Mörk Borg - Graves Left Wanting

 (автор на текста е Стоян)

Голяма рядкост – играхме с друг Dungeon Master – Саши. Като част от разведряването след тежката кампания по Страд, решихме да направим и един one-shot по крафт бирата на ролевите игри – Mork Borg. Вече познавахме системата, благодарение на CY_BORG, така че аз (Стоян) и Марто се впуснахме в дълбините на тази doom metal album of a game.

В петък, след работа, с Венци по далечни острови, Сънчо болен вкъщи, а Емил с голяма черна точка за изпунтване, се събрахме на ул. Триадица.

Моят герой Шофлар беше подготвен с подходяща концепция за сетинга (вижте в послеписа), но пострада тежко от заровете при конституирането на персонажния лист. Беше с 1 HP и макар да се разви като способен Shedding Vicar (т.е. кастър) трябваше да внимавам много с неговото паянтово телце. Всъщност това допринесе за сочни възможности за OSR роулплей, такъв идваш от механиките, не само от моето идеи и желания за РП. Марто (Gork) изгради своята концепция при мятането на заровете и тъй като Тимора беше с него, получи се точно герой от неговия тип – напомпан фронтлайнер с мощен, лайнян (буквално) меч.

Започнахме приключението изхвърлени в дълбока яма в гигантското гробище на MB – Graventosk. Излязохме от ямата и започнахме да се лутаме в мъглите, докато не чухме звук от плач-вой. Неразумно се приближихме и намерихме малък мавзолей, пазен от женски wraith, с който се сбихме. Беше готино и драматично, каквито са битките на нисък левъл в MB. Победихме без особено тежки поражения, но отново се оказахме без посока.

Шофлар реши да пусне магарето си да намери пътя и то ни заведе до голям мавзолей-параклис. Очевидно вход към дънжон. В началото му имаше ковчег с жълт, киселинен икор, който гореше плът и плат. Затова го избегнахме и се вмъкнахме в един тунел. Той ни отведе до зала с три скелета-пазители с тяхната метална кутия. Шофлар се опита да ги приспи с едно заклинание, но вместо това почти умря и беше спасен от медицинските пособия на Горк.

Заобикаляме скелетите и продължаваме по един тунел, в който Горк опитва да разговаря с червеите (негово умение), но не научава много от тях. Достигаме следваща зала с голям, затворен ковчег и две факли. Палим факлите, отваряме ковчега, а там лежи нещо като восъчна фигура – запалваме я, от нея остава голям рубин и метален скелет. Прибираме камъка и с втората факла поемаме по друг коридор, който ни извежда в голям тунел.

Чуваме в далечината течаща вода, благодарение на силен мой късметлийски зар, и се насочваме към нея, като по пътя срещаме три стомни. В една от тях има unclean scroll, а в последната се крие отровна муха, която налазва Горк, докато Шофлар става невидим. В Горк са инжектирани яйцата на мухата, въпреки че успяваме да я убием с общи усилия. Следват редица опити на Шофлар да “шедне“ месото на другаря си, за да извади яйцата. На ръба сме просто да заколим Горк чрез полу-медицинска процедура, но накрая, последният ролл е успешен и проблемът – решен.

При течащата вода ни чака залата за аудиенции на „царя на хлебарките“. Отдавна заловен от  гробището могилокопач, опитващ да отгледа гигантска хлебарка, за да излети към свободата. Шофлар се отнася към него като към пророк на „задгробната сила“, която той вярва, че го води в новия му след-смъртен живот (виж историята на Ш). Това се харесва на човека-хлебарка и той ни казва, че изходът може да се намери при – Гробарката. Води ни през канала, покрай дървото на обесените до къщата на Гробарката.

Там нахлуваме с дарове и дипломация, но се оказва, че трима идиота са ни изпреварили, убили са Гробарката и сега седят насрани и въоръжени. Последва убеждаване, че няма за какво да се бием помежду си, когато Гробарката се превръща в дух с лопата и започва да раздава правосъдие. Сашо признава грешката си, - нърфнал нашите съюзници-по-съдба и битката бързо тръгва в лоша посока. Губим двама от тях (единият бяга), докато моите спелове свършат, а героят на Марто губи меча си и си чупи бойните зъби. Поне е успял да я нарани с нелошия си фронтлайнер. Стигаме до момент, в който Шофлар е на практика мъртъв, а Горк също е на 1 кръв. Когато се сещам, че викарът има умение да изостави горната си кожа и да се спаси от хватката на духа, закопаваща ме в земята. На крачка от смъртта – обръщаме мача. С моята ножка и големия кокал на Горк, убиваме духа.

Честно казано, щях да съм доволен дори и да бяхме направили ТПК. Това са системата и сетингът. Шофлар възприема победата над Гробарката като поредния знак, че „задгробната сила“ има планове за него. След като убиваме духа, пада проклятието, задържащо ни в гигантското гробище. Известно чудене и накрая разбираме, че просто можем да вървим на изток, докато влизаме в тъмен лес.

Свободни сме от гробището. Край на приключението!

Беше много забавна сесия – харесва ми героят, който си направих, Марто добре се вживя в своя и ползваше специфичните му рандъм умения (още един плюс на малкото, но интересни умения). Интересно беше да наблюдавам Сашо как се учи да дм-ства, на няколко пъти видях проблеми (типични за един ДМ), които му възникват, и как се оправя с тях. Интересно е това да се наблюдава отстрани, след като си бил на същото място много пъти. Усетиха се някои от плюсовете на OSR – динамични и опасни битки, ползване на малки умения/предмети, механики на героите, задаващи роулплей.

Нямам търпение да играем следващо нещо (а в някакъв момент и втора част на приключенията на Грок и Шофлар). Предложих на момчетата, ако искат изобщо да не довършваме CY_BORG и да минаваме към WH. Не че аз не искам да го довършим, но е важно на играем, каквото ни се играе, не да се напъваме насила – тема за разискване в чата.

П.С. Историята на Шофлар от първо лице:

Шофлар винаги е бъркал чорбата. Защото, който бърка чорбата, винаги може да яде от нея - проста, и затова ефективна логика. Още по-добре, ако бъркаш чорбата в стар и миризлив курварник, можеш да задоволиш и другия си порок, чрез непрестанен достъп до килерите и долапите на "Двата гълъба". 

Ти им даваш тлъстичко месце, а те са с теб, след като издоят останалата сволоч на Галгенбек. И всичко беше чудесно, докато не дойде тя, малкият синеок дявол. Дори не искаше да знае откога е курва, но в нея имаше повече живот отколкото във всички останали. Тя превръщаше ранните опушени сутрини на Шофлар в религиозно изживяване - в един момент, той живееше само за тях.

И всичко беше чудесно за него, докато в една особено задушлива утрин, преди първите поклонници да почнат със своя вой, тя отново се качи върху него. И вместо да го задоволи, разпра тройната му гуша с назъбена черна кама. Стана и си тръгна.

Всичко щеше да приключи така, с неговите кървави телеса, ако То не го беше докоснало. Ако то не го беше върнало обратно в кишата и калта на умиращи свят. Очевидно със задача...

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 06 – G0-bound and down

 (автор на текста е Сънчо)

Събрахме се на 15.11.2123, 

имаше доста болни (може би ударени от MindVirus)), но успяхме да се съберем нужното количество cyborgs и след като хапнахме куцата риба и пиле (този път доставени от Марти) се плъгнахме в матрицата.

Единствената ни следа за MindVirus беше неговия cyberdoc в G0, но преди да се отправим натам се обадихме на Алиса, за да ѝ кажем до къде сме стигнали. Тя обаче ни каза веднага да отидем в централата на Alliance SEC и да разкажем до къде сме стигнали, прати ни кодове за достъп и затвори. Обърнахме продупчената крадена футуристична лада и се отправихме към срещата. По пътя sP3cT4r реши да подсигури групата и качи всичката информация, която бяха намерили за Терзиев в облак, който свърза с датчик за сърцето му и парола, която трябва да се въвежда всеки ден. Така ако нещо се случи с него, тази информация за случая отива при медиите(написа и кратка програма да си изпържи мозъка, ако случайно тръгнат да го измъчват).

