венци – скамейката им е къса. :D

Кралят се е сдухал много тежко от „похищението“ (може би наистина го вярва) на Хайдит, Кор трябва да се грижи за реда, а синовете му са….единият не става, защото е бил нападнат от тигрите (бтв, май става дума за тоя с белега), а другият е финансов министър. С две думи…наистина няма кой, а пък Кор ни призна, че откакто ни познава най-добре се е получавало, когато ни оставя сами да си вършим работата.

Какво да кажа освен….посрещнете ДРАКОНИТЕ НА МИРА!!!

Речено-сторено, но ние все още искаме да говорим с Вика Слок. Кор отново не ни даде, но този път изплю камъчето и каза, че те го държат, защото той е най-силното оръжие в арсенала на Бреланд. Бреланд се готви за война, а Вика е човек, който може да телепортира армии! (Не че не се сетихме за тоя вариант още преди 3 месеца де J). Сетихме се за нашия приятел карнатския костен рицар и решихме, че ще е гот да го вземем с нас да помага и да имаме някой, който да ни ориентира в местната обстановка.

С това и разкрихме какво се е случило. Дасина е агент на Цитаделата и е била нагърбена със задачата да спечели доверието на Вика. Тя го е съблазнила и те заедно са „избягали“, но тя всъщност го е предала на Цитаделата. Нападението на влака е било непредвидена случайност и действие на все още неизяснен играч.

Предадохме тази информация на Сам Спейд със сендинг, взехме по някой друг магически предмет от оръжейната и се отправихме към Лирандарския летящ кораб. Официалната процесия набързо ни тикна акредитацията в ръцете (гигантски свитък с около хиляда мечки на него) и ни качи в гигантския светещ летящ град на капитан Фануш. Капитанът е достолепен ракшаса и въздушният му кораб е най-великото нещо, което сме виждали. Взехме си гудбай и отидохме да вземем последната карта от колодата.

Спуснахме се над лагера, където рицарят сладко спеше, Йови се пусна с метлата надолу, потупа го и го събуди с безсмъртните думи:

WAKE THE FUCK UP, BONE KNIGHT, WE HAVE A PEACE TO NEGOTIATE!

Той набързо строи ъндедите да скрият съкровището и да го чакат, качи се на кораба и бързо потеглихме в нощта….

Какво да кажа…сигурна най-дългият ми блог пост изобщо….може би една от най-епичните сесии на всички времена…ще се помни дълго…