Пред сградата ни посрещнаха няколко турета и мекове, но след като разчетоха кодовете за достъп ни пуснаха към гаража. Там ни посрещна отряд, който прибра трупа на киборга от багажника и ни каза да се качим в асансьор 17 и че ни очакват.

Макар само 3-има да се качихме, пак ни беше тясно в този асансьор, в който имаше и 4 турета. В кабинета върви немска музика, а Алиса изглежда като изпържена с blackIce. Кабел стърчи от главата ѝ свързан към мрежата и отпуснато тяло на стола. Преди да я ънплъгнем, решихме да ѝ звъннем. Тогава

тя надигна глава, в очите ѝ се виждаше статичен шум, широко отвари уста, от която светеше червена светлина и механичен глас ни каза да разкажем какво сме открили.

- разкриване на поръчителя MindVirus - 1700 кредита

- как е станало - pulse rafle

- трупа на убиеца - app

- под 72 часа - 1000 кредита облог за Кай (за Венци, може да бъркам героите)

След това ни каза, че случая е приключен и наградите ще ни чакат при колата. Питахме я дали не иска да намерим MindVirus, но беше категорична "Те ще се заемат от тук нататък, всякакъв опит да продължим случая или ако изтече информация от нас, ще ни flatLine-ат". Нещо не беше наред с тая, дали MindVirus някак е проникнал през защитите на корпорацията и я беше хакнал...не знаем. Правило №1 гласи "Всички мразим корпорациите", затова си тръгнахме. 

Долу ни чакаше всичко обещано, пари, пушка, апп и ниво.

Звъннахме на Сам, да потърсим някаква работа, че още някой от нас са затънали в дългове. Каза ни, че имал нещо като за нас, но да дойдем в The Den, нещо в разговора с него ни се стори не както трябва и Зола каза, че това е капан. Все пак отидохме, но преди да влезем скаутнахме с един дрон. Вътре Сам седеше като забил, от устата му излизаше същата червена светлина като при Алиса, но не видяхме никакви други следи от засада, затова влязохме. Като стигнахме при него, той вече изглеждаше и се държеше нормално. Има подозрения, че Терзиев е кривнал от правия път. Затова задачата е да намерим какви ги върши, всякакви изобличаващи го документи, записи и аканото му бельо ако трябва. Наградата зависи от информацията, която предоставим, но започва от 10к нагоре. Дадоха ни достъпи и ни каза да си починем малко преди да се заемем със следващия случай.

Тръгнахме си към вкъщи, но нещо ни сърбеше...може да сме прихванали нещо от краставия Зола, но може и да не бе това. Потърсихме как се влиза в G0 и разбахме, че най известния начин е през клуба The Wall. 

Завъртяхме таксито и се отправихме към него, все пак имахме цяла вечер до новия случай.

- - -- ,-----, |

---- ,--'---:---`--, |

-- |=(o)-----(o)==J |

От паркигна се чуваше потресаващо ужасен бас, sP3cT4r си сложи слушалките и си пусна cy-pop, за да не слуша това извращение. Отправихме се към входа приличаш на Кремиковския, дим и светлина излизаха от него, поглъщайки хората, които охраната решеше да пусне. Тя представляваше една гротескна пасмина от може би хора, толкова наблъскани с тестостерон, че не приличаха на нищо човешко. Зола им бутна 100 кредита и им каза, че сме "от редовните". Нещо като че ли зацепи в мозъка на животното и ни отвориха една странична врата, за VIP гости, казаха че Сестрите ще ни посрешнат. В коридора все едно някой беше излял нефт, не приличаше на VIP, но все пак тръгнахме по него. В края му излязохме в помещение, в което протичаше някакъв ритуал. Множество хора пеят около разчленен огромен труп. Всички участници са покрити с тази петроленоподобна черна течност, която се разливаше по коридора. 

Приканват всички гости да се включат. Вещиците ни заговарят и ни разпитват какво ще търсим от другата страна. Казваме им за Якохана, обещахме им че нищо няма да му се случи и ни пуснаха да минем. Дадоха ни от клетвената супа, която имаше вкус на "ад в устата". Тръгваме из поредния тунел и след 30 мин излизаме през един люк от в G0. Никакъв GPS, електрониката прави проблеми, чуваме някакъв пищяш звук. 

Всичко наоколо е едно огромно стоманобетнно гробище. Пуснахме един дрон да разгледа, от високо се видя, че центъра е една огромна дупка, направи ни впечатление един стадион на около час път и има пътека до него. 

По пътеката малко по-надолу ни нападнаха 6 мутанта с кучеподобни, но с човешки глави.

Зола уби 1 и успя да уплаши 2, Емо хедшотна 2 и sP3cT4r успя някак да се справи с последния.

Разбрахме, че очите им се продават по 25 кредите и ги взехме. Обаче Зола се оказа заразен от (тук не го разчитам, но е нещо като [ с+4jR ]).

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 05 – Who is the Mind Virus?

 

Прибрал съм се в 12:30, малката ме събуди в 6, но аз съм Carpe Diem и сядам да пиша блога, защото, ако не сега – кой знае кога.

И така, 2 ноември, състав без болния Емо, започваме в кабинета на Крис Кейн, където търсим улики относно убийството му. Зад една от картините намерихме сейф, който Фенера отвори с мини горелката си и в него намерихме една хартиена снимка на мъж и жена на средна възраст заедно с дете на един басейн. Имаше и два договора за секюрити услуги – един с компанията ТелКо, другият с добре познатите ни Алиансен. И двата бяха за охранителната система на къщата.

Проверихме датите и този с ТелКо беше от преди 6 години, а този с Алиансен – от преди 2. Поразровихме отново мейлите на Кейн и видяхме, че е постъпил на работа преди година и нещо. Питахме и вдовицата Алиса и тя каза, че са се запознали преди около 2 години, и тогава той е бил between jobs, но скоро след това са го взели в Алиансен.

Търсихме инфо за ТелКо и разбрахме, че шефът е бил някой си Върнън Сайл. По форумите този човек се е подвизавал като MindVirus и е бил ултра маниак на cybertech enhancement. Също така преди около две години ТелКо внезапно и мистериозно е спряла да работи, завличайки клиентите си. Централата на фирмата беше затворена, но намерихме телефон и там вдигна някаква баба, която се опитахме да измамим да даде адрес, но безуспешно.

Върнахме се към договорите и този с Алиансен беше направен с Крис Кейн, а този с ТелКо беше с някаква друга фирма – KVK Sunrise LLC. За нея разбрахме, че е регистрирана на крипто офшорна зона менажирана от изкуствен интелект. Разгледахме пак снимката с родителите и детето и стигнахме до извода, че пикселите по някакъв начин крият някакъв шифър. Фенера взе договора и го доближи до светещата си глава, където също се показа друг шифър между редовете. Заехме се да търсим и в офиса намерихме хумидор за пури, откъдето измъкнахме една голяма и скъпа пура. Понечихме да запалим, но тя не се запали, и открихме, че всъщност в пурата е скрито някакво сканиращо устройство. Сканирахме снимката, пита ни за парола, сканирахме и шифъра от документа и хоп, на терминала излезе апп, който ни посрещна във виртуалното седалище на KVK Sunrise LLC.

Тук последва гигантското ровене на информация и ще се опитам да го предам възможно най-ясно и последователно.

Фирмата няма собственост. Реално собствеността на фирмата е, който държи ключовете (снимката и договора). Фирмата няма и пари, таман се зарадвахме, че ще поизточим малко средства и се оказа, че сме в кампания на Стоян и паре нема.

В директориите имаше много много информация. На първо място намерихме модела на проследяващото устройство и разбрахме, че можем да го ползваме, ако намерим ресийвър за него.

На второ – видяхме, че има адски много информация за Джеймс Терзиев. Имаше пълно досие за неговото житие-битие, както се оказа, че той е мъжът от снимката, както и имаше много фуутидж от много тайни места – как си влиза в офиса, как се движи с охраната си. Имаше и доста сенситив инфо за авоарите му, за сделките, които е правил в корпорацията и т.н. Предположихме, че е изнудвал Терзиев по някакъв начин и после Терзиев го е поръчал. Тук е уместно да добавя, че онлайн за Т имаше само оскъдна корпоративно филтрирана информация и официалната версия е, че синът му е загинал като малък. Синът му НЕ е Кейн (проверихме), но пишейки това сега си мисля – дали не е възможно К да е напомнял на Т за сина му и затова да е бил нает и толкова бързо да се е изкачил по стълбицата?

Имаше и инфо за Mindvirus – той е фанатик на тема cybertech, и даже има видеа, където се виждат ръцете му, на които има поне 5-6 енхансмента. Интересно – убитият нямаше никакъв cybertech, но MV пък е слагал супер много и то при легендарния reaperdoc Якахуна, за когото се смята, че е легенда, и се намира някъде в G0.

Намерихме и много инфо за Алиса Кейн – досието за нея започва и много преди да се запознаят. Някъде тук почнахме да се досещаме, че Кейн и Mindvirus вероятно са двама различни човека (помислихме, че може и да е AI) – MV е скрит кукловод някъде там, който е използвал подставено лице, за да влезе в Алиансен. Тази теза е подкрепена от горепосочената разлика в енхансмънти, както и в цялостното поведение. Архивите на фирмата подсказваха акуратно, почти вманиачено събиране не данни, а Кейн беше наркоман.

Открихме и инфо за Саманта – тя е имала напрегнат разговор с Кейн, в който го нарича парашутист, но като цяло няма никакви компромати – тя е лоялна на корпорацията и на фона на цялостното безчинство е крала доста малко.

За жената на Терзиев, както и за Кейн нямаше инфо. Не помня и не сме записали дали имаше инфо за детето на Терзиев.

Взехме компютъра от стаята, четеца и документите, казахме си чао с Алиса и се натоварихме в таксито да търсим четец за тракера. По пътя се обадихме на Саманта и и разказахме какво се случва, как е бил убит и, че някой я следи. Тя на знаеше нищо за Майндвайръс.

Отидохме до един магазин за електроника втора ръка и намерихме ресийвър за тракинг устройството, който ни прати в един от кофти кварталите – Laketone. Метнахме се на таксито и под звуците на synthwave отпрашихме по нощните улици. Там стигнахме до задънена улица, където точно зад една стена беше целта, а пък нямаше врата. Това е мястото, той нали си минава през стени. Все пак на стената имаше някаква мистериозна врата, която ту изчезваше, ту се появаваше – ние я отворихме и бяхме засмукани в дънджъна. Той се състоеше от множество еднакви мръсни квадратни стаи. Намерихме една стена, зад която имаше едва доловим шум и точно в този момент нинджата ни нападна. Неговият номер беше същият като на Страд – излиза от стената, бие се и послесе крие като мишка. Венци имаше гениалната идея да го души с гаротата, за да не може да бяга и така успяхме поне да го задържим достатъчно дълго, че да говорим. Спазарихме се, ако ни каже кой е направил поръчката да се махаме. Беше MindVirus. Ние, обаче, го предадохме и Зола (Марти) го разстреля от упор с автомата си. Тук скъсявам описанието на битката, не беше лесна и трябваше да го гоним малко из стаите, но все пак надделяхме. Имаше и една флашка с блек айс, която свали Спектър на 0, но той хвърли хубав зар и се оправи, както и успя да си възстанови cyberdeck-a. . В нея  намерихме апп за това да влиза и излиза в скривалището му, както и NOCLIP, с който минава през стените.

Натоварихме трупа в таксито с целта да го метнем на Саманта, преди да продължим към G0 в издирване на рийпър док-а.

С това и приключихме една от най-добрите сесии по това приключение досега.

 

П.С. Докато пишех това се замислих за следните неща:

Ако е аналогова собствеността, защо и КК са различни хора, защо МВ би я държал в сейфа там?

-          Защо има още един договор в сейфа, ако няма никаква полза от него?

-          Защо МВ е убил собственото си подставено лице?

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 04 – Веселата вдовица

 

Да кажем, че това AI-генерирано изображение е Алиса Кейн

Уф, седмица мина, а аз тепърва сядам да напиша блога. Както и да е, 17-ти октомври, състав без Емо и Венци, продължаваме да разкриваме мистериите около убийството на Кристофър Кейн.

Започнахме en route към „милиционерското“, където добрата диспечерска ни каза, че ще намерим екипа за почистване. Заведението се оказа Дъфис Айриш Пъб и вътре имаше няколко компании – едни на сепарето с баунсър, други гледащи килмачове, самотни детективи наливащи се с уиски, както и бармана Буш, който Стоян описа като Стив Бушеми.

Казахме му, четърсим 14-ти отруд и той ни насочи към компанията с килмачовете. Заговорихме ги, макар че не бяха много общителни и им се струваше странно, че ужким работим за корпорацията, но всъщност не се водим там. Марто им каза, че „в този град всеки работи по две работи“ и те прихнаха да се смеят, защото те самите бачкат по много, за да издържат семействата си, и съответно напрежението се разтопи, и 14-ти отряд ни припознаха като свои.

Разпитахме за любовницата и ни казаха, че тя е била гига надрусана и сега е в криосън. Такива са били нарежданията от най-високо ниво. Шефчето на отряда ни даде пропуск за главното управление, където можем да видим любовницата. Ние от своя страна (мисля че) им казахме за това как е станало убийството, но те не знаеха за такава технология.

Ние решихме да идем до полицията да видим любовнцата и там успяхме с пропуска да влезем в моргата. Там местният служител Ханс хич не ни хареса и се опита да ни изхвърли, а ние от своя страна събудихме любовницата и я разпитахме.

Любовницата ни каза, че нинджата е влязъл през стената, а жената на Кристофър се казва Алиса. Двамата имат имение в квартала на най-богатите – Палм Хилс. Направихме опит да се чупим заедно с любовницата, но не ни се получи, и трябваше да я оставим в моргата, където я замразиха в криосън отново.

Тук Марти е написал, че сме намерили инфо за това как е станало минаването през стената, но не помня точно как го открихме – нинджата е ползвал нов апп от Нео Токио, който се казва RL_CHEAT;NOCLIP. Не помня как стигнахме до нея, но видяхме презентация как Саманта го представя на други важни от корпорацията като технология, която съществува, и корпорацията трябва да се опита да придобие.

Намерихме и скрит чат между Джеймс Терзиев  и Кристофър Кейн относно това, че не всички са доволни от назначението на младия CFO и, че Терзиев иска Кейн да оправдае доверието.

Поровихме и кой е поръчал замразяването на любовницата, но се оказа, че това може да бъде отворено само с най-високо ниво на оторизация, демек само лично от Терзиев.

Решихме да следваме единствената останала следа – съпругата Алиса. Тя работи като моден консултант и предлага на свръхбогатите хипстъри винтидж мода от ХХ век. Качихме се на таксито и на път за там ни спря някаква кисела охрана. Ние обърнахме, след което се обадихме на Алиса и се представихме като клиенти, които търсят консултация във връзка със събитие, на което искаме да бъдем облечени в ню метъл стил. Успяхме да си издействаме пропуск и минахме през киселата охрана, който стана още по-кисел.

Седнахме на среща с вдовицата и решихме първо да опипаме почвата. Представихме се за участници в килмачове (каквито сме) и казахме, че искаме нов стайлинг, с който да участваме на мачовете. Тя се хвана и почна да ни дава акъл и да говори за бизнес.

В това време Спектър тръгна да слухти и да хаква и се оказа, че е имало много обаждания между Терзиев и вдовицата. Спектър spoof-на номера на Алиса и звънна на Терзиев, след което той върна обаждане и нашето момче го прихвана. Не научихме нещо кой знае какво освен, че полковникът се държи доста покровителствено, а пък тя от своя страна доста послушно, но това не виждам как променя каквото и да е.

В това време Фенера реши директно да я пита защо го е поръчала и маските паднаха. Тя беше изненадана, но е жена в кампания на Стоян и бързо регресира до това да е просто кисела. След малко преговори се разбрахме ние да и кажем, ако има заплаха за нея. В замяна тя ще ни даде достъп до терминала на покойния и ще ни разкрие това, което знае.

Тя ни каза, че нинджата е бил тук в нощта преди да убие Кейн и даже има запис от една единствена останала охранителна камера. Също така се оказа, че защитната система на къщата е деплойнала тракинг устройство на нинджата, и би трябвало да можем да разберем къде е.

Спектър се качи и влезе в компютъра на умрелия.

Please enter password: *************
kkane@T-1081home: sudo echo --email | grep Terziev

Спектър видя, че всъщност той повечето мейли не е прочел, чел е основно тези от Терзиев и като цяло е бил през по-голямата част от времето смазан, а не добър работник или мениджър. Това подбуди въпроса – кой и защо го е бутал на такава висока позиция?
Някъде тук ни се доспа и решихме да продължим следващия път.

>_quit

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 03 – CSI: CY

 

След относително дълга пауза (на каквато не бяхме свикнали с оглед на последната година зерг ръшване на Страд) отново се събрахме (този път без Марти) да поиграем третата сесия за несретниците от City of CY.

Отново благодарим на ресторант "Виктория" за доверието

            

Бяхме свободни хора поне от корпорация Алиансен и денят ни започна с Miserable Headline – цунами е заляло голяма част от Москрофт, каналите са преляли, разлагащи се трупове се носят във водата, непоносима миризма се носи из целия квартал.

Супер, ние обаче сме на другия край на града. Сънчо се пусна в дийп уеба и намери форум, където можем да се опитаме да пласираме хартиената изрезка на Бриана Банкс, която имаме.

Спектър прихвана телефона на Саманта Уейк от Алиансен, на която звъннахме за още работа. След кратък груб разговор ни беше казано, че агенти на корпорацията ще се свържат с нас. След малко звънна Сам Спейд и се отправихме към The Den, за да си чуем следващата задача.

А тя е следната – преди 13 часа е убит новият CFO на Alliansen Security Corp (дъщерна фирма на Алиансен, част, от която е и Саманта). Бил е на поста само 48 часа. Трупът е в апартамента и местопроизшествието е замразено. Наградите са:

-          За името на поръчителя – 3d10 x 100 credits

-          За убиеца жив или мъртъв – pulse rifle or combat armor

-          Ако обясним как е станало – рандом апп

Кай заложи хилядарка, че за 72 часа ще разрешим случая.

СЕО-то на AllSecCorp e полковник Джеймс Терзиев, бивш ръководител на спецотряд командоси. Убитият е убит в апартамента на една от 14-те си любовници. Самата тя липсва, но по време на убийството се предполата, че е била там. В рамките на тези 48 часа убитият не е изтрезнял, бил е в клуб с любовницата и след това се е отправил към апартамента. Не се знае имало ли е други кандидати за поста, както и защо този човек е бил избран за позицията.

Отидохме до сградата на местопрестъплението. Научихме, че името на убития е Кристофър Кейн. На входа имаше камера и Спектър се включи да поизгледа малко записи. Видя как мъжът и жената влизат пияни в апартамента. Три часа след това се вижда как секюрити тийма на Алиансен влиза и малко по-късно излиза. Идва и някакъв плехар с очила, който не излиза.

Влязохме вътре. Трупът лежи в кръв с метателен нож в окото. В апартамента беше и плехарят, който се оказа следовател от полицията. Зачудихме се къде е любовницата и прегледахме отново камерата на входа. Видяхме, че влизат 5 човека секюрити тиъм и излизат 6, като шестият го подпират. Очевидно това е любовницата.

Има кръв на крачка от трупа. Оказа се, че е негова. По метателния нож няма отпечатъци, но пък трупът има голяма прорезна рана от меч или катана на гърба. Никой от секюрити тийма не влиза с такова оръжие.

Кай отиде при съседа – сляп негър, черпи го сто кредита и научи, че убитият е чукал любовницата, когато през стените е минал убиецът (черна нинджа) и е заклал жертвата. Съседният апартамент беше на член на Да, България и надникахме и в него.  Прозорецът беше открехнат, а на покрива имаше антена, от която явно се е спуснал убиецът. По прозореца имаше следи от нинджа терлички. Убитият има татуиран баркод, който Спектър хакна и разбра (но какво е разбрал, Венци не е записал, а аз не помня).

Решихме, че към момента най-съмнителното е защо екипът е прибрал любовницата и тръгнахме по тази следа. Екипът е бил автоматично, но са дадени инструкции за частично почистване. Звъннахме на оператора Линда, която беше нещо като кибер диспечерка от ОК супертранс и се представихме за служители на реда. Убедихме я да съдейства и тя ни каза, че момчетата от 14 екип са в „милиционерското“ в момента и са в почивка.

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 02 – Гладиаторите

Осмият ден на осмият месец, в пълен състав сме и продължаваме с приключенията ни в града CY. След злощастната кончина на Барбенхаймер – предният ми герой, ролнах Фенера – наномансър с леко прозрачен череп, под който мозъкът му свети със синкава светлина.

Емо също се присъедини към нас и ролна Брон – гиърхед, който притежава широка колекция от дронове за шипонаж. AI генерирани изображения на тях двамата:

 

Искам да благодаря на ресторант "Виктория" за това, че ползвахме техния Midjourney акаунт

Сесията започна с бягство от хотела. Героите слязоха надолу и на улицата видяха някакъв съмнителен клошар да се опитва да открадне такси. Този луд беше Фенера и партито се сглоби. Другите го накараха да пали бързо, а в това време излезе и пияният шофьор на таксито, с когото се постреляхме малко, но всичко беше окей. Побягнахме към Eda Crawl, където има викинги пирати.

Кай и Зола

По пътя 4 дрона на Алиансен Корпорейшън довтасаха да ни стрелят, но ние успяхме да спечелим престрелката и продължихме до някакво хале, където се прегрупирахме и паркирахме таксито.

Брон пусна дрона с термалната камера и видя, че в съседното хале има хора. В това време разбрахме, че идват още дронове, и решихме да си опитаме късмета при тях. Те се оказаха кибер викинги, които първоначално не бяха добре настроени, но след като им показахме, че имаме общи ценности (ние, както и те, обичаме дар рейдваме), те ни приеха и ни скриха от дроновете. Както казах, техният основен приоритет в живота беше да рейдват и ние им предложихме да рейднем букито Мастър Кримсън заедно. Досетихме се, че той е педалът, който ни е изтропал на Алиансен, така че щяхме да му го върнем тъпкано.

Улрик - фотогеничният лидер на кибер викингите

Метнахме се на лодката с пневматични гребла, която викингите имаха и заплавахме към доковете. Припомнихме си, че е в хале Б12 и директно го атакувахме в покоите му. Ступахме го без проблеми (Кай го удуши) и се заехме да му разбием касата и мейл сървъра. От имейлите разбрахме, че той ни е предал, така че добре се сетихме.

Имаше и 4 флашки – една с апп, една с 50 бона, една с домашно порно как шие всякакви жени (едната беше бившата жена на кмета на града Садик Кан) и четвъртата беше капан, за да тества колко сме алчни. Ние, разбира се, имаме перфектни ролеви инстинкти и я забодохме в компютъра му, който се взриви.

Също така имаше и златен ролекс (който отиде при Спектър фена на часовниците), 10 колби с червена течност, и хартиена изрезка от списание с Бриана Банкс.

Разделихме си кешовицата, погасихме малко от дълговете си, а Емо го погаси целия, което му даде да качи ниво.

Пробвахме да звъннем на Сам Спейд, но телефонът вдигна Саманта Уейк от Алиансен, която беше жена в кампания на Стоян и съответно беше кисела. Спазарихме се да играем в кил мач и тя ни покани на среща на следващата сутрин. Ние отидохме и сделката беше да участваме безплатно в килмача, за да изкупим дълга си към корпорацията. Ние се съгласихме (защото какво друго можем да направим) и излязохме на арената.

Първият рунд беше огромен черен дроид с гранатомет и картечница, който имаше d8 броня, и беше много тегав. Вторият рунд беше някакъв кибер самурай с меч и картечница, а третият – кибер уорг. Успяхме да спечелим и трите рунда, въпреки няколко near misses, заради които без малко някой да си замине, но в крайна сметка, оцеляхме и корпорацията призна дълга ни за изплатен.

 

Какво да кажа – сесия с 5 битки в ДнД не е имало от години вероятно, да не говорим, че темпото и хаосът са много весели. Като играем повече системата, осъзнавам, че не ме кефи много много improvement схемата с хвърлянето на абилитита (те просто ще се изравнят към около +2/+3 за всяко абилити). Също така кръвта ще стане към 30-40, което съчетано с броня, всъщност ще направи битките по-бавни, но си мисля, че играта едва ли е мислена за чак такъв character advancement.

C҉Y҉_҉B҉O҉R҉G 01 – Battle of Batulia 20X3

              The sky above the port was the colour of television, tuned to a dead channel.

-          William Gibson, “Neuromancer”

Тази година за разлика от предната успяхме да синхронизираме графиците така че да можем да се съберем на Батулия и с изключение на Емо, който пуси аутна, стройно се организирахме и в петък вечерта вече бяхме горе, вдишвахме от аромата на билки, който витаеше в гората, запалихме скарата и си пуснахме synthwave за настроение.

След като се намаахме с кифтета, седнахме и хвърлихме героите. Рандомизацията беше доста фън и за около трийсетина минути групата ни се оформи:

Марти игра Зола – бивш корпо солджър, уволнен без почести, но успял да запази гигантската си пушка.

Сънчо игра SP3C73R – прегорял хакер, който почна с 1 точка живот. (Те, нали искахте олдскул).

Венци игра Кай – кибер слашър с меч, който беше взел душите на 1328 клетника. Също така Венци хвърли и най-добрия зар в началото и започна с много добри показатели. А, да и основната черта на характера на героя му беше Likes to kill. Венци беше в рая.

Аз (Сашо) играх Барбенхаймер – classless punk, който също се биеше с меч и търсеше своето спиритуално спасение в редовните срещи с кибер мюфтия. Безуспешно, разбира се.

В съботната сутрин закусихме и започнахме.

На първо място Стоян ни разясни домашното правило – когато ролплейваме героя си добре спрямо сетинга или неговите (случайно генерирани) особености, получаваме flavour point. Когато левел ъпваме 5 FP могат да се трейднат за един рерол, а по време на игра 3 FP могат да се трейднат за 1 glitch. Ефективно, можем да ролплейваме, за да получаваме възможност за спасения (както и в крайна сметка стана).

И така 4-мата пънка вървяха към THE ZEN – бар в south central. Не се познавахме преди това, а указанията за задачата бяха да поръчаме по 1 Pissboy. Поръчахме, по-смелите пиха, и бяхме упътени към едно от задните сепарета, където сенчеста фигура с широка шапка гледаше килмачове.

Фигурата се оказа не кой да е, а добре познатият от преди две кампании Сам Спейд. Разбира се, това беше само приятна изненада за играчите, за героите ни това не значеше нищо. Сам ни разказа за Steel Jackhammer – един от участницити в килмачовете, който скоро загубил краката си, но пък някак си успял да се сдобие с чисто нови хромирани бебчета. Според Сам новите крака били откраднати от негов клиент. Предложи ни 5000 кредита да докараме краката в добро състояние, ние казахме да и се заехме да търсим.

С малко хакинг и knowledge [local] от Зола успяхме да разберем, че Хамър живее в South Central в селебрити небостъргача. Намерихме сградата и почнахме да се чудим как да влезем. Разделихме се на две – Кай и Спектър чакаха отпред, а Барбенхаймер и Зола отзад. Двамата отзад бяха нападнати от двама случайни генг пънка, с което и вкусихме първата битка в играта. Разпукахме ги набързо и определено се усети динамиката в сравнение с D&D. В това време двамата отпред издебнаха рецепционистката и Кай я завлече в една уличка, където я преджоби, разпита и уби. Взе от нея две карти за достъп до небостъргача и малко кешовица.

Спектър влезе в сградата с нейната карта и успя да ни хакне така че да имаме и ние достъп. Качихме се с асансьора до 50-ия етаж и лесно открихме апартамента на Джакхамър, където имаше мощно парти. Имаше две охрани на входа, които искаха да вземат пушките, но Зола се спазари да остави само пълнителите.

На самото парти имаше множество хора, известен стриймър, както и други състезатели от килмачовете. В кухнята срещнахме боеца Аманд, който е джудже и се бие с Mech. Следващият му мач е с най-великия в момента – Тъгър.

В кухнята се запознахме с Рейз – общо взето безполезна наркоманка, която питахме къде да намерим нашия човек, тя ни заведе в спалнята и припадна. Самият Тъгър беше на балкона и се радваше на вниманието на феновете около себе си. Кай отиде да се снима с него и беше забелязан от боеца, който му предложи да се пусне някой път на арената. Даде му и контакт на агента си (((Адам Вайнщайн))).

Имаше и два тигъра в клетка, като Спектър установи, че може да хакне системата така че да отвори клетката и да пусне тигрите. Барбенхаймър, както казахме, беше при Рейз, която преджоби и и взе custom app-a (който не сме записали какво правеше). След това партито се събра в спалнята и почнахме да хакваме сейфа. Отнякъде се взе фигура в роба, който се оказа Икхон – друг килмач участник, когото подкупихме с малко дрога, за да си мълчи. От сейфа извадихме металното чене на Джакхамър, което дава bite атака.

Нататък имаше холо стая, но като влязохме в нея чухме някакъв екшън отвън и видяхме, че някакви пънкове са нападнали партито. Бяха петима, единият се сби с Тъгър, а другите – с нас. Ние набързо ги натръшкахме и Тъгър ни поздрави и си тръгна.

В този момент от сауната излезе и самият Стийл. Той беше доста объркан (и надрусан) и ние го убедихме, че корпорацията, която му е сложила новите крака всъщност е заложила срещу него и ще му ги изключи в мача. Предложихме му да си ги смени при клиента на Спейд – чиста работа. След това се обадихме на Спейд и казахме, че искаме докторът да остави задна вратичка в софтуера на краката, така че да можем ние да му ги спрем в следващия мач. Спейд не беше доволен и ни намали наградата с 2000 кредита, но ние се съгласихме. Дадохме контакта на Джак, взехме надрусаната Рейз с нас, и намерихме евтин хотел, където да пренощуваме.

На сутринта погледахме малко реклами, защото не бяхме платили за стая с адблокер и почнахме да търсим как да заложим на килмачовете. Барбенхаймер се сети за един много лош буки, който имал търкания с кибер мюфтията, и разбира се, отидохме при него. Пичагата оперираше на доковете и се казваше Мастър Кримсън. Заложихме 2400 кредита на коефициент 1,5 за това, че Гаргойл (противникът в килмача) ще го бие до 3 минути.

После ходихме да се запознаем с док Джой – рийпърът, който е клиентът на Спейд и, който може да ни предложи да ни направи някакъв cybertech. Ние решихме първо да изкараме малко повече пари и после да се напомпаме. Записали сме, че ще подобрим Кай, но не и с какво.

Прибрахме се, съживихме Рейз, тя ни се отплати подобаващо и я убедихме да заложи и тя от наше име и така да спечелим още 500. Оставаше още доста време до мача затова се разходихме до (((агента))) на Тъгър. С него си говорихме как иска да измислим някаква история и драма така че освен кютек да има и нещо по-така за зрителите. Като цяло се насочихме върху това Кай да се бие рамо до рамо с Тъг и следващия мач да го предаде.

Прибрахме се с няколко дюнера от при кибермюфтийството и седнахме да гледаме мача. Спектър установи контрол върху краката на Джакхамър и успя да го саботира така че да изгуби. Не беше хич лесно, защото Гаргойла беше абсолютен смотаняк, но все пак успяхме. За наш ужас, когато нокаутира противника си, Гарйгол извади отнякъде оригиналните крака на Хамъра и го преби с тях. Нещо тук не беше наред. Ние решихме да си лягаме, за да може утре да си приберем парите. Струва ми се, че тук някъде вече бяхме се уморили от жегата, защото това решение ми се струва безумно, но как да е.

На сутринта всички новини бяха за нас. Имаше кадри от охранителните камери как сме на партито (мамка му, забравихме за камерите!) и навсякъде се говореше как сме саботирали Джакхамър (което беше вярно). Докато се приготвяхме за бягство, чухме стъпки отвън. Идваха енфорсърите на Alliance Corp. – спонсорите на Джак.

Последва епична престрелка – 4-ма войници, един лейтенант, един дрон и Барбенхаймер паднаха безжизнени на земята. Парамедиците, които извикахме, дойдоха, но твърде късно и Барбенхаймер вече беше гушнал кибербукета.

Другите побягнаха надолу по стълбите.

….

Какво да кажа? Исках олдскул, получих умрял герой само за една сесия. Системата е много лесна, създаването на герои е фън, битките наистина се усещат много по-динамични и бързи от ДнД, като също така и нещата могат да вземат много бързо обрат. Ние практически ги пребивахме, но хвърлих 1 на defense и затова ми набиха много демидж. Разбира се, тази игра е self-contained и няма много материали – колко време ще мине преди да ни поомръзне? Но като цяло е супер и е много голяма глътка свеж въздух. Моето впечатление е, че срокът на годност на Cy_Borg е 10-12 сесии максимум. Да видим до колко ще се окажа прав.

Curse of Strahd през погледа на Разказвача

 

За 15 месеца успяхме да преборим и втория (след Tomb-а) най-високо оценен модул от 5е набора на Dungeons & Dragons. Мотивацията ми да водя и двата се изразяваше в няколко, важни за развитието на нашата група, преимущества на готовите приключения.

На първо място това е сблъсъкът с легендарни истории (макар и интерпретации) от зората на  хобито – едва ли можеш да кажеш, че познаваш киното, ако не си гледал „Кръстника“ и „Апокалипсис сега“. Не че не можеш да заснемеш и свои си филми, без референция към режисурата на тези или други класики, но познаването им със сигурност отваря очите. Дори и само дотам, че да осъзнаеш, че професионалистите не те превъзхождат чак толкова много, въпреки разликата в ресурсите. Томбът е модерната версия на Tomb of Horrors, Страд – на Castle Ravenloft, ветераните в ролевите игри (като нас) е хубаво да са запознати с какво иде реч.

Второто преимущество е възможността играчите и разказвачът да се сблъскат с професионално направени дънджъни с много нива, тайни входове, капани, архитектура. Всичко, което е значително по-трудно и времеемко за нормалния dungeon master. Професионалните подземия са населени и с професионално подготвени противници с интересни механики, произвеждащи завъртяни тактически пъзели за играчите. Не на последно място, същото важи за различни предмети и локации в приключенията, с висок production value за разлика от всички домашни опити.

На трето място готовите приключения предоставят на разказвача един допълнителен елемент на откривателство, който се различава от собствените кампании. Докато кампаниите по мой сюжет ми позволяват да развия история, да раздвижа цял свят, да създам своята градина (ала Джордж Р.Р. Мартин), то готовите сценарии засилват значително елемента на съпреживяване с играчите. Модулите сближават разказвача и групата, дават възможност за изживяване, което е значително по-съвместно, макар и в различни роли. Водещият също открива и разбира сюжета.

Неслучайно и тук, както и в няколко разговора, споменавам режисура и интерпретация. Осъзнах по време на това приключение каква всъщност е реалната роля на DM-а в подобни сценарии- а именно да бъде режисьор-постановчик. Подобно на театъра, в който се предлагат и интерпретират голям брой класически заглавия, винаги представени през погледа на нов творец, добавящ своята визия към оригиналния текст. Всъщност в нашата игра това се случва на две нива – първо от самите дизайнери, които изваждат нова версия на оригиналното приключение и второ от отделния разказвач. За разлика от театъра, разбира се тук има и свободната воля и решения на играчите.

„Проклятие на Страд“ ме отдалечи в някаква степен от съвместното откривателство заради качеството на предложения ни продукт. Сама по себе си книжката съдържа много интересни ситуации, битки, истории, но като работещ модул се проваля напълно. Изиграването му изисква огромна работа от разказвача, за да може светът да се задвижи по правилния начин. Можем да си представим модула като разглобена кола без упътване, където най-лошото е, че откриваш проблемите в движение.

 Без помощ от множество отлично направени онлайн гидове, едва ли щяхме да докараме сюжета до края. Толкова много от Аргинвостхолт, Валаки, Крезк, Йестер хил и още куп други места реално не работят в RAW варианта на Страд, че дизайнерите заслужават наказание.
Още по-лошо, цялостната структура на приключението е неясна и разхвърляна, на важни въпроси (примерен таймлайн) не е отреден и ред, докато е пълнено с ненужни детайли (тъпата къща за вдигане на нивата до 3-то). Приключението е абсолютен хаос и изисква огромни усилия, за да бъде подкарано в правилната посока – в моя случай с пропуски и пренаписване. Уж важните за този сценарий НПЦ-та са кухи и оставени в нищото, докато дизайнерите са си измислили нови по-забавни.

Обсъждахме в групата проблемът с темпото на играта, което се разцепва от влизането в замъка Рейвънлофт. Успях да ескалирам събитията, ползвайки свои методи, без помощ от приключението, за да може ескалацията да се разлее върху стъпалата на страдовия дом. Тук авторите ме бяха заклещили в неприятна ситуация (особено с параноична група като нашата) – или убиваме темпото, или отписваме подробното изследване на замъка. Нямаше как енергията отвън да се съхрани, докато се лутаме по стълбища и коридори.

Доколкото успях да дам някакъв бекграунд и аура на Страд, напълно се провалих с Ирина, която си остана плосък plot device. И това не е само мой проблем, неслучайно почти всички гайдове предлагат Ирина да бъде играч – член на групата, вместо Акта или Брин. Нейната съдба всъщност е любопитна, защото макар и спасена от вампира, бъдещето и е трагично. От център на вековна любовна драма с едно от най-силните създания на Рейвънлофт сетинга, тя се превръща в скитница по свободния свят, търсеща да възпроизведе интензитета на няколкото месеца, в които около нея се въртеше всичко. Кой мъж може да се доближи до Страд и неговата всемогъща любов?

С помощта на гайдовете успях да постигна и няколко важни успеха. Раздвижих и надградих падналите рицари на Аргинвост и наистина сложих няколко богати пласта върху Риктавио. Тук дизайнерите бяха оставили пространство за истинско развихряне – инструментализирането на омразата срещу Страд (на рицарите) в жестокост срещу Ирина и задълбочаващата се крайност на Риктавио срещу вистаните.

Играта на групата беше на високо ниво, стегната и без особено големи гафове. Изръшкахме цялата карта, малко тайни успя да скрие от нас Баровия. Елементът на хорър липсваше особено, но това се очакваше предвид системата (или поне така се утешаваме). Мрачната и изкривена реалност успяхме да представим и смятам, че ясно се видя как тя беше изтласкана и финално победена с кончината на Дявола Страд.

За финал ще кажа, че бих направил още една постановка на Страд, но само стъпвайки на оригиналното приключение или версията за една сесия. И тук, както в Томба, много изпъкват интересните решения от оригиналната версия.  Получихме ефекта на обучение и смятам, че идва време да преборим други легендарни модули – дали по Ктулу или WH.

 

 

 

Curse of Strahd – 34 – Зора

 

Какъв епос само! Петима играчи направихме 34 сесии за малко повече от 15 месеца, за да напишем последната глава в тома на Страд. На 12 юли се събрахме в адската жега, за да видим кой ще надделее – прокълнатият демон или младите надежди…

Започнахме в криптата на родителите му – Страд искаше да ни опознае, искаше да си приказва с нас, но ние го дразнехме и обиждахме основно. В крайна сметка нещата отидоха към логичния си завършек и мелето започна.

Страд имаше lair action и 3 legendary actions, които ползваше, за да ни каства магии и да бяга през стените, където се криеше и лекуваше. Той извика Рахадим, когото лесно победихме, но се завърна като revenant, когото пак победихме. Извика и десетина bat swarm-a, но Акта ги файърболна. Основните проблеми за него бяха holy symbol-a и sun sword-a. С второто се разправи като превърна Йендей на жаба. Ние го накарахме да направи сигурно 20 concentration check-a и той наистина си изхаби legendary resistance-ите за това, но накрая все не успявахме да върнем Йендей обратно така че да му свети с меча.

Малко бяхме в пат и може би тук е моментът да кажа, че Венци постави световен рекорд по най-много единици хвърлени за сесия с 8 или 9, не малко, от които – последователни.

На някой му хрумна гениалната идея да използваме чупещия меч, за да пробием дупка в стената, за да видим къде се крие. Речено-сторено – Бруно отиде с хилтито и се оказа, че в периферията на стената има цял коридор, където той си се разхожда. Брин отиде да го миризи (на тоя етап магиите бяха взели да попривършват), но Страд успя най-накрая от петия път даго чармне и Брин доброволно предаде символа.

Тук нещата щяха да вземат много драматичен завой, но със сетни сили всички се напрегнаха да го бият, дори Акта извади един невиждан досега коз от деколтето си и призова демон, който се включи в битката. С дружни усилия го насосахме и тялото му се разпадна в дим, който тръгна към коридора.

Йендей вече не беше жаба и побягнахме към неговата крипта. Там ковчегът си беше жив и здрав и в него лежеше регенериращият вампир. Ние директно го ръгнахме с метален кол и Йендей отсече главата му с меча от светлина.

Тялото му избухна в черен прах и сякаш потъна вдън земя. Стените на замъка започнаха да се тресат и стана ясно, че замъкът ще се взриви (по-голяма класика има ли). Звъннахме на Морденкайнен да ни телепортира и той ни каза „Бързо, замъкът ще се взриви“.

В този момент се сетихме, че забравихме за Ирина – знаехме, че той я чака в булчинската стая в северната кула и му казахме да я телепортира там. Счупихме оковите и заедно с магьосника и булката се телепортирахме на една поляна на няколко стотин метра от замъка и наблюдавахме как за минути величествената му снага се прекърши и се превърна в пепел.

След малко заваля дъжд, който угаси тлеещите останки от замъка, облаците се пораздвижиха и първият слънце от векове освети Баровия. Хората започнаха да излизат от домовете си и за първи път на лицата на жителите на Баровия имаше усмивки.

HAPPY END

Ето едно парче от прехода

 

Епилог:

(да се чете с гласа на Рон Пърлман като от края на Фолаут игрите)

След гибелта на демона Баровия опустя. Никой не искаше да живее там, където споменът за него беше още жив. Мъглите се вдигнаха и хората използваха възможността да пътуват из други краища на вселената или се заселиха във Валаки и Креск.

Във Валаки бургомайсторът продължи да управлява с желязна ръка, но нови лидери започват да се появяват и да имат все повече думата. Къде се събират? В „Синята вода“.

В Креск животът продължи по старому в помощта на Абата, а бургомайсторът Кресков осинови много осиротели деца от цяла Баровия. Той се радва на дълъг живот с голямото си семейство.

Аргинвостхолт се превърна в светилище, което привличаше поклонници от Баровия и много надалеч. Привлечени от силната магия на дракона Аргинвост, поклонниците поставиха началото на нов орден.

Морденкайнен се зае с това да реставрира Кехлибарените двери и алианса на магьосници, които да държат злото затворено надалеч.

Винарната на Мартикови продължи да отблъсква набезите на горските хора и съчките, но процъфтя и откри нов бизнес в това да изнася вино за целия свят с помощта на вистаните.

Риктавио се качи на дилижанса си и потегли към широкия свят, където продължи да прави две неща – да ловува и да търси начин да запълни празнотата, която няма запълване.

Есмералда тръгна след своя бивш наставник, за да се опита да го спаси от самия него.

…

Приключенците пордължиха да помагат на Морденкайнен в това да пази кехлибарения храм, но не след дълго зажадняха за приключения отново. Магът видя това и не се забави с това да им постави следващата задача….

Curse of Strahd – 33 – Млади булки

 Този път ме мързи да измислям оригинална версия на клишираната интродукция, затова започвам от воле и без редакция. Шести юли, Венци е на море, ние се потим в задушното БЛО, разхождаме се из криптата на Рейвънлофт и…

Отидохме до южната крипта. Входът беше запречен от три телепорта. Брин понечи да хвърля стотинки в телепортите – единият водеше навътре в стълбите, другия навътре в криптата, а третия – така и не разбрахме къде.

Брин се хвърли вътре и се озова в една от нишите заклещен от решетка. Бруно му метна меча, който троши всичко и Брин се освобод. Другите го последваха, но решетката се регенерира и точно в този момент се появиха трите булки на Страд. 

Хафтеее

Битката беше епична, с много търкаляне по земята от наша страна, много зли магии от тяхна и за капак на всичко върколакът Емил Туралеску се оказа предател, дейба и мамалигаря. Използвахме горе долу всичко което имахме, смайтове, каунтърспели, кокала на света Марковия, sunsword-а, всичко. Готиното беше, че кокалът ги убиваше ако паднат под 25 кръв и така бутнахме една. В крайна сметка успяхме да надделеем, макар че Бруно беше ухапан от скапания върколак и бе прокълнат с ликантропия.

В средата на стаята имаше голям ковчег от черен мрамор и ние извадихме меча, който веднага се съгласи да строши ковчега на дявола Страд и свършхме работа. След което се прибрахме да ближем рани в криптата на света Марковия, която ни опази от зли енкаунтъри. За съжаление, както се очакваше, кокалът се превърна в прах след битката с булките.

На следващата „сутрин“ отидохме в гробницата на Сергей и му взехме бронята, която се оказа +2 plate armor и Брин я взе, с което се назоби до козирката. Имало значи смисъл да се играе паладин в това приключение.

След това отидохме в криптата на краля и кралицата. Акта говори с железните стражи да ни пуснат за аудиенция и синкавото поле между тях угасна. Ние слязохме внимателно по стълбите и там го намерихме.

Страд фон Зарович.

В цялата си прелест.

Държеше чаша вино и със свръхестествения си чар ни каза:

„Добре дошли в моя дом.“

Curse of Strahd – 32 – Имате теч в мазето

 

Силно продължаваме с втора поредна седмица игра и все повече се доближаваме да това едновременно да освободим Баровия от Дявола Страд и себе си от това да играем D&D. Бяхме в състав без Венци и ето какво се случи.

Започнахме до горящите останки от дома на майстора на ковчези. Ниалис забеляза самия майстор как се опитва да избяга иго подгонихме. Той ни заведе към стария пазар до една сергия недалеч от мястото, на което намерихме фургона на Риктавио. Влязохме заедно с него, Брин разигра едновременно доброто и лошото ченге. Майсторът на глас ни каза, че няма да ни помогне, много като нас били идвали, Страд ги хрускал за закуска, обаче ни подсказа къде има скрит трап доор. Дадохме му 100 платинени, за да си построи нова къща, и го пуснахме да си ходи.

Долу в трапдоора имаше тунел за лазене, в който смелият Бруно, винаги първи в такива тунели намери магически глиф с кофти капан, но успя да го обезвреди. Стигнахме до малка зала, в която нямаше нищо освен едно вито стълбище надолу. На Ниалис му замириса на портал. Тръгнахме по стълбщето и порталът беше там. Слязохме обратно в замъка. Имаше  друг капан, който не видяхме, а се оказа много зъл. Ниалис и Бруно получиха 1д4 нива на преумора и Стоян хвърли 4 и за двамата.

Кофти.

Озовахме се в коридор, който имаше вода до коляното, някаква зала в дъното и две врати отстрани. Брин тръгна напред, направи 5 крачки, изпод него изригна вода в нещо като фонтан и Брин изчезна. Ниалис пусна тру сиинга на очилата и видя че целият коридор е пълен с портали. Акта прати импа, той също изчезна, видяхме, че е жив и другите също се пуснаха в същия портал.

Озовахме се в една клетка без ключалка. Ниалис излезе с misty step отвън и намери един интересен меч в съседната клетка. Използвахме го, за да счупим клетките и мечът се справи перфектно с тази задача. Вече свободни разгледахме тази стая и намерихме още един човек. Оказа се едър беловлас върколак – Емил Туралеску – последният от рода си, дошъл да отмъщава на Страд. Сетихме се за пророчеството на Ниалис, че ще има съюзник върколак и го взехме в партито. Споменът за това как Емил е изобразен в книгата още ме натъжава.

В тома на Страд прочетохме, че Страд по този начин хваща тези, които са дошли да го бият, и след като получи нотификация, че има входяща поща, след малко идва да провери каква изненада му е донесъл дядо Коледа. Това значеше, че е време да си плюем на петите (с 4 нива на преумора и Йендей на 13 максимум хит пойнта бяхме само за Страд).

Оказа се, че стаята е отстрани на коридора и ги свързва едната от двете странични врати. Заобиколихме порталите и продължихме до края на коридора. Там имаше битка с 6 къстъм Страд зомбита, които не бяха нищо особено, ама и ние не бяхме във форма. Малко помощ от водния елементал и първия fireball, който мятам в 5 едишън с любезното съдействие на helm of brilliance.

Ступахме зомбитата и зад тях имаше перде, зад което пак влязохме в залата с пясъчния часовник. Помислихме накъде да идем и решихме да хвърлим индиго –където е булката на Страд, с идеята поне да се намерим с Ирина.

Телепортирахме се в друго подземие с нисък таван и изронени стени. Пред нас имаше плоча, на която пише Патрина Великовна – булка. Разбрахме, че сме в К84 – катакомбите на Рейвънлофт.

Тръгнахме на север и открихме основния коридор, който пресича катакомбите от запад на изток. По пътя видяхме и още надгробни плочи – Седрик Стоянович, Артимус и др. Продължихме на изток до края на коридора и там слязохме по стълбите до две статуи на воини. Ниалис забеляза, че между тях има нещо като синкава пелена, може би капан. Зад тях може да се провре само small creature и Акта прати импа да разузнае. Оказа се, че това е криптата на крал Баров и кралица Рейвъновия. Много добре – бащината могила. Значи тук е рандевуто със Страд. Не искахме да се бием със статуите, макар че Брин понечи да ги съсече с новия меч от мазето, но се оказа, че той пък е сентиент  отказва да осквернява гробове.

Решихме, че ще обходим цялата зала обратно на часовниковата стрелка, за да намерим стените и да се ориентираме и после ще решим какво да правим. Следващата крипта беше на някоя си Туитърбърг и епитафия „тя имаше много последователи“. Тази тъпа шега сериозно ме подразни, но все пак рискувахме и рестнахме в нея. Идентифицилахме меча, който е Lawful Good short sword of shattering. Ниалис и Бруно свалиха по едно ниво на exhaustion, а Йендей успя да възстанови почти всичките си намалени точки живот.

Продължихме по стената и намерихме криптата на света Марковия. Тя беше счупена и осквернена и вътре в нея имаше голям кокал. Йендей изрече една молитва към нея да ни помогне в борбата със злото и светицата се материализира и ни каза да ползваме кокала. Ние взехме мощите и, които се оказаха mace of disruption, който миризи ъндеди, но селд първата битка се унищожава.

Продължихме нагоре и на северната стена намерихме друга голяма крипта със стълбище и тя се оказа на Сергей. Опитахме и от него да изкрънкаме нещо, но нищо не стана. По западната стена намерихме малък дълъг коридор. Нататък последва дълъг низ от крипти на незнайни хора. Имаше още една осквернена с гаргойлета и ръждива броня вътре.

Имаше на крал Тройски, който бил владетел още преди Баров да дойде тук. Имаше на Кирил Ромулич – префект на най-свещения орден. Следващата не разчитам Марти какво е написал.

На южната стена имаше пак голяма крипта със стълби, но тя беше обградена с цялата с conjuration spells, и не посмяхме да се опитаме да влезем. Дообиколихме стените обратно до криптата на Баров и Рейвъновия и видяхме още няколко незнайни крипти.

С това приключихме и останаха 3 въпроса:

1.       Унищожихме ли наистина ковчега на Страд?

2.       Как да влезем в южната крипта?

3.       Как да влезем в криптата на Баров и Рейвъновия, където според пророчеството на мадам Ева, ще е финалната битка?

 

Curse of Strahd – 31 – Продължаваме с вандалщината

23 юни, БЛО, Емо отсъства, защото върти далавери със световни тютюневи консорциуми във Варшава, ние, обаче сме тук и след един забравен сандвич за Венци се впускаме в приключението.

Започнахме на терасата на замъка, където видяхме две фигури в гръба на трона. Брин отиде да им говори и това бяха призрачните останки на крал Баров и кралица Рейвъновия. Те искаха да знаят какво е станало със сина им Сергей, Брин им каза, че Страд е убил Серьогата, призраците не бяха доволни и ни нападнаха. Имаха доста кофти fear effect, викаха гаргойлите от покрива да ни бият и за капак почти бастисаха Йендей като му свалиха hit point maximum-а до 1.

В крайна сметка с малко помощ от новия ни тираджийски шлем, който много помогна с prismatic spray, надделяхме и се върнахме обратно в кулата, от която взехме трежъра, за да рестнем и да качим осмо ниво.

Решихме, че по-свежи няма да бъдем и тръгнахме да търсим митичното стълбище К83, което слиза до най-долу. След известно лутане открихме, че входът е от горния етаж от библиотеката. Спуснахме се по него и се озовахме в зала К73. Там имаше нещо като месингов полилей, който стоеше на пода, обкръжен от разноцветни сфери. В средата му имаше пясъчен часовник, на който пишеше следното стихче:

 

Когато влязохме, активирахме капана, часовникът се обърна, и трябваше да вземем бързо решение, за да не ни нападнат железните големи, които търпеливо чакаха отстрани. Ние решихме да търсим ковчезите първо, хвърлихме съответната зелена сфера в огъня и БЗЗТ се озовахме в една стая пълна догоре с ковчези. Тя имаше и прозорец и се оказа, че сме във Валаки – в склада на местния майстор на ковчези.

Ние слязохме до долу да го питаме къде е ковчега на Страд и той не искаше да ни казва, но Бруно го убеди със заплаха и лека рана в крака. Качихме се горе, той ни показа един ковчег и от него излезе един vampire spawn. Секунда по-късно излязоха и още 5. Ние успяхме да ги пребием, макар че ядохме още  life drain, а пък за капак Акта кастна wall of fire и запалихме цялата стая барабар с дървените ковчези. Пламъците бързо погълнаха цялата къща и ние излязохме навън миг преди тя да се срути до основи.

Навън вече се беше събрала тълпа